№ 25
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20216000600056 по описа за 2021
година
с участието на прокурора полк.Нивелин Начев,
образувано по въззивна жалба от адв. М. Ив. П. от АК – Ш. – защитник на
подсъдимия бивш старши матрос II-ра степен М. КР. К. от в.ф. ..... – В. срещу
присъда № 3/07.09.2021 г. по нохд № 21/2021 г. по описа на Военен съд –
Сливен.
С присъда № 5/01.07.2020 г. по нохд № 39/2020 г. Военен съд - Сливен е
признал подсъдимия бивш старши матрос II-ра степен М. КР. К. от в.ф. ..... –
В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и го е
осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 (двеста)
лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на
така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл. 343г, вр с чл. 343б, вр. чл. 37, ал. 1, т . 7 подсъдимият
К. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест
1
месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление
на МПС.
Подсъдимият е бил осъден да заплати съдебните разноски по делото.
С решение № 28/17.12.2020 г. по внохд № 27/2020 г. по описа на
Военно-апелативния съд, състав на съда е отменил присъда № 5/01.07.2020 г.
по нохд № 39/2020 г. Военен съд – Сливен и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на този съд от стадия на разпоредителното
заседание, като са дадени указания за отстраняване на противоречията в
обвинителния акт и за назначаване на нова допълнителна или повторна
съдебно-медицинска експертиза.
След изпълнение на указанията на Военно-апелативния съд е внесен нов
обвинителен акт срещу подсъдимия К. във Военен съд – Сливен, като делото
е приключило отново с осъдителна присъда спрямо него - № 3/07.09.2021 г.
по нохд № 21/2021 г., срещу която е подадена въззивна жалба от защитника
на подсъдимия.
С обжалваната присъда подсъдимият бивш старши матрос II-ра степен
М. КР. К. от в.ф. ..... – В. е признат за виновен в това, че на 15.12.2019 г. в
15.25 часа в гр. В. по бул. „......“, в близост до пътен възел с бул. „......“,
управлявал собствения си лек автомобил „...“ с рег. № ..... с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,8 на хиляда, установено
по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК
е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева.
На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява
МПС за срок от 18 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството
му за управление на МПС.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.
В жалбата защитникът на подсъдимия моли да се отмени обжалваната
присъда като К. бъде признат за невинен и оправдан по обвинението, което
му е повдигнато. Алтернативно се иска обжалваната присъда да бъде
изменена в частта, в която съдът е лишил подсъдимия от право да управлява
МПС за срок от 18 месеца, като този срок бъде сведен до размер не повече от
2
една година.
Изтъкват се доводи, че в заключението на съдебно-медицинска
експертиза № 89/2021 г. е посочено, че количеството установен алкохол към
момента на деянието е 1,805 промила, а в присъдата и обвинението тези
промили са неправилно закръглени математически на 1,8 промила, докато
правилното закръгляне би следва да бъде 1,81 промила. Сочи се, че втората
съдебно-медицинска експертиза № 89/2021 г. не е допълнителна, тройна, нова
или изготвена от друго вещото лице, за да отхвърли, оспори или отмени
заключението на предходната съдебно-медицинска експертиза № 28/2020 г.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната
жалба като иска съдът да оправдае по повдигнатото обвинение подсъдимия К.
и в условията на евентуалност, като алтернатива, наложеното наказание на
подсъдимия - лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца да
бъде намалено на една година. Като доводи се сочат, че стойността на
концентрацията на алкохол в кръвта на К. е определена неправилно на 1.8
промила, като закръглянето на тази концентрация в последната експертиза е
следвало да бъде на 1.81 промила и в този смисъл приетата от съда стойност е
различна от установената в експертизата (втората такава, изготвена от д-р Д.).
Подсъдимият също иска да бъде оправдан по повдигнатото обвинение и
изцяло се присъединява към казаното от адвоката си. Не отрича
обстоятелството, че е употребил алкохол, но счита, че концентрацията му не е
определена правилно с оглед лекарствата които е взимал за заболяванията
които има.
В съдебно заседание прокурорът даде заключение, че обжалваната
присъда е законосъобразна, обоснована и правилна. Наложеното наказание е
справедливо и в съответствие със степента на обществена опасност на
деянието и дееца. Иска се присъдата да бъде потвърдена. Застъпва се
становището, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия
правилно е определена на 1.8 промила и в този смисъл доводите на защитата
са неоснователни.
Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани по досъдебното
производство и пред първоинстанционните съдилища доказателства,
доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка
на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
3
установи следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимно лице (защитника на
подсъдимия) и е процесуално допустима.
Първоинстанционния съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На 15.12.2019 година в 15.25 часа бивш старши матрос М. КР. К. от в.ф.
34 410 - В. управлявал личния си лек автомобил марка „...“ с рег. № ..... в гр.
В. по бул. „.....“. В близост до пътен възел с бул. „......“, подсъдимият бил
спрян за проверка от служители на пътна полиция - свидетелите младши
автоконтрольор Г.Г. и младши автоконтрольор К.Е.. При извършена проверка
за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер-Алкотест - 7510 с
фабричен № .....- ...., уредът отчел 1,75 промила алкохол в издишания въздух
(л.23, 26, 87-92 том 1 от ДП). Бил издаден талон за изследване № ...... от
15.12.2019 година (л. 26 том 1 ДП), след което полицейските служители
отвели К. в МБАЛ „....“ В. за вземане на кръвна проба. В здравното заведение,
лекарят изготвил протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни
аналози (л.45 том 1 ДП), в който били отразени посоченото от К. количество
и вид употребен алкохол, приетите лекарства и посочените от него
заболявания, както и други данни. Анализа на пробата показала, че в кръвта
на бивш матрос М.К. се съдържат 1.72 промила алкохол, за което бил
съставен протокол за извършена химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
1403/16.12.2019 г. (л. 43 том 1 ДП). На подсъдимия бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение сер. GA 104266 от 15.12.2019
година (л.24 том 1 ДП). В хода на досъдебното производство, с постановление
от 19.03.2021 година била назначена повторна съдебномедицинска
експертиза, която въз основа на резултата от кръвната проба взета в 16.01
часа на 15.12.2019 година, данните за заболявания на К. и приетите от него
медикаменти в деня на извършеното деяние, да установи алкохолното
съдържание в кръвта му към 15.25 часа на същата дата, когато е управлявал
автомобила. Съгласно заключението на тази съдебно-медицинска експертиза
№ 89/2021 година, която първоинстанционния съд приема изцяло,
алкохолното съдържание в кръвта на К. към часа на управлението на
4
автомобила е било 1.8 промила (л.3-11 том 2 ДП).
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е
приел, че с описаното деяние подсъдимият бивш старши матрос М.К. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението
по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 15.12.2019 г. в 15.25 часа в гр. В. по бул.
„......“, в близост до пътен възел с бул. „......“, управлявал собствения си лек
автомобил „...“ с рег. № ..... с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно – 1,8 на хиляда, установено по надлежния ред.
За да стигне до този извод основният съд е обсъдил и се е позовал на
събраните на досъдебното производство и в съдебните заседания гласни и
писмени доказателства.
След задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства настоящият състав намира
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, а доводите в
жалбата и пледоарията на адв. П. за неоснователни.
По делото са събрани необходимите доказателства, които са дали
възможност на съда правилно да оформи вътрешното си убеждение, което е
отразено в мотивите. Те от своя страна са обосновани, изчерпателни и
кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и формалната логика.
Изготвени са съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК и в тях съдът по
убедителен начин е отговорил на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК.
Мотивите са аналитични и позволяват на страните и на въззивната инстанция
да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда.
Приетата от съда фактическа обстановка е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че обвинението се доказва
по един безспорен начин с оглед показанията на свидетелите Е. и Г.,
заключенията на назначените експертизи и останалите писмени
доказателства: докладни записки за случая, изготвения талон за изследване,
акт за установяване на административно нарушение, протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за алкохол, протокола от
извършената служебна проверка по случая, заповедта от 07.01.2020 г., с която
на подсъдимия е наложено дисциплинарно уволнение заради управлението на
МПС след употреба на алкохол и всички други писмени доказателства по
5
делото. В тази насока основният съд подробно в мотивите си е посочил и
коментирал тези доказателства и въззивната инстанция възприема тези
мотиви изцяло.
При новото разглеждане на делото от основния съд са изпълнени
указанията на Военно-апелативния съд, дадени в решение № 28/17.12.2020 г.
по внохд № 27/2020 г. – отстранени са противоречията по отношение на
обвинението и е назначена нова повторна съдебно-медицинска експертиза,
която е определила концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към
15.25 часа на 15.12.2019 г., когато управлявайки своя лек автомобил „....“ с
ДК№ ..... след употреба на алкохол е бил спрян за проверка от служителите на
Пътна полиция – гр. В. свидетелите Е. и Г..
При повторната съдебно-медицинска експертиза № 89/2021 г. (том 2, л.
6-11) експертът д-р Д. е определил тази концентрация на 1.805 промила за
средните човешки възможности. Тя отговаря на средна степен на алкохолно
опияняване – както е посочил експерта в съдебно заседание (л. 37 от нохд №
21/2021 г. на Военен съд – Сливен). И в тази експертиза и в съдебно заседание
експертът е посочил, че лекарствените средства, вземани от подсъдимия
(доксициклин, нимезил, аулин, диклофенак, дексофен, дуспаталин, креон, но
шпа, бусколизин, нурофен и спазмалгон) не съдържат в своите съставки
етилов алкохол и те не могат да повлияят на концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия. Изрично е посочено в експертизата, че тази
концентрация е определена, като е взета предвид и телесната маса на
подсъдимия към момента на деянието – 59 кг.
На база на тази експертиза е изготвено окончателното обвинение от
досъдебното производство (том 2, л. 28), където концентрацията на алкохол е
закръглена от 1.805 промила (по експертиза № 89/2021 г.) на 1.8 промила,
тоест закръглянето, както сочи и основният съд е в полза на подсъдимия.
Тази концентрация е приета и в обвинителния акт, на база на който е
образувано нохд № 21/2021 г. и е приета в окончателния акт на основния съд
– присъда № 3/07.09.2021 г. по нохд № 21/2021 г. на Военен съд – Сливен. И
основният съд и настоящата инстанция считат, че това закръгляне по никакъв
начин не е нарушило правата на подсъдимия и не съставлява процесуално
нарушение, още повече, че става въпрос за закръгляне на пет хилядни след
запетаята, а законът изисква, за да е престъпление извършеното от
6
подсъдимия концентрацията на алкохол да е над 1.2 промила. В този смисъл
правилно основният съд не е възприел доводите на защитата на подсъдимия в
тази насока. Въззивната инстанция подкрепя тези изводи изцяло.
Подсъдимият, макар да не отрича, че е употребил алкохол преди да
седне зад волана, в обясненията си на досъдебното производство (том 1, л. 35)
и пред съда (л. 47 от нохд № 39/2020 г. и л. 17-гръб от нохд № 21/2021 г. на
Военен съд - Сливен) сочи, че употребеният от него алкохол е бил приет за
периода от вечерта на 14.12.2019 г. до към 02,00 часа на 15.12.2019 г. Тази
теза се опровергава от показанията свидетелите по делото К.Е. и Г.Г., които
сочат, че когато са спрели подсъдимия за проверка, той им е заявил, че е пил
бира в същия ден – 15.12.2019 г. Подсъдимият си е признал за употребата на
алкохол на 15.12.2019 г. до 14,00 часа и пред д-р М.С., която на 15.12.2019 г. в
16,01 часа му е взела кръв за изследване и този факт е отразен в съответния
протокол (том 1, л. 45 от досъдебното производство). Това се подкрепя и от
дадените обяснения на подсъдимия пред комисията от в.ф. 34 410 - В.,
извършила служебна проверка по случая –том 1, л. 72 от досъдебното
производство.
С оглед изложеното настоящата инстанция не кредитира обясненията на
подсъдимия за това, че през деня на 15.12.2019 г. подсъдимият не е употребил
алкохол, още повече, че и вещото лице Д. сочи пред съда по нохд № 39/2020
г. на Военен съд – Сливен, че ако подсъдимият не е употребил алкохол през
деня на 15.12.2019 г., не биха се получили стойностите от 1.75 промила при
проверката му с Дрегер от страна на двамата автоконтрольори от Пътна
полиция – В. и стойностите определени в протокола от химическата
експертиза-1.72 промила /т.1 л.25 от досъдебното производство./
Досежно становището на защитата, че съдебно-медицинска експертиза
№ 89/2021 г. не е допълнителна, тройна, нова или изготвена от друго вещо
лице, поради което не следва да се кредитира, настоящата инстанция не
приема доводите в тази насока на адв. П.. Видно от постановлението за
назначаване на тази експертиза (том 2, л. 3-5, досъдебно производство), в
него е посочено, че се назначава „повторна съдебно-медицинска експертиза“
и в този смисъл това, че експертът Д. я е озаглавил като съдебно-медицинска
експертиза № 89/2021 г. (без да посочва, че тя е повторна), не означава, че тя
не е повторна. Напротив, именно с тази повторна експертиза са изпълнени
7
указанията на първия състав на Военно-апелативния съд по внохд № 27/2020
г., като тази експертиза дава и окончателно заключение за концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия на въпросната дата и час.
Наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода за срок от
една година, глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 18 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството
му за управление на МПС не са явно несправедливи и законосъобразно са
определени от първоинстанционния съд към законовия минимум и са в
съответствие с разпоредбите на чл. 36 и чл. 54 от НК.
Първоинстанционният съд правилно е приел като смекчаващи
наличните обстоятелства: необремененото съдебно минало, положителните
характеристични данни, направените самопризнания по фактическата
обстановка, а като отегчаващи: занижената критичност от подсъдимия към
нарушението си да управлява МПС след употреба на алкохол. На тази база
основният съд също правилно е наложил наказанията при условията на чл. 54
от НК при изключителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, без
да са налице данни за множество смекчаващите вината обстоятелства, които
да обосновават приложението на чл. 55 от НК.
Защитата на подсъдимия прави алтернативно искане, ако не се приеме
становището за оправдателна присъда на К., то да бъде намален размера на
наложеното му наказание лишаване от правоуправление на МПС от 18 месеца
на една година. Настоящата инстанция счита искането за неоснователно. От
една страна тези 18 месеца, наложени от основния съд, са изтекли на
15.06.2021 г., доколкото свидетелството му за управление на МПС му е
отнето на 15.12.2019 г. и от същата дата е издадена заповедта за налагане на
ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца (том 1, л. 10
от досъдебното производство). От друга страна срокът на това наказание
правилно е определен от основния съд, имайки предвид високата степен на
обществена опасност на подобен род деяния и факта, че концентрацията на
алкохол от 1.8 промила е висока по размер. В този смисъл въззивната
инстанция счита, че не следва да уважава алтернативното искане на защитата
на подсъдимия.
Законосъобразно основният съд е отложил изпълнението на
8
наказанието лишаване от свобода за минималния срок от три години.
Отчетено е, че М.К. не е личност с висока степен на обществена опасност,
същият е с чисто съдебно минало и деянието му е изолиран случай в неговия
живот.
Настоящият състав също счита, че с условното му осъждане ще се
постигнат целите на наказанието и поправянето на дееца.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от НПК е приложена правилно, като съдът
е приспаднал от наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ времето
през което подсъдимият е бил лишен по административен ред да упражнява
това право, считано от 15.12.2019 г.
Законосъобразно и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК
основният съд е постановил подсъдимият да заплати направените по делото
съдебно-деловодни разноски като е определил техния размер.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция намери, че
при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правата на
страните по делото и че липсват основания за отменяне или изменяне на
присъдата.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от
НПК, Военно-апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3/07.09.2021 г. по нохд № 21/2021 г. по
описа на Военен съд – Сливен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред
Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10