Р Е Ш Е Н И Е
Номер 156 10.05.2019г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на десети
април две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№190 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл...8 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №
1280 от 08.11.2018г. постановено по гр.д.№3230/2014г. по описа на същия съд, е
осъден ответника „А.“ ООД, с ЕИК 11..45014, със седалище и адрес на управление
гр.П., бул.“Б.“ №38, представлявано от
управителя Й.Г.А., да заплати на Е.А.П., с ЕГН-********** ***, на
основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, сумата от 8666лв, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване за периода
01.11.2009г. до 01.11.2014г. за ползвания недвижим имот, а именно
¼ ид.ч. от недвижим имот с площ от 432 кв.м., съставляващ част от имот
пл.№54 по плана на с.Г.. Със същото решение е отхвърлен иска на Е.П. срещу „А.“
ООД, с правно основание в чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
3937лв,представляваща обезщетение за забава върху главницата от 8666лв за
периода 01.12.2009г. до 27.10.2014г. Дружеството е осъдено да заплати разноски
на ищеца Е.П. в размер на 622.30лв.
С определение №547 от 15.02.2019г.
постановено по същото дело, е допълнено решение №1280 от 08.11.2018г. в частта
за разноските като е осъден ищеца Е.П. да заплати на „А.“ ООД, разноски по
делото в размер на 500лв.
Решението се обжалва в осъдителните му
части с въззивна жалба с вх.№27139 от 05.12.2018г. подадена от „А.“ ООД, с
управител Й.А. чрез процесуалния си представител адв.Ц.М. *** в срока по чл...9 ал.1 от ГПК с искане на
първо място решението да се обезсили като недопустимо и производството да се
прекрати. Недопустимостта на заявените искови претенции се аргументира с
липсата на активна процесуална легитимация на ищеца в производството, както и
поради изтекла давност за дружеството, а по същество исковете се квалифицират
като неоснователни с искане за тяхната отмяна. Твърди се, че неправилно съдът е
приложил материалния закон, че са нарушени правилата за преценка на
доказателствения материал и неправилно приложен
материален закон към установените факти, довело според жалбоподателя
до непълнота на съдебното решение, явна
необоснованост, незаконосъобразност, неправилност и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
На първо място, не ставало ясно при
условията на какво съединяване ищецът е предявил своите искови претенции.На
второ място, съдът бил сезиран с нередовна искова молба доколкото ищецът не
изложил конкретни факти, на които основава исковете си, насочени срещу
ответното дружество и не конкретизирал действията на дружеството, които са
противоправни и в какво се състои тяхната противоправност. И на трето място, не
бил формулиран надлежен петитум, като липсата на уточнение за допълване на тези обстоятелства
опорочавали предявените искове, поради неотстранени пороци. Не била посочена по
отделно цената на всеки иск съгласно чл.70 от ГПК и съответно да се определи
държавната такса по тях. По същество претенциите се квалифицират като
неоснователни и се излагат същите факти и обстоятелства които са поддържани в
производството пред първата инстанция-придобиването в собственост от
дружеството на имот със сгради в с.Г., съставляващ имот пл.№54 в кв.2 с
нотариален акт №..,том VІ, вх.рег. №2208 от 05.06.2003г., дело №1475/2003г. на
СВ-П., влязлата в сила кадастрална карта на гр.П. включвала и закупения имот в
нея под №55155.89.1.Твърди се, че титуляр на правото на собственост на този
имот е „А.“ ООД, който владее и ползва имота добросъвестно и необезпокоявано в
съответните граници, така както е бил предмет на прехвърлителната сделка.Счита,
че ищецът не е доказал да е собственик на процесния имот, при липса на
идентичност между възстановения по реда на чл.2 от ЗВСОНИ и настъпила
реституция за Е.П. на имот описан в решението на ВКС като ¼ идеална част
от недвижим имот с площ от 432кв.м., съставляваща част от имот пл.№54 по плана
на с.Г. и реалният ПИ №55155.89.1 по КККР на гр.П..Твърди се, че ищецът по
никакъв начин не е доказал, че при влизане в сила на КК за землище П.,
реституираната на ищеца част от
¼ от имот пл.№54 попада именно в
имота на „А.“ ООД, с идентификатор
55155.89.1 . Моли да се отхвърли по същество заявената искова претенция по
чл.59 от ЗЗД с присъждане на разноските.
В жалбата се развити доводи имащи
характер на искане за изменение на решението в частта за разноските по което
първоинстанционният съд се е произнесъл с определение, цитирано по-горе №547 от
15.02.2019г. и срещу последното няма
депозирана частна жалба в законния срок от страните.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Е.П.
чрез пълномощника си адв.В. *** от
18.01.2019г. в който се поддържа, че
въззивната жалба е изцяло неоснователна. Излагат се доводи от къде произтича
правото на собственост върху имота на ищеца П. и че същият попада в имота, придобит от ответното
дружество, с процесния нотариален акт №.. от 05.06.2003г. в каквато връзка били
изводите и описанието на имота в решението на ВКС на РБ които препращали и към
скица на вещото лице В.В.. Коментират се част от мотивите на решението на ВКС,
както и факта, че за процесният период 01.11.2009г. до 01.11.2014г. „А.“ ООД
ползва изцяло имота описан в нотариалния акт на ищеца №.. от 05.06.2009г.,
включително и частта от имота възстановен
на наследниците на братя А.И Г.П. Р., един от който е самия ищец Е.П..
Коментирано е процесуалното поведение на ответното дружество в производството
пред първата инстанция и основно заявеното от последното в отговора на исковата
молба, както и резултата и правните последици от приключилото между същите
страни исково производство по гр.д.№3783/2015г. Твърди се, че предявените
искове са доказани по основание и по размер, и с помощта на техническа
експертиза. Моли да се потвърди решението в обжалваните му части с присъждане
на направените от страната деловодни разноски.
Няма направени доказателствени искания
от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд провери при
условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение,
а по неговата правилност по същество съобрази изложеното във въззивната жалба, с
вх.№27139 от 05.12.2018г. подадена от „А.“ ООД, както и доводите изложени в
отговора на жалбата от Е.П. и прие за установено следното:
Предявен е иск за присъждане на
обезщетение за неоснователно ползване на идеална част от недвижим имот и акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД .
В исковата си молба против ответника „А.“
ООД, ЕИК 11..45014, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Росица“
№49, представлявано от управителя Й. Г.А.,
ищецът Е.А.П. ***, с ЕГН-**********,
твърди, че е собственик по силата на
съдебно решение постановено от Върховен касационен съд на Р Б. №395/2006г. по
гр.д.№3188/2004г. по описа на същия съд, с което след като е отменено решението
на Окръжен съд гр.П. по гр.д.№647/ 2003г., е прието за установено по отношение
на „О. –К“ АД гр.П., че той е собственик на ¼ (една четвърт) идеална
част на недвижим имот с площ от 432кв.м., съставляваща част от имот пл.№54 по
плана на с.Г. и повдигната в зелен цвят по скица на вещото лице В. В.,
неразделна част от решението. Твърди се още, че в хода на делото с нотариален
акт №.., том ІІ-ри от 2003г. на нотариус А.И., „О.–К“ АД продава на ответника „А.“ООД
недвижим имот, в това число и тази ¼ ид.ч. на която собственик бил ищеца. Твърди се от Е.П., че
съгласно ЗОСОИ /д.в.,бр.107/1997г./ има право на обезщетение от 1992г. Поддържа, че ответното дружество
ползва собствения му имот, но не му плаща наем и го лишава от възможността той
да го ползва чрез отдаване под наем на други лица. Твърди, че имотът е застроен
и постройката обхваща почти цялата част, повдигната в зелено.Твърди още, че по
този начин ответното дружество причинява на ищеца имуществени вреди, които не
може да установи с точност към момента.Моли да бъде осъдено ответното дружество
„А.“ ООД да му заплати имуществени вреди
ведно със законовите лихви и разноските по делото, както и да заплаща на
ищеца обезщетение занапред. По повод оставяне на исковата молба без движение за
конкретизиране на обстоятелствата и петитума и за внасяне на следващата се
държавна такса с оглед цената на имота, с допълнителна молба №19045 от
02.12.2014г. ищецът Е.П. е посочил, че претендираното обезщетение касае
времевия период от 01.11.2009г. до 01.11.2014г. или за пет години, че размерът
на обезщетението за 108кв.м. е от
6480лв, претенцията за лихва за забава е от 600лв за 5г. назад преди предявяване
на иска, като периодът за който се претендира лихва за забава съвпада с този по
първата претенция. С определение №3471 от 12.12.2014г. исковият съд е прекратил
производството по гр.д.№3230/2014г. по отношение претенцията за обезщетение за
забава от 600лв.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество, в който се поддържа, че ищецът няма правен интерес
да предяви иска поради липса на активна процесуално-правна легитимация и в този
смисъл претенцията му била недопустима.Счита, че няма формулиран надлежен
петитум, нито е допълнил обстоятелствата на исковата молба. По същество се
сочи, че исковата претенция е неоснователна защото не е налице идентичност на
имота, предмет на решението на ВКС на което ищецът се позовава с имота, закупен
от ответното дружество от „О.-К“АД, доколкото вторият имот попадал в местност „П.
нива“ в землище с.Г.. Моли да се отхвърли претенцията.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
От изложените факти и обстоятелства в
исковата молба се налага извода, че ищецът Е.А.П. не претендира да е изключителен
собственик на целия имот пл.№54 по плана на с .Г., обл.П., а само на идеална
част от него в размер на ¼ (една
четвърт) от 432кв.м., като за останалата част от имота твърди, че е била
собственост на „О.-К“ ООД, което дружество е продало не само тази своя част от имота,
но и целия недвижим имот,включително и частта от ¼ ид.ч. собственост на
ищеца, на ответника по иска „А.“ ООД, с нотариален акт №..,том ІІ от 2003г.
Видно от самия нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, който е със следната сигнатура №..,том ІІ,
рег.№2940, н.д.№2015 от 05.06.2003г., на нотариус А.И., рег.№423 и с район на действие Районен
съд гр.П., вписан в Службата по вписванията гр.П., във вх.рег. №2209 от 05.06.2003г.,Акт
№.., том ІV, дело №1475/03, стр.110/л.5/, предмет на прехвърлителната сделка
между продавача „О.-К“ АД-гр.П. и настоящия ответник по иска „А.“ ООД е следния недвижим имот, собственост
на продавача, а именно -1.Ремонтно-механичен
цех, представляващ едноетажна сграда изградена от метална конструкция и
стоманобетонни панели със застроена площ от 720кв.м.; 2.Канцеларии и склад, представляваща масивна едноетажна сграда с обща застроена площ от 56кв.м., и 3.Работилница, представляваща масивна
едноетажна сграда със застроена площ от 377кв.м. ведно с дворното място, в което са изградени сградите, представляващо
поземлен имот с №000239 по картата на възстановената собственост /КВС/ по ЗСПЗЗ
в землището на с.Г., с ЕКАТТЕ 15028, община
П., в местността „П. нива“ и който имот
по акта за държавна частна собственост е с площ от 1923кв.м., а по скица 2054кв.м.,
при съответните съседи, описани в нотариалния акт. Ищецът Е.П. твърди, че е
собственик на ¼ ид.ч. с площ от 432 кв.м. от продадения от „О.–К“
АД с посочения нотариален акт за собственост недвижим имот и която идеална
част съставлява част от имот пл.№54 в
кв.2 по плана на с.Г., обл.П. въз основа на постановено в негова полза съдебно
решение на ВКС на РБ-решение №395/06 от 07.06.2006г. на ВКС-ІV-то г.о. по гр.д.№3188/ 2004г. по описа на същия
съд като в диспозитива на решението е
уточнено, че процесната идеална част от имота е повдигната в зелен цвят по скицата
към заключението на вещото лице инженер В.В. (л.32 по гр.д.№647/2003г. на ПОС),
неразделна част от решението. Установена е от касационната инстанция идентичност
между имот пл.№54 в кв.2 по плана на с.Г., предмет на установителния иск за
собственост по гр.д.№3188/2004г. по описа на
ВКС-ІV г.о. и имота, предмет на
прехвърлителната сделка с нотариален акт №.., том ІІ, рег.№ 2940, н.д.№.. от
05.06.2003г. – описаните по-горе сгради и дворно място върху което са построени,
съставляващо поземлен имот № 000239 по КВС по ЗСПЗЗ за землище с.Г., обл.П. в
местността “П. нива“ съгласно решение №6 от 07.03.2018г. на ВКС-І-во гр.о.
постановено по гр.д.№1092/2017г. по описа на същия съд, като тази идентичност
на имотите е установена от съда в производство развиващо се между същите страни
„А.“ ООД и Е.А.П.. Тоест, налага се извода, че процесният имот
пл.№54 по плана на с.Г., идентичен с поземления имот №00239 от КВС за
същото населено място, е съсобствен между Е.А.
П., на който са му признати права в обема на ¼ идеална част по
реституция, а останалата идеална част е собственост на ответника „А.“ ООД в
резултат на извършената прехвърлителна сделка от 2003г., като настоящият правен
спор се развива единство по претенция за
обезщетение за неоснователно ползване на процесната ¼ ид. част от имот пл.№54 от страна на ответното
дружество.
Пазарджишкият районен съд при тези обстоятелства е
квалифицирал исковата претенция като такава с правно основание в чл.59 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, още с доклада си по чл.146 ал.1 т.2
от ГПК и в тази връзка е разпределил доказателствената тежест и е указвал на
страните какви доказателства и за какви обстоятелства да се ангажират, което в
същност е неточно и е налице допуснато съществено процесуално нарушение и е
нарушен материалния закон, доколкото от една страна съдът не е съобразил, че в
същност се касае за възникнала между страните на различни правни основания
съсобственост върху един недвижим имот, а от друга, че единият съсобственик (ответното
дружество) ползва цялата вещ с което
другият съсобственик ищецът Е.П. е лишен от тази възможност и че в същност той
е лишен от ползата която му се следва съобразно
нейното /на вещта/ предназначение и съобразно правата си в съсобствеността,
доколкото според закона е предвидено
задължение на съсобственика да я ползва по начин, че да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им.Заявената претенция в
същност е за обезщетение за лишаването на съсобственика от възможността лично да ползва своята си
идеална част от имота чрез отдаването й
под наем на други лица като вредата за неползващия вещта съсобственик е
съизмерима според исковата молба
с размера на дължимия пазарен наем, и от трета страна, съдът не е
съобразил обстоятелството, че претенцията по чл.59 от ЗЗД е допустима само и
единствено в хипотезите когато едната страна се е обогатила за сметка на другиго
и дължи връщане на онова с което се е обогатила до размера на обедняването, в случаите когато няма друг иск за ощетената
(обеднялата) страна чрез който да може да се защити срещу неоснователното
обогатяване на другиго.
В конкретния случай постановеното решение макар да е
валидно, е процесуално недопустимо в обжалваната му част (чл.269 изр.І-во,
предложение ІІ-ро във връзка с чл.270 ал.3 изр.ІІІ-то от ГПК) тъй като в случая
за съсобственика ищец има друг процесуален ред за защита на ползата от която е
лишен от другия съсобственик, а именно с иска по чл.31 ал.2 от Закона за
собствеността, тоест в Закона има предвидена съответната процесуална възможност
за защита на накърнените си права на
ползване на имота срещу другия съсобственик осъществяващ еднолично ползване на
общата вещ. Следователно процесуалният ред за защита на ищеца предвид
изложените в исковата молба факти и обстоятелства е по чл.31 ал.2 от Закона за
собствеността /ЗС/. Такива факти и обстоятелства както
се посочи в същност се съдържат в исковата молба и те не са изменяни. Като се е произнесъл по претенция с
правно основание в чл.59 от ЗЗД, която има други относими факти и обстоятелства,
с каквото искане в същност съдът не е бил сезиран от ищеца, Пазарджишкият
районен съд се е произнесъл по непредявен
иск, поради което обжалваното решение следва да се обезсили в обжалвана му част
и делото се върне на Пазарджишки районен съд за произнасяне по надлежно предявения
иск и след евентуална преценка за изменение на доклада по делото. Следва да се
отбележи и това, че хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата
забрана по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго и
тя следва да се прилага приоритетно като специална разпоредба при конкуренция
между обща и специална правна норма.
В този смисъл е и практиката на Върховния
касационен съд на Р Б.-решение №217 от 08.10.2013г. на ВКС по
гр.д.№1290/2013г., ІІІ г.о.; решение №730 от 19.10.2004г. на ВКС по
гр.д.№910/2003г.,ІІ г.о.; решение №298 от 14.12.2011г. на ВКС по гр.д.№1502/2010г.,
ІІ г.о.; решение № 70 от 1.07.1999 г. на
ВКС по гр. д. № 488/98 г., 5-членен с-в; решение
№ 121 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3230/2013 г., IV г. о., ГК; решение № 466 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 4249/2008 г., IV г. о., ГК; решение №
294 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2654/2008 г., I г. о., ГК; решение №
262 от 22.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №1480/2011г., III г.о., ГК и други .
Водим от горното и на основание чл.270
ал.3 изр.ІІІ-то от Гражданския процесуален кодекс, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение на Пазарджишки районен
съд № 1280 от 08.11.2018г. постановено по гр.д.№3230/2014г. по описа на същия
съд, В ЧАСТТА С КОЯТО е осъден ответника „А.“ ООД, с ЕИК 11..45014, със
седалище и адрес на управление гр.П., бул.“Б.“ №38, представлявано от управителя Й.Г.А., да заплати на Е.А.П., с
ЕГН-********** ***, на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, сумата от 8666лв,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода 01.11.2009г. до 01.11.2014г. за ползвания
недвижим имот, а именно ¼ ид.ч. от недвижим имот с площ от 432 кв.м.,
съставляващ част от имот пл.№54 по плана на с.Г., както и в частта с която дружеството е осъдено да заплати разноски на
ищеца Е.П. в размер на 622.30лв.
ВРЪЩА делото на Пазарджишки районен съд
за произнасяне по предявения иск.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния
касационен съд на Р Б..
Председател: Членове:1. 2.