Р Е Ш Е Н И Е
№ 350 /19.09.2019 г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на пети септември, две хиляди и деветнадесета година, V състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА
МИЛЕВА
при участието
на секретаря Мария Михалева, разгледа докладваното от съдия Т. Милева адм. дело
№ 108 по описа
за 2019 г. на Административен съд гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4
от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателят ЕТ „ЕКО 2012 – В.Н.“, ЕИК
202140743, със седалище и адрес на управление с. Поручик Чунчево, общ. Каварна, представляван от едноличния търговец В.К.Н.
е оспорил решение № 08/311/00713/3/01/04/01 от 08.05.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" за налагане на
финансова корекция в размер на 260 813, 23 лева.
Жалбоподателят твърди, че оспореният административен
акт е процесуално недопустим, неоснователен и необоснован.
Излага съображения по допустимостта на решението, като се сочи, че
физическото лице – ЕТ Д.Н.е починала на 27.08.2017 г. Извършено е
правоприемство като ЕТ „ЕКО 2012 – В.Н.“ става правоприемник на ЕТ „ЕКО 2012 – Д.Н.“.
Твърди се наличието на форсмажорни обстоятелства по смисъла на §1, т.27, б.“а“
от Наредба №30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от ПРСС за периода 2007-2013 г., за което е уведомен ДФЗ. Представена
е декларация за поемане на инвестицията на 12.04.2018 г., поради което и се
релевират доводи, че за периода 2016-2017 г. ЕТ „ЕКО 2012 – В.Н.“ е нямал нищо
общо с инвестицията, подопомогната по договор №08/311/00713 от 06.11.2014 г.
Сочи се, че в писмото в което бенефициентът е уведомен за откритото
производство за налагане на финансова корекция са посочени нарушени членове от
договора и от наредбата. Именно по тези нарушения са изложени и съображенията в
подаденото от жалбоподателя възражение. В последствие обаче в обжалваното
решение се цитират други нарушения на ЗУСЕСИФ, които по съдържание съществено
се различават от посочените в писмото и за които бенефициентът не е уведомен и не е подал възражение –
нарушение на чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ. Твърди се и че липсват мотиви и факти,
които да подкрепят посочените в решението нарушения.
Излагат се и подробни съображения, че посочените в решението два броя
автомобили не са платени от ДФР – РА и че същите не са обхваните от наложената
финансова корекция. В тази връзка има решение на ДАС, което е потвърдено от
ВАС.
Релевират се доводи по всяка една от посочените точки в решението. Твърди
се, че не са създадени изкуствени условия, с цел получаване на предимство от
страна на бенефициента. Не са изложени и мотиви в акта защо се налага финансова
корекция в размер на 100%, а не друг по-нисък процент. Моли се да се отмени
решението в цялост и се присъдят
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител адв. Г. и юриск. Р. Я.,
поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска актът да бъде отменен като
незаконосъобразен. В хода по същество и в представените писмени бележки
се навеждат доводи, че в момента липсва методика по която да се наложат
корекциите.
Ответникът, чрез представител по пълномощие, счита
жалбата за неоснователна и иска съдът да я отхвърли. Ангажира доказателства.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото.
БЕЛЕЖКА: Съдът отбелязва, че в това решение понятието
"бенефициер " ще бъде използвано за обозначаване на лицето, получател
на финансовата помощ. Употребата на това понятие, в посочения смисъл е в
съответствие със смисъла вложен в същото понятие употребено в разпоредбите на Регламент (ЕО) № 65/2011 на КОМИСИЯТА от 27 януари 2011 година за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на
Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано
спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските
райони и Регламент № 1303/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17
декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд,
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд
за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския
фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на
Съвета.
Бенефициент е лицето, което предоставя финансовата
помощ.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Със Заявление от 13.05.2013 г. за подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване
на неземелски дейности“, ЕТ „ЕКО 2012 - Д.Н.“ е кандидатствала за сумата
501 859,19 лева за изграждане на къщи за гости /57 лист/. Представен е
бизнес-план /лист 66/.
Между страните Държавен фонд "Земеделие" и ЕТ „ЕКО 2012 – Д.Н.“ е сключен договор №
08/311/00713 от 08.11.2014 г. (л.78) за отпускане на
финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски
дейности" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони. Съгласно договора, фондът предоставя на ползвателя, безвъзмездна
финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от
ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 08/311/00713 от 13.05.2013 г.
Със заповед за извършване на проверка на място № 303910 от 18.11.2015 г. (л.434), началникът на
отдел Регионален технически инспекторат е указал извършване на проверка на
място, съгласно следните изисквания: начална дата на проверката 19.11.2015
г., крайна дата 25.11.2015 г..
За извършената проверка е изготвен контролен лист (л.437 и сл.). При проверката са констатирнани
съществени нарушения, подробно изброени в Докладна записка /лист 453/. На
22.12.2015 г. е оторизирана сума за плащане в размер на184 895,55 лева
/лист 492/.
На 15.01.2016 г. е издадено УП за одобрение №675/ЗМ от ДФЗ-РА, с което
Николова е уведомена за направена редукция на субсидията в размер на
66 014,88 лева /493/, като 49 373,80 лева са недопустими за два броя
активи автомобили Нисан Кашкай. Срещу така наложената финансова корекция /за
двата автомобила/ е подадена жалба от едноличния търговец /лист 495/. В ДАС е
образувано адм.дело №60/2016 г. по което съдът се е произнесъл с Решение от
22.07.2016 г. и е отменил УП с изх. №01-6500/831 от 15.01.2016 г. на Зам. изп.
Директор на ДФЗ – РА. Решението е потвърдено от ВАС.
На 27.08.2017 г. едноличния търговец Д.П.Н. е починала.
На 26.02.2018 г. е извършено правоприемство между ЕТ „ЕКО 2012 – Д.Н.“ и ЕТ
„ЕКО 2012 – В.Н.“. В тази връзка с молба вх. №02-6500/1525 от 02.03.2018 г. е
уведомен ДФЗ – РА за настъпилото правоприемство. Н. е изразил готовността да
поеме ангажимента на дружеството по одобрения проект /лист 704/.
На 10.09.2018 г. е сключен Анекс №5 към Договор №08/311/00713 от 08.11.2014
г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311, сключен между ДФЗ и ЕТ „ЕКО
2012 – В.Н.“ /лист 127/.
Междувременно със Заповед №355141/16.07.2018 г. на Началник отдел на
Регионален технически инспекторат е издадена заповед за извършване на проверка
на място, с начална дата 17.07.2018 г., крайна дата 31.07.2018 г. /лист 707/.
В контролният лист е отбелязано, че обектът на инвестицията – Къща за гости функционира
като такава. Изрично са отбелязани констатациите, че не са открити
факти и индикатори, които водят до заключение, че е установена функционална
несамостоятелност и изкуствено създаване на условия, необходими за получаване
на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на
мярката. (л.708 и сл.). От извършената административна проверка
на счетоводни, финансови и други документи обаче са констатирани различни
несъответствия. /лист 725/.
С УП изх. №02-033-6500/92 от 01.08.2018 г. дружеството е било уведомено за
констатираните несъответствия, като му е дадена възможност да подаде възражения
в писмен вид в 14-дневен срок /лист 182/. Подадени са обяснения и са
представени писмени доказателства пред органа /лист 158-188/.
С писмо с изх. № 01-6500/754 от 03.01.2019 г.
(л.46), дружеството-жалбоподател е било уведомено за
откриване на производство по налагане на финансови корекции. В писмото са
описани установените нарушения във връзка с финансирането и изграждането на
проекта и е предоставена възможност за представяне на писмени възражения по
основателността и размера на наложената финансова корекция. В писмото са посочени като нарушения – неспазване на разпоредбите на
чл.4.4 е, чл.4.4 и, чл.4.17а от Договор №08/311/00713, сключен с ДФЗ, както и
на чл.7, ал.2 и чл.43, ал.1, т.1 от Наредба №30/11.08.2008 г.
С вх. № 01-6500/754 от 01.02.2019 г. е получено писмено възражение (л.50) от ЕТ „ЕКО 2012 – В.Н.“. Излагат се подробни съображения по всяка едно от констатациите и се моли
да се прекрати производството по налагане на финансова корекция, а в
алтернатива се моли да се наложи финансова корекция в минимален размер.
С процесното решение № 08/311/00713/3/01/04/01, изх. №01-6500/754 от 08.05.2019 г. за налагане на финансова корекция (л.42), на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители и чл. 2, т.
2 вр. с чл. 16, ал. 2 вр. с чл. 46, ал. 1 във връзка с чл.43,
ал.1, т.1 и т.4 и чл.7, ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311
"Разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл. 73, ал. 1 вр. с чл. 70, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 10 от Закона за управление на средствата от
европейски структурни и инвестиционни фондове, изпълнителният директор на
Държавен фонд "Земеделие" определил на дружеството-жалбоподател финансова
корекция в размер на 260 218, 23 лв. В решението е
посочено, че същото представлява акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1
от наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по
фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, тъй като е първа писмена
оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е
извършена нередност и подлежи на незабавно вписване в регистъра за нередности
по чл. 14, ал. 3 на същата наредба.
Според решението, след заплащане на
заявката за окончателно плащане и във връзка със съдебно решение на ВАС, ДФЗ е
извършило проверка на място и е изискало
представянето на допълнителни документи, от които е установено неспазването на
разпоредбите на чл.4.4 е, чл.4.4 и, чл.4.17а и чл.4.17 г от Договор
№08/311/00713, сключен с ДФЗ, както и на чл.46, ал.1 във връзка с чл.43, ал.1,
т.1 и т.4 и чл.7 от Наредба №30/11.08.2008 г.
Описаните нередности са следните:
1. С
писмо с Изх. № 01-6500/754 от 29.01.2018 г. са изискани от бенефициента
документи, доказващи както функционирането на инвестицията в нейната цялост и
изпълнението на бизнес плана, така и конкретно функционирането на два броя
автомобили Nissan Qashqai 2 WD, за които бенефициента има финансови претенции
към ДФ „Земеделие". В резултат на същото бенефициентът представя:
- фактури
с гриф „копие“, заверени от кмета на с. Алдомировци, общ. Сливница, които се
различават по съдържание от изисканите и представени по-късно с писмо с вх.
№01-6500/2650 от 11.05.2018 г. фактури с гриф „оригинал“. Периода за който са
издавани фактурите е септември - декември 2017 г., като издател на същите е ЕТ
,.Еко 2012 - Д.Н.", като съгласно представено удостоверение за наследници
лицето Д.П.Н., собственик на ЕТ „Еко 2012 - Д.Н.'", е починала на
27.08.2017 г. и в същите не е начислен ДДС. За представените фактури с гриф
„копие" и гриф „оригинал" не е налична информация в Национална
Агенция за приходите, което поражда съмнения относно истинността на същите, но
е видно, че с кредитно известие № ********** от 29.01.2016 г. на ЕТ „Еко 2012 -
Д.Н." е върната сума в размер на 19 259.07 лв. без ДДС (23 110.88 лв. с
ДДС) от фирма „Сънграунд" ЕООД с ЕИК: *********, с основание надплатена
сума по сключен договор от 09.12.2014 г.; горепосоченото дружество
„Сънграунд" ЕООД е одобрен от ДФ „Земеделие" за изпълнител на СМР на
4 броя къщи за гости, обект на договор № 08/311/00713 и има сключен договор с
ЕТ „Еко 2012 - Д.Н." на 09.12.2014 г.;
- при анализ
на представения с писмо с наш Вх. № 01-6500/831 от 29.03.2018 г. регистър за
настанените туристи е установена свързаност на бенефициента ЕТ „Еко 2012 - Д.Н."
(сега ЕТ „Еко 2012 - В.Н.") с дружествата - ЕТ „С. - М.С." и ЕТ
„Столичани - Д.Г." по отношение на туристите, които са посещавани
обектите, като анализа показва, че едни и същи гости посещават четирите къщи,
някои гости са посещавали къщите едновременно, едно и също лице фигурира с две
различни ЕГН-та, има невалидни ЕГН-та.
- при извършената проверка на място са констатирани
несъответствия в записите на представения регистър на настанените туристи -
брой нощувки и регистрираните със справка декларация по чл. 116 от Закона за
туризма.
- При извършена проверка на място след плащане от
служители на ДФ „Земеделие" в периода 18.07.2018 г. - 31.07.2018 г. са
установени следните факти и обстоятелства:
- за финансовите 2016 и 2017 години, бенефициентът
не е изпълнил заложените и одобрени от ДФ „Земеделие" показатели в бизнес
плана, както следва: за 2016 г. прогнозирани приходи от нощувки 57 600 лв., а
реализирани 6 825.69 лв., като за същите не са представени фактури с отговорите
на двете писма изпратени до бенефициента от дирекция „ОППМРСР" след изплащане
на финансовата помощ по заявка за окончателно плащане, нито при извършената
проверка на място; за 2017 г. прогнозирани приходи от нощувки 104 000 лв., а
реализирани 52 251.47 лв., съгласно дневник за продажбите; съгласно
представените фактури с гриф „оригинал" са фактурирани нощувки на стойност
39 890 лв. Данните, отнасящи се до реализираните приходи, не съответстват и на
представените от бенефициера ОПР за 2016 и 2017 г. В ОПР за 2016 г., раздел I
Приходи от оперативна дейност - Нетни приходи от продажби на услуги са отчетени
10 000 лв., а съгласно аналитична справка на сметка 703 „Приходи от продажби на
услуги" за периода 01/2016-12/2016 общата им сума е 8 634.84 лв. Видно от
предходното изречение в самите ОПР има противоречиви данни, що се отнася до
реализираните нощувки;
- предоставените фактури за нощувки с гриф
„оригинал", издадени за периода септември-декември 2017 г., са без
начислено ДДС. Към фактурите платени в брой са представени касови бонове,
всички издадени на дата 21.07.2018 г. по време на извършване на проверката на
място от нов касов апарат, като касовите книги не се водят коректно и редовно;
- към момента на извършването на фактическата
проверка в обекта на 18.07.2018 г., два броя автомобили Nissn Qashai 2 WD, за които бенефициера има финансови
претенции към ДФЗ не са налични. Същите са налични на 23.07.2018 г., когато
започва извършване на документалната проверка в обекта и когато кандидата и
упълномощеното лице също са в обекта;
- от представените пътни книжки, които са разпечатки
(не са ръчно водени), е видно че почти ежедневно двата автомобила извършват
фотосафари по определения за това маршрут - от с. Поручик Чунчево до резерват
Яйлата и град Каварна. Същевременно предоставените фактури за зареждане на
гориво са от различни места на страната - основно в град София. В
предоставените от упълномощеното лице документи, касаещи цялостната
документална проверка, са намерени описи на заведени щети по застраховка
„Автокаско", фактури от техническото обслужване, сервизни книжки и други -
всички извършвани в София, като никъде в пътните книжки не фигурира тяхното
местоположение в град София, което е в разрез с предназначението на
автомобилите, посочено в одобрения бизнес план. Към момента на проверката на
място - 23.07.2018 г., има разминаване между показанията на километражите и
километража, отразен в пътните книжки и за двата автомобила за 2016 г. и 2017
г.;
- в обекта липсва информация относно работно време,
телефон за контакт, както и ценоразпис. Не е обособена рецепция.
2. При
извършена административна проверка на банково извлечение, представено със
заявката за окончателно плащане е установено, че А.И.И.(майка на Д.П.Н.) на
01.09.2015 г. захранва сметката на ЕТ „Еко 2012 - Д.Н.' със суми в размер на 110 200 лв. и 97 500 лв„
с които след това бенефициентът се разплаща с изпълнителите. Предвид на това,
че инвестицията се реализира с финансови средства от майката на Д.Н.- А.И.И., а
бенефициера по проекта е ЕТ „Еко 2012 - Д.Н.", която получава предимство
при кандидатстване, а именно: 10 точки за „проекти, представени от млади
фермери/земеделски производители до 40 години'', съгласно критериите посочени в
Приложение № 6 на Наредба № 30, е налице създаване на изкуствени условия с цел
осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката, което е
недопустимо съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от същата.
3. Видно
от данните налични в ДФ ..Земеделие", съществува несъответствие по
отношение на движението на 2 броя автомобили Nissan Qashqai 2 WD, отразено в представените
от бенефициера пътни книжки и действителното им движение за същия период по
републиканската пътна мрежа.
Вследствие на гореизложеното, общият размер на
наложената финансова корекция по договор № 08/311/00713, е в размер на 260
218.23 лв. (двеста и шестдесет хиляди и двеста и осемнадесет лева и двадесет и
три стотинки).
Във връзка с гореописаните факти и обстоятелства, ДФ
„Земеделие" е открил процедура по издаване на РФК и с писмо с Изх. №
01-6500/754 ог 03.01.2019 г. е изискал от бенефициера представянето на
мотивирани писмени възражения по основателността и размера на финансовата
корекция, подкрепени със съответните доказателства в 14-дневен срок от
съобщаването му.
В Решението е вписано, че с писмо с Вх. №
01-6500/754 от 01.02.2019 г., бенефициерът представя обяснения, които са
непълни и въз основа на които ДФ „Земеделие" не може да прекрати
процедурата по издаване на Решение за финансова корекция, тъй като са
констатирани следните обстоятелства:
1.Относно фактурите с гриф „копие", които се
различават по съдържание от фактурите с гриф „оригинал", съгласно чл. 8 от
Закона за счетоводството: „Поправки и добавки в първичните счетоводни документи
не се допускат. Погрешно съставени първични счетоводни документи се анулират и
се съставят нови";
2.Относно приходите от нощувки за 2016 г. за същите
не са представени фактури и не е ясно в какъв размер са, тъй като има
разминаване в данните, посочени в ОПР за 2016 г. и данните, отразени в
аналитична справка по сметка 703; относно приходите за 2017 г. – представени са
касови бонове, всички издадени на дата 21.07.2018 г. по време на извършване на
проверката на място;
3. По отношение на твърдението, че ЕГН-та в
регистъра на туристите са грешни и невалидни, тъй като се попълват от самите
туристи, също не се кредитира от административния орган, тъй като съгласно
разпоредбите на чл. 116, ал. 1 от Закона за туризма регистъра на настанените
туристи се води от лицата, извършващи хотелиерство;
4. По отношение на направените констатации за два
броя автомобили Nissan Qashqai 2 WD, считаме че са относими към настоящото
производство, тъй като за същите бенефициента има финансови претенции към ДФ
„Земеделие", но в същото време същите не се използват по предназначение,
съгласно заложеното в бизнес плана;
5. По отношение на върната сума в размер на 19
259.07 лв. без ДДС (23 110.88 лв. с ДДС) от избрания изпълнител на СМР -
„Сънграунд" ЕООД с ЕИК: *********, с основание надплатена сума по сключен
договор от 09.12.2014 г., не е представено обяснение.
В решението се обръща специално внимание, че
съгласно разпоредбите на чл. 48, ал. 1 на Наредба 30/11.08.2008 г.: „Страните
по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че
неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 27 и
при спазване на условията на този член". В тази връзка при възникването на
обстоятелството, посочено в т. 27а на допълнителната разпоредба на Наредба №
30, съществува възможност за прекратяване на договор № 08/311/00713, сключен с
ДФ „Земеделие", съгласно посоченото в т. 7.1 в на същия. Видно от
представената с писмо с Вх. № 01-6500/754 от 17.04.2018 г. декларация е, че В.К.Н.,
ще поеме инвестицията на починалата и продължи изпълнението на договор № 08/311/00713,
сключен с ДФ „Земеделие".
По
делото няма спор, че цифрите посочени в Решението за налагане на финансова
корекция по отношение на изпълнението на Бизнес-плана са такива, каквито са
посочени в същото. Според изявлението на процесуалния представител на
жалбоподателя, правилно са посочени нощувките, които са реализирани в
проверявания период.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите И.М.П.и Т.Г.Г..
Свидетелката
П. заяви, че на посочената фирма, ЕТ „ЕКО 2012 – В.Н.“, са извършили проверка
през юни, 2018г. Проверката е след плащане, на база Заповед за извършване на
проверка на място, която е по Докладна записка от Централно управление на ДФЗ.
По време на проверката са констатирали, че инвестицията е изпълнена. Налични са
тези четири къщи за гости, които функционират по предназначение. Има симптоми,
ясно си е личало, че там са били хора. Подробно всичко е описано в изготвения
Доклад от проверката, където се проверяват всички активи, по параметри, по
заложени марки, модели. Обектът включва освен построяването на самите къщи,
т.е. СМР и оборудване. Проверени са всички за съответствие. Не са достигнати
финансовите параметри, спрямо заложените в бизнес плана. Изискани са първични
счетоводни документи и много други счетоводни справки, които потвърждават
реално достигнатите приходи, което е част от параметрите по бизнес плана.
Изискани са касова книга, книги за нощувки. Направени са справки относно
настаняваните лица, с посочени лични данни. Всичко е подробно описано в доклада
от проверката, който е съобразен с методологията на ДФЗ, съобразно нашите
инструкции за работа на РТИ. Два броя Нисан Кашкай също сме проверили. Това е
описано в страницата, която касае технически средства. Проверени са по марка,
модел, двигател и т.н. Проверката беше съвместно с Дирекция „Противодействие на
измамите“. При първото посещение на място Нисаните ги нямаше там. Проверени са
за съответствие на договорираното и изпълненото, което е посочено в контролния
лист.
Свидетеля Г.: Миналата година направихме проверка след
плащане, по мярка 311 на въпросния бенефициер. Проверката беше по докладна
записка, за цялостна проверка. Проверихме изпълнението на бизнес плана, в
цялост и констатирахме, че е изпълнено СМР. Къщата работи, но не са достигнати
заложените в бизнес плана приходи от нощувки. Това констатирахме от
представените фактури, които изискахме, разходо-оправдателни документи,
първични счетоводни документи, справки-декларации. С това доказваме изпълнените
приходи.
По делото е
извършена справка, относно имената и ЕГН-тата на вписаните в книгата за гости,
посетители /л. 855/.
Направено е
запитване до ТД на НАП Варна, относно издадени от дружеството фактури през 2017
г. В отговора на ТД на НАП се посочва, че не разполагат с данни за посочените
фактури /лист 970/.
С оглед на
така установените факти по делото, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата като
подадена от надлежна страна, среу акт подлежащ на съдебен контрол и в срока по
чл.149, ал.1 от АПК е процесуално допустима.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган -
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" в качеството му на
ръководител на управляващия орган, с оглед разпоредбата на чл. 73, ал.
1 във вр. с чл. 9, ал. 5, изр. второ от ЗУСЕСИФ във вр. с § 4, ал. 1 от ДР на
ЗУСЕСИФ, чл. 11, ал. 2, т. 4, чл. 11а, ал. 1 т. 4 и т. 8 и чл. 20а, ал. 1 от
Закона за подпомагане на земеделските производители.
Оспореното решение е издадено и в исканата от закона писмена форма - чл.
59, ал. 2 АПК във вр. с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. От формална страна актът съдържа
фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Като фактическо основание административният орган е посочил фактически
обстоятелства, които е квалифицирал като нарушение на чл.46, ал.1 във връзка с чл. 43, ал. 1, т. 1 и т.4 и чл. 7, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и т.4.4е, 4.4и, 4.17а и 4.17, б. "г" от
Договора, а като правно основание е посочил чл.73, ал.1 във чл. 70, ал. 1, т. 3, 4 и 10 и чл. 46, ал. 1 във връзка с
чл.43, ал.1, т.1 и т.4 и чл.7, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
Доколко тези фактически и правни основания са материално законосъобразни и
доколко обхващат всички елементи на фактическия състав на наложената финансова
корекция е въпрос на материална законосъобразност на акта.
Съдът намира, че при постановяване на оспореното
решение е допуснато съществено нарушение на административно производствените
правила.
На първо място от мотивите на акта не става ясно за
колко нередности по смисъла чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 във вр.
с чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е наложена финансовата
корекция. В акта от фактическа страна са описани десет или единадесет деяния, но не е посочено конкретно и ясно с кое от
тях, коя норми от правото на Съюза или национално право е нарушил оспорващия,
нито е посочено неизпълнение на кое договорно задължение съставляват те. С
оглед на употребения в административния акт израз " Общ размер на
определената финансова корекция", както и на писмото, с което оспорващият
е уведомен за започване на производството за налагане на финансова корекция, е
очевидно, че административният орган е приел наличие на повече от една
нередност. В решението обаче не е посочил какъв е размерът на финансовата
корекция за отделните нередности и на каква основа е определен той. Въобще не е посочен как е определен този размер финансова корекция…
Съдът намира тези нарушения за съществени, защото те са довели до
нарушаване правото на защита на оспорващия, в т.ч да разбере с кое свое деяние
коя правна норма е нарушил, доколкото това административно производство по
същество е свързано с твърдения от страна на административния орган за
нарушаване на правото на Съюза и на националното право от страна на оспорващия.
Съгласно
чл.73, а.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В
ЗУСЕСИФ в чл.70, ал.1, точки от 1 до 9 са изброени конкретни състави на
нарушения, при наличие на някой от които се налага финансова корекция, а в т.10
са посочени и отворено „и други нередности, съставляваща нарушение на приложимото
право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез
действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Това означава, че при
налагане на финансовата корекция ДФЗ-РА следва да посочи точно кои от
цитираните разпоредби са нарушени и да изложи факти и доказателства в тази
посока. Това има отношение към мотивираността на издадения акт, неговата форма,
и последващата възможност за съдебен контрол на неговата законосъобразност.
Вместо това ДФЗ-РА е изложил една хаотична фактология без да отнесе всеки един
от цитираните факти към конкретно нарушение. Съответно при налагане на
финансовата корекция не е отчетена сериозността на твърдяните нарушения и
реалното им финансовото отражение, което те имат или биха могли да имат върху
средствата от ЕСИФ.
На второ място, съдът намира, че е налице и
друго съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените
правила. Законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по
определяне на финансова корекция. Съгл. чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, преди издаване
на решението за определяне на финансовата корекция ръководителят на
управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в
разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени
възражения по основателността и размера на корекцията. Предвидената в чл.73,
ал.2 ЗУСЕСИФ възможност цели да гарантира правото на получателя на помощта да
възрази и обори чрез представянето на доказателства в подкрепа на доводите си
всички констатации на УО, обосноваващи основанието и размера на предвидената
финансова корекция преди същата да бъде определена.
В случая на бенефициера е предоставена възможност за
възражения с писмо с изх. № 01-6500/754 от 03.01.2019 г. Възраженията са
представени с писмо вх. №01-6500-754 от 01.02.2019 г. Решението за определяне
на финансова корекция е издадено на 08.05.2019 г. По делото няма доказателства,
нито се твърди от ответника, че в периода между датата на подаване на
възражението и датата на издаване на административния акт е проведена
допълнителна кореспонденция между страните. След сравнение на съдържанието на
писмо с изх. №01-6500/754 от 03.01.2019 г., с което на бенефициера е
предоставена възможност за възражение, и съдържанието на решението за финансова
корекция, съдът установи, че изискването на чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ не е
спазено. В писмото за откриване на производство по налагане на финансова
корекция са констатирани нарушения на Договора
- чл.4.4 е – установено е изкуствено създаване на условия, необходими за
получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с
целите на мярката; чл.4.4 и – представена декларация с невярно съдържание и/или
документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, вкл. когато
декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му
по мярката; чл.4.17 а – в срок от пет години от сключването на договора,
ползвателят е длъжен да използва активите – предмет на подпомогане по договора,
единствено и само по предназначението и за целите, които са им отредени с
одобрения проект. Посочени са и чл.7, ал.2 и чл.43, ал.1, т.1 от Наредбата.
Именно и за тези нарушения, бенефициерът е изложил аргументи и е представил
доказателства в предоставения му срок.
В същото време с решението си, управляващия орган е
цитирал и други нарушения, извършени от бенефициера, а именно: чл.70, ал.1 от
ЗУСЕСИФ, т.3 – нарушаване на принципите по чл.4, §8, чл.7 и чл.8 от Регламент
№1303/2013 г.; т.4 – нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в
случаите и в сроковете по чл.71 от Регламента; чл.4.17г от договора – да не
променя местоположението на подпомаганите дължими активи извън територията на
общината, в която се извършва инвестицията
и на чл.46, ал.1 във връзка с чл.43, ал.1, т.1 и т.4 от Наредбата. Посочените нарушения в решението си по
същество са нови и за първи път са изложени в акта за финансова корекция, т.е.
бенефициерът узнава за тях след като вече финансовата корекция е определена
окончателно, т.е. може да се обоснове извод, че не са изпълнени изискванията на
чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ. Административният орган е следвало да предостави нова възможност
на бенефициера за възражения, но не е сторил това, с което е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването
на акта за финансова корекция.
По отношение на
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
По отношение на твърдяните нарушения на чл.70, ал.1,
т.3 от ЗУСЕСИФ, ДФЗ-РА не са изложени никакви твърдения, от които да стане ясно
точно кой принцип е нарушен - по чл. 4, параграф 8, по чл. 7 или по чл.8 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013 или всичките.
По отношение на твърдяните нарушения на чл.70, ал.1,
т.4 от ЗУСЕСИФ - за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в
случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 няма никакви
данни подпомогнатата инвестиция да е прекратена или преместена извън програмния
район или да е променена собствеността или да е налице значителна промяна,
която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела
до подкопаване на нейните първоначални цели или инвестицията да е преместена
извън Съюза. Никакви доказателства не подкрепят горното. Напротив - от
свидетелските показания и от съставения от свидетелите контролен лист(доклад за
проверка), които има характера на официален документ и има материална доказателствена
сила за съда, инвестицията се ползва по предназначение и никакви доказателства
за обратното не са представени.
По отношение на твърдяното нарушение на чл.70, ал.1,
т.10 от ЗУСЕСИФ, съгласно практиката на
ВАС (Решение № 7932 от 28.05.2019 г. по адм. д. № 9031/2018 на Върховния
административен съд) точка 10 е правно основание, което е приложимо само
тогава, когато нито една от предходните хипотези не е приложима - законодателят
изрично сочи „за друга нередност", т.е. такава, която не се обхваща от нито
една от останалите девет. Това означава, че ако ДФЗ-РА се позовава на т.3 и 4
от чл.70, ал.1 то не следва да се позовава на т.10. Ако пък се позове на т.10
то следва да се посочи точно правната норма от приложимото право на Европейския
съюз и/или българското законодателство, която е нарушена, а останалите две
основания - по т.3 и 4 следва да отпаднат. В случая ДФЗ-РА е посочил само норми
от националното законодателство, а именно - чл.7, ал.2, чл.43, ал.1, т.1 и т.4
и чл.46, ал.1 от НАРЕДБА № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към
неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г. В чл.7, ал.2 и в чл.46, ал.1 не се съдържат императивни правни
норми, чието нарушаване да може да се свърже със състава на т.10 от чл.70, ал.1
от ЗУСЕСИФ. Чл.7, ал.2 от наредбата гласи - Финансова помощ не се предоставя на
кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установена функционална
несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за
получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с
целите на мярката т.е. тук става въпрос за етапа на кандидатстване, а не за
вече платена финансова помощ. В този случай, на етап кандидатстване, ако ДФЗ-РА
установи функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия
следва да откаже изплащането на помощта. Такова нещо обаче не е установено и
проектът на бенефициента е одобрен за финансиране. Чл.46, ал.1 от наредбата гласи
- В случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Тази правна норма, сама по
себе си, не съдържа задължение или забрана, а правило за поведение, което
овластява ДФЗ-РА, при установяване на нарушение на договорни или нормативни
задължения да поиска връщане на вече изплатени суми. Даже да се приеме, че има
нарушение на нормативни или договорни задължения, ДФЗ-РА следва точно да посочи
кои са тези нормативни и договорни задължения и да приложи доказателства за
нарушенията.
По отношение
на договорните нарушения ДФЗ-РА е посочил, че са нарушени чл.4.4е от договора -
изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта по мярката, с
цел получаване на предимство в противоречие с целите на мярката; чл.4.4и от
договора - Представяне на декларация с невярно съдържание и/или документ с
невярно съдържание, неистински или преправен документ, включително когато тази
декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му
по мярката; чл.4.17а - в 5 годишен срок от сключването на договора да се
използват активите - предмет на подпомагане, единствено и само по
предназначение и за целите, които са им отредени с одобрения проект; чл.4.17г -
в 5 годишен срок от сключването на договора да не се променя местоположението
на подпомаганите движими активи извън територията на общината, в която се
извършва инвестицията. Като аргумент за изкуствено създадени условия в
оспорваното решение се сочи само, че майката на предходния бенефициер ЕТ
"ЕКО 2012- Д.Н." е дала на заем сума в размер на общо 207 700 лева, с
които бенефициерът се разплаща с изпълнителите и тъй като инвестицията се
реализирала с финансовите средства на майката, а бенефициерът бил дъщерята, то
налице са изкуствено създадени условия, защото така се печелели 10 точки за
млади фермери/земеделски производители до 40 годишна възраст. Съдът счита, че
това обстоятелство не отговаря на дефиницията на изкуствено създадено условие
по наредбата. За
да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер, от
една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които
следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна
уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от
друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се
получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават
условията, необходими за неговото получаване. (Решение от 21 юли 2005 г. по
дело E. S., С-515/03, R., стр. I-7355, точка 39 и цитираната съдебна практика).
В решение по дело С-434/12, Съдът на ЕС напомня, че
именно в този контекст следва да се тълкуват понятията "изкуствено
създаване" на условията, необходими за получаване на плащане и
"облага в противоречие с целите" по смисъла на чл. 4,
параграф 8 от Регламент № 65/2011, но изрично поставя ограничението, че
намерението да се заобиколи предвиденото в националното законодателство
ограничение за максималния размер на финансирането от
ЕЗФРСР само по себе не позволява да се изключи, че представеният от кандидата проект
ще допринесе за постигане на целите на подпомагане. Необходимо е това желание
за заобикаляне на ограничението във връзка с размера на допустимите проекти и с
максималния размер на помощта за един бенефициер да води до невъзможност за
постигане на целите за подпомагане.
Съдът на ЕС приема, че не може да бъде отказано
финансиране на проект, когато съответните инвестиции могат да се обосноват по
друг начин, а не само с плащането по схемата за подпомагане. За да се постанови
отказ е необходимо въз основа на обективните доказателства да може да се
направи извод, че с изкуственото създаване на необходимите условия за
получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане кандидатът за това
плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази
схема. По-конкретно, от всички обективни елементи по делото трябва да се
установи, че основната цел при избора на условията, свързани с разглежданите
инвестиционни проекти, е плащането на помощите въз основа на схемата за
подпомагане, без да е налице никаква друга причина, свързана с целите на
посочената схема. Във връзка с обективния елемент трябва въз основа обективните
обстоятелства в конкретния случай да може да се направи извод, че целта,
преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната.
Съдът като се съобрази с приложените от органа норми и
с фактите, констатирани в съдебното производство, счита, че не са налице
основания да се приеме, че съществуват изкуствено създадени условия и обекта е
функционално несамостоятелен.
По отношение на документ с невярно съдържание не става ясно
точно кой документ визира ДФЗ-РА и защо не е поискал откриване на производство
по оспорване на документ с невярно съдържание какъвто е процесуалния ред. След
като всички документи, представени по делото са приети от ответната страна и не
са оспорени не може да се говори за документ с невярно съдържание. Чл. 4.17а от
договора се припокрива с чл.43, ал.1, т.1 от наредбата, а чл.4.17г от договора
се припокрива с чл.43, ал.1, т.4 от наредбата.
Единствено в чл.43, ал.1, т.1 и 4 се съдържат
задължения за бенефициера, нарушаването на които се наказва със санкция, а
именно - т.1 - за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на
финансова помощ ползвателят е длъжен да използва придобитите въз основа на
одобрения проект активи по предназначение. Това се доказа както от
свидетелските показания така и от контролен лист(доклад за проверка) за периода
18.07.2018-31.07.2018 г., в който изрично е записано, че инвестицията - Къщи за
гости функционира като такава и никакви други доказателства ДФЗ-РА не е
представил, които да са в противна посока. Инвестицията за която е отпусната
финансовата помощ е осъществена. Изградена е къща за гости. След
категоризирането на същите те функицонират и е установено безспорно, че се
ползват за предоставянето на туристически услуги, макар и не в обема, който е
заложен в бизнес-плана. По делото няма данни, а и административният орган не
твърди, че придобитите с финансовата помощ активи се ползват за друго, а не за
предоставяне на туристически услуги. Изводът на административния орган, че
нереализирането на заложените в бизнес плана нощувки и приходи сочат на
нарушение на чл.43, ал.1 ,т.1 от Наредбата е неоснователен. Такова нарушение би
било налице, ако оспорващият беше използвал придобитите с финансовата помощ
активи не за предоставяне на туристически услуги, а за друга дейност, каквито
доказателства в тази насока по делото не се събраха, нито пък са посочени в
оспореното решение.
По отношение на точка 4 от чл.43, ал.1 от наредбата
ДФЗ-РА споменава единствените движими активи, които смята, че са сменили
местоположението си - два броя автомобили Nissan Qashqai 2 WD, които обаче
нямат качеството подпомогнати активи дотолкова доколкото и към настоящия момент
тези активи не за заплатени от ДФЗ- РА в неизпълнение на влязло в сила съдебно
решение по а.д. 60/2016 г. по описа на Административен съд - Добрич.
По отношение на бизнес-плана действително за 2016 и
2017 година предишния бенефициент не е постигнал заложените резултати като брой
нощувки, които са по-малко, но никъде в оспорваното решение не се сочи правно
основание, което да кореспондира с фактическото положение на неизпълнение на
бизнес плана. Според практиката на ВАС (Решение № 12156 от 10.10.2018 г. по
адм. д. № 12736/2017 на Върховния административен съд) заложените в бизнес
плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта, което
кореспондира с чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, но такова основание в решението за
налагане на финансова корекция не е посочено. Даже да се приеме, че косвено
изпълнението на бизнес плана е вменено с чл.4.12 от договора с ДФЗ, който
гласи, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока
по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата с одобрените
инвестиционни разходи то отново ДФЗ-РА в оспорваното решение не е посочил, че е
нарушено точно това договорно задължение. Непосочването на правната норма или
договорното основание, което бенефициентът виновно е нарушил е съществено
процесуално нарушение водещо до опорочаване на крайния акт и неговата отмяна.
Също така следва да се има предвид, че бизнес плана
се разработва за период от 10 години. Разбиването на приходите по години е
направено тъй като образците на ДФЗ при кандидатстването го изискват, а също
така и по лесна счетоводна отчетност, но никъде няма задължение за всяка година
да се изпълнява толкова колкото е заложено, като е възможно в някоя от годините
да има неизпълнение, но в следващата година да има преизпълнение като важен е
крайният резултат - на десетата година да са постигнати сумарни всички
финансови показатели, заложени в бизнес плана, като се отчита динамиката на
туристическия поток. Неестествена и странна е проверката на ДФЗ на втората
година тъй като такива проверки се правят малко преди изтичането на 5-годишния
мониторингов период, а не в началото, когато бенефициентът започва своята
дейност. Като мотиви за проверката ДФЗ-РА са изтъкнали, че се прави в
изпълнение на решение на ВАС (без да се сочи кое е това решение), но видно от контролен
лист(доклад за проверка) от Дирекция „Технически инспекторат" към ДФЗ, а и
от свидетелските показания на служителите на ДФЗ целта на проверката е дали се
изпълнява бизнес плана, а по време на проверката не е проверено нищо свързано с
изпълнението на съдебното решение на ВАС.
Напротив - в своя доклад служителите към Техническия
инспекторат към ДФЗ изрично са отбелязали, че към момента на проверката два
броя автомобили Nissan Qashqai 2 WD не за заплатени от ДФЗ-РА.
Относно наличието на форсмажорно обстоятелство,
съдът намира следното:
Съгласно чл.48 от Наредбата, страните по договора не
отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай, че неизпълнението се дължи
на форсмажорни обстоятелства. Легална дефиниция на понятието „форсмажорни
обстоятелства“ е дадено в §1, т.27 от Наредбата – смърт на ползвателя на
помощта и др. В конкретния случай по делото са предоставени доказателства за
кончината на едноличния търговец Д.Н., починала на 27.08.2017 г. Видно е от
представените доказателства, че на 26.02.2018 г. е извършено правоприемството
като ЕТ „ЕКО 2012 – В.Н.“ става правоприемник на ЕТ „ЕКО 2012 – Д.Н.“. Пред ДФЗ
е предоставена декларация от правоприемника от дата 17.04.2018 г.. След смъртта на последното, търговското предприятие в
неговата съвкупност, се наследява по общите правила на Закона за
наследството. В тази връзка наследниците на физическото лице могат да продължат
дейността на търговеца, като заявят това по реда указан в ТЗ или да предприемат
действия по заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Поемането на търговското предприятие на ЕТ е способ за придобиване по силата на наследствено-правни
отношения. Смяната на собственика е настъпила по силата на универсално
правоприемство, като с поемането на предприятието от наследника, то поема,
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, аргумент по чл. 15, ал. 1 от ТЗ. В
обсъжданата насока, според настоящия състав на съда, не може да се възприеме и
тезата, че отговорността на отчуждителя е ограничена до размера на получените
от него права при поемане на предприятието. С оглед на което това
възражение е неоснователно.
И не на последно място, съдът намира, че следва да
коментира и направеното възражение, относно неприложимост на Методиката за
определяне на санкциите след плащане на проекти по ПРСР, утвърдена от
изпълнителния директор на ДФЗ. На първо място §4, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ
предвижда по отношение плащанията по ПРСР да се прилагат правилата по ЗПЗП и
подзаконови нормативни актове по прилагането му. Нарушенията, тежестта и
размерът на финансовите корекции са посочени в приложението към методиката.
С Решение №15652 от 14.12.2018 г., постановено по
адм.дело №11440 по описа за 2017, ВАС е обявил нищожността на Методика за
определяне на санкциите след заплащане на проекти по Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г., утвърдена от изп. Директор на ДФЗ. Решението е
потвърдено от петчленен състав на ВАС.
В мотивите на Решение № 15652 от 14.12.2018 г.,
по адм. д. № 11440 по описа за 2017 г. на тричленен състав на ВАС е посочено,
че "…. Необнародването на нормативен административен акт съставлява
неизпълнение на разписаната в закона процедура по издаването му и е отменително основание. Ето защо, съдът намира, че
същият е издаден в нарушение на императивните законови норми, уреждащи
условията и изискванията за приемане на нормативни административни актове.
Констатираният порок е от естество, което обуславя недействителността на
оспорения нормативен административен акт – Методика за
определяне на санкциите след плащане по проекти по
Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013, утвърдена от
Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", поради което следва да се
обяви за нищожен…."
ВАС приема последователно в практиката си, че
съдебното решение, с което се отменя оспорен административен акт, няма т.нар.
"обратно действие", т. е. то не премахва породените от акта правни
последици от датата на неговото издаване, а от деня, в който то влезе в иска и
след това, защото има действие "за напред". За нормативните актове този
закон е регламентирана с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК, според
която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение, а това е денят, в който съдебното решение е било
обнародвано в ДВ -чл. 194 АПК. ( В този смисъл Определение № 7493 от 12.07.2007
г. по адм. д. № 6197/2007 г. на ВАС, Определение № 190 от 07.01.2009 г. по адм.
д. 15562/2008 г. на ВАС, Определение № 7157 от 25.05.2011 г. по адм. д. №
3821/2011 г.)
Видно от самото съдържание на Методиката, същата е разработена в
съответствие с член 30 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари
2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета
по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано
спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските
райони. Методиката е приета и в изпълнение и на основание член 35 от Делегиран
Регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на
Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение
на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното
съответствие. Изрично в Методиката е разписано, че се прилага при неспазване на
критерии за допустимост, различни от размера на площите или броя на животните,
като санкциите за видовете нарушения на нормативните и/или договорените задължения от
страна на ползвателите се определят в размери, посочени в Приложение 1 към
методиката, като се отчита тежестта, степента, продължителността и системността
на неспазването, при съобразяване на правилата, посочени в приложението. По
нататък в Методиката е описана процедурата, която се следва, в случай, че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорени задължения.
При така определеното съдържание на приложения от административния орган
акт Методика за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, същата
притежава белезите на подзаконов административен акт по смисъла на чл. 7а от
Закона за нормативните актове, тъй като с нея са приети мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на посочените
по-горе регламенти, които представляват актове на Европейския съюз.
Нормативният характер на Методиката е очертан и с влязло в сила определение
№ 14855/05.12.2017 г. по адм. д. № 13288/2017 на Върховния административен съд
- Петчленен състав на I колегия.
Чрез обнародването на нормативния акт не се изразява съдържащото се в него
волеизявление, а той се довежда до знанието на правните субекти. В този смисъл
обнародването не е част от формата на акта, а елемент от предписаната от
Конституцията /чл. 5, ал. 5 /, ЗНА чл. 37 и чл. 78, ал. 2 АПК процедура по
издаването на нормативните административни актове и
неизпълнението му е съществено нарушение на тези процесуални правила, защото е
пречка актът да произведе правно действие. Чрез обнародването в "Държавен
вестник" нормативният акт се довежда до всеобщо знание и се определя
началният момент, от който той произвежда действие. Необнародването е пречка
актът да породи правни последици, тъй като до публикуването си той не
съществува като юридически факт. Непубликувания нормативен акт не произвежда
целеното с него правно действие, а ако бъде приложен преди публикуването му,
какъвто е конкретния случай е налице незаконнно действие, извършено без
нормативно основание (Решение № 14935 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д.
№ 12183/2009 г., 5-членен състав; Решение № 10567 от 18.07.2012 г. на ВАС по
адм. д. № 14419/2011 г.; Решение № 14946 от 08.12.2009 г. по адм. д. №
5837/2009 г. на ВАС).
Изискване за позоваване и прилагане на подзаконовия нормативен акт е същият
да е бил удостоверен от органа, който го е издал (чл. 78, ал. 1, т. 2 от АПК),
както и да бъде обнародван в "Държавен вестник" (чл. 78, ал. 2 от АПК). Видно от данните по делото Методиката не е била и не се твърди да е била
обнародвана в "Държавен вестник", поради което не е произвела редовно
действие. Административен акт, издаден въз основа на несъществуващо правно
основание, е материално незаконосъобразен. В тази връзка е ирелевантно
обстоятелството дали е налице неизпълнение на ангажиментите на бенефициента
предвид факта, че е санкциониран с административен акт, издаден при липсва на
валидно материалноправно основание. Материалната незаконосъобразност на един
административен акт е самостоятелно основание за неговата отмяна. (Решение №
5914 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7523/2018 г., IV ).
По изложените съображения съдът намира, че Решение № 08/311/00713/3/01/04/01 от 08.05.2019 г. за налагане на
финансова корекция на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие
като постановено при неспазване на изискванията на чл. 73, ал.
1 от ЗУСЕСИФ и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие
и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона, се явява незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.
При очерталия се изход на делото претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Същите следва да
се присъдят в действително направения размер, поради фактическата и правна
сложност на делото. Неоснователно е възражението от страна на ответника
за прекомерност на възнаграждението, тъй като същото е определено в минималния
размер, посочено в НАРЕДБА № 1 ОТ 9
ЮЛИ 2004 Г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.8, т.5 и чл.9, т.7. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ЕТ „ЕКО 2012 – В.Н.“ сумата от 11 549,13 (единадесет хиляди петстотин четиридесет и девет лева и тринадесет стотинки) лева разноски по делото, съгласно представен списък,
от които 1 700 лв-заплатена ДТ и 6000,00 лв.-възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство (л.975) и 3 849,13 лева, адвокатско възнаграждение, за изготвяне на жалба
/лист 977/.
Ето защо Административен съд Добрич, V състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „ЕКО 2012 – В.Н.“,
ЕИК 202140743, със седалище и адрес на управление с. Поручик Чунчево, общ. Каварна, представляван от едноличния търговец В.К.Н., Решение № 08/311/00713/3/01/04/01 от 08.05.2019 г. за налагане на финансова корекция на Изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на ЕТ „ЕКО 2012 – В.Н.“, ЕИК 202140743, със седалище и адрес на управление с. Поручик Чунчево, общ. Каварна, представляван от едноличния търговец В.К.Н., сумата от 11 549,13 /единадесет хиляди петстотин четиридесет и девет лева и тринадесет стотинки/ лева лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: