Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 10

 

гр. Габрово, 16.01.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година,  в състав:

                                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА

 

при секретаря В.Г. като разгледа докладваното от съдията И. Димова гр. дело  № 26 по описа за 2016 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са обективно и субективно съединени искове по чл. 49 във вр. чл. 52 във вр. чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано е по искова молба на Б.Н.Н., ЕГН ********** *** и Д.К.Н., ЕГН ********** със същия адрес, в качеството им на наследници на Б.Б.Н. ЕГН **********, чрез адв.  В.Т. от САК със съдебен адрес:*** против Е. ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Столетов” № 131, представлявано от Х.Е.Х. и М.Х.Е., заедно и поотделно и М.Х.Е., ЕГН ********** с адрес ***, в качеството му на управител на „Е.” ООД. Иска се да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие на причинени вреди – смърт на Б.Б.Н., при настъпило пътно транспортно произшествие в размер на 300 000,00 лв., по 150 000,00 лв. за всеки един от ищците, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Вината на делинквента Х.Е.Х. била доказана с влязла в сила присъдата № 12 от 11.03.2016 г. по НОХД № 8/2016 г., с която се признава подсъдимия Х.М.Е., ЕГН ********** за виновен в това, че на 21.07.2015 г., около 13.50 часа на ул.”Неофит Рилски” пред № * в гр. Габрово, при управлението на пътно превозно средство- самоходна машина без регистрационни номера – мотокар модел GV3792.33 със сер. №104107 и двигател модел G 3900 K, собственост на “Е.”***, без да има необходимата правоспособност /не притежава свидетелства за правоспособност за работа с тази машина в нарушение на чл.156 ЗДвП/, при излизане на главен път от двор на промишлен обект, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25 ал.1 от ЗДвП, чл.37 ал.3 от ЗДвП, чл.156 от ЗДвП и чл. 84 от ППЗДвП, като предизвикал пътно транспортно произшествие с мотоциклет „Хонда”, модел CRF450R, без регистрационни номера, с номер на рама JH2PE05A66M402549 и по непредпазливост причинил смъртта на управляващия мотоциклета Б.Б.Н. ***, поради което и на основание чл. 343, ал.3 предл. предпоследно, б.”Б” предл. първо във вр. с ал.1 във вр. с чл.342 ал.1 от НК и с чл.58а, ал.1 във вр. с чл.2  от НК го осъжда на две години и осем месеца лишаване от свобода. Осъдил е подсъдимия да заплати на Б.Н.Н. и на Д.К.Н. по 90 000,00 лв. обезщетение за претърпените имуществени вреди, като е отхвърлил предявения граждански иск за сумата до 150 000,00 лв., като неоснователен и недоказан. Твърди се, че работодателят е допуснал неправоспособен водач да управлява мотокара, като последният е имал свободен достъп до машината. Вредоносният резултат е причинен от Х.М.Е. при и по повод извършваната от него работа. Вредите са претърпени от Д. и Б. Н. вследствие на вредоносния резултат и е налице причинно следствена връзка между извършеното в изпълнение на служебните задължения от Х.Е. противоправно поведение и претърпените от ищците болки и страдания от загубата на сина им Б.Н.. Вредите са претърпени от Д. и Б. Н. вследствие на вредоносния резултат, причинен виновно от Х.Е.. Причинена е смърт на млад човек, в разцвета на своите сили, който е бил добър и отзивчив, винаги готов да помогне на нуждаещите се, а спрямо родителите си – всеотдаен и грижовен син. Като родители ищците винаги са поддържали постоянна и искрена комуникация със своя син, били са загрижени за него, подкрепяли са го във всяко едно начинание. Помежду им са царели обич, уважение и разбирателство. Живеели са в едно домакинство от раждането му до смъртта му, като са разчитали едни на друг. Като единствено дете, пострадалият е бил тяхна морална опора и подкрепа, смисъл и щастие на дните им. Към момента на настъпване на смъртта  на сина им, гражданските ищци са били съответно на 52 г. и 47 г., което предполага, че ще изживеят остатъка от живота си  без да имат възможността отново да усетят топлината и обичта на собственото дете и без да могат да се почувстват обичани като родители. Касае се за дълбока емоционална празнота, която изпитват след смъртта на сина си. Двамата родители преживяват шок, тежка психологическа травма, последиците на която не просто продължават до настоящия момент, но и се засилват и усложняват. Ищците са се затворили в себе си, спрели са да контактуват с околните, изгубили са желанието си за живот. У тях е настъпила непоправима личността промяна, отразяваща се цялото им ежедневие, отразяваща се изключително негативно на здравословното им състояние, поради което претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили писмени отговори от „Е.” ООД вх. № 3529 от 12.09.2016 г., чрез процесуалните представители адв. Г. и адв. Т. и двамата от ГАК и от М.Х.Е. с вх. № 3530 от 12.09.2016 г. със същите процесуални представители. Отговорите са идентични и с тях се взема становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като с първоначално предявения иск не се търси солидарно осъждане на ответниците и прекия причинител на деликта. Това е направено едва след разпореждането на съда и петитумът е променен, като се иска солидарно осъждане за исковата претенция и по отношение на Х.М.Е.. Отбелязва, че едновременно с това прекият причинител Х.Е. не е конституиран като ответник по делото, което води до недопустимост на иска. По основателността на иска взема становище, че оспорват исковете изцяло, както по основание, така и по размер. Присъдата е само по отношение на Х.Е. и не може да се търси отговорност от М.Е..

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното по делото НОХД № 8/2016 г. по описа на ГОС е постановена  влязла в сила осъдителна присъда спрямо лицето Х.М.Е., за това, че по непредпазливост причинил смъртта на управляващия мотоциклетиста Б.Б.Н.. Със същата присъда подсъдимият Е. е бил осъден да заплати на Б.Н. и на Д.Н. по 90 000,00 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като е отхвърлил предявения граждански иск за сумата до 150 000,00 лв., като неоснователен и недоказан.

След смъртта си Б.Б.Н. е оставил за наследници Д.К.Н. и Б.Н.Н., видно от удостоверение за наследници изх. № 3820 от 30.09.2015 г., издадено от Община Габрово, което обуславя активната легитимация на ищците.

По делото са представени епикриза от СБАЛББ – Габрово на Б.Н., амбулаторни листи за Б.Н. – 6 бр., епикриза от кардиологичното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова” – Габрово – 2 бр. и епикриза от УМБАЛ „Св. Екатерина” – София ЕАД  - 3 бр., които обуславят влошеното здравословно състояние на ищците след смъртта на сина им Б.Н..

В хода на съдебното производство беше изготвена и съдебна автотехническа експертиза, която след като е извършила анализ на доказателствата по делото е дала заключение за обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, механизма на протичане на произшествието, каква е била скоростта на движение на мотоциклета, управляван от Б.Н. към момента на сблъсъка и възможността за видимост към процесния мотокар, управляван от Х.М.Е., както и каква е била зоната за спиране при тази скорост и каква е зоната за спиране при разрешената за града скорост на движение от 50 км/ч.

В заключението си вещото лице И. е приело, че на 21.07.2015 г., около 13,00 ч. на ул. „Неофит Рилски” между мотоциклет „Хонда” без регистрационни табели, управляван от Б.Н. и мотокар без регистрационни табели, собственост на „Е. Пилана” ООД, управляван от Х.Е. е възникнало произшествие. Мотоциклетът „Хонда” се е движил по ул. „Неофит Рилски” в посока към Шиваров мост, като времето е било слънчево, горещо и с много добра видимост. Пътното платно е било сухо, със ситна зърнеста и износена асфалтова настилка. Мотоциклетистът е преминал кръстовището с ул. „Тотю Иванов”, движейки се по траектория около средата на пътното платно със скорост 85 км/ч. В същото време от вход/изход на двора на номер тринадесети излиза мотокар с вилиците напред без сигнални светлини, управляван от служителя на дружеството Х.Е.. Траекторията на движение на мотокара е практически перпендикулярна на пътното платно. Мотокаристът  възприел шума от идващият мотоциклет и то реално в момента, когато възниква възможността за възприемане на мотоциклета и реагира за спиране, когато предната част на мотокара преминава край дясната колона на вход/изход от двора на номер тринадесет. В този момент вилиците на мотокара са достигнали до левия край на платното за движение и това предопределя спиране на мотокара в зоната около средата на платното за движение. Когато мотокаристът реагира за спиране на мотокара, мотоциклетиста се е намирал на разстояние около 52,4 м от мястото на удара.  В момента на удара мотокара е бил с вдигнати вилици и на височина 1,26 м над височината на кормилото на мотоциклета – 1,15 м. Мотоциклетът продължава да се движи и при възникналата ситуация мотоциклетиста се удря във вилиците на мотокара, а мотоциклета преминава под вилиците и продължава движението си напред. Скоростта на движение на мотоциклета заедно с мотоциклетиста към момента на удара е около 84,6 км/ч. Конфигурацията на пътния участък определя, че мотоциклетиста, движейки се в посока Шиваров мост е по траектория около средата на пътното платно, видимостта му към вход/изоход на двора възниква, когато се намира на разстояние около 20-22 м преди чупката (левия завой), т.е когато се намира на разстояние около 47-49 м преди вход/изоход. Тази видимост е била валидна и за двамата водачи. От момента на възникналата видимост за мотоциклетиста към вход/изход на двора до достигането на мястото на удара, същият ще измине разстояние от 47-49 м. Необходимото разстояние за екстрено спиране на мотоциклета при определената скорост от 84,6 км/ч е 73,1 м. Необходимото разстояние за екстрено спиране при разрешената скорост за движение в града е 50 км/ч и тогава разстоянието за спиране е 33,5 м. В съдебно заседание вещото лице допълва, че при скорост от 50 км/ч опасната зона за спиране е 33,5 м за мотоциклетиста. Това е опасната зона от забелязването на препятствието до момента на спиране на превозното средство. След завоя водачът на мотоциклета е следвало да възприеме мотокара, който бил на разстояние 49 м. Значение дали са пуснати или смъкнати вилиците ще има само при определяне на механизма на самото произшествие. Ако мотористът се е движил със скорост до 50 км/ч ще реагира и в двата случая ще предприеме мерки за екстрено спиране, но с по-високата скорост е било необходимо по-голямо разстояние от тая зона на видимост. Той се е движил по средата на платното, където движението е еднопосочно и в момента на удара, мотокарът е бил спрян. Ако моторист е бил забелязал вилиците на мотокара, би могъл да го заобиколи при тази скорост. Ако вилиците са били спуснати, предното колело ще се удари във вилиците и няма да се предотврати произшествието, но то би било с друг механизъм. В данните по досъдебното производство и огледния протокол няма наличие на спирачни следи преди мястото на удара. Самият водач на мотокара е реагирал за спиране, точно когато е минавал колоната на оградата и е видял моториста. От реагирането до пълното спиране на мотокара минава време, което е около 2,08 секунди, равняващо се на 4,2 метра. Пътното платно е широко 7,7 метра. Спрелият автомобил, от който са разтоварвали е бил извън пътното платно и мотоциклетистът е имал около три метра, за да заобиколи, ако го е видял своевременно. По- вероятно е било при по-ниска скорост мотористът да спре, много преди да настъпи удара, около 15-16 м.

 Съдът следва да кредитира заключенията на вещото лице, освен с оглед на неговите специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своето  заключение вещото лице е обосновало въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и допуснатите по делото доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

От показанията на св. С.Г. се установява, че същият не е бил свидетел на самото произшествие. Работи като продавач – консултант във фирмата на М.Е.. Знае, че в същата има мотокар, който се е използвал много рядко и се е управлявал само от М.Е.. Не е виждал друг да управлява мотокара, включително и сина на М.Е..

По делото се представиха доказателства за собствеността на мотокара, неговото закупуване и режима на управление – договор № 0021 от 16.09.2004 г., сключен между „Е.” ООД и „Ромекс Кар” ЕООД, приложение № 1 към договора и Заповед относно режима на управление на мотокар от 01.11.2004 г. Видно от приетите по делото доказателства мотокар GV 3792.33, рециклиран, товароподемност – 3500 кг, височина на повдигане – 3300 ММ, двигател G 3900 К е собственост на „Е.” ООД, а не на „Е. пилана” ООД, както е записало в заключението си вещото лице. Оправомощеното лице да управлява и извършва товаро-разтоварна дейност с мотокар GV 3792.33 е лицето М.Х.Е., като има изрична забрана за управлението на мотокара от други лица.

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира, следното:

По делото е установено, че водачът на мотокара Х.М.Е. е нарушил изискванията на правилата за движение по пътищата – чл. 25 ал.1 от ЗДвП, чл.37 ал.3 от ЗДвП, чл.156 от ЗДвП и чл. 84 от ППЗДвП и Заповед относно режима на управление на мотокар от 01.11.2004 г., който е вътрешен акт на дружеството, с което е предизвикал пътно транспортно произшествие с мотоциклет „Хонда”, модел CRF450R, без регистрационни номера, с номер на рама JH2PE05A66M402549 и по непредпазливост причинил смъртта на управляващия мотоциклета Б.Б.Н..

Отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работа е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Тази отговорност произтича не от вината на лицето, което е възложило работата, а от вината на лицето - изпълнител на възложената работа. Възложителят на работа може да се освободи от отговорността, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа. В този смисъл е ППВС № 7/1958 г.

В случая са налице предпоставките на цитираната разпоредба да ангажиране отговорността на дружеството „Е.” ООД. Налице е противоправно поведение от страна на служител на дружеството (водача на мотокара Х.Е.), изразяващо се в следното: управление на мотокар GV 3792.33 без да има нужната правоспособност за това, придобита след успешно положен изпит от обучаващата институция, както изисква Наредба № 1 от 10.04.2006 г. и така е нарушил чл. 156 от ЗДвП, съгласно който, за да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът трябва да притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на МПС, от която и да е от категориите по чл. 150а от същия закон; водачът на мотокара е нарушил и разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДвП, като предприемайки маневра, като водач на пътно превозно средство не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, които минават покрай него. Пътният участък на който е възникнало процесното пътно транспортно произшествие е прав, с добра видимост и е можело да се забележи приближаващият се моторист, както и да се съобрази маневрата с положението му, посоката и скоростта му, така както се изисква от закона; с действията си Х.Е. е нарушил и чл. 37, ал. 3 от ЗДвП и чл. 84, ал. 4 от ППЗДвП, като излизайки на път от крайпътна територия не изпълнил задължението си да пропусна пътните превозни средства, които се движат по този път.

Тези нарушения на правилата на движение са довели до настъпването на пътно транспортното произшествие, а от там и на вредоносния резултат, а именно смъртта на постаралия Б.Н..

Посочените обстоятелства не са оспорени от процесуалния представител на ответното дружество, а същите са установени и в наказателното производство, видно от мотивите към приложената присъда. Налице е и вредоносен резултат – смъртта на Б.Н., настъпила в резултат на пътно транспортното произшествие, както и причинна връзка между поведението на изпълнителя на възложената работа и вредоносния резултат.

По отношение на ангажиране на отговорността на втория ответник управителят на дружеството М.Х.Е.. С оглед на трайно установената практика по приложение на чл. 49 ЗЗД, съдът намира, че в случая е установена вината на водача на мотокара. Поверяването на причинителя на вредите на вещите, оръдията, оръжията и пр. за извършване на възложената работа само по себе си не е основания за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД, но в случая увреждането с тях е причинено по повод изпълнението на възложената работа от дружеството ответник. Вината следва да се търси не у този, който е възложил работата, а у тази който я изпълнява. Ако последният виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност на възложителя на работата е налице, дори и да няма вина на управителя на дружеството възложител за настъпилата вреда, в смисъл на търсене не наказателна отговорност. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. В постановленията № 7/1958 г., № 7/1959 г., № 4/1961 г. и № 17/1963 г. на Пленумът на Върховния съд е прието, че отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму: когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работа, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата и когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него, в който случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа. Приема се, че отговорността по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа и същата не възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя и увредения, макар и тези лични отношение да са възникнали при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена в закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетение на пострадалите. В този смисъл направеното възражение, че искът по отношение на втория ответник М.Х.Е. е  недопустим е неоснователно. Отговорността се носи и от управителя на дружеството, солидарно със самото дружество.

В този смисъл е практиката на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 538 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 208/2012 г., ІV г.о., Решение № 369 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 904/2010 г., ІІ г.о., решение № 142 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 929/2010 г. и Определение № 1050 от 05.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 208/2012 г., ІV г.о.

По делото е установен е и фактът на причиняване на неимуществени вреди на ищците от смъртта на сина им Б.Н., изразяващи се в накърняване на тяхното душевно и психично състояние. Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, определен с ППВС № 4/1961 г. Съобразявайки вида на родствена връзка между починалия и ищците, характера на съществуващите отношения на обич и привързаност между тях, начина по който смъртта на Б.Н. се е отразила на родителите, изключително младата възраст на починалия, степента на преживените морални страдания от загубата му и с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че претендираната сума от 300 000,00 лв., по 150 000,00 лв. за всеки един от тях би обезщетила ищците за претърпените от смъртта на сина им неимуществени вреди. В останалата част, до пълният претендиран размер, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Б.Н. е основателно. В материалноправната норма - чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. /Решение № 92 от 24.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 540/2012 г., I т. о., ТК, Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ТК/.

От съдебно-автотехническата експертиза е установено, че пострадалият Б.Б.Н., се е движил с 84,6 км/ч в населено място, като разрешената скорост е до 50 км/ч. Видно от приетото по делото заключение на вещото лице, необходимото разстояние за екстрено спиране на мотоциклета при определената скорост от 84,6 км/ч е 73,1 м. Необходимото разстояние за екстрено спиране при разрешената скорост за движение в града е 50 км/ч и тогава разстоянието за спиране е 33,5 м. След завоя на пътното платно, водачът на мотоциклета е следвало да възприеме мотокара, който бил на разстояние 49 м и ако се е движил със 50 км/ч е можел да реагира за екстрено спиране, където разстоянието за спиране е 33,5 м. При по-ниска скорост мотористът е можел да спре, много преди да настъпи удара, около 15-16 м или да предприеме маневра за заобикаляне на мотокара, тъй като пътното платно е широко 7,7 м. В данните по досъдебното производство и огледния протокол няма наличие на спирачни следи преди мястото на удара, което да отчете наличието на реакция у моториста, че е видял стоящият на платното мотокар. Съдът отчита съпричиняване на вредоносния резултат в размер от 25 %, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.  При тази хипотеза степента на съпричиняване е 25 % от страна пострадалия и 75 % от страна на водача на мотокара. Съдът като приема, че с неправомерното си поведение на пътя пострадалия Н. е съпричинил с 25 % настъпилото увреждане и с тази сума следва да бъде намалена сумата от 150 000,00 лв. до размера от 90 000,00 лв. за всеки един от ищците или общо 180 000,00 лв. До този размер искът се явя основателен и доказан.

Съдебната практика в тази насока е константна, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди. В този смисъл е и задължителната съдебна практика установена с т. 11 на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.

Поради уважаване на иска за неимуществени вреди съдът намира за основателен и акцесорния иск за мораторни лихви, считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответниците  следва да бъдат осъдени да заплатят  по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса върху присъдените обезщетения по чл. 49 във вр. чл. 52 във вр. чл. 86 ЗЗД в размер на 7 200,00 лв., а на адв. В.Т. *** не се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като по делото няма представени доказателства за заплатено такова или че е осъществявано безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответниците също не претендират заплащане на адвокатско възнаграждение.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Е. ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Столетов” № 131, представлявано от Х.Е.Х. и М.Х.Е., заедно и поотделно и М.Х.Е., ЕГН ********** с адрес ***, в качеството му на управител на „Е.” ООД солидарно да заплатят на Б.Н.Н., ЕГН ********** *** и Д.К.Н., ЕГН ********** със същия адрес, в качеството им на наследници на Б.Б.Н. ЕГН **********, чрез адв.  В.Т. от САК със съдебен адрес:*** сумата от 180 000,00 лв. /сто и осемдесет хиляди лева/, по 90 000,00 лв. /деветдесет хиляди лева/, на основание чл. 49 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 52 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на настъпилата смърт на сина им Б.Б.Н., ведно със законната лихва, считано от 03.05.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.Н.Н., ЕГН ********** *** и Д.К.Н., ЕГН ********** със същия адрес, в качеството им на наследници на Б.Б.Н. ЕГН **********, чрез адв.  В.Т. от САК със съдебен адрес:*** иск по чл. 49 във вр. чл. 52 във вр. чл. 86 ЗЗД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 180 000,00 лв. /сто и осемдесет хиляди лева/ до пълната претендирана сума от 300 000,00 лева /триста хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.

 ОСЪЖДА Е. ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Столетов” № 131, представлявано от Х.Е.Х. и М.Х.Е., заедно и поотделно и М.Х.Е., ЕГН ********** с адрес ***, в качеството му на управител на „Е.” ООД солидарно да заплатят по сметка на Окръжен съд Габрово сумата от 7 200,00 лв. /седем хиляди и двеста лева/, представляваща държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: