О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.Ловеч, 14.05.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря……………като разгледа докладваното от съдия Павлова в.ч.гр.д. № 246 по описа за
Производството е по чл. 274 от ГПК
Постановено е определение №98/11.03.2019 г. по
гр.д.№556/18 г. от ТРС, с което е прекратено производството по гр.д.№556/18 г.
по описа на ТРС по подадена от К.Т.Д. ЕГН ********** *** искова молба против
Община-Тетевен на основание чл.299 ал.2 от ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от К.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. С.А. - пълномощник, против Определение постановено в з.з. по гр.д. № 556/2018г. по описа на PC Тетевен, I с прекратено производството по гр.д. № 556/2018г. по подадена от К.Д., ЕГН ********** *** искова молба против Община Тетевен на основание чл.299, ал.2 от ГПК. Моли на основание чл.2 ал.2 ГПК да бъде отменено изцяло обжалваното определение, като неправилно незаконосъобразно и необосновано, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Счита, че с така постановеното определение се прегражда възможността да се установи, кой е легитимният собственик на процесиите имоти. Съображенията затова са , че за да се приложи чл.299, ал.2 от ГПК за непререшаемост, следва между същите страни на същото основание и в същия съд да е предявен иск, който да е решен с влязло в сила съдебно решение. Счита, че неоснователно съдът се оповава на обстоятелството, че между нея и Община Тетевен вече е проведено съдебно производство на същото основание и настоящото производство следва да бъде прекратено. Признава, че действително между същите страни е проведено съдебно производство с правно основание чл.124, ал.4 ГПК - установителен иск, с който се иска от съда признаване на собствеността от страна на нея, върху имот с № 60067, находящ се в местността „Дренето-Зореница" в землището на с. Гложене, представляващо пасище с площ от 175.409 дка; имот с № 58070, находящ се в местността „Зоренишки дол" в землището на с. Гложене, представляващо пасище с площ от 10.621 дка; имот с № 57017, находящ се в местността „Бранища-Зореница" в землището на с. Гложене, представляващо пасище с площ от 62.419 дка; имот с № 58039, находящ се в местността „Зоренишки дол" в землището на с. Гложене, представляващо пасище с площ от 7.355 дка, във връзка с кято е образувано гр.д. № 471/2015г. по описа на PC Тетевен. Делото е приключило с Решение, с което е отхвърлен така предявения иск, същото е обжалвано пред Окръжен съд Ловеч, образувано е гр.д. № 152/2016г. по описа на ОС Ловеч, като първоинстанционото решение е потвърдено изцяло.
Твърди, че исковата молба, с която е сезиран съда са предявявани два иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.108 ЗС, т.е. налице са два отделни иска и ако съдът намира, че двата не са в състояние да бъдат разглеждани в едно производство, то редно беше да бъдат разделени в две отделни производства, а не да се прекратява настоящото производство изцяло. Освен това не споделя извода на първоинстанциония съд, че „ след поправката на петитума на иска и твърдението, че имота не е включван в ТКЗС или др. образования, не е одържавяван съдът следва да укаже, че правната квалификация на настоящият иск след като ищецът е изпълнил указанията на съда е по чл.108 ЗС. Смята, че за да бъде уважен искът за предаване на владението на недвижим имот с правно основание чл.108 ЗС, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на претендирания имот и че ответникът държи или владее същия, без да има правно основание затова, но преди това съдът следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, а към настоящия момент има влязло в сила решение по този въпрос по гр.д. № 471/2015г. на ТРС, по което е отхвърлен иска на ищцата срещу ответника с правно основание чл.124 ГПК, като съдът е приел, че същият е неоснователен и недоказан.". Счита, че именно в тази връзка с цел да се изясни спора по отношение на собствеността на процесните земеделски земи предявихме иск с правно основоние чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ - спор за материално право, който по своята правна същност е самостоятелен индивидуален иск, който по никакъв начин не се припокрива с иска с правно основание чл.124, ал.4 ГПК - установителен иск за собственост, както се твърди от първоинстанциония съд.
Сочи, че в обжалваното определение е цитиран единствено чл.299 ГПК за непререшаемост на спора, тъй като е решен вече с влязло в сила съдебно решение - Решение по гр.д. № 471/2015г. на ТРС, влязло в сила. Признава, че действително е предявена искова молба до PC Тетевен с правно основание чл.124, ал.4 ГПК за признаване правото на собственост по гореупоменатите земеделски имоти, на основание на която е образувано гр.д. № 471/2015г. на ТРС, по което е отхвърлен иска на ищцата срещу ответника с правно основание чл.124 ГПК, като съдът е приел, че същият е неоснователен и недоказан, но така предявеният иск по никакъв начин не се припокрива с настоящият иск, тъй като единствената идентичност е относно едни и същи страни, но не и на основанията.
Твърди, че силата на пресъдено нещо се формира по предмета на решението, което трябва да съвпада с предмета на иска и установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право с белезите, които го индивидуализират /правопораждащи юридически факти, съдържание, субекти и правно естество/. Сочи, че мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо и такива се формират само за спорното право, тоест до това с което съдът е сезиран и върху което трябва да се произнесе с решението си. Смята, че в конкретния случай съдът е сезиран с друг спор по който ищецът е изложил фактическите си твърдения и правни доводи, коренно различни от посочените във влязлото в сила решение, чието непререшаване се търси от ответника. Сочи, че пределите на силата на пресъдено нещо са обективни и субективни - чл.298, ал.1 ГПК, като първите визират предмета, за който се отнася силата на присъдено нещо и този предмет е спорното материално право, което ищецът чрез иска си е въвел като предмет на делото и съдът е потвърдил или отрекъл с решението си. Сочи, че обективните предели на силата на пресъдено нещо са от значение за отвода пресъдено нещо и той предполага обективно тъждество на предмета на разрешения с присъдено нещо спор и предмета на второто дело, по което се поставя този въпрос. Твърди, че тъждеството трябва да се отнася както до основанието, така и до петитума на исковете по приключилото и новото дело, поради което то е изключено, ако не е налице и за двата елемента на спорния предмет по тях. Смята, че субективните предели на сила на присъдено нещо определят кръга на лицата, които не могат да успорват установеното със влязлото в сила решение правно положение относно съществуването или несъществуването на спорното право. Счита, че силата на присъдено нещо важи поначало само между страните по делото - чл.298, ал.1 ГПК,това са противопоставените субекти на процесуалното правоотношение, които могат да имат качеството на главна или подпомагаща страна. Твърди, че в конкретния случай не е налице обективно тъждество между двете дела, въпреки идентичността на страните по тях, основанието на иска за установяване правото на собственост е различно, а именно приключилото дело с влязлото в сила решение е за признаване правото на собственост на основание чл.124, ал.4 ГПК, а в новото дело е за решаване на спор за материално право съгласно чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и чл.108 ЗС. Сочи, че в настоящия иск се поставя за разглеждане от съда нов спор за установяване на правото на собственост върху наследствени земи на наследодателя й Христо Тодоров Петров жител на с.Гложене, който към момента на внасяне на земята в ТКЗС е бил собственик на недвижим имот пасбище купено от Цачо Драганов от 300 /триста/ декара в местността „Драгоево присое", Гложенски район, при съседи: Дълбоки волог, камика, път и Рътя, придобит с Продавателен акт от 21.10.1907г., както и по давностно владение повече от 20 години на основание чл.34 от действащия към този момент Закон за давноста.
Смята, че при преценката дали има идентичност между делото приключило с влязлото в сила решение и новото заведено дело, съдът следва да изхожда от чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК. Според нея следва да има пълен идентитет в предмета на двете дела, т.е. в спорното материално право, с неговите индувидуализиращи белези - юридическият факт, от който е възникнало, съдължанието и субектите на правоотношението и определящият въпрос, свързан с допустимостта на обжалваното определение, е дали има идентичност между двете дела, ако са с еднакъв предмет. Сочи, че в конкретния случай са с различен предмет, тъй като делото приключило с влязлото в сила решение е с предмет признаване на собственост на основание чл.124, ал.4 ГПК, а второто е с предмет спор за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и ревандикационен иск по чл.108 ЗС и макар и в двата случая основата на спора да е недвижим имот пасбище купено от Цачо Драганов от 300 /триста/ декара в местността „Драгоево присое", Гложенски район, при съседи: Дълбоки волог, камика, път и Рътя, придобит с Продавателен акт от 21.10.1907г., въпросът, по който има формирана сила на пресъдено нещо е различен от въпроса, който обуславя изхода на спора за собственост по настоящото дело.
Сочи, че съгласно константната съдебна практика се приема, че за да се зачете силата на пресъдено нещо по влязло в сила решение, следва да е налице идентичност между въпроса, който стои за разрешаване пред съда и този който е разрешен с влязлото в сила решение. Когато се разрешава правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно и това задължение възниква само тогава, когато има пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила решение и преюдициалното правоотношение, което се разглежда във висящия спор и това изискване произтича от чл.298, ал.1 от ГПК.
Моли съда да постанови определение, с което да отмени Определение от 11.03.2019 г. постановено в з.з. по гр.д. № 556/2018г. по описа на PC Тетевен, I състав, с което е прекратено производството по гр.д. № 556/2018г. по подадена от К.Т.Д., ЕГН ********** *** искова молба против Община Тетевен на основание чл.299, ал.2 от ГПК, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, като й присъди направените разноски по делото.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от ОБЩИНА ТЕТЕВЕН БУЛСТАТ *********, представлявана от Д-Р М.Ц. БОЯДЖИЕВА -НИЧЕВА КМЕТ НА ОБЩИНА ТЕТЕВЕН, с административен адрес: гр. Тетевен 5700, пл. „Сава Младенов" №9, в качеството на ответник по ГД № 556/2018г. по описа на ТРС чрез Йонка Василева - старши юрисконсулт с пълномощно Изх.МПълномощно-58/04.12.2018г.
Оспорва изцяло частната жалба, включително в частта за разноските, както и възразява за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Моли да се отхвърли жалбата изцяло, като неоснователна със законните последици от това и да й се присъди дължимото юрисконсулстско възнаграждение.
Моли съда да потвърди изцяло обжалваното определение от 11.03.2019г. постановено по гр.дело № 556/2018г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, като правилно, обосновано и законосъобразно.
Смята, че съдът правилно и законосъобразно е прекратил производството по делото с долните мотиви: След поправката на петиума на иска и твърдението, че имота не е включван в ТКЗС или др. образувания, не е и одържавяван съдът за пълнота на изложението е указал, че правната квалификация на настоящият иск след като ищецът е изпълнил указанията на съда е по чл.108 от ЗС.
Излага, че за бъде уважен искът за предаване владението на недвижим имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на претендирания имот и че ответникът държи или владее същия, без да има правно основание за това.
Излага, че на настоящият състав е известно, че по казуса има влязло в сила решение с правно основание чл.124 от ГПК на районен съд Тетевен по гр.д. № 471/2015г , потвърдено с решение по в. гр.д. №152/2016г. на ОС-Ловеч. Постановено между същите страни.
Цитира, че съгласно тълкувателно решение от 14.03.2016г по ТД №4/2014г. на ОС на ГК на ВКС Т.2А -Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, а към настоящият момент има влязло в сила решение по този въпрос по гр.д. №471/2015г. на ТРС, по което е отхвърлен иска на ищцата срещу ответника с правно основание чл.124 от ГПК, тоест съдът е приел, че същия е неоснователен и недоказан.
Сочи, че в случая по отношение на установителната част на иска по чл.108 ЗС има влязло в сила решение и няма как същото да бъде пререшено тъй като решението по гр.д. №471/2019г на Р.С.Тетевен се ползва със силата на пресъдено нещо между страните, поради което съдът е счел, че на основание чл.299 ал.2 от ГПК, делото следва да бъде прекратено.
Твърди, че с Решение №10/14.01.2016г., постановено по гр.д.№471/2015г., Тетевенският районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан предявеният от К.Т.Д., установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване по отношение на Общината, че наследниците на Христо Тодоров Петров, б.ж. на с. Гложене, обл.Ловеч са собственици на основание покупко-продажба и давностно владение върху следните имоти: Поземлен имот с номер 060067 с площ от 175.409 дка, находящ се в м."Дренето -Зореница"; Поземлен имот с номер 058070 с площ 10.621 дка, находящ се в м."Зоренишки дол"; Поземлен имот с номер 058039 с площ от 7.355 дка находящ се в м."Зоренишки дол" и Поземлен имот с номер 057017 с площ от 62.419 дка, находящ се в м."Бранище - Зореница", всичките в землището на с.Гложене, обл.Ловеч, при описаните граници на имотите в приложените актуални скици на имотите а Ловешкият окръжен съд е потвърдил Решение №10/14.01.2016г., постановено по гр.д.№471/2015г. на Тетевенския районен съд и е осъдил К.Т.Д. *** сумата от 300.00 лева разноски за въззивна инстанция.
Сочи, че в петитума на исковата молба, който е поправен с молба с вх.№ 5263/18.10.2018г., се иска на основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ да се постанови решение с което да се установи по отношение на нейния наследодател Христо Тодоров Петров жител на с. Гложене, че към момента на внасяне на земята в ТКЗС е бил собственик на недвижим имот пасбище купено от Цачо Драганов от 300 /триста/ декара в местността „Драгоево присое", Гложенски район, при съседи: Дълбоки валог, камика, път и Рътя, който е идентичен на следните имоти: 1. Имот № 060067, находящ се в м. „Дренето - Зореница" в землището на с. Гложене, категория шеста с площ от 175.409 дка, пасище. 2. Имот с номер 058070, находящ се в м."Зоренишки дол" в землището на с. Гложене, категория десета с площ 10.621 дка, ливада. 3. Имот с номер 058039, находящ се в м."Зоренишки дол" в землището на с. Гложене, категория десета с площ от 7.355 дка, нива. 4. Имот с номер 057017, находящ се в м."Бранище - Зореница" в землището на с. Гложене, категория десета с площ от 62.419 дка, ливада, с описани подробно граници и съседи в т.т. 1,2,3 и 4 в настоящата молба, а към настоящия момент собственици са наследниците на Христо Тодоров Петров, като на основание чл.108 от ЗС се иска да бъде осъдена Община Тетевен, държаща без правно основание горепосочените имоти, да предаде владението и върне: 1. Имот № 060067, находящ се в м. „Дренето - Зореница" в землището на с. Гложене, категория шеста с площ от 175.409 дка, пасище. 2. Имот с номер 058070, находящ се в м."Зоренишки дол" в землището на с. Гложене, категория десета с площ 10.621 дка, ливада. 3. Имот с номер 058039, находящ се в м."Зоренишки дол" в землището на с. Гложене, категория десета с площ от 7.355 дка, нива. 4. Имот с номер 057017, находящ се в м."Бранище - Зореница" в землището на с. Гложене, категория десета с площ от 62.419 дка, ливада на наследниците на Христо Тодоров Петров жител на с. Гложене, като се извърши съответстващото във връзка с това изменение в картата на землището, както и да се и се присъдят направените разноски по настоящото производство, а в молба с вх.№5476/20.10.2018г. е уточнена цената на иска във връзка с данъчната оценка на имотите е в размер на 6 044,50 лева.
Обръща внимание на настоящия съд, че за да сме изправени пред хипотезата на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, според която при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред, следва за тези имоти да има подадени заявления в ОСЗГ гр. Тетевен, т.е. да има признато право за възстановяване на същите и да са изготвени скици-проекти след идентифициране на заявените имоти на терен.
Твърди, че в тази връзка ищцата не е представила писмени доказателства - заявление подадено по реда на чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ - тъй като лицата по чл. 10 подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила.
Цитира, че съгл. чл.10 от ЗСПЗЗ - Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Прави извод, че не е приложима разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за процесните имоти, тъй като не е установено от ОСЗГ Тетевен, че има застъпване на имоти и е налице спор за хматериално право, ищцата е пропуснала законоустановените срокове за заявяване на процесиите имоти пред ОСЗГ гр. Тетевен, поради което молбата е недопустима.
Соч, че безспорно е и PC Тетевен е установил по Гр. дело №471 по описа на Районен съд гр. Тетевен за 2015г., след служебно изисканата информация от ОСЗ-Тетевен и Областна дирекция ..Земеделие"-град Ловеч, че по отношение на имотите, които са записани като собственост на Община-Тетевен е била проведена процедурата по чл.45в от ППЗСПЗЗ, след записването на същите като „резултативна земя" по чл.19 от ЗСПЗЗ. /Вижте стр. 3 на Решение от 14.07.2016г. по В.Гр.Д. №152/2016г. по описа на Ловешкия окръжен съд, трети абзац/.
Смята, че исковата претенция е недопустима, тъй като по същия иск, със същите страни и за същите имоти има вече влязло в законна сила на 23.08.2016г. Решение №10 от 14.01.2016г. по Гр. дело №471 по описа на Районен съд гр. Тетевен за 2015г., което е потвърдено с Решение от 14.07.2016г. по В.Гр.Д. №152/2016г. по описа на Ловешкия окръжен съд, със страни: К.Т.Д. - ищец и въззивник и ответник - Кмета на Община Тетевен, като г-жа Д. *** сумата в размер на 300,00 /триста/ лева, разноски за въззивната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Поради което смята, че иска е недопустим и делото следва да бъде прекратено на основание чл.299, ал.2 от ГПК. Също така счита, че е видно, че има несъответствие в площта на описаните имоти по продавателен акт от 1907г. и сбора на площите на процесиите имоти, които са с обща площ в размер на 255,804 дка, а също така са различни и местностите на процесните имоти и местността в продавателен акт от 1907г. И нито един от процесните имоти не граничи с път.
Твърди, че от
Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли частната жалба изцяло, включително в частта за разноските, като неоснователна със законните последици от това и им присъди дължимото юрисконсулстско възнаграждение по приложения списък по чл.80 от ГПК.
Моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното определение от 11.03.2019 г. постановено по Гр. Дело № 556/2018г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, като правилно, обосновано и законосъобразно.
Атакуваното определение е съобщено на частния
жалбоподател на 20.03.2019 г., а частната жалба е
подадена на 29.03.2019 г. т.е в предвидения от закона
срок от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
От приложеното гр.д.№556/2018 г. на Районен съд Тетевен се установява, че
то е образувано по повод подадена искова молба от К.Т.Д. *** с ЕГН ********** ***-Тетевен
с посочено правно основание чл.14 ал.4 и чл.108 от ЗС. След оставяне без
движение на исковата молба от страна на ТРС, ищцата е конкретизирала петитума
на иска си с молба вх.№317/22.01.2019 г., както следва: да се постанови решение, с което с което да се
установи по отношенине на нейния наследодател Христо Тодоров Петров б.ж. на
с.Гложене, че към момента на обобществяването на земята в ТКЗС е бил собстеник
на недвижим имот, пасище, купено от Цачо Драганов от 300 дка в м.”Драгоево
присое” Гложенски район при съседи Дълбоки волог, камика, път и Рътя, никога не
е бил одържавяван, не е бил отнеман от собственика по реда на ЗСГ, не е
включван в ТКЗС и не е било заплащано обезщетение за него, винаги е бил във
владение на неговите наследодатели, не подлежи на възстановяване на
собсевността върху земеделските земи в стари реални граници и не притежава
характера на резултативна земя по смисъла на чл.19 от ЗСПЗЗ, като същият е
идентичен със следните имоти:1. имот с №060067 находящ се в
м.”Дренето-Зореница” в землището на с.Гложене с площ от 175,409 дка пасище,
имот с №058070, находящ се в м.Зоренишки дол в землището на с.Гложене кат.10 с
площ от 10,671 дка ливада имот с №058039 находящ се в м.Зоренишки дол в
землището на с.Гложене с площ от 7,355 дка нива и имот с №057017 находящ се в в
м.”Бранище-Зореница” в землището на с.Гложене, кат.10 с площ от 62,419 ливада
при описани подробно граници и съседи в т.1,2,3 и 4 и в исковата молба, на които към настоящият
момент собственици са н-ците на Христо Тодоров Петров, като на основание чл.108
от ЗС да бъде осъдена Община-Тетевен държаща без правно основание горните имоти
да им предаде владението и да им върне имот с №060067 находящ се в
м.”Дренето-Зореница” в землището на с.Гложене с площ от 175,409 дка пасище,
имот с №058070, находящ се в м.Зоренишки дол в землището на с.Гложене кат.10 с
площ от 10,671 дка ливада имот с №058039 находящ се в м.Зоренишки дол в
землището на с.Гложене с площ от 7,355 дка нива
и имот с №057017 находящ се в в м.”Бранище-Зореница” в землището на
с.Гложене, кат.10 с площ от 62,419 ливада на н-ци на Христо Тодоров Петров б.ж. на
с.Гложене, Ловешка област, като се извърши и съответсващото във връзка с това
изменение в картата на землището, както и да им се присъдят направените
разноски по делото.
Постановено е определение №98/11.03.2019 г. по
гр.д.№556/18 г. от ТРС, с което е прекратено производството по гр.д.№556/18 г.
по описа на ТРС по подадена от К.Т.Д. ЕГН ********** *** искова молба против
Община-Тетевен на основание чл.299 ал.2 от ГПК. В мотивите на същото съдът е
изложил, че има постановено влязло в сила съдебно решение по гр.д.№471/15 г. по
описа на ТРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният
от К.Т.Д. ***-Тетевен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на Общината, че н-ци на Христо Тодоров Петров б.ж. на
с.Гложене, Ловешка област са собственици
на основание покупко-продажба и давностно владение върху следните имоти, а
именно:ПИ с №060067 с площ от 175,409 дка находящ се в м.”Дренето-Зореница”, ПИ
с №058090 с площ 10,671 дка , находящ се в м.”Зоренишки дол”, РИ №05017 с площ
от 62,419 дка, находящ се в
м.”Бранище-Зореница” и ПИ №058039 с площ от 7,355 дка, находящ се в
м.”Зоренишки дол” всички в землището на с.Гложене, Ловешка област при описаните
граници на имотите в приложени актуални скици на имотите, поради което са налице
уславията на чл.299 ал.2 от ГПК-наличие на сила на присъдено нещо между същите
страни по спора.
При тези факти настоящата инстанция
счита, че частната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 299
ал.1 от ГПК спор, решен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван
освен в случаите, когато законът разпорежда друго. В чл.298 ал.1 от ГПК са
посочени пределите на решението, а именно, че то влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание. В случая след последната
конкретизация на петитума на исковата молба, настоящата инстанция установява,
че макар и непрецизно формулирана, претенцията касае спор за материално право
към един минал момент, а именно внасяне на земите в ТКЗС, след като се иска да
се признае за установено, че наследодателя на ищцата е бил собственик на
процесните имоти към момента на образуване на ТКЗС. Това е иск с правно
основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, а не иск по чл.108 от ЗС. В този смисъл и с
оглед постановеното в т.3а от Тълкувателно решение №4/14.03.2016 г. на ВКС по
т.д.№4/14 г. ОСГК относно допустимостта на установителния иск с правна
квалификация чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, ТРС е следвало да задължи страната да
представи доказателства, че е подадено заявление в срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ
или е бил предявен иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. досежно
процесните зем.земи. Едва след това съдът ще следва да прецени дали този иск е
допустим или не по смисъла на горния текст от ТР №4/16 г. на ОСГК. След като
предходното влязло в сила съдебно решение по гр.д.№471/15 г. по описа на ТРС
касае спор за собственост към сегашния момент с правно основание чл.124 от ГПК,
то не може да се приеме, че искът е бил на същото основание. Действително
ищцата е посочила, че предявява и иск по чл.108 от ЗС, но с оглед наведените
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, че владее процесните
имоти, а Община-Тететен ги е актувала като общинска собственост и отказва да й
издаде скица за тях, то претенцията й не е с правно основание чл.108 от ЗС.
Искът по чл.108 от ЗС е осъдителен и петитума му би следвало да е: 1.се признае
за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик към настоящия
момент на вещта, 2.че ответника я владее и 3.това владение е без правно
основание. В случая в исковата молба не се съдържат такива твърдения и искания,
поради и което съдът приема, че няма предявен иск с правно основание чл.108 от
ЗС, а спорът за собственост касае един минал момент-внасяне на земите в ТКЗС.
Поради изложените съображения
въззивната инстанция приема, че атакуваното определение №98/11.03.2019 г.
постановено по гр.д.№556/18 г. по описа на ТРС е неправилно и следва да бъде
отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия при спазване на дадените по-горе указания- да се
задължи ищцата да представи доказателства, че е подадено заявление в срока по
чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ или е бил предявен иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ до 12.05.2007
г. досежно процесните зем.земи, след което да се прецени допустимостта на иска
с павно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
При този изход от процеса претенцията за разноски ще бъде разгледана
след приключване на делото по съществото на спора и с оглед на неговия
резултат.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение №98/11.03.2019 г. постановено по гр.д.№556/18 г. по описа на ТРС.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Тетевен за продължаване на съдопроизводствените действия при
спазване на дадените по-горе указания.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.