Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /17.03.2021г. гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети
състав
На осми март 2021 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар:Станка Желева
като разгледа
докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№30 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците К.А.С. и Р.М.Х.,***,
действуващи чрез процесуалния си представител адв. Д.П. *** против решение
№160149/29.11. 2020г., постановено по гр.д.№352/2020г. на Районен съд-Търговище
в частта му, с която е признато правото на ищеца М.И.М. от гр.Търговище по
чл.33, ал.2 от ЗС на заместване на купувачите и изкупу-ване на 1/3 идеална част
от имот, находящ се в с.Кошничари, общ.Тър-говище, представляващ ПОЗЕМЛЕН
НЕДВИЖИМ ИМОТ с иденти-фикатор № 39 195.56.69 по кадастралната карта на
с.Кошничари, община Търговище, област Търговище, одобрени със Заповед №
РД-18-41 от 29.06.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназна-чение-урбанизирана,
с начин на трайно ползване -за стопански двор, с площ от 4 733 кв.м, както
и на 1/3 ид.ч. от построените в имота 3 бр. селско-стопански едноетажни сгради
-сграда с идентификатор № 39195. 56.69.1 с площ от 267 кв.м., сграда с
идентификатор № 39195.56.69.2 с площ от 267 кв.м. и сграда с идентификатор №
39195.56.69.3 с площ от 267 кв.м., при условията на договора, сключен с нотариален
акт № 70, том I, дело № 33/2020г. на нотариус с рег. № 771, с район на действие
Районен съд- Търговище, за сумата от 5 000 лв., при условие в едно-месечен срок
от влизане в сила на решението М.М. да изплати на продавача В.Н.Н. от гр.София продаж-ната
цена от 5 000лв. С доводи за нарушения на закона и за необосно-ваност,
въззивниците молят за отмяна на решението в посочената част, евентуално-за
завишаване на сумата им по признатото право по чл.72, ал.3 от ЗС на задържане
на имота с 4 550 лв.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК въззиваемата страна В.Н.Н. от гр.София, действаща чрез процесуалния
си представител адв.Н.Ф. от АК-Търго-вище счита жалбата за основателна.
С писмен отговор
по реда и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззиваемата страна М.И.М. от
гр.Търговище, действащ чрез процесуалния си представител адв.Н.С. *** оспорва
основателността на въззивната жалба на ответ-ниците и моли за потвърждаване на
решението в посочената част.
От своя страна предявява въззивна жалба срещу
решението в частта му, с която на купувачите е признато право на задържане по
чл.72, ал.3 от ЗС върху закупената част от имота до
заплащане на подобрения на стойност в
размер на 18 778.30 лв., позовавайки се на
тяхното незаконно изграждане, с молба за отмяна на решението в посочената част
и за отхвърляне на искането по чл.72, ал.3 от ЗС, която въззивна жалба се
оспорва от ответниците.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Предявеният иск
по чл.33, ал.2 от ЗС за заместване на купувачите К.А.С. и Р.М.Х.,*** и
изкупуване на 1/3 идеална част от имот в с.Кошничари, общ.Търговище,
представляващ ПИ от 4 733 кв.м. с ид.№39195.56.69 по кадастралната карта
на с.Кошничари, община Търговище и на 1/3 ид.ч. от построените в имота сграда с
идентификатор № 39195.56.69.1 с площ от 267 кв.м., сграда с идентификатор №
39195. 56.69.2 с площ от 267 кв.м. и сграда с идентификатор № 39195.56.69.3 с
площ от 267 кв.м., за сумата 5 000 лв., по продажба, сключена с нот.акт
№70, том I, дело № 33/2020г. на нотариус с рег.№771, е обоснован с
обстоятелствата, че ищецът М.И.М. от гр.Търго-вище и ответницата В.Н.Н. от
гр.София са съсоб-ственици на описания недвижим имот, но в нарушение на чл.33,
ал.1 от ЗС същият не е поканен да купи нейната част, продадена на ответниците К.А.С.
и Р.М.Х.,***.
С писмен отговор
по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответниците оспорват иска, считайки че не са налице
предпоставките по чл.33, ал.1 от ЗС.При условията на евентуалност, ответниците К.А.
Сте-фанов и Р.М.Х. предявяват възражение за право на задържане по чл.74, ал.2
от ЗС върху закупената част от имота до запла-щане на подобрения на стойност 85 000 лв.
След преценка на събраните по делото
доказателства въззивният съд прие за установено следното:
Ищецът М.И.М. и
ответницата В. Н. Н. са съсобственици на поземлен имот от 4 733 кв.м. с ид. №39195.56.69
по кадастралната карта на с.Кошничари, община Тър-говище и построените в него сграда
с ид.№ 39195.56.69.1 с площ от 267 кв.м., сграда с ид.№ 39195. 56.69.2 с площ
от 267 кв.м. и сграда с ид. № 39195.56.69.3 с площ от 267 кв.м., като с нотариален акт № 70, том I, дело № 33/2020 г. на
нотариус с рег. №771 ответницата В.Н.Н. е продала на ответниците К.А.С. и Р.М.Х.
притежаваната от нея 1/3 ид.част от така описания имот.
Съгласно
разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС, съсобственик може да продаде своята част от
недвижим имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени
доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при
същите условия и декла-рира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
В конкретния случай, посочените изисквания не
са спазени в нотариалното производство, в исковото производство също не са
пред-ставени писмена покана, декларация или други писмени доказателства,
удостоверяващи отправяне предложение от продавача до съсобственика и отказ на
последния да изкупи частта му именно за сумата 5 000 лв., която цена по
окончателния договор за продажба с нотариален акт е меродавна.При тези
обстоятелства, за съсобственика възниква право да замести купувачите по
продажбата и след като същото е упражнено в предвидения в закона 2-месечен
преклузивен срок, предявеният иск по чл.33, ал.2 от ЗС за заместване на купувачите
по нот.акт № 70, том I, нот.д № 33/2020г. на нотариус с рег.№ 771 и изкупуване
на посочената част от собствеността е доказан по основание, поради което обжалвано-то решение на районния
съд в тази му част е постановено в съответствие със закона и на осн. чл.271,
ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
В останалата му
обжалвана част по чл.72, ал.3 от ЗС решението е процесуално недопустимо и
следва да бъде обезсилено-чл.270, ал.3 от ГПК.
Правото на
задържане на недвижим имот до заплащане на напра-вените в същия подобрения е
допустимо да бъде релевирано по реда на възражението, но по своето естество то
е акцесорно, обезпечително право, което може да бъде упражнено от
владелеца-кредитор срещу соб-ственика-длъжник само като отбранително средство
по предявен от последния срещу ретинента иск за възстановяване на владението,
респ. за отстраняване на владелеца-подобрител от владението върху имота.Т.е.,
владелецът трябва да е застрашен с лишаване от владение-ТР №48/03.04. 1961г. на
ОСГК на ВС.Посоченият способ за съдебна защита отлага изпълнението на
задължението за връщане на имота до заплащане на подобренията, т.е. правен
интерес от предявяване на възражение за право на задържане е налице само по
предявен осъдителен иск за връщане на тази вещ-решение №201/17.10.2013г. по
гр.д.№2329/2013г. на ВКС, IIг.о.
В конкретния
случай, иск за ревандикация не е предявен, а искът по чл.33, ал.2 от ЗС е
конститутивен и няма за последица отстраняването на владелеца от имота.След като
не е налице задължение за връщане на владението, то няма пречка ответниците да
продължат да упражняват фактическата власт върху имота и поради това за тях
липсва правен интерес да искат задържането му-предпоставка за съществуването и
надлежното упражняване на възражението по чл.74, ал.2 от ЗС. При тези доводи,
възражението за право на задържане до заплащане стойността на подобрения в
обекта на продажбата е процесуално недопустимо и не следва да бъде разглеждано
по същество, като производството по същото следва да бъде прекратено.
Въззивниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото във
въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №160149/29.11.2020г.,
постановено по гр.д.№352/2020г. по описа на Районен съд-Търговище в частта му,
с която е признато правото на ищеца М.И.М. от гр.Търговище, ЕГН:********** по
чл.33, ал.2 от ЗС на заместване на купувачите К.А.С., ЕГН:********** и Р.М.Х., ЕГН:**********,***
и изкупуване на 1/3 идеална част от имот, находящ се в с.Кошничари,
общ.Търговище, представляващ ПОЗЕМЛЕН НЕДВИ-ЖИМ ИМОТ с идентификатор № 39 195.56.69
по кадастралната карта на с.Кошничари, община Търговище, област Търговище,
одобрени със Заповед №РД-18-41/ 29.06.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с трайно предназначение-урбанизирана, с начин на трайно ползване -за стопански
двор, с площ от 4 733 кв.м, както и на 1/3 ид.ч. от построените в имота 3
бр. селскостопански едноетажни сгради -сграда с идентифи-катор № 39195. 56.69.1
с площ от 267 кв.м., сграда с идентификатор № 39195.56.69.2 с площ от 267 кв.м.
и сграда с идентификатор № 39195. 56.69.3 с площ от 267 кв.м., при условията на
договора, сключен с нотариален акт № 70, том I, дело № 33/2020 г. на нотариус с
рег. № 771, с район на действие Районен съд- Търговище, за сумата от 5 000 лв.,
при условие в едномесечен срок от влизане в сила на решението М.М. да изплати
на продавача В.Н.Н. от гр.София, ЕГН:********** продажната цена от 5 000лв., както и в частта
за присъдените на ищеца съдебни разноски в размер на 757.32 лв., на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА решение №160149/29.11.2020г.,
постановено по гр.д.№352/2020г. по описа на Районен съд-Търговище в частта му,
с която на купувачите К.А.С.,
ЕГН:********** и Р.М.Х., ЕГН:**********, двамата от с.Кошнича-ри, общ.Търговище е признато право на задържане по
чл.72, ал.3 от ЗС върху закупената част от имота по нотариален
акт № 70, том I, дело № 33/2020г. на нотариус с рег.№771 до заплащане на подобрения на
стой-ност в размер на 18
778.30 лв., както и
в частта за присъдените им съдеб-ни разноски в размер на 202.97 лв., като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№352/2020г. по описа на Районен
съд-Търговище в посочената част, на
осн.чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.А.С.,
ЕГН:********** и Р.М.Х., ЕГН:**********,*** да заплатят на М.И.М. от гр.Тър-говище, ЕГН:**********
направените по
делото във въззивната инстан-ция разноски в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върхов-ния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.