№ 28929
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110106414 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „.................“ ЕАД срещу О. И. К., роден на ********** г., с паспорт №
............., украински гражданин, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на следните суми: 1909,96 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес:
..............., с абонатен № ............, 337,28 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 24.01.2023 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 22,24 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., 5,17 лева, представляваща лихва за забава за периода от
05.03.2020 г. до 24.01.2023 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба – 06.02.2023 г. до окончателното им плащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника О. И. К., в качеството му на собственик на
топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния
недвижим имот, находящ се в ..............., с абонатен № ............, възникнало въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ.
Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като О. К. не е
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база
на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството,
извършващо дялово разпределение – в случая „..........“ ООД в края на отчетния период на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за
дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответникът,
като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. Същият не е погасил в срок дължимите
суми, както следва: 1909,96 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от
1
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 337,28 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
24.01.2023 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 22,24 лева – главница за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. и 5,17
лева - лихва за забава за периода от 05.03.2020 г. до 24.01.2023 г. върху главницата за дялово
разпределение на топлинна енергия. С тези доводи „.................“ ЕАД обосновава интереса си
от търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.04.202206.02.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особения представител на
ответника – адв. К. Х., назначен по реда на чл. 47, ал. 6, вр. чл. 48, ал. 2 ГПК, оспорва
исковите претенции като процесуално допустими, но по същество неоснователни. Оспорва
ответникът да има качеството на потребител на топлинна енергия, както и размера на
претендираната сума. Въвежда възражение за погасяване на вземанията с тригодишна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изтекла към момента на депозиране на исковата молба. При
отхвърляне на исковите моли за присъждане на разноски.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „.............“ ЕООД –
считано от 16.01.2024 г. съгласно справка от ТРРЮЛНЦ (с предишно търг. наименование
„..........“ ООД) като трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес
с обстоятелството, че за това лице съществува договорно задължение за извършване на
дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това
задължение в полза на ищеца би възникнало вземане за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да
бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от
ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на
ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1
ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД -
в тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответника на
облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответника право на
собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена
промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на
топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества
чрез изправно и преминало през метрологична проверка средство за търговско измерване, за
която се дължи посочената в исковата молба сума, при което за ответника е възникнало
насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
С оглед наведеното от ответника възражение за погасяване по давност на процесните
вземания, в тежест на ищеца е да установи наличието на основание за спиране/прекъсване
на давностния срок, за което не сочи доказателства.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
2
за забава.
В доказателствена тежест на ответника по предявените искове е да установи
основателността на възраженията си, както и заплащане на претендираните суми, в случай,
че твърди това.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали (като приложение към исковата молба),
съдът намира за относими към предмета на правния спор и необходими за неговото
разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Съдът
намира, че ищецът не следва да бъде задължаван да представи тези документи в оригинал,
като искането на особения представител на ответника в тази насока следва да бъде оставено
без уважение, предвид липсата на конкретно наведено оспорване, касаещо тези документи и
необосноваността на искането с конкретни възражения. Не се твърди документите да са
нечетливи, в същите да има добавки, изтривания, зачерквания, същите не са оспорени и по
реда на чл. 193 ГПК относно тяхната истинност.
С оглед проведеното оспорване с отговора на исковата молба следва да бъдат уважени
исканията на ищеца за допускане изслушването на СТЕ по въпроси, формулирани в исковата
молба, както и искането на ищеца за задължаване на подпомагащата страна да представи
документите, описани в исковата молба и касаещи дяловото разпределение на топлинна
енергия за процесния период, както и искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи преписи от фактурите за процесния период. Като ненеобходимо – предвид липсата
на твърдения за заплащане на суми, следва да бъде оставено без уважение искането за
допускане на ССчЕ.
Искането на ответната страна за задължаване на ищеца да представи заверен препис от
фактурите за процесния период, като относимо към проведеното оспорване, следва да бъде
уважено. В останалата част – по отношение на документите за отчет искането следва да бъде
оставено без уважение, с оглед изложените твърдения, че дяловото разпределение се
извършва от подпомагащата страна и предвид задължаването за представянето на тези
документи именно на тази страна.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „.............“ ЕООД, с ЕИК: .............,
със седалище и адрес на управление: ............... като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2024 г. от
10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него, а на подпомагащата страна – с
препис от исковата молба и отговора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения
представител на ответника за задължаване на ищеца за представянето им в оригинал на
основание чл. 183 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК третото лице – помагач „.............“ ЕООД, в
срок до първото по делото съдебно заседание да представи намиращите се у него
3
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот,
находящ се в гр. ..............., с абонатен № ............, включително изравнителните сметки и
документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла
вода.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищеца „.................“ ЕАД в в срок до
първото по делото съдебно заседание да представи заверени препис от фактурите,
издадени за вземанията, включени в процесния период от месец май 2019 г. до месец април
2022 г., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител по чл. 190, ал.
1 ГПК в останалата му част.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза по въпросите,
формулирани в в исковата молба, като вещото лице отговори на въпроса относно
размер на дължимите суми за топлинна енергия за период до м. януари 2020 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. М.Т., включен в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 320 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество и при
ФДР за процесния обект.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание, след представяне на доказателство за внасяне на определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушване на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
4
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5