№ 49608
гр. София, 05.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110158806 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. П. К. срещу
„У.Д.В.Г.Д. – София (УДВГД – София) към Държавно предприятие „Н.К.Ж.И.“
(ДП НКЖИ).
На основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от
ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя
следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от Ц. П. К. срещу „У.Д.В.Г.Д. – София
(УДВГД – София) към Държавно предприятие „Н.К.Ж.И.“ (ДП НКЖИ)
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и
3 КТ да бъде признато за незаконно уволнението, извършено от ответника с
Акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 1445/15.03.2024 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на качества у служителя за
ефективно изпълнение на работата, и възстановяване ищеца на заеманата до
уволнението длъжност „Началник, железопътна гара Iк в ЖП гара Курило Iк“,
с код по НКПД 13245018, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер
на 10794,92 лв. за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от
м.08.2024 г. до м.10.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.10.2024 г., до окончателното плащане на вземането.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения. Ищецът работил при ответника по трудов договор, на длъжност
„началник гара Курило“, като със заповед № 1981/01.06.2020 г. трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 02.06.2020 г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 12 КТ. С влязло в сила Решение № 20258781 от 23.11.2020 г., по ГД №
1
27668/2020 г., постановено по ГД № 27668/2020 г. по описа на СРС, 72 състав,
II ГО, потвърдено с Решение № 265643 от 07.09.2021 г., по ВГД № 2283/2021
г., по описа на СГС, въззивен П-б състав, потвърдено с Решение № 50016 от
21.02.2023 г., постановено по ГД № 5141/2021 г. по описа на ВКС,
дисциплинарното уволнение е признато за незаконно и ищецът бил
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Със заповед №
2412/18.04.2023 г. на директора УДВГД София към ДП „НКЖИ“ ищецът бил
възстановен на предишната длъжност „началник гара Курило“, считано от
18.04.2023 г. Със заповед № 4787 от 11.08.2023 г. на директора на УДВГД
София на ищеца било възложено да заема длъжността „портиер“ в ЖП гара
София изв.к. къв РЦ София за срок от 11.08.2023 г. до 24.09.2023 г. вкл. Със
заповед № 5607 от 25.09.2023 г. ищецът продължил да заема същата длъжност
от 25.09.2023 г. до 15.10.2023 г., както и със заповед № 6779 от 16.10.2023 г. за
срок от 16.10.2023 г. до 30.11.2023 г. С допълнително споразумение към
трудов договор от 18.04.2023 г. № 24001483/01.07.2024 г. на служителя била
определена основна заплата в размер на 1937 лева. Трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено едностранно от работодателя,
считано от 06.08.2024 г. с акт за прекратяване на трудово правоотношение №
1445/15.03.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради липса на
качества на работника за ефективно изпълнение на работа, изразяващи се в
психологически дефицит в познавателната сфера, двигателната и
психомоторната сфера, както и в личностната сфера, във връзка с издадено
психологическо удостоверение № 865/15.09.2023 г. на Психологическа
лаборатория - жп. транспорт към Национална многопрофилна транспортна
болница „Цар Борис III“ - гр. София (НМТБ „Цар Борис III“ София) със
заключение „Не се допуска за Началник железопътна гара в ДП НКЖИ“.
Излагат се съображения, че прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца било извършено незаконосъобразно, тъй като заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение не били посочени качествата,
които липсвали на служителя. Не било посочено и до неизпълнение или до
неефективно изпълнение на кои конкретни трудови задължения е довела
липсата на тези качества. Твърди се, че не било налице трайно състояние на
липсата на качества. Сочи се, че от възстановяването си ищецът извършвал
работа при работодателя на длъжност „портиер“, а не на възстановената
длъжност „началник гара“, която е могъл да продължи да изпълнява или
2
работодателя е следвало да му предложи да заеме друга подходяща за ищеца
длъжност, съобразена с неговото образование и квалификация. Вместо това
работодателя прекратил едностранно трудовото правоотношение с ищеца,
понеже между ръководството при работодателя и ищеца бил налице конфликт.
Била налице злоупотреба с право от страна на работодателя на основание чл. 8
КТ. Твърди се, че е следвало да се предвиди възможност резултатите от
изследването да бъдат подложени на последващ контрол, респ. това поставяло
под съмнение правилността на проведените психологически изследвания.
Ищецът бил провел психологически изследвания в психологиска лаборатория
към Медицински център „Св. Панталеймон“ ООД в гр. София и в Център по
психология и психотерапия в гр. София, за внимание, памет, концентрация,
интелект, мислене, личност, депресивност, с окончателни заключения за
наличие на психологическа годност на ищеца. На ищеца бил извършен
преглед от лекарска камисия на ТЦЛЕК /Протокол № 43 от 01.02.2024 г./ и
ТОЛЕК /Карта № 1371 от 05.12.2023 г./ към Национална многопрофилна
болница транспортна болница „Цар Борис Ш“ към Министерство на
транспорта и съобщенията от 05.12.2023 г. и 01.02.2024 г., със заключение от
прегледите: годен за длъжността началник гара. Ищецът се ползвал от
законовоопределената защита при уволнение по чл. 333 от КТ, тъй като
същият е представил на работодателя Експертно решение на ТЕЛК № 92604
от 07.08.2023 г. и решение на ТЕЛК № 00784 от 16.10.2023 г. /по искане на
работодател/, с което му е определена 94 % трайно намалена
работоспособност, с оглед на което работодателят бил длъжен да отправи
искане за разрешение до съответната Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ),
което не било сторено от него.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявените искове, по съображения, подробно изложени в отговора.
Твърди се, че предявените искове са недопустими, тъй като исковата молба е
подадена след изтичане на двумесечния срок за това. По отношение на
основателността оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
твърдението, че в акта за прекратяване на трудовото правоотношение не били
индивидуализирани качествата на служителя, които му липсвали. Оспорва, че
ищецът е заемал длъжността портиер и че работодателят е следвало да
предложи на работника друга подходяща длъжност. Оспорва твърдението, че
3
резултатите от изследванията в НМТБ „Цар Борис III“ София били
неправилни. Оспорва твърдението, че в случая работодателят бил длъжен да
иска предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца от съответната дирекция „Инспекция по труда“.
Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Исковете са допустими като предявени пред родово и местно
компетентен съд. Дали е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл. 358, ал.
1, т. 2 от КТ давностен срок е въпрос по същество, на който съдът ще отговори
с крайния си съдебен акт по съществото на спора.
Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически твърдения
на страните се разпределя, както следва:
Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, т. е.
задължението за установяване законността на уволнението, носи ответникът
по настоящото дело. Посочените обстоятелства следва да бъдат установени от
работодателя ответник.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за предявяване на
иска. В тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, довели до
спиране и прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.
Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, обуславя и
тази по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. доказателствената тежест по посочения
иск се явява идентична с тази по предходния предявен.
За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ,
във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ трябва да се установи, че са се осъществили
следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя,
изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати
с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ.
претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово
4
възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на не повече от
шест месеца след уволнението – в конкретния случай за периода от 06.08.2024
г. до 06.02.2025 г.; 3. причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от него последно
пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението.
Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от
изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението като незаконно.
Предпоставките по т. 2 и 4 следва да се установят от ищеца при
условията на пълно и главно доказване – оставането на ищеца без работа
следва да бъде установено в процеса на доказване от ищеца.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК на ищеца следва да се укаже, че не
сочи доказателства за установяване факта на оставане без работа през исковия
период.
По доказателствата и доказателствените искания:
Представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на
исковата молба писмени доказателства се явяват относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора, поради което следва да бъдат
приети.
Искането на ищеца по чл. 190 от ГПК да бъде задължен ответникът да
представи личното трудово досие на ищеца и относимия към заеманата от
ищеца длъжност колективен трудов договор, действащ към 06.08.2024 г., е
основателно, доколкото същото е относимо, допустимо и необходимо, тъй
като чрез него е възможно да се установят факти от значение за решаване на
делото.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
основателно само по отношение на въпроса по т. 2.3. от исковата молба,
доколкото същото е относимо, допустимо и необходимо, тъй като чрез него е
възможно да се установят факти от значение за решаване на делото. Искането
по т. 2.1. и 2.2. от исковата молба следва да се остави без уважение като
неоснователно, тъй като ищецът не е предявил иск за заплащане на
обезщетение по чл. 220 и чл. 224 КТ, респ. тези искове не са предмет на
разглеждане в настоящото производство, доколкото ищецът нито в
обстоятелствената част на исковата молба е изложил фактически твърдения,
5
че такова обезщетение му се дължи и не му е заплатено, нито в петитума на
същата е отправено искане за осъждане на ответника да заплати такова
обезщетение.
Воден от изложеното, съдът на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 от ГПК Определение №
49587/05.12.2024 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.02.2025 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните и
вещото лице. На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от писмения отговор и доказателствата към него.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания
и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
СЛУЧАЙ, че в този срок страните не представят писмени доказателства или
не изчерпят доказателствените си искания за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат
доказателства, респ. че не са уточнени обстоятелствата, за които тези
доказателствени средства са поискани, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните писмения си доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяване факта на
оставане без работа през исковия период.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 от ГПК в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение да представи
личното трудово досие на ищеца и относимия към заеманата от ищеца
длъжност колективен трудов договор, действащ към 06.08.2024 г. ПРИ
6
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок съдът на основание чл. 161
от ГПК може да приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпроса по т. 2.3. от исковата молба, при възнаграждение от 300,00 лв.,
платимо от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Юлия Иванова Нитова.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза по т. 2.1. и 2.2. от исковата молба.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните
половината от разноските за държавна такса.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7