№ 693
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. А.
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. А. Административно
наказателно дело № 20215330206580 по описа за 2021 година
Производството и по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № ПД-04-ДНСК-
66/13.09.2021г. на Началник на Дирекция за национален строителен контрол
/ДНСК/ гр. София, с което на „С.-*” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: г......, представлявано от управителя С.С.К., за
извършено административно нарушение на чл.163 ал.2 т.1 пр. първо от
Закона за устройство на територията/ ЗУТ/ вр. чл.169 ал.1 т.1 и т.3 и ал.3 т.3
от ЗУТ, на основание чл.237 ал.1 т.23 от ЗУТ, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Жалбоподателят „С.-*” ООД по съображения, изложени в жалбата,
моли съда да отмени процесното НП като незаконосъобразно. Претендира
разноските по делото. Редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява
от процесуалния си представител адв. И.А., който поддържа жалбата и излага
допълнителни аргументи за маловажност на случая или за редуциране
размера на наказанието.
Въззиваемата страна ДНСК, редовно уведомена, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител – юрк. Л.А., която пледира НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки аргументи в
1
тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова, при
евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
частично основателна.
Административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател „С.-*” ООД е ангажирана за това, че същото във функциите си
на строител, съгласно Договор за учредяване на право на строеж от
14.02.2021г., при изпълнението на строеж „Жилищна сграда с надземни
гаражи“ в УПИ IV-528.492, жилищно застрояване, кв.27 нов /49 стар/ по
плана на кв. „Чайка“, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.528.492 по КК,
бул. „Христо Ботев“ № 160, е допуснало авария в строителството, като по
този начин е нарушило разпоредбите на чл.163 ал.2 т.1 пр. първо от ЗУТ вр.
чл.169 ал.1 т.1 и т.3 и ал.3 т.3 от ЗУТ.
Дружеството притежавало Удостоверение № 1-TV 021347, издадено от
Камара на строителите в България, валидно до 30.09.2021г., съгласно чл.5
ал.4 от Правилника за реда за вписване и водене на централния
професионален регистър на строителя.
По повод на подаден сигнал за аварирала сграда в района на Община
Пловдив - Район „Източен“, на 22.06.2021г. от длъжностни лица на
Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Пловдив
била извършена проверка на основание чл.4 ал.6 от Наредба № 1/16.04.2007г.
за обследване на аварии в строителството на МРРБ, при която с констативен
протокол, Приложение № 1 към чл.5 ал.1 от наредбата било установено, че е
възникнала авария на строеж „Жилищна сграда с надземни гаражи“ в УПИ
IV-528.492, жилищно застрояване, кв.27 нов /49 стар/ по плана на кв. „Чайка“,
гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.528.492 по КК, административен
адрес бул. „Христо Ботев“ № 160.
На основание чл.222 ал.2 т.5 от ЗУТ вр. чл.8 ал.1 от Наредба №
2
1/16.04.2007г. бил съставен Констативен акт № 02/22.06.2021г., с който било
установено, че в УПИ IV-528.492, жилищно застрояване, кв.27 нов /49 стар/
по плана на кв. „Чайка“, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.528.492 по
КК, бул. „Христо Ботев“ № 160 е бил изпълнен масов изкоп до средна кота -
2,10 м за изпълнението на строеж „Жилищна сграда с надземни гаражи“ в
УПИ IV-528.492, жилищно застрояване, кв.27 нов /49 стар/ по плана на кв.
„Чайка“, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.528.492 по КК, бул.
„Христо Ботев“ № 160.
Авариралата сграда се намирала в съседния УПИ V-283, ПИ с
идентификатор 56784.528.493 по КК. Представлявала двуетажна жилищна
сграда с носеща конструкция, стени от тухлена зидария с гредоред и скатна
дървена покривна конструкция с покритие от керемиди. Основите й били
плитки, изпълнени от каменна зидария.
В ПИ с идентификатор 56784.528.492 по КК било извършено
премахване на съществуваща сграда във връзка с разрешеното ново
строителство в имота. Двете сгради - авариралата и премахнатата били с общ
калканен зид, който след премахването бил запазен. Изпълнен бил и масовият
изкоп.
В резултат на извършените в поземлен имот с идентификатор
56784.528.492 по КК СМР последвало пропадане на основите и калканния
зид. Аварирала била сградата в ПИ с идентификатор 56784.528.493 по КК,
която била със силно компроментирана конструкция и опасна за обитаване.
Съгласно Заповед № 1/18.06.2021г. на проектанта по част
„Конструкции“, вписана в заповедната книга на строежа, било наредено да се
изпълни масов изкоп и шахматно, с ивици от 1,00 м да се подлее основата под
калканния зид до кота -2,10 м. Етапите трябвало да са осем и да се изпълняват
през един ден. Със заповедта проектантът отменил детайла за укрепване на
изкопа до съществуващия калкан в одобрения проект част „Конструкции“,
чертеж план на изкопа - лист „1/29“.
На място било установено от проверяващите, че са били изпълнени три
от етапите по подливането на калканния зид, а той бил пропаднал с около 30
см и бил усукан. По фасадите на сградата се наблюдавали пукнатини.
В одобрения на 12.05.2021г. инвестиционен проект проектантът по част
„ПБЗ“ предвидил възможността при неясна дълбочина на фундиране на
3
съществуващата сграда на калкан, механизираният изкоп в този участък да се
ограничи, като се остави укрепваща призма от ненарушена земна основа с
широчина от 1,00 м до 1,25 м и височина 50 см, както било показано на
чертеж: Схема 1: Земни работи, технология на изпълнение - лист 2/4. Изкопът
следвало да продължи ръчно, шахматно, по схема, като ръчният изкоп
трябвало да обхваща укрепващата рампа плюс изкопа за укрепващата
стоманобетонова стена. В случай на установяване още при изпълнение на
първия участък кота фундиране на съществуващата сграда по-висока от К= -
2,10 м било предвидено да се извика проектантът по част „Конструкции“ за
предписание уширяване на укрепващата стена под основите, с оглед
стабилизиране на съществуващата сграда. Изкопът на всеки следващ участък
следвало да започва след бетонополагане /укрепваща стена/ за предходния
участък. Указал е, че чертеж № 2: Схема 1: Земни работи, технология на
изпълнение – лист 2/4 се гледа заедно и едновременно с чертеж: план на
изкопа - лист „1/29“, част „Конструкции“. Гореописаните обстоятелствата
били отразени в Констативен акт № 02/22.06.2021г., с който било сложено
началото на административно производство по реда на чл.8 ал.2 от Наредба
№ 1/16.04.2007г.
Въз основа на съставения констативен акт, от Началника на РДНСК
Пловдив била издадена Заповед № ДК-09-Пд-02/22.06.2021г. на основание
чл.8. ал.2 т.1 и т.2 от Наредба № 1/16.04.2007г., с която било спряно
изпълнението на всички видове СМР на строежа, с изключение на мерките за
незабавно обезопасяване на строежа и укрепителни мерки, предписани от
квалифицирано правоспособно техническо лице, с оглед локализиране на
аварията и недопускане на увреждане на съществуващи сгради в съседни
имоти.
Нарушението било извършено на място на строеж „Жилищна сграда с
надземни гаражи“ в УПИ IV-528.492, жилищно застрояване, кв.27 нов /49
стар/ по плана на кв. „Чайка“, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор
56784.528.492 пo КК, бул. „Христо Ботев“ № 160, на 21.06.2021г. - датата на
възникване на аварията.
Нарушението било установено на 22.06.2021г. при извършената
проверка от служители на РДНСК - Пловдив на място на строежа и
констатирано и в изготвената техническа експертиза в раздел III т.2,
4
регламентираща виновното поведение на строителя в одобрения протокол на
Техническа експертна комисия /ТЕК/ за обследване на възникналата на
авария /Приложение № 3 към чл.10 ал.1 от Наредба № 1/16.04.2007г./.
Видно от съдържанието на одобрения от Началника на РДНСК -
Пловдив протокол на ТЕК, раздел III т.1, като причини за възникване на
аварията били приети следните:
- при изготвянето на проекта по част „Конструкции“, проектантът не се
е съобразил със съществуващите сгради в съседния УПИ V-283, ПИ с
идентификатор 56784.528.493 по КК, кв.27 нов /49 стар/ по плана на кв.
„Чайка“, гр. Пловдив, предвид факта, че същите са били строени в края на 50-
те години на миналия век по типов проект и всяка от тях се състои от сдвоени
(тип близнак) симетрични еднофамилни жилища. Не е оценил
конструктивните особености на такава стара сграда, имайки предвид нейната
възраст, конструкция, полувкопан сутерен и плитки фундаменти от каменна
зидария;
- обяснителната записка към инвестиционния проект според експертите
е била кратка и не съдържала никакви указания относно технологията на
изпълнение на изкопните работи и укрепването в зоната на непосредствена
близост до съществуващата сграда;
- липсвали указания за начина на събаряне на сградата в ПИ с
идентификатор 56784.528.492 по КК на гр. Пловдив и свързаните с това
евентуални последици, имайки в предвид възрастта на авариралата сграда,
нейната конструкция, наличието на полувкопан сутерен и плитки фундаменти
от каменна зидария;
- в забележките на чертежа „План на изкопа“ липсвали указания за
изпълнение на укрепителни мероприятия в случай, че основите на
съществуващата сграда в непосредствена близост се окажат по-плитко от
нивото на масовия изкоп. Приложеният детайл бил неподходящ за такъв
случай;
- в представените инженерни изчисления липсвали изчислителни
проверки за дървените набивни пилоти, за тяхната дълбочина на забиване и
разстоянието между тях за укрепване на отвесния скат откъм тротоара на бул.
„Христо Ботев“. В тази връзка представеният инвестиционен проект не
съответствал на изискванията на чл.169 ал.1 т.1 от ЗУТ;
5
- предписаната от проектанта по част „Конструкции“ дълбочина на
подливане от 30 см под основната плоскост на каменната зидария, вписана
със Заповед № 1/18.06.2021г. в заповедната книга на строежа, не е била
доказана с изчислителни проверки;
- проектантът по част „ПБЗ“ неправилно, без да се знае нивото на
фундиране на съществуващата сграда, е определил височина от 50 см на
укрепващата призма от ненарушена земна основа спрямо нивото на масовия
изкоп. Това е било описано в етап 2 - земни работи на проекта по част „ПБЗ“
и илюстрирано в черт. № 2: Схема 1: Земни работи - Технология на
изпълнение. В проекта не се давало решение в случай, че се установи
фундиране на съществуващата сграда на по-високо ниво от К -2,10 м, а се
препращало за решение към част „Конструкции“. Според експертите за горно
ниво на укрепващата призма е трябвало да се фиксира нивото на настилката
на избеното помещение на съборената сграда и от това ниво надолу да се
осъществяват просеките с ширина 1,0 м по предвидената номерация на
шахматно изпълнение до разкриване нивото на фундиране и свързаното с
него решение за укрепване;
- лицето, упражнило технически контрол по част „Конструктивна“ не
отчело липсата на инженерни изчисления и липсата на указания относно
технологията на изпълнение на изкопните работи и не е направило никакви
забележки по отношение на представения начин на укрепване във връзка с
фундирането в непосредствена близост до съществуващата сграда;
- лицето, упражняващо строителен надзор не е осъществило достатъчен
контрол относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд в строителството и е допуснало увреждане на трети лица и
имоти вследствие на строителството;
- строителят е допуснал некачественото изпълнение на подливките.
Начинът, по който са били завъртени при пропадането показвало, че те са
били натоварени от хоризонтален земен натиск, предизвикан от частичното
стъпване на зида върху тях и предполагаем наклон на гърба им.
Потвърждение за това била дебелината в горната част на стените, която не
съответствала на предписаната в Заповед № 1/18.06.2021г.;
- строителят бил изпълнил бетонирането на подливките без да бъдат
приети изкопите от проектанта или строителния надзор и съответно без
6
разрешение от тях.
Въз основа на направените констатации и след отправена нарочна
покана с изх. № И-2005-00-514/02.08.2021г., срещу „С.-*“ ООД бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ПД-
04/10.08.2021г., предявен и връчен на 10.08.2021г. лично на представляващия
дружеството С.С.К., която го подписала без възражения.
В законоустановения срок постъпило писмено възражение от
дружеството, което обаче наказващият орган счел за неоснователно и въз
основа на съставения АУАН издал процесното НП.
Изложените по-горе фактически положения се установяват от цялата
доказателствена съвкупност – писмени доказателства, както и гласни такива –
показанията на актосъставителя П.С. К.– Тиганева, чиито показания съдът
кредитира като последователни, логични, произтичащи от достоверен
източник и съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
АУАН е съставен от компетентно лице, предвид изпълняваната
длъжност Началник отдел „Строителен контрол в РДНСК Пловдив и на
основание чл.238 ал.2 т.2 от ЗУТ.
Наказващият орган също е действал в кръга на своите правомощия, като
е издал обжалваното НП, на основание чл.239 ал.1 т.2 от ЗУТ. Тази
регламентация е конкретизирана чрез разпоредбата на чл.222 ал.1 т.15 от
ЗУТ, същата оправомощаваща Началника на ДНСК, респективно
упълномощено от него длъжностно лице, с предоставена компетентност да
налага предвидените в ЗУТ глоби и имуществени санкции за всички
категории строежи. Тук е необходимо да се отбележи, че нормата на чл.223
ал.1 т.11 от ЗУТ предвижда и компетентност на друг орган - кметовете на
общините, в зависимост от вида категория строеж. Последната обаче следва
да се тълкува като паралелна компетентност, т.е. за строежите от четвърта до
шеста категория – освен Началника на ДНСК, компетентни са и кметовете на
общините.
Отделно от това, следва да се има предвид, че съобразно чл.222 ал.2 т.5
от ЗУТ, органите на ДНСК обследват аварии в строителството за всички
7
категории строежи. Съгласно чл.14 от Наредба № 1/16.04.2007г. за
обследване на аварии в строителството, при настъпване на авария именно
Началникът на ДНСК и упълномощено от него длъжностно лице (какъвто е
настоящият случай), налагат глоби и имуществени санкции на виновните
лица. Горното обосновава извод за наличие на материална компетентност на
органа, издал НП.
По същество, въз основа на цялостния доказателствен материал, съдът
достигна до извод, че с действията си „С.-*” ООД действително е допуснало
вмененото му с АУАН и НП нарушение. По делото няма спор, че
дружеството към процесната дата е имало качеството на строител съгласно
Удостоверение № I-TV 021347, издадено от Камара на строителите в
България, валидно до 30.09.2021г., и че съгласно Договор за учредяване на
право на строеж от 14.02.2021г. е изпълнявало строеж „Жилищна сграда с
надземни гаражи“ в УПИ IV-528.492, жилищно застрояване, кв.27 нов /49
стар/ по плана на кв. „Чайка“, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор
56784.528.492 по КК, бул. „Христо Ботев“ № 160. Безспорно е и това, че този
строеж е бил свързан с премахването на съществуващата сграда в ПИ с
идентификатор 56784.528.492 по КК, както и че е настъпила авария,
изразяваща се в пропадане на основите и калканния зид, вследствие на което
конструкцията на съседната жилищна сграда в ПИ с идентификатор
56784.528.493 по КК била силно компрометирана и опасна за обитаване.
Спорът се състои в това дали „С.-*“ ООД, в качеството на строител, е
допуснало настъпването на аварията вследствие на извършените СМР в ПИ с
идентификатор 56784.528.492. Отговорът на този въпрос е положителен,
доколкото премахването на едната сграда е било неразривно свързано с
другата, като дружеството е допуснало аварията в резултат на извършените от
него СМР, а не на някакви други събития, което води до извод, че правилно
административнонаказващият орган е приел, че дружеството-жалбоподател
не е спазило правилото на чл.169 ал.3 т.3 от ЗУТ, указващо, че при
изпълнение на нов строеж следва да се следи за физическата защита на
всички останали строежи, какъвто е била и сградата в ПИ с идентификатор
56784.528.493 по КК, а не само на новостроящите се, като отговорността за
това е именно на строителя съгласно чл.163 ал.2 т.1 пр. първо от ЗУТ.
До тези изводи настоящият съдебен състав стига въз основа на целия
доказателствен материал, в това число на показанията на актосъставителя К.–
8
Тиганева, а така също и от данните, отразени в приложения по делото
протокол на ТЕК за обследване на възникналата авария /Приложение № 3 към
чл.10 ал.1 от Наредба № 1/16.04.2007г./, включително приложените по делото
фото снимки, даващи реална представа за състоянието на авариралата сграда,
вследствие на некачественото премахване на сграда в ПИ с идентификатор
56784.528.492 по КК, като се взема предвид и фактът, че дори самият
жалбоподател, въпреки предоставената му възможност, не ангажира
доказателства, оборващи констатациите, изложени в АУАН и НП.
От показанията на св. К.–Тиганева се установява, че проектантът е
отменил детайла за укрепване на изкопа до съществуващия калкан на
авариралата сграда, който е бил даден в одобрения проект по част
„Конструкции“, като същевременно не е била оставена укрепваща призма от
ненарушена земна основа, а основите на увредената сграда са пропаднали
поради некачествено изпълнение на подливките. Видно и от т.1 от
заключението на експертната комисия, строителят е допуснал некачественото
изпълнение на подливките. Начинът, по който са били завъртени при
пропадането показвало, че те са били натоварени от хоризонтален земен
натиск, предизвикан от частичното стъпване на зида върху тях и
предполагаем наклон на гърба им. Потвърждение за това била дебелината в
горната част на стените, която не съответствала на предписаната в Заповед №
1/18.06.2021г. Строителят бил изпълнил бетонирането на подливките без да
бъдат приети изкопите от проектанта или строителния надзор и съответно без
разрешение от тях.
Действително авариралата сграда е била стара, нямала е външна
калканна стена, налице е било плитко изпълнение от каменна зидария, но
възражението, че аварията е възникнала поради това, че сградата в ПИ с
идентификатор 56784.528.493 по КК не е покривала съвременните стандарти,
е ирелевантно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.163 ал.2 т.1 от ЗУТ
отговорността за изпълнението на строежа в съответствие с издадените
строителни книжа и с изискванията на чл.169 ал.1 и ал.3, както и с правилата
за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване
на живота и здравето на хората на строителната площадка, е възложена от
законодателя на строителя, каквото качество е имало именно „С.-*“ ООД.
Фактът, че авариралата сградата, която е била с общ калканен зид с
9
премахнатата, е била стара, е бил известен на дружеството, т.е. още от самото
начало то е било наясно със спецификата на СМР в случая и въпреки това
същите не са били съобразени с възрастта на сградата и нейната конструкция.
А макар и стара, няма данни сградата в ПИ с идентификатор 56784.528.493 по
КК да е имала каквито й да било деформации преди „С.-*“ ООД да е
предприело премахването на сградата в ПИ с идентификатор 56784.528.492
по КК, което само по себе си говори, че не конструкцията на старата сграда е
довело до аварията, а изпълнението на събарянето на сградата в ПИ с
идентификатор 56784.528.492 по КК от страна на строителя, което се доказва
и от експертния протокол, в който е посочено, че са били извършени
множество нарушения при изпълнението на изкопа, които ако не бяха
допуснати вероятно нямаше да се стигне до този резултат.
Що се отнася до възражението, че в АУАН и НП липсвали аргументи за
нарушаване на посочените разпоредби, тъй като не съдържали данни относно
наличие на авария именно на законно изпълнявания строеж, то това наистина
е така, тъй като отговорността на жалбоподателя е потърсена не за нередности
в новопостроения строеж, а защото изпълнявайки го, е увредил чужд имот,
като чл.169 ал.3 т.3 от ЗУТ предвижда физическа защита не само на
новопостроените строежи, а на всички строежи, който извод се извежда от
връзката на чл.169 ал.3 т.3 с т.1 от ЗУТ, където се сочи, че строежите се
проектират, изпълняват и поддържат така, че да опазват защитените зони,
защитените територии и другите защитени обекти, и недвижимите културни
ценности, в това число и останалите строежи.
От друга страна, че подливките не отговарят на изискванията е било
установено още от факта, че са били завъртени при пропадането на зида,
което е било констатирано веднага след аварията от експертите, а размерите
им са били изискани просто за да бъде конкретизирано с колко точно те са се
отклонявали от предписанията.
С тази си противоправна дейност, строителят е нарушил разпоредбите
на чл.163 ал.2 т.1 пр. първо от ЗУТ вр. чл.169 ал.1 т.1 и т.3 и ал.3 т.3 от ЗУТ,
като е допуснал авария по смисъла на чл.2 ал.1 от Наредба № 1/16.04.2007г.,
изразяваща се в пропадане на основите и калканния зид, вследствие на което
конструкцията на съседната жилищна сграда в ПИ с идентификатор
56784.528.493 по КК била силно компрометирана и опасна за обитаване.
10
Във връзка с наведения от процесуалния представител на
жалбоподателя довод за нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН съдът намира, че
посочената разпоредба вменява на административнонаказващия орган
задължение преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост, включително да прецени
възраженията и събраните доказателства. Липсата на изложени мотиви във
връзка с подаденото възражение по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН не означава, че
същото не е било преценено. Действително наказващият орган не е изложил
подробно в НП своето становище относно възраженията на жалбоподателя,
но това не означава, че е нарушил задължението си по чл.52 ал.4 ЗАНН.
Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е изпълнил
задължението си да прецени възраженията, приел е същите за неоснователни
и едва след това се е произнесъл по преписката. Наличието на издадено НП
означава, че възраженията са приети за неоснователни, като в
постановлението се съдържа изрично отбелязване в тази насока. Липсата на
подробна обосновка защо възраженията са счетени за неоснователни не може
да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, доколкото няма
данни това да е накърнило правото на защита на наказаното лице.
Предвид нормата, въз основа на която е наложено наказание – чл.237
ал.1 т.23 от ЗУТ, нарушението е осъществено под формата на допустителство
- допуснало е настъпването на авария в строителството в нарушение на
отговорностите и законовите и подзаконови правила. Съгласно разпоредбата
на чл.10 от ЗАНН при административните нарушения допустителите се
наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, като в
случая в нормата на чл.237 ал.1 т.23 от ЗУТ.
Следва да се отбележи и че при издаването на двата акта са спазени
всички законоустановени изисквания относно тяхната форма и съдържание
съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Подробно и ясно са дадени фактическите
данни като се конкретизира кои са нарушените отговорности. Посочените
като нарушени правни норми не си противоречат, нито се изключват взаимно,
а напротив – допълват се и се поясняват една друга с цел подробно,
конкретно и пълно описание на извършеното нарушение. Що се отнася до
описаните в АУАН и НП отговорности и на други лица, то същото не
накърнява правото на защита на жалбоподателя, а напротив допълва и
11
спомага за изясняване на пълната фактическата обстановка и механизъм на
извършеното нарушение.
Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на
дружеството-жалбоподател във връзка с описание на нарушението в акта и
постановлението. Видно е, че същото е разгърнало правото си на защита в
пълен обем, а от наведените в жалбата доводи става ясно, че представителите
на същото са наясно какво нарушение се твърди да е извършено.
Случаят не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
типичната такава за нарушения от същия вид. Следва да се отбележи, че
настоящите обществените отношения, които охраняват тези норми на ЗУТ
предвиждат сложен ред и редица процедурни разрешения за самото
строителство и за последващото въвеждане в експлоатация на строежите,
същите са такива, че тяхното нарушение застрашава живота и здравето на
хората, поставяйки в опасност неопределен брой хора с различно качество.
Ето защо, съдът намира за основателно ангажирането на отговорността
на „С.-*“ ООД, като правилно е била определена и санкционната норма на
чл.237 ал.1 т.23 от ЗУТ, тъй като в случая става въпрос за допусната авария в
строителството. Тъй като за нарушението е предвидена имуществена санкция,
то не следва да се изследва въпросът за вината. Санкцията за допуснатото от
дружеството нарушение е предвидена в разпоредбата на чл.237 ал.1 т.23 от
ЗУТ с размер от 1 000 до 10 000 лв. Наложеното обаче наказание в размер на
5 000 лв. не съответства на целите, визирани в чл.12 от ЗАНН. При
определяне на имуществената санкция не е съобразено обстоятелството, че
настоящето нарушение е изолирана проява за дружеството-жалбоподател,
съдействието в укрепителните дейности впоследствие, както и възрастта на
авариралата сграда. Съдът отчита и отегчаващите обстоятелства, които да
обосноват по-висок размер на санкцията от минималния такъв, предвиден в
закона, а именно резултатът, до който се е стигнало вследствие на допусната
авария – сграда, опасна за обитаване и поставяща в опасност най-ценното
благо - здравето и живота на обитателите й, на трудещите се в
непосредствена близост в започналото строителство и на трети случайни
лица, като само предприетите незабавни укрепителни мерки са стопирали
евентуални значителни имуществени и неимуществени вреди. Предвид това,
12
съдът намира, че следва да бъде намален размерът на наложената на
дружеството имуществена санкция и същата да бъде определена в размер на 3
000 лв., доколкото по този начин съответства на изискванията на чл.27 от
ЗАНН, на тежестта на извършеното нарушение и на значимостта на
нарушените обществени отношения.
Съдът не констатира наличието на процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да са се отразили на правилността и
законосъобразността на проведеното административнонаказателно
производство, респ. на правото на защита на санкционираното лице, които да
налагат неговата отмяна.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на спора, съдът намира,
че на ДНСК следва, на основание чл.63д ал.4 вр. ал.5 от ЗАНН да се присъди
юрисконсултско възнаграждение с оглед осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция в размер на 80 лв.
Неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски за адвокатски хонорар предвид изхода на делото и правилността на
процесното НП.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ПД-04-ДНСК-66/13.09.2021г.
на Началник на Дирекция за национален строителен контрол гр. София, с
което на „С.-*” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
г......, представлявано от управителя С.С.К., за извършено административно
нарушение на чл.163 ал.2 т.1 пр. първо от Закона за устройство на
територията/ ЗУТ/ вр. чл.169 ал.1 т.1 и т.3 и ал.3 т.3 от ЗУТ, на основание
чл.237 ал.1 т.23 от ЗУТ, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 5 000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция на 3 000 лв.
ОСЪЖДА „С.-*” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: г......, представлявано от управителя С.С.К., ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция за национален строителен контрол гр. София сумата от 80
13
/осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14