Решение по дело №1396/2018 на Районен съд - Димитровград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№                07.05.2019г.              гр.Димитровград           

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Димитровградският районен съд

на осми април през две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                                 Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                                               Членове:

                                               Съдебни заседатели:

 

Секретар Валентина Господинова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева

гражданско дело № 1396 по описа за 2018г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.232 ал.2 вр. чл.79 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД) и чл.92 от същия закон.

 

ИЩЕЦЪТ – ТД „Х“„Х.“ гр.Димитровград, представлявано от управителя Н.М.С., твърди в депозираната искова молба, че страните били в договорни отношения, като на основание Договор за наем от 01.08.2011г. ищецът отдал под наем на ответника следния обект: туристически дом, находящ се в парк „Габера” гр.Димитровград, на три етажа с предназначение Т.х.П., със застроена площ 374 кв.м., съставляваща имот с кадастрален идентификатор № 21052.1016.391.4, разположен в поземлен имот с идентификатор № 21052.1016.391. Цената и плащането на наемните вноски били уредени подробно в раздел № 3 от договора. Първоначално ответникът заплащал в срок дължимия наем. От 01.09.2014г. до изтичане на срока на договора, а именно: 01.08.2016г., същият не платил общо 23 месечни наемни вноски по 400 лв. или общо 9 200 лева. Наред с това, на основание чл.30 от договора, при закъснение в изплащането на месечните наемни вноски, наемателят дължал законна лихва плюс 0.05 % наказателна лихва на ден върху дължимата сума за периода на забавата. Дължимата сума на това основание била в размер на 1 840 лева за периода от 05.09.2014г. до 31.07.2016г., която също не била платена.

На основание чл.17 от договора, ответникът се задължил да плаща на Община Димитровград дължимата такса смет за обекта, която за периода от 01.01.2014г. до 01.08.2016г. била в размер на 5 008.45 лв. От направена справка в Община Димитровград отдел „Приходи” било установено, че сумата е дължима, тоест ответникът не изпълнил и това си задължение по договора за наем.

Въпреки многократните разговори за изплащане на дължимия наем, включително чрез изпращане на нотариални покани, ответникът не изпълнил доброволно задължението си, което обуславяло правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство.

В тази връзка същият моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер от 16 048.45 лева, ведно със законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното изплащане на сумата, както и да му присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

ОТВЕТНИКЪТ – ЕТ „Е-90- Д.К.“***, представляван от Д.П.К., в законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията за общо 12 месеца в периода от 31.08.2014г. до 31.08.2015г. на обща стойност 4 800 лв., доколкото съгласно чл.111 б.”в” от ЗЗД вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасявали с изтичане на тригодишна давност. Прави възражение за погасяване по давност и на съответната на главницата част от обезщетението за забава, а именно за периода от 01.09.2014г. до 31.08.2015г.

По отношение на претенцията за неплатена на Община Димитровград такса смет в размер на 5 004.45 лв. ответникът сочи, че в наемната цена, представляваща насрещна престация по договора за отдаване под наем на недвижим имот, не е включена стойността на таксата за битови отпадъци. Не се представяли доказателства, че ищецът, като собственик на недвижимия имот, е платил такса за битови отпадъци, като самият ищец посочвал, че за 2014г., 2015г. и 2016г. дължимите такси не били платени. За посочените в исковата молба периоди ищецът не издал фактури на ответника, които да го информират за размера на дължимите такси. В тази връзка ответникът твърди, че не дължи същите в посочения размер и за посочения период на наемодателя, доколкото ищецът не бил доставчик на тази услуга и не бил лицето, което извърша съответните дейности.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 01.08.2011г. между страните по настоящето дело – ищецът Сдружение „ТД „Х“„Х.“ гр.Димитровград, в качеството на наемодател, и ответника ЕТ „Е-90- Д.К.“***, в качеството на наемател, е сключен договор за отдаване под наем на недвижим имот. По силата на този договор наемодателят предоставил на наемателя за временно(уговореният срок е петгодишен) и възмездно ползване следния недвижим имот: сграда със смесено предназначение на три етажа, находяща се в гр.Димитровград – Т.Х.П.със застроена площ от 374 кв.м., съставляваща имот с идентификатор № 21052.1016.391.4. Уговорената месечна наемна цена за периода от 01.08.2011г. до 31.12.2013г. била в размер на 270 лева, а за периода от 01.01.2014г. до 31.08.2016г. – 400 лева, без ДДС. Наемната цена следвало да бъде заплащана до пето число на текущия месец в касата на дружеството или по банков път. В чл.17 от договора е уговорено, че наемателят поема за своя сметка консумативите и всички други разходи по експлоатацията на обекта като ел.захранване, вода, отопление, текущи ремонти, такса смет. В чл.30 е посочено, че при закъснение на изплащането на месечните наемни вноски от страна на наемателя за повече от десет работни дни, за всеки ден забава наемодателят начислява законна лихва плюс 0.05 % наказателна лихва на ден върху дължимата сума за съответния период на забавата.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното заключение, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се посочва, че при проверка на счетоводните документи на ищцовото дружество е установено, че няма постъпили плащания за наем от страна на ответника за 2014г., 2015г. и до 01.08.2016г. За процесния период от 01.09.2014г. до 01.08.2016г. дължимата сума за наем от ответника възлизала на 9 200 лева – 23 вноски по 400 лева месечно.

При направена справка в отдел „Приходи“ на Община Димитровград било установено, че за периода от 01.01.2014г. до 01.08.2016г. дължимата и неплатена такса смет за обект Т.Х.П.към 22.03.2019г. е 5 085.55 лева, от които 3 684.89 лева – такса смет и 1 400.66 лева – лихва.

Дължимата лихва за забава върху дължимите суми за месечен наем, изчислена помесечно до датата на предявяване на исковата молба – 31.08.2018г., възлизала на сумата от 2 842.21 лева.

                           

      Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

По делото безспорно бе установено, че на 01.08.2011г. между ищеца по настоящето дело – Сдружение „ТД „Х“– Х.“ гр.Димитровград, в качеството на наемодател, и ответника – ЕТ „Е-90- Д.К.“***, в качеството на наемател, е сключен договор за наем с предмет предоставянето от страна на наемодателя на наемателя на временното и възмездно ползване на недвижим имот, представляващ сграда със смесено предназначение на три етажа, находяща се в гр.Димитровград – Т.Х.П.със застроена площ от 374 кв.м., съставляваща имот с идентификатор № 21052.1016.391.4.

Договорът е сключен в писмена форма и съществуването му, както и постигнатите договорености, не се оспорват от страните по делото, поради което съдът ги кредитира. С този договор наемодателят се задължил да предостави на наемателя описания недвижим имот за временно ползване за срок от пет години, а наемателят се задължил да заплаща уговорената наемна цена и да изпълнява другите произтичащи от договора задължения. От събраните по делото доказателства бе установено още, че въпреки изпълнението от страна на наемодателя на поетите с договора задължения, наемателят не изпълнил поетото задължение за заплащане на дължимия наем. Видно от депозираното по делото заключение на вещо лице, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, е, че за процесния период – от 01.01.2014г. до 01.08.2016г. дължимата сума за неплатени наемни вноски възлиза на 9 200 лева. По този повод обаче следва да се разгледа наведеното от ответната страна възражение за погасяване на това вземане по давност. На основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД вр. чл.114 ал.1 от ЗЗД, вземанията за наем се погасяват с изтичането на тригодишна давност, считано от изискуемостта на вземането. В случая исковата молба е подадена на 31.08.2018г. Следователно, всички задължения на ответника, станали изискуеми по-рано от три години преди подаването на исковата молба, а именно – с настъпил падеж преди 31.08.2015г., се явяват погасени по давност. В този смисъл исковата претенция се явява основателна за сумата от 4 400 лева за периода от 01.09.2015г. до 01.08.2016г., а в останалата й част по отношение на задължението за заплащане на наемни вноски за периода от 01.09.2014г. до 31.08.2015г. в размер на 4 800 лева(12 месеца х 400 лева) претенцията се явява неоснователна – като погасена по давност.

Във връзка с предявения по делото иск с правно основание чл.92 от ЗЗД – неустойка за неизпълнение под формата на уговорена в договора лихва за забава върху неизплатения наем, следва да бъде отбелязано, че доколкото вземането за наем за периода от 01.09.2014г. до 31.08.2015г. е погасено по давност, по аргумент от чл.119 от ЗЗД погасено по давност се явява и вземането за обезщетение за забавено плащане на наемната цена за този период. Следователно искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД  следва да бъде уважен за сумата от 1 135.61 лв.(по отношение на точния му размер съдът изхожда от заключението на вещото лице), като се отхвърли за горницата до заявените 1 840 лева като погасен по давност.

Съгласно чл.17 от договора, ответникът е длъжен да плаща разходите, свързани с ползването на вещта, в това число дължимата за наетия имот такса смет. В договора не е предвидено, че посоченото задължение следва да се заплати и фактурира от ищеца, след което става дължимо от ответника. В този смисъл съдът приема, че волята на страните е била наемателят да заплаща посочената такса по сметка на съответната община в установените срокове, изпълнявайки по този начин задължението на наемодателя като собственик. След като погасяването на това задължение е следвало да се извършва директно на местната администрация, то наемодателят би имал вземане срещу наемателя за процесната сума, но само в случай, че първият е платил за сметка на втория. В този случай обаче вземането ще бъде на плоскостта на неоснователното обогатяване, но не и за реално изпълнение на договорно задължение, както в случая. Освен това по делото не бяха ангажирани доказателства за погасяване от страна на ищеца на процесното задължение. Ето защо съдът приема, че предявеният в тази връзка иск за сума в размер на 5 008.45 лева се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

                                                                    На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца произтеклите от делото разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, които, определени съобразно уважената част на претенциите, възлизат на 583.60 лева.

Ищецът, от своя страна следва да заплати на ответника направените от същия разноски за адвокатско възнаграждение, които, определени съобразно отхвърлената част на претенциите, възлизат на 1 113.62 лева.

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р         Е         Ш      И  :

 

 

 

ОСЪЖДА ЕТ „Е-90– Д.К., ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представляван от Д.П.К., да заплати на СДРУЖЕНИЕ „ТД „Х“– Х.“, ЕИК : ***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Н.М.С., сумата в размер на 4 400 лв.(четири хиляди и четиристотин лева), представляваща неплатени наемни вноски за периода от 01.09.2015г. до 01.08.2016г., за ползването на недвижим имот - Т.Х.П.със застроена площ от 374 кв.м., съставляваща имот с идентификатор № 21052.1016.391.4, предмет на договор за наем от 01.08.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2018г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 9 200 лева и за периода от 01.09.2014г. до 31.08.2015г. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН – погасен по давност.

 

ОСЪЖДА ЕТ „Е-90– Д.К., ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представляван от Д.П.К., да заплати на СДРУЖЕНИЕ „ТД „Х“– Х.“, ЕИК : ***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Н.М.С., сумата в размер на 1 135.61 лв.(хиляда сто тридесет и пет лева и 61 ст.), представляваща обезщетение за забава върху неплатените наемни вноски за периода от 16.09.2015г. до 31.08.2018г., като искът в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 1 840 лева, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН – погасен по давност.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от СДРУЖЕНИЕ „ТД „Х“– Х.“, ЕИК : ***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Н.М.С., срещу ЕТ „Е-90– Д.К., ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представляван от Д.П.К., иск за сума в размер на 5 008.45 лв.(пет хиляди и осем лева и 45 ст.) – неплатена към Община Димитровград такса смет, дължима за 2014г., 2015г. и 2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА ЕТ „Е-90– Д.К., ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представляван от Д.П.К., да заплати на СДРУЖЕНИЕ „ТД „Х“– Х.“, ЕИК : ***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Н.М.С., сумата в размер на 583.60 лв.(петстотин осемдесет и три лева и 60 ст.) - разноски по делото, съобразно уважената част на предявените искове.

 

ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „ТД „Х“– Х.“, ЕИК : ***, седалище и адрес на управление: гр.***, да заплати на ЕТ „Е-90– Д.К., ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представляван от Д.П.К., представлявано от Н.М.С., сумата в размер на 1 113.62 лв.(хиляда сто и тринадесет лева и 62 ст.) – разноски по делото, съобразно отхвърлената част на предявените искове.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: