П Р И С Ъ Д А  № 7

 

гр. Сливен,  15 март 2017 г.

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

                              

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Р. ДРАЖЕВА

                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.П.

                                                                          П.О.

                                                                                    

при участието на секретар Р.Г. в присъствието на  прокурор Б. С., докладвано от председателя НОХД № 538 по описа за 2016 година,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия Ц.М.М. -  роден на *** г. в гр. Плевен, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през периода септември-октомври 2015 г., в гр. Котел, се съвкупил с лице от женски пол – М.В.А., с ЕГН **********, без негово съгласие, като го принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената не е навършила четиринадесет години, поради което и на основание чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.1 т.2 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл. 57 ал.1 т.2 б.”а” от ЗИНЗС да се търпи при първоначален „СТРОГ” режим.

ОСЪЖДА подс. Ц.М.М. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М.В.А., ЕГН ********** от гр. К., кв. „И.“ № *, сумата 20 000 лв. /двадесет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпяните  от нея неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2015г.  до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимия Ц.М.М., с установена по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от 1767,78 лева представляваща направените по делото разноски за експертизи, а по сметка на бюджета на Съдебната власт, да заплати направените съдебни разноски в размер на 290.00 лв..

ОСЪЖДА подсъдимия Ц.М.М., с установена по делото самоличност, да заплати държавна такса върху размера на присъденото обезщетение в размер на 800.00 лв. в полза на бюджета на Съдебната власт.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд, гр. Бургас в 15–дневен срок, считано от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

МОТИВИ

към ПРИСЪДА №7 ОТ 15.03.2017г по НОХД№538/2016г на СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 Сливенска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия Ц.М.М. за извършено престъпление по чл.152 ал.4 т.1 вр.ал.1 т.2 от НК.

В с.з. прокурорът поддържа обвинението. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години при първоначален строг режим съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС. Заявява, че законодателят е отчел високата обществена опасност на подобен род деяние като е предвидил за тях наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. Намира, че извън необремененото съдебно минало на подсъдимия не са налице други смекчаващи отговорността обстоятелства. Предложеният  от прокурора размер на наказанието лишаване от свобода  под средния такъв за престъплението, за което е поддържано обвинението, се аргументира единствено с тежестта на санкцията, предвидена от законодателя. Счита, че наказание в претендирания размер би изпълнило целите на специалната  и на генералната превенция и би послужило за пример на живущите в гр.Котел и региона. Намира предявеният граждански иск за основателен и моли съда да го уважи съобразно съдебната практика.

Частният обвинител чрез повереника си поддържа обвинението. Споделя напълно анализа на доказателствата по делото, извършен в хода на съдебните прения от представителя на Окръжна прокуратура. Акцент поставя на показанията на разпитаните деца като намира, че същите следва да бъдат ценени от съда, тъй като е установено по категоричен начин, че могат правилно да възприемат фактите и обстоятелствата, при които е извършено деянието. Счита, че безспорно е установено авторството на деянието и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. С оглед високата степен на обществена опасност на деянието намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер около и над средния, предвиден от законодателя. Обосновава искането си с липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, изключая чистото съдебно минало на подсъдимия, както и с опасната тенденция на зачестили случаи на посегателства върху деца от техни родители или близки лица. Не на последно място се изтъква липсата на съжаление от страна на подс.М. за това, че децата са отделени от семейството, че не са живели в среда, която  той е бил длъжен да осигури в качеството си на баща и че са имали проблеми, създадени в това число и от него. Предлага на съда да уважи изцяло предявения граждански иск за заплащане  на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на двадесет хиляди лева, който съответства на търпените от частната обвинителка  болки и страдания и е в унисон с възприетата съдебна практика при подобни казуси.

Защитникът на подс.М. намира, че обвинението почива изцяло на косвени доказателства и на показанията на трите деца. Обръща внимание на обстоятелството, че и трите деца са с диагноза лека умствена изостаналост и разстройство  в адаптацията, с изявена неуравновесеност и  склонност да лъжат. От друга страна подсъдимият бил строг родител и понякога ги наказвал за лъжите им с бой. Намира, че от доказателственият материал не можело да се направи еднозначен извод  за авторството на дефлорацията на пострадалата М.А., тъй като през инкриминирания период от време е имала приятел-свид.Р. А..Акцентира се и върху показанията на свид.Г.А., които според защитата били противоречиви и вероятно дадени под въздействието на сестра й-М.А.. Предлага се на съда да постанови оправдателна присъда, а като правна последица от това-да бъде отхвърлен предявения от пострадалото лице М.А. граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди като неоснователен и недоказан.

При упражняване правото си на лична защита подс.М.  заявява, че е съгласен с пледоарията на защитника си. Не се признава за виновен. Прави изявление, че е проявявал   строгост като родител, включваща наказания- дърпане на уши, удряне на шамари  по седалището, изправяне до стената, за да  мотивира децата си  да ходят редовно на училище, да не крадат и да не се бият.

Последната дума на подсъдимия се изразява в искане да бъде оправдан, тъй като не бил виновен по повдигнатото му обвинение.

След преценка  на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалата свид. М.В.А. е родена през 2002 г. и към инкриминирания период от време не е била навършила 14 години. Подсъдимият е неин биологичен баща. В приложения към досъдебното производство препис-извлечение от  акт за раждане на детето като баща е посочен В.Б.А. ЕГН ********** / в направената справка НБД Население за баща е посочен К.К.А. със същия ЕГН **********/, а в графа майка-Р.А.А.. Биологичният произход на пострадалата М.А. се заявява многократно както от подсъдимия, така и от свидетелката Р.А.. Последната е сключила граждански брак,  с лицето К.К.А., който все още не е прекратен. От брачната си връзка свид.А. няма родени деца. В резултат на съжителството си с подс.М. на семейни начала, освен пострадалото дете М., свид.Р.А. има родени още четири деца – Ц. В.А. /роден през 1997 год./, Р.Ц.М. /родена през 2000 год./,  Г.К.А. /родена през 2004 год./  и П. К.А. / родена през 2004г./. Въпреки законоустановената презумпция за бащинство по смисъла на чл.61 ал.1 от СК свид.Р.М. е записана в регистрите на населението с бащино и фамилно име, произлизащи от собственото и фамилно име на подс.М./ което съответства на биологичния й произход/, а лицето П. К.А. по справката  от НБД Население е посочена като еднокръвна сестра на пострадалата М.А..

 Двамата родители-подс.М. и  били безработни и семейството преживявало от социални помощи и детски надбавки, както и от средствата, които подсъдимият изкарвал като сезонен работник или от събиране на вторични суровини. Живеели в лоши битови условия, като цялото семейство преспивало отначало в едно помещение, а по-късно в две стаи. Поради тези причини роденото през 2004г дете е било оставено за осиновяване.

Конфликтите в семейството били ежедневни и често подс.М. нанасял побой, както на майката на децата, така и на самите тях.

В началото на м. април 2011 год. в Дирекция „Социално подпомагане" Котел постъпил сигнал от ръководството на СОУ „Г.С.Раковски" в града, където учела най- голямата дъщеря на свид. Р.А.-Р.. В сигнала се съдържали данни за сексуално посегателство спрямо свид. Р.М. от страна на биологичния й баща – подс.М.. За случая била уведомена Районна прокуратура - Котел, както и „Координационния механизъм за взаимодействие при работа по случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие". Било взето решение за временно извеждане на детето от семейството. Поискано е  от РУ на МВР-Котел предоставяне на полицейска закрила и детето било настанено със заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" в КСУДС -Център за спешен прием в гр. Търговище.

С постановление от 17.06.2011 год. Районна прокуратура - Котел е постановила отказ за образуване на наказателно производство против подс. М., тъй като не били събрани достатъчно данни за извършено от него престъпление по Глава I, Раздел VIII от НК. В тази връзка свид. Р.М. била изведена от Центъра за спешен прием в гр. Търговище и върната при родителите си в гр. Котел.

На 31.01.2013 год. в РУ на МВР - Котел е заведена нова преписка вх. № 691/2013 год. по повод заявление от свид. Р.А.- майка на свидетелката Р.А.,  за извършено сексуално насилие над детето от страна на бащата – подс.М..При извършената проверка свид.Р.М. в даденото от нея сведение е заявила, че баща й подс.М. й е нанесъл побой, както и че я е карал да му сваля панталона и да го пипа по члена. /л.45, л.51 от досъдебното производство/. За случая е била  уведомена  Дирекция „Социално подпомагане"- Котел, която на свое заседание взела решение на свид. Р.М. да бъде оказана психологическа помощ и детето да бъде изведено окончателно от семейството. Със заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Котел, свид. Р.М. била изведена от семейството и  настанена в ЦНСТ - гр. Елхово, където се намира и към настоящия момент. При извършения гинекологичен преглед на детето е било установено охлузване на гениталиите.

При разпита на свид.М. в „Синя стая“ към ЦСРИ-Сливен на зададените й чрез психолога С. въпроси се установява, че подс.М. е упражнявал спрямо нея физически и психически тормоз, предимно след употреба на алкохол. За случая през 2011г разказва, че баща й само я е опипвал по тялото: „по гърдите, от краката малко по-нагоре“, „искаше да правя с него нередни неща, но не по мое желание“/л.67 от делото/. След завръщането си у дома от КСУДС -Център за спешен прием в гр. Търговище минал период от време около две години и баща й отново упражнил сексуално посегателство.  За случая през 2013г свидетелката заявява“ „Вторият път успя и за това съм в гр.Елхово… След като си разкопча панталона, започна и мен да съблича. И проникна в мен…Чувството е отвратително, защото той ми е баща“. При проникването на половия член на подс.М. у  свидетелката, същата заяви, че е изпитала болка.

 За този случай пострадалата М.А. разказва, че подс.М. изпратил първо брат й Ц.М. да търси майка й свид.Р.А., която отсъствала от дома им, после разпоредил на двете си по-малки дъщери да отиват да спят. М.А. поискала да узнае какво ще прави голямата й сестра Р.М., при което подсъдимият отговорил, че тя ще бели картофи. Постр.А., вместо да изпълни заръката на баща си,  решила да изпуши една цигара и така „видяла какво се случва“: първо баща й накарал сестра й „да му прави свирки“, Р.М. била уплашена и се подчинила, после „той я накара да се съблече, после я вкара в неговото си легло и там правиха разни неща“. През цялото време подсъдимият повтарял на дъщеря си Р.М., че не трябва да казва на никого за това, което върши с нея. След инцидента Р.М. споделила първо със сестра си М.А. какво й е било причинено от техния баща, а после двете разказали и на тяхната майка Р.А. след нейното завръщане у дома.

През късното лято на 2015г подс.М. започнал често да прегръща дъщеря си М.А., да я милва, да я целува, включително по устата. Правел това пред майка й- свид.Р.А..

Късно вечерта на неустановена дата в края на м. септември- началото на м. октомври 2015 год., между подс.М. и свид. Р.А. за пореден път избухнал скандал, при който подсъдимият нанесъл побой на А. и тя избягала от дома си.

На следващия ден, докато свид.Р.А. все още отсъствала от дома си, в семейното жилище били подсъдимият и свид.М.А..Под.М. извикал момичето да отиде на неговото легло, за да го „мачка“/ да му прави масаж/.Свид.М.А. отвърнала, че й е лошо  и че не й се прави нищо. Подсъдимият заявил:“Не ме интересува, сега ще стоиш при мен“. Въпреки отказа на детето, М.  отишъл до леглото на М.А., взел я на ръце и я отвел в неговото легло.Съблякъл й дрехите, събул й гащите. М.А. се опитала да си обуе бельото, но подсъдимият отново го събул.Попитал я дали иска да спи с него. Пострадалата отказала, но М. й заявил, че не му „пука“ дали отказва или не. Притиснал силно към леглото пострадалата, легнал върху нея, разтворил й краката и осъществил насилствено полов акт.

 Междувременно свид. Г.А. се върнала от училище. Видяла  сестра си и баща си на дивана в стаята на родителите си. Подсъдимият правел масаж на раменете на дъщеря си М., после я накарал тя да го масажира. Казал на малката си дъщеря Г. да отива в стаята си и да си пише домашните. Свидетелката Г.А. попитала баща си какво ще правят с М., а той й отговорил, че ще измислят нещо. След като Г. се прибрала в стаята си, легнала на леглото и за кратко време заспала. Събудила се от „някакви странни звуци“ и от гласа на сестра си, която молила баща си да не я бие. Станала от леглото и видяла, че  двамата са голи, а баща й лежи върху сестра й. Попитала баща си какво прави със сестра й, а той отговорил: “Нищо“.  Г.А.  му заявила:“Виждам как си легнал  при М., не съм кьорава…Искам истината“.В същото време подсъдимият се надигнал от леглото и свид.Г.А. видяла половия орган на баща си. Заплашила го, че ще се обади на тел.112 и започнала да набира номера, но подсъдимият  посегнал към него с думите „Дай ми телефона“. Тогава Г.А. тръшнала телефона.

Подсъдимият се облякъл и излязъл от жилището. Пострадалата споделила със сестра си Г., че баща им я е насилил. Двете момичета видели, че чаршафът, с който било застлано леглото, е изцапан с кръв и пострадалата М.А. го изхвърлила в контейнера за смет. На следващия ден свид. Р.А. сама се прибрала в дома си. Веднага след като я видяла, пострадалата М.А. й разказала какво й се е случило. Майка й и повярвала и обещала, че този път ще се обади в полицията. Страхувайки се от пореден  физически тормоз, не сигнализирала в полицията.

След като майката не предприела никакви действия да защити дъщеря си, подс.М. продължил да търси близост с пострадалата, търсел начини да остане насаме с нея, опипвал я дори и в присъствието на майка й, но свид. Р.А. не вземала отношение. Заплашвал дъщеря си М.А., че ще я убие, ако сподели с някого какво й е причинил. Понякога дори й давал по два лева за цигари, за да не разкаже за стореното й от него. Чувствайки, че не може да разчита на подкрепа дори и от майка си, пострадалата М.А. все по - често започнала да отсъства  от учебни занятия. Разпитани в хода на досъдебното производство класният ръководител, педагогическият съветник и ресурсния учител свидетелстват за настъпилата по това време рязка промяна в поведението й.

Свид.Ж.Д.-И., която към учебната 2015/2016 година е била старши учител в СОУ „Г.С.Раковски“-Котел, установила, че нейната ученичка свид.М.А. е натрупала много неизвинени отсъствия. Свързала се родителите й и ги поканила на среща. На 20.10.2015г уговорената среща се провела. Свид.Ж.-И. осведомила подсъдимия и свид.Р.А., че дъщеря им е предложена за дисциплинарно наказание. Родителите обещали, че дъщеря им ще слуша и ще ходи на училище. Вината за бягствата от часовете М. и Р.А. прехвърлили на приятелките на М.А..

На 21.10.2015г свид.М.А. вечерта  излязла с две приятелки. По-късно  двете момичета отишли при свид.Р.Р. и неговата компания и съобщили, че бащата на М. е много ядосан и щял да я бие с едно дърво. Свид.Р., който бил неин приятел,  намерил пострадалата, плачеща от страх и й предложил да я заведе у дома си.

На 22.10.2015г свид.Ж.-И. отново се срещнала с родителите на М., които дошли да я търсят в училище, тъй като предната нощ детето не се прибрало у дома. Свидетелката Ж.-И. установила, че М. е на училище и инициирала среща между нея, подсъдимия и майката свид.Р.А.. Тримата поговорили „на цигански“ около пет минути, след което родителите си тръгнали. Старшият учител И. провела  разговор с момичето и то, плачейки, разказало, че не иска да се прибира в къщи, защото баща й много я биел и я „закачал“. Свид.И. настояла да узнае какъв смисъл детето влага в думата „закача“ и М.А. отговорила, че М. прави с нея неща, които не бива да ги прави. Веднага свид.И. осведомила педагогическия съветник свид.Ф.К., че нещо не е наред със семейството на М.. Свид.К. поговорила с детето и го успокоила, но тъй от разговора „счела, че няма данни за сексуален тормоз“, не предприела други мерки.

Пострадалата М.А.  намерила  опора у приятеля си Р.Р., с който били „гаджета“ от края на лятото. Няколко пъти му казала, че иска да сподели нещо с него, но се притеснява. Свид.Р.Р. се опитвал да я предразположи, но не успял. Пострадалата започнала да настоява да се оженят. Свид.Р.  я уващавал да завършат образованието си, но впоследствие се съгласил. Разговарял с родителите на М.А. и се уговорили подсъдимият и свид.Р.А. да отидат в дома на свид.Р., за да разговарят с родителите му.

На 27.10.2015г се провела среща между родителите на М. и Р. в дома на последния. Стигнало се до съгласие децата да живеят заедно, но да продължат образованието си. Тогава свид.М.Р.-майка на Р. заявила намерението си да заведе бъдещата снаха на гинекологичен преглед, за да се установи дали е девствена. Това изказване променило поведението на подсъдимия.Той извел дъщеря си в коридора и след като се завърнали отново в стаята заявил, че не е съгласен с женитбата. Настоявал да си тръгва с жена си и дъщеря си. Свид.М.А., след проведения  с баща й разговор в коридора, се върнала в стаята разплакана и с изплашен вид. Подсъдимият се обърнал към нея с думите: “Няма да взимаш Р.! Ако го взимаш, ще останеш тук и повече не те искам вкъщи“. Нарекъл я с обидни думи „курва“ и „мръсница“ и й казал да избира между него и Р.. Свид.М.Р. от своя страна заявила, че взема М. за снаха и че момичето ще остане в дома й. Заставена от баща си, свид.М.А. направила своя избор и казала, че остава в дома на Р.Р..

След като родителите й напуснали дома на М.Р., пострадалата М.А. споделила със сестрата на приятеля си Р., че баща й я е изнасилил, че я е карал пред него да си „сваля гащите“ и „да се подмива“, че й  давал пари, за да спи с него  и й позволявал да пуши, за да не казва “истината“, а ако кажела-щял да я убие. Свид.С.Р. веднага разказала на майка си М.Р. за узнатото от пострадалата. Трите свидетелки разговаряли до късно през нощта. После С.Р. и М.А. пренощували в едно легло. Сутринта свид.М.Р. разказала на сина си Р.Р. за случилото се с  неговата приятелка М..

След като М.А. пренощувала в дома на свид.М.Р., майка й свид.Р.А. решила да потърси дъщеря си в училище, съобщавайки на учителите, че детето отново не се е прибрало вечерта. Свид. Ж.-И. разговаряла с пострадалата за причините да не нощува в дома си. Тогава свид. М.А. й обяснила, че не иска повече да живее така и е преспала в дома на свои познати, където иска да остане да живее. Свид. Ж.И.-Ж. провела разговор със свид. М.Р.. Последната обяснила, че пострадалата М.А. дружи със сина й – Р.Р. от няколко месеца. Потвърдила, че действително предната вечер М.А. е пренощувала у тях, както и че от нея е узнала, че бащата я е изнасилвал, поради което не иска да се връща вкъщи. Свид.М.Р. била категорична пред свид.Ж.-И., че синът й и пострадалата не  са спали заедно.

Незабавно след този разговор свид.Ж.-И. довела до знанието на педагогическия съветник свид.К. узнатото  от срещите си с М.А. и М.А.. Завела детето при свид.К. в училището.

Там вече, в присъствието  и  на  приятелката  си  -  свид.  С.Р., пострадалата А. разказала с подробности за сексуалното посегателство върху нея от баща й подс.М..

На следващия ден свид. Ф.К. извикала на разговор в училището майката на пострадалата. Свид. Р.А. потвърдила, че знае за сексуалния тормоз над дъщеря си от страна на подсъдимия, заявявайки, че той е постъпвал така и преди с по-голямата им дъщеря - свид. Р.М.. Свидетелката К. забелязала, че майката на детето-Р.А. била с пукната устна. Попитала Арабава кой и е причинил това и тя отговорила, че подсъдимият  „й посегнал“. Едва след този разговор свид. К. уведомила за случая Дирекция „Социално подпомагане" и Отдел „Закрила на детето" за предприемане на адекватни мерки по случая.

След изготвен социален доклад, на 29.10.2015 год. пострадалата М.А. и свид. Г.А. са получили полицейска закрила и били изведени от дома им и със заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Котел са настанени в кризисен център за деца, жертви на насилие или трафик в с. Балван, общ. В. Търново.

При приемането в кризисния център е бил извършен гинекологичен преглед на пострадалата М.А., при което е установена дефлорация.

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че пострадалата М.А. и сестра й - свид. Г.А., страдат от лека умствена изостаналост, което е наложило обучението им да бъде провеждано от ресурсен учител. Приложени са и документи, касаещи здравословното състояние на подс.М., които са  обусловили назначаването на комплексни психолого- прихиатрични експертизи на тримата по досъдебното производство.

От експертното заключение на психолого- психиатричната експертиза на пострадалата М.А. е видно, че психичното й състояние се определя от разстройство в адаптацията у личност с лека умствена изостаналост. Състоянието й налага клинично и психологично наблюдение, проследяване от психиатър и психолог - грижи, които пострадалата получава в кризисния център. Заключението на експертите сочи, че свид. М.А. е в състояние правилно да възприема фактите от обективната действителност, които имат значение за делото, психически е годна да участва в наказателното производство и да дава достоверни показания за случилото се. За инкриминираното деяние тя има пълен и последователен спомен, който не е повлиян от психотични изживявания или интерпретации. Налице е психическа пригодност тя да участва в наказателното производство. Поради възрастта на съзряване личността на пострадалата още е в процес на формиране, но преживяното би могло да остави трайни следи в личностовата й структура.

От експертното заключение на психолого- психиатричната експертиза на свид. Г.А. е видно,че психическото й състояние се определя от стрес при личност с лека умствена изостаналост. Експертизата счита, че поради възрастта си и леко изразената интелектуално - паметова недоразвитост Г.А. не е разбирала в детайли свойството, значението и противоправния характер на извършваните спрямо сестра й М.А. действия. В същото време е отбелязано, че Г.А. е пряк свидетел на насилствените действия на баща си и реакциите на сестра й, че страхът й е бил свързан както с опасения за сестра й, така и с от вероятността от извършване на сексуално посегателство върху нея самата. Свид. Г.А. не е била в състояние да оценява адекватно случващото се по време на инцидента, без да е имала възможност да се противопоставя на насилствените действия на баща си поради изпитвания страх. В съдебно заседание / л.90 от делото/ вещите лица уточняват, че във финалната част на заключението си относно Г.А.  са имали предвид само и единствено възрастта на детето към инкриминирания период. Намират, че детето в наказателното производство е било последователно в показанията си, не намират, че лъже, че не е искрено, но според тях свидетелската годност е по-широко понятие от самия разказ. Финално и д-р А., и психологът Б. подчертават, че нямат никакво съмнение в искреността на  Г.А. и М.А., които както в досъдебното производство, така и в съдебна фаза са давали показания без силно напрежение или страх, в състояние на спокойствие, поради установената доверителна връзка между тях и следователя, а в съдебна фаза между тях и психолога С..

От експертното заключение е видно, че подс.М. страда от смесено личностово разстройство, но същият е разбирал както свойството и значението, така и противоправния характер на извършените от него действия, които той вербално категорично отрича. В същото време при задаване на въпроси, свързани със сексуални контакти с дъщерите му, при подсъдимият М. експертите са наблюдавали  много вегативни прояви, зачервяване, изпотяване, треперене на ръцете, често докосване по лицето. В експертното обсъждане резултатите на проведеното изследване определят подс.М. като контактен, общителен, активен, със затруднена адаптивност и манипулативни тенденции в поведението.

При изготвянето на комплексната експертиза вещите лица са съобразили обстоятелството, че подс.М. е с диагноза олигофрения-лека, както и че през  1992г  и 1998г е лекуван в отделение по психиатрия в клиника в гр.Плевен. В епикризата от 1998г е посочена окончателна диагноза: олигофрения-лека;посттравматично разстройство; с тентамен суицид по повод скандал с втората си съпруга и подозрения за изневяра.  В хода на психологичното изследване на подсъдимия  е отчетено, че мисловният процес протича с нормално темпо, интелектът е в рамките на твърде ниска интелигентност, отговаряща на образованието, средата и начина на живот на подсъдимия. Личността според вещите лица е с примитивен психичен строй, с подчертана сервилност , проявяваща се в желание да се хареса и да направи добро впечатление; с добра социална приспособимост, ориентиран повече към себе си и към своето субективно възприятие на действителността. М. е охарактеризиран като шизоиден тип, характерен за лица с психопатично поведение, с импулсивност на постъпките, безотговорност, повърхностност в отношенията, изменчивост на етичните оценки, стремеж да се прехвърлят собствените отговорности върху други лица. Отчетена е висока обща агресивност, включваща: телесна агресивност, агресия недоверие/изразяваща се в проециране на враждебност към околните  като своеобразна защита от тях по повод отношенията, в които е влязъл М./, вербална агресия, проявяваща се в  защита на личните права и  определяща лицето като неотстъпчива  и ригидна от собствените си позиции личност, агресивна раздразнителност, представляваща поведенчески израз на фрустрационна неустойчивост и готовност за агресивна реакция дори при минимален външен дразнител, индиректна агресия, представляваща непряка агресия, извършвана чрез злобно негодувание и реакция в определена посока. Акцент е поставен от експертите върху липсата на вина след проявена агресия.

По повод установеното от вещите личностово разстройство  е посочено, че у подсъдимия липсват груби нарушения на психичния живот. Мисловният процес, паметта и интелектът са съхранени, макар и последният да е на ниско ниво. Налице са абнормални реакции, нетолерантност към позицията на другите, склонност към несъобразяване с правила и норми, агресивност, особени характерови черти и нарушения в структурирането им, затруднения в социалната адаптация и комуникации. Тъй като тези маркери не покриват критериите само за определен вид личностово разстройство / видовете са:параноидно, дисоциално, астенно, емоционално неустойчиво, кверулантно, хистерично, смесено/, експертите са категорични, че се касае за смесено личностово разстройство. За разлика от психозата , изразяваща се в остро или продължително разстройство на съзнанието и от слабоумието, личностовото разстройство  не покрива юридическите и психологични критерии за невменяемост. Извършените от вещите лица психиатричен преглед, психологическо изследване чрез тестове и данните от анамнезата обуславят заключението на коплексната експертиза, че по време на инкриминираното деяние, М. е бил със запазени психични годности да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да възприема правилно фактите от действителността, имащи значение към предмета на делото, както и е в състояние да ги пресъздава.

 Вещите лица са категорични, че подсъдимият е със съхранени годности да участва в наказателното производство.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства писма, медицинска документация, социални доклади, показания на свидетелите М.А., Г.А., Р.А., Р.М., Раню Р., С.Р., М.Р., Ф.К., Ж.Ж.-И., А.Ч. и Д. К., материали от полицейска проверка, извършена в РУ „Полиция" -Котел по преписки вх. № 287000-28.10.2015год. и №691/31.01.2013г по описа на РП - Котел, комплексни съдебно-психиатрична и психологична експертизи; справка за съдимост и декларация

За да приеме за установена горната фактическа обстановка, съдът се довери на първо място на писмените материали, събрани в хода на досъдебното производство- доклади от социални служби, медицински изследвания, удостоверения , материали от полицейски проверки, дневник за учебната 2015/2016г на 7а клас при  СОУ „Г.С.Раковски“-гр.Котел, писма на класния ръководител на 7а клас до директора на същото учебно заведение, справки за роднински връзки, месечни становища от Кризисен център-Балван, отчети за изпълнението на индивидуален план за грижи за свидетелките М. и Г. ***.От посочените писмени доказателства се установява хронологията на събитията и датите на тяхното настъпване, поради което същите послужиха като опорна точка на съда при преценка достоверността на показанията на разпитаните свидетели.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Ж.Ж.-И., старши учител и класен ръководител на пострадалото лице, свид.Ф.К.-педагогически съветник при СОУ „Г.С.Раковски“-гр.Котел, свид.А.Ч.. Тримата възпроизвеждат логично и последователно придобитите впечатления от семейството на пострадалата, техните взаимоотношения, промяната в поведението на свид.М.А. за един относително кратък период от време, а първите две свидетелки са имали възможност и да изслушат разказа на момичето за отношението на подсъдимия към нея и извършеното сексуално посегателство. С оглед отдалечеността във времето на случая и предвид спецификата на престъпното деяние, двете свидетелки в съдебно заседание изпитваха частични затруднения да възстановят спомените си, поради което съдът на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК  прочете показанията им, дадени в хода на досъдебното производство. Двете свидетелки заявиха, че поддържат изцяло показанията си от досъдебното производство.

От изключително значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетеля Д. К., изготвил докладната записка за  извършена проверка по преписка вх.№287000-3114/2015г по описа на РУМВР-Котел. Последователно, без наличието на вътрешни противоречия и в унисон с отразеното в докладната записка, свидетелят възпроизведе впечатленията си от срещата си с пострадалата,  майка  й и сестра й Г.. Показанията на разпитания по инициатива на съдебния състав свидетел допълват от една страна, а от друга страна са в синхрон на коментираната по-горе група свидетели от педагогическия състав на учебното заведение на пострадалата към инкриминирания период от време.

Следващата условно определена група от свидетелски показания включва показанията на М.Р., С.Р. и Р.Р..  С оглед обстоятелството, че последните двама свидетели са били непълнолетни към датата на  съдебното заседание, в което бяха разпитани, в съдебната зала присъства педагог. Мнението на последния е категорично-двамата свидетели са разбрали зададените им въпроси, отговорите им са спонтанни и искрени, еднозначни и без противоречие-както вътрешно, така и между  показанията, дадени от брата и сестрата РА.и. Свитедетелката С.Р. възпроизведе спокойно впечатленията си от отношенията между нейния брат Р. и пострадалата М.А., които описа като „дружба“ и „връзка“ /“ Станахме приятелки откакто тя започна да дружи и да има връзка с брат ми Р.“, „Прегръщаха се, целуваха се, само такива неща“, „Имаха връзка и смятаха да се женят“/. По повод възприетия от нея разказ на пострадалата относно отношението на подсъдимия към постр.А. свидетелката изнася: „Тя ми каза, че баща й я изнудвал, давал й цигари, за да му прави мръсни работи“. Разказът на непълнолетната свидетелка относно срещата между родителите на Р. и М., споделеното по-късно същата вечер от М.А. пред нея и пред майка й свид.М.Р. за сексуалното посегателство от подсъдимия спрямо дъщеря му, случилото се на следващия ден, а именно срещата с педагози от училището, пред които както тя, така и пострадалата са разказали за престъпното деяние, извеждането на свидетелките Г. и М. А. от семейното жилище са в хронологичен ред, съвпадащ с изнесеното от обсъдената по-горе група свидетели, както и с писмените материали по досъдебното производство. Съдът не констатира противоречие между показанията на тази свидетелка, дадени от нея в съдебна фаза и по досъдебното производството, поради което не приложи разпоредбата на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК.

Съдът се довери и на показанията на свидетеля Р.Р.. Макар и изпъстрени с емоция, същите са логични и последователни. Въз основа на тези показания, съпоставени с показанията на свид.Ж.-И. и заверените преписи от дневника на 7а клас при СОУ“Г.С.Раковски“-гр.Котел съдът прие, че първата вечер, в която М.А. не се  завърнала в дома си е 21.10.2015г-вечерта, когато баща й я е заплашвал да я бие с дърво.  Емоционалното състояние на пострадалата от началото на връзката й с Р., притесненията и желанието й да сподели „нещо“ в по-късен етап, при изграждане на доверие помежду им /“ Казваше ми „Ще ти кажа нещо“ и по едно време не иска да ми каже…и нещо увърта…Искаше да ми каже нещо, но не ми каза…Малко време мина, докато свикне с мен и чак тогава започна да се опитва нещо да ми каже.“/ са описани по начин, който не буди съмнение у съда. Нещо повече: заявеното от свидетеля кореспондира с експертното изследване на пострадалата. В съдебно заседание вещите лица посочиха, че пострадалата е изпитвала колебание и притеснения да разкаже за преживяното от нея по повод инкриминароното деяние и едва след като е поставен акцент от вещите лица на обстоятелството, че всички участници в наказателното производство-особеният представителят, следователят и експертите са от женски пол, едва тогава М.А. е започнала да споделя за отношенията си с подсъдимия и за стореното й от него. Свидетелят описва  последователно и безпротиворечиво разговора между него и родителите на приятелката си,  както и проведената среща в дома му, когато е поставен на обсъждане въпроса с женитбата му с пострадалата, както и реакциите на подсъдимия преди и след изявлението на неговата майка, че възнамерява да заведе бъдещата снаха на гинекологичен преглед.  Разпитана, свидетелката М.Р. чрез показанията си допълва разказа на децата си- С. и Р.. Единственото противоречие, констатирано от съда, е свързано с въпроса дали пострадалата е оставала в дома на М.Р. да нощува. Това противоречие бе преодоляно по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК и след остраняването му съдът намира, че показанията на свидетелката като еднозначни, последователни и в синхрон с останалия доказателствен материал, следва да бъдат кредитирани.

Показанията на свид.Р.А. в съдебно заседание относно осъществено сексуално насилие от подсъдимия спрямо техните деца-Р. и М. условно биха могли да бъдат разделени на два етапа-преди и след направеното от прокурора искане за прочитане на показанията й от досъдебното производство. В първия етап обективно и в синхрон с целокупния доказателствен материал се споделя системния физически тормоз, упражнен върху свидетелката и децата й от подс.М., тежкото материално състояние на семейството, биологичния произход на децата от подсъдимия, връзката на дъщеря й М. със свид.Р., извеждането на трите деца от семейната среда и настаняването им в Кризисни центрове. След приложението на разпоредбата на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК свид.Р.А. потвърди заявеното от нея в дадените пред следовател показания от досъдебното производство,  пояснявайки, че се страхува от подсъдимия, който продължава да я бие.След емоционалното отклонение за тревогите й по отсъстващите от семейното жилище деца М., Г. и Р. финално и с категоричност свид.Р.А. заяви „Вярвам на момичетата, че им е посягал и за това, което са ми казвали, че им е посягал сексуално“. Преодолените противоречия чрез посочения по-горе процесуален способ не водят автоматично до кредитиране в пълен обем на тези показания. Съдът не се довери на посочените конкретни дати от свидетелката в досъдебното производство за упражнен върху нея физически тормоз и сексуално посегателство върху дъщеря й М.А., доколкото в тази връзка няма категорични други данни, но приема, че показанията служат за времеви ориентир при установяване на периода, в който е извършено престъпното деяние.

Следващата условно определена група свидетелски показания са тези на пострадалото дете-М.А. и нейните сестри Р.М. и Г.А.. Свидетелката Р.М. чрез показанията си изнася факти от живота на семейството, предхождащи инкриминирания период. Показанията й обаче съдът намира за относими към предмета на делото, тъй като допринасят за изясняване на характеристичните данни на подсъдимия, за отношението на последния към членовете от семейството му, за модела на поведението му, очертаващ го като лице с упорити престъпни навици, свързани със сексуално насилие над  собствените му деца.

Показанията на пострадалата М.А. са еднозначни във всички етапи на наказателното производство. Нещо повече- тези показания съответстват на разказаното от нея на свидетелите Р.А., С.Р., М.Р., на класния ръководител свид.Ж.-И. и на педагогическия съветник свид.К., както и на свид.К. в един по ранен времеви период, предхождащ образуването на наказателното производство.  Кореспондират и се допълват с показанията на нейната сестра Г.А., на които  следва да бъде отделен специален анализ по-долу в мотивите на съда. В експертното изследване психиатърът д-р А. и психологът Б. са категорични, че макар  психичното състояние на детето да се определя от разстройството в адаптацията при личност с лека умствена изостаналост, то свидетелката има правилно и съответно за биологичната  /календарна/ възраст физическо развитие, психически е годна да участва в наказателното производство и е в състояние да дава достоверни показания относно фактите по делото. Не на последно място вещите лица намират, че  М.А. е разбирала свойството, значението и противоправния характер на извършените спрямо нея деяния. В експертното обсъждане, на л.211 от досъдебното производството е подчертано, че възникналото леко изразено разстройство в адаптацията  е вследствие на преживяното по време на инцидента, пряк резултат е от преживения стрес и обичайната му продължителност е до шест месеца, рядко до две години. Разпитът на тази свидетелка бе извършен от съда в „Синя стая“ и възприет от вещите лица, които в съдебно заседание  допълват с оглед новопридобитите впечатления, че коефициентът на интелигентност при свидетелката е 67 процента, докато нормата за нормални стойности започва от 71 процента и лесно може да се компенсира, ако с детето се работи в нормална среда, без странични фактори, които да пречат на израстването като подрастваща личност.Категорично е експертното мнение, че М.А. е била способна с оглед физическото и психическото си състояние да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях.

По различен начин вещите лица са отговорили на поставената им задача в хода на досъдебното производство по отношение на малолетната свидетелка Г.А.. При нея е определен коефициент на интелигентност 63 процента, т.е. също  близък до нормалните стойности в долната им граница от 71 процента. Въпреки, че експертите намират възприятията на детето за емоционални, повърхностни и елементарни, то мнението им по въпроса за достоверността на показанията на Г.А. са категорични, че двукратното и еднозначно разказване, включително  с едни и същи думи, на възприятията си от инкриминираното деяние не би могло да бъде измислено. В този смисъл експертите коригират заключението в съдебно заседание.Според тях детето не лъже, искрено е, но  не е годно да участва в процеса  единствено поради ниската му възраст, обуславяща фрагментарни и повърхностни възприятия.  Съдът намира, че от тази част на експертното заключение не се налага извод за изключване от доказателствения материал по делото на свидетелските показания на Г.А., а произтичат задължения за преценка доколко и дали определените като фрагментарни, повърхностни и емоционални, показанията на малолетното дете се допълват и синхронизират с обсъдените по-горе доказателства, върху които е възложено доверието на съдебния състав. От съществено значение, че както в досъдебната фаза, така и в съдебната фаза на производството разказът на детето  е идентичен, пресъздаден дори с едни и същи думи.  Изнесеното от детето за системно упражняване на тормоз върху членовете на семейството от страна подсъдимия се потвърждава от показанията на останалите, пълнолетни и непълнолетни свидетели, в това число и чрез материалите по двете преписки по описа на РУ на МВР-Котел.  Отношенията между родителите й, материалното положение на семейството, трудните условия на живот, отсъствията на майката от дома са описани с елементарен речников запас, но синхронизират с показанията на свид.Р.А., Р.М., М.А., Д.К., А.Ч., Ж.-И. и Ф.К.. От друга страна описанието на действията на сестра й М.А. и на подс.М. при осъществяване на сексуалното посегателство от подсъдимия, макар и опростено и фрагментарно, допълва показанията на пострадалата, без да се констатира съществено  противоречие. В този смисъл съдът намира, че единствено  възрастовият критерий  не следва да бъде решаващ при определяне годността на малолетните свидетели и на достоверността на техните показания. Всеки казус има своята специфика и налага необходимостта от прецизиране на показанията на децата с оглед физическото и психическото им развитие. В случая  с Г.А., която е  със занижени интелектуални възможности, не е констатиран синдром на сексуално насилвано дете, нито пък е налице синдром на приспособяване на сексуално насилвано дете. Инцидентът не е довел до възникване на сериозни психологични проблеми или психическо разстройство. При проведения разпит в  хода на съдебното следствие на зададените въпроси детето отговори адекватно, установи се, че е ориентирана за време, място, с възможности да разграничава истината от лъжата, поради което, въпреки ниската възраст на детето, съдът не намери причина да изключи неговите показания от доказателствения материал.

Показанията на свид.Цв.М.-брат на пострадалата / подсъдимият е биологичен родител на свидетеля/ не допринасят за изясняване на предмета на делото. Съдът обаче ги кредитира в частта, в която свидетелят описва битовите условия на живот на семейството и трудовата ангажираност на баща си и майка си. В останалата част ги намира за тенденциозни, доколкото твърденията на свид.Цв.М. за „щастлив живот“ са изцяло в противоречие с писмения доказателствен материал по двете преписки, приложени по делото и свидетелските показания на всички останали свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие.

На последно място съдът дължи анализ на обясненията на подсъдимия, отчитайки, че същите от една страна представляват източник на информация, необходима за изясняване предмета на делото, а от друга са средство за защита с оглед процесуалното качество на Ц.М. в наказателното производство. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която същият заявява, че е удрял жена си свид.Р.А. и на децата си / многократно М.   подчерта, че децата на свид.Р.А. са негови , т.е. че е техен биологичен баща, въпреки че в регистрите на населението са записани с бащино и фамилно име, произлизащи от имената на съпруга на А. с изключение на Р.М./, че жена му е напускала многократно семейното жилище, че М.А. също не се е прибрала два пъти в дома си, че децата са изведени от семейната среда. Останалата част от обясненията, в които М. отрича физически да е малтретирал жена си и децата си, както и че не е извършвал сексуално посегателство над Р.М. и М.А. не следва да се кредитират. Този извод се налага от съпоставката с показанията на свидетели, които лично са възприели свид.Р.А. със следи от нанесен й физически тромоз / свид.Ф.К., свид.Д.К./, от показанията на свидетелките М. и Г. А. и Р.М..  В тази връзка съдът намира за необходимо да се позове на комплексната съдебна психиатрична и психологична експертиза на вещите лица Б. и А., които подробно описали  констатираните от тях видове агресивност при обследването на подсъдимия, като с най-висок процент е телесната агресивност на М., следвана от вербалната агресивност. Особен акцент в цитираната експертиза  е поставен върху проявите на вегетативната нервна система на подсъдимия. Вещите лица описват тази нервна система като своеобразен детектор за вербалната искреност на изследваното лице при отговорите на зададените му въпроси. Така на стр.197 от досъдебното производство в раздел ІІ на експертизата вещите лица са посочили, че при задаване на въпроса дали е правил секс с дъщерите си, подсъдимият е отрекъл категорично, но отговорът му е бил съпроводен с множество вегетативни прояви като зачервяване, изпотяване, треперене на ръцете, често докосване на лицето с ръце . В съдебно заседание експертите са допълнили, че изследваният субект трябва да е много опитен и интелигентен, за да подтисне проявата на тези белези на вегетативната нервна система. В конкретния случай обаче подсъдимият не разполага с подобен интелектуален ресурс. Интелектът, както сочат експертите, е нормален, но е в крайна  долна ниска норма.

Съдът при изграждането на фактическата обстановка кредитира трите заключения на вещите лица А. и Б., в чиято компетентност и добросъвестност не откри причини да се съмнява. Единственият пункт, който не е кредитиран от съдебния състав касае  експертизата касателно свидетелката Г.А. относно годността й да дава показания в наказателното производство. Вече бе пояснено, че само възрастовият фактор е мотивирал вещите лица да дадат такова заключение. Доколкото обаче разпоредбата на чл.140 от НПК предвижда възможност малолетно лице да участва като свидетел, при спазване на реда, визиран в законовия текст, то изявлението на експертите не обвързва съда в преценката за достоверност и годност на Г.А. да дава показания в наказателния процес. Мнението на вещите лица вменява в задължение на съда да подложи на прецизен и детайлен анализ  тези показания  в светлината на останалия гласен и писмен доказателствен материал.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните изводи от правно естество:

С деянието си подс.Ц.М.М. е осъществил обективните и субективни признаци на състава на чл.152 ал.4 т.1 вр.ал.1 т.2 на неустановена дата през периода септември-октомври 2015 год., в гр. Котел се съвкупил с лице от женски пол – М.В.А., ЕГН ********** без негово съгласие, като го принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената не е навършила четиринадесет години.

От обективна страна се установи несъмнено, че подсъдимият в инкриминирания период от време  се е съвкупил - осъществил е полов акт, с лице от женски пол – М.А. като я принудил към това със сила и заплашване. Принудата, като елемент от състава на извършеното престъпление в случая се е състояла в използване на физическа сила-отнасянето на детето на ръце  от собственото му легло в леглото на подсъдимия, притискане на тялото на момичето с тежестта на тялото на подсъдимия, насилственото събуване на бельото на детето. Събудена от „странни звуци“ свид.Г.А. заявява, че е чула гласа на сестра си да умолява М. да не я бие.  Налице е и втората разновидност на принудата-заплашване.  По-горе бе очертан  обликът на подсъдимия като лице с подчертано висока степен на агресия, с преобладаваща физическа и на следващо място вербална агресия. От доказателствения материал по делото е видно, че подс.М. системно е упражнявал физически тормоз върху жена си и децата си, в това число и спрямо пострадалата М.А.. В този смисъл  изразите, използвани от подсъдимия, с които е реагирал на отказа на детето да отиде при М. в леглото му:“Не ме интересува, сега ще стоиш при мен“, на отказа на А. „да спи“ с баща си, на който отвърнал, че не му „пука“ дали отказва или не, отразяват проявата на използваната от М. заплаха  спрямо пострадалото лице с цел да сломи съпротивата й. В по-късен момент свид.М.А., когато е разказвала на посочените във фактическата обстановка свидетели за причиненото й от нейния баща-подс.М., е споделила, че последният я е заплашвал, че ще я убие, ако сподели с някого какво й е причинил.

Наказателният кодекс  не изисква, за да е налице изнасилване, употребените за извършване на съвкуплението сила и заплашване да са насочени към сломяване на активно оказвана съпротива. За съставомерността  по основния текст-чл.152 ал.1 от НК е достатъчно  принудата да е упражнена за преодоляване на несъгласието на пострадалата за осъществяване на полов акт и принудата да е направила възможно осъществяването на такъв нежелан за пострадалото лице акт. В конкретния случай обаче пострадалата А. първо словесно, а впоследствие и с поведението си,  е оказвала съпротива на извършителя като се е опитвала да обуе бельото си, но баща й отново го е събувал. В последствие, при сломена съпротива, го е умолявала да не я бие.

В защитната теза на подсъдимия и адвоката му се изтъква липсата на веществени доказателства и почиване на обвинението само върху косвени доказателства. Съдът не споделя това становище. Както многократно в своята константна практика  ВКС е подчертавал, делата свързани със сексуални посегателства / и особено върху малолетни и непълнолетни лица/  се градят върху показанията на пострадалите и последните често са единствен доказателствен източник, стига той да не е опроверган от други годни доказателства или доказателствени средства. В настоящия случай освен показанията на постр.М.А.  обвинението е ангажирало и показанията на свидетел-очевидец-сестрата на М.А., а съдът по-горе в анализа на доказателствения материал изложи съображенията си да възложи кредит на доверие и върху тях. Нещо повече: налице са показания и на друго дете, по повод упражнено върху него сексуално насилие от страна на подсъдимия. Чрез показанията на свид.Р.М. се установява идентичност в механизма на извършване на сексуалното посегателство върху половата неприкосновеност на незряло лице, низходяща родственица на подсъдимото лице,  в период от нейното съзряване, предхождащ настъпването на непълнолетие.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Всичките му действия, извършени в логична последователност показват, че той е съзнавал, че свидетелката А. не желае да има полов акт с него, съзнавал е и че чрез заплашването й и чрез употребената спрямо нея сила преодолява това нежелание и прави възможно осъществяването на съвкуплението. От субективна страна подсъдимият е използвал принудата спрямо А. именно за да се съвкупи с нея против несъгласието й, поради което и деянието се явява извършено при пряк умисъл.

По делото безспорно е установено, че подсъдимият е съзнавал, че лицето, с което се съвкуплява, не е навършило четиринадесетгодишна възраст. Пострадалата е негово дете, въпреки че в регистрите на населението в гр.Котел е записана с бащино и фамилно име, определени съобразно имената на законния съпруг на нейната майка. Всички разпитани свидетели заявяват, че са възприемали подсъдимия като родител на М.А.. Това не се оспорва от М.. Напротив, същият многократно както в обясненията си, така и при упражняване правото си на лична защита подчертава, че не само М.А., но и останалите деца на свид.Р.А. са негови. В този смисъл, въпреки отчетените ниски норми на интелигентност, установени при подсъдимия, съдът прие, че М. е осъзнавал факта, че пострадалото лице не е навършило четиринадесет години.

При индивидуализация на наказанието бе отчетено, че в нормата на чл.152 ал.4 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Съдът намира за смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, тежкото материално положение  и установеното чрез комплексната съдебна психиатрична и психологична експертиза-смесено  личностово разстройство, което обаче не е пречка за учсаттието му в наказателния процес в качеството му на подсъдим.

Отегчаващите отговорността на подс.М. обстоятелства се изразяват в крайно негативните характеристични данни. Очевидно е, че се касае за лице с висока обществена опасност, чиито проявни форми са системно подлагане на физически тормоз на всички членове от семейството му, сексуално посегателство, упражнено към двете му деца- Р.М. и М.А.. Единствено поради законовата презумпция за бащинство и записване в регистрите на населението в Община Котел  пострадалата е записана с имената на законния съпруг на свид.Р.А., поради което  в обвинението не е включен  признакът по чл.152 ал.2 т.2 от НК за изнасилване на низходяща сродница. Не на последно място съдът отчете и обстоятелството, че преди инкриминираното деяние подсъдимият е извършвал действия против половата неприкосновеност на пострадалата, а след него си е служил със заплахи спрямо физическата й цялост, за да предотврати изнасянето от нея на каквато и да е информация, свързана с престъпните му действия.

Общественият резонанс на този вид престъпни деяния, характеристиките на обекта на посегателство и възрастовите психо- физиологични особености, уязвимост и социална безпомощност на пострадалото лице налагат извода, че за постигане целите на наказанието, при индивидуализация на отговорността на подсъдимия, е наложително последният да бъде поставено в изолация от обществото за по-продължителен период от време.. Съобразявайки гореизложеното съдът счете, че справедливо спрямо подсъдимия и извършеното от него престъпление се явява наказание в средния предвиден за престъплението размер, а именно лишаване от свобода за срок от петнадесет години , което съобразно чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС следва да се търпи при първоначален строг режим.

 Съдът счете, че предявеният от  М.А. граждански иск за претърпени от нея неимуществени вреди -болки и страдания е доказан по основанието си .Съобразно разпоредбата на чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД в тежест на виновното лице е да компенсира всички вреди, в случая неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от деликтното му поведение, изразено в конкретното деяние като размерът се определя по справедливост. При определяне размер на обезщетението съдът взе предвид обстоятелството,че гражданската ищца е претърпяла от извършеното от подсъдимия деяние стрес,  неприятни усещания, дължащи се не само на болките, които й е причинил подс.М., но и такива, свързани с факта, че същият е неин биологичен баща. Поради изложеното съдът прие, че съобразно критериите за справедливост следва да бъде осъден подсъдимия за заплати  претендираното обезщетение по гражданския иск в пълния му размер от двадесет хиляди лева ведно със законната лихва, считано от началото на месец септември 2015г. до окончателното изплащане на главницата.

На осн.чл.189 от НПК съдът осъди подс.М. да заплати държавна такса върху размера на присъденото обезщетение в размер на 800лв  в полза на бюджета на съдебната власт. Подсъдимият бе осъден да заплати и направените разноски както следва: по сметка на ОД на МВР-Сливен 1767.78лв направени разноски за експертизи, а по сметка на бюджета на съдебната власт-290лв.

         Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

            Мотивите са изготвени и предадени на 03.04.2017г

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: