Решение по дело №2849/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.166 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Стройтранс 2011“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], представлявано заедно и поотделно от М. В. С. и Е. И. Б., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 3 от 18.12.2023 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/, с който са установени задължения главница в размер на 8549,30 лв., ведно с дължимата лихва, считано от 16.02.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща дължима такса за 2022 г. за правото на водовземане от минерални води посредством водовземно съоръжение Сондаж Вн-45 Кранево, изградено в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], [община], [област].

Счита, че оспореният акт е постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и с целта на закона. Сочи, че при издаване на процесния акт органът е нарушил разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства по случая и по този начин е постановил оспорения акт при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че в случая дружеството е нямало правото да ползва през 2022 г. предоставените права за минерална вода от Сондаж Вн-45, тъй като за последния няма установена санитарно-охранителна зона /СОЗ/, а чл. 5 на Наредба № 2/2000 г. на МОСВ, МЗ и МРРБ забранява експлоатацията на водоизточник и/или съоръжение без установена СОЗ. Излага доводи, че Министърът на МОСВ е издал такава заповед за Сондаж Вн-45 на 31.01.2023 г. и в случая БДЧР, която стопанисва сондажа, не е изпълнила задължението си за учредяване на СОЗ. Сочи, че поради факта, че дружеството не е могло да изгради съпътстващия водопровод от сондажа до обекта си, е поискало изменение на разрешителното само по отношение на срока за ползване, но БДЧР е издала само писмо, с което ги е уведомила, че искането не може да бъде изпълнено. Излага съображения, че такса за водоползване за 2022 г. не се дължи, тъй като не е налице монтиран и пломбиран водомер за измерване на ползваните за разрешената цел водни обеми. Правото на водоползване не може да бъде упражнено, поради което според жалбоподателя не се дължи съответната такса, предмет на АУПДВ. Счита определената такса и лихви за забава за неправилно изчислени. Твърди, че следва да заплати такса за периода 13.06.2022 г. – 31.12.2022 година. Моли съда да отмени АУПДВ и отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. К., който поддържа жалбата. По същество на спора сочи, че дружеството няма как да използва минералната вода от водовземното съоръжение, тъй като няма изградена СОЗ. Сочи, че разрешението е определящо за дължимостта на таксата, но освен с начален срок е обвързано и с изпълнение на условие, а именно: монтиране на пломбиран водомер за водовземане, като това условие не е изпълнено и към 11.10.2023 година. Счита, че са налице ограничения, които следва да се изпълнят и едва тогава ще има възможност за упражняване на тази дейност. Поддържа изложеното в жалбата, че таксата е изчислена погрешно, тъй като за месеците от януари до април дружеството не е имало издадено разрешително. По делото са депозирани писмени бележки с подробно развити съображения за основателност на жалбата.

Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. По същество на спора сочи, че е неоснователно възражението, че не се дължи такса за водоползване поради факта, че титулярят не е бил във възможност да ползва минерална вода. Счита, че таксата е за правото на водовземане на минерални води, които представляват изключителна държавна собственост и се дължи за всяка година от издаденото разрешително, като заплащането не зависи от реализирането на водоползването. Излага становище, че таксата се дължи на база разрешен обем в разрешителното, а водомерът е средство за контрол. Моли съда да потвърди оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като съобрази изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, намери за установено следното:

Предмет на съдебна проверка е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 3 от 18.12.2023 г., издаден от Директора на БДЧР, с който са установени задължения главница в размер на 8459,30 лв., ведно с дължимата лихва, считано от 16.02.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща дължима такса за 2022 г. за правото на водовземане от минерални води посредством водовземно съоръжение Сондаж Вн-45 Кранево, изграден в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], [община], [област], изчислена съгласно чл. 12, ал. 6, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 година.

Жалбоподателят е титуляр по Разрешително № 21610096/29.04.2022 г. /л. 7-14 от преписката/, издадено от Директора на БДЧР, за водовземане от минерални води посредством водовземно съоръжение Сондаж Вн-45 Кранево, изграден в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], [община], [област]. Разрешителното е със срок на действие от 29.04.2022 г. до 29.04.2032 г., с цел водовземане „за всички други цели“ и общ разрешен годишен обем на ползваната вода от сондажа до 56 339 куб.м. годишно.

Съгласно Заповед № РД-316/22.04.2019 г., допълнена със Заповед № РД-504/28.06.2019 г. /л. 15-16 от преписката/ на Министъра на околната среда и водите за утвърждаване на експлоатационните ресурси на водовземните съоръжения от находището, температурата на минералната вода от Сондаж Вн-45 Кранево е 26,6 градуса.

Със заявление за изменение на разрешителното за водовземане от минерални води от 10.05.2022 г. /л. 18 от преписката/ „Стройтранс 2011“ ЕООД е поискало от Директора на БДЧР срокът на упражняване на правото на водовземане да бъде променен на „до 15.10.2022 г.“, предвид влязлата в сила забрана за строителство по черноморското крайбрежие от 15.05. до 15.09., която възпрепятства реализирането на топлоизолиран тръбопровод.

С писмо изх. № 26РР-5779А1/26.07.2022 г. /л. 19 от преписката/ Директорът на БДЧР е уведомил дружеството, че исканото изменение касае промяна на текста в раздел „начален срок за упражняване правото на водовземане“, а цитираната забрана в заявлението касае т. 1.1 от Приложението към разрешителното, която не е посочена в заявлението. Изрично в писмото е отбелязано, че съгласно Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, от влизане в сила на разрешителното, независимо от това дали се ползват разрешените водни количества, титулярят на разрешителното за водовземане от минерални води, заплаща такса за водовземане, предвид изложеното директорът е отказал да удовлетвори искането.

По преписката е приложена декларация по чл. 194б от ЗВ с вх. № 26-00-7894/А1/31.01.2023 г. /л. 20-21 от преписката/ за водовземане от повърхностни/подземни минерално води, в която дружеството е посочило, че таксата за водовземане е 0 лева.

Приложен е и доклад от управителя на жалбоподателя от 30.01.2023 г. /л. 22-24 от преписката/, в който, в т. 2.4 „Задължение за заплащане на дължимите годишни такси“, е посочено, че за периода 29.04.2021 г. – 31.12.2022 г. не се дължат такси и не са налице неизплатени задължения за минали периоди. В т. V „Проблеми и трудности при изпълнение на условията поставени в разрешителното“ е отбелязано, че дружеството е поставено в невъзможност да ползва предоставените му права за водовземане на минерална вода от сондаж Вн-45 Кранево, тъй като няма свързващ водопровод за пренос на минерална вода от сондажа до обекта; през летния сезон е неизпълнимо условието за начален срок за упражняване правото на водовземане „до 1 месец от издаване на разрешителното“; през летния сезон има забрана за строителство и няма възможност да се свържат със сондажа и да монтират водомер. В т. VI „Друга информация по преценка на титуляря на разрешителното“ е посочено, че считат, че не дължат такса за водовземане на минерална вода през 2022 г.“.

С писмо изх. № 26-00-7894/А2/07.02.2023 г. /л. 26 от преписката/ дружеството е уведомено, че размерът на дължимата такса е 8459,60 лева за разрешени водни обеми – 56 339 м2. Писмото е получено на 08.02.2023 година, видно от приложена обратна разписка.

На 19.06.2023 г. до „Стройтранс 2011“ ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 26-00-7894/А3/19.06.2023 г. /л. 27 от преписката/, в която е посочено, че дружеството дължи сума в размер на 8459,30 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2023 г. до датата на заплащане на задължението. Поканата е връчена на представител на жалбоподателя на 21.06.2023 година.

С уведомление изх. № 26-00-7894/А4/11.08.2023 г. /л. 28 от преписката/ жалбоподателят е уведомен за започване на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Същото е получено на 14.08.2023 г. /л. 29 от преписката/.

На 19.09.2023 г. с Констативен протокол № В-526 е извършен контрол за изпълнение на задължението по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „в“ и чл. 194б, ал. 4 от Закона за водите, за заплащане на такса за водовземане от минерални води и е констатирано, че в законоустановения срок до 15.02.2023 г. таксата за водовземане от минерални води за 2022 г. не е заплатена. Посочено е, че таксата не е заплатена и към датата на издаване на констативния протокол.

На 18.12.2023 г. Директорът на БДЧР е издал оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане № 3/18.12.2023 г. /л. 1-2 от преписката/. Актът е получен от представител на дружеството – жалбоподател на 21.12.2023 година /л. 4 от преписката/.

По делото е представена Заповед № РД-77/31.01.2023 г. на Министъра на околната среда и водите, с която е определена санитарно-охранителната зона около водовземно съоръжение: Сондаж № Вн-45 Кранево, в участък [община] – [област], община Балчик от находище на минерална вода.

При така изложената фактическа обстановка и в обхвата на проверката по чл. 168 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, пред надлежен съд и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

По валидността на акта:

Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, който в случая е ЗВ, а ал. 2 на същата разпоредба допълва, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Оспореният акт е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, в необходимата писмена форма и е фактически и правно мотивиран.

По процесуалната и материална законосъобразност на акта.

При издаването на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят е надлежно уведомен за започване на производството по издаване на акта, след като са констатирани незаплатени задължения по ЗВ. Изпратена му е покана за доброволно изпълнение съгласно чл. 195б, ал. 2, т. 3 от ЗВ. След изтичане на указания в нея срок е извършена проверка за заплащане на дължимите такси, за което е съставен констативен протокол. Актът е издаден въз основа на изискуемите по чл. 195б, ал. 2 от ЗВ писмени доказателства, в т.ч. представените от дружеството декларации по чл. 194б от ЗВ, констативния протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението и всички банкови извлечения и платежни документи, удостоверяващи извършените плащания.

Процесният АУПДВ не съответства на материалния закон.

Съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „в“ и ал. 3 от ЗВ, се заплащат такси за водовземане от минерални води като таксата се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът на тяхното изчисляване се определят с тарифа на Министерския съвет съгласно чл. 194, ал. 6 от ЗВ.

В процесния случай правото на използване на минералните води възниква за адресата на АУПДВ по силата на разрешително за водовземане от минерална вода № 21610096/29.04.2022 г., което представлява стабилен административен акт, действащ при условията, при които е издаден и които съдържа.

Нормата на чл. 56 от ЗВ определя изискванията за минималното съдържание на разрешителното за водоползване, в което като съществен реквизит е посочен срокът на действие на разрешителното и условията, при които се предоставя правото за използване на водите /т. 12 и т. 15 от чл. 53 от ЗВ/. В процесното разрешително е фиксиран срок на действие на разрешителното /29.04.2022 г. – 29.04.2032 г./ и едновременно с това е фиксиран началният срок за упражняване правото на водовземане – до 1 месец от датата на влизане в сила на разрешителното, при монтиран и пломбиран водомер за измерване на ползваните водни количества. В случая възникването за титуляря на правото на водоползване като определящо за дължимостта на таксата, освен с фиксиран начален срок – дата – е обвързано кумулативно и със сбъдване на условие, а именно – монтиран и пломбиран водомер. От събраните по делото доказателства, в това число и Констативен протокол № В-526/19.05.2023 г., се установява, че към датата на проверката през 2023 г. все още не е монтиран водомер. Тоест съдът приема, че категорично по делото е установено, че условието не е изпълнено към 2023 г., тъй като не е монтиран пломбиран водомер.

Доколкото разрешителното за водоползване е актът, който определя съществените параметри на правото на водоползване, вкл. и началния момент, от който това право възниква за титуляря на разрешителното, следва да се приеме, че в случая е налице отлагателно условие, след осъществяване на което за титуляря възниква възможността да упражнява дейността, за която му е издадено разрешителното. При несбъдване на условието, както е в процесния случай, правото на водоползване не може да бъде упражнявано, не се счита за възникнало, поради което не се дължи и съответната такса, предмет на процесния АУПДВ. Само при евентуално сбъдване на условието в срока на действие на разрешителното биха били налице основания за заплащане на таксата и то без значение дали фактически се извършва водовземане на минерални води. Посоченото налага оспореният акт да бъде отменен /виж Решение № 7136/14.05.2019 г. по адм. дело № 1624/2019 г./.

Основателно се явява възражението, направено с жалбата, че през 2022 г. не е било възможно да бъде осъществено водовземането от процесния сондаж, тъй като не е определена санитарно-охранителната зона. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 3/2000 г. се забранява експлоатация на водоизточник и/или съоръжение, независимо от формата на собствеността му, без установена СОЗ. Санитарно-охранителната зона е определена едва на 31.01.2023 г., видно от приложената по делото Заповед № РД-77/31.01.2023 година /л. 35-39 от делото/. Ето защо съдът приема, че през 2022 година не са могли да бъдат извършвани каквито и да било дейности, свързани с отнемане на вода, за да е налице водовземане по смисъла на § 1, ал. 1, т. 7 от ДР на ЗВ.

При този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК съдът намира, че на оспорващия следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 1350 лева, от които 50 лева за платена държавна такса и 1300 лева за адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява възражението, направено от процесуалния представител на ответника, за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като същият е в предвидения минимум, съгласно чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК Варненският административен съд, ІІ-ри състав:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Стройтранс 2011“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], Акт за установяване на публично държавно вземане № 3 от 18.12.2023 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с който са установени задължения главница в размер на 8549,30 лв., ведно с дължимата лихва, считано от 16.02.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща дължима такса за 2022 г. за правото на водовземане от минерални води посредством водовземно съоръжение Сондаж Вн-45 Кранево, изградено в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], [община], [област].

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“ да заплати на „Стройтранс 2011“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], представлявано заедно и поотделно от М. В. С. и Е. И. Б., сумата от 1350.00 /хиляда триста и петдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд по реда на АПК.