Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 127 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД от „Профи Кредит България”
ЕООД срещу С.Г.Ч. за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи не ищеца сумата от 9994,35 лв., представляваща
задължение по договор за потребителски кредит № **********/30.03.2017 г. и
споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.04.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед № 208/03.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 263/2018 г. по описа на РС Свиленград.
Ищецът твърди, че
на 30.03.2017 г. сключил договор за потребителски кредит № ********** с
ответника С.Г.Ч. в качеството му на длъжник. Предоставената по кредита главница
била в размер на 3750 лв., а общият размер на договорната лихва възлизал на
2837,28 лв. Също така кредитополучателят се задължил да заплати сумата от
3721,32 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет за допълнителни
услуги. Със сключването на договора длъжникът поел задължение да погаси
задължението си посредством 36 месечни вноски, всяка от които в размер на
286,35 лв. Твърди се, че длъжникът заплатил единствено сумата в размер на 350
лв., с която счита, че били погасени 54,32 лв. от главницата, 128,66 лв. от
договорната лихва, 131,27 лв. от възнаграждението за допълнителни услуги, 15,75
лв. – начислена лихва за забава и 20 лв. – такси за извънсъдебно събиране на
вземането. Поради това намира, че не били заплатени следните суми: 3695,68 лв.
– главница, 2708,62 лв. – договорна лихва, 3590,05 лв.– възнаграждение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, или общо 9994,35 лв. Тъй като
длъжникът не изпълнявал точно поетите задължение, на 01.08.2017 г. договорът бил прекратен от ищеца, като била обявена
неговата предсрочна изискуемост, за което
ответникът бил уведомен. Посочено е още, че ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника, въз основа на което било образувано ч.
гр. д. № 263/2018 г. по описа на РС Свиленград. Тъй като заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника С.Г.Ч. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
за ищеца бил налице правен интерес да предяви установителен иск за вземането
си.
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.Г.Ч..
В съдебно
заседание на 09.10.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В случая ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция. Ето защо, следва да се постанови решение
по реда на чл. 238 ГПК, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
Съобразно т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 249,89 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. В исковото производство е заплатил държавна такса в размер на 199,88
лв., като е бил защитаван от юрисконсулт. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лв., а в исковото – от
100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените процесуални действия,
съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв. за
заповедното и 100 лв. за исковото производство. С оглед уважаването на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 249,89 лв., както
и тези, направени в хода на настоящото производство, които възлизат на 299,88
лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
иска с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД по отношение на С.Г.Ч., ЕГН: **********,***, че дължи
на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 9994,35 лв., представляваща задължение по договор за
потребителски кредит № **********/30.03.2017 г. и споразумение за предоставяне
на пакет за допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.04.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 208/03.07.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 263/2018 г. по описа
на РС Свиленград.
ОСЪЖДА С.Г.Ч., ЕГН: **********,***, да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 249,89 лв., представляваща
разноски в заповедното производство, и сумата от 299,88 лв. – представляваща
разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: