Р Е Ш Е Н И Е
№412/
04.07.2017г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти граждански състав
на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Елена Стефанова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№723 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Ищцата твърди, че
работила по безсрочно трудово правоотношение при ответника на длъжността
„Счетоводител“. Със Заповед №3/06.01.2017г., връчена й на 06.01.2017., й било
отправено 30-дневно писмено предизвестие, считано от 07.01.2017г., за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2,
изр.второ от КТ. Със Заповед №14/30.01.2017г. на ответника във връзка със
Заповед №3/06.01.2017г., на основание чл.220, ал.1 от КТ било прекратено
трудовото й правоотношение за длъжността „Счетоводител“ преди да бил изтекъл
срока на отправеното предизвестие, считано от 31.01.2017г., като заповедта била
връчена на 30.01.2017г. Счита издадената заповед
и извършеното с нея уволнение за незаконни по следните причини: Заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение била немотивирана. В предизвестието, което било
отправено преди издаване на заповедта, била посочена само правната норма от КТ-
чл.328, ал.1, т.2, изр.второ от КТ, по която се прекратява трудовото
правоотношение, без дори да е преписано бланкетно основанието-текста на
нормата, без в нарушение на закона да се посочва в какво конкретно и точно се
изразявало съкращаването на щата - не било посочено дали се съкращават всички
или само някоя от щатните бройки за длъжността, която ищцата заемала, не бил
посочен броя на съкратените длъжности и кои и колко от съществуващите щатни
бройки се премахват, по кое щатно разписание било предвидено, на коя дата, от
кого и по какъв ред било утвърдено, запазвала ли се и преминавала ли към друга
длъжност или преставали да съществуват трудовите функции, включени в длъжността
и т.н. Нямало никаква мотивация и относно приложението на чл.329, ал.1 КТ,
приложението на която било задължително и за което задължително трябвало да се
изложат мотиви. Не ставало ясно дали се съкращава нейния щат или на някое друго
лице, а това било от изключително значение за квалификацията на уволнението.
Тези обстоятелства били и от съществено значение за защитата й против
уволнението, тъй като не била наясно с действителните мотиви, фактическо и
правно положение и не била в състояние да направи и формулира конкретни
възражения и твърдения, а само да предполага какво точно е имал предвид
работодателят. Видно било, че липсва каквото и да е фактическо основание за
издаване на заповедта, а била дадена само правна квалификация, което нарушавало
правото й на защита и правел невъзможен съдебния контрол, тъй като ищцата и
съдът не били наясно с действителната воля на работодателя. От друга страна в
настоящия случай, в който не бил спазен срока на предизвестие, следвало да се
има предвид, че не отправеното предизвестие, а заповедта - Заповед
№14/30.01.2017г., издадена след него поради неспазване на срока на
предизвестието, прекратявала трудовия договор – чл.335, ал.2, т.2 КТ, считано
от 31.01.2017г. Тази заповед била напълно немотивирана, като в нея нямало
никакви правни основания-конкретна норма от закона и фактически основания-дори
не бил преписан текста на нормата и конкретни фактически основания за
издаването й, които да водят до извода, че потестативното право на уволнение е
било упражнено на позволено от КТ основание и че е било упражнено
законосъобразно. Посочено било единствено, че на основание чл.220, ал.1 КТ се
прекратява трудовия договор за длъжността „Счетоводител“. Чл.220, ал.1 КТ обаче
не бил основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а за заплащане на
обезщетение поради неспазване срока на предизвестие. В заповедта, която
прекратявала трудовото правоотношение, не била посочена правна норма от КТ, по
която работодателят има правото да прекрати трудовото правоотношение и без дори
да било преписано бланкетно основанието-текста на нормата, без в нарушение на
закона да се посочвали каквито и да е конкретни фактически основания- в какво
конкретно и точно се изразява съкращаването на щата, ако трябвало ищцата да
предположи, че това е основанието - не било посочено дали се съкращават всички
или само някоя от щатните бройки за длъжността, която заемала, не бил посочен
броя на съкратените длъжности и кои и колко от съществуващите щатни бройки се
премахват, и по кое щатно разписание било предвидено, на коя дата, от кого и по
какъв ред било утвърдено, запазвала ли се и преминавала ли към друга длъжност
или престават да съществуват трудовите функции, включени в длъжността и т.н.
Нямало никаква мотивация и относно приложението на чл.329, ал.1 КТ,
приложението на която било задължително и за което задължително трябвало да се
изложат мотиви. Не ставало ясно дали се съкращава нейния щат или на някое друго
лице, а това било от изключително значение за квалификацията на уволнението.
Тези обстоятелства били и от съществено значение за защитата й против
уволнението, тъй като не била наясно с действителните мотиви, фактическо и
правно положение и не била в състояние да направи и формулира конкретни
възражения и твърдения, а само да предполага какво точно е имал предвид
работодателят. Видно било, че липсва каквото и да е фактическо основание за
издаване на заповедта, а била дадена само правна квалификация, което нарушавало
правото й на защита и правел невъзможен съдебния контрол, тъй като ищцата и
съдът не били наясно с действителната воля на работодателя, което правел невъзможен
съдебния контрол. Налагал се извода, че мотивирането на заповедта е бланкетно и
не удовлетворява изискванията на закона, поради което подлежала на отмяна само
на това основание. Задължението за мотивация произтичало от обстоятелството, че
основанието за уволнение в случая не изисквало вина на служителя (безвиновно),
а било обективно.
Липсата на конкретни мотиви била абсолютно
основание за отмяна на уволнението, тъй като съществено нарушавало
правото й на защита против уволнението. Поради липса на конкретни мотиви не
била в състояние да направи конкретни възражения поради това, че не била наясно
с действителната воля на работодателя. Липсата на конкретни мотиви и на
невъзможността да се направят поради това конкретни възражения лишавало делото
от конкретен предмет и правел невъзможен
съдебния контрол. Това
било така, защото предметът на трудовото дело при обективните /безвиновни/
основания за уволнение се формирал от конкретните твърдения /мотиви на
заповедта/ и конкретните възражения и твърдения на служителя в исковата молба.
В тази връзка липсата на конкретни мотиви, водеща практически до липса на
предмет на делото, затруднявало и доказването в процеса, тъй като то било
мислимо и възможно само за конкретни твърдения на страните. При липса на конкретен
предмет не било възможно да се събират доказателства, предвид факта, че било
невъзможно да се преценя тяхната относимост поради неяснота на спора и липса на
конкретно формиран такъв. Недопустимо било последващо мотивиране на заповедта
за уволнение, тъй като така ищцата ще бъде поставена в процесуална изненада,
като при завеждане на делото не е наясно срещу какво точно се защитава, а
трябвало да предполага какви точно са действителните мотиви на работодателя.
Мотивите за уволнението трябвало да се съдържат в самата заповед, а не да се
„допълват“ или „конкретизират“ в хода на съдебното дирене, което било
недопустимо. Това е така, с оглед принципа на равнопоставеност на страните в
гражданския процес. Още при завеждането на исковата молба работникът или служителят
трябва да знаят конкретните фактически и правни основания за уволнението си, за
да могат да осъществят надлежна защита на правата си. Противоречието между
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в
предизвестието и посоченото в заповедта за уволнение основание, като в
заповедта такова дори липсвало, обуславяло незаконосъобразност на извършеното
уволнение. Посочва се още в исковата молба, че за да е налице съкращаване в
щата, ако трябвало да предположи, че това е основанието за уволнението ѝ,
предвид липсата на мотиви и изрично волеизявление, най-малкото и първо условие
било да е налице приемане на ново щатно разписание и утвърждаването му по
надлежен ред. Това изискване на закона не било спазено и само това водело до
неприложимост на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2, изр. второ от КТ и до
незаконосъобразност на уволнението. В тази връзка следвало да се има предвид,
че ответникът е лечебно заведение, създадено по реда на ЗЛЗ, изцяло с държавно
участие, като Държавата е едноличен собственик на капитала. Ищцата твърди също,
че не било налице реално съкращение на щата поради това, че трудовите функции,
включени в длъжността й, с оглед характера и естеството на работа, не можело да
бъдат премахнати, продължавали да съществуват и да се изпълняват при ответника
и в момента. Длъжността Главен счетоводител не можело да бъде съкратена по
закон и трябвало да съществува предвид вида и характера на дружеството и
изпълняваната работа. Ищцата излага твърдения и в насока, че работодателят не бил
извършил подбор по реда и при условията на чл.329, ал.1 КТ. В случая подборът бил
задължение на работодателя. Не й било известно да е извършван такъв подбор, а
това, че такъв не е извършван се установявало и от липсата на такива мотиви за
това в заповедта и в правната квалификация. Неизпълнението на задължението за
подбор по чл.329, ал.1 КТ правело уволнението
незаконно. Налице била неправилна квалификация
на заповедта за прекратяване на трудовия договор, в която не било посочено нито
правното, нито фактическото основание, на която се упражнява потестативното
право на уволнение. Работодателят бил длъжен да посочи точното правно основание
като фактически основания и законови разпоредби, на които е направил
уволнението, а в оспорената заповед това не било направено. Чл.220, ал.1 КТ не
бил основание за уволнение, а за изплащане на обезщетение, в случаите когато
работодателят има право да прекрати трудовия договор с предизвестие, каквото
било определено в заповедта, без в нея да ставало ясно конкретното правно и
фактическо основание на уволнението. Всичко това също пречело на ефективната й
защита против
уволнението, тъй като
ищцата не била наясно с действителните мотиви на работодателя и основанието на уволнението. Всяко
последващо мотивиране било ирелевантно и
недопустимо, с оглед принципа на равенство. Това правело невъзможен и
съдебния контрол, тъй като съдът не е наясно с действителната воля на
работодателя, каквато не била изразена в заповедта, а последващото й мотивиране
било недопустимо и не следвало да се взема предвид. Също така било невъзможно
да се извърши преценка дали е налице съответствие между правното и фактическото
основание на уволнението, тъй като такова не било посочено и не съществувало, а
и това нямало как бъде проверено. Поради това, че ищцата била уволнена в
противоречие със закона, без каквито и да е конкретни мотиви, се налагал
извода, че уволнението ѝ се дължи на други изцяло субективни причини, а
не на обективни такива, че е уволнение на всяка цена и представлява злоупотреба
с права и непряка дискриминация по смисъла на §1, т.7 от ДР във вр. с чл.8, ал.3 от КТ.
Предвид изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да признае за
незаконно уволнението,
извършено със Заповед №14/30.01.2017г. и да отмени същата, както и да възстанови
ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност –„Счетоводител“ в ДКЦ
„Свети Георги“ ЕООД-Хасково, като ответното дружество бъде осъдено да заплати
направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът дава отговор, в който взема становище, че предявените искове са
допустими, но неоснователни, като излага съображения в тази насока. Утвърдена
била промяна в щатното разписание със Заповед №1/06.01.2017г. на управителя на
дружеството-ответник, като предвидената една щатна бройка за длъжността на
ищцата била съкратена. Изплатени били полагащите се възнаграждения по КТ. От
06.01.2017г. ответникът се обслужвал от външна счетоводна кантора, за което и
сключил договор. Не било необходимо извършване на подбор, тъй като ищцата
заемала единствената бройка за счетоводител. Правото на защита на работника не
било нарушени във връзка с изписването на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение, тъй като съдебната практика приемала, че ако
последният е узнал правното основание и независимо от това, че работодателят не
го е посочил, то предметът на спора бил определен. Двете основания на чл.328 от КТ не били взаимоизключващи се.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните е съществувало трудово правоотношение с
Трудов договор №23/15.05.2001г., ведно с приложените към него и допълнителни
споразумения.
Видно от Заповед №14/30.01.2017г. за прекратяване на
трудово правоотношение между страните по делото трудовият договор между тях
прекратен във връзка с издадена Заповед №3/06.01.2017г. Последната заповед също
е представена по делото, като с нея на основание чл.326, ал.2 от КТ е отправено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,
ал.1, т.2, изречение второ от КТ. След прекратяването работодателят е изпратил
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до НАП.
Представени са документи от личното трудово досие на
ищеца, удостоверяващи обстоятелствата, свързани с трудовия стаж и заплата при
ответника.
По делото е представена Длъжностна характеристика на
длъжността Счетоводител, изпълнявана на ищцата.
Представени са и двете щатни разписания – към 01.09.2016г.
и в сила от 06.01.2017г., които са подписани от управителя на дружеството, а
второто – и утвърдено от него. В първото с №3 в Управление, фигурира длъжността
на ищцата – 1 щатна бройка. Във второто щатно разписание не фигурира длъжността
на ищцата.
На 06.01.2017г. е сключен договор за счетоводно
обслужбаве между ответното дружество и дружество, което да обезпечи
функционирането на възложителя в съответствие с българското счетоводно и
данъчно законодателство.
С договор от 29.12.2016г. Министърът на отбраната като
едноличен собственик на ответното дружество възложил управлението на
дружеството на настоящия управител.
По делото са представени Указания №2/27.06.2003г. за
изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол от
АДВФК, Заповед №5/02.07.2012г. на управителя на ДКЦ Св.Георги ЕООД – за
утвърждаване и бявяване на Правилник за документооборота, ведно с правилника,
Заповед от 06.03.2012г. на МО за обявяване на счетоводен документооборот.
Учредителният акт на ответното дружество е утвърден от МО
с вх.№ от 16.01.2001г.
Със сигнал от 19.01.2017г. от служители на ответното
дружество /между които ищцата/ е сезиран за проверка по нередности Министъра на
отбраната. Приложени са документи относно структурата на ответното дружество,
заповеди за прекратяване на трудови правоотношения, протокол за предаване на
ключове и осигуряване на достъп, акт за наличност, докладна записка за
класифицирана информация и предаването й, относно компетентност на комисиите, становище от
дирекции в МО.
Във връзка с щатните разписания са оспорени Протокол
№173/07.10.2013г., съгласно който Управителят на на дружеството- ответник,
взема решение да извърши съкращаване на
щата, а именно: в Отдел Транспорт – контрольор, авт.транспорт – 2 броя, като се
и мотивира за необходимостта от това. На същата дата е издадена и Заповед
№174/07.10.2013г. във връзка с протокола, също оспорена от ищеца, с която се
утвърждава новото щатно разписание, влязло в сила от 07.10.2013г. В откритото по чл.193 от ГПК производство не
са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че оспорените
документи не са истински. В тази връзка са изискани и представени от ответника
Правилник за вътрешния трудов ред, КТД и Вътрешни правила за работна заплата.
Представен е и препис от регистърна книга относно издадени заповеди, видно от
която в съответна последователност са вписани оспорените протокол и заповед
относно щатното разписани, в сила от 07.10.2013г., по което е извършено
съкращаването.
Видно от представената в копие трудова книжка на ищеца
№12 /л.6-11 от делото/ на страниците от нея от 1 до 21 са извършвани вписвания
на съответните обстоятелства до 10.10.2013г. – прекратяване на трудовото
правоотношение между страните. Извършена е регистрация в НОИ на основание
чл.54б, ал.1 от КСО. С разпореждане от 11.11.2013г. на РУСО – Хасково е
отпуснато обезщетение за безработица от 10.11.2013г. до 09.03.2014г.
От представения фиш от работна заплата за септември
2013г. и октомври 2013г. се установява изплатена сума през последните
отработени месеци преди прекратяване на трудовото правоотношение. По
делото е назначена и изслушана
съдебносчетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение за размера
на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ – 3060,00 лева.
Като свидетели по делото са разпитани колеги на ищцата,
работили в ответното дружество. Свидетелят Стоилов е и нейн съпруг. Двамата
дават показания, че през януари били прекратени договорите им с ответника, като
това се случило на бързо насрочено събрание. Тогава имало объркване на имена,
на различни лица били връчени заповеди за друго лице, трябвало да си разменят
заповедитеИмало връчени заповедни и за предаване на материали и архиви.
Свидетелката Х. изрично сочи, че така и не разбрала основанието, на което им се
прекратяват договорите. Дейността, според свидетелката, която извършвали, след
тяхното уволение не била прекратена като осъществяване. Функциите, които
осъществявала ищцата – счетоводни и касиерски, продължили да се осъществяват.
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
Не се спори, че между страните по делото е съществувало
трудово правоотношение, което е прекратено. В заповедта за прекратяване основанието
не е посочено изрично, а е посочено, че не е изтекъл срока на отправено
предизвестие със Заповед №3/06.01.2017г. В последната заповед, а не в заповедта
за прекратяване, е посочено, че предизвестието е на основание чл.328, ал.1,
т.2, изр. второ от КТ.
Работодателят е длъжен да посочи основанието, на което се
извършва прекратяването на договора, за да не бъде поставен работникът в
състояние на невъзможност да проведе адекватна защита при оспорването.
Мотивировка е необходима както с оглед защитата на работника, така и поради
пълното изясняване на правните последици при прекратяването на
правоотношението. Работодателят е този, който трябва да установи законността на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, което включва и
наличието на основанието, на което то е прекратено. Няма пречка и не съставлява
нарушение мотивите в заповедта да се изчерпват с общо посочване на причините /
в случая – както твърди ищеца: съкращаване на щата без посочена друга
конкретика/ и цитиране на правна норма. Ако това съществува в заповедта за
прекратяване, то няма нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята
на работодателя, както е в случаите на дисциплинарно наказание. Важно е от
съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение. В
настоящия казус обаче в заповедта безспорно няма посочена нито правната норма,
нито описание на причините или основанието, а се посочва друга заповед на
работодателя, с която е отправено предизвестие за прекратяване на основание
«чл.328, ал.1, т.2, изр. второ от КТ». С непосочването на правна норма и
описание на основанието за прекратяване на трудовия договор ищецът се поставя в
невъзможност да разбере на какво основание е извършено прекратяването.
Препращането към заповедта за отправяне на предизвестие с посочено в нея правно
основание не е от естество да докаже правното основание, на което към момента
на прекратяване работодателят е счел, че прекратява трудовото правоотношение.
Установената съдебна практика приема, че ако към момента на връчване на
заповедта, на работника или служителя му е станало известно правното основание,
на което се прекратява трудовия му договор, то заповедта не може да се отмени
като незаконна само поради не уточняване на кое от двете предложения от
разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ се издава заповедта. В случая в самата
заповед няма посочено основание /нито като описание, нито като законов текст/,
свидетелските показания са категорични, че са създадени обърквания със
заповедите не само за предизвестие, но и за прекратяване, тъй като били
връчвани бързо и на лица, на които не са съответстващи, както и за създадено
впечатление у служителите, че с посочването на чл.326 от КТ в заповедта за
предизвестие, то това производство е по тяхна инициатива. Следва да се има
предвид и грешката в изписването на «чл.328,
ал.1, т.2, изречение второ от КТ» в заповедта от 06.01.2017г., тъй като
цитираният текст няма второ изречение, а второ предложение, което отново е от
естество да създаде погрешни впечатление у служителя и неясноти относно
правното основание, на което се прекратява трудовото правоотношение. Действително
между двата акта – предизвестие и заповед за прекратяване е изминало време, но
в този период от време отношенията между страните са били наситени с напрежение
от приключването на счетоводната година, както и извършващия се одит, провеждан
по сигнал именно на лицата, чиито правоотношения щели да бъдат прекратени,
поради което отново служителите са били в невъзможност да установят точното
основание. Именно върху тях /включително
и ищцата/ е била и отговорността за издаване на имущество и предаване на целия
архив на ответника, което води към извод, че в създалата се ситуация работодателят
не е изпълнил задължението си при техническото оформяне на заповедта за прекратяване
да посочи ясно точния текст на закона и правното основание. Дори и при цитиране
в заповедта за прекратяване на заповедта за предизвестие, то съществуващият
изминал период от време между двете заповеди
предполата и възможност за наличие на различно основание в заповедта за
прекратяване от това, което е посочено в заповедта за предизвестие. В
конкретния случай съдът намира, че служителят не е узнал по безспорен начин
правното основание на прекратяването, поради което неговите интереси са
нарушени. Още повече, че в подкрепа на изложеното следва да се вземе предвид
установеното от съдържанието на сигнала от 19.01.2017г., подписан от ищцата и
други служители на ответното дружество – авторите са възприели промяната в
организационната структура като закриване на счетоводно-административния отдел
на дружеството, а не като съкращаване на щата. Изявленията за закриване на
отдел от дружеството са пресъздадени и в докладна записка от 27.02.2017г. –
л.117 от делото, макар да се обсъжда и ново щатно разписание. Всичко изложено е
в подкрепа на извода на съда, че не може едва в съдебното производство на служителя
да му се разяснява от работодателя на кое правно основание е прекратено
правоотношението между тях.
На второ място, следва да се има предвид, че безспорно
ответното дружество е дружество с изцяло държавно имущество, като едноличен
собственик на капитала е Държавата, а правата на принципала се упражняват от
Министъра на отбраната. Съгласно чл.35, ал.3, т.3 от ЗЛЗ устройството,
дейността и структурата на лечебните заведения се уреждат с правилник, издаден
от МО. В договора за възлагане управлението на ответното дружество липсва
прехвърляне на правомощия от МО за управителя
в посока управителят да утвърждава структурата и щата на дружеството.
Така именно на Министъра на отбраната е
предоставена по закон изключителна компетентност да утвърждава структурата на
ответното дружество, както и да я променя било чрез съкращаване, било чрез
закриване на част от нея. В този смисъл съдът счита, че актът на управителя, с който
съкращава щата за заеманата от ищцата длъжност / утвърденото ново длъжностно
разписание от 06.01.2017г./ е незаконосъобразен като извършен от орган, който
няма съответната предоставена компетентност.
Като счита за доказано, че работодателят не е изпълнил
задължението си да посочи правното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и че щатното разписание, по което е извършено
съкращаването на щата на ищцата е издадено и утвърдено от управителя и това не е
в кръга на неговите правомощия, съдът намира предявения иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ за основателен и като такъв следва да бъде уважен. Следва
да се уважи и другият иск – за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за уважените искове в размер на
100 лева, както и направените разноски от 460 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно, извършеното със Заповед №14/30.01.2017г. на Управителя на ДКЦ «Св.Георги» ЕООД -
Хасково, уволнение на П.В.Д., ЕГН **********,***, от длъжността «счетоводител», като ОТМЕНЯ заповедта и ВЪЗСТАНОВЯВА П.В.Д., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност «счетоводител» в ДКЦ «Св.Георги» ЕООД -
Хасково.
ОСЪЖДА
ДКЦ «Св.Георги»
ЕООД - Хасково, да
заплати държавна такса 100 лева в полза на Държавата по бюджетната сметка на
съда.
ОСЪЖДА
ДКЦ «Св.Георги»
ЕООД – Хасково да заплати на П.В.Д., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски от 460 лева – за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от
постановяването му.
Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Д.С.