№ 1079
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000503009 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 ГПК.
С решение от 11.08.2023г по гр.д. № 37/2023г на Софийски окръжен съд,
Софийски градски съд е осъден на осн. чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ вр. чл.6 § 1 ЕКЗПН да
заплати на Х. Т. И. сумата от 2 500лв, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. №
14 110/2020г. на СГС, 6-ти състав, ведно със законната лихва от 28.06.2022г., като искът
над присъдения размер до пълния претендиран от 25 050лв е отхвърлен като
неоснователен.
Против решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от
ответника Софийски градски съд чрез пълномощник Д.Д. с оплаквания за
неправилност. Подържат се доводи за неправилни изводи на съда, че процесният
период от 1г и 4мес., в които делото е продължило да е висящо след 28.10.2021г, се
дължи на необосновани процесуални действия на СГС с подробно изложени
съображения. Изтъква се, че правилно съдът приел,че процесното дело е водено от
състава на СГС ритмично и всички изискуеми в конкретния случай процесуални
действия са били извършени в разумен и кратък срок до 28.09.2021г, включително и
отлагането му за 28.06.2022г., но неправилни били изводите, че настъпилите след това
събития са довели до неоснователно и противоправно забавяне на съдебното
производство по причини, дължащи се на поведението на съдебния състав. Във връзка
се твърди, че периодът от I година и 4 месеца, в който делото е продължило да бъде
висящо след 28.10.2021г., се дължи на необосновани искания от страна на ищеца. В
тази връзка се изтъква и се цитира практика, че при иск по чл. 26 от ЗОДОВ на
обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от
1
неразумната продължителност на съдебното производство, но не и вреди от
неправилни или недопустими съдебни актове( решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр. д.
№ 924/2019 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС). В този смисъл предмет на разглеждане в
настоящето производство било наличието или не на неоснователни бездействия от
страна на съда, с които той е допуснал забавяне на процеса извън разумния срок, а не
контрол над правилността на предприетите от него действия. Твърди се, че ищецът
бил съпричастен към продължителността на производството, подавайки множество
неоснователни молби за определяне на срок при бавност, някой от тях едва месец след
като е поискал извършване на действието, т.е. без да даде възможност на съдебния
състав дори да се запознае с искането и да извърши действието. Евентуално ако
въззивният съд приеме, че в рамките на настоящето производство има правомощие да
преценява правилността на извършените от състава на СТС процесуални действия, то
следвало да се съобрази, че оставянето на исковата молба без движение на един по-
късен етап от производството не е противоправно действие, тъй като за редовността на
исковата се следи на всеки етап от производството. В тази връзка се иска и
съобразяване поведението на въззиваемия, който в рамките на съдебното производство
не с съумял да организира защитата си по начин, който да не внася никакво съмнение
за това какво иска от съда и какво цели с предявения иск, което и да не се цени като
умишлено, обективно е допринесло за продължителността на процеса. Изтъква се още,
че правилото за бърз процес не е самоцел и не може да взима превес пред равните
нему други такива като правото на справедлив съдебен процес, равнопоставеност на
страните, решаване на делото въз основа на обективно събран и всестранно преценен
доказателствен материал и други.( Boddaert v. Belgium, ЕСПЧ), поради това и не
следва да се ценят като забава действията да се осигури задължителното участие на
прокурор, както и изискването и прилагане на доказателства, което също не може да
се цени като забава по см. на чл.2б ЗОДОВ. На следващо място се твърди, че за
въззиваемия -ищец не са възникнали дори обичайните вреди, тъй като от решението
по въпросния спор не зависят никакви жизненоважни и дори имуществено значими
интереси, делото не е от категорията на тези с „висок залог“, предвид което по правило
забавянето му не може да произведе значими болки и страдания. Съответно
единствените отрицателни емоции, които са настъпили във вътрешната сфера на
въззиваемия са тези от очакването да се реши правния спор, които отрицателни
емоции, предвид предмета на съшия, не са от категорията значимо да се отразят на
качеството му на живот, да го накарат да промени обичайното си ежедневие и да
промени отношението си към околния свят. С оглед на изложеното се обобщава, че не
са налице основания по чл.2б ЗОДОВ и искът се явява неоснователен, а в условията на
евентуалност, че присъденото обезщетение е прекомерно, защото неимуществени
вреди са минимални. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това
отхвърляне на иска, евентуално намаляване на обезщетението по размер.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна Х. Т. И.
чрез пълномощник адв.С. И. САК, с който се развиват подробни съображения по
фактите с цитиране на практика на ЕСПЧ, с която обосновава възраженията си против
оплакванията в жалбата. Поддържа се в тази връзка, че искът е предявен на
21.12.2020г, а решение по делото постановено на 27.02.2023г - т.е. след две години и
три месеца, без по делото да се налага изслушване на свидетели или вещи лица, при
редовна искова молба, като множеството отлагания на съдебните заседания и периода,
в който това е правено са довели до необосновано забавяне на производството.
Твърдят се като необосновани пропуските на съда своевременно да конституира
представител на прокуратурата, както и да провери редовността на исковата молба при
2
депозирането й, но така също и дза приключи делото след прилагането на многократно
изискваното дело от АССГ, вместо да дава нов срок за становище от 6месеца на
контролиращата страна ПРБ, която е участвала като ответник от самото начало и
съответно е била запозната с представените доказателства. Поддържат се на следващо
място и доводи, че при забавяне на производството извън разумните срокове, съгласно
практиката на ВКС и ЕСПЧ неимуществените вреди се презумират. По изложените
съображения се иска потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Представителят на САП, конституирана като контролираща страна по смисъла
на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, изразява становище за основателност на въззивната жалба.
Настоящият състав приема въззивната жалба за подадена в срок и от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
След преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и
на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, въззивният съд
према следното: Производството пред Софийски окръжен съд е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ от Х. Т. И. срещу Софийски градски
съд за осъждането му да заплати обезщетение в размер на 25 050 лева за причинени
неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване в
разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС на гражданско дело № 14110/2020 г. на
Софийски градски съд, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба. Въззивният съд е обвързан само от наведените доводи за неправилност на
първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се
произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна
разпоредба
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивните жалба доводи за неоснователни. За да постанови обжалваното
съдебно решение, първоинстанционният съд обосновано е приел, че в разглеждания
случай е налице хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ. По категоричен начин се установява, че
на производството по гр.д. N 14 110/2020 год. по описа на СГС е образувано по
подадена на 21.12.2020 год. искова молба от Х. Т. И. срещу Административен съд -
София град, Върховен административен съд и Прокуратурата на РБ, с която са
предявени искове по чл. 26, ал. 3 от ЗОДОВ вр.чл. 6 §1 ЕКПЧ за заплащане на
обезщетение в размер на 26 000 лева за причинени неимуществени вреди на ищеца в
резултат на нарушеното му право за разглеждане в разумен срок на предявен иск по
реда на част 7 от ЗИНЗС пред Административен съд - София град по адм. дело №
11607/2019 год. на АССГ. В деня на постъпване на исковата молба в СГС делото е
разпределено на съдия П. А., видно от приложения протокол от избор на съдия-
докладчик. С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 05.01.2021
год., съдът се е произнесъл по направеното с исковата молба искане от ищеца за
освобождаване от внасяне на държавна такса по предявените искове, на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК и разпоредил връчване на препис от исковата молба на ответниците с
3
указания за възможността да подадат писмен отговор по чл. 131 от ГПК. На 17.02.2021
год. са постъпили писмени отговори на исковата молба от ответниците. С определение
от 16.03.2021 год. по чл. 140 от ГПК съдът е изискал заверено копие от
административното дело, изготвил е проекто-доклад по делото, като е разпределил
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и насрочил
разглеждането на делото за в о.с.з. на 18.05.2021 год. На датата на насроченото
открито съдебно заседание съдът е дал ход на делото, предявил е на страните доклада
по делото, срещу който не са направени възражения от страните. За прилагане в
цялост на копие от административното дело съдът е отложил делото за 28.09.2021г. В
призовката до АССГ, получена на 04.06.2021 год., изрично са вписани указанията на
съда за задължението на страната по чл.190 ГПК да представи заверен препис от
посоченото адм.д.№ 340/2021г на АССГ. С молба, подадена по електронен път на
19.05.2021 год., ищецът чрез пълномощника си адв. С. И. е представил
доказателствата, че още 25.03.2021 год. е представил на АССГ определението на съда
от 16.03.2021 год., като в продължение на повече от един месец указанията на съда не
са изпълнени, поради което моли за определяне на краен срок за представяне на
изисканото административно дело. С определение от 25.05.2021г год. съдията-
докладчик е определил едномесечен срок за изготвяне и представяне по делото на
копие от адм. дело № 340/2021 год. по описа на АССГ, считано от получаване на
съобщението с препис от молбата на ищеца. Съобщението е получено от АССГ на
04.06.2021 год., но до датата на насроченото о.с.з на 28.09.2021 год. копие от
административното дело не е представено от страна на ответника, който не е изпратил
представител за участие в откритото съдебно заседание. В това съдебно заседание
съдът не е дал ход на делото, тъй като е приел за основателно възражението на
пълномощника на ВАС за ненадлежно конституиране на всички страни в процеса, а
именно - поради това, че съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ по делото следва
задължително да участва прокурор в качеството на контролираща страна, когато
Прокуратурата не е единствен ответник. С определение от същото съдебно заседание,
съдът е конституирал СГП като контролираща страна в производството и е постановил
същата да се призове за датата на следващото съдебно заседание, като е отложил
делото за 22.03.2022 год.
Във връзка със заповед № К-325 от 21.03.2022 год. на административния
ръководител на САС, с която съдията-докладчик по делото П. А. е командирована от
СГС в САС, считано от 21.03.2022 год., и липса на обективна възможност за
определяне на заместващ съдия за провеждане на откритото съдебно заседание,
насрочено за 22.03.2022 год., с разпореждане от 21.03.2022 год. заместник-
председателят на СГС е разпоредил да се пренасрочат делата за 28.06.2022 год. На
26.03.2021 год. ищецът чрез пълномощника си адв. И. е подал становище по
депозираните от ответниците отговори по чл. 131 от ГПК на исковата молба по гр.д. №
14 110/2020 год. на СГС. На 29.03.2021 год. е подадено и допълнение към
становището. На 28.06.2022 год. СГС в състав съдия Д. Х. е дал ход на гр.д. № 14
110/2020 год. В това открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца е направил
искане за отвод на съдебния състав на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, поради
липса на протокол за случаен избор на новия съдия- докладчик, което е оставено без
уважение и вместо това съставът е пристъпил към извършване на съдопроизводствени
действия – доклад на становището и допълнението към него от пълномощника на
ищеца и разпоредил преписи от същите да се връчат на ответниците с указания, че в
едноседмичен срок могат да изразят становище. Липсват данни да е постъпило и
прието изисканото адм.дело № 340/2021 год. по описа на АССГ. Въпреки хода на
4
делото, в същото открито съдебно заседание съдът е оставил исковата молба без
движение с указания до ищеца в едноседмичен срок от връчване на препис от
протокола с писмена молба с преписи за ответниците „да изложи обстоятелствената
част на исковата молба, като акцентира върху нейното съдържание, а не върху обема и
конкретизира за всеки един ответник поотделно кое действие или бездействие счита за
деликт, коя правна норма нарушава това действие или бездействие, каква вреда е
претърпял ищеца, как е осъществена връзката между деянието и вредата, твърди ли, че
тя е пряка, както и да обоснове претенцията си за солидарност по главния иск".
Пълномощникът на ищеца е получил препис от протокола от проведеното открито
съдебно заседание на 28.06.2022год., като с молба от 08.07.2022 год. е направил
уточнения във връзка с дадените от съда указания по оставената без движение искова
молба, включително и оплакване за бавност при разглеждане на делото. С
разпореждане от 08.07.2022 год. съдът е констатирал, че делото не се намира в
деловодството на съда, а в кабинета на Председателя на СГС, след което предстои
изпращането му в САС по молбата по чл.255 от ГПК и затова не може да прецени
изпълнени ли са срочно и в цялост указанията за отстраняване нередовностите на
исковата молба. Поради това съдът е продължил срока за изпълнение на указанията с 2
седмици, считано от първоначално определения срок. Повторно ищецът е подал молба
за бавност на 28.07.2022 год. С определение от 02.08.2022 год. съдът е констатирал, че
продълженият срок за изпълнение на указанията е изтекъл на 29.07.2022г., като в този
срок пълномощникът на ищеца е бездействал, поради което на основание чл. 129, ал. 3
от ГПК съдът е прекратил производството по делото. На 30.08.2022 год. делото отново
е изпратено на САС по молба за бавност.Със заповед от 28.11.2022г по повод
прекратяване командировката на съдия Д. Х., за нов докладчик е определена съдия Г.
Т.. Пълномощникът адв.И. отново е подал молба за бавност на 16.12.2022г, тъй като
след отмяна на прекратителното определение от САС /с определение от 04.10.2022г по
ч.гр.д. № 2614/2022г/ делото все още не е било насрочено в открито съдебно
заседание. Насрочването на делото от новоопределеният докладчик съдия Т. е станало
с определение от 03.01.2023г за открито заседание на 31.01.2023г. На 31.01.2023г
всъщност е проведено първото по делото съдебно заседание, в което е обявен за
окончателен доклада по чл.140 ГПК, отхвърлено е доказателствено искане на ищеца за
разпит на свидетел, приложени са изпратените копия от аминистративните дела и е
даден ход по същество.Решението по делото е постановено на 27.02.2023г.
Анализът на събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства подкрепя изводите на първоинстанционния съд за допусната забава при
разглеждане на гр.д. № гр.д. N 14 110/2020 на СГС.Отговорността по реда на ЗОДОВ е
на Държавата, която по предявен иск се представлявана от процесуален субституент -
едно или повече съдилища, в които е разглеждано делото. Тази отговорност е
обективна. На обезщетение по реда на чл. 2б ЗОДОВ подлежат вредите - имуществени
и неимуществени, причинени от неразумната продължителност на съдебното
производство. Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на
делото от предявяването на иска до влизането в сила на решението, като спазването
или неспазването на инструктивните срокове за извършване на отделните
съдопроизводствени действия е без значение. Релевантна е общата продължителност
на делото с оглед неговата фактическа и правна сложност. Съдът установява
осъществяването на отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала,
доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението
претендиращата обезщетение страна. Тя отговаря за всички останали забавяния, в т. ч.
за тези вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по делото, защото
5
е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани
последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно
изпълняване на задължения. От момента на депозиране на исковата молба на
21.12.2020г до постановяване на съдебното решение на 27.02.2023г е изтекъл срок от
две години и два месеца, който не може да се определи като разумен.
Обстоятелството, че производството се е забавило заради поискан няколкократно
отвод на състава, не е извинителна причина и не изключва отговорността по ЗОДОВ.
Предмет на делото е иск, който не съставлява фактическа и правна сложност, в
процеса не са настъпили усложнения от процесуална страна, нито се е налагало
събирането на множество доказателства, които обективно да изискват повече време.
Напротив, единственото доказателствено искане е за прилагане на забавеното
административно дело от страна на ответника АССГ, което не е било изпълнено
въпреки своевременно дадените указания и производството е следвало да приключи с
понасяне последиците по чл. 161 ГПК от неизправната страна. Вместо това се е
стигнало до отлагане на делото, заради пропуск на съда да конституира съгласно чл.10
ал.1 ЗОДОВ прокуратурата като контролираща страна и това става повод за отлагане
на делото и то с 6месеца, въпреки че и до този момент тя е участвала в процеса макар
и в други качество и е била запозната с иска. Правилни фактически са и констатациите
на съда, че производството се е забавило заради несвоевременното оставяне на
исковата молба без движение, заради нередовности, които не са били констатирани
своевременно и въобще не са били налице, както и заради неправилните указания за
представяне на копия от депозирани три месеца преди това становища по съществото
на спора с характер на писмени бележки. Поради това и обоснован е крайният извод,
че е допусната забава при разглеждане на делото за период от 1 година и четири
месеца, която с оглед липсата на фактическа и правна сложност, надхвърля разумния
срок за разглеждането му пред първа инстанция.
Правилно на следващо място първоинстанционният съд е съобразил
практиката на ЕСПЧ, че съществува оборима презумпция, че неразумната
продължителност на производството по чл.2б ЗОДОВ причинява неимуществени
вреди. При определяне размера на обезщетението са отчетени всички релевантни
обстоятелства. В тази връзка конкретно и обосновано е съобразено, че за ищеца са
настъпили неимуществените вреди, изразяващи се в чувство за малоценност от
незачитане на личните и гражданските му права, наложено от обективния факт от
забавата на процеса. Настоящият съдебен състав също споделя разбирането, че
съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява именно такива неимуществени вреди. В тази насока е както практиката на
ВКС – например решение № 60242 от 13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г.
о., така и трайната практика на Европейския съд по правата на човека по този въпрос.
Ето защо, поначало не е необходимо ищецът да доказва обичайните, типични
неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското
съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като
притеснения за неговото развитие и евентуален неблагоприятен изход, накърняване на
чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в
държавността поради забавянето на делото. В случая не са установени различни от
описаните по-горе обичайни вреди върху психическото и емоционалното състояние на
ищеца, поради това и същите не надхвърлят обичайните такива, затова и
обезщетението от 2500лв се явява справедлива компенсация по чл.52 ЗЗД.
При този изход на спора с оглед неоснователността на жалбата на на
6
въззивника –ответник не се следват разноски, а въззиваемият не е претендирал такива.
С оглед на изложеното, САС в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.08.2023г по гр.д. № 37/2023г на Софийски
окръжен съд в обжалваната му осъдителна част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в 1-месечен срок от връчване преписи на страните при наличие на
предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7