Р Е Ш Е Н И Е

 

       №…………………

  

 Гр. София, 11.06.2019г.                            

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 1035 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството по реда на чл. 25, ал.4 от Закона за търговския регистър (ЗТРРЮЛИЦ).

Образувано е по жалба с вх.№20190604111547, подадена от „Р.И.“ ЕООД срещу отказ на Агенцията по вписванията под № 20190528105223-3/03.06.2019г., постановен по заявление по образец с вх.№20190528105223. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените в жалбата доводи. Сочи, че са дадени указания от 31.05.2019г. – петък, като би следвало съгласно чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛИЦ да има срок три работни дни за изпълнението им, но въпреки това още на 03.06.2019г. понеделник е постановен обжалвания отказ, който е изцяло мотивиран с непредставянето на исканата декларация. Жалбоподателят счиат, че указанията са неясни и неопределени, тъй като според него декларация имало от упълномощеното лице и нямало законова разпоредба, която да забранява подписването й от пълномощник. Предвид горното жалбоподателят претендира отмяна на отказа и обявяване на документа по заявлението.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец, с което е заявена за вписване промяна по партидата на дружеството, а именно нов едноличен собственик на капитала – Е.В.Н., а прехвърлител е чуждестранното юридическо лице – Р.Т.И.. Мотивът на отказа е, че към заявлението е представена декларация по чл. 129 от ТЗ, но от пълномощника на праводателя, а не от самото лице, като предвид това, че декларирането е лично волеизявление, то е недопустимо декларацията да е от пълномощник. Посочено е, че са били дадени указания, които не били изпълнени в срок.

Съдът констатира от преписката, а и от справка по ТР, че по подаденото заявление са дадени указания от 31.05.2019г. да се представи декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ от Р.Т.И., подписана от законния представител Татяна Силия, а не от пълномощник, тъй като отговорността за невярно деклариране е лична.

            Съгласно чл.13 ал. 6 от закона към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от ЗТРРЮИЛЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1 от закона, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя когато към искането му не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, и едва след неизпълнението им да постанови отказ.

            Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.1 от ТЗ, изречение второ, в редакцията  след допълването й в ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г. прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. Ал.2 на разпоредбата постановява, че прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър. В случая дяловете от търговското дружество, което е еднолично, се прехвърлят на трето лице, а не на друг съдружник, следователно е необходима декларация, че няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигуровки. Към заявлението не е била приложена такава, а на 31.05.2019г. в 13,15ч. са обявени указания, че се предоставя възможност за представяне на такава от името на Т.С.като директор на чуждестранното юридическо лице. Видно от данните по партидата е подадено заявление Ж1, с което са представени допълнителни документи, а именно декларация по чл.129 от ТЗ, но попълнена от пълномощника Д.С.М., за който е представено и нотариално заверено пълномощно. Пълномощното е в описаните 10 точки, включващо възможността да оперира с банкови сметки, да продава имущество, притежавано от корпорацията, да закупува имоти и друго имущество, да събира суми и вземания, дължими на корпорацията, да представлява дружеството, да открива филиали. Представеното пълномощно е общо и няма изричен текст, с който пълномощникът Д.М.да се упълномощава да прехвърля дялове, притежавани от дружеството или да взема решения от името на орган на същото, както и да подава декларации от негово име.

            Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал.5 от закона, когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, а когато е подадено заявление за регистрация на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел – на електронната страница на агенцията, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. В случаите, когато заявителят е посочил електронна поща, указанията се изпращат и на нея в срока по изречение второ. Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец, определен с наредбата по чл. 31. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2. Тази норма пък предвижда задължение на длъжностното лице да се произнесе по заявлението в срок до три работни дни от постъпването му. В случая заявлението е постъпило на 28.05.2019г., поради което и макар че е не е спазен срока за даване на указания – на следващия работен ден, а такива са дадени чак на 31.05.2019г., не може да бъде споделен довода на жалбоподателя, че от даването на указанията следва да са изтекли три работни дни, за да може да се постанови отказ. Срокът за изпълнение на указанията е същия ,в който длъжностното лице дължи произнасяне по заявлението, а това следва да стане в срок от три работни дни, но тълкуването на разпоредбата не води до извода, че от даването на указанията следва да изминат три работни дни преди да бъде постановен отказа. В случая тридневния срок изтича на 03.06.2019г., когато е и постановен отказа, а видно от данните по делото указанията са достигнали до заявителя, тъй като той е предприел действия по изпълнението им. Видно от данните се касае за повторно дадени указания, тъй като са дадени по заявлението два броя указания, а първите такива са в същия смисъл / стр.32 от делото/, а именно искано е представянето на декларация по утвърдения образец от Т.С.в качеството на директор на С.Л., като след тези указания е постъпило заявление Ж1 от заявителя, с което е представена декларация, но не от това лице, а от пълномощника Д.М., който се легитимира с приложеното пълномощно. Съдът констатира, че това пълномощно не е изрично и не включва воля за извършване на това действие, а именно декларация от името на представителя във връзка с разпореждането с дялове и споделя доводите на длъжностното лице, че предвид факта, че отговорността за деклариране на неверни данни е лична, то следва декларацията да бъде попълнена лично от лицето, от името на което се следва и дължи, а не от негов пълномощник с общо пълномощно. Декларирането на определени обстоятелства винаги се извършва лично, като лично волеизявление, което не може да се осъществи чрез пълномощник от името и за сметка на упълномощителя, тъй като за последиците от невярно деклариране се носи лична наказателна отговорност. Като аналог на подобно деклариране следва да се посочат декларациите, изисквани при прехвърляне на имущество по ЗННД, които винаги се подписват от страните по разпоредителните сделки, а когато последните действат чрез пълномощник, декларациите се заверяват от нотариус, също както и пълномощното. Неизпълнението на дадените указания за представяне на декларация от праводателя е основание за постановяване на отказ, който следва да се потвърди. В този смисъл има и практика на съдилищата, а именно решение № 942/10.05.2016г. по в.т.д.№ 2957/2015 г. на САС, решение №159/24.04.2019г. по т.д.№168/2019г. на ОС-Бургас и др. Декларация от това лице не е представена и към жалбата, поради което не са изпълнени всички законови изисквания за вписване на исканата промяна.

Предвид горното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

            Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата вх.№20190604111547, подадена от „Р.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със съдебен адрес– гр. София, ж.к.“*****, срещу отказ на Агенцията по вписванията под № 20190528105223-3/03.06.2019г., постановен по заявление по образец с вх.№20190528105223, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

 

СЪДИЯ: