Определение по дело №476/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 712
Дата: 15 август 2022 г. (в сила от 15 август 2022 г.)
Съдия: Любка Милкова
Дело: 20224100500476
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 712
гр. Велико Търново, 02.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Любка Милкова

Пенко ЦА.
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500476 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „СЕКЮРИТИ БГ ГАРД“ ЕООД със седалище
гр.Славяново, обл. Плевен, чрез пълномощника му адв.Б. – АК Плевен, против Определение
№197/25.05.2022г., постановено по гр.д.№720/2021г. по описа на РС – Свищов, с което е
отхвърлено искане по чл.248 ал.1 ГПК от ищеца по делото „СЕКЮРИТИ БГ ГАРД“ ЕООД,
чрез адв.Б., за изменение на Решение №53/18.03.2022г., постановено по гр.д.№720/2021г. по
описа на СвРС в частта за присъдените разноски, посредством присъждане в полза на ищеца
на адвокатско възнаграждение в размер на 550лв. Развити са оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди
се, че с издадена от адв.Х.Б. – АК Плевен разписка от 15.12.2021г. е удостоверено, че
адвокатското възнаграждение от 550лв., уговорено в сключен с ищеца по делото
„СЕКЮРИТИ БГ ГАРД“ ЕООД договор за правна защита и съдействие, е заплатено изцяло
от ищеца. Сочи се, че в т.1 от ТР №6/2012г. на ВКС, ОСГТК, не е посочено, че не може да се
установи заплащането на адвокатското възнаграждение, което е уговорено с договора за
правна защита и съдействие, да се осъществи на две вноски с различни падежи, посредством
представянето на частен писмен документ – разписка от получателя на адвокатското
възнаграждение. Моли съда, да постанови определение, с което да отмени обжалваното
такова, вместо което постанови друго, с което измени постановеното Решение
№53/18.03.2022г. по гр.д.№720/2021г. по описа на СвРС в частта за разноските, като осъди
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски и за адвокатско
възнаграждение в размер на 550лв.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна – ответника Н. Н. АНК., чрез пълномощника му адв.С.Г. – ВТАК, с
който оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ.
обжалваното определение по чл.248 ал.3 ГПК потвърдено. Твърди, че представената по
делото разписка от адв.Б. не представлява договор и няма характер на разписка за
получаване на сумата от 550лв., тъй като е едностранно подписана от него.
Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните в нея
оплаквания и данните по делото, съобрази развитите доводи в писмения отговор на частната
жалба, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение №53/18.03.2022г., постановено по гр.д.№720/2021г. по описа на СвРС е
уважен изцяло предявеният от „СЕКЮРИТИ БГ ГАРД“ ЕООД със седалище гр.Славяново
1
против Н. Н. АНК. осъдителен иск с правно основание чл.221 ал.2 КТ с цена от 650лв.,
ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на ИМ – 20.09.2021г. до окончателното изплащане, както и в полза на ищеца са
присъдени съдебни разноски за заплатена ДТ от 50лв. и 200лв. възнаграждение за ВЛ.
С постановеното решение съдът не е присъдил в полза на ищеца претендираните като
направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550лв., съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 07.09.2021г., с който е уговорено заплащането му разсрочено
– I-ва вноска – 300лв. до 08.09.2021г., II-ра вноска – 250лв. – до 10.10.2021г., но в който
договор липсва отбелязване да е заплатено. За да постанови този резултат
първоинстанционният съд, позовавайки се на мотивите към т.1 от ТР №6/2012г. от
06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК на ВКС, е приел, че представената от пълномощника на ищеца
и подписана от него разписка от 15.12.2021г. /декларация за получен хонорар/, доколкото не
е подписана от двете страни по делото, не доказва платено адвокатско възнаграждение и не
съставлява доказателство за реално направени разноски, които насрещната страна е длъжна
да покрие, поради което съдът не следва да ги присъди.
В срок е постъпило от ищеца искане по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на
постановеното решение в частта за разноските, посредством присъждането в полза на ищеца
и на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550лв., по
което не е постъпил писмен отговор от ответника в срока по чл.248 ал.2 ГПК и което
ищцово искане по чл.248 ал.1 ГПК е отхвърлено с обжалваното определение
№197/25.05.2022г. по гр.д.№720/2021г. на СвРС с довод, че представената пред съда
разписка има декларативен характер, а не удостоверява извършеното плащане, доколкото
разписката е подписана единствено и само от адв.Б., но не и от лицето, предало сумата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките
на преклузивният за това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На основание чл.78 ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски за
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника, съразмерно с уважената част от иска. В процесният случай искът на ищеца е
уважен изцяло, поради което и съгласно правилото на чл.78 ал.1 ГПК му се следват
направените в производството разноски, в т.ч. и за заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат. Спорът по делото е удостоверено ли е надлежно от страна на ищеца, че е
направил /заплатил/ в първоинстанционното производство разноски за адвокатско
възнаграждение за един адвокат. Със сключения между ищеца и пълномощника му адв.Б.
Договор за правна защита и съдействие от 07.09.2021г. е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 550лв., което следва да бъде заплатено разсрочено: I-ва вноска
– 300лв. до 08.09.2021г., II-ра вноска – 250лв. – до 10.10.2021г., и в който договор, предвид
че плащането на адвокатското възнаграждение и разсрочено във времето, липсва
отбелязване уговореното адв. възнаграждение да е заплатено. От нормата на чл.78 ал.1 ГПК
следва, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, като съгласно
мотивите към т.1 от ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК на ВКС, когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото и в този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
Доказването на факта, че разноските за адвокатско възнаграждение са действително
сторени обаче може да бъде осъществено не само с договор за правна защита и съдействие, в
който да е отразено, че възнаграждението е заплатено в брой, в който случай същият има
ролята на разписка, но и с други доказателствени средства. В настоящият случай от страна
на пълномощника на ищеца адв.Б. е представена Разписка от 15.12.2021г., с която същият
удостоверява, че е получил от ищеца сумата от 550лв., представляваща уговореното
адвокатско възнаграждение по гр.д.№720/2021г. по описа на СвРС , и която съставлява
разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД и в този смисъл удостоверява изпълнението, т.е.
2
факта, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено от ищеца и като такова
подлежи на възмездяване. Действително разписката от процесуалния представител на ищеца
от 15.12.2021г. е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, а същата се преценява, съобразно всички събрани по
делото доказателства. Разписката от процесуалния представител на ищеца от 15.12.2021г.
като доказателствено средство е пряко такова, не е оспорена в срок от насрещната страна, и
удостоверения с нея факт на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение не се
опровергава от други събрани по делото доказателства. Съгласно трайната съдебна
практика, разписката от процесуалния представител е годно доказателство, че сумата е
получена във връзка с договор за правна помощ, поради което и в случая разписката от
адв.Б. от 15.12.2021г. удостоверява факта, че от ищеца са направени /заплатени/ в
производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550лв., които се следват
на ищеца по правилото на чл.78 ал.1 ГПК и следва да му бъдат присъдени, предвид което
обжалваното определение по чл.248 ал.3 ГПК следва да бъде отменено като неправилно,
вместо което постановено друго, с което съдът измени решението по гр.д.№720/2021г. по
описа на СвРС в частта за разноските, като присъди в полза на ищеца и направените
разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 550лв.. /Така Определение
№156/27.04.2021г. по гр.д.№1212/2021г., Г.К., IV г.о. на ВКС, Определение
№46/22.05.2020г. по гр.д.№3639/2019г., Г.К., I гр. о. на ВКС, Определение
№170/20.05.2019г. по т.д.№2093/2018г., Т.К., II т.о. на ВКС/. Тълкуването от
първоинстанционният съд, че по - късно издадената разписка от процесуалния представител
от 15.12.2021г., за да удостовери извършено плащане на уговореното с договора за правна
помощ адвокатско възнаграждение, следва да е подписана и от двете страни, е в разрез с
чл.77 ал.1 ЗЗД.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №197/25.05.2022г., постановено по реда на чл.248 ал.3 ГПК
по Гр.д.№720/2021г. по описа на Районен съд – Свищов, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ съдебно решение №53/18.03.2022г., постановено по Гр.д.№720/2021г. по
описа на РС – Свищов, в частта за разноските, като присъжда в полза на ищеца съдебни
разноски и за заплатено адвокатско възнаграждение, както следва:
ОСЪЖДА Н. Н. АНК. с постоянен адрес с.Деляновци, община Свищов,
обл.В.Търново, ул.“Трета“ №9, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „СЕКЮРИТИ БГ
ГАРД“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Славяново, обл.Плевен, ул.“Дмиитър
Дачев“ №12, с ЕИК *********, сума в размер на 550 лв. /петстотин и петдесет лева/,
представляваща направени по делото съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.274 ал.4 ГПК определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3