№ 1050
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501087 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №168/22.12.2023 г. по т. д. № 25/2023 г. по описа на Окръжен
съд – Благоевград, е отхвърлен предявения от Г. Г. Г., ЕГН:**********, срещу
„Виа Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.
Г. А., иск за признаване за установено с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че ответникът му дължи сумата от 88 000 лв.,
представляваща парично вземане за неговата част от продажната цена по
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 64, том 1, рег.
№ 2 384, дело № 44 от 23.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
20.07.2022 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 377 от 25.07.2022 г. по ч. гр. д. № 643/2022 г. по описа на РС - Гоце
Делчев.
Посоченото решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство Г. Г. Г., действащ чрез процесуалния си представител. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в
разглеждания случай са налице декларирани парични средства, получени от
1
продажбата на процесния имот. Заявява се, че декларираните от него суми са
от трудови възнаграждения и обезщетение при пенсиониране, преведени в
случая от ОД на МВР и Агенция „Митници“, чийто служител е бил, по
банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN BG**********. Поддържа
се, че „Виа Кънстракшън“ ЕООД, действащо чрез управителя си К. И. Г., е
превело съответни суми по задължение за заплащане на продажната цена, но
по сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД с IBAN: ВG**********, която е
различна от изрично посочените в нотариалния акт за продажбата на имота.
Постъпилите суми по банковата сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ са
изтегляни на каса от К. И. Г. и В. Г. А. без негово знание и съгласие. Оспорва
се изводът на първоинстанционния съд, че той е признал чрез конклудентни
действия получаването на дължимата част от продажната цена по договор от
23.08.2017 г. преведените суми. Превод в полза на бенифициента Г. Г. Г., както
и данни да е теглил суми от тази банкова сметка няма. Заявява се, че това, че
никога не е уведомяван за извършените преводи, е нямало как реално да им се
противопостави. Моли се решението да бъде отменено изцяло, а предявеният
иск да бъде уважен в пълния размер за сумата от 88 000 лв., като и да бъде
отхвърлено направеното възражение за прихващане като неоснователно.
Претендира се присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - „Виа Кънстракшън“ ЕООД, действащо
чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба.
В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Моли се
първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено. При евентуално
уважаване на иска с основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, поддържа възражението с
основание чл. 103, ал. 1 и чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, за прихващане на
претендираното от ищеца парично вземане от 88 000 лева с насрещното
парично вземане на „Виа Кънстракшън“ ЕООД към ищеца за 78 000 лева,
евентуално за 26 000 лева, за което се твърди, че са изложени подробни
съображения в отговора на исковата молба. Претендира се присъждане на
сторените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна в
процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
2
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивните жалби е направено оплакване относно фактите и
приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
По заявление от Г. Г. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е образувано ч.гр.д. №
643/2022 г. по описа на РС- Гоце Делчев. Заявлението е уважено, като е
издадена за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 377 от 25.07.2022 г. срещу „Виа Кънстракшън“ ЕООД за
заплащане на сумата от 88 000 лв. - главница, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на заявлението - 20.07.2022 г. до изплащане
на същата. Претенцията пред заповедния е обоснована с неизпълненото от
купувача „Виа Кънстракшън“ ЕООД на задължение, поето в нотариален акт №
64, том 1, рег. № 2 384, дело № 44 от 23.08.2017 г. - да плати уговорената
продажбена цена на продавача Г. Г., който е един от тримата продавачи на
описания в нотариалния акт недвижим имот.
След връчване заповедта за незабавно изпълнение на „Виа
Кънстракшън“ ЕООД на 19.08.2022 г., видно от известие за доставянето й в
образуваното от Г. Г. изп. д. № 522/22 по описа на ЧСИ Ш. Д., дружеството
подава възражение на 15.09.2022 г. в законоустановения едномесечен срок по
чл. 414, ал. 2 ГПК. Също в едномесечния срок, установен в чл. 415, ал. 4 ГПК,
считано от получаване на определение № 447/23.09.2022 г. по ч. гр. д. №
643/2022 г., е депозирана исковата молба с иска, предявен по реда на чл. 422
ГПК с предмет установяване на вземането, за което на ищеца е издадена
заповед за незабавно изпълнение.
Видно от нотариален акт № 64, том 1, рег. № 2 384, дело № 44 от
23.08.2017 г. по описа на нотариус Б. Н. с район на действие - СРС, че на
23.08.2017 г. Г. Г. Г., неговата съпруга към този момент К. И. Г. и тяхната
дъщеря В. Г. А. са продали на „Виа Кънстракшън“ ЕООД, на което дружество
управител една от продавачите В. А., незастроен УПИ с идентификатор №
68134.1940.807 с площ от 4 043 кв.м. за продажна цена в размер на 264 000 лв.,
каквато и й данъчната оценка на имота. Съгласно уговореното в нотариалния
акт ( т. VI от него) „Виа Кънстракшън“ ЕООД е поело задължение, че
продажната цена в размер на 264 000 лв. „ще плати на продавачите Г. Г. Г., К.
И. Г. и В. Г. А. напълно по банков път по банковите им сметки в лева в срок
3
най-късно до 27.07.2018 г., на ежемесечни вноски с размер изцяло по своя
преценка, а именно за продавача Г. Г. Г. в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN
BG********** …..“.
Установява се от писмо изх. № 207-5 6#1 на „Първа Инвестиционна
Банка“ АД и договор за съвместен срочен депозит от 25.01.2018 г., че на тази
дата е открита депозитна сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД с IBAN:
ВG********** с титуляри К. И. Г., Г. Г. Г. и В. Г. А..
В годишната данъчна декларация за 2018 г. подадена по реда на чл. 50 от
ЗДДФЛ на 30.04.2019 г., Г. Г. Г. е декларирал пред органа по приходите (НАП),
че през 2018 г. има доходи от продажба на имот/имоти в размер на 54 000 лева.
Видно е, че в декларации, подадени на 18.05.2018 г., на 13.07.2018 г. и на
14.06.2019 г. пред КПКОНПИ, Г. Г. Г. е декларирал: в декларацията от
18.05.2018 г. за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. прехвърлянето на 1/3
ид. ч. от процесния имот и продажната цената за целия продаден парцел –
264 000 лв., като не са декларирани налични парични средства; в декларацията
от 13.07.2018 г. е декларирал налични парични средства в размер на 50 000
лева; в декларацията от 14.06.2019 г. е декларирал налични парични средства в
размер на 54 000 лева и средства по банкови влогове в размер на 83 664 лева.
От заключението на приетата във въззивното производство съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която въззивният съд
кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че
наличността по банковата сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN: BG**********
с титуляр Г. Г. Г. към 01.01.2018 г. е в размер на 9 109.31 лв., като за периода от
01.01.2018 г. до 01.01.2019 г. постъпленията по тази разплащателна сметка са
общо в размер на 87 606.62 лв., в т.ч.: от заплати и обезщетение при
пенсиониране от ОДП София област - 79 279.90 лв.; обезщетения от НОИ за
временна нетрудоспособност - 596.76 лв.; получена пенсия от НОИ - 5 371.94
лв.; заплата от Агенция Митници - 2 340.00 лв. Постъпленията по откритата
на 25.01.2018 г. съвместна депозитна сметка в „Първа Инвестиционна Банка“
АД с IBAN: ВG********** са както следва: на 25.01.2018г. сметката е
захранена със сумата от 5.00 лв.; на 29.01.2018 г. по сметката е постъпила сума
в размер на 140 000 лв., нареден превод от „Виа Кънстракшън” ЕООД с
посочено основание „Плащане по договор за покупко-продажба на имот №
807”; на 28.02.2018 г. по сметката е постъпила сума в размер на 22 000 лв.,
нареден превод от „Виа Кънстракшън” ЕООД с посочено основание „Плащане
по договор за покупка на имот ”; на 23.11.2018 г. по сметката е постъпила сума
в размер на 15 000 лв., нареден превод от „Виа Кънстракшън” ЕООД с
посочено основание „Плащане”; на 07.12.2020 г. по сметката е постъпила сума
в размер на 30 000 лв., нареден превод от „Виа Кънстракшън” ЕООД с
посочено основание „Плащане по покупка- продажба на имот ”; на 08.04.2022
г. по сметката е постъпила сума в размер на 110 000 лв., нареден превод от
„Виа Кънстракшън” ЕООД с посочено основание „Основание по Нот.АКТ №
55/98 от 23.08.2017г. Покупко- продажба”; на 11.04.2022 г. по сметката е
4
постъпила сума в размер на 40 000 лв., нареден превод от „Виа Кънстракшън”
ЕООД с посочено основание „Основание по Нот.АКТ № 55/98 от 23.08.2017г.
Покупко- продажба”. Общо постъпилите суми по банкова сметка в ПИБ АД с
IBAN: BG**********, преводи от „Виа Кънстракшън” ЕООД са в размер на
357 000 лв. Разпореждането с постъпилите суми, превод от „Виа
Кънстракшън” ЕООД, е следното: изтеглени на каса от К. Г. са 290 000 лв.;
изтеглени на каса от В. А. са 22 000 лв.; превод по сметка на Г. А. в размер
на 15 000 лв. и превод по сметка на К. И. Г. в размер на 29 900 лв.
Наличността по банковата сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД към
20.07.2022 г. е в размер на 92.60 лв.
При тази фактическа обстановка въззивният съд намира от правна
страна следното:
В разглеждания случай е безспорно, че на 23.08.2017 г. между „Виа
Кънстракшън“ ЕООД и Г. Г. Г., К. И. Г. В. Г. А. е сключен валиден договор за
покупко-продажба на недвижим имот. Същият следва да се квалифицира като
търговска сделка, тъй като купувачът е търговско дружество съгласно чл. 286
ТЗ вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ. Безспорно е също така, че продавачите физически
лица са изпълнили своите задължения по договора – да прехвърлят правото на
собственост върху имота и да предадат владението върху него (последното е
видно и от съдържанието на нотариален акт № 64, том 1, рег. № 2 384, дело №
44 от 23.08.2017 г. по описа на нотариус Б. Н. с район на действие – СРС).
Няма спор и по отношение на размера на продажната цена (общо 264 000 лв.),
която „Виа Кънстракшън“ ЕООД е задължил да заплати в полза на
продавачите по начина изрично уговорен в процесния нотариален акт.
Първият спор въпрос по делото, касае размера на продадената от Г. Г. Г.
идеална част от имота. Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ вменява в задължение
на купувача да плати уговорената цена за закупената вещ. Ищецът претендира
1/3 от цената 264 000 лв., която 1/3 възлиза на 88 000 лв. От съдържанието на
нотариален акт № 64, том 1, рег. № 2 384, дело № 44 от 23.08.2017 г. по описа
на нотариус Б. Н. с район на действие – СРС, се установява, че липсва изрично
посочва на идеалните части, които всеки от продавачите притежава от
съсобствения имот. Въпросът за размера на притежаваните дялове
традиционно се счита за част от вътрешните отношения между
съсобствениците. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС установява оборима
презумпция, според която частите на съсобствениците се считат равни до
доказване на противното. Приема се, че оборването на презумпцията на чл. 30,
ал. 2 ЗС става с доказването на конкретни факти, относими към вътрешните
отношения между съсобствениците, от които може да се направи извод, че
между тях е постигнато съгласие за придобиването от единия на по-голям
обем права от останалите. В случая презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС не
оборена. Нито в нотариалния акт, нито в друг документ или споразумение
между страните, е посочено, че те притежават различни идеални части от
съсобствения имот. Гореизложените съображения налага извод, че след като
не е уговорено друго и след като не е оборена презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС
5
купувачът дължи на всеки от продавачите по 88 000 лв. Ясно е от
съдържанието на нотариалния акт, че „Виа Кънстракшън” ЕООД е следвало да
заплати на Г. Г. Г. неговата част от продажната цена - 88 000 лв. по следния
изрично уговорен начин - по банков път по банковата сметка в лева на Г. Г. Г. в
„Банка ДСК“ ЕАД с IBAN BG**********, в срок най-късно до 27.07.2018 г.,
на ежемесечни вноски с размер на съответната месечна вноска, определен по
преценка на купувача.
От приетите доказателства по делото, включително и от установеното
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, може с категоричност
да се заключи, че „Виа Кънстракшън“ ЕООД не е заплатило дължимата част от
продажната цена в полза на Г. Г. Г., нито по банковата му сметка, посочена в
нотариалния акт в „Банка ДСК“ ЕАД, нито по друг начин.
Твърденията на ответника в първоинстанционното производство, че тъй
като не е знаел на кой от продавачите каква част от цената да заплати, се е
наложило да плаща продажната цена по открита съвместна банкова сметка в
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, са противни на житейската й правна
логика. На първо място на управителя на „Виа Кънстракшън“ ЕООД - В. Г. А.,
която е едновременно и продавач в качеството й на физическо лице, съответно
е дъщеря на останалите двама продавачи, би следвало да й е напълно ясно
реално кой от тях какви идеални части притежава. Освен това дори и да не е
била сигурна по този въпрос, както тя, така и дружеството, което
представлява, би следвало да са се съобразили с нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС и
уговорения начин за заплащане на цената. В случая кредиторът Г. Г. Г. не е
уведомен, че плащането на неговата част от продажната цена ще бъде по
съвместната депозитна сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД с титуляри,
той и останалите двама продавачи. Нещо повече, за да бъдат обвързващи за
него евентуално извършени по тази съвместна банкова сметка плащания, Г. Г.
Г. следва изрично да се е съгласил да бъде променена с нова банковата сметка,
по която се дължи неговата част от цената и която е посочена в нотариалния
акт.
В разглеждания случай „Виа Кънстракшън“ ЕООД не доказва, че
извършил изпълнение на задължението си към Г. Г. Г. съгласно изискванията
на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Не е доказано и че ищецът е потвърдил, че е съгласен да
получи продажната цена по банковата сметка в „Първа Инвестиционна Банка“
АД или по друга банкова сметка, различна от посочената в нотариалния акт в
„Банка ДСК“ ЕАД. Не е доказано и че Г. Г. Г. се е възползвал от превеждани
суми по банкова сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД с IBAN:
BG**********. Напротив от заключението на неоспорената от страните
съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че с всички постъпили по тази
банкова сметка суми са се разпореждали К. И. Г. и В. Г. А.. А както беше
посочено последната се явява и управител на длъжника „Виа Кънстракшън“
ЕООД и в това си качество е превеждала суми по банкова сметка, на която е
сътитуляр и която може да контролира като физическо лице.
6
Ирелеванти за установяването на обстоятелство, че Г. Г. Г. се е
възползвал по някакъв начин от превеждани суми по съвместната банкова
сметка са сочените основания за извършените преводи на суми по тази сметка
от страна на „Виа Кънстракшън“ ЕООД. Както беше посочено Г. не се е
съгласявал да получава плащане по тази сметка. Реално постъпилите суми по
тази банкова сметка са изтеглени от К. И. Г. и В. Г. А.. А и едностранното
посочване от наредителя на основание за извършен банков превод не обвързва
по задължителен начин титуляра на банковата сметка.
Освен това ответното дружество „Виа Кънстракшън“ ЕООД нито
твърди, нито доказва, че дължимата сума е платена в брой на Г. Г. Г.. В тази
насока напълно неотносимо е да бъде изследван въпросът последният какви
суми е декларирал в своите декларации, че притежава в брой през 2018 г. и
2019 г. пред съответните публични органи. Необоснован се явява изводът на
първоинстанционния съд, че декларираните налични средства в брой пред
КПКОНПИ през 2018 г. и 2019 г. са с произход получена продажна цена от
процесната продажба. Още веднъж следва да се посочи, че на Г. от страна на
„Виа Кънстракшън“ ЕООД е била дължима сумата от 88 000 лева. В нито една
от декларациите не е посочено, че разполага с такава сума в брой или че
произходът на средствата, които е декларирал са точно от плащане по
договора, обективиран в нотариален акт № 64, том 1, рег. № 2 384, дело № 44
от 23.08.2017 г. по описа на нотариус Б. Н. с район на действие – СРС.
Изводът за изпълнението на задължението на „Виа Кънстракшън“ ЕООД за
плащане на ищеца дължимата сума от 88 000 лева не може да почива на
догадки и предположения. Плащането следва да бъде посочено от ответника
по каквъ начин е извършено и съответно твърденията в тази насока да бъдат
доказани от него при условията на пълно и главно доказване. Такова липсва
както в първоинстанционното производство, така и във въззивното. Напротив
твърдения, че ищецът е получил дължимата част от продажната цена по
банковата сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД са напълно опровергани
от приетата във въззивното производство експертиза. С наличните суми по
тази банкова сметка са се разпореждали единствено управителя на „Виа
Кънстракшън“ ЕООД - В. Г. А. и нейната майка - К. И. Г.. Отново следва да се
изтъкне, че не се твърди, а и не се доказва, че изтеглените от тях суми от тази
банкова сметка са предавани на ръка на ищеца. Предвид изложеното
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По възражението за прихващане:
В първоинстанционното производство е прието за съвместно
разглеждане, предявено при условията на евентуалност, възражение за
прихващане, направено от страна на ответното дружество. Поради неточности
относно размера на активното вземане на „Виа Кънстракшън“ ЕООД и други
твърдения, свързани с неговата индивидуализания, въззивният съд е дал
указания за съответните уточнения. След отстраняване на нередовностите
става ясно, че се твърди следното активно вземане: Г. Г. Г. е получил без
основание на 09.04.2022 г. и 12.04.2022 г. преводи по съвместната банкова
7
сметка на обща стойност 78 000 лева в „Първа Инвестиционна Банка“ АД с
IBAN: BG**********, с която се е обогатил за сметка на „Виа Кънстракшън“
ЕООД. Според процесуалният представител на това дружество тримата
титуляри на посочена банкова сметка отговарят солидарно за преведените по
грешка суми от управителя на В. Г. А. - „Виа Кънстракшън“ ЕООД, която е
едновременно и един от тримата титуляри по сметката. На първо място следва
да се посочи, че нито в договора за откриване на съвместната банкова сметка,
нито в закона (правната уредба на неоснователното обогатяване), е
предвидена солидарна отговорност на неоснователно обогатилите се лица. Ето
защо няма как да е налице солидарна отговорност в разглеждания случай. На
второ място, тъй като лицето, което твърди, че е грешно превело суми по
банковата сметка в качеството си на управител на „Виа Кънстракшън“ ЕООД,
е освен това и сътитуляр на тази банкова сметка е могло незабавно да
отстрани грешката като върне на дружеството съответните суми. На трето
място не се доказва, че Г. Г. Г. е получил (теглил на каса или по друг начин да
се е разпоредил) суми от банковата сметка в „Първа Инвестиционна Банка“
АД с IBAN: BG**********. Напротив от неоспорената от страните съдено-
счетоводна експертиза се установява, че с постъпвалите по тази банкова
сметка суми са се разпореждали К. И. Г. и управителя на „Виа Кънстракшън“
ЕООД - В. Г. А.. Гореизложеното води до категоричното заключение, че не е
доказано наличието на твърдяното активно вземане, поради което
възражението за прихващане е неоснователно. Съдът не следва да се
произнесе по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на
решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу
предявения иск. В тази насока са изрично мотивите към т. 2 от ТР №
2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС.
Тъй като правните изводи, до които настоящата съдебна инстанция
достига, не съвпадат с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде уважена, обжалваното решение да бъде
отменено съгласно чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК, а предявеният иск да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззивника се дължат
разноски, като същият е отправил искане за присъждане на такива със списък
по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за тяхното реално осъществяване. За
въззивната инстанция се дължат разноски общо в размер на 4360 лева, от
които 1760 лева – внесена държавна такса, 600 лева – внесено възнаграждение
за експертиза и 2000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението за прекомерност на размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение, същото е значително под минимума, установен в
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ). Същата няма за съда задължителен характер
съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, но може да бъде
8
ползвана като ориентир. Освен това след като въззвиваето дружество е
заплатило и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева, не
става ясно защо възнаграждение от 2000 лева, заплатено от насрещната
страна, е прекомерно.
С оглед изхода на спора и на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдени и сторените в пъроинстанционното производство разноски
- 1790 лева за заплатена държавна такса и 1500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е направеното бланкетно възражението за
прекомерност на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, същото
е значително под минимума, установен в НМРАВ. Съгласно постоянната
практика на ВКС, обективирана в ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г. на ВКС, ОСГТК, т. 10.в и т. 12 и определение № 98/16.02.2016г. по ч. т. д. №
3139/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., съдът дължи и присъждане на претендираните
и доказани като сторени разноски от заявителя в заповедното по ч. гр. д. №
643/2022 г. по описа на РС - Гоце Делчев – 1790 лева за заплатена държавна
такса и 1500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, което както беше
посочено не е прекомерно.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №168/22.12.2023 г. по т. д. № 25/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Благоевград, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Виа Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя В. Г. А., дължи на основание чл. 422
ГПК вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на Г. Г. Г., ЕГН:**********,
сумата от 88 000 лева, представляваща парично вземане за неговата част от
продажната цена по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 64, том 1, рег. № 2 384, дело № 44 от 23.08.2017 г. по описа на нотариус
Б. Н. с район на действие – СРС, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -
20.07.2022 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
377 от 25.07.2022 г. по ч. гр. д. № 643/2022 г. по описа на РС - Гоце Делчев.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Виа Кънстракшън“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя В. Г. А., да заплати на Г. Г. Г.,
ЕГН:**********, сумата от 6580 лева – сторени разноски по т. д. № 25/2023 г.
по описа на Окръжен съд – Благоевград и ч. гр. д. № 643/2022 г. по описа на
РС - Гоце Делчев.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК „Виа
Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В. Г. А.,
да заплати на Г. Г. Г., ЕГН:**********, сумата от 4360 лева – сторени
разноски за въззивното производство.
9
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10