Р Е Ш Е Н И Е № 197
Гр. Сливен, 17.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
при участието
на прокурора Христо Куков
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 290 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по искова молба от А.Г.С., ЕГН **********, с адрес *** срещу Областна дирекция на МВР - Хасково за присъждане на обезщетение в размер на 300,00 (триста) лева, които вреди са претърпени от направени разходи за адвокатско възнаграждение по водените в Районен съд – Харманли АНД № 44/2019 г. и Районен съд Сливен АНД № 395/2019 г., последното приключило с отмяна на издадено срещу С. Наказателно постановление № 1465/05.12.2018 г. на Началник РУ-Харманли при ОД на МВР – Хасково, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 27.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление № 1465/05.12.2018 г. на Началник РУ - Харманли при ОД на МВР – Хасково на А.Г.С. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 500,00 (петстотин) лева за извършено нарушение на ЗОБВВПИ. С. обжалвал това наказателно постановление пред Районен съд – Харманли, като образуваното по жалбата АНД № 44/2019 г. по описа на този съд било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Сливен. Образуваното по жалбата АНД № 395/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен приключило с Решение № 182/24.04.2019 г. С този съдебен акт наказателното постановление било отменено, а в хода на производството С. бил защитаван от адвокат, за чиито услуги жалбоподателят заплатил адвокатски хонорар в размер на 300,00 (триста) лева. Решението влязло в законна сила на 27.05.2019 г. Моли съда да осъди ответника Областна дирекция на МВР - Хасково да му заплати така направените разноски като обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт на РС – Сливен до окончателното й изплащане. Претендира разноските в настоящото съдебно производство.
В с.з. ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. Т. Р. ***, която поддържа исковата молба и моли съда да я уважи.
В с.з. ответникът по исковата молба Областна дирекция на МВР Хасково, не се представлява. В писмен отговор по исковата молба, чрез пълномощник заявява допустимост и основателност на същата.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен заявява, че претърпените щети са в резултат на виновното поведение на ищеца и не възразява ако съдът приеме иска за недоказан.
Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № 1465/05.12.2018 г. на Началник РУ-Харманли при ОД на МВР - Хасково на А.Г.С. ***, за нарушение по чл. 54 ал. 1 от ЗОБВВПИ и на основание чл. 178 ал. 1 от с.з. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 500,00 (петстотин) лева. По жалба на С. срещу това наказателно постановление в Районен съд – Харманли било образувано АНД № 44/2019 г., което било прекратено и производството – изпратено по правилата на местната подсъдност на Районен съд Сливен. Образуваното АНД № 395/2019 г. по описа на Районен съд Сливен приключило с Решение № 182/24.04.2019 г., с което НП било отменено като незаконосъобразно. Решението влязло в сила на 27.05.2019 г. като необжалвано. В хода на двете съдебни производства С. бил защитаван от адв. Т.Р. ***, съгласно Договор за правна защита и съдействие, с договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на общо 300,00 (триста) лева. Жалбата по делото била изготвена от пълномощника, същата участвала в едно открито съдебно заседание в РС – Харманли и едно о.с.з. в РС – Сливен, както и изготвило обстойна писмена защита пред решаващия съд.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Исковата молба е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява и основателна и като такава следва да бъде уважена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
В процесния случай предявеният иск е с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно тази норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, като с оглед чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер, при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта, действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно предпоставки, при наличието на които се ангажира отговорността на държавата, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, както и настъпили вреди и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата на която и да било от тях прави иска неоснователен и игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Такава липса настоящият съдебен състав не установи. На първо място, нормата изисква наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнявана административна дейност. Във връзка с това следва да се приеме, че издаването на наказателни постановления от нормативно оправомощени длъжностни лица съставлява упражнена от административни органи изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Макар и да не е упоменато в нормата на чл. 21 ал. 1 от АПК като административни актове, наказателното постановление следва да се приеме като издадено от административен орган във връзка с упражняваните от него правомощия, следователно – като властнически акт на органите на администрацията. Издаването му е резултат от упражняване на административна правосубектност, т.е. от извършване на административна дейност. Административният характер на издаване на наказателно постановление, както и действията по налагане на административно наказание, при или по повод на които са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, в който смисъл е и приетото в Тълкувателно постановление по тълк. д. № 2/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС. Следователно, първата от изискуемите предпоставки е налице. От доказателствата по делото се установява, че е налице е втората такава – наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила Решение № 182/24.04.2019 г., постановено по АНД № 395/2019 г. по описа на Районен съд Сливен. При преценка на доказателствата по делото и относимите правни норми, съдът намира, че в случая са налице е другите две изискуеми предпоставки, визирани в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – нанесена на ищеца вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, след като в производството по обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. Действително, плащането на адвокатско възнаграждение е по силата на облигационно правоотношение между ищеца и адвоката, но наличието на пряка причинна връзка е безспорно, доколкото поводът за упълномощаването и извършения разход за процесуална защита е именно издаденото наказателно постановление. Както е посочено в тълкувателното решение, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Според ВАС, безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Изплатеното адвокатско възнаграждение се явява вреда, тъй като е налице намаляване на имуществото на ищеца в резултат на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, а ангажираната адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на собствените права и интереси. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е както основателен, така и доказан.
На следващо място, претенцията е и доказана по безспорен начин. Видно е от договора за правна защита и съдействие (приложен на л. 8 и л. 33 от АНД № 44/2019 г. по описа на РС - Харманли), че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, в който случай не са необходими други писмени доказателства, удостоверяващи извършеното плащане. Такива биха били необходими само ако е договорено заплащане на сумата по сметка на процесуалния представител, какъвто настоящият случай не е. Освен доказано, договореното адвокатско възнаграждение е и обосновано като размер. Съгласно чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Нормата на чл. 1 от Наредбата сочи, че размерът на този вид възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. Съобразно чл. 36 ал. 2 изр. второ от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.От доказателствата по делото се установява, че адв. Р. е осъществила отговорна и пълноценна защита на жалбоподателя С. в хода на двете съдебни производства, като е изготвила и подала жалбата до съда, явила се е на две проведеното съдебно заседание, в което е пледирала в полза на своя подзащитен, както и е изготвила писмена защита пред съда. Ето защо съдът приема, че процесното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, като справедливо и обосновано, е съобразено с разпоредбата на чл. 36 ал. 2 изр. второ от Закона за адвокатурата и не следва да се намалява. Направеният от С. разход за адвокат е справедлив и обоснован, съразмерен на реално извършената правна защита и съдействие, като съобразен с регламента на чл. 36 ал. 2 изр. второ от Закона за адвокатурата.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от А.Г.С. имуществени вреди, като Областна дирекция на МВР - Хасково следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 300,00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по АНД № 44/2019 г. по описа на РС – Харманли и АНД № 395/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен, приключило с Решение № 182/24.04.2019 г., влязло в законна сила на 27.05.2019 г., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1465/05.12.2018 г. на Началник РУ-Харманли при ОД на МВР – Хасково, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото с уважаване на исковата молба, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото пред настоящата съдебна инстанция разноски, съставляващи държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Внесената държавна такса възлиза на 10,00 (десет) лева, а съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие, между ищеца и упълномощения процесуален представител адв. Р. е договорено и изплатено в брой възнаграждение в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева. Така общо дължимите от ответника разноски, за които следва да бъде осъден в настоящото производство, възлизат общо на 360,00 (триста и шестдесет) лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково да заплати на А.Г.С., ЕГН **********, с адрес *** обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300,00 (триста) лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 44/2019 г. по описа на Районен съд – Харманли и АНД № 395/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково да заплати на А.Г.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 360,00 (триста и шестдесет) лева, представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: