Решение по дело №926/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1041
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 1 август 2020 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20205330200926
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            № 1041

                                     гр. Пловдив, 03.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                         

          при участието на секретаря  Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 926/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М.Б.К. *** против Наказателно постановление № 19-1030-009723 от 22.11.219 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя са  наложени следните наказания : за нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание„глоба” в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 12 месеца,  за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв., за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20,00 лв.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа подадената жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по подадената жалба.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 08.11.2019 г. около 20:35 ч. в гр.Пловдив, бул. Христо Ботев до №1, посока изток св. Л.М.А. и П.Л.Д.спрели за проверка водача на лек атомобил Фиат Пунто с рег.№ ..., собственост на В.М. К.. В хода на проверката проверяващите установили самоличността на  водача на описаното МПС - М.Б.К.. На същия  била извършена проверка с Дрегер Алкотест 7510  с фабр.№ ARBB 0016, който отчел 0.82 промила алкохол в издишания въздух. Бил издаден и талон за медицинско изследване № 0041210. Водачът не дал кръвна проба, поради което били взети предвид единствено резултатите от техническото средство. В хода на проверката било установено също, че водачът не използва обезопасителен колан, няма валиден знак или стикер за преминат годишен технически преглед и автомобилът не е представен в срок.

Въз основа на констатациите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 368608 от 08.11.2019 г., връчен на нарушителя лично, а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Л.М.А., заверено копие на издаден талон за медицинско изследване №0041210 от 08.11.2019 г., заверено копие на протокол за последваща проверка на средствата за измерване.

Пред съда св.А. потвърди направените в акта констатации. Съдът дава вяра на неговите показания, доколкото същите са в съответствие с приложените писмени доказателства. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания актосъставител.  Спазен е редът за установяване на нарушението по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. При отказ на водача от химическо изследване се вземат предвид резлутатите от техническото средство.

В хода на съдебното следствие от страна на жалбоподателя не бяха представени доказателства, опровергаващи констатациите в деня на проверката и по отношение на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.147, ал.1 от ЗДвП, поради което и при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП направените констатации се считат за верни. В тежест на въззивника е да установи, че отразените обстоятелства в акта за установяване на административно нарушение не съответстват на действителното положение. Твърдения за други факти, и доказателства в такъв смисъл въззивникът не е ангажирал или представил, поради което при преценката си относно фактите, съдът е обвързан от нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

За третото вменено на жалбоподателя нарушение нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП предвижда, че  регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Цитираната разпоредба не въвежда конкретизация за адресата на описаното нарушение, което дава основание да се приеме, че административнонаказателната отговорност следва да се поеме от всяко наказателноотговорно лице. При внимателен прочит на съответната на нарушението санкционна разпоредба обаче - чл.181 от ЗДвП, предвиждаща административнонаказателна отговорност за собственик или длъжностоно лице,  което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед, излиза, че  адресат на предвиденото в закона задължение е собственикът на МПС, не неговият водач. В конкретния случай водачът е   различен от собственика на МПС. По тези съображения  макар и правилно да е установено неизпълнение на задлъжението по чл.147, ал.1 от ЗДвП и автомобилът да не е бил преминал предвиденият годишен технически преглед, неправилно административнонаказателната отговорност е вменена на водача на МПС. Налице е неправилно приложение на материалния закон и наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.

За нарушението по чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП предвиденото наказание е глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца съгласно чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП. Така определените наказания за посоченото нарушение  са във фиксиран размер и същите не подлежат на ревизиране.

Правилно и съответно е приложена и санкционната разпоредба за нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Съгласно  чл.183, ал.4 т.7, пр.1 от ЗДвП водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, се наказва с „глоба” в размер на 50,00 лв.

Налице е неправилно приложение на материалния закон, както и на съответната на нарушението санкционна разпоредба за нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП по вече изложените по-горе съображения.

Предвид установените нарушения за управление на МПС в алколохолно състояние и без предпазен колан правилно и в съответствие с чл.6, ал.1 т.1 и т.10 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2019 г., на водача са били отнети общо 16 контролни точки.

При проверка на предвидените изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на НП, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП са съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложеното по делото копие на Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. Нарушенията са описани по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състоят и да организира защитата си.

Предвид всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление в частта относно нарушенията по чл.5, ал.3, т.1 и чл.137А, ал.1 от ЗДвП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а в останалата му част като издадено в противоречие с материалния закон да бъде отменено.

Ето защо съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-009723 от 22.11.2019 г., с което на М.Б.К. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание„глоба” в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 12 месеца, както и за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-009723 от 22.11.2019 г., с което на М.Б.К. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20,00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

                                    Районен съдия :.......................................................

 

Вярно с оригинала! МК