РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Карлово, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело №
20235320100188 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 34 от
ЗС във втората фаза – по извършване на делбата.
С решение № 182 от 15.06.2023 г., влязло в законна сила на
05.07.2023 г., е допусната съдебна делба между С. М. С. от една стрА. и С. М.
С. от друга стрА., на техния съсобствен недвижим имот, а именно: поземлен
имот – дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 1155 (хиляда
сто петдесет и пет) кв.м, находящо се в село М., община К., област П., който
имот по одобрения план на селото със заповеди № 886/1989 г. и № 776/1991 г.
съставлява имот с планоснимачен номер 113 (сто и тринадесет) и за него е
отреден УПИ ІV-113 (парцел четвърти, отреден от имот пл. номер сто и
тринадесет) в кв. 6 (шести), ведно с построените в имота жилищна сграда със
застроена площ от 48 (четиридесет и осем) кв. метра, навес без оградни стени
с площ от 36 (тридесет и шест) кв. метра и ведно с всички строителни
подобрения и трайни насаждения, при граници и съседи: улица, УПИ ІІІ-113,
УПИ V-108, УПИ XI-109 и УПИ ІІ-112, при квоти: за С. М. С. - 695/1155
идеални части от поземления имот и навеса, и ½ ид. част от жилищната
сграда; за С. М. С. - 460/1155 идеални части от поземления имот и навеса, и ½
ид. част от жилищната сграда.
І. ОТНОСНО извършване на делбата:
В първото заседание след допускане на делбата съделителят С. М. С.
е направил искане по чл. 349, ал. 4 от ГПК в негов дял да бъде поставена
частта от имота, в която се намира жилищната сграда.
Съделителят С. М. С. е направил искане имотът да бъде изнесен на
публична продан.
1
В ХОДА на процеса и двамата съделители са направили изявления,
че няма да внесат в Община К. проект за изменение на плА. за регулация
съгласно предписанието, дадено от главния архитект на администрацията.
Относно способа за извършване на делбата:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез
възлагане по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по
чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или
чрез изнасянето им на публична продан. Основен критерий за избора на
способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете
на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на делбата, всеки от
съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при
неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на
публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела
си от продажната цена. При направена възлагателна претенция по реда на чл.
349, ал.1 или ал.2 от ГПК, когато до съдебна делба е допуснат жилищен имот,
съдът следва първо да разгледа основателността на претенцията, и след това
да избере способа, по който да извърши делбата.
По делото е изпратено становище от главния архитект на Община К.,
в което се сочи, че допуснатото до делба дворно място е поделяемо, а по
отношение на жилищната сграда, поделяемост или неподеляемост може да се
установи само след представяне на инвестиционен проект.
От заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Й. Й. се установява, че допуснатата до делба
жилищна сграда е неподеляема в този си вид и представлява еднофамилно
жилище, а дворното място е поделяемо и от него могат да бъдат образувани
два самостоятелни урегулирани поземлени имота. Пазарната оценка на целия
допуснат до делба имот е общо в размер на 55 420 лева, от които - на дворното
място - 34 720 лева, на жилищната сграда – 22 700 лева. Стойността на дела на
съделителя С. С. възлиза на 31 241 лева (20 891 лева+10 350 лева), стойността
на дела на съделителя С. С. възлиза на 24 179 лева (13 829 лева+10 350 лева).
На основание чл. 201 ал.3 от ЗУТ, на съделителите е дадено
предписание от главния архитект на Община К. за внасяне на проект за
изменение на действащия план за регулация за разделяне на УПИ ІV-113
(парцел четвърти, отреден от имот пл. номер сто и тринадесет) в кв. 6 (шести)
по плА. на село М. на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, като в
предписанието е посочено, че проектът следва да бъде внесен от всички
съсобственици на имота.
В последното съдебно заседание и двамата съделители заявяват, че
нямат да внесат проект за изменение на регулационния план.
Съгласно чл. 201, ал. 1 от ЗУТ при съдебна делба на урегулиран
поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът
изисква становище от общинската администрация относно поделяемостта на
имота. Когато имотът е поделяем, се процедира съгласно чл. 201, ал. 3 ГПК -
главният архитект на общината с мотивирано предписание до страните
нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Ако
съделителите внесат общ проект, изменението на плА. за регулацията не
2
подлежи на обжалване, като основанието за необжалваемостта е тяхното
съгласие - чл. 15, ал. 6 вр. ал. 3 и чл. 201, ал. 3 от ЗУТ. Ако процедурата е
започнала въз основа на внесен от някой от съделителите проект, то
одобряването му или отказът да бъде одобрен подлежи на обжалване по
общия ред на чл. 215 от ЗУТ. Производството по изменение на подробен
устройствен план за регулация е административно, като процедурата по чл.
201 ЗУТ в случай на становище от главния архитект за поделяемост на имота
следва да приключи с акт на компетентния административен орган - кмета на
съответната община, за изменение на плА. за регулация или с отказ за
одобряване на предложеното изменение. В производството по чл. 341 и сл.
ГПК съдът не може да извърши делбата без да получи окончателно
произнасяне от общинската администрация дали съответният урегулиран
поземлен имот е поделяем и по какъв начин. При наличие на изискване
проектът за изменение да бъде внесен от всички съсобственици, и при
изричният им отказ да внесат такъв, то съдът е изправен пред невъзможност
да изчака акт на общинската администрация.
Претенции за възлагане на имота по реда на чл. 349 ал.2 от ГПК не са
направени в производството и делбеният имот не може да бъде поставен в дял
на някой от съделителите, поради това, че е единственият имот предмет на
делба в настоящото производство. Поради това имотът следва да се изнесе на
публична продан, съгласно чл. 348 от ГПК, като единствен възможен способ
за ликвидиране на съсобствеността. Следва съдът
ДЪРЖАВНИ ТАКСИ по член 355, изр. І-во от ГПК:
Следва всеки от съделителите да бъде осъден на основание чл. 355 от
ГПК и чл.8, изр. І-во от ТДТССГПК да заплати по сметка на КрлРС държавна
такса върху стойността на дела си съобразно приетите в първата фаза квоти,
както следва: ищецът С. С. следва да заплати държавна такса в размер на 4%
върху 31 241 лева или 1 249.64 лева, а ответникът С. С. следва да заплати
държавна такса в размер на 4% върху 24 179 лева или 967.16 лева.
ІІ. ОТНОСНО претенцията на съделителя С. С., приета по реда на чл.
346 от ГПК:
Ищецът по сметки С. С. твърди, че:
1. В периода от 1983г. до 1990г. извършил в процесния имот следните
подобрения:
На мястото на жилищната сграда със застроена площ от 48 кв.м
съществувала плевня на два етажа като първият етаж бил изграден с камъни и
кирпич, а вторият етаж - с дървен материал. Ищецът разрушил тази плевня
като оставил само двете каменни стени, северна и западна, на приземния етаж.
Изчистил и платил извозването на натрупаните строителни отпадъци. На
мястото на разрушените южна и източна стена на плевнята изкопал основи,
направил кофраж и ги налял с цимент. Направил плоча над приземния етаж,
като излял и колони с кофраж. Върху част от тази плоча с тухли изградил
надстройка. Над тази надстройка и плочата направил двускатен покрив с
дървени мартаци и летви. Покривът бил покрит ½ с европейски керемиди и ½
с турски керемиди, закупени от ищеца. Лично, и със закупени от него
материали, направил ел. инсталация на къщата и измазал същата отвън и от
вътре. Монтирал три дървени врати и три дървени прозореца, както следва:
3
два прозореца с размери 1.50/1.50м и един прозорец с размери 2.50/1.20м. При
строителството на жилищната сграда родителите му заплатили арматурата,
цимента за плочата и колоните, както и дървения материал за покрива. Всички
остА.ли материали били закупени от ищеца. Навесът пред жилищната сграда
покрил с три листа поцинковА. лаМ.а, всеки един с размери 3/10м.
Със собствени материали и труд направил и монтирал метална врата
за процесното дворно място откъм улицата с ширина 3м и височина 3м, с
вградена в едното крило малка пешеходна врата. Тази врата била направена от
винкел и лаМ.а с дебелина 1.5мм. Колоните били от метални тръби с Ф110 мм.
Изкопал основите (дупките) за асмата в двора и налял бетона в тях
ведно с монтирането на колоните - метални тръби. Налетият в тях бетон бил
заплатен от баща му. Сам заварил металните тръби на асмата и опънал
теловете.
От бреговете на р.Стряма изкопал около 30 (тридесет) броя диви
лози, които посадил в дворното място. На следващата година баща му
присъдил тези лози с питомни.
По този начин ищецът увеличил стойността на процесния имот със
сумата от 15 000 лева, представляваща стойността на жилищната сграда без
двете запазени от плевнята каменни стени и материалите, които били платени
от родителите му. Увеличил стойността на имота със сумата от 1000 лева,
представляваща стойността на направената и монтирА. от ищеца входна
врата. Увеличил стойността на имота със сумата от 500 лева, представляваща
стойността на вложения от ищеца труд при направата на асмата в процесното
дворно място, както и със сумата от 300 лева, представляваща стойността на
положения от труд за изкопаване и посаждане на 30 (тридесет) броя диви лози.
2. През 2022 г. ищецът възложил на геодезист да извърши заснемане
и подготви документи за това, жилищната сграда да получи статут на
търпимост. За тази услуга заплатил сумата от 600 лева.
3. През лятото на 2023 г. ищецът направил ограда по източната
граница на процесното дворно място с дължина от около 70м. Оградата била
изградена с 20 бетонни и 4 метални колове с височина от 2м, монтирани в
циментови основи, които изкопал и налял с бетон. На така монтираните
колове поставил през 20см пластмасова тел, за която захвА.л пластмасова
засенчваща мрежа. Стойността на така изградената ограда възлизала на 500
лева, в това число 300 лева за материали и 200 лева за труд. На 16.07.2023 г.
ответникът по сметки нарязал пластмасовата тел и мрежата. Това наложило
ищецът отново да закупи и монтира пластмасова тел и пластмасова
засенчваща мрежа. Стойността на тези допълнително закупени материали
била 95 лева за пластмасовата засенчваща мрежа и 10 лева за пластмасова тел.
Вложеният в ремонта труд бил на стойност 100 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди С. М. С. да му
заплати:
1. На основание чл. 12, ал.2 от ЗН, по ½ (една втора) ид. част от
следните суми:
- от сумата 15 000 лева, представляваща увеличената стойност на
жилищната сграда вследствие на построяване на жилищната сграда на
мястото на разрушената от ищеца по сметки плевня, без двете запазени от
4
плевнята каменни стени и материалите;
- от сумата 1000 лева, представляваща увеличената стойност имота
вследствие направената и монтирА. от ищеца по сметки входна врата;
- от сумата 500 лева, представляваща увеличената стойност имота,
равняваща се на стойността на вложения от мен труд при направата на асмата
в процесното дворно място;
- от сумата 300 лева, представляваща стойността на положения от
труд за изкопаване и посаждане на 30 броя диви лози.
2. Сумата от 300 лева, представляваща половината от стойността на
извършена услуга от геодезист във връзка със заснемане и подготовка на
документи за получаване на статут на търпимост на жилищната сграда;
3. Сумата от 352.50 лева, представляваща половината от стойността
на изградена и ремонтирА. вследствие действия на ответника ограда в имота.
Претендира законната лихва върху всички суми, считано от
предявяване на претенцията – 15.12.2023 г. до окончателното плащане.
Ответникът С. М. С. оспорва претенциите като неоснователни.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В ХОДА на процеса ищецът е поискал и на основание чл. 214 от ГПК
е допуснато изменение в размера на предявените искове, като същите се
считат предявени както следва:
- за сумата 7 500 лева, представляваща ½ ид. част от увеличената
стойност на жилищната сграда вследствие на построяване на жилищната
сграда на мястото на разрушената от ищеца по сметки плевня, без двете
запазени от плевнята каменни стени и материалите;
- за сумата 247.98 лева, представляваща 460/1155 ид. части от
увеличената стойност имота вследствие направената и монтирА. от ищеца по
сметки входна врата;
- за сумата 440.45 лева, представляваща 460/1155 ид. части от
увеличената стойност имота, равняваща се на стойността на вложения труд
при направата на асмата в процесното дворно място;
- от сумата 382.34 лева, представляваща 460/1155 ид. части от
стойността на положения от труд за изкопаване и посаждане на 30 броя диви
лози.
Общата претенция по чл. 12, ал.2 от ЗН се счита предявена в размер
на 8570.77 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
претенцията до окончателното плащане.
3. Сумата от 200.73 лева, представляваща половината от стойността
на изградената ограда в имота, както и сумата от 216 лева, представляваща
пълната стойност на ремонта на същата поради увреждащите действия на
ответника.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност съдът намира за установено от фактическа и правна стрА.
следното:
По делото не се спори и е установено в първата фаза на процеса с
влязлото в законна сила решение по допускане на делбата, че съделителите са
5
придобили процесния имот по силата на договор за доброволна делба на
наследствени имоти, остА.ли от техния дядо Х. С.ов Ц., починал на *** г.,
която е била извършена на 26.07.2021 г. При сключване на договора са
участвали (според посоченото в него) наследниците на Х. С.ов Ц., които към
онзи момент са били двамата съделители в настоящия процес и П.Н.Г., техен
първи братовчед. От представеното удостоверение за наследници на Х. С.ов Ц.
се установява, че майката страните С. Х.ва С., починала на *** г., е дъщеря на
общия наследодател, че втората му дъщеря е Д. Х.ва Г. (без данни да е
починала). По делото не е изяснено по какъв начин е придобил права върху
имотите, предмет на договора за доброволна делба П.Н.Г. (наследство или
договор), според посоченото в самия договор, същите са били наследствени. В
договора за делба е посочено, че страните в настоящия процес получават в
общ дял процесния имот и че уравнение на дяловете няма да бъде извършено
помежду им (такова е извършено само с П.Н.), тай като всеки от тях получава
идеални части от дворното място съобразно притежаваните от него права. Не
е установено в процеса от къде произтича разликата в идеалните части от
правото на собственост върху дворното място, не са представени
доказателства в тази насока, а е установено, че двамата съделители са братя, и
като низходящи са наследили майка си с равни права. Представена е разписка
за заплатена от ищеца С. С. сума в размер на 600 лева, издадена от К.К.К.. В
разписката е посочено, че сумата е платена за извършено геодезическо
заснемане. Представени са два броя фискални бонове за заплатени: сумата от
95 лева на 01.09.2023 г. за засенчваща мрежа, с посочен клиент С. С. и сумата
от 132 лева, платена на 30.05.2023 г. за засенчваща мрежа.
В показанията си св. Г., първи братовчед на страните, сочи следното:
страните притежавали имот в село М., наследствен от майката на свидетеля и
майката на страните, които пък наследили своя баща и дядо на тримата. Дядо
им разделил имота на два имота, свидетелят бил собственик на източната
стрА.. В имота на С. имало стара кирпичена плевня, в която отглеждали
животни, част от нея била селскостопанска, а на втория етаж имало сеновал.
Плевнята била съборена и изградена нова сграда със същата площ като се
направили значителни подобрения. Била направена бетонна плоча над първия
етаж и покривна конструкция. От плевнята била запазена само западната част,
другото било изградено наново. Старата сграда била съборена почти до
основи, само западната част била запазена, тази част представлявала каменен
зид. Това стА.ло през 1981 г. – 1982 г. Събарянето и разчистването го правили
родителите на страните и свидетеля, включително и С., защото той не бил
ангажиран в работа и основно той бил действащото лице. Това събаряне било
преди двете страни да разделят имота, тогава дядо им бил жив. Той основно
финансирал събарянето, с труд се включвали всички да помагат. Запазена била
каменната стена на една част, направили пак две стаи и между тях вход с
антре, в което изградили баня и тоалетна. Изградили две стаи с коридор, в
дъното на коридора имало баня и тоалетна. Банята била изградена
впоследствие, бил поставен бойлер, помещението било измазано и това го
правил основно С.. Това се случило през 1985 г. – 1986 г. Изграждането на
дограми било направено впоследствие, след като се построила сградата. В
старата плевня нямало такива неща. Свидетелят не знаел кой е платил
поставянето на прозорците, които в началото били стари, след това ги
подновили, но измазването на стаите като труд, С. го правил. Имало ел.
6
инсталация, защото имало бойлер, но не знаел кой е финансирал това. Имало
навес, който се изградил заедно с новата постройка. Навесът бил от изток на
къщата. Покривът на сградата бил от дървена конструкция, покрита с
керемиди. ПоцинковА. лаМ.а имало на покрива на преградна стена между
навеса и сградата. Тези лаМ.и били правени през 1985 г. – 1986 г. от С.. Не
знаел кой давал средства за тяхното закупуване. Мислел, че С. ги докарал с
някакъв негов познат.
На мястото на входната врата, от която се влизало в двора откъм
главната улица, навремето имало стара дървена порта още от времето когато
била строена къщата. След като се съборила тази сграда, впоследствие през
1984 г. – 1985 г. била изградена метална конструкция врата - портал с малка
вратичка в него. Тази врата С. я правил, а бащата на С. му помагал. С.
осигурил материалите за вратата.
В двора имало асми и засадени лози. Бил изграден асмалък с
циментови стълбове. Това било правено по времето на дядо им, докато бил
жив. Той давал средствата, а бащата на свидетеля и бащата на ищеца помагали
за изграждането на асмалъка. След като починал дядо им, майката и лелята на
свидетеля устно си разделили двора на изток и запад.
В частта на С. и С. била направена допълнително метална
конструкция за асма. Била изградена от калеко му и С. основно правел
металните колони. С. и баща му ходели до река Стряма и вземали дивачки-
лози, защото имат по-добър корен, а бащата на С. ги пресаждал на следващата
година. С. изкопавал дивачките и ги засаждал, помагал с труд.
Миналата година (2023 – бел. на съда) била направена ограда между
имота на свидетеля и този на С. и С. С.. Поводът за тази ограда бил, че преди
няколко години свидетелят засадил покрай кладенеца пет храста туя, а в по-
северната външна част засадил преди десет години пак туя. Искал да има
повече зелеН. между двата слога, да е по-красиво. Миналата година като си
дошли със съпругата му, храстите туя започнали да съхнат. Усъмнил се, че
умишлено е направено това. Споделил със С. и той дал идея да направят
оградата. Свидетелят се съгласил, защото мислел, че не е умишлено, но С.
пръскал с препарат против трева в неговата и в частта на свидетеля, и това
влияело на посевите в частта на свидетеля. Тогава С. намерил момчета от П.,
изкопали дупки, той прекарал негови циментови колове и ги монтирали. С.
купил мрежата, а от свидетеля се искало само да я постави. Въпреки че дворът
бил разделен на две, до миналата година нямало ограда. Свидетелят живеел
постоянно в С.. Поставили мрежата и всичко било добре, но на другата сутрин
тя била срязА.. С. я срязал, той също живеел в С., но по това време бил в М..
Никой не живеел в имота в М., но имало условия за живеене. С. бил в М.,
когато правили оградата. Той не се включил в изграждане на оградата нито със
средства, нито с труд. Мрежата я поставили свидетелят и внукът му, който му
гостувал тогава. До този момент проблем със С. нямало, но тогава предявил
претенции, че оградата не се намира на границата между двата двора. С.
направил измерване и се установило, че в действителност оградата попада в
двора на свидетеля. С. си признал, че е срязал мрежата. След това свидетелят
възстановил оградата със сина си, а С. наел хора и осигурил средствата за
ремонта.
В показанията си св. Г. сочи, че С. изградил метална врата за
7
дворното място, но не си спомня коя година е било. Врата се намирала на
входа към сегашния имот, метална, масивна, имала и малка вратичка,
пешеходна. Знаела, че С. я е правил, но подробности не знаела. Чувала от
хората, които живеят там, че С. си обслужват имота кой когато е имал време,
но през годините се садили лози, С. присъствал основно, С. се явявал само, за
да седне на масата, както и да си пийва като гостенин. Не знаела подробности
за изграждането на асмалъците. От две години прекарвали целите лета в М..
Не знаела и не е виждала С. да е участвал в подобряване на имота. Миналата
година била правена оградата между техния имот и имота на С. и С.,
свидетелката присъствала. Оградата започнала да се подготвя някъде през
пролетта, да се правят постаменти, дупки за поставяне на колове. След това,
през лятото, когато те били в имота, С. С. започнал организирането изцяло на
тази ограда заедно с братовчед си П.Г.. С. купил всички материали от П.,
купил цимент, наел хора, които да помагат, защото оградата била много дълга.
В негово присъствие започнало всичко да се прави с изключение на опъване
на телове и поставяне на мрежата, което направил съпруга на свидетелката с
мрежата, която С. купил. По това време на С. му изникнали лични неща и
затова съпругът й и внукът й се захвА.ли да поставят мрежата. Било през
средата на лятото, най-горещия месец – юли. Вечерта, когато приключили,
били доволни, огледали оградата и свидетелката я снимала, а когато стА.ли
сутринта мрежата била нарязА., оградата смъкната. Мрежата не била телена,
не знаела какъв е материалът, представлявала ситна мрежа, която поставят над
парници, много ситна, плътна, зелена мрежа. Били срязани теловете и
мрежата се смъкнала, била похабена. С. С. бил там и през целия ден бил
свидетел, че съпруга й се труди върху тази ограда. Свидетелката се
разплакала, разговаряла със С. и той не оспорил, че е срязал оградата.
Мрежата била вътре между двата двора и нямало достъп до нея отвън. С.
купил нова мрежа и мъжът й я направил, била възстановена оградата. Новата
мрежа била същата като предишната. Докато били живи родителите им или
по-скоро майка им, свидетелката лично виждала, че С. направил две стаи, баня
и тоалетна за майка си, която ходела и обгрижвала двора, садяла си зеленчуци.
Знаела, че С. измазвал и направил стаите. Виждала С. да носи материали. Тези
две стаи били направени на мястото на стара плевня. С. ходел само на гости в
този имот.
Преди да пристъпи към обсъждане на експертизата, съдът намира, че
следва да се произнесе по своевременно направеното от ответника по сметки
С. С. възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът намира възражението на ответника за основателно по
отношение на претенциите за присъждане на равностойността на увеличената
стойност на имота, за които ищецът по сметки твърди, че е извършвал
строително-ремонтни дейности и подобрения през периода от 1983г. до 1990г.
Ищецът по сметки квалифицира претенцията си по чл. 12, ал.2 от ЗН
като твърди, че е спомогнал за увеличение на наследството приживе на
наследодателя и претендира паричната равностойност на увеличението.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН предвижда възможност на
правоимащите наследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да
се увеличи наследството, ако не са получили възнаграждение по друг начин,
да претендират при делбата пресмятане на това увеличение в тяхна полза,
8
като увеличението може да им бъде присъдено в натура – под формата на
имот или в пари. Важно е да се посочи, че правоимащи наследници по
смисъла на чл. 12, ал.2 от ЗН са тези, които са призовани да наследят и са
приели наследството – т. 5 от ППВС № 4 от 1964 г. т. 2 буква „б“ от ППВС № 7
от 1973 г.. В конкретния случай ищецът не сочи в претенцията си чие
наследство твърди да е увеличил. В периода около 1981-1983 г. всички
дейности в процесния имот са били извършвани приживе на дядото на
страните Х. Ц., починал на *** г. След смъртта му, негови законни наследници
са остА.ли съпругата му К. Ц.а (починала на 04.02.1995 г.) и двете му дъщери
Д. Г. и С. С.. Трите заедно са били призовани да наследят общия наследодател,
като не се твърди и установява някоя от тях да се е отрекла от наследството,
оставено от Х. Ц.. Следователно, всичко твърдяно като извършено от ищеца в
периода до *** г. не е било извършено от правоимащ наследник. Същото се
отнася и до извършеното до 04.02.1995 г., когато е починала бабата на ищеца
К. Ц.а. Действително, претенцията по чл. 12, ал.2 от ЗН с оглед наследствения
характер на правото, може да бъде предявена от наследник на правоимащ
наследник (каквато е майката на ищеца и по отношение на двамата си
родители, но в конкретния случай се твърди, че деленият имот е увеличил
стойността си не вследствие на вложени средства и труд от правоимащ
наследник, праводател на ищеца по сметки, а от самия ищец. Погасителната
давност за упражняване на правото по чл. 12, ал. 2 ЗН започва да тече от
предявяване на иска за делба съгласно т.4 б. „б“ от ППВС № 7 от 28.11.1973 г.,
но в конкретния случай съдът не споделя квалификацията на правото, дадена
от ищеца. Както съдът посочи по-горе, ищецът не е измежду призованите и
приели наследници по закон на своя дядо, а в последствие и на своята баба,
майка и леля – до 1995 г., т.е. при откриване на наследството на баба си и дядо
си ищецът не е бил правоимащ по смисъла на чл. 12, ал.2 от ЗН. По делото не
са събирани каквито и да било доказателства за наличието или липсата на
имуществена общност между общия наследодател Х. Ц. и съпругата му върху
делбения имот или върху имота, съществувал към 1975 г. – едно общо дворно
място, цялото с площ от 2505 кв. метра, не е установено дали и как отделните
сънаследници са се разпореждали с части от имота, кога от един общ парцел са
били образувани два самостоятелни урегулирани поземлени имота (инциция,
че това е стА.ло през 1991 г. се съдържа в преставената скица, сочеща
изменение в плА. през тази година). Не е установено в процеса по какъв начин
са се променили правата на двамата братя в съсобствеността. Със сключване
на договора за доброволна делба и евентуалните предхождащи го
разпоредителни действия, настоящият иск не се явява такъв за делба на
наследството на Х. Ц., поради което съдът приема, че претенциите му за
обезщетяване на всички дейности, сочени като извършени от ищеца в периода
1983-1990 г., се явяват погасени по давност преди предявяване на иска,
доколкото представляват дейности, с които остА.лите сънаследници и/или
приживе собственици са се обогатили неоснователно, а вземанията за такива
дейности, независимо дали представляват порезни разноски или подобрения,
се погасяват с общата петгодишна погасителна давност, която тече от момента
на извършването им.
Дори да не бъде споделено становището за правната квалификация
на претенцията и за нейната неоснователност поради изтичане на предвидения
в закона петгодишен давностен срок от момента на извършването на
9
дейностите, то тази претенция се явява неоснователна и недоказА. и на друго
основание – освен майката на ищеца, наследник по закон на Ц. Х.в е била и
нейната сестра, както и майката на двете. По делото не е установено по какъв
начин всяка от трите наследници се е разпоредила с наследствените си части,
компенсиран ли е ищецът от леля си или нейните наследници, нито е
установено по какъв начин същият е придобил повече права върху делбения
имот в сравнение с брат си и дали при предявяване на иска за делба на
09.02.2023 г. имотът не е бил съсобствен на страните на основание различни
юридически факти – наследяване и разпореждане. Не са събирани и никакви
доказателства дали ищецът не е бил възнаграден по друг начин, което също е
необходима предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 12, ал.2 от ЗН.
За пълнота на изложението следва да се допълни, че с гласните
доказателства ищецът не установява при условията на пълно и главно
доказване твърденията си за вложени негови средства, както се сочи в
молбата. Свидетелят сочи, че родителите на ищеца, дядо му и баба му са
участвали със средства, а ищецът основно с труд и организация, като не е
установена и частта от средствата, която ищецът е вложил.
По изложеното, и без да е необходимо да обсъжда заключението на
вещото лице, касаещо стойността на извършените СМР по жилищната сграда
и подобрения в дворното място (врата и асми), претенцията за осъждането на
С. С. да заплати на С. С. сумата от 8570.77 лева, представляваща припадащата
се на С. С. част от увеличената стойност на имота приживе на наследодателя,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на претенцията до
окончателното плащане, следва да се отхвърли като неоснователна.
Претенциите на С. С. за осъждането на ответника да му заплати
сумата от 300 лева, представляваща стойността на положения от труд за
изкопаване и посаждане на 30 броя диви лози; сумата от 200.73 лева,
представляваща половината от стойността на изградената ограда в имота,
както и сумата от 216 лева, представляваща пълната стойност на ремонта на
същата поради увреждащите действия на ответника за основателни като
съображенията затова са следните:
Съгласно нормата на чл. 61, ал.2 от ЗЗД когато е водена чужда работа
без пълномощия и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря до размера
на обогатяването му. В настоящият случай посредством разписката и гласните
доказателства се установи по несъмнен начин, че ищецът е заплатил
стойността на заснемане на сградата във връзка със статута й на търпима по
смисъла на ЗУТ и е извършил ограждане на имота, подробно описано в
молбата му, без съгласието на ответника. Безспорно работата е била
предприета и в собствен интерес, тъй като ищецът е съсобственик. Съгласно
ТР 85/68г. на Върховния съд, съсобственикът, който е извършил подобрения в
съсобствения недвижим имот без съгласието на остА.лите съсобственици,
урежда отношенията си с тях по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие. По същия ред се уреждат и отношенията между държателя,
каквото качество ищецът е имал към момента на иизграждане на оградата по
отношение на частите на ответника. В този случай съгласно посоченото ТР и
практиката на ВКС се присъжда по-малката стойност между увеличената
стойност на вещта и действително изразходваните средства. Ищецът в
настоящото производство има качеството на владелец на своите части и
10
държател на частта на ответника. Той е извършил разход за необходими
разноски по поддържането на съсобствения имот – разноски за уреждане
статута на жилището и ограждане на имота по границата със съседа
(братовчед на страните) без съгласието на другия съсобственик. С оглед на
изложеното, може да претендира разноските на основание чл. 61 ал.2 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 61 ал.2 от ЗЗД посочва, че ако работата е била предприета
и в собствен интерес, заинтересувания отговаря само до размера на
обогатяването му. При това положение следва да се приеме, че е налице
хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие, като тази работа е
извършена и в собствен интерес. В този случай ответника отговаря до размера
на обогатяването си, която се явява размера на сторените разноски.
В делбения процес действия общия принцип за забрА. на
неоснователното обогатяване, като в случая се твърди ищецът да е направил
разноски за запазването на делбения имот (разноски по установяване и
удостоверяване статут на търпимост на сградата, както и разноски за
изграждане на ограда между два съседни имота). Ищецът, посредством
гласните доказателства и представената разписка установи при условията на
пълно и главно доказване, че претендираните разходи са били сторени.
Разходите за геодезическо заснемане на сградата са установено с неоспорен
писмен документ, ответникът по сметки и собственик на ½ ид. част от
жилищната сграда и дължи на ищеца разноските, независимо дали е дал
съгласие. Не се твърди от ищеца, с оглед направеното възражение, че този
разход увеличава стойността на имота, затова се присъжда само размера на
сторените разноски. Ищецът по сметки е действал от името на всички
съсобственици, като не се твърди и установява да е получил съгласието на
ответника по сметки, или той да са е противопоставил.
Ето защо претенцията за сумата от 300 лева като основателна следва
да се уважи в пълния предявен размер. Като основателна следва да се уважи и
претенцията за осъждане на ответника да заплати сумата от 200.73 лева,
представляваща припадащата се на ответника спрямо правата му стойност на
изградената ограда в имота, както и сумата от 216 лева, представляваща
пълната стойност на ремонта на същата поради увреждащите действия на
ответника. Размерите са установени с неоспореното заключение на вещото
лице З. и съдът уважава претенциите на С. С. в пълните предявени размери.
Не се споделят доводите му, че претенциите за осъждането да заплати
припадащата му се част от стойността на оградата следва да се отхвърлят, тъй
като същият търпи вреди от оградата. Безспорно, право е на съседите да
отделят посредством ограда имотите си по регулационната линия. Фактът, че
двата УПИ някога са представлявали един общ имот не препятства след
разделянето му съгласно действащия план, същите да бъдат отделени с ограда.
Не се твърди и установява, същата да е изградена в нарушение на
строителните норми и правила, доколкото безспорно се касае до лека оградна
мрежа. Що се отнася до твърденията, че оградата не е поставена на
регулационната линия и ответникът търпял вреди, то доказателства нито са
ангажирани, нито събирани в тази насока, а ищецът сочи, че по този въпрос се
водел друг процес, поради което същият, ако твърденията му почиват на
обективни факти ще може да защити правата си.
ОТНОСНО разноските по чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК.
11
На основание чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК във вр. с чл. 78, ал.1 от
Тарифа за държавните такси събирани по ГПК следва да се осъди ответника
по сметки С. С. да заплати по сметка на КрлРС държавна такса върху размера
на уважената част от претенцията срещу него в размер на 50.00 лева (4% върху
цената на иска, но не по-малко от 50 лева.). Следва да се осъди ищеца по
сметки С. С. да заплати държавна такса върху отхвърлената част от
претенцията в размер на 4% върху 8570.77 лева или 342.83 лева.
ІІІ. ОТНОСНО претенцията на съделителя С. С., приета по реда на
чл. 346 от ГПК:
Ищецът по сметки С. С. твърди, че създал в процесния имот
подобрания и трайни насаждения, включени в цената на имота, както следва:
- Подобрения в жилищната сграда на стойност 2123 лева:
1. Изграждане на нов водопровод през 2016 г. на стойност 320 лева,
от които 200 лева за материали и 120 лева за труд;
2. ремонт на покривната конструкция през 2015 г. на стойност 286
лева, от които 186 лева материали и 100 лева труд;
3. Ремонт на два броя прозорци през 2014 г. на стойност 86 лева, от
които 36 лева материали и 50 лева труд;
4. Ремонт на електроинсталацията през 2020 г., на стойност 151 лева,
от които 51 лева материали и 100 лева труд;
5. Изградил масивна ограда от камък и бетон на западната граница
на имота през 2015 г. на стойност 1280 лева, от които 660 лева материали и
600 лева труд;
- Подобрения в дворното място:
1. Изградил асмалък с конструкция от 18 бр. бетонови колове и 27 бр.
метални колове, метални тръби и тел на стойност 2860 лева, от които 2360
лева материали и 500 лева труд;
2. Засадил лози за асмалъка: 2 бр. през 2004 г. - 64 лева, 1 бр. през
2005 г. - 34 лева, 1 бр. през 2006 г. - 36 лева, 1 бр. през 2007 г. - 38 лева, 5 бр.
през 2009 г. - 190 лева, 1 бр. през 2010 г. - 42 лева, 2 бр. през 2012 г. - 88 лева, 4
бр. през 2013 г. - 172 лева, 11 бр. през 2014 г. - 440 лева, 5 бр. през 2015 г. - 195
лева, 4 бр. през 2016 г. - 152 лева, 2 бр. през 2017 г. - 72 лева, 2 бр. през 2018 г.
- 70 лева, 3 бр. през 2019 г. - 102 лева, 3 бр. през 2020 г. - 99 лева. - 1794 лева.
3. Засадил 1 бр. храст йоща на стойност 80 лева, 1 бр. киви на
стойност 74 лева. - 154 лева.
4. Засадил 20 бр. плодни дървета: 1 бр. кайсия през 2016 г. - 86 лева,
1 бр. вишня през 2012 г. - 82 лева, 1 бр. праскова от 2014 г. - 71 лева, 1 бр.
праскова от 2015 г. - 72 лева, 2 бр. праскови от 2017 г. - 74 лева, 1 бр. праскова
от 2018 г. - 62 лева, 1 бр. круша от 1996 г. - 80 лева, 1 бр. круша от 2012 г. - 92
лева, 2 бр. круши от 2014 г. - 172 лева, 1 бр. круша от 2015 г. - 84 лева, 1 бр.
ябълка от 2016 г. - 82 лева, 1 бр. вишна от 2015 г. - 68 лева, 1 бр. череша от
2015 г. 82 лева, 2 бр. череши от 2022 г. - 32 лева, 2 бр. сливи „Реглота“ от 2015
г. - 124 лева, 1 бр. райска ябълка от 2012 г. - 98 лева, 2 бр. смокини от 2010 г. -
116 лева- 1327 лева.
Общата стойност на направените от ищеца подобрения в имота и
12
трайни насаждения били в размер на 8258 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди С. М. С. да му
заплати сумата от 4970 лева, представляваща дела му в стойността на
подобренията, създадени от ищеца, ведно със законна лихва от датата на
предявяване на претенцията – 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът С. М. С. оспорва претенциите като неоснователни.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В ХОДА на процеса ищецът е поискал и на основание чл. 214 от ГПК
е допуснато изменение в размера на предявения иск, като същият се счита
предявен общо за сумата от 9520 лева.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност съдът намира за установено от фактическа и правна стрА.
следното:
В показанията си св. Ц. сочи, че познава С. С. от 2015 г., запознали се
на един празник на розата. С. живеел на центъра в С.. Имал имот в М.,
свидетелят познавал имота, живеел в Г., но имал апартамент във В. и сега
временно бил там. Помагал на С. за имота в М.. Свидетелят бил майстор,
сменяли покрива, защото имало счупени керемиди. Това било след едно бране
на рози през 2016 г. покривът бил на една постройка, която имала една голяма
стая и тоалетна. И тоалетната оправяли, плочки, кА.лизация, ВиК, имало нови
тръби и С. ги сложил. Сменяли счупени керемиди и някои счупени летви.
Конструкцията на покрива не сваляли. С. сменил водопровод, той тръгвал от
голямата стая, минавал по стената, през коридора и от коридора стигал в
банята, тоалетната и една друга малка стаичка. Това трябва да било през 2016
г., те постоянно правели нещо. През 2018 г. хвърляли бетон, правили една
площадка. Оправили оградата до мястото където се намирали ягодите. С.
направил оградата, свидетелят му помагал да слагат тел. Тази ограда не била
към улица, а към комшиите. С. засаждал дръвчета овощни - круши, ябълки,
сливи, праскови, три реда дръвчета имало. След това садили малини и къпини.
Той се грижел за тях, нищо че бил в С., ходел си често в М.. Свидетелят не
знаел за дограма, С. си оправял ел. инсталацията, някакви кабели. Купил ново
табло, но не знаел дали е сложено. В имота отишъл през 2015 г. за първи път.
Дошъл тук заради климата в К. и имал апартамент срещу „61-ва стрямска
бригада“. Не нощувал в имота в М.. Имало жилищна сграда в имота, която
била от едно време. Като се влезело в имота от една голяма врата, сградата се
падала вдясно, имало навес, една голяма стая, тоалетна, коридорче и една
малка стая. През 2015 г. влязъл в къщата, за да се похвали С.. Къщата била
сносна за живеене и свидетелят я боядисал след това, защото не му харесало.
Къщата вътре била в ремонт, не била измазА.. Когато отишъл за първи път
къщата била в ремонт, С. направил основното. С. му казал, че той прави
ремонта. Гипсовата шпакловка я правили двамата заедно през 2016г. Правили
циментова площадка зад къщата след 2017 г. Тоалетна имало между двете
стаи, но била в ремонт. Преди това не знаел какво е било. Било отделно
помещение и се виждало, че е за тоалетна. След това стА.ло боядисване, С.
сменил тръбите от голямата стая към коридорчето и 1.20-1.30 м и влизали в
банята. С. сложил пластмасова тръба. Сменяли керемиди и някои летви на
покрива. Лозичките в имота били десертно грозде, бяло и червено.
13
В показанията си св. Б. сочи, че познава С. откакто се родил. Имали
един декар гюл в М. и баща му го отстъпил на С.. След смъртта на майка му с
брат му наследили една плевня в М.. Свидетелят ходил много пъти в този
двор. Спукала се тръбата за водата и знаел, че С. я оправил и се занимавал
повече с лозите. Имал слабост към лозите, режел ги, като изсъхне някоя, вадел
ги и садил нови, наблягал на новите сортове. Майка му му помагала да
обработва двора, но сега нямало кой да му помага. С. ремонтирал
водопровода. Свидетелят и бащата на С. правили западната ограда. С. не
участвал в правенето на тази ограда. Не помнел да е правена ел. инсталация в
имота. Свидетелят живеел в С.. Доста време не бил ходил в имота в М., от
около 5-6 години. Плевнята била правена от бащата на страните, М., който
искал и баня да прави до тая стая. Друг не виждал да прави по къщата нещо
освен родителите им. Свидетелят познавал С. откакто се родил. Не помнел С.
да е вземал участие в строителството на сградата. С. взел участие само при
наливане на плочата на къщата, но тогава бил юноша. Участвал наливането на
плочата на К. на къщата.
В показанията си св. Г. сочи, че родителите му живеели в имота след
като се пенсионирлиа. Баба му и дядо му били възрастни и те се грижели за
тях. Майка му живеела в къщата, която сега била собственост на свидетеля.
Леля му и калеко му живеели постоянно в С. и ходели периодично в имота на
С. и С.. С. не изграждал нов водопровод в имота им, защото най-малкото щял
да разкопае тротоара или през двора до шахтата в неговата част, а
водопроводният кран бил в ъгъла на частта на свидетеля. Ответникът не
извършвал ремонт на покрива, не му било известно. Свидетелят често бил там
и щял да забележи подобен ремонт. Не знаел дали С. е ремонтирал дограма
или ел. инсталация. Не му направило впечатление да е сменена дограмата.
Инсталацията била в мазилката, за да се направи баня и тоалетна през 80-те
означавало, че има такава. Оградата от запад се срутила около 4-5 метра в
дължина, понеже била стара каменна градена с кал и със съседите
ремонтирали съвместно. Възстановили си старата ограда. С. започнал да си
идва в имота след като починал баща му, и започнал да се грижи за асмите и
дръвчетата, които били засадени там. Калеко му починал през 2006 г. След
като се пенсионирали леля му и калеко му, дворът бил общ и се обработвал
общо с родителите на свидетеля. Разделянето на двора стА.ло след като дядо
му починал. С. живеел в С.. С. ходел в имота на гости на родителите си, а се
включил активно в поддръжката на имота след смъртта на баща си. Живял съм
в М. през 2022 от пролетта до есента в имота, а 2021 г. от юли до есента, 2023
г. от март до ноември. След като се случил инцидента с туите, свидетелят бил
убеден, че С. го е направил, дали е умишлено или неволно, и С. дал идея за
оградата, а със С. не било обсъждано това. Идеята била да се изгради тази
ограда, за да може когато С. пръска, препаратите да не стигат до посевите на
свидетеля. Нямало идея да бъде строена масивна ограда, която да раздели
двата имота. С. измерил разстоянието, разполагал със скица и ролетка. С.
изразил претенции като говорел със С. и затова С. направил измерването и
казал, че свидетелят е ощетен с около 30 см. Оградата представлявала мрежа,
зелена полиетиленова, а коловете били циментови с опъната тел.
Преди да пристъпи към обсъждане на експертизата, съдът намира, че
следва да се произнесе по своевременно направеното от ответника по сметки
14
С. С. възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът намира възражението на ответника за основателно по
отношение на претенциите за присъждане на разходи за дейностите,
извършени в имота до 2017 година включително.
Съдът намира, че не е нужно да бъдат преповтаряни аргументите по
претенцията, която съдът квалифицира като водене на чужда работа без
пълномощие, подбоно изложени по-горе. Ищецът не твърди и установява
ответникът по сметки да е дал съгласие за твърдените дейности, нито да им се
е противопоставил, поради което вземания на ищеца за всички дейности
извършени в имота са се погасили с изтичането на общата петгодишна
давност от извършването им.
За извършени след края на 2017 година се претендират следните
дейности:
По жилищната сграда – ремонт на ел.- инсталация през 2020 година.
От показанията на св. Ц. се установява, че знае за ремонта на ел. инсталацията,
знаел, че С. е купил табли, но не е участвал з изграждането й. От
заключението на вещото лице З. се установява, че стойността на този ремонт е
в размер на 157.19 лева с овехтяването. Поради изложеното, и доколкото
всеки съсобственик следва да участва в разходите по подържаното на имота
съразмерно с правото си на собственост, претенцията в тази част е
основателна до размера от 78.60 лева.
По делото не са събрани категорични доказателства за броя, вида и
годината на засаждане на трайните насаждения в имота, поради което
претенцията на С. С. в частите, касаещи засаждане на дървета през периода
след 2018 година до датата на предявяване на претенцията, следва да се
отхвърлят като неоснователни.
ОТНОСНО разноските по чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК.
На основание чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК във вр. с чл. 78, ал.1 от
Тарифа за държавните такси събирани по ГПК следва да се осъди ответника
по сметки С. С. да заплати по сметка на КрлРС държавна такса върху размера
на уважената част от претенцията срещу него в размер на 50.00 лева (4% върху
цената на иска, но не по-малко от 50 лева.). Следва да се осъди ищеца по
сметки С. С. да заплати държавна такса върху отхвърлената част от
претенцията в размер на 4% върху 9171.40 лева или 366.86 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ, на основание чл. 348 от ГПК, на публична продан
следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ от 1155 (хиляда сто петдесет и пет) кв.м
находящо се в село М., община К., област П., който имот по одобрения план на
селото със заповеди № 886/1989 г. и № 776/1991 г. съставлява имот
планоснимачен номер 113 (сто и тринадесет) и за него е отреден УПИ ІV-113
(парцел четвърти, отреден от имот пл. номер сто и тринадесет) в кв. 6 (шести),
ВЕДНО с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от
15
48 (четиридесет и осем) кв. метра, НАВЕС БЕЗ ОГРАДНИ СТЕНИ с площ от
36 (тридесет и шест) кв. метра и ведно с всички строителни подобрения и
трайни насаждения, при граници и съседи: улица, УПИ ІІІ-113, УПИ V-108,
УПИ XI-109 и УПИ ІІ-112, съсобствен между С. М. С. с ЕГН ********** от
гр.С., ул. *** и С. М. С. с ЕГН ********** от гр.С., *** ***, при първоначална
цена от 55 420 лева, от която за дворното място - 34 720 лева, за жилищната
сграда – 22 700 лева, като след извършване на проданта, получените суми се
разделят както следва: за С. М. С. - 695/1155 идеални части от поземления
имот и навеса и ½ ид. част от жилищната сграда; за С. М. С. - 460/1155
идеални части от поземления имот и навеса и ½ ид. част от жилищната сграда.
ОСЪЖДА, на основание чл. 346 от ГПК С. М. С. с ЕГН **********
от гр.С., *** *** да заплати на С. М. С. с ЕГН ********** от гр.С., ул. ***
сумата от 300.00 лева, представляваща половината от стойността на
извършена услуга от геодезист във връзка със заснемане и подготовка на
документи за получаване на статут на търпимост на жилищната сграда;
сумата от 200.73 лева, представляваща половината от стойността на
изградената ограда в имота, както и сумата от 216.00 лева, представляваща
пълната стойност на ремонта на оградата, като ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията за осъждането на С. М. С. да заплати на С.
М. С. сумата от общо 8570.77 лева, представляваща припадащата се част от
увеличена стойност на имота, от която: 7 500 лева, представляваща ½ ид. част
от увеличената стойност на жилищната сграда вследствие на построяване на
жилищната сграда на мястото на разрушената от ищеца по сметки плевня, без
двете запазени от плевнята каменни стени и материалите; 247.98 лева,
представляваща 460/1155 ид. части от увеличената стойност имота вследствие
направената и монтирА. от ищеца по сметки входна врата; 440.45 лева,
представляваща 460/1155 ид. части от увеличената стойност имота, равняваща
се на стойността на вложения труд при направата на асмата в процесното
дворно място; 382.34 лева, представляваща 460/1155 ид. части от стойността
на положения от труд за изкопаване и посаждане на 30 броя диви лози.
ОСЪЖДА, на основание чл. 346 от ГПК, С. М. С. с ЕГН **********
от гр.С., ул. *** да заплати на С. М. С. с ЕГН ********** от гр.С., *** ***
сумата от 78.60 лева, представляваща 1/2 ид. част от сторените разноски за
ремонт на електроинсталацията през 2020 г., като за разликата над тази сума,
до пълния предявен размер на 9250 лева, представляваща стойността на
дейности по изграждане на нов водопровод през 2016 г.; 2. ремонт на
покривната конструкция през 2015 г.; ремонт на два броя прозорци през 2014
г.; изграждане на масивна ограда от камък и бетон на западната граница на
имота през 2015 г. и подобрения в дворното място, ОТХВЪРЛЯ претенцията
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА С. М. С. с ЕГН ********** от гр.С., ул. *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в
размер 1 249.64 лева по допускане на делбата, държавни такса по претенциите
по сметки в размер на 342.83 лева по отхвърлената част на неговата претенция
и 50 лева по уважената част от претенцията на С. С..
ОСЪЖДА С. М. С. с ЕГН ********** от гр.С., *** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в
размер на 967.16 лева по допускане на делбата, държавни такса по
16
претенциите по сметки в размер на 366.86 лева.по отхвърлената част на
неговата претенция и 50 лева по уважената част от претенцията на С. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от съобщението.
А.Г.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
17