№ 598
гр. Видин, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20211320101591 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД
с ЕИК **************, със седалище и адрес на изпълнение: гр. София, ул.
„Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, с която против О. М. И. с ЕГН **********, с
адрес: *************** е предявен иск с правно основание по чл. 422 от
ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че на 17.12.2014 г. между „Провидент Файненшъл България“
ООД, с ЕИК: ************ и ответникът О. М. И. е сключен Договор а
потребителски кредит с № ********* /наричан по-долу Договор за кредит/,
въз основа на който между страните възникнала облигационноправна връзка.
Сочи се, че по силата на Договора за кредит, кредитодателят
предоставил сума в размер на 300.00 лева, а кредитополучателят се задължил
да я върне на 45 броя седмични вноски, ведно с уговорените лихви и такси.
Излага се,че ответникът изрично е удостоверил с полагане на подписа си,
получаването на сумата, предмет на договора за кредит, видно от чл. 27 от
същия. Поддържа се, че „Провидент Файненшъл България“ ООД е изпълнило
изцяло задълженията си по Договора за кредит.
Твърди се, че ответникът преустановил плащанията, като падежът на
първата неплатена вноска настъпил на 23.02.2015 г. Посочва се, че считано от
1
следващия ден, кредитополучателят изпаднал в забава. В този случай
съгласно процесния договор за кредит на основание чл. 86 ЗЗД ответникът
дължи обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява
спрямо действащата законна лихва.
Сочи се, че крайният срок за изпълнение на договора настъпил на
28.10.2015 г., от която дата станал изискуем целият неизплатен остатък от
главното задължение - главницата, която е дължима ведно със законната
лихва за забава (съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Излага се, че на 21.03.2016 г. между кредитодателя „Провидент
Файненшъл България" ООД, с ЕИК: ************ и ищеца по делото
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: **************, е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който е прехвърлено
вземането срещу ответника О. М. И.. По силата на договора и на основание
чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително
вземанията, претендирани в настоящото производство, станал ищецът. Това
обстоятелство е видно от Приложение 1, което е неразделна част от договора
за продажба и прехвърляне на вземанията.
Поддържа се, че с оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
цедентът „Провидент Файненшъл България“ ООД, с ЕИК: ************,
упълномощил цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД да уведоми
длъжника О. М. И. за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът, в
качеството на пълномощник, изпратил препоръчана пратка, съдържаща
уведомление за цесията на посочения в договора адрес чрез „Български
пощи“ ЕАД, като пратката била връчена на 10.06.2016 г. на Р. В. Д. - член на
домакинството, с родствена връзка с ответника. С оглед на това, ищецът
счита, че длъжникът е уведомен редовно за цесията по реда на чл. 46 ГПК.
Излага се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на
договорните му задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по
Договора за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал
заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 1934/2020 г. по описа
на Районен съд - Видин, е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Сочи се в исковата молба, че ищецът претендира част от сумите, за
2
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1934/2020 г. по описа на
Районен съд - Видин, а именно сумата от 239.80 лева - главница, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението и 63.35 лева - лихва за забава, начислена за периода от
06.08.2017 г. до 13.03.2020 г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК:
**************, съществува вземане срещу О. М. И., ЕГН: **********,
обективно в заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1934/2020 г. по
описа на Районен съд - Видин, а именно:
-239.80 лева - главница, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 06.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението
и
-63.35 лева - лихва за забава, начислена за периода от 06.08.2017 г. до
13.03.2020 г.
Претендират се направените в настоящото производство разноски,
както и сторените в заповедното производство такива.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначения особения
представител е представил писмен отговор на исковата молба, в който е
заявил, че оспорва предявения иск, като неоснователен. Направено е
възражение срещу размера на главницата, излагайки, че от представените
документи не е видно какъв размер от усвоения кредит е погасен от
ответника.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е
съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1934/2020 г. по
описа на РС - Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа
страна:
По ч. гр. д. № 1934/2020 г. на Районен съд - Видин е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът О. М. И. да заплати на кредитора „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
3
следните суми: 239.80 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на вземането на 06.08.2020 г. до окончателното му изплащане,
25.59 лева - договорна лихва за периода от 23.02.2015 г. до 28.10.2015 г.,
95.46 лева –лихва за забава за периода от 21.03.2016 г. до 13.03.2020 г., както
и разноски в размер на 25. 00 лева – държавна такса и 120.00 лева адвокатско
възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за
потребителски кредит № *********/17.12.2014 г., сключен между ответника
по заявлението и „Провидънт Файненшъл България“ ООД, което последното
дружество е цедирало с договор от 21.03.2016 г. на заявителя.
След процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и дадени указания на
заявителя на основание чл. 422 от ГПК е предявен настоящия установителен
иск за част от сумите по заповедта за изпълнение.
От представения Договор за потребителски кредит с № ********* от
17.12.2014 г. е видно, че „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника
са се договорили кредиторът да предостави сумата от 300.00 лева на
ответника, както и са уговорили фиксиран лихвен процент от 40.98 лева,
представляваща 29.73 % годишно и 55.98 лева /общо Б+В/, равняващи се на
49.00 % ГПР, както и такса за оценка на досие в размер на 15.00 лева. В
договора е посочено, че общия размер на дължимата сума е 530.82 лева, като
връщането на сумата е следвало да стане на 45 броя седмични вноски в
размер на по 11.80 лева без последната, като последната е в размер на 11.62
лева. Посочено е, че първото седмично плащане се дължи на 24.12.2014 г.,
като плащанията се дължат в ден понеделник.
На 21.03.2016 г. между "Провидент Файненшъл България" ООД като
цедент и "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, като цесионер, е сключен
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът продава на
купувача вземания, индивидуализирани съгласно приложение № 1, което е
неразделна част от договора, сред които и вземането срещу ответника.
"Провидент Файненшъл България" ООД е упълномощило цесионера-
ищец "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми от името на цедента
всички длъжници по вземанията по кредити, които дружеството е цедирало.
По делото е представено уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания от цесионера – ищец „ФРОНТЕКС
4
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД до ответника, което е връчено на 10.06.2016 г. на Р.
В. Д. – живуща на адреса, видно от приложената към делото обратна
разписка.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза "Провидент Файненшъл България" ООД е предоставило на
кредитополучателя О. М. И. кредит в размер на 300.00 лева. Ответникът
изрично е удостоверил с полагане на подписа си получаването на сумата,
предмет на договора за кредит, видно от чл. 27 от същия. Кредитодателят
„Провидент Файненшъл България“ ООД е изпълнил изцяло задълженията си,
като кредитът е усвоен от ответника на 17.12.2014 г. Посочено е, че
ответникът е погасил задължения в общ размер от 122.00 лева. Вещото лице е
установило, че първата частично неизплатена седмична вноска по кредита е с
падеж 25.02.2015 г.
Вещото лице е отразило, че размерът на дължимите суми към ищеца от
ответника са както следва: неиздължена главница към 06.08.2020 г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ - 239.78 лв., неизплатени
договорни лихви към 06.08.2020 г. – 25.59 лв., неизплатени мораторни лихви
към 06.08.2020 г. – 63.35 лева и неизплатени такси към 06.08.2020 г. – 143.45
лева.
При така установените фактически данни се налагат следните правни
изводи:
За да бъде успешно доказването на исковата претенция, ищецът следва
да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор,
от който произтича вземането му; основанието на вземането; фактът, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в
закона; наличието на съществуващо валидно правоотношение между
ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на кредит; че
праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т. е. че е изпълнил
точно задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора;
както и че ответникът е в забава и периода на забавата.
В случая ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация
в процеса. Същият сочи, че активната му легитимация произтича от сключен
договор за цесия на 21.03.2016 г. и Приложение № 1 към договора между него
и "Провидент Файненшъл България" ООД, по силата на който са прехвърлени
5
вземания, сред които е и процесното вземане. Въз основа на цесионния
договор, ищецът встъпва в правоотношението, породено между цедента и
кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към момента на
извършване на цесията. От този момент цесионерът придобива правата и
задълженията по кредитния договор. Този договор има правопораждащо
действие спрямо претендираните от ищеца права по кредитния договор и го
легитимира като носител на правото на претенция за изпълнение на
облигационното отношение, сключено с кредитополучателя.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Съгласно ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Съгласно ал. 3 на тази разпоредба, предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
От приетото по делото доказателство е видно, че цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания,
предмет на цесионния договор. Цесионерът - ищец е изпратил на ответника
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на посочения в
договора за кредит адрес, което е получено на 10.06.2016 г.
Следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквито твърдения не са направени в настоящото
производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След
като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010
г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС; Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. №
867/2011 г. на ВКС/.
При данните по делото Съдът счита, че приложеният по делото
кредитен договор поражда задължение за връщане на взетата в заем сума.
6
Вземанията по договора са прехвърлени на ищеца и той има качеството на
кредитор за тях. Няма и доказателства, че след усвояване на сумата по
кредита ответника е изплатил задълженията си по договора, предмет на
исковия процес.
Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е
сключен след постигане на съгласие на насрещните волеизявления на
страните по основните му елементи. Към това разбиране за договора, ЗПК
наслагва допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически
слабата страна. В случая сключеният договор за кредит с ответника напълно
отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на
ЗПК, относно съдържанието на договора за потребителски кредит и не е
недействителен.
Към момента на подписване на процесния договор за потребителски
кредит от страна на ответника всички полета са попълнени, в това число и
параметрите на кредита, с която информация длъжникът е бил запознат. В чл.
21 от договора кредитополучателят е декларирал, че преди сключване на
договора за кредит е получил Стандартния европейски формуляр, описващ
вида на кредита, искан от Клиента, както и че допълнително от Провидент са
му дадени подходящи обяснения по отношение на всички условия на този вид
кредит, стойността на всички разходи по Кредита, допълнителния характери
стойността на таксата за услуга Кредит у дома, правата и задълженията на
Клиента по този Договор за кредит и последиците от неизпълнение на
Кредита, както и по отношение на документите и информацията, които следва
да бъдат предоставени от Клиента на Провидент за сключването на този
Договор за кредит с Провидент. Видно от чл. 24 от Договора за кредит е, че
Клиентът потвърждава, че е прочел Договора за кредит преди неговото
подписване, че разбира всички негови разпоредби и подписването му е акт на
неговата свободна воля, както и че този Договор за кредит не е сключен под
натиск или заплашване.
В тази връзка съдът приема, че договорът за паричен заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като размерът
на шрифта при обикновен прочит на приложения договор не се установява да
е по - малък от 12. Липсват нарушения на формата съгласно специалния закон
7
– ЗПК, като при това положение съдът приема, че договорът отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между
страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита
и условията на усвояването му; лихвен процент по кредита и условията на
прилагането му; годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя.
В настоящия случай всички тези изисквания са спазени. В договора,
приложен по делото, е посочен общият размер на кредита и условията за
усвояването му. Записани са и условията за издължаването, като е посочен
размера на вноските, техният брой, периодичността на плащанията, падежите
на всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен процент, общият размер
на дължимата сума и годишен процент на разходите.
При тези съображения се установи валидно действащ сключен на
17.12.2014 г. между "Провидент Файненшъл България" ООД и ответника
кредитен договор.
Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил
се е с цената на кредита, така и със сключването на договора, към който
момент предварително е бил наясно с общата сума, която трябва да върне.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон
за тези, които са ги сключили. Съгласно кредитния договор потребителят е
длъжен да погасява задълженията си като редовно изплаща дължимите
месечни потребителски вноски.
В случая клаузите от договора, с които са уговорени фиксиран годишен
лихвен процент от 29.73 % и годишен процент на разходите от 49.0 % не са
нищожни, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.
Лихвите, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, формират годишния процент на разходите по
кредита, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
и бъдещи изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
8
кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/. ГПР по процесния кредит е в размер на 49.0 %, като
лихвеният процент е 29.73 %.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. А съгласно ал. 5, клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
С постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения на МС, в сила от
01.01.2015 г., е определен годишният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Основният лихвен процент на БНБ за този момент е 0, 00
%, а увеличен с 10 пункта се равнява на 10, 00 %, при което положение е
видно, че уговореният в процесния договор ГПР от 49.0 % не надвишава пет
пъти размера на законната лихва, с оглед на което клаузата не е нищожна
нито поради неравноправност, нито поради противоречие с добрите нрави.
Не е нищожна и клаузата за фиксирания годишен лихвен процент от
29.73 %. Съдебната практика приема ориентировъчна стойност, над която
уговореното по кредитния договор възнаграждение е прекомерно и поради
това противоречащо на добрите нрави – в случай че надвишава трикратно
размера на законната лихва. В случая уговорения годишен лихвен процент не
надвишава тази ориентировъчна стойност.
С оглед изложеното исковата претенция за главницата се явява
основателна и следва да бъде уважена за сумата от 239.78 лв. ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 06.08.2020 г., като до пълния
претендиран размер от 239.80 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
Следва да бъде уважена като основателна и сумата от 63.35 лв. – лихва за
забава, начислена за периода от 06.08.2017 г. до 13.03.2020 г.
Вземането, фигуриращо в издадената заповед по ч.гр.д. № 1934/2020 г.,
а именно за 25.59 лева – договорна лихва за периода от 23.02.2015 г. –
28.10.2015 г. не е претендирано в исковото производство. В заповедта за
изпълнение е присъдена сумата в размер на 95.46 лева – лихва за забава, а в
9
настоящото производство е претендирана сумата в размер на 63.35 лева –
лихва за забава. По тази причина на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК,
издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1934/2020 г. следва да бъде
обезсилена в частта на вземането за сумата от 25.59 лева – договорна лихва и
за горницата над сумата от 63.35 лева до присъдения в Заповедта размер от
95.46 лева.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да понесе направените от ищеца
разноски в настоящето производство, а именно а именно: 150.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, 300.00 лв. - внесен депозит за особен
представител и 100.00 лв. за възнаграждение на вещо лице или сумата в общ
размер от 550.00 лв. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в
полза на РС – Видин разноски за държавна такса върху уважения размер на
иска по настоящото производство в размер на 25.00 лева.
Ответникът следва да заплати на ищеца, но съобразно уважената част на
иска, и направените разноски по заповедното производство по ч. гр. д. №
1934/2020 г. по описа на ВдРС /21. 00 лева за платена държавна такса и 100.80
лева за адвокатско възнаграждение/, а именно сумата в общ размер от 121.80
лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. М. И. с ЕГН
**********, с адрес: ***************, че дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК **************, със седалище и адрес на
изпълнение: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, сумата от 239.78 лева
- главница по договор за потребителски кредит от 17.12.2014 г., сключен с
„Провидент Файненшъл България“ ООД, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 06.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му
претендиран размер от 239.80 лева като неоснователен.
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. М. И. с ЕГН
**********, с адрес: ***************, че дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК **************, със седалище и адрес на
изпълнение: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6 сумата от 63.35 лв. –
лихва за забава, начислена за периода от 06.08.2017 г. до 13.03.2020 г.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 201576 от 29.10.2020 г., издадена по ч.гр.д. №
1934/2020 г. по описа на РС - Видин в частта й за вземанията за сумата от
25.59 лева – договорна лихва за периода от 23.02.2015 г. - 28.10.2015 г. и за
горницата над сумата от 63.35 лева до присъдения в Заповедта размер от
95.46 лева – лихва за забава за периода от 21.03.2016 г. до 13.03.2020 г.
ОСЪЖДА О. М. И. с ЕГН **********, с адрес: *************** ДА
ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК
**************, със седалище и адрес на изпълнение: гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен” № 15, ет. 6, сумата в общ размер от 121.80 лева /21. 00 лева за платена
държавна такса и 100.80 лева за адвокатско възнаграждение/, направени
разноски в заповедното производство по ч. гр. д.№ 1934/2020 г. по описа на
РС - Видин, съобразно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ искането в
останалата му част до пълният размер от 145.00 лева.
ОСЪЖДА О. М. И. с ЕГН **********, с адрес: *************** ДА
ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК
**************, със седалище и адрес на изпълнение: гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен” № 15, ет. 6, сумата в общ размер от 550.00 лева /150.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, 300.00 лв. - внесен депозит за особен
представител и 100.00 лв. - възнаграждение за вещо лице/, направени в
настоящето производство разноски.
ОСЪЖДА О. М. И. с ЕГН **********, с адрес: *************** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Видин
сумата от 25.00 лева за държавна такса в исковото производство.
11
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от
връчването на страните, като след влизане в сила да се приложи препис по ч.
гр. д. № 1934/2020 г. по описа на ВдРС.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12