Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.01.2021 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и пети януари през
две хиляди и двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9204
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9204/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „М.К.“ ООД ******* срещу
решение №50494 от 25.02.2020 г постановено
по гр.д.№6318/19 г на СРС , 90 състав ; с което на основание чл.439 ГПК е признато
за установено , че Т.А.И. ЕГН ********** от гр.София не дължи на въззивника сумата от 39,80 лв. – главница по договор
за далекосъобщителни услуги , ведно със законната лихва от 14.10.2014 г до
окончателното заплащане на сумата ; сумата от 110 лв неустойка ; сумата от 12,18
лв мораторна лихва за периода 17.10.2011 г до 10.10.2014 г и разноски по
делото в размер на 175 лева , за които суми е бил издаден изпълнителен
лист от 01.07.2015 г по гр.д. №55421/2014 г на СРС – 88 състав и въз основа на
който е било образувано изп.д.№20188410404487 по описа на ЧСИ Н.М..
Въззивникът излага доводи
за неправилност на решението на СРС , тъй като е приложима 5-годишна погасителна давност за
задълженията по влязла в сила заповед за изпълнение по чл.117 ал.2 ЗЗД .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор в който оспорва въззивната жалба .
Чл.117 ал.2 ЗЗД не е приложим за задължения по влязла в сила заповед за
изпълнение , а само за съдебни решения .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 02.03.2020 г и е обжалвано
в срок на 16.03.2020 г /по пощата и след обявяване на
извънредно положение/ . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение , като
такива пороци в случая не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че процесните задължения са периодични , за неустойка
и лихви и се погасяват в 3-годишна погасителна давност по чл.111 б.В ГПК. Чл.117
ал.2 ЗЗД е неприложим за задължения по влязла в сила заповед за изпълнение .
Решението на СРС е неправилно . Преди всичко датата на издаване на изпълнителния лист е
ирелевантна . С аргумент от чл.115 ал.1
б.Ж ЗЗД и чл.117 ал.2 ЗЗД давността – спряна по време на делото – започва да
тече след влизане в сила на съдебното решение респ.влизане в сила на заповедта
за изпълнение .
Вярно е , че
давността за процесните вземания е била 3-годишна , но по аналогия на чл.117
ал.2 ЗЗД след влизане в сила на заповедта за изпълнение давността винаги е 5-годишна
. Действително , в чл.117 ал.2 ЗЗД са
посочени само вземанията установени „със съдебно решение“ , но няма основание
това правило да не се приложи и за вземанията , за които има влязла в сила
заповед за изпълнение . С аргумент от чл.439 ГПК вземанията по влязла в сила
заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков ред , освен въз
основа на нововъзникнали факти . Съгласно чл.415 ГПК ако не е подадено
възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи
вземането си по съдебен ред . Според чл.416 ГПК влязлата в сила заповед за
изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен
лист . Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане , който не е
водил иск по чл.422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този
с оспорено вземане , още повече че според чл.416 ГПК и в двата случая „заповедта
за изпълнение влиза в сила“ т.е.двата случая са приравнени от процесуалния
закон като правни последици . Исторически чл.117 ал.2 ЗЗД предхожда уредбата на
заповедното производство по ГПК /2008 г/ , поради което нормата трябва да се
тълкува разширително с оглед чл.416 ГПК .
Следователно
, до датата на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 14.12.2018
г давността за процесните вземания не е била изтекла . Със самата молба са
поискани изпълнителни действия и погасителната давност е прекъсната. Вземанията
не са погасени по давност и исковете са неоснователни .
Налага се
изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят . Пред СРС и СГС разноски се дължат от ищеца .
Поради
материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №50494 от 25.02.2020 г постановено
по гр.д.№6318/19 г на СРС , 90 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на Т.А.И. ЕГН ********** от гр.София срещу „М.К.“ ООД ******* , които искове са
с правно основание чл.439 ГПК , че И. не
дължи сумата от 39,80 лв. – главница по договор за далекосъобщителни
услуги , ведно със законната лихва от 14.10.2014 г до окончателното заплащане
на сумата ; сумата от 110 лв
неустойка ; сумата от 12,18 лв мораторна лихва за периода 17.10.2011 г
до 10.10.2014 г и сумата от 175 лева разноски по делото , за които суми
е бил издаден изпълнителен лист от 01.07.2015 г по гр.д. №55421/2014 г на СРС –
88 състав и въз основа на който е било образувано изп.д.№20188410404487 по
описа на ЧСИ Н.М..
ОСЪЖДА Т.А.И. ЕГН
********** от гр.София да заплати на „М.К.“ ООД ******** сумата от 450 лева
разноски пред СРС и сумата от 450 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.