Определение по дело №411/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 април 2011 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20111200500411
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Присъда № 5634

Номер

5634

Година

16.7.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

07.16

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Мирослава Йорданова

дело

номер

20131210201178

по описа за

2013

година

Въз основа на закона и доказателствата и на осн. чл. 301 от НПК Съдът

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Д. П., [дата на раждане] в [населено място], общ. Б., българин, български гражданин, неженен, със средно образование, с постоянен адрес в [населено място], ул. „В.“№7 и настоящ адрес в [населено място],[жк][жилищен адрес]0, неосъждан, ЕГН [ЕГН], ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.06.2011 г., около 23:00 ч., в градинката, намираща се пред ТД на НАП – Б. /бившият ресторант „В.“/, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е причинил на А. Л. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсна рана върху лявото бедро, като му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота за период от около две седмици, по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал. 1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал. 1, вр. чл. 63, ал.1, т.4, вр. с чл. 54, вр. с чл. 78а, ал. 6, вр. с ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА наказание „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата по местния радиовъзел.

ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. П., със снета по делото самоличност да заплати на А. Р. Л., сумата в размер на 2000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 28.06.2011 година до окончателното й изплащане, като в останалата част над уважения размер ОТХВЪРЛЯ така предявения граждански иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. П., със снета по делото самоличност да заплати по сметка на Районен съд Благоевград сума в размер на 80.00 лева, представляваща 4 % държавна такса върху уважения размер на гр. иск, сумата от 505.00 лева, представляваща сторени по делото и сума в размер на 600 лева представляващи адвокатско възнаграждение, както и 5.00 (пет) лева - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано от днес пред Благоевградски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Производството е образувано с обвинителен акт на Районна прокуратура Б., с който срещу Н. Д. П., [дата на раждане] в [населено място], общ. Б., българин, български гражданин, неженен, със средно образование, с постоянен адрес в [населено място], ул. „В.“ № 7 и настоящ адрес в [населено място],[жк][жилищен адрес]0, неосъждан, с ЕГН [ЕГН], е повдигнато обвинение, за това че на 28.06.2011 г., около 23:00 ч., в градинката, намираща се пред ТД на НАП – Б. /бившият ресторант „В.“/, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е причинил на А. Л. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсна рана върху лявото бедро, като му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота за период от около две седмици, по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.

В хода на съдебното следствие А. Л. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител, и е допуснат за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на деянието предмет на обвинителния акт, ведно със законната от датата на деянието – 28.06.2011 година до окончателното изплащане на сумата. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител моли съда да уважи така предявения граждански иск, като основателен и доказан в пълен размер.

Представителят на Районна прокуратура Б. поддържа обвинението и се придържа изцяло към пледоарията, която е направил по случая, материализирана в протокол от 02.10.2012 г. Като допълнение акцентира върху важни моменти относно деянието и дееца, пояснява, че и при предходното разглеждане на делото и в настоящото разглеждане се прави опит да бъдат обърнати фактите и подсъдимият да бъде представен като пострадала, а пострадалият като виновен. Пледира по отношение на наказанието, че е взето отношение при предходното разглеждане на делото, тъй като фактите и обстоятелствата не са се променили и поддържа заявеното от него, а именно, с оглед обстоятелството, че подс. П. е бил непълнолетен същият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и му се наложи наказание при условията на чл. 78а, ал. 6, вр. с ал. 1 от НК “обществено порицание”.

Надлежно упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Д. в пледоарията си по чл.291, ал.2 от НПК моли съда да оправдае подзащитния му по повдигнатото обвинение. Счита, че същият не е осъществил състав на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Сочи, че престъплението, което е повдигнато на подзащитния му е несъставомерно и моли да бъде признат за не виновен, а предявеният гр. иск бъде отхвърлен изцяло .

Подсъдимият Н. П. в съдебно заседание, редовно призован, явява се лично, като се възползва от правото си да даде обяснения по обвинението. В последната си дума, предоставена му на основание чл. 297 ал. 1 от НПК, моли за справедливост.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажирания по делото доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.06.2011 г. вечерта А. Л., ученик в Професионална гимназия по икономика „И. И.“Б., бил в механа „Старата къща“, намираща се в ЦГЧ на Б., със свои съученици, където празнували завършването на учебната година.

На същата дата в механа “М.”, намираща се в ЦГЧ на Б. подсъдимият бил със свои съученици. Поседели малко, след което подсъдимият тръгнал към тоалетната, където се сблъскал със св. М. А.. Двамата си разменили реплики и излезли пред заведението. През това време св. Л. и св. Г. М., съученик на Л., решили да отидат до механа „М.“, за да видят свои приятели, празнуващи там. Отивайки пред механа “М.“, около 23:00 часа, свидетелите Л. и М. видели, че пред входа на механата, между две момчета възниква свада. В едното от момчетата Л. познал свидетелят М. А..

По време на разправията между свидетеля А. и подсъдимия П., последният извадил нож. В резултат на това, А. побягнал в посока към читалище „Н. В.“ и завил към градинката, намираща се пред ТД на НАП – Б. /бившият ресторант „В.“/, в района на градската баня.

Тогава А. Л. предложил на М. да отидат да видят какво се случва, тъй като познава А.. Те се затичали покрай закусвалня „Б.“ и при СИБанк /бившият ресторант “Купола“/ завили надясно, за да отидат в градинката пред НАП от другата и страна и да видят какво ще се случи. В това време ги видял А. П., който познавал А. Л., поради което решил да ги последва да види какво става. Стигайки при градинката пред НАП, видели А. и непознатото за тях момче /подсъдимия П./, П. държал нож в ръка и заплашвал М. А., че ще го заколи.

В това време Л. решил да се намеси, като опита да прекрати спора и да защити своя познат – свидетелят А.. Л. се приближил към двамата, като попитал П. какъв е проблемът, за да го разрешат по друг начин. В този момент П. се опитал да го ритне. Л. се предпазил и тогава подсъдимият го пробол с нож в областта на лявото бедро. След това Л. го отблъснал от себе си и паднал на земята. Непосредствено преди пристигането на органите на полицията извършителят Н. П. избягал от местопроизшествието и се укрил.

След това Л. бил закаран в ЦСМП Б., където му бил извършен преглед, отразен в Лист за прием на пациенти в Спешно отделение с № 9483/28.06.2011 г. и бил изпратен с Направление за хоспитализация в Хирургично отделение на МБАЛ-Б.. Малко преди полунощ на 28.06.2011 г. срещу 29.06.2011 г. Л. се обадил на своята майка К. Л., като я осведомил, че се намира в ЦСМП – Б. и й казал да отиде там. В Хирургично отделение зашили порезната рана върху лявото бедро на А. Л. и му направили превръзка, като му казали, че в следващите три дни трябва да бъде сменяна. Също така му казали да отиде на следващия ден, за да му бъде направена инжекция против тетанус, тъй като във въпросната вечер е бил употребил алкохол /около 150 мл. водка/. На следващият ден /29.06.2011 г./ свидетелката К. Л. депозирала жалба в полицията по повод деянието, което е извършено срещу сина й.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението, на която е, че свидетелят А. Л. е имал рана върху лявото бедро, причинена от предмет с остър връх и режещ ръб. Раненият канал е с ширина 2 см, но в повечето случай дължината на раната е по-голяма от ширината на оръжието, което се дължи на различната степен на изразена порезна компонента, при раздвижване на оръжието или на пострадалия. При образуването на раната пострадалият е усетил парване и непосредствено след това болката се усилила и от мястото, където ножът е взаимодействал с тялото на пострадалия, е потекла много кръв. Травматичното увреждане на пострадалия Л. може да е получено по време и начин, посочени от освидетелствания пострадал и свидетелите. От нанесената на пострадалия порезна рана върху лявото бедро, за него е настъпило временно разстройство на здравето, което не е опасно за живота му. Оздравителният процес е продължил около две седмици.

Разпитан в хода на съдебното следствие вещото лице д-р З. поддържа изготвеното от него заключение по съдебномедицинска експертиза по писмени данни.

Съдът е приобщил към доказателствения материал по делото и назначена съдебномедицинска експертиза по отношение на подсъдимия в хода на съдебното следствие по НОХД № 944/2012 г. по описа на БлРС. От изготвеното експертно заключение и приложената в хода на делото медицинска документация вещото лице е установило ограничено контузионно огнище в левия челен лоб на мозъка, натъртване на меките тъкани в челната област на главата и гърба на носа, навехване на шийни прешлени. Контузията на мозъка на П. е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота. Навяхването на гръбначния стълб на шийния отдел му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травматичните увреждания – контузия на мозъка и навяхване на шията са били освен от проведения клиничен преглед са установени и с извършени обективни изследвания, а именно компютър-томографско изследване. Установените травматични увреждания се дължат на удари с или върху тъпи твърди предмети – ритане с крака и/или падане от височината на собствен ръст, особено ако на тялото е придадено и допълнително ускорение от блъскане. По време на болничното лечение не е провеждано вземане и изследване на ликвор. Извършени са били лабораторни изследвания на кръвта и урината, включващи изследване на пълна кръвна картина, биохимични изследвания на кръвта и изследвания на показатели на урината. Нито едно от направените лабораторни изследвания и получените резултати нямат пряко значение за поставяне на диагнозата “контузио церебри” и “Дисторзио коли”.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение. Д-р А. сочи, че в случая се касае за мозъчна контузия, която в много случаи протича без загуба на съзнание или нарушено съзнание. Главоболието се проявява, защото след тази травма започва да настъпва и мозъчен отток в следствие на засягане на мозъчната тъкан. Това е реакция на организма. Вещото лице сочи, че заради това е възможно първоначално да няма силно главоболие, а в последствие да се засили, включително и да се засилят общо мозъчните прояви като гадене и т.н. В слачая коментираните от вещото лице увреждания не са предмет на обвинението, поради което съдът приема, че същите не следва да бъдат обсъдени в мотивите.

От събраните в хода на съдебното следствие и досъдебно производство писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин извършването на описаното в обвинителния акт на Районна прокуратура - Б. престъпление и авторството на подсъдимия, а именно: Изложената в обвинителния акт на Районна прокуратура Б. фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – А. Л., А. П., К. Л., К. У., М. А., В. В., М. Ч., К. П., И. К., и прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК показания на свидетеля Х. Ш., прочетените показания на осн. чл. 281 ал. 1 т. 2 пр. 2-ро от НПК на св. К. У., А. П., М. А., К. П., прочетените на осн. чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1 т. 1 и т.2 от НПК показания на св. В. В., прочетените показания на осн. чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК на св. И. К., както и заключението по изготвената в хода на ДП и съдебно производство при разглеждане на делото от друг състав на съда съдебномедицински експертизи, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и взаимно допълващи, напълно подкрепящи с приложените към ДП № 574/2011 година, по описа на 01 РУ „Полиция” Б. писмени документи, както и тези приложени при разглеждане на делото от друг състав на съда и приложените такива по настоящото дело.

От разпита на свидетеля Л. се установява, че на 28.06.2011 година бил на събиране с класа в механа “Старата къща”. Около 21.00-21.30 часа решил да отиде в механа “М.”. Пред вратата на механата видял М. А. да бяга, а П. да го гони с нож и да вика по него нещо. Видял, че свили към градската баня. Л. тръгнал след тях и в градинката на тревата видял М. да стои мирно, а Н. бил срещу него и чул да му казва, че ще го заколи. пред Банята видял, че А. е стоял на едно място, а подсъдимия го заплашвал, че ще го наръга с ножа. Той започнал да говори на П. за да се успокои и да остави ножа, но Н. викал и бил много агресивен. Постепенно спорът между М. и Н. приключил, като Н. насочил гнева си към Л.. Видял, че били заобиколени от много хора. Тогава П. се опитал да го ритне с крак Л., но същият се предпазил, като се навел, след което П. го наръгал с нож в горната част на лявото бедро. . Тогава Л. го блъснал и паднал на земята. Не е видял някой да нанася удари по П..

Свидетелят А. П. не познава подсъдимия, познава Л., тъй като били съученици. Заявява, че е имало инцидент, не знае подробности, както и, че той е подал сигнал на тел. 112. Не е видял точно и ясно, че някой е наръгал Л. с нож, тъй като имало много хора, не е видял и някой да държи нож. При разпита му на 05.07.2012 г. е имал по добър спомен за случилото се.

Майката на гр. ищец - К. Л. сочи, че на 28.06.2012 година синът й А. Л. бил на честване с класа. Около 00.00 часа й се обадил, че се намира в Бърза помощ. Тя отишла там и от полицаите разбрала, че се опитал да помогне на някакво момче и са го намушкали с нож, след което се прибрали в къщи. От сина си разбрала, че със свой съученик тръгнали към механа М. и в близост до входа видял свой познат, който бил заплашван от някакво момче с нож. Тогава не разбрала кое е момчето. След като се прибрали в къщи й разказал, че неговият познат започнал да тича, а след него другото момче да го гони с нож. Л. тръгнал след тях и пред градинката на НАП подсъдимия намушкал сина й с нож.

В разпита си свидетеля М. А. твърди, че на процесната дата, около 22.30 часа чествали в завършването на училището в механа “М.” и след половин час се сбутал с подсъдимия в механата. Излезли навън да се разберат, подсъдимият извадил нож, той тръгнал да бяга посока Банята. Пред Банята се спрял, защото се изморил и П. го настигнал. През това време дошли неговите приятели В. и Л., както и други познати. Пред Банята П. казал на А., че ще го наръга. Л. тръгнал да му помага като се приближил към П. и му казал да остави ножа. Подсъдимият се опитал да удари Л., който се предпазил, след което подсъдимият го наръгал с ножа в крака. Не е видял някой да нанася удари по П..

С оглед възникнали противоречия в показанията на свидетеля А. и показанията на подс. П. е допуснато провеждането на очна ставка относно обстоятелствата, а именно кой е бил причината за сблъсъка в заведението, изваждал ли е нож пред механа М. подсъдимия, нанасян ли му е побой, повалян ли е на земята и в какво състояние е бил след инцидента. Св. А. твърди, че с подсъдимия си разменили няколко думи и излезли отвън да се разберат, след което П. го подгонил с нож. Стигнали до градинката пред банята, пристигал А. и групата, А. и Н. се сбутали и впоследствие Н. наръгал А. в крака. Твърди, че Н. е започнал сблъсъка. Не е видял кръв по Н., категоричен е, че Н. е имал нож. В хода на очната ставка подсъдимият заявява, че случайно се е сбутал с М., не е носил нож, в градинката при банята се били разбрали с М., но се появил А. и групата, които го нападнали, като първоначално получил удар от А.. С проведената очна ставка не се уточняват противоречията, за които е поискана същата.

Свидетелят К. У. – полицай в сектор “Криминална полиция” разказва, че му бил разпореден за работа случай относно сбиване и пробождане с нож между младежи, непълнолетни лица, като за целта изготвил ДЗ, в която пресъздал обясненията на лицата, без да се снемат обяснения от подсъдимия. Твърди, че не е работил с лицата, но си спомня, че П. е пробол с нож друго момче пред градинката на НАП, спомня си името на пострадалия – Л. и, че е бил прободен в лявото бедро.

Свидетелката Ч. - управителка на механа “М.” разказва, че не си спомня датата, било юни месец. Не познава подсъдимия, но знае, че се казва Н. от призовките, които е получавала. Твърди, че два дни след инцидента при нея дошли полицаи да изискват данни от камерата и записващите устройства, но тя не можала да им ги предостави поради технически проблем. Други подробности по случая не може да каже.

Св. В. В. в показанията си заявява, че въпросната вечер вече се стъмвало и не се виждало хубаво случващото се. Било преди много години, две момчета се скарали и станал някакъв инцидент при банята в Б.. Присъствал на инцидента, но бил отстрани. Не си спомня подробности по случая. Познава едното момче - А., когото наричали Кокала, на другото момче не знае името. Имало много хора около него, бил отстрани и не е видял добре случващото, както и не е идял някой да вади или да замахва с нож.

От прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК показания на свидетеля Х. Ш. съученик на подсъдимия става ясно, че вечерта преди инцидента са били заедно. Твърди, че подсъдимият не е употребил алкохол. Около 22.15 часа отишли в механа “М.”. Половин час след това П. казал, че отива до тоалетната и повече не се върнал. В последствие разбрал от П., че е станало проблем.

Свидетелят К. П., също съученик на П. разказва, че в механа “М.” са били с Н. на една маса, след което решили да отидат до тоалетната и там П. се сблъскал с А., след което А. и П. излезли отвън да се разберат, а той излязъл след тях. Излезли още 5-6 човека. Отвън Н. и М. се сбутали, П. тръгнал към А., а последния започнал да бяга посока Банята, подгонен от подсъдимия. Не е видял подсъдимия да вади нож пред механата. След това П. влязъл в механата да извика свидетеля К.. Двамата с него тръгнали да търсят П.. Като вървели към Банята видели подсъдимия легнал на земята и 5-6 човека да го ритат, след това се разбягали. Подсъдимият се приближил към тях, по устата и носа имал кръв. Не е видял Л. да лежи на земята и не е видял кой е нанасял удари по П..

Свидетелят И. К. бил на една маса с П. и П. в механа “М.”. Половин час след като влезли в механата П. и подсъдимия отишли до тоалетната. След известно време П. се върнал и казал, че е имало спречкване между П. и друго момче, след което двамата тръгнали да търсят подсъдимия. Приближавайки се към мястото на инцидента видели как група хора бият Н., след което всички се разбягали. П. станал, бил целия в кръв и тръгнал да бяга. Не може да каже кой е нанасял удари по Н.. Не видял, тъй като бил далече.

В съдебно заседание подсъдимият дава обяснения по случая. Твърди, че във въпросната вечер не е употребил алкохол. Прибрал се с такси, защото бил сам в квартирата и вследствие на побоя се притеснявал ако му стане нещо, че няма кой да му помогне. След като се прибрал баща му видял какво е състоянието му и го откарал в болницата в Р., където бил хоспитализиран за 10 дни с диагноза комоцио. Докато бил в болницата и след това никой не е идвал при него да го търси, за да дава обяснения. В болницата излъгал и не съобщил каква е причината, заради майка си да не се притесни. Не познава лицата, които са го били. Твърди, че Л. е лицето, което му е нанасял удари. Повече от един удар му е нанесъл Л., след като той го е ударил са се намесили и останалите, но Л. бил по активен. Никакъв мотив не е имало Л. да удря П., те директно му скочили, наобиколили го в кръг и го повалили на земята. Смята, че Л. го е повалил на земята. Промушил е Л. с нож в крака, след като бил на земята. Не знае от кой от нападателите изпаднал нож, който паднал до него. Когато се сблъскали с М. случайно последният го подканил с обиди отвън да се разберат. Пръв удар нанесъл М., след което той побягнал и подсъдимият тръгнал да го гони . След като видял ножа решил да се защити с него. Не е видял какво е станало с А., аз гледах да се защитя. Можело е да се защити и по друг начин без да промуши А.. Не е категоричен дали е видял, че е намушил А., после разбрал, че е Л.. Не е пускал жалба в полицията за инцидента. Заявява, че ако Л. не беше го ударил нямаше да се случи нищо в градинката, щели да се върнат обратно в механата.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че пред механа “М.” не е извадил нож, т.к. противоречи на твърденията на свидетелите Л., А. и В., които са видели, че пред заведението П. е държал нож в ръката си и е подгонил А..

Съдът не кредитира и обясненията на П., че на процесната дата в градинката пред НАП Л. му е нанасял удари по тялото. Също така са го удряли и 5-6 момчета. Промушил Л. с нож в крака след като паднал на земята. Тези обяснения на подсъдимия са в противоречие с казаното от свидетелите Л., А. и В., според които П. е държал ножа още пред механата и след това, когато Л. се приближил към него и му казал да остави ножа П. се опитал да го ритне, Л. се отдръпнал и подсъдимия го наръгал с ножа в областта на лявото бедро. Обясненията на подсъдимия се опровергават и от съдебно медицинската експертиза от досъдебното производство , според която травматичното увреждане може да се получи по време и начин посочени от освидетелствания и свидетелите очевидци в изправено положение на двамата, като при положение на лице в лице , не както обяснява подсъдимия, че когато го намушкал бил на земята.

Отделно от това последващото поведение на подсъдимият опровергава неговото твърдение, че е повален на земята в следствие на нанесен му побой и за да се защити е насочил ножа към Л., т.к. веднага след инцидента, въпреки получените увреждания е побягнал, взел е такси и се прибрал в [населено място], вместо да остане на място и да изчака органите на реда. Това показва, че П. е осъзнавал постъпката си и е целял да се укрие.

От приобщената по делото в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза, назначена от друг състав на съда по НОХД № 944/2012 г. по описа на БлРС въз основа на писмени документи е установено, че действително и подсъдимият е претърпял удари, но не се установява по какъв начин и от кого, както и в кой момент са нанесени те. Преди момента на пробождането с ножа не е установено П. да е бит от пострадалия и да е отвърнал на това нападение при самозащита. Освен това според писмените доказателства при снемане на анамнезата подсъдимият сам е казал на доктора ,че нараняванията му са получени при падане по стълби, каквато възможност да се получат травмите е вероятна и според експерта.

В хода на съдебното следствие са приобщени писмени доказателства, събрани от друг състав на съда, а именно: справка от Регистъра на Районен съд – Благоевград, от която е видно, че срещу А. Л. има образувано НАХД № 1600/2010 година, по описа на съда – преписки по УБДХ, приключило с влязло в сила съдебно решение № 56/04.01.2011 година, по силата на което Л. е признат за виновен в извършване на нарушение на чл. 1 от УБДХ и му е наложено административно наказание “Задържане в поделение на ОДМВР – Б. за срок от 10 денонощия”.

От справката за съдебни регистрации, криминални прояви, образувани СД и ДП за лицето Л. става ясно, че по отношение на него има образувани три заявителски материала, а от тази приложена в хода на ДП, касаеща подсъдимия П. – няма образувани такива дела.

Видно от приложената в хода на ДП декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият П. не получава доходи от трудова дейност, не притежава движими и недвижими вещи и МПС, а от справката за съдимост – неосъждан.

Гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното и досъдебното производство са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимия Н. Д. П. от обективна и субективна страна е извършил престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.

От обективна страна, на 28.06.2011 г., около 23:00 ч., в градинката, намираща се пред ТД на НАП – Б. /бившият ресторант „В.“/, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е причинил на А. Л. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсна рана върху лявото бедро, като му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота за период от около две седмици, по хулигански подбуди.

Обект на престъплението по чл.130, ал.1 от НК са обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на здравето на човек, а субект на същото може да бъде всяко физическо лице, на което е нарушена телесната неприкосновеност и е причинена лека телесна повреда. От обективна страна, за да е налице квалификацията, следва да има причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, изразяващо се в увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите. От субективна страна деянието е наказуемо само, когато причинената болка и страдания са причинени умишлено, без значение е формата му – пряк или евентуален умисъл.

По делото по безспорен и категоричен начин се установи, че тези травми са причинени именно от подсъдимият по описаният в обвинението начин /чрез предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножа в областта на лявото бедро на пострадалият/. Наред с това категорично се установи и вида и характера на посочените телесни повреди, причинени на пострадалият от подсъдимия на инкриминираната дата, с оглед на представените и приети по делото медицински документи и техният анализ, в това число и след преглед на пострадалия, в рамките на изпълнените в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза. Вещото лице е дало заключение, че от нанесената на пострадалия порезна рана върху лявото бедро, за същия е настъпило временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, като оздравителния процес е продължил около две седмици.

Безспорно е от доказателствата по делото, че А. Л. е претърпял увреждане, имащо характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Деянието е извършено чрез действия от страна на подсъдимият, който пробол пострадалия с нож в областта на лявото бедро. Последният е претърпял телесно увреждане, което му е причинило болки и страдания и следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 130, ал. 1 от НК, с оглед обстоятелството, че е увреден неговия организъм и е налице кратковременно разстройство на здравето без то да е продължително, трайно, постоянно или временно опасно за живота.

Деянието е извършено при пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай подсъдимият е причинил с нож прободно порезно нараняване в областта на лявото бедро на пострадалия. П. добре е знаел, че извършва акт на физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на Л., и че употребява сила, но независимо от това, същият е извършил тези си действия, добре съзнавайки, че ще последва телесно увреждане, в това число и на такова от вида на действително причиненото. Подсъдимият е насочил всичките си усилия към осъществяване на акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния резултат. Деянието по чл.130, ал. 1 от НК е извършено от подсъдимият П. по хулигански подбуди, т.е. налице е квалифицирания състав на чл.131, ал. 1, т.12 от НК. За да се прецени дали телесната повреда е причинена по хулигански подбуди, от значение са всички обстоятелства, установени във връзка с деянието, а не само обективно причиненото нараняване. Нанасянето на удари от страна на подсъдимият над свидетеля Л. без какъвто и да е било повод и причина и без да бъде провокиран по какъвто и да е начин от пострадалия, както и цялостното поведение на подсъдимия по време и след нанасянето на ударите, осъществяващо състава на хулиганство по смисъла на чл.325, ал.1 от НК, описано по-горе в изложението, води до извод, че хулиганското поведение и подбуди са били налице при причиняване на леката телесна повреда на пострадалото лице. Данните, установени по делото за причината, мястото на деянието и механизма на нанасянето на телесното увреждане над пострадалия, който от своя страна не е дал никакъв повод на подсъдимия да извърши действия по причиняване на телесната повреда. Освен това, по делото няма събрани доказателства за лична вражда между подсъдимия и пострадалия Л., дори за инцидентно създадена такава, за да е формиран личен мотив в дееца за нанасяне на побоя, изключващ хулигански подбуди. Доказателствата по делото сочат, че подсъдимият и свидетелят Л. преди инцидента не са се познавали и между тях не са съществували каквито и да било отношения. Деянието е извършено от подсъдимият по хулигански подбуди, тъй като неочаквано, на публично място – в градинката ,намираща се пред ТД на НАП – Б. /бившия ресторант “В.”/, без да бъде провокиран от Л., от стара вражда или пък пострадалият да го е предизвикал в този момент, е нападнал свидетелят и е започнал да му нанася удари. Налице е грубо нарушаване на обществения ред, тъй като не е прието никой да напада другиго с причина или не, на обществено място, както е в конкретния случай.

Мотивът за извършване на престъплението е по хулигански подбуди, изразяващи се в скарване и сбиване с друго лице, с което се нарушава обществения ред и спокойствие, което го квалифицира като престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият въпреки, че е непълнолетен, той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Следователно същият е съзнавал общественоопасния характер на инкриминираното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че се намира на обществено място и действията му се възприемат от множество хора, но въпреки това е започнал да се саморазправя с пострадалия, без да се съобразява не само с неговите интереси, но и с интересите на всички присъстващи.

Причината за извършване на деянието са слабите морално-волеви задръжки на дееца, несъумяването му да се справи с възникналия конфликт по начин, кореспондиращ с моралните норми, който не нарушава правата на другите лица, подценяване сериозността и опасността на деянието.

Относно вид и размер на наказанието:

Съдът, след като съобрази квалификацията на деянието - за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал. 1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК законодателят е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до една година или пробация, подсъдимият не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, както и от престъплението не са настъпили имуществени вреди, намира, че са налице предпоставките за освобождаване на П. от наказателна отговорност и налагането му на административно наказание по реда на чл.78а от НК. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление в конкретния случай, съдът отчете като смекчаващи вината на дееца обстоятелства – чистото съдебно минало, тежкото семейно и материално положение, младата му възраст, отегчаващо вината обстоятелства – няма, и като съобрази, че към датата на деянието П. е непълнолетен, съдът намира, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 от НК, поради което и на подсъдимия бъде наложено административно наказание “обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата по местния радиовъзел.

Така определеното по вид и размер наказание ще гарантира и обезпечи целите на закона визирани в чл.36 от НК, ще окаже възпитателно, възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране, и интегриране в обществото.

По отношение на предявения граждански иск за претърпени неимуществени вреди:

Относно предявения граждански иск, с който се претендират репарации за обезвреда относно претърпените неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в болки и страдания, съдът намира за установено следното: в резултат на процесното противоправно деяние и в пряка причинна връзка с поведението на дееца, пострадалия е претърпял средна телесна повреда по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, като са му причинени болки, за които трудно би могло да се намери равностоен паричен еквивалент.

Както пострадалия от престъплението, така от изготвената съдебномедицинска експертиза, и приложени по делото писмени доказателства се установи, че в резултат на извършеното престъпление на пострадалия е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсна рана върху лявото бедро, което е довело до трайно затрудняване на движението на лявото бедро за около две седмици.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вреди, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вреда чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправно и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус се установи от изложеното по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

От процесното деяние пострадалият е претърпял неимуществени вреди, които са неизмерими в пари, и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имаха предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение. Обезщетението на неимуществените вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките, понесени от увредения вследствие на увреждането, която фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен начин по-горе. Правилното прилагане на закона изисква за неимуществените вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което, с оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по делото. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и в случая касае именно пострадалия.

Като съобрази вида и характера на претърпените неимуществени вреди от страна на Л., тяхната продължителност и отражение върху неговото ежедневие, съдът счита, че справедливо обезщетение за тези вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД, е в такъв размер на 2000 лева, поради което гражданският иск, предявен спрямо П., се явява доказан за тази сума. Съобразно установеното по делото, по справедливост, съдът присъди тази сума, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 28.06.2011 година, до окончателното й изплащане, като в останалата част над уважения размер искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимия П. да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата от 80.00 лева, представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, сумата от 505.00 лева - сторени в хода на делото разноски, сума в размер на 600.00 лева представляваща адвокатско възнаграждение, както и 5.00 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: