р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 11.10.2018 год.
в името на народа
*** РАЙОНЕН СЪД,
IV граждански състав в
открито заседание, на тринадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря Стела Цветкова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2862 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.първо от ЗЗД.
Пред ***е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на
управление на дейността ***против О.П. в която се твърди, че ищцовото дружество
имало сключен безсрочен договор за ***с ***Същият бил сключен на основание
чл.22 от Закона за автомобилните превози и чл.53 от *** от 03.11.1999г. за
обществен превоз на пътници и товари па територията на ***и Решение
№1246/30.03.2011 на ***. Излага се, че след сключване на договора цитираната
наредба била изменена /ДВ бр.86 от 01.11.2016г./, като промяната касаела глава
IV, раздел VI, регламентиращ условията и статута на автогарите и автоспирките.
Разпоредбата на чл.52а от Наредба 33 не позволявала общините, респективно
общински предприятия, да бъдат собственици на автогари в страната. Собственик
на автогара можело да бъде единствено физическо и юридическо лице, регистрирано
по ТЗ. Предвидена била и категоризация на автогарите от Изпълнителния директор
на ***, както и всички изисквания, на които трябвало ла отговаря една автогара.
Съгласно параграф 53 от Наредба 33, собствениците на автогари били длъжни да приведат
дейността си в съответствие на изискванията на Наредба 33 в срок от шест месеца
след влизане па измененията, а срокът за категоризиране на ***изтекъл на
01.05.2017г. Сочи се, че *** било подало заявление на 28.04.2017г. съгласно ***,
но ***все още не била категоризирана, което означавало че не отговаря на
нормативните изискания, посочени в Наредба 33. Сочи се също, че с ***на
Изпълнителният директор на *** до *** с копие до *** на О.П. било отговорено,
че към ***не е категоризирана и е със статут на автоспирка и не следвало да се
заплащат такси за автогарово обслужване на превозвачите, в чийто маршрут по
съответната автобусна линия била включена като спирка ***. Копие на писмото до ***
на О.П. било изпратено за предприемане на действия по компетентност за промяна
на маршрутните разписания и уточняване на спирката в ***, в тези, в чийто
маршрут имало утвърдена спирка ***. Твърди се, че ищеца изпратил до ***заявление-покана
за възстановяване на сумата в размер на 2375,69 лева - заплатени суми за
автогарово обслужване от 02.05.2017г. до 01.03.2018г., заведено с *** С писмо с
*** уведомило ищеца, че по отношение на ***не била проведена процедура по
категоризация, но това не било по вина на ***на О.П. нямало да издаде заповед
за определянето на автоспирка, тъй като автогарата била със статут на такава и
нямало издаден административен акт, отнемащ й статута. Ищецът счита, че ***
нямало правно основание да сключва договори за автогарово обслужване и не
следвало да се заплащат такси за автогарово обслужване с превозвачите, в чийто
маршрут по съответната автобусна линия е включена като спирка в *** ***.
Навеждат се доводи, че договорът за автогарово обслужване между ***и *** бил
прекратен по силата на закон, и също на основание на закона и Наредба 33 не
следвало да се заплащат такси за автогарово обслужване от превозвачите. Поради
това сумите платени след 02.05.2017г.
били неоснователно платени от
ищцовото дружество, а *** се било обогатило за негова сметка. Твърди се, че
неоснователно платените суми били в общ размер на 2375,69лева, както следва: - Фактура ***; ***;
- ***; - ***; - ***; - ***; - ***; - ***; - ***; - ***; - ***; - ***; - ***.
Като следствие от изложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 2375,69лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът
О.П. е депозирал чрез пълномощник писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който исковата претенция се оспорва изцяло като неоснователна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и
възраженията на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е между страните и се
установява от приложения препис на Договор за автогарово обслужване от
23.07.2012г., сключен между ******, в качеството на изпълнител и ***, в
качеството на превозвач, че изпълнителя е поел задължение на основание чл.22 от
Закона за автомобилните превози и чл.53а от *** от 03.11.1999г. за обществен
превоз на пътници и товари да предостави на превозвача автогарово обслужване
срещу заплащане при регламентирани в съглашението права и задължения. Договорът
е бил сключен като безсрочен, но е безспорно между страните, че е бил продължен
за неопределено време при условията на чл.22 от същия.
Безспорно е също така между страните и се установява от
приложения препис на ***; ***№ *** ***.; ***; ***; *** *** *** ***; ***, че през
процесния период ***, включително, ищеца е заплатил на възложителя по
гореописания договор суми в общ размер на 2375,69лв. за автогарово обслужване.
Страните не спорят, че през посочения период ищеца
осъществявайки превозните си услуги и спазвайки установения маршрут е продължил
да спира и потегля от ***по разписание, който факт се удостоверява и в
представено от ответника удостоверение с ***.
Ищецът е представил препис на писмо, изходящо от ***и
адресирано до БСАПОП, в което е посочено, че на 28.04.2017г. било постъпило
заявление от собственика на ***за определяне на категорията й, но към 16.06.2018г.
автогарата не била категоризирана, т.к. разпоредбата на чл.52а от *** не
позволявала общините да бъдат собственици на автогари в страната. Изразено е
становище в същото писмо, че при посочените обстоятелства ***била със статут на
автоспирка и не следвало да се заплащат такси за автогарово обслужване от
превозвачите, в чийто маршрут по съответната автобусна линия била включена като
спирка в *** – ***.
Видно е от приложения препис на заявление-покана, изходящо
от ***и адресирано до ******, чието получаване от адресата е безспорно, че
ищеца е претендирал да му бъдат върнати заплатените такси за автогарово
обслужване след 01.05.2017г. на основанията, релевирани и в настоящото
производство.
Видно е също така от приложения препис на писмо, изходящо от
***, че е било отказано връщане на претендираната от ищеца сума.
Ответникът е приложил доказателства, установяващи, че за
период, последващ процесния е претендирал по съдебен ред присъждане на такси,
дължими по сключения договор с ищеца, но този факт не е от значение за решаване
на настоящия спор.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно се установи от обсъдените доказателства, че между ***-
***и ***е бил сключен Договор за автогарово обслужване от 23.07.2012г.,
регламентиращ правата и задълженията им във връзка с използване на ***при
изпълнение от ищеца на превоз по автобусна линия през ***.
Безспорно се установи и заплащане от ищеца на цена по горния
договор за ползване на ***през периода *** в общ размер на 2375,69лв.
Спорният между страните въпрос е дали договорното
правоотношение е било прекратено, считано от 01.05.2017г., респективно било ли
е налице през процесния период правно основание, произтичащо от това
правоотношение, за плащане на процесната сума.
Както стана ясно от обсъдения Договор от 23.07.2012г.,
правоотношението по него е възникнало като срочно, а по силата на уговореното в
т.22 е продължило като безсрочно след 23.07.2013г.
Основанията за прекратяване на процесния договор са
регламентирани изрично от страните при сключването му му и са отразени в т.23
от подписаното съглашение.
Ищецът
счита, че са настъпили основанията, регламентирани в т.23.6 –предвидено в Закон
основание за прекратяване на договора, позовавайки се на разпоредбата на чл.52а
от *** от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
***(наричана по-долу ***), поради което съдът извърши преценка за наличие на
соченото основание.
С
нормата на чл.52а от *** (нов текст - ДВ, бр. 86 от 2016 г.) се
предвиди, че собственици на автогари могат да бъдат физически и юридически
лица, които са регистрирани търговци по реда на Търговския закон.
Разпоредбата в сочената редакция е действала през процесния период ***, като с
§6 от Наредбата за изменение и допълнение на ***, публикувана ДВ бр.48 от
08.06.2018г. е предвидено, че собственици на автогари могат да бъдат и общини.
Законодателната
уредба, изключваща възможността община или общинско предприятие да бъде
собственик на автогара няма за правна последица прекратяване на сключените
договори за автогарово обслужване. С въвеждането на текста на чл.53а от *** (ДВ
бр.
86 от 2016 г.) не е променен статута на ***. В §1, т.12 и т.13 от ДР
на Закона за автомобилните превози е дадено легално определение за „автогара“ и
„автоспирка“, като разграничението между тях по никакъв начин не е основано на
принадлежността на правото на собственост върху тях, поради което
законодателната уредба относно възможните субекти на собственост няма за
последица промяна в статута на определените вече автогари и автоспирки. Няма за
последица и прекратяване на договорното правоотношение между ищеца и ***– не
представлява предвидено в Закон основание за прекратяване по смисъла на т.23.6
от Договора.
Вярно
е, че автогарата следва да бъде категоризирана. С §53 от ПР на Наредбата за
изменение и допълнение на *** (ДВ бр.86 от 01.11.2016г.) е предвиден шест
месечен срок от влизане в сила на Наредбата собствениците на автогари да
приведат дейността си в съответствие с изискванията на глава четвърта, раздел
VI и да подадат заявление за определяне на категорията на автогарата.
Безспорно е, че ответника е депозирал такова заявление в указания шест месечен
срок, като категорията на ***е била определена едва в хода на производството по
настоящото дело. Остава неясно изпълнил ли е изпълнителния директор на ***задължението
си по чл.60, ал.2 от *** да определи комисия за разглеждане заявлението на
ответника в определения 14-дневен срок, както и дали е постановил отказ за
определяне на категория, ако е счел, че обекта не е автогара и не подлежи на
категоризация, който отказ би подлежал на обжалване по реда на АПК (чл.60, ал.9
от ***). Независимо от това, фактът, че процедурата по произнасяне по
заявлението на О.П. за категоризиране на ***е продължила извън регламентирания
с *** срок по никакъв начин не влияе на правоотношението между страните.
Предвид
изложеното, съдът счита, че не може да се формира извод въз основа на събраните
доказателства и приложимите законови разпоредби, за прекратяване на договорното
правоотношение между страните, считано от м.май 2017г. Поради на това, в
отношенията между тях, всеки е дължал изпълнение на задълженията си,
произтичащи от Договора от 23.07.2012г., основно от които за превозвача е било
заплащане на цената за автогарово обслужване. Ето защо, съдът счита, че плащането
на процесната сума от 2375,69лв. от ищеца в полза на ***е било на основание
съществувалото и през процесния период договорно правоотношение и ответника не
дължи връщането й.
С оглед
горното, предявената искова претенция с правно основание чл.55, ал.1,
предл.първо от ЗЗД се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца дължи на ответника направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Водим от горното, Съдът
р е ш и :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от ***, със седалище и адрес на управление на дейността ***против О.П.
ИСК с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД за сумата от 2375,69лв.,
представляваща заплатена от ищеца без основание цена за автогарово обслужване през периода от 03.05.2017г. до
05.02.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ***, със седалище и адрес на управление на
дейността ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на О.П. представлявана от ***, административен
адрес:***, ***, сумата от 400лв., представляваща деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
решението
подлежи на обжалване пред *** в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: