№ 2540
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100509386 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20088603/26.04.2023 г., постановено по гр.д. №
45773/2011 г. на СРС, ГО, 79 състав, е изнесен на публична продан на
основание чл. 348 ГПК следният недвижим имот, представляващ апартамент
№ 5, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с площ от 71,30 кв. м., заедно с
мазе с площ от 4 кв. м. и таван с площ от 8,32 кв. м., ведно с 7,52 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като
от получената сума от проданта съсобствениците получат паричната
равностойност на дяловете си от имотите, както следва: 3/24 идеални части –
за П. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *******, *******, ап.
66; 3/4 от 3/24 идеални части – за М. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж. к. *******, *******; 1/4 от 3/24 идеални части – за М. Е. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. *******, ******* и 18/24 идеални части
– за Б. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******, *******
Със същото решение е отхвърлена предявената от П. Д. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. *******, *******, ап. 66 срещу Б. С. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*******, ******* претенция с
правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от
2 504,70 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствените му 3/24 идеални части от делбения имот за периода от 15.11.2010
г. до 27.10.2011 г., ведно със законната лихва до окончателното плащане. Със
1
същото решение е отхвърлена предявената от М. Е. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж. к. *******, ******* срещу Б. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж. к. „*******, ******* претенция с правно основание чл.
346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 2 504,70 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените му 1/4
от 3/24 идеални части от делбения имот за периода от 15.11.2010 г. до
27.10.2011 г., ведно със законната лихва до окончателното плащане.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлена предявената от П. Д. С.
срещу Б. С. С., претенция с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС
за заплащане на сумата от 2 504,70 лв., е постъпила въззивна жалба от П. Д.
С.. Въззивникът сочи, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд,
че е изтекъл петгодишният давностен срок, доколкото по време на процеса
давност не тече, а гр.д. № 45773/2011 г. на СРС, ГО, 79 състав, все още не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт. Поддържа, че съсобствеността ще се
прекрати когато процесният апартамент бъде продаден на публична продан и
получи паричната равностойност на своя дял. Счита, че исковата молба по
гр.д. № 45773/2011 г. на СРС, ГО, 79 състав прекъсва погасителната давност,
още повече че преди завеждането й отправил нотариална покана до Б. С.. Във
въззивната жалба се поддържа, че въз основа на изп. лист от 24.03.2011 г. по
гр.д. № 3724/2010 г. на СРС, ГО, 88 състав, било образувано изп. дело №
17/2013 г. при ЧСИ И.Ч. за осигуряване достъп до процесния имот, с което
давността за вземането отново била прекъсната. Въззивникът твърди, че е
заявил претенцията по сметки още с връчването на нотариалната покана, в
която е поканил Б. С. С. да заплаща обезщетение за ползване на съсобствения
имот. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Въззиваемият Б. С. С. е депозирала отговор на въззивната жалба, с
който излага доводи за неоснователност и необоснованост на същата. Сочи,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като моли същото да
бъде потвърдено. В о.с.з. поддържа подадения отговор и претендира
разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
2
и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е
длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението
въззивният съд намира следното:
С влязло в сила решение от 08.03.2016 г., постановено по гр. дело №
45773/2011 г. по описа на СРС, 79 състав, е допуснато да се извърши делба
между П. Д. С., Е. Д. С., М.С. С. и Б. С. С. на следния техен съсобствен
недвижим имот, придобит по наследство от Р.С. С., починала на 26.02.1997 г.,
С.Н. С., починал на 28.05.1999 г. и Ж.М. С., починала на 26.08.1998 г., и чрез
покупко-продажба от 21.03.1969 г., а именно: апартамент № 5, находящ се в
гр. София, ж. к. „*******, с площ от 71,30 кв. м., заедно с мазе с площ от 4 кв.
м. и таван с площ от 8,32 кв. м., ведно с 7,52 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като при
съобразяване на настъпилата в хода на процеса смърт на част от
първоначално участващите съделители, а именно: Е. Д. С., починал на
20.03.2016 г., и М.С. С., починал на 01.02.2018 г., към настоящия момент
квотите им са, както следва:
3/24 идеални части – за П. Д. С.;
3/4 от 3/24 идеални части – за М. П. С.;
1/4 от 3/24 идеални части - за М. Е. С.;
18/24 идеални части – за Б. С. С.
От приетата пред първоинстанционния съд нотариална покана с рег. №
18263/29.10.2010 г. на нотариус Р.Р. с рег. № 104 на НК се установява, че
ищецът П. Д. С. и брат му Е. Д. С. са отправили до ответницата Б. С. С. и
съпруга М.С. С. искане за осигуряване на достъп до съсобствения им
апартамент № 5 /стая от него/, находящ се в гр. София, ж. к. „*******
*******, както и ключ от него, който да бъде предоставен в кантората на
нотариуса на 23.11.2011 г. в 15:00 часа, като в случай на неявяване се дължи
парично обезщетение за неизползваната идеална част от апартамента за
периода след смъртта на баща им - 15.11.2008 г. до настоящия момент в
размер от по 480 лв., или общо 960 лв. Видно от нотариалната покана, като
адрес за връчване на същата е посочен: гр. София, ж. к. „******* *******, ап.
3
5, а от удостоверяването на гърба става ясно, че същата е връчена лично на
ответницата Б. С. С. на 15.11.2010 г., за което е съставена разписка от същата
дата.
Към същата нотариална покана е съставен и констативен протокол от
27.01.2011 г. на нотариус Р.Р. с рег. № 104 на НК, в който е удостоверено, че
отправената от П. Д. С. и Е. Д. С. нотариална покана с рег. №
18263/29.10.2010 г. е надлежно връчена на адресата Б. С. С. на 15.11.2010 г.,
която лично се е явила в кантората на нотариуса за получаването й. Отразено
е още, че с нотариалната покана П. Д. С. и Е. Д. С. са поканили М.С. С. и Б. С.
С. да се явят на 23.11.2010 г. в 15:00 часа в кантората на нотариуса в гр.
София, бул. „******* за да предадат ключ от апартамент № ******* ж. к.
„******* фабрика“, както и да осигурят достъп до него, но на посочените
дата и час те не са се явили и не са изпратили упълномощен от тях
представител за предаване на ключ от апартамент № 5 и осигуряване на
достъп до него. В отговор на получената нотариална покана, адресиран до П.
Д. С. и Е. Д. С., М.С. С. и ответницата Б. С. С. са посочили, че считано от м.
юни 1999 г. не живеят в апартамента в кв. „******* фабрика“, който до
смъртта на баща им Димитър С. е обитаван от него, а впоследствие не се
обитава от никого, поради което е свободен. Изрично оспорват да дължат на
ищците претендираното от тях обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, като видно от
представената разписка към него, отговорът е връчен на ищеца П. С. лично на
23.11.2010 г. отново чрез нотариус Р.Р. с рег. № 104 на НК.
По гр. д. № 3724/2010 г. по описа на СРС, 88 състав, в полза на П. Д. С.
и Е. Д. С. е издаден изпълнителен лист от 24.03.2011 г., по силата на който
М.С. С. и Б. С. С. са осъдени да им осигурят достъп до апартамент № 5,
находящ се в гр. София, ж. к. „******* *******.
Видно от удостоверение с изх. № 2021/08.03.2013 г., по молба на
взискателя П. Д. С. от 23.01.2013 г. и въз основа на изпълнителния лист от
24.03.2011 г. е било образувано изпълнително дело № 20137830400017 по
описа на ЧСИ И.Ч. с рег. № 783 на КЧСИ с длъжници М.С. С. и Б. С. С., като
поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжниците на 31.01.2013 г.,
които в срока за доброволно изпълнение – на 12.02.2013 г. са се явили в
кантората и са представили ключове от процесния апартамент № 5, подавайки
на 12.02.2013 г. изрична молба в тази насока пред съдебния изпълнител.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се
ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Приложното поле на тази хипотеза включва случаите, в които съсобственик
си служи лично с вещта за задоволяване на своите и на семейството си нужди.
Обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще се дължи, само ако с тези си действия
съсобственикът е препятствал другите участници в съсобствеността на
ползват вещта. Ако такива пречки не са създавани, то независимо, че имота е
ползван само от един от съсобствениците, то обезщетение по чл. 31, ал. 2 от
ЗС не се дължи. За да се уважи този иск, освен наличие на съсобственост,
ползване само от едни от съсобственици и пречки създадени от него за
ползване на вещта от другите съсобственици, следва да се установи и че е
имало писмена покана от неползващия съсобственик до ползващия
съсобственик да му се плати обезщетението. Тази покана не е условие за
изискуемост на задължението за плащане на обезщетение, а е условие за
възникване на същото. Тази покана задължително следва да е писмена, като е
достатъчно да се отправи веднъж, за да се приеме, че е възникнало правото за
бъдещи периоди, без да е нужно регулярно отправяне на такава. Веднъж
отправено писменото поискване разпростира последиците си неограничено
във времето докато съществува съсобствеността съответно докато се
прекрати ползването от съсобственика на цялата вещ (в този смисъл ТР №
7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС; Решение №
669/15.11.2010 г. по гр. д. № 478/2009 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; Решение №
466/21.05.2010 г. по гр. д. № 4249/2008 г. на ВКС, ІV-то Г. О.).
Забраната да не се пречи на другите съсобственици да си служат с
вещта съобразно правата им е израз на общото правило за добросъвестно
упражняване на притежавани права. Ползващият съсобственик започва да
пречи на останалите тогава, когато те са отправили искане до ползващия
съсобственик да им предостави възможност да ползват вещта и ползващият
не е отстъпил частта от имота, съответстваща на дела на автора на искането
или не е предоставил възможност да ползват заедно вещта.
За да се уважи иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС по делото следва да се
установи че ответникът е ползвал лично съсобствената вещ. Такова лично
ползване е налице тогава когато един съсобственик упражнява фактическа
5
власт върху цялата вещ по начин, който да препятства останалите до достъп
до имота. Лично ще е ползването когато съсобственикът извлича полезни
свойства на вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои
нужди и потребности. Начинът по който извлича тези полезни свойства е без
значение, възможно да го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез
действия на член от семейството си или чрез действия на трето лице, на което
безвъзмездно е предоставил тази възможност. Релевантно по повод на
поведение на ползващия съсобственик е само дали с тези си действия е
засегнал права на друг съсобственик, като им е попречил да ги реализират.
Претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС е основателна и когато нито ответникът,
нито член от семейството му си служат пряко с вещта, но имайки достъп до
нея, не предоставят такъв на друг съсобственик, като например държи ключа
(в този смисъл ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че през исковия период /15.11.2010 г. до 27.10.2011 г./ Б. С. С. е
упражнявала фактическа власт върху процесния недвижи имот, доколкото на
12.02.2013 г. същата е предоставила ключовете от жилището на съдебния
изпълнител. От друга страна, липсват доказателства ответникът или някой
друг от съсъобствениците на имота да са имали достъп до същия в този
период. Без значение е дали Б. С. С. действително е ползвала процесния
апартамент – същественото е, че същата е имал достъп до същия и е
ограничила възможността на останалите съсобственици да ползват имота. На
15.11.2010 г. на Б. С. С. е била връчена писмена покана от П. С. да му се
плати обезщетението, като именно от този дата в полза на въззивника е
възникнало правото да получи обезщетение за лишаване от правото на
ползване на процесния имот. От допълнителното заключение на вещото лице
по приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническата експертиза се
установява, че средният пазарен наем за ползване на целия имот за периода
от 15.11.2010 г. до 27.10.2011 г. е в размер на 2 504,70 лв. Следователно П. С.
има право да получи обезщетение съответно на притежаваните ид.ч. от
съсобствената вещ /3/24/, или 3/24 от 2504,7 лв., т.е. 313,09 лв.
Първото о.с.з. по втората фаза на делбата /по извършването й/ е
проведено на 13.10.2022 г., в рамките на което е приета за разглеждане
претенцията по чл.31,ал.2 ЗС на П. Д. С., заявена с нарочна молба от
27.09.2022 г. В същото заседание ответницата Б. С. С. е заявила възражение за
6
изтекла погасителна давност по отношение паричната претенция на
въззивника. Съдът намира, че възражението е релевирано своевременно, в
рамките на о.с.з., в което претенцията е заявена. Същото е направено
надлежно, като не е налице изискване на възражението да бъде релевирано в
отделна писмена молба, както твърди въззивникът.
Съгласно чл.346 ГПК, в първото заседание след допускане на делбата
сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като
посочат и доказателствата си. В т.нар. производство по сметки съделителите
предявяват искания за присъждане на вземания, които имат един срещу друг
във връзка с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от
правоотношения, свързани с управлението, стопанисването и използването на
имотите, предмет на делбата и с наследяването. В делбеното производство се
разглеждат само искания за суми, които имат връзка със съсобствеността, с
имуществото, което е предмет на делбата. С уреждането на сметките в
делбеното производство се цели ликвидирането на всички свързани с делбата
въпроси между съделителите, като законът дава такова право, но не
задължава съделителите да предявят своите претенции в това производство.
Същите могат да осъществят своите права и в отделен исков процес, когато
не са ги предявили в производството по сметките. Предявяването на
претенцията по сметки. в първото заседание след допускане на делбата има
последиците на чл.115 и чл.116 ЗЗД по отношение давността на заявеното
вземане, т.е. на 13.10.2022 г. давността е била прекъсната и е спряла да тече.
Приложима в случая е общата петгодишна давност, като същата е изтекла
преди 13.10.2022 г. за обезщетението за целия процесен период /15.11.2010 г.
- 27.10.2011 г./ Неоснователни са доводите на въззивника, че подаването на
исковата молба за делба прекъсва давността за всички претенции за сметки –
прекъсването на давността за вземанията за претенциите по сметки настъпва
едва със заявяването им по реда на чл.346 ГПК в първото заседание след
допускане на делбата. Процесното вземане не е било предмет на гр.д. №
3724/2010 г. на СРС, ГО, 88 състав, поради което и давността не е била
прекъсвана или спирана в рамките на това производство. Изпращането на
извънсъдебна покана до Б. С. С. за заплащане на обезщетение също не може
да има като последица спиране или прекъсване теченето на погасителната
давност – същото настъпва със съдебното предявяване на вземането.
7
По изложените съображения и съдът намира, че процесното вземане е
погасено по давност, поради което и предявеният иск се явява неоснователен.
С оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изхода на спора, на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв. за въззивното
производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20088603/26.04.2023 г., постановено по
гр.д. № 45773/2011 г. на СРС, ГО, 79 състав, в частта, в която е отхвърлена
предявената от П. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *******,
*******, ап. 66 срещу Б. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к.
„*******, ******* претенция с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2
ЗС за заплащане на сумата от 2 504,70 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на собствените му 3/24 идеални части от делбения имот
за периода от 15.11.2010 г. до 27.10.2011 г., ведно със законната лихва до
окончателното плащане.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА П. Д. С., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на Б. С. С., ЕГН **********, разноски за въззивното производство
в размер от 600 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8