Р Е Ш Е Н И Е
№ 404
гр.Нови пазар,
05.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на
втори декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. №
833 по описа на НПРС за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по втора фаза на делбата, съгл. чл. 346 и следв от ГПК.
С ВЗС на 05.01.2019 г. решение съдът е допуснал
извършването на делба между съделителите З.З.А. ***, С.З. ***, И.З. *** и Н.Р.Б. ***, на следните недвижими
имоти: 1/ нива с площ от 40,003дка, трета категория, м. „Д.“, имот № *** по
плана на с. П., общ. К., при граници на имота: имоти с №№ 003028, 003017,
003027, 003026, 003025, 003019, 003002, 000042, 003004 и 2/ дворно място с площ от 2393,
представляващо УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П., заедно с построените в
него жилища, стопански постройки и гараж, при граници на имота: УПИ ***, УПИ ***,
УПИ ***и УПИ ***, при следните квоти:
за З.З.А.– 1/9ид.ч. (една девета
идеална част); за С.З.К.– 1/9ид.ч. (една девета идеална част); за И.З.Р. –
1/9ид.ч. (една девета идеална част) и за Н.Р.Б.– 6/9ид.ч. (шест девети идеални части).
В първото по делото съдебно заседание ответницата е
направила претенции по сметки и по възлагане на недвижимия имот, представляващ дворно място с площ от 2393,
представляващо УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П., заедно с построените в
него жилища, стопански постройки и гараж, поради това, че тя не притежава друго
жилище, живяла е преди и при откриване на наследството в имота, полагала е
грижи за наследодателите и изключително такива за майка си Н. и е направила
значителни подобрения в имота, които са довели до увеличаването на неговата
стойност.
Претенциите на ответницата Н.Р.Б. *** са по чл. 346 от ГПК вр.чл. 72, ал.2 от ЗС за направени от нея разноски за запазването на имот,
представляващ УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П. и претенция по възлагането
му на основание чл. 349, ал.2 от ГПК.
От страна на ищцата З.З.А. също е направена претенция
за възлагане на имот УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П. на основание чл. 349,
ал.2 от ГПК, т.к е живяла в имота към смъртта на наследодателя и не притежава
друг жилищен имот.
Въз основа на събраните по делото доказателства във
втората фаза на съдебната делба, съдът установи следното:
С решение ВЗС на 05.01.2019 г. решение съдът е
допуснал извършването на делба между съделителите З.З.А. ***, С.З. ***, И.З. *** и Н.Р.Б. ***, на следните недвижими
имоти: 1/ нива с площ от 40,003дка, трета категория, м. „Д.“, имот № *** по
плана на с. П., общ. К., при граници на имота: имоти с №№ 003028, 003017,
003027, 003026, 003025, 003019, 003002, 000042, 003004 и 2/ дворно място с площ от 2393,
представляващо УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П., заедно с построените в
него жилища, стопански постройки и гараж, при граници на имота: УПИ ***, УПИ ***,
УПИ ***и УПИ ***, при следните квоти:
за З.З.А.– 1/9ид.ч. (една девета
идеална част); за С.З.К.– 1/9ид.ч. (една девета идеална част); за И.З.Р. –
1/9ид.ч. (една девета идеална част) и за Н.Р.Б.– 6/9ид.ч. (шест девети идеални части).
Относно поделяемостта на допуснатите до делба имоти,
съобразно квотите на страните е назначена експертиза. Двата имота са от
различен характер – единият е земеделска земя за делбата на която се прилагат
правилата на ЗСПЗЗ и ЗКИР, а другият имот е в регулацията на селото и за него
се прилагат правилата на ЗУТ. От
изготвената в няколко варианта експертиза по поделяемостта, съдът е приел с
определение № 404/08.05.2019 г. първи вариант от нея, при който се поделя само
земеделският имот, представляващ нива
с площ от 40,003дка, трета категория, м. „Д.“, имот № *** по плана на с. П., а
имот дворно място с площ от 2393,
представляващо УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П., като неделим се запазва в
цялост. Различният характер на двата имота, обуславя и различния подход при извършването
на делбата на подлежащите на делба вещи, а именно земеделската земя следва да
се подели според квотите на страните, а имотът в регулация да се запази като
неделим и по отношение на него, доколкото са направени възлагателни претенции
от страните по делото, да се преценява наличието на основания за евентуалното
му възлагане на някоя от страните или изнасянето му на публична продажба.
От името на ищците, имащи право на по 1/9 ид.ч от
общото имущество е поискано възлагането в общ дял на полагащите им се части от
земеделския имот.
Съгласно експертизата и одобрения проект за
разделянето на земеделския имот, същия подлежи на делба според определените на
съделителите квоти. Пазарната оценка на нива
с площ от 40,003дка, трета категория, м. „Д.“, имот № *** по плана на с. П. е
48 004лв., като стойността на дяловете от 1/9ид.ч. е 5 334лв., а на
дял от 6/9ид.ч. е 32 003лв.
Пазарната стойност на втория имот - дворно място с площ от 2393,
представляващо УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П. е 10 600лв.
Въз основа на заключението на вещото лице, одобрено от
АГКК Ш. са обособени два дяла от земеделския имот. От имот с идентификатор № ***с
обща площ от 40003кв.м. са обособени два имота: 1/ имот с идентификатор № ***с площ от 26673кв.м., при граници и
съседи, имоти с идентификатори: 58485.3.19, 58485.3.25, 58485.3.26, 58485.3.27,
58485.3.17, 58485.3.45, 58485.3.42, 58485.3.2 и 2/ имот с идентификатор № ***с
площ от 13336кв.м., при граници и съседи, имоти с идентификатори: 58485.3.17,
58485.3.28, 58485.3.4, 58485.3.42, 58485.3.44.
Съгласно експертизата, пазарната стойност на имот с
идентификатор № ***е 16 002лв. (стойността на трите дяла на ищците), а пазарната стойност на имот
идентификатор № ***е 32 003лв.
С оглед на неравенството в дяловете на съделителите,
дори и при получаването на общ дял за ищците, е невъзможно тегленето на жребий,
поради което и делбата на земеделския имот, следва да се извърши по реда на чл.
353 от ГПК, в резултат на което двата имота следва да се разпределяне измежду
съделителите на съответстващите им по дял имоти, съгл.както следва: на ищците З.З.А. ***, С.З. ***, И.З. *** да се възложи
новообразувания имот с
идентификатор № ***с площ от 13336кв.м., при граници и съседи, имоти с
идентификатори: 58485.3.17, 58485.3.28, 58485.3.4, 58485.3.42, 58485.3.44, а на
ответницата Н.Р.Б. *** да се възложи
новообразуваният имот с
идентификатор № ***с площ от 26673кв.м., при граници и съседи, имоти с
идентификатори: 58485.3.19, 58485.3.25, 58485.3.26, 58485.3.27, 58485.3.17,
58485.3.45, 58485.3.42, 58485.3.2.
Така обособените дялове отговарят на действителните
квоти на страните, в т.ч и на получаващите в общ дял, поради което не се налага
уравняване на дялове.
Относно
възлагателните претенции по чл. 349 от ГПК.
Ищцата З.З.А. ***
и ответницата Н.Р.Б. *** са предявили претенции за възлагане на имота,
представляващ дворно място с площ от 2393, представляващо УПИ ***, от кв. 10 по
плана на с. П., заедно с построените в него жилища, стопански постройки и
гараж, при граници на имота: УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***, на основание
чл. 349, ал.2 от ГПК, поради това, че и двете не притежавали друг жилищен имот,
както и че са живели в имота към момента на откриване на наследството.
Доказателствената тежест на обстоятелствата обуславящи
претенцията за възлагане в тежест на всяка от страните, които претендират
възлагането.
По делото между страните няма спор, че двете страни по
възлагателната претенция живеят основно в РТ..
По делото от представения превод на документ за
идентичност на имена за ищцата З.А. се установява, че същата е получила турско
гражданство през 2000г., а от представеното удостоверение от РТ ***, се
установява, че същата в РТ не притежава недвижимо имущество на нейно име.
По делото е представено удостоверение от СВп при НПРС
относно притежавано от ответницата недвижимо имущество, от което се установява,
че на нейно име няма вписвания и отбелязвания, т.е няма регистрирано имущество.
От показанията на разпитаните свидетели се установи,
че в наследствения имот, оставен от дядото на ищцата З. и бащата на ответницата
Н., Р. К. МА.алиев, са живели
той, съпругата му и семейството на сина му З.. Синът му З., баща на ищцата З.А.,
както се установи в първата фаза на делбата е починал на ***г., което е преди
смъртта на наследодателя Р. М., починал на ***г. В къщата след смъртта на
бащата на ищцата З., останали да живеят нейните дядо и баба и майка им В. и
тримата ищца, в т.ч и ищцата по възлагателната претенция З.А.. В къщата те
живели около 4 години след смъртта на бащата на З., когато майката В. се
оженила за св. Х.Я. и заживяла заедно с децата си при него в с. З..
Следователно през 1985 г. ищцата по възлагателната претенция е напуснала
наследствения имот, оставен от дядо й Р. в с. П., а през 1989-2000 г. е
заминала за РТ., където живее и към момента и от която година тя е придобила и
турско гражданство. В същата година за Т. заминал и наследодателят, поради
което в имота не е останал да живее никой. В Т. наследодателят и съпругата му
останали за една година и след това се върнали в къщата си в с. П.. До смъртта
на наследодателя Р. К. МА.алиев в имота предмет на възлагателните претенции е
живяла освен него само съпругата му Н.И.Б., която след смъртта му е заминала
също в РТ. при дъщеря си Н.. След завръщането на наследодателя и съпругата му в
България грижи за двамата е полагала ответницата Н.Б., която си идвала често,
„веднъж на два месеца“ според св. Н.К.. След смъртта на Р. М., съпругата му
след няколко години се разболяла и имала нужда от лечение и грижи и ответницата
Н.Б. я взела при себе си в Т. и там полагала грижи за майка си, която починала на
***г.
От последните десет години ответницата Н. Б. се е
върнала в бащиния дом и живее в с. П., където е извършвала през годините
подобрения в имота.
Тези факти се потвърждават от показанията на св. Н.К.,
сестра на ответницата и леля на ищцата З., както и от показанията на останалите
свидетели, в т.ч и от втория съпруг или съжител на майката В. на ищцата З., св.
Х.Я., св. А.Ю., Е.И. и М.А.ова. Всички свидетели сочат еднозначно, че за
родителите, в т.ч и за наследодателя грижи е полагала до тяхната смърт само
ответницата Н.Б., която докато те живеели в с. П. си идвала често и се грижела
за двамата, а след смъртта на баща си поела изцяло грижите за майка си, която
впоследствие починала в Т.. През последните 10 години ответницата трайно живее
в с. П. в подлежащия на делба имот, полага грижи за имота, поддържа го и го
подобрява. В същото време на св. Н.К. сочи, че племенниците й, в т.ч и ищцата З.
си идват в България за празниците „на байрамите“, но дори и да идват те остават
в собствения си дом, при майка си В. в З.. През годините З. и съпругът й са
живели около 3 години според св. К. до 1997г., когато отново се върнали в Т..
Същото се установява и от непротиворечащите на установеното показания на св. Х.Я.,
втори съпруг на майката на ищцата З..
От показанията на св. Н.К., се установява, че племенницата
й З. притежава имот в Т., а сестра й С. живее под наем, а брат й И. си е продал
имота и сега живее другаде.
Свидетелските показания на разпитаните лица сочат и
това, че към момента и отпреди 10 години в спорния имот живее ответницата Н.,
която е извършвала през годините ремонти в имота, а ищцата З. и нейните брат и
сестра, когато си идват отсядат в имота при майка им в с. З.. Тези показания на
свидетелите съдът намира за показателни за това, че ищцата З. всъщност няма
жилищна нужда от този имот, макар и да не притежава недвижим имот на свое име в
България, т.к тя за краткото време на пребиваването си в България остава при
майка си в с. З.. Това се потвърждава и от показанията на св. Ю..
Въз основа на така приетите от съда факти, съдът
намира, че от правна страна претенцията на ответницата Н.Б. за възлагане е
доказана по основание и следва да се уважи, а претенцията за възлагане на
ищцата З.А. се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал.2 от ГПК, право
на възлагане на неподеляем имот има всеки от съделителите, който 1/ при откриване
на наследството е живял в него и 2/ не притежава друго жилище. Съдът намира, че
претенцията на сънаследника Н.Б., която е живяла в различни периоди до смъртта
на баща си в имота, идвала си е на 2 месеца и се е грижила за родителите си и
за имота, а след смъртта на баща си през 2001 г. напълно е поела грижите за
майка си до нейната смърт през 2004 г. е основателна. Тя е основателна и поради
това, че е налице и втората кумулативна предпоставка за уважаване на тази
претенция, а именно липсата на друго жилище. Обстоятелството, че ищцата З. е
живяла след трайното напускане на сънаследствения имот през 1985 г., около 3
години до 1997 г., когато заедно със съпруга си отново заминала за Т., не
обуславя наличието на изискуемите по закон предпоставки по чл. 349, ал.2 от ГПК, а факта, че няма друго жилище не е сам по себе си достатъчен за да
обоснове възлагането на сънаследствения имот, т.к законът изисква наличие на
жилищна нужда, а очевидно тази жилищна нужда се свежда до подслон за времето,
през което гостуват в България при майка си, която от своя страна живее при св.
Х.Я. в с. З.. В с. П. ищцата З. не е ходила и очевидно не търси там жилище,
което да удовлетворява за нея и за семейството й жилищна нужда. Тя както сочи и
св. Ю., „отива в с. З., а дали идват в с. П., не знам“.
Всичко гореизложено дава основание на съда да счита,
че претенцията по чл. 349, ал.2 от ГПК на ответницата Н.Б. за възлагане на
имота, представляващ дворно място с площ от 2393, представляващо УПИ ***, от
кв. 10 по плана на с. П., заедно с построените в него жилища, стопански
постройки и гараж, при граници на имота: УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***, е
основателна и доказана и следва да се уважи изцяло.
Претенцията на ищцата З.А. от своя страна е
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
Предвид на горното, делбата на дворно място с площ от
2393, представляващо УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П., заедно с построените
в него жилища, стопански постройки и гараж, при граници на имота: УПИ ***, УПИ ***,
УПИ ***и УПИ ***, следва да се извърши чрез възлагането му в собственост на
ответницата Н.Б..
Пазарната стойност на този имот, според заключението
на вещото лице е 10 600лв. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал.2 от ГПК,
съделителят, на когото се възлага неподеляемия имот, трябва да уравни дяловете
на останалите съделители с друг имот или с пари. Поради липсата на искане от
страна на съделителите – ищци за уравняване на дела им от този имот с друг
имот, то уравняването следва да се извърши в пари.
Съгласно експертизата, изготвена от вещото лице,
равностойността на дяловете на всеки от ищците, притежаващи по 1/9ид.ч. е по
1 178лв., това е и стойността с която ответницата трябва да обезщети всеки
от тримата ищци. На ищците следва да се укажат правата по чл. 349, ал.3 от ГПК,
че присъденото уравнение в пари същите могат да впишат законна ипотека.
На ответницата Н.Б. следва да се укаже на основание
чл. 349, ал.5 и ал. 6 от ГПК, присъденото парично уравнение, заедно със
законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на
решението за възлагане, като тя като съделител, в чийто дял е поставен имотът,
става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично
уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този
срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан.
Относно претенцията по сметки за извършените от
ответницата подобрения, предявена по реда на чл. 346 от ГПК вр.чл. ГПК вр.чл.
72, ал.2 от ЗС, съдът намира, че следва да се отхвърли, поради уважаване на
претенцията за възлагане на имота, подобренията за който, направени от
ответницата остават за нея. Независимо от това обстоятелство следва да се
посочи, че описаните от ответницата Н.Б. подобрения, са остойностени от
изготвената по делото експертиза и те са на стойност в общ размер на
7 719,14лв.
По претенцията на ответницата, е направено възражение
за давност, което независимо, че не е конкретизирано е обвързващо за съда. По
отношение на претенциите за подобрения, давността е 5 годишна, но тя започва да
тече от момента на извършването на самите подобрения. Претенцията за подобрения
е предявена в писмен вид но в съдебното заседание на 18.03.2019 г. В този
смисъл като погасени по давност следва да се считат претенциите на ответницата Б.
за подобренията, направени в имота през 2011 г. и през 2013 г. Тези подобрения
според заключението на вещото лице инж. М. са в размер на 436,09лв. през 2011
г. и в размер на 608,97лв. през 2013 г. или общо 1 045,06лв. Следователно
непогасена по давност е само претенцията за подобрения в размер на
6 674,08лв.
С оглед на процесуалната съпоставимост на двете
претенции на ответницата Б., тази за възлагане на имота по реда на чл. 349,
ал.2 от ГПК и тази по сметки за направените подобрения по чл. 346 от ГПК вр.
чл. 72, ал.2 от ЗС, като на главен и евентуален иск, то съдът намира, че
произнасяне по искането за сметки за подобрения в диспозитива на съдебното
решение не се дължи, поради несбъдване на условието при което той е предявен, а
именно неуважаване на главния иск за възлагането на имота.
Относно
разноските по чл. 355 от ГПК вр. чл. 77 и чл. 78 от ГПК.
Относно
разноските по самата делба на съсобствените имоти.
С оглед на пазарната стойност на всеки от дяловете,
съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавни такси на основание
чл. 355 от ГПК в размер на 4% върху стойността на дела си, но не по – малко от
50лв., съгл. чл. 1 от ТДТССГПК, но само по отношение на стойността на дела им
от недвижимия имот, представляващ земеделска земя.
Стойност на дела на всеки от ищците по отношение на
имота, представляващ нива с площ от
40,003дка, трета категория, м. „Д.“, имот № *** по плана на с. П. е
5 334лв. и тримата ищци дължат по 213,36лв.
Обстоятелството, че ищците получават общ дял не променя дължимостта поотделно
на разноските за общата вещ, в т.ч. и за ДТ, съгласно разпоредбата на чл. 30,
ал.3 от ЗС.
Ответницата по отношение на дела, който получава за
този имот на стойност 32 003лв., дължи за държавна такса 1280,12лв.
Държавна такса за възложения имот се заплаща от
съделителят, който получава имота, а не от всеки един съделител според
стойността на дела му, съгл. т.4 от Инструкция № 18 от 14 октомври 1992 година
относно прилагането на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите,
събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието. Така ответницата Н.Б.
следва да заплати ДТ в размер на 424лв. Общо ответницата дължи за държавни
такси 1704,12лв.
Относно
разноските на страните по чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Страните нямат претенции един към друг за направените по делото разноски. Страните не са представили и списък на разноските си, поради което и на основание чл. 80, изр.2-ро от ГПК страните нямат право да искат изменение на решението в частта му за разноските.
Водим от горното и на основание чл.349, ал.2 от ГПК и
чл. 353 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ на З.З.А. с
ЕГН ********** ***, С.З.К. с ЕГН ********** ***, И.З.Р. с ЕГН ********** ***, В
ОБЩ ДЯЛ и те стават собственици на имот с идентификатор № ***с площ от 13336кв.м. (тринадесет хиляди
триста тридесет и шест квадратни метра), по плана на с. П., общ. К., при
граници и съседи, имоти с идентификатори: 58485.3.17, 58485.3.28, 58485.3.4,
58485.3.42, 58485.3.44. Имотът е с пазарна стойност от 16 002лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ на Н.Р.Б. с ЕГН ********** *** В ДЯЛ и тя става собственик на имот с идентификатор № ***с площ от
26673кв.м., при граници и съседи, имоти с идентификатори: 58485.3.19,
58485.3.25, 58485.3.26, 58485.3.27, 58485.3.17, 58485.3.45, 58485.3.42,
58485.3.2. Пазарната стойност на имота е 32 003лв.
ВЪЗЛАГА на основание чл.349, ал.2 от ГПК на Н.Р.Б. с ЕГН ********** ***, и тя става собственик на дворно
място с площ от 2393кв.м. (две хиляди триста деветдесет и три квадратни
метра), представляващо УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П., заедно с
построените в него жилища, стопански постройки и гараж, при граници на имота:
УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***. Пазарната стойност на имота е
10 600лв.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.349, ал.2 от ГПК на З.З.А. с
ЕГН ********** ***, за възлагане на дворно
място с площ от 2393кв.м. (две хиляди триста деветдесет и три квадратни
метра), представляващо УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П., заедно с
построените в него жилища, стопански постройки и гараж, при граници на имота:
УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***.
ОСЪЖДА З.З.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса ( 4%) върху
стойността на дела си в размер на 213,36лв.
(двеста и тринадесет лева тридесет и
шест стотинки).
ОСЪЖДА С.З.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса ( 4%) върху
стойността на дела си в размер на 213,36лв. (двеста и тринадесет лева тридесет и шест
стотинки).
ОСЪЖДА И.З.Р. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ държавна такса ( 4%)
върху стойността на дела си в размер на 213,36лв. (двеста и тринадесет лева тридесет и шест
стотинки).
ОСЪЖДА Н.Р.Б. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса
( 4%) върху стойността на дела си в размер на 1704,12лв. (хиляда седемстотин и четири лева и дванадесет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, Н.Р.Б. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на З.З.А. с ЕГН **********
***, СУМАТА от 1 178лв.
(хиляда сто седемдесет и осем лева), за уравняване на дела му.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, Н.Р.Б. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на С.З.К. с ЕГН **********
***, СУМАТА от 1 178лв.
(хиляда сто седемдесет и осем лева), за уравняване на дела му.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, Н.Р.Б. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ И.З.Р. с ЕГН **********
***, СУМАТА от 1 178лв.
(хиляда сто седемдесет и осем лева), за уравняване на дела му.
Съдът указва
на основание чл. 349, ал. 3 от ГПК,
на З.З.А. с ЕГН ********** ***, С.З.К.
с ЕГН ********** ***, И.З.Р. с ЕГН ********** ***, че за вземанията си
за уравнение на дяловете за дължимите от Н.Р.Б. с ЕГН ********** *** суми, могат
да впишат законна ипотека.
Съдът указва
на основание чл. 349, ал.6 от ГПК, на
Н.Р.Б. с ЕГН ********** ***, че
ако уравнението на дяловете на останалите съделители не бъде изплатено в 6
(шест) месечния срок, решението се обезсилва по право и имота се изнася на
публична продан, поради което следва ответницата Н.Р.Б. да представи
доказателства по делото за изплатеното парично уравняване на дяловете на
останалите съделители.
На основание чл. 80, изр.2-ро от ГПК страните нямат право да искат изменение на решението в частта му за разноските.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш., в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия :
.......................................
Галина Николова