Р Е Ш Е Н И
Е
№…………/03.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на втори декември две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
При участието на секретаря Е.П., като разгледа
докладваното от съдията т.дело №240/2016г. по описа на ВОС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава 32 от ГПК, Търговски спорове.
Производството
е образувано по искова молба на Г.Г.К., ЕГН **********, чрез адв.Г.С.,
за обявяване за недействителна спрямо ищеца извършена покупко-продажба на
недвижими имоти, по нот.акт №51, том първи, рег.№749, дело №47/2016г. на
нотариус рег.№335 в НК П.С., между ответниците ТЕЛЕМОНД ООД, ЕИК ********* и
ТЛК БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, на основание чл.135 ЗЗД.
В исковата молба се излага, че въз основа на договор за цесия от 29.10.2015г. ищецът
Г.Г.К. придобил от ПИКАДИЛИ ЕАД възмездно вземане на последното от А.Л. Н. по
издаден обратен изпълнителен лист по гр.дело №440/2011г. на ВОС, за сумата от
4 935 160.46 лева. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията още
на 26.11.2015г. като на следващия ден е образувано от цесионера Г.К.
изпълнително дело №1491/2015г. на ЧСИ З.Д..
Твърди се, че А.Н. е собственик на 50% от дружествените дялове на
ТЕЛЕМОНД ООД. Твърди се, че по изпълнителното дело е наложен запор върху
дружествените дялове на ограничено отговорния съдружник Ал.Н. с вписване от
15.12.2015г. в ТР. Твърди, че на 21.12.15г. взискателя е направил изявление
пред ЧСИ за прекратяване участието на Н. в ответното дружество. Твърди се
връчване на това изявление на 04.01.2016г., откогато е започнал да тече и
тримесечния срок по чл.517, ал.3 ГПК за предявяване на иск за прекратяване на
дружеството. Дружеството дължи на ищеца припадащата се на съдружника част от
имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, т.е. до размера на
ликвидационния му дял. Твърди се, че поради това ответното дружество следва да
се въздържа от действия, с които би намалило стойността на този ликвидационен
дял. Обратно на това, на 16.02.2016г., без решение на ОС, управителят на
ответното дружество Телемонд ООД продава 21 бр. недвижими имоти на втория
ответник ТЛК България ООД. Двете дружества се представляват от свързани лица по
смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ. Описани са подробно имотите, предмет на
разпоредителната сделка всички, представляващи част от Търговски комплекс ЯН
ПАЛАХ във Варна. Продажбата е обективирана в НА №51, том първи, рег.№749, дело
№47/2016г. на нотариус П.С.. Твърди се, че извършената сделка уврежда кредитора
Г.К. тъй като е сключена под данъчната оценка на имотите. На практика се
твърди, че липсва насрещна престация тъй като плащането по сделката е уговорени
като прихващане и бъдещи плащания. В патримониума на ответното дружество
Телемонд ООД не е постъпила никаква сума в резултат на сделката. Твърди се, че
предмет на това прихващане са записи на заповед, по които кредитор е Ал.Н.
спрямо Телемонд ООД, вземанията на който кредитор са цедирани на ТЛК България
ООД. Твърди се, че Телемонд ООД няма такива задължения към А.Н. и такива суми
не са постъпвали в имуществото на първото дружество под формата на заеми.
Твърди се освен това, че длъжникът е знаел към момента на разпореждането за
наличието на запора. Знание за наложеният запор е имало и в управителните
органи на второто дружество ТЛК България, тъй като се твърди, че управителите
им са свързани лица по смисъла на пар.1 от ТЗ. Твърди се, че праводателят и
правоприемникът са свързани лица по смисъл на пар.1 от ТЗ и извършените сделки
са изцяло фиктивни. Претендира се отмяна на извършените недействителни по
смисъла на чл.135 ЗЗД действия спрямо ищеца ведно с присъждане на сторените
разноски. С допълнителна искова молба адв.С. поддържа се, че при налагане на
запор, дружеството е съдлъжник до размера на ликвидационния дял на съдружника,
поради което е и пасивно легитимиран като ответник по конститутивния иск. С
допълнително становище от 04.05.2016г. ищецът твърди, че не е отпаднало
основанието му като кредитор на ответника. Твърди, че е образувал изп.дело пред
ЧСИ Д. въз основа на издадения на 28.04.2016г. изпълнителен лист по в.гр.дело
№3344/2012г. на ВОС – изп.дело 640/2016г. като със заявление от 28.04.2016г. е
заявил и искане за налагане запор на дружествените дялове на Ал.Н. в Телемонд
ООД.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв.С.
поддържа иска. Поддържа се в устните обяснения, че знание за увреждащата сделка
е имало и у второто дружество –съдоговорител на Телемонд ООД.
Съдът с определение
№706/01.03.2016г. /л.107/ е счел исковата молба за редовна и производството по
нея допустимо като разпоредил връчване на преписи на ответниците.
В срока за отговор са постъпили
становищата на двете дружества, както следва:
С молба вх.№8789/24.03.2016г. е постъпило становище на адв.Я. като
пълномощник на ТЕЛЕМОНД ООД с твърдения за недопустимост на иска поради
липса на активна процесуална легитимация на ищеца. Твърди се, че ищецът не
твърди и не се легитимира като кредитор на ответното дружество. Твърди се
отделно, че ищецът не е овластен към момента от ЧСИ З.Д. да предяви иска по
чл.517, ал.3 ГПК, но дори и при това положение, ищецът не придобива вземане
спрямо ответника. Оспорва се наличието на материална легитимация тъй като
ищецът твърди, че е кредитор на трето лице А.Н., а не на дружеството. Исковата
претенция е и недоказана. В тази връзка се твърди, че имотите са продадени на
реална пазарна цена, при това за да бъде овъзмезден ищеца по други отношения –
освобождаването му като съдружник през 2009г. от ответното дружество Телемонд
ООД. Твърденията за свързаност пък касаят А.Н. и второто дружество ТЛК
България, а не първия ответник. Оспорва се твърдението, че Телемонд дължи на
Ал.Н. изплащане на дружествения му дял като се възразява, че Н. продължава да е
вписан като съдружник в ответното дружество/видно от вписване в ТР/. Освен това,
дори последния да е освободен като съдружник, то в исковата молба не се посочва
размер на дружествения му дял за да се направи преценка за интереса от
атакуваното разпореждане. Прави се в евентуалност искане за спиране на
производството до приключване на т.дело №136/2016г. на ВОС относно участието на
А.Л. Н. като съдружник в ответното дружество Телемонд ООД. С допълнителен
отговор ТЕЛЕМОНД ООД чрез адв.Я. поддържа отговора и неоснователността на иска.
Излага, че ищецът би следвало да представи доказателства за овластяването си да
предяви иска по чл.517, ал.3 ГПК за да обоснове легитимацията си като кредитор
на ответното ТД тъй като капиталовите ТД не отговарят за задълженията на своите
съдружници. Твърди се, че процесния запор върху дружествен дял е отменен,
вписано в ТР и е налице заличаване на запора. Поради това отново ищецът не се
легитимира като кредитор. Оспорва се изрично изложеното от ищеца ново основание
– нов изпълнителен лист, издаден по друго гр.дело три месеца след първоначалния
/по ИМ/ като се твърди, че това са нови факти, които представляват ново
основание и следва да бъдат заявени като нов иск. Новият изпълнителен лист не е
предмет на процесната цесия. Поради това вземането по новия изпълнителен лист
изобщо не е цедирано в полза на ищеца с договора от 29.10.2015г. Изпълнителният
лист по гр.дело №10935/2010г. на ВРС, предмет на цесията е обезсилен.Поради
това се прави довод, че цесията с несъществуващо вземане, няма транслативно
действие. Иска се преюдициално произнасяне от съда относно действието на
цесията от 29.10.2015г. при положение, че листа, предмет на вземането по
същата, е обезсилен.
В съдебно заседание пълномощникът на ответника адв.Я.
поддържа отговора на исковата молба, вкл. възражението си по допустимостта на
иска както и поради обезсилване на издадения изпълнителен лист, с който се
легитимира ищеца. Твърди се, че издаденият обратен изпълнителен лист е
обезсилен ведно с прекратяване на образуваното изп.дело 1491/2016г., с което
отпада и основанието на предявения иск. Претендират сторените разноски по
делото.
С молба вх.№9974/04.04.2016г., в срока по чл.367 ГПК, втория ответник ТЛК
БЪЛГАРИЯ ООД, оспорва допустимостта на иска. Твърди се липса на интерес от
водене на иска поради мотивите на т.1 от т.р. 5/2014. на ГТК на ВКС както и
решение по гр.дело №4996/2013г. на ВКС по чл.290 ГПК. Твърди се липсва на
интерес от иска по чл.135 ЗЗД. Твърди се, че имуществото не принадлежи на
приобретателя по сделката ТЛК ООД. Имотите са придобити от друго дружество КОМИДА
ЕООД, ЕИК *********, преди вписване на исковата молба по настоящия спор – с НА
№124 от 25.02.2016г., а исковата молба е вписана на 26.02.2016г. под №125 от
същата дата в СВп. Поради това, придобиването от трето дружество е
противопоставимо на кредитора и той не би могъл да се удовлетвори от същото
имущество. Поради това се претендира прекратяване на делото. Евентуално,
ответникът оспорва основателността на иска. Твърди, че ищецът няма качество
„кредитор” на Телемонд ООД, а е кредитор евентуално на А.Н.. Твърди се, че в
образуваното изп.дело на ЧСИ З.Д. ищецът е избързал и преждевременно, преди
връчване на ПДИ на длъжника, е подал изявление по чл.517 ГПК. Неоснователно е
твърдението на ищеца, че от 04.01.2016г. е станал кредитор на ответното
дружество. Твърди се, че ако и да има вземане от дружеството, ищецът не
разполага с такова към датата на атакуваната сделка 16.02.2016г. Твърди се
освен това, че дружеството не става длъжник и не замества длъжника в
изпълнението. То само може да плати в изпълнението полагащата се на прекратилия
членството си съдружник от имуществото на дружеството при това ако реши да
избегне последиците от прекратяване на ТД. Налагането на запор не прави
взискателя по изп.производство кредитор на ТД. Възниква задължение на
дружеството да плати сума, равняваща се на ликвидационния дял на съдружника
съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, но на съдружника, макар да бъде изпълнено спрямо
взискателя по принудителното изпълнение. Няма заместване на длъжника в
изпълнението от дружеството. Последният остава трето задължено лице спрямо
взискателя. Поради това ответникът оспорва качеството „кредитор” на ищеца след
тълкуване разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК. Евентуално, право на ищеца като
кредитор на дружеството, т.е. кредитор за изплащане стойността на
ликвидационния дял на Н., възниква към 04.04.2016г., т.е. след сделката. С
отговора на исковата молба този ответник представя /и твърди/ доказателства, че
по сметка на ЧСИ З.Д. към 04.04.2016г. Телемонд ООД е заплатил сума равна на
дела на съдружника от баланса на дружеството към 31.01.2016г. в размер на
36 931.74 лева. Поради това на още едно основание ищецът не се легитимира
като кредитор на ответното дружество. Ищецът не е овластен и не е образувал
производство по чл.517, ал.3 ГПК срещу дружеството – ответник. Отделно от това,
се оспорва съобщаване на цесията в полза на ищеца, на длъжника по вземането А.Н..
Поради това извършената цесия не е произвела действие спрямо длъжника. Оспорва
се и нотариалното връчване на уведомлението на длъжника – оспорва се адреса на
който е връчено, представителната власт на лицето, подписало уведомлението и
спазване на нотариалното производство. Оспорва се наличието и на увреждащо
кредитора действие чрез атакуваната сделка: Неоснователно се твърди, че е
сключването на сделката за продажба на имотите под данъчната им оценка. Освен
това размерът на вземането на кредитора евентуално се изчерпва до сумата от 36
931.74 лева, представляваща припадащата се част на дела на съдружника Ал.Н..
Излагат се подробни съображения относно съотношението на двете стойности и
действителната пазарна стойност, на която са продадени имотите към 16.02.2016г.
Твърди се освен това, че сделката не накърнява правата на кредитора тъй като
имуществото на дружеството се увеличава с положителна разлика между балансовата
стойност на имуществото и вземането от продажбата в размер на
2 491 848 лева. Договорени са и други благоприятни за прехвърлителя
условия по сделката, които не касаят ищеца. Положителната разлика в имуществото
на дружеството по баланса е многократно по-висока от сумата, на която
евентуално ищецът има право като кредитор на съдружника – 36 931.74 лева.
Освен това, след сделката, в имуществото на първия ответник остават активи на
стойност от 1 499 500 лева, които са посочени отделно като обекти на
собственост. Остатъчното имущество след сделката от 16.02.2016г. е
предостатъчно спрямо интереса на ищеца, посочен по-горе, в размер на стойността
на дела на съдружника Н.. Въпросите относно действията на управителя извън
решение на ОС е вътрешнодружествен и не касае спора между страните. Ответникът
оспорва на отделно основание и знанието на ответниците за увреждане на ищеца
посредством извършената между тях сделка. Оспорва се и свързаността на управителните
им органи по смисъла на пар.1 от ТЗ. Ответникът ТЛК БЪЛГАРИЯ ООД в заключение
иска прекратяване на производството, евентуално отхвърляне на иска ведно с
присъждане на сторените разноски. С
допълнителна молба вх.№11407/18.04.2016г. ответникът ТЛК БЪЛГАРИЯ ООД обосновава допълнителен довод за
недопустимост на иска като счита, че ищецът не се легитимира като кредитор – с
определение по в.ч.гр.дело №502/2016г. на ВОС е обезсилен издадения в полза на
ПИКАДИЛИ ЕАД срещу А.Н. обратен изпълнителен лист. Поради това се твърди липса
на правен интерес на ищеца от заведения иск. Представен е нот. заверен препис
от определението на ВОС. С отговор на втория ответник вх.№17625/20.06.2016г.
ТЛК БЪЛГАРИЯ ООД оспорват допълнителната искова молба. Претендира се
прекратяване на производството поради нови три обстоятелства: постановено
окончателно произнасяне с определение по в.ч.гр.дело №502/2016г. на ВОС, с
което е обезсилен ИЛ, въз основа на който е образувано изп.дело №1491/2015г. на
ЧСИ З.Д.; решение на ВОС по т.дело №136/2016г., с което е прието, че не е
налице прекратяване на членството на Ал.Н. в Телемонд ООД и прекратяване на
изп.дело на ЧСИ З.Д., цит.по-горе. Образувано е ново изп.дело въз основа на нов
изпълнителен лист, които не обосновават качеството кредитор на ищеца. Ищецът не
е основал претенцията си на тези факти и те са нови за настоящия процес.
Претендира се прекратяване на делото, а евентуално отхвърляне.
Въз основа на твърденията и
възраженията на страните, съобразно доводите и събраните доказателства както и
въз основа на извършена служебно проверка по цитираните съдебни производства,
съгласно вътрешното си убеждение, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на разглеждане е предявен на 25.02.2016г. от Г.Г.К.,
ЕГН **********, конститутивен иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за
относително недействителна спрямо ищеца сделката на разпореждане с недвижими
имоти от ТЕЛЕМОНД ООД, ЕИК *********, Варна в полза на ТЛК БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК
*********, София, обективирана в НА №51, том първи рег.№749, дело №47/2016г. на
нотариус П.С., рег.№335 в НК, ВРС, с твърдения за увреждане на ищеца в
качеството му на кредитор на първия ответник Телемонд ООД, въз основа на издаден
обратен изпълнителен лист по гр.дело №1440/2011г. на ВРС, 12 състав и извършена
цесия на вземането по този лист срещу А.Л. Н., съдружник в Телемонд ООД, който
договор е сключен на 29.10.2015г. между ПИКАДИЛИ ЕАД и Г.Г.К., на основание
чл.135 ЗЗД.
С решение №399/01.06.2016г., в
хода на настоящото производство, образувано на 05.02.2016г., съдът по т.дело
№136/2016г. е приел за установено в отношенията между страните, че А.Н. е
съдружник в ответното дружество Телемонд ООД с дялово участие от 50 дяла от по
50 лева всеки и не е с прекратено членствено правоотношение на 04.01.2016г. по
реда на чл.517, ал.3 ГПК, на основание чл.71 ТЗ. С решението съдът е приел, че
не е настъпило прекратяване качеството съдружник на ищеца Ал.Н. поради
неосъществен фактически състав на чл. 517 ал.3 от ГПК. Съставът на разпоредбата
изисква точно определена последователност на изпратено запорно съобщение до
Агенция по вписванията за запор върху дял на ограничено отговорния съдружник и
връчване на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на
длъжника в дружеството. По конкретния казус: при ЧСИ З.Д., рег.№808 с район на
действие ОС Варна е образувано изпълнително
дело № 20158080401491 по молба на Г.Г.К. в качеството му на взискател въз
основа на обратен изпълнителен лист,
издаден на 03.04.2014г. от РС - Варна на основание съдебно решение по
гр.д.№10935/2010г., по силата на който А.Н. е осъден да заплати на „ПИКАДИЛИ”ЕАД
сумата от 4 935 160.46 лева, събрана по изпълнително дело № 20117180401484 по описа на ЧСИ Станимира
Данова, при предварително изпълнение на отмененото Решение №896/2011г. по
възз.гр.д. №1078/2011 г. по описа на ВОС, ГО.
С определение от
08.04.2016г. по ч.гр.дело №502/2016г. на ВОС, ГО, е обезсилено разпореждането
на ВРС, постановено на 19.03.2014г. по гр.д. № 10935/2010г. и издаденият въз
основа на него обратен изпълнителен лист в полза на „Пикадили“ЕАД, за заплащане
на сумата от 4 935 160.46 лева, събрана по изпълнително дело №
20117180401484 на ЧСИ Ст. Данова поради липса на компетентност на издалия листа
съд. Съдът е констатирал, че обезсиленият обратен изпълнителен лист е във
връзка с издаден в полза на жалбоподателя изпълнителен лист по в.гр.д.№ 1078/2011г.
въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд. Това решение
е било отменено по реда на инстанционния контрол, след което друг състав на ВОС
е постановил ново решение по в.гр.д.№3344/2012г., потвърждавайки
първоинстанционното решение по гр.д.№10935/2010г. за отхвърляне на исковата
претенция. Новото въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване и към
датата на подаване на молбата за издаване на обратния изпълнителен лист е било
влязло в сила. Съгласно разпоредбата на чл.245 ал.3 ГПК вр. чл.282 ал.6 ГПК,
компетентен да издаде обратния изпълнителен лист е съдът, постановил решението
по същество на спора по начин, различен от този по решението, въз основа на
което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист. В настоящия случай това е
въззивния съд по гр.д.№ 3344/2012г. Независимо, че резултатът по това дело е
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, то именно въззивният съд като
инстанция по същество е съдът, който следва да издаде обратния изпълнителен
лист.
С подадената искова молба по
чл.135 ЗЗД ищецът се легитимира именно с изпълнителния лист от 03.04.2014г.,
издаден по гр.дело №10935/2010г. на 12 състав на ВРС, издаден на основание
чл.245, ал.3 ГПК, който е бил обезсилен по цит.по-горе гр.дело.
От друга страна, настоящият ищец
Г.К. се легитимира като взискател по цитираното изп.дело на ЧСИ З.Д. въз основа
на Договор за прехвърляне на вземане/цесия/ от 29.10.2015г., сключен между
Пикадили ЕАД и Г. Г.К.. Дали цесията, легитимираща ищеца, е надлежно съобщена
на длъжника съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, не е от съществено значение по настоящия
спор тъй като тя има за цел единствено да определи и обвърже длъжника кому да
престира и нито води до отпадане качеството „взискател” на цесионера, нито до отпадане
това на длъжника.
За изпълнение на това задължение
е наложен запор върху дружествения дял на А.Н. в Телемонд ООД въз основа на
запорно съобщение на ЧСИ, на дата 15.12.2015г. Доколкото ПДИ се изпраща ведно с
уведомления за наложените запори и възбрани съгласно чл. 428 ал.2 от ГПК, то
обстоятелството, че поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника
след налагане на запора върху дружествения му дял е без значение за редовността
на последното действие. На Телемонд ООД чрез законния представител е надлежно
връчено изявление на взискателя за прекратяване участието на съдружника Н., на
дата 04.01.2016г. Длъжникът е уведомен за това обстоятелство на 06.01.2016г.
ПДИ му е връчена на 15.01.2016 година, т.е. след започване на принудителното
изпълнение, поради което и процедурата по изпълнението в случая е порочна,
респективно не може да породи целените последици по прекратяване на
членственото му правоотношение. Налагането на запора върху дела на съдружника
безспорно може да предхожда връчването на ПДИ, но преди изтичане на посочения в
ПДИ срок за доброволно изпълнение на задължението към взискателя не може да се
пристъпи към принудително изпълнение съгласно чл.428 ал.2 от ГПК, респективно
не могат да настъпят целените в случая с връчване на уведомлението за
прекратяване участието на съдружника, последици. Въпреки, че връчването на
изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника на
дружеството е по-скоро действие, аналогично на чл. 125 ал.2 от ТЗ, а не акт на същинско
принудително изпълнение, същият трябва да следва изтичане на срока за
доброволно изпълнение, в който длъжникът е възможно да изпълни. Именно поради
това, съдът е приел, че не е настъпило прекратяване на качеството на съдружник
на А.Н. в Телемонд ООД.
С Определение № 902/08.04.2016
година по въз.гр.д.№502/2016г. на ВОС е обезсилено разпореждането от
19.03.2014г. по гр.д. № 10935/2010г. на ВРС и издаденият въз основа на него
обратен изпълнителен лист, по който е образувано изпълнителното производство на
ЧСИ З.Д.. В съдебния акт е прието, че ВРС не е бил компетентен да се произнесе
по молбата на „ПИКАДИЛИ” ЕАД поради отсъствие на родова компетентност.
Изпълнителното производство е прекратено на 08.04.2016 година съгласно
разпореждане на ЧСИ З.Д., видно от приложената към настоящото дело преписка от
изп.дело №1491/2015г., приложено разпореждане на л.631. Съгласно приложено към
преписката удостоверение изх.№11396/21.04.2016г. на ЧСИ З.Д., образуваното
изп.дело №1491/2015г. за вземане на Г.Г.К. от А.Л. Н. за сумата от
4 935 160.46 лева, е прекратено, считано от 08.04.2016г. поради
постановено определение по в.гр.дело №502/2016г. за обезсилване на обратен
изпълнителен лист в полза на взискателя, на основание чл.433, т.2 ГПК. От
преписката се установява вдигане на наложените възбрани и запори след
прекратяване на изпълнителното производство както и възстановяване на посочена
от Телемонд ООД банкова сметка ***нията му като трето задължено лице, сума в
размер на 36 931.74 лева, представляващи равностойността на дела на А.Н.
към 31.01.2016г. Същите са внесени от дружеството на 04.04.2016г. по банкова
сметка ***.Д. и възстановени обратно на Телемонд ООД на 18.07.2016г. /по б.см.
на адв.Я., сочена от третото лице/ -л.726 и сл. по делото, част от преписката
от изп.дело.
Независимо от посоченото от ЧСИ
основание, предвид обезсилването на издадения ИЛ, производството е прекратено
по силата на закона, на осн. чл.433 ал.1 т.3 от ГПК. Последиците от
прекратяването са, че следващите изпълнителни действия са недопустими, а
извършените изпълнителни действия се обезсилват с обратна сила. Запорът /в
случая/ се вдига служебно, предприетите действия по принудително изпълнение,
освен ако не засягат права на трети лица, също се обезсилват по право и не
могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици. На
плоскостта на казаното, качеството на взискател на Г.К. е отпаднало, отпаднали
с обратна сила са и последиците от действията, насочени към принудително
изпълнение върху дела на съдружника Н. в „ТЕЛЕМОНД”ООД. Аргумент за последното
е и невъзможността да се възобнови прекратеният изпълнителен процес.
Неслучайно, видно от вписванията по партидата на „ТЕЛЕМОНД” ООД, на 09.05.2016
година е вписан нов запор върху дружествените дялове на Н., но на ново
основание и в новообразувано изпълнително производство. Няма данни за постъпило
ново изявление на взискателя за прекратяване членственото правоотношение на
съдружника до датата на съдебното заседание по същество на спора – 02.12.2016
г., такива твърдения не се навеждат и от ответното дружество. Изложеното води
до извод, че качеството „съдружник” на А.Н. не е отпаднало към датата, на която
изявлението на взискателя до дружеството, е връчено, т.е. към 04.01.2016
година.
За да се произнесе по спора с
правно основание чл.135 ЗЗД, съдът на първо място намира, че изложените в
исковата молба от ищеца Г. Г.К. факти и обстоятелства, са достатъчни да
обосноват допустимостта на иска. Исковото производство пред ВОС по
конститутивния иск е образувано през м.02.2016г. въз основа на твърдения за
качество „кредитор” на ищеца по отношение на ответника Телемонд ООД по
отношение на конкретно вземане – вземане, реализирано въз основа на упражнено
потестативно право по чл.517 ГПК спрямо длъжника –съдружник в ответното
търговско дружество. Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани
страни, при задължително необходимо другарство на договарящите по атакуваната
за относително недействителна сделка.
Съобразно изложеното в исковата
молба съдът квалифицира иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, т.е. относно разпоредително
/увреждащо/ действие, което е извършено след възникване вземането на ищеца,
основаващо се на договор за цесия от 29.10.2015г. Увреждащо кредитора действие
е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Като такова
действие се счита винаги намаляването на актива или увеличаването на пасива на
длъжника. Поради възмездността на атакуваната сделка, от значение е и знанието
на третото договарящо лице, т.е. субективния елемент от фактическия състав на
приложимата разпоредба. Необходимо е установяване и на знание за увредата на
кредитора у длъжника, т.е. съзнание, че с разпоредителното действие ще се
затрудни удовлетворяването на кредитора. Съгласно реш.639/06.10.2010г. по
гр.дело №754/2009г. на IV г.о. ВКС, длъжникът знае за увреждането на кредитора
когато знае, че има кредитор. Поради възмездния характер на сделката, знание
следва да бъде установено и у третото договарящо лице – ТЛК България ООД, т.е.
съзнаване, че съдоговорителят му има дългове и че с процесната сделка същия
бива увреден. В настоящия случай, ищецът се позовава на установена от закона
презумпция за знание на договарящите съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД. Същата
принципно се прилага и по отношение на юридически лица, чиито собственици и/или
управители са от кръга лица, визиран в разпоредбата като тези обстоятелства
подлежат на конкретна преценка. Съгласно задължителната за съдилищата практика
на ВКС, обективирана в различни решения, нееднозначно се приема, че
презумпцията се прилага в случаите на родство от вида на посоченото в ал.2 по
отношение на собствениците и управителите на договарящите страни, а в
останалите случаи не намира приложение като изисква доказване на субективния
елемент – знанието за увреждане на кредитора. /вкл. в хипотезите на приложение
на пар.1 ДР на ТЗ/
Тъй като ищецът се позовава на
материалноправно качество на кредитор на ответното дружество в хипотезата на
упражнено потестативно право по чл.517 ГПК, съдът следва да обсъди на първо
място притежава ли ищеца качеството „кредитор” на Телемонд ООД съгласно чл.135 ЗЗД. Към завеждане на иска през м.02.2016г., както по твърдения, така и по
приложените писмени доказателства, формално ищецът се легитимира като взискател
по изп.дело №1491/2015г. на ЧСИ З.Д., за вземане по отношение на А. Л.Н.. /л.67
и сл. от настоящото дело/ Последващото обезсилване на изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело, не е от съществено значение
за настоящия спор тъй като не се изисква изискуемост и ликвидност на вземането
на кредитора, предявил конститутивния иск по чл.135 ЗЗД, респ. не се изисква
същия да разполага с изпълнителен лист за вземането си. Освен това, от
събраните доказателства, неоспорени от страните, се установява последващо
образуване на идентично изп.дело, въз основа на редовно издадения втори обратен
изпълнителен лист срещу А.Н. – изп.дело №640/2016г. на ЧСИ З.Д., видно от
удостоверение на последния на л.326 по настоящото дело.
Съгласно чл.
517, ал. 1 и ал.
3 ГПК, принудителното изпълнение започва с налагане на запор върху дела на
ограничено отговорния съдружник, който се вписва в търговския регистър и се
съобщава на дружеството; след налагане на запора съдебният изпълнител връчва на
дружеството изявление на взискателя за прекратяване участието на съдружника -
длъжник; ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството,
като прекратяването се вписва служебно в търговския регистър и след това се
извършва ликвидация на дружеството с цел удовлетворяване на кредитора - ищец от
полагащия се на съдружника - длъжник ликвидационен дял; ако установи, че
дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника - длъжник
част от имуществото, определена съгласно чл.
125, ал. 3 ТЗ, или че вземането на взискателя е удовлетворено, съдът
отхвърля иска за прекратяване на дружеството. С постановени при действието на чл. 290 ГПК решения, имащи характер на задължителна съдебна практика по чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК - решение
№ 114/01.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 77/06.06.2012
г. по т. д. № 573/2011 г. на ВКС, II т. о., и решение №
101/25.06.2012 г. по т. д. № 877/2011 г. на ВКС, II т. о., Върховният
касационен съд се е произнесъл, че предпоставките за прекратяване на търговско
дружество в резултат на предприето принудително изпълнение върху дял на
ограничено отговорен съдружник и поредността на действията, чрез които се
осъществява прекратяването, са уредени изрично в разпоредбата на чл.
517, ал. 3 във вр. с ал.
1 ГПК, която не може да се прилага разширително и е недопустимо съдът да
обуславя прекратяването на дружеството от предпоставки, невключени в нейния
фактически състав. Трайна и последователна е и практиката на ВКС по въпроса, че
в хипотезата на чл.
517, ал. 3 ГПК прекратяването на дружественото участие на съдружника - длъжник
настъпва със самото връчване на изявлението на кредитора - взискател на
дружеството, независимо от волята на длъжника или на дружеството /решение № 347/04.05.2005
г. по т. д. № 631/2004 г. на ВКС, II т. о., решение № 26/09.02.2007 г. по
т. д. № 520/2006 г. на ВКС, I т. о./.
Материалноправните въпроси,
свързани с прилагането на изпълнителния способ по чл. 517 ГПК и доколко изявлението на взискателя за прекратяване участието на
длъжника -съдружник в Телемонд ООД прекратява качеството му на съдружник с
достигане до дружеството, не е от съществено значение по спора. Това е така тъй
като тази преценка е предпоставена от правния въпрос става ли взискателя по
изп.дело „кредитор” на дружеството поради упражнено право да насочи
изпълнението върху дружествения дял на длъжника си в едно търговско дружество. По
този въпрос е постановена задължителна за съда практика на ВКС, която следва да
бъде съотнесена към настоящия казус. С решение №165/19.05.2016г., по т.дело
№883/2014г. на Второ т.о., ТК на ВКС, по чл.290 ГПК, е прието, че с връчването
по реда на чл.517, ал.3 ГПК на изявление на взискателя за прекратяване
участието на длъжника в дружеството взискателят не придобива качеството
кредитор на дружеството с вземане в размер на припадащата се на съдружника част
от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ, поради което и не е материалноправно легитимиран
да предявява иска по чл.135 ЗЗД срещу дружеството, респ. срещу неговия
съдоговорител. Това решение е логично продължение на предходни произнасяния на
ВКС относно качеството на дружеството на трето задължено лице по смисъла на
чл.507 ГПК. При положение, че ищецът няма качеството кредитор на търговското
дружество е без значение поредността от правни и фактически действия, които в
съвкупност обуславят последиците на този изпълнителен способ, свързани дори с
прекратяване на търговеца.
При тази задължителна практика,
искът се явява неоснователен при неустановяване само на първата материална
предпоставка от състава на приложимата правна норма. След налагането на запор
върху дела на съдружника, съдебният изпълнител връчва на дружеството
изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника в дружеството
като след изтичане на три месеца, при липса на удовлетворяване вземането на
кредитора, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви пред окръжния
съд иск за прекратяване на дружеството. /р.60/22.04.2013г. по т.дело №134/2012г.
на Първо т.о./ прието е, че не е налице идентичност на размера на вземането на
кредитора спрямо съдружника /в случая А.Н./ с размера на вземането на
съдружника към дружеството за заплащане равностойността на дела му. Основание
за възникване вземането на кредитора при тази хипотеза е прекратяване участието
на длъжника като съдружник, което настъпва като последица от връчване на
изявлението на взискателя по чл.517, ал.3 ГПК. Или, съгласно мотивите на
цитираното по-горе решение №165/2016г. на ВКС, кредиторът не придобива това
качество и спрямо дружеството, в което длъжникът му участва като съдружник.
/също р.№30/2009г. по т.дело №353/2008г. на ВКС, Първо т.о./ Поради изложеното,
следва да се направи единственият логичен правен извод за неоснователност на
иска без съдът да дължи обсъждане и на останалите предпоставки по чл.135, ал.1
и ал.2 ЗЗД.
За пълнота, съдът следва да
изложи и аргументи, че в цитираното по-горе решение на ВКС, съставляващо
задължителна практика, освен отговор на поставения с процесния казус въпрос, се
съдържа и становище, че страната, която иска отмяна по чл.135 ЗЗД установява
качеството си на кредитор като материална предпоставка без да провежда пълно и
главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес. Въпросът за
качеството”кредитор” на ищеца е въпрос по основателността, а не по
допустимостта на иска. По същия начин, без значение за допустимостта на иска е
и наличието на изпълнителен лист за ищеца – кредитор както и обезсилването му в
хода на производството, респ. издаването на нов идентичен изпълнителен лист от
компетентния съд.
Поради неоснователност на иска,
сторените по делото разноски следва да бъдат присъдени на ответниците съобразно
представените списъци по чл.80 ГПК, както следва: на Телемонд ООД сума в размер
на 37 025 лева адв.възнаграждение и на ТЛК България ООД сумата от 12 000
лева адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Поради направено от
ищеца чрез пълномощника му възражение за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение, съдът на основание чл.78, ал.5 ГПК прецени съответствието
на договореното и изплатено възнаграждение с минималните размери по Наредба
№1/2004г. като намира възражението за неоснователно - претендирания адв.хонорар
от всеки от пълномощниците е под установения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата минимум.
/т.1 и т.3 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС/
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Г.К.,
ЕГН **********,***, конститутивен
иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД,
за обявяване за относително недействителна разпоредителна сделка с
недвижими имоти, извършена от ТЕЛЕМОНД ООД, ЕИК *********, Варна в полза на ТЛК
БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, София, обективирана в договор за покупко-продажба
на недвижими имоти в НА №51, том първи рег.№749, дело №47/2016г. на нотариус П.С.,
рег.№335 в НК, ВРС, с твърдения за увреждане на ищеца в качеството му на
кредитор на Телемонд ООД, след упражнено право по чл.517, ал.3 вр.ал.1 ГПК
относно дружествения дял на А. Л.Н., съдружник в Телемонд ООД, въз основа на
издаден обратен изпълнителен лист по гр.дело №1440/2011г. на ВРС, 12 състав и
извършена цесия с вземането по листа, издаден в полза на ПИКАДИЛИ ЕАД срещу А.Л.
Н., сключена на 29.10.2015г., на
основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Г.К., ЕГН **********,*** да заплати на ТЕЛЕМОНД ООД,
ЕИК *********, Варна, сторените по делото разноски за адв.възнаграждение в
размер на 37 025 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Г.К., ЕГН **********,*** да заплати на ТЛК БЪЛГАРИЯ
ООД, ЕИК *********, София, сторените по делото разноски за адв.възнаграждение в
размер на 12 000 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВнАС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се отрази в регистъра по чл.235, ал.5 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните съгласно
чл.7, ал.2 ГПК.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: