№ 344
гр. Ловеч , 01.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на първи юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500237 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от
„Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. *************, представлявано от изпълнителния
директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт П.Б. срещу разпореждане №
375/18.03.2021 год. по ч.гр.д. № 134/2021 г. по описа на Районен съд Тетевен,
с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника М. Г. М., ЕГН **********.
Излага съображения за неоснователност на доводите на районния съд,
който е приел, че заявителят следвало да представи доказателства за
уведомяването на длъжника, тъй като в противен случай цесията нямала
действие по отношение на длъжника. Твърди, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение има данни за уведомяването на длъжника за цесията с
цитираното писмо от 05.12.2019 г. Цитира съдебна практика.
Моли въззивната инстанция да отмените разпореждането на ТРС по
ч.гр.д. № 134/2021 г. като неправилно и незаконосъобразно и уважи искането
на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД за издаване на Заповед за
изпълнение срещу длъжника М. Г. М., като му присъди и направените
разноски.
1
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител
срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
От приложените по делото доказателства се установява, че
производството по ч.гр.д. № 134/2021 год. по описа на РС Тетевен е
образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за
събиране на вземания"ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника М. Г. М. за парично вземане в размер на сумата 500.00 лв. –
главница за периода от 24.04.2017 г. до 24.05.2017 г., 16.83 лв. договорна
лихва за периода от 24.04.2017 г. до 24.05.2017 г., 671.34 лв. обезщетение за
забава за периода от 25.05.2017 г. до подаване на заявлението в съда, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и разноски по делото в размер на 25.00 лв. държавна такса и
50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 239 от 19.02.2021 г. районният съд е оставил без
движение подаденото от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление
за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок с
допълнителна молба да уточни получил ли е длъжникът М. Г. М.
уведомителното писмо по чл.99, ал.3 от ЗЗД и на коя дата
С молба от 10.03.2021 г. жалбоподателят във връзка с дадените от съда
указания е посочил, че до длъжника е изпратено уведомително писмо изх. №
УПЦ-П-4Ф/********** от 05.12.2019 г. с известие с обратна разписка за
станалата продажба на вземането от името на „4финанс“ЕООД от страна на
„Агенция за събиране на вземания"ЕАД в качеството й на пълномощник на
цедента. В молбата са изложени и допълнителни доводи относно същността
на заповедното производство и правомощията на районния съд да извършва
служебно проверка по същество на спора в това производство, което не е
исково. Отбелязано е, че според съдебната практика съобщаването на
договора за цесия не е елемент от фактическия му състав, тъй като вземането
преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за
прехвърлянето му. Изтъква, че неуведомяването не се отразява на
валидността на договора за цесия, а редовното уведомяване единствено
изключва факта на добросъвестност при плащане на стария кредитор от
2
страна на длъжника. Счита, че изисквайки да се приложат доказателства
относно уведомяването на длъжника за извършената цесия, районният съд
приравнява заповедното производство на исково и се обезмисля неговата цел.
Тетевенският районен съд е отхвърлил подаденото заявлението, като в
мотивите на обжалваното разпореждане е изложил съображения, че с
уточняващата молба указанията не са изпълнени и съдът не е изисквал
представяне на доказателства за факта на уведомяването на длъжника за
прехвърляне на вземането, а само уточнение в заявлението за този факт.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло направените от районния
съд правни изводи. В действащата редакция на чл. 410, ал.2 от ГПК и
понастоящем има препращане относно изискванията, на които следва да
отговаря заявлението за издаване на изпълнителен лист - чл. 127, ал.1 и ал.3
от ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. В случая районният съд е констатирал, че
подаденото от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление не отговаря
на изискванията на чл.410 от ГПК, поради което и на основание чл.411, ал.2,
т.1 от ГПК е дал изрични указания на заявителя, които не са били изпълнени.
В постъпилата на 10.03.2021 г. молба последният отново е посочил, до
длъжника е изпратено уведомително писмо изх. № УПЦ-П-4Ф/********** от
05.12.2019 г. с известие с обратна разписка за станалата продажба на
вземането от името на „4финанс“ЕООД от страна на „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента. Заявителят не
уточнил с оглед дадените от районния съд указания дали длъжникът е
уведомен за цесията и кога, като е изложил съображения, че този факт е
ирелевантен за заповедното производство и няма задължение да представя
доказателства в тази насока. Настоящата инстанция също счита, че от страна
на жалбоподателя не са отстранени нередовностите на заявлението относно
формиране на вземането и посочването на всички обстоятелства,
обосноваващи качеството му на кредитор. Заявителят не е навел твърдения за
това кога е уведомен длъжникът за продажбата на вземането от
„4финанс“ЕООД на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, а въпросът кой
е носителят на вземането е част от основанието, доколкото то се очертава
чрез посочване на правопораждащия факт и страните по него. Изложените в
частната жалба доводи, че от страна на районния съд са дадени указания да
представи доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия
3
са неоснователни, тъй като такива не се съдържат в разпореждане № 239 от
19.02.2021 г., с което заявлението е оставено без движение. В т.2б от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието,
че при заявлението по чл. 410 от ГПК обстоятелства не могат да се извличат
от приложените към заявлението документи, тъй като целта е само да се
установи дали вземането е спорно.
На следващо място следва да се отбележи, че в случая заявителят
претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер
и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да
има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по
реда на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Условие, за да е противопоставима на
длъжника цесията, е да е известен за наличието на всеки кредитор.
Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника
и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния
кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно съобщаване на
цесията на длъжника, а само за изпращането на уведомително писмо с
известие с обратна разписка за станалата продажба на вземането. Утвърдената
съдебната практика изрично приема, че когато се касае до частно
правоприемство, каквото е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е
основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен
правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е
съобщено на длъжника. В този смисъл са и указанията, дадени в т.4г от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
Поради изложените съображения настоящата инстанция не приема
изложените от жалбоподателя доводи, че се касае до проверка, която следва
да се извършва от съда в исковото производство по чл. 422 от ГПК. Касае се
до редовност на заявлението относно наличието на твърдения за този факт и е
в обхвата на проверката, която заповедният съд следва да извърши в
производството по чл. 410 от ГПК.
Ето защо въззивната инстанция приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, а изложените в
частната жалба възражения са неоснователни. Достигайки до същия правен
извод, Тетевенският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
4
Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 375/18.03.2021 год. по ч.гр.д. №
134/2021 г. по описа на Районен съд Тетевен.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5