№ 1495
гр. Пазарджик, 20.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20225220101843 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищците К. Г. и Й. Г. се явяват лично и с пълномощника си адв. Д..
Ответникът П. В. се явява лично и с пълномощника си адв. Х. Г..
Страните са редовно и своевременно призовани.
АДВ. Д.: - Няма процесуална пречка, моля да дадете ход на делото.
АДВ. Г.: - Моля да дадете ход на делото.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На осн чл. 143, ал. 1 ГПК пристъпи към изясняване на делото от
фактическа страна.
АДВ. Д.: - Поддържам изцяло исковата молба. Уточнения по фактите
няма какво да направя, единствено, във връзка с отговора на ответника, в
който се твърди, че той е заплащал за определен период от време данъците,
ще моля да уточнят по-конкретно какъв е този период, и евентуално, в тази
връзка ще сочим доказателства, че не той, а ищците са заплащали дължимите
данъци. Отношението на данъците по спора за собственост е това, че те са
считали имотът за свой и те са заплащали всички дължими данъци – всички
дължими данъци и такси. Нямаме възражения по проекта за доклад.
АДВ. Г.: - Поддържам изцяло депозирания в срок писмен отговор.
1
Нямам възражения по проекта за доклад. Твърдим, че със суперфицията е
реализирано право на строеж.
АДВ. Д.: - Оспорваме това твърдение, не е учредявано на ответника
право на строеж и гаражът не е изграден във връзка с такова вещно право.
Съдът счита, че ще следва да се обяви за окончателен проекта за доклад
съставен с определението за насрочване на делото, тъй като възражения
срещу него не са постъпили. Следва да се допълни доклада с днес
направеното възражение на ищеца срещу твърдението на ответника, че е
собственик на процесния гараж въз основа на реализирано от самия него
право на строеж, което му е било отстъпено от неговата майка Н С.а. Водим
от горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад съставен с Определение №
1693/16.08.2022 г.
ДОПЪЛВА ДОКЛАДА с днес направеното възражение от ищците
срещу твърдението на ответника, че е собственик на процесния гараж въз
основа на учредено в негова полза от наследодателката Н П С.а вещно право
на строеж.
АДВ. Д.: - Направила съм доказателствени искания в исковата молба.
Във връзка с момента за деклариране на имота, аз считам че това е важно
обстоятелство, тъй като това е индиция относно обстоятелството каква
информация и как са се чувствали ищците. Моля да изискате от МДТ, така
както съм го поискала, документ от който да е видно – кога е деклариран, от
кого е деклариран, самата декларация, за момента откакто е починала майката
след 1997 г. насам. На този етап нямаме други доказателствени искания.
АДВ. Г.: - Нови доказателства няма да сочим. Уважили сте заявените
наши доказателствени искания. По искането за събиране на данни за
декларирането на имота след смъртта на наследодателката, аз възразявам
срещу това искане и искам да направя уточнение, че под номер т. 5 на
приложените към исковата молба и приети днешното съдебно заседание с
определението на съда по доклада по настоящото дело са приложени 7 броя
квитанции, със съответните реквизити, с дата, с номер, всичките от МДТ за
съответния период, за който се отнасят. Ако искането е прецизирано по този
2
начин – до това кой е декларирал имотът, и по-конкретно дали ищците са
предекларирали този имот като съсобствен, ако така се прецизира искането, а
не от 1997 – ма година, още едно уточнение, процесуалният представител,
също, на ищците, е представил като доказателства по делото данъчна оценка
или то е по-скоро от нотариалното дело на нотариус Ваклинова, от което
могат да се извлекат такива данни, виждала съм такава данъчна оценка от
тази година – 2022 година.
АДВ. Д.: - Да, имаме такава, но тя е само и единствено във връзка каква
е данъчната оценка на имота, там няма други данни. И какъв е
идентификаторът, площта, там няма данни кога е деклариран и на чие име.
АДВ. Г.: - Там има данни за собственика, и той е посочен само
ответникът П. В., и това имах предвид, затова споменах данъчната
декларация.
АДВ. Д.: - Но, тя е след нотариалния акт.
АДВ. Г.: - В такъв случай, с това прецизиране, не възразявам да се
изискат такива данни от МДТ Община Пазарджик.
Съдът намира за основателно доказателственото искане на ищците да се
задължи третото неучастващо лице Община Пазарджик отдел „Местни
данъци и такси“ да представи по делото заверен препис от декларациите
касаещи процесния имот подадени след смъртта на наследодателката Т П.а Г
на *** г. Доказателството следва да се допусне, при условие, че
пълномощникът на ищците в едноседмичен срок от днес подаде писмена
молба по чл. 192 ГПК адресирана до третото лице. Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА Община Пазарджик Отдел „Местни данъци и такси“, в
срок до следващото съдебно заседание да представи по делото заверен препис
от декларациите, с които е заявено право на собственост върху процесния
имот в периода след *** г. до момента.
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от днес да представят по
делото писмена молба до третото лице съгласно изискванията на чл. 192, ал. 1
и ал. 2 ГПК.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): – Да
пристъпим към събиране на доказателствата.
3
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪБИРАНЕ НА ДОПУСНАТИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА.
ДОКЛАДВА, че по делото са представени изисканите от третото
неучастващо лице Нотариус Юлия Ваклинова писмени доказателства, които
се съдържат в кориците на нотариално дело № 60/2022 г. по регистъра на
същия нотариус.
АДВ. Д.: - Да се приемат.
АДВ. Г.: Да се приемат.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства представения от нотариус Юлия
Ваклинова заверен препис от документите намиращи се в кориците на
нотариално дело № 60/2022 г. по регистъра на същия нотариус.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОВЕДЕНИТЕ ОТ ИЩЦИТЕ
СВИДЕТЕЛИ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ ДОПУСНАТ СВИДЕТЕЛ,
КАКТО СЛЕДВА:
Е В Г – на 72 години, българско гражданство, вдовица, неосъждана,
познавам и двете страни, защото тези момчета (свидетелката сочи ищците) са
ми племенници, на девер ми са синове, а другата страна го познавам, защото
този господин им е вуйчо - без родство по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл .290 от НК.
СВ. Е Г: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината - то няма
какво да крия. Ищците ги познавам откакто са се родили, защото са ми
племенници и с тях живеем в една кооперация. Ответникът го познавам от
етърва ми, защото е нейн брат. Знам имотът за който е делото. Ходила съм в
тази къща, защото етърва ми ме е водила на гости, майка й познавам –
родителите всъщност на етърва ми, брат й много добре го познавам, и съм
ходила. Не знам кой е правил къщата, но в тази къща живееха дядото и бабата
на моите племенници – ищците. Там живееше и техният вуйчо (свидетелката
сочи ответника) – той живееше при своите родители. В къщата живееха баба
Н, дядото съм забравила как се казва – те са дядо и баба на момчетата
(свидетелката сочи ищците), те са родители на П., а Т е сестра на П, и е майка
4
на ищците. И Т е живяла в къщата. Преди да дойде да живее при девер ми е
живяла в бащината си къща. След смъртта на родителите на П. и Т, в къщата
остана да живее той (свидетелката сочи ответника П.), и етърва ми Т ходеше
много често там, и аз също съм ходила с нея. Т, не може да ходи на гости при
брат си, когато това е бащината й къща, така смятам аз. Не мога да кажа дали
е имала стая там заключена с багаж, но ходеше най-редовно. Ходеше, защото
къщата е бащината й къща. Ходеше да види брат си, брат й идваше почти
всеки ден при нея, предполагам, че не е ходила само да види брат си. Не мога
да кажа какво правеше Т като ходеше в къщата. В имота има гараж. За този
гараж, знам, че моят племенник К. си държеше там някакви мотори, някакви
части и с някакво момче ги ремонтираха и правеха, също правеше и на вуйчо
му мотора – вуйчо му имаше една моторетка. Мисля, че да – К. още държи
неща в гаража, да. Не знам кой го е правил и кога гаража, но по едно време
чух, че щял да пада гаража и К беше ходил там нещо организира там, да го
възстановят, да не падне гаража, да го ремонтират. Това беше преди две-три
години. Моето впечатление е, че за имота чак толкова много грижи не са се
поддържали, не е правен някакъв голям ремонт. К. и Й. ходят там, имат
ключове, да, един път съм била с К си, нещо отвори, взима нещо от гаража, не
съм влизала в гаража, но аз го изчаках отвънка беше минал да ме вземе от
работа. Преди спора за този имот, като ходеха там, ами какво правеха –
имаха грозде нещо беряха, някакви дървета носи – на К съпругата беше
купила някакви смокини ходиха да садят, ей такива неща правеха. На долния
етаж в къщата К си държеше един казан за ракия, и той отваряше, и си го е
взимал и си го е изнасял. Вуйчо му също го е ползвал този казан, взимал го е
от К на заем, до преди година две ли и вече си е купил, и вече не го взима. Не
мога да Ви кажа за такова нещо от преди да стане спора за къщата П. да ги е
гонил от имота. Аз съм виждала и продължавам да мисля, че те бяха в много
добри отношения, той идваше много често вкъщи, ние живеем в една
кооперация. Може би до преди 2-3 години бяха в много добри отношения, и
то много добри. Децата могат да кажат, че го уважават, и като кажат, че
вуйчо, че е дошъл – те имат, К. има две деца, Й има едно дете, когато са
правили рожден ден на К на децата, ние живеем в една кооперация, те са на
третия етаж, П. винаги е бил на рождения ден на децата. Не мога да Ви кажа,
докато бяха в добри отношения дали са обсъждали какво ще става с тази
къща, не са споделили с мен какви са им намеренията за къщата. Отказан
5
достъп със сигурност не са имали ищците, защото имат ключ. Не знам дали са
говорили за делба, но да се стигне до тук е порочно. После, един път бях
отишла у Й, той живее срещу „Лидъл-а“ в един блок, малък апартамент, беше
съпругата му там, и попитах къде е детето А с бащата, и тя каза, че са отишли
в къщата на двора да се разходи детето да си поиграе. Не съм казала, че са на
гости, и аз не знам, все едно аз да ида на майка ми в къщата на гости, не
отивам на гости, отивам, защото е на майка ми къщата. Не съм присъствала на
такъв разговор – П. да е казвал на К и на Й, че имотът е негов – не съм чула
такова нещо. Чула съм това, което е нормално, че къщата е наследствена,
както за П., така и за тези деца (свидетелката сочи ищците), не съм го чула, но
по принцип е така, по закон е така господин съдия. Ищците оставиха П. да
живее там, защото бяха в много добри отношения, защото Т – майка им,
държеше много на брат си, те много помагат на вуйчо си.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - Извинявам се много, и аз много обичах
сестра ми.
СВ. Е Г: - Докато вуйчо им живее там, да си живее спокойно, те имат
ключ на долния етаж и влизат и излизат, когато си искат. По принцип не е
ставало въпрос ищците да ми кажат какво смятат да правят с имота.
Може би преди три-четири години последно съм посещавала къщата.
Вътре не съм влизала, отвънка в колата съм изчакала. Аз имам там – често
пребивавам близо до тоя имот, и ми е направило впечатление, че не е чак
толкова поддържан. Имам наблизо – на съседна улица, имот и затова минавам
от там често. Може би, може би, не мога да кажа точно годината и датата, но
сигурно може би има две-три години, или две години, откакто вуйчо им си е
купил казан и не ползва на К. казана. Не знам кога са идвали да берат грозде,
може би преди четири-пет години са брали грозде. Знам, защото бяха донесли
в къщата, където живеем и бяха казали, че гроздето е от къщата. Може би от
преди две-три години К. и Й. спряха да ходят в къщата. Не знам дали К. и Й.
са правили керемиди и такива неща, нека, те ще кажат. Към днешен момент
К. и Й. имат ключ за имота, даже мисля, че може би К в джоба си има ключ за
имота. Ето, покажи го К – от него (свидетелката сочи ищецът К.) го знам, той
ми е казвал, че има ключ. Ако е сменена бравата, значи няма да стане ключът.
А защо е сменена бравата? Не знам П. да ги е търсил за ремонт, и никога те
нямаше да откажат, ако той ги е потърсил.
6
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА ИЩЦИТЕ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Б М Г: – на 43 години, българско гражданство, омъжена, неосъждана,
съпруга съм на ищеца К. С. Г..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. Б Г: - Желая да бъда свидетел по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Б Г: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
Съпругът ми има наследствен имот от неговата майка. Аз познавам съпруга
си от 93-та година, семейни сме с граждански брак от 2001 година. През
цялото време от 93-та година до настоящия момент сме били заедно. Знам, че
има наследствен имот от неговата майка. Тя не се е отказвала от наследство,
нито те са се отказвали от нейното наследство. Имотът е къща на етаж и
половина горе-долу, защото долният етаж е приземен с двор, имаше и
тоалетна, която се е самосрутила на двора, тази къща е на ул. „П. М“ 40 в гр.
Пазарджик. По принцип, знам, че къщата е от дядото и бабата на съпруга ми.
През последните години я ползва вуйчото. Вуйчото е живял в тази къща. Не
мога да кажа, най-вероятно, не съм сигурна, не знам със сигурност дали вуйчо
им е израснал там. Откакто познавам съпруга ми К., вуйчо му П. живее в тази
къща. В момента не знам други хора дали живеят в тази къща, но през
годините с П. са живели негови близки и приятелки с него – на П., и с децата
си. Значи, съпругът ми има в гаража там части, други неща които ползва.
Ходили сме там си държахме казана на първия етаж. През годините сме
ходили да помагаме за грозде, за работа. К. ползва гаража, складирал си е
вещи там. Гаражът си е отключен, и ключът си е на него. К. има ключове за
двора и за първия етаж доколкото съм наясно. Казанът ние сме си го взели
вече, но беше на първия етаж, приземен, заключваше се, и той има ключ, ние
сме си ходили най-свободно, без да се обаждаме, без нищо. П. никога не е
7
предявявал претенции, че този имот е негов, даже е споменавал, че – като сме
се събирали, че ще дойде време да се дели или пък ние да не го изхвърлим от
къщата, никога не се е държал собственически. когато сме се събирали на
празници, и в двора сме ходили – нееднократно е казвал П., че ще дойде
момент, в който ще се дели имотът, и че да не го изхвърлим от него, при
което, нали, ние сме го увещавали, че докато е жив и здрав ще си го ползва, и
сме го оставили като ползвател, не като собственик. Ами тука преди няколко
години смокини сме садили в двора, защото старите бяха изсъхнали вече. За
гаража – П. никога не е казвал да не се ползва гаража или, че е негов,
доколкото на мен ми е известно П. го е строил, но в близките 5-6 години беше
тръгнал да се руши, и моят мъж беше ходил с подпори да му помага там да го
закрепят, да го укрепват. Иначе сме го декларирали имота, да. Децата са
посещавали многократно този имот, играли са си в двора, ние сме ходили –
много често в годините сме ходили. Мисля, че тук в последните две години
не сме ходили. Не знам защо спряхме да ходим, просто не сме – ние сме се
срещали у Й на гости. До декември миналата година бяха прекрасни
отношенията между К., Й. и вуйчо им – ние сме се събирали у Й. на гости до
миналата година. Никога не ни е минавало през акъла, че ще се стигне до
такова нещо, да се обяви самоинициативно за собственик на имота.
Разбрахме, че П. се смята за собственик на имота, тази година май месец, тъй
като аз съм държавен служител и следва да декларирам имущество разбрах,
че нещо е станало с тоя имот, и от службата по кадастъра са ни изпратили
писма, че има промяна в партидата. Абсолютно от там разбрахме, че П. се
смята за собственик. От П. дума не е казвано по този въпрос. И в пандемията
ходихме един следобед в имота, вънка на двора бяхме седнали да се видим.
Виждаме се за половин час, разговаряме си. П. никога не е казвал, пред нас –
мен, съпругът ми и брат му, че имотът е негов.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ТРЕТИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА ИЩЦИТЕ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
8
А Д Г.: – на 48 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, първи братовчед съм на К. и Й. Г. – без родство по смисъла на чл.
166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. А Г.: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
Братовчед съм на ищците. Познавам ги. Разбрах наскоро че имат спор за имот.
Това е къща в Пазарджик, която е по майчина линия наследствена. Знам го
имота много добре. Къщата я знам чия е – на майка му и на вуйчо му –
наследствена къща на Г., майчина им къща, която след като почина стринка
ми – тяхната майка, нормално е техния дял остава. Предполагам, че там е
живяла стринка ми - там е живяла, там се е родила евентуално. Нормално е да
е живяла там. Този имот го знам, откакто се знам и мен си. От тогава, през
тия години вуйчо му живее там. Те (свидетелят сочи ищците) ходят в тази
къща. Имат стаи, багаж – аз съм ходил с него – бил съм с К., когато си е
взимал разни работи от там. К. има ключ, влиза си, отключва си. Един път
сме ходили, взимаше там казани разни. Не съм го виждал П. там. Случвало се
е и П. да е там. П. не ги е гонил, абсолютно нищо против не е имал те да
ходят, даже напротив, той - П. много често идваше у тях, където живеят. Знам
го, защото аз живея под тях – те са на третия, аз съм на първия етаж и съм го
виждал много пъти господина. Ще има три-четири години, когато съм ходил
последно в къщата. Бая време е, сега, не съм точно запомнил, защото не съм
знаел, че ще дойде този момент. Тогава, нямаше проблеми с достъпа, аз
изчаках вънка в колата, той влезна, отключи, заключи, взе си каквото му
трябва и си тръгнахме. П. не знам дали беше там тогава, не мога да кажа, не
мога да твърдя, не съм го видял. Гаража го е ползвал К., вършил си е работа,
държал си е багаж, каквото му е необходимо. Доколкото знам, тези работи,
които ги взема, ги взе от къщата – от първия етаж, от втория етаж не мога да
кажа, но излезна от къщата господинът – Г. К.. Един ден ми иска крик, че
нещо вуйчо му уж щял да прави на гаража, и той ходи та му помага,
доколкото знам аз. Дал съм му, от мен е взел апаратура да върши работа да
поправи гаража. Други поправки по имота не мога да кажа, не мога да твърдя.
Нищо не е казвал П. за имота. Те си чувстваха имота като бащиния – имотът,
техен си беше имотът до преди. На този етап, бяха оставили в имота да живее
вуйчо им, защото той дефакто нямаше къде да живее. Не е ставало въпрос за
това, да са ми казвали, че вуйчо им ще живее там и какви са им плановете –
9
нямам спомен да са го обсъждали този въпрос с мен. Не мога да кажа кога
последно са ходили ищците в имота. К. може да е ходил и вчера, аз не мога да
кажа. Аз мога да твърдя със сигурност, че са били в добри отношения. Аз не
мога да кажа дали са спрели да посещават имота, аз казах, че преди толкова
време аз съм бил с него да си вземе нещо. Той може да е бил и миналия
месец, аз не мога да кажа това нещо. Дали са спрели да ходят в имота или не
това е друга тема на разговор. Спряха да ходят откакто станаха тези дандании,
и вуйчо им ги завъртя, това е. Ето тия дандании, миналия ден се научих, нещо
е станало с имота, неприятна история. Това не са хубави работи. Били сме
заедно на събития, как да не съм бил – господинът (свидетелят сочи
ответника), рождени дни, събирания – един празник не е минал без него. Ами
да, казвал е, че има опасения господата Г. да не му вземат имота и да го
изгонят – някакви ей такива работи, които, негови си щуротии. Те му казват,
че няма проблем, че на този етап не мислят такова нещо.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ ДОВЕДЕНИТЕ
ОТ ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, КАКТО
СЛЕДВА:
З И К: - на 53 години, българско гражданство, омъжена, неосъждана,
без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. З К: - Разбрах отговорността - абсолютно. Обещавам да кажа
истината. Съседи сме – едни срещу други живеем, ние сме на „П. М“ 37, те
живеят срещу нас. Познавам П., лично, аз от 34 години живея в тази къща,
съседна къща – отсрещната. Ищците не ги познавам. Тези момчета, преди 10-
15 години може и да са идвали, ама не съм ги виждала. Аз не ги познавам
тези момчета. Не съм ги виждала там в този имот да идват. От този имот, хора
излизат – П. Кой е идвал – идвала е дъщеричката му, не живее никой там,
само П живее там. Ами други хора – дъщеря му Н идва там, е то, кой друг,
10
никой не е идвал, ами не съм забелязала друг да идва. Тази къща си я
поддържа П. Аз поне за толкова години, това което съм видяла, то какво има
да поддържа, в смисъл, имам предвид, че когато е строена къщата аз не съм
била тук. През тези 34 години, в които сме съседи, аз лично не съм била
наблюдател на тези неща, защото през годините съм била и на работа, но това,
което той си е поправял. Аз откакто знам този имот там живее само П, аз
изобщо не познавам сестрата на П. Тая къща си знам, че си е само негова.
Това го знам от него, от моя мъж, то поне моя мъж там е израснал - съпругът
ми, всъщност, който аз живея, но в момента той не е тук. Винаги си е била
негова. Под „негова“ разбирам, че е собственик. Знам като съсед, че къщата е
негова – това мога да кажа. Не сме си обсъждали имотите с П, коя съм аз да
ги обсъждам. Като съседи си говорим общи неща. Когато си говорим с П, той
си говори за неговата си къща, че е неговата къща, даже, той си излиза
заключва си, аз като съм си вкъщи по цял ден, наблюдавам, ако нещо стане,
всичко да, в махалата сме така. П не е споделял с мен притеснения, че не е
само той собственик, че може да остане без дом. В момента аз не работя, от
доста години не работя. През последните 10-15 години съм работила, имало е
и периоди през деня, в които съм отсъствала. Не съм виждала приятелки на П.
да живеят там. Той живее сам там човекът. Не съм виждала други хора.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ ДОПУСНАТ СВИДЕТЕЛ
ОТ СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Л Ц Г: – на 76 години, българско гражданство, вдовица, неосъждана, без
родство със страните по делото.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
СВ. Л Г: - Разбира се, обещавам, че ще кажа само истината. Познавам
само П и дъщеря му Н. Тези момчета ищците не ги познавам. Понеже ние с П
се познаваме чрез моя съпруг от над 50 години, те заедно са израснали, заедно
11
и работиха. Живеем в съседство с къщата П, те са в гърба ми – на 500 крачки.
45-50 години живея там. Помня квартала. Тяхната къща беше построена, той
гледа баща си, за майка му беше починала нищо не мога да говоря, но за баща
му той беше болен и той си го гледаше. Къщата беше построена, нямаше
гараж в имота, банята беше в окаяно положение и покривът течеше. В тази
къща живееха П с баща му, майка му беше починала. Сестра му Т сме се
засичали на Петровден на гости. Той беше рибар, изпържи рибка, покани ни.
Т идваше в къщата, защото те бяха в отлични отношения със сестра си. П
правеше подобренията. Не знам Т да е имала багаж там в къщата, поне не го
знам това. И това не мога да кажа дали Т имаше ключ. Виждала съм я Т там,
хубава, млада жена, с него се разбираха безупречно. Не мога да Ви кажа кога
е строен гаражът. Съпругът ми е починал преди 8 години – той ходеше да
помага– за смяната горе на покрива и за гаража, но години такива неща не
мога да кажа – на П помагаше. Той знаеше, че тази къща си е негова, той
знаеше, че сестра му беше казала, че това си е негово. Те момчетата може да
знаят (свидетелката сочи ищците) Горняка, ако си спомняте, той ми е
съпругът. Аз не ги познавам момчетата, не съм ги виждала. Ако съм ги
виждала съм ги виждала толчави (свидетелката сочи с ръка до средата на
бедрото си), като големи – не, не ги познавам. Т казваше, че тази къща си е
негова – на П, защото той правеше поддръжката, той цимента в двора оправи,
асмалъците, всичко той го поддържаше. Аз не виждам, човек, когато знае, че
не е негово би ли го правил това нещо? Аз, ще Ви кажа само едно, независимо
какъв ще бъде резултатът, най-лошото в това нещо е, че се скъсва една
родствена връзка. Младите, алчността е голяма. Как ще се погледнат? Това е
най-тежкото. П поддържаше къщата, не съм виждала друг и не мога да кажа,
но всичко той правеше сам – нямаше кой да му помогне, и цимента, и
асмалъка. Асмалъкът беше паднал. Приказваме си с П, той ми прави ел-
инсталацията в къщата. Не е ставало въпрос, че има други собственици тази
къща, защото той знаеше, че сестра му му каза: „Това е на тебе.“. Той гледа
баща си, той го погреба, мъжът ми беше на погребението на баща му. Как да
кажа, как да излъжа? Той знаеше, че това е негово. Аз съм в квартала от 67-ма
година. От 67-ма година П живее там, аз като отидох Т я нямаше не живееше
там. Тя имаше някакъв първи брак друг, след товя тя не беше там. Това са си
лични отношения. Като сме се събирали се е поставяло въпрос, нали,
заговорили са се, и тя казва: „Брат ми, това е твое“. Сбирка за Петровден,
12
сбирка на риба, сбирка на годишнина нещо, сбирка за Нова година, и Т е била
там с втория си брак, и казваше, ставаше въпрос, защото като циментира, като
прави, и Т казва: „Е, брат ми, браво на тебе, нали е твое, как си го
поддържаш.“ Той знаеше, че този дом е негов. Това е положението. Той от
дете е там. Нали Ви казвам, заедно са израснали с моя съпруг, гонили са
топката, футболисти – съпругът ми беше футболист, за П не мога да кажа. П и
Т са двете деца на Н, други няма. Освен цимента, П прави баня горе в
сградата, стълбище. Не мога да кажа кога направи банята. Може би преди 15
години, затова, защото тя беше в окаяно положение, защото той се чувстваше
неудобно да влезе човек вкъщи в банята. За покрива казвам точно, ясно и
категорично, всичко течеше. Това го знам, че мъжът ми ходеше да му помага
– те бяха първи приятели, какво да кажа. Сменял е на покрива керемиди,
греди, там, като тече – какво се сменява, целият покрив предполагам. Нашата
къща няма пряка видимост, аз съм на „И Св“, той на „М“ – аз свивам в „ъ“ и
някъде 200-300 крачки съм там, той е зад гърба ми. Освен П. в тази къща
живееха и двете деца. П живееше с децата си, това, че е имал приятелка какво
отношение има. Не е живял с нея. Той има две момичета. В е в чужбина, а Н я
знам от бебе. По-дълго време, може би идваше вечерно време и сутринта си
отиваше – на семейни начала не е живял. Имаше човек, имаше жена, но не е
била постоянно там, в края на краищата млад човек без приятелка може ли?
Това - П. да каже на Т "Къщата е моя. Тая къщата е моя" - не мога да го кажа,
защото не съм го чула, може би двамата са си говорили, сега, на софра там, на
чаша, да каже тази къща е твоя – това са си брат и сестра отношения, как мога
да кажа? Но винаги П си знаеше, че къщата си е негова, защото явно се бяха
разбрали с Т, той поддържаше абсолютно всичко. Това вече е техен въпрос,
защо не я оправиха тази къща приживе, това не знам, не мога да кажа. Ако ме
питате мен всичко съм си прехвърлила на децата преди съпругът ми да
почине. Не мога да кажа дали е ставало въпрос за това да се разберат да
прехвърлят и оправят къщата – те си знаят. Това са семейни въпроси, които не
всеки може да ги каже пред другите. Но по-важното, само, че те бяха с
отлични отношения, това е лошото – П и сестра му Т. Та даже и
племенниците му, а момент, П издържа Т, когато учеше, следваше. Тези
момчета не съм ги виждала там, ето, кръст Божи господин съдия
(свидетелката се кръсти), не съм ги виждала. Като малки може да съм ги
виждала като са идвали, но като големи не съм ги виждала.
13
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ТРЕТИЯ ДОПУСНАТ СВИДЕТЕЛ
ОТ СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В Н Т: - на 75 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. В Т: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. Да
започнем от П. П. В. или от другата страна. Познавам г-н П. П. В. от
далечната 1967 година. Аз също съм живял в този квартал – квартал,
заключен между улиците С, бул. „Р“ – в един квартал, но през две улици,
другарували сме, ходили сме за риба, младежки истории. Знам къщата, в
която П. е израснал. Строителството е започнало 56-57 година, къщата са я
строили родителите на П. П. В.. След построяването там живее семейство В.и
– майка Н, баща П, деца Т и П. В.и. Случват се така нещата, така се
подреждат по-точно, Т е по-голяма от П. като възраст. Т живя в тази къща до
първия й брак. Става въпрос, че около две-три години преди 81-ва година,
значи 79-та, Т завършва средното образование, след това учи полувисше, че
беше служителка в Българска фотография гр. Пазарджик, при което П. В.
брат й, който е роден 48 година. Когато Т напусна къщата 79-та година,
първия й брак, отиде да живее в центъра, в апартамент, но съпругът й почива
рано, някъде една година и половина след брака, и без да имат наследство,
деца. Втори брак има с г-н С Г.. След като се изнесе от къщата, тя не е живяла
там Т след двата брака изобщо, идвала е – тя е идвала на гости у майка си и у
баща си. След смъртта на родителите си Т не се е появявала в къщата.
Първият брак й беше в центъра на града на ул. „**“, сега бул. „Б“. След това,
с брака й с г-н С Г., мисля, че живееше в гр. Пазарджик на ул. „ЛЛ Яа“ в
началото. Не съм виждал Т в къщата след като починаха нейните родители –
аз не съм я виждал там, това не значи, че аз всеки ден ще бъда там.
Познавам децата на Т – братлетата, по-големият К. Г. и Й. Г., но, имал
14
съм две или три срещи с по-големия с К.. Безпрецедентно съм преминавал от
там с велосипеда, на път за мои братовчеди, и съм заварвал, един път, се
черпиха – вуйчото ги черпеше естествено, така, на двора, и втори път, една
моторетка има вуйчо си и големият помагаше на вуйчо си за дребни ремонти
на моторетката. К. и Й. те нямаха там ключ – нито са живели в къщата, не
знам такова нещо, и не е имало според мен и моето мнение. Е, не, всичко не
може да си споделяме с П..
Аз знам, че П. остава да живее и да гледа родителите, и да се грижи за
поддържането и подобрението на жилището му.
Така, аз знам, че той е собственик на това жилище.
Ами, така, така знам – защото знам, че си гледа родителите, грижи се до
тяхната смърт, и остава да си живее в имота и да го подобрява.
Аз знам, че е негова къщата.
Аз знам, че той е собственик на къщата.
Аз знам, че е негова, даже съм му и помагал.
И да Ви кажа откровено, разбрах от три месеца за какво става въпрос.
СЪДЪТ ОТБЕЛЯЗВА В ПРОТОКОЛА, ЧЕ СВИДЕТЕЛЯТ, СЛЕД
КАТО МНОГОКРАТКО МУ БЕШЕ ЗАДАДЕН ВЪПРОСЪТ ДАЛИ Е
РАЗГОВАРЯЛ С ОТВЕТНИКА П. В. ЗА КЪЩАТА И ЗА ТОВА ЧИЯ
СОБСТВЕНОСТ Е СЪЩАТА, ОТГОВАРЯ УКЛОНЧИВО И НЕ ДАВА
КАТЕГОРИЧЕН ОТГОВОР.
СВ. В Т: - Не за всичко може да стане въпрос с това нашето общуване от
квартала.
За такова нещо не сме говорили – да е изказвал притеснения, че къщата
има други съсобственици – не е ставало въпрос.
Изобщо не е ставало въпрос за това да има притеснения от
племенниците. Това го разбирам от преди два месеца, два месеца и половина
и оставам изненадан, защото ги имам предвид за модерни момчета. Тези
момчета последно ги виждах, когато с К правиха моторетката, преди три
години, само единият, а Й изобщо не съм го виждал в имота. Е нали Ви казах,
само един път ги видях, вуйчото беше подредил масата, като свои гости.
Гаражът го прави П. П. В., той е трудолюбив, можещ, знаещ човек, и
15
много отворен, открит човек. Прави го, сега да Ви кажа, значи, аз съм бил в
чужбина през този период, някъде седемдесет и седма или и осма година го
прави гаража. Ами нали се прибирам, и видях, че е готов гаража. Когато се
прави гаража с родителите си живееше. Смятам, че П. е правил гаража,
защото той е техническа фигура и можещ човек, и открит човек, на такива
хора може да се разчита, той не лъже. Да, той ми каза, като се върнах от
чужбина, че той е построил гаража, и други хора, които са му помагали на
него. Ремонт на гаража не е правен, няма такова нещо, да има момент, в който
гаражът да пропада – гаражът е масивна постройка с железобетон, и не е
пропадал, и аз помагах, преди четири години плочата имаше участък, който
таеше при дъждовно време, той си купи бетона и ни хвана като ловци, да
помогнем, та си прави замазка на плочата. Тези момчета (свидетелят сочи
ищците) не са идвали да помогнат, нито финансово, нито физическа помощ –
нито с труда си, така да се каже.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. Д.: – Нямам други искания.
АДВ. Г.: – Нямам други искания.
Съдът счита, че ще следва да се отложи делото за събирането на
останалите допуснати доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 01.12.2022 г. от 10:40 часа, за
която дата страните са уведомени лично.
На третото неучастващо лице Община Пазарджик да се изпрати молбата
на ищците по чл. 192 от ГПК, след депозирането й по делото.
АДВ. Г.: - Моля да ми изпратите на ел. поща препис от протокола след
като го изготвите. Сега посочвам ел. адрес, както следва: **.
Съдът, РАЗПОРЕЖДА, след изготвяне на протокола от днешното
съдебно заседание, същият да бъде изпратен по електронната поща на
посочения от адв. Г. ел. адрес.
16
Протоколът се изготви в съдебно заседание, които приключи в 15:40 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
17