Р Е Ш Е Н И Е
№ 260043
гр. Свищов, 08.09.2021г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 14.01.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 177 по описа за 2020год., за да се произнесе, взема предвид:
Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №19-0352-000301/28.02.2019г. на Началник РУ към О.В.Т.Р.С.
Жалбоподателят Д.И.П. ЕГН **********
*** обжалва наказателното постановление, с което са му наложени административни
наказания: глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП
за нарушение на чл. 150А от ЗДвП; глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП. На първо място твърди, че издаденото НП
е прието за връчено на 16.12.2019г. и влязло в сила на 24.12.2019г. Счита това
за незаконосъобразно, тъй като не бил търсен, за да му бъде връчено НП. В тази
връзка излага доводи, че по друго наказателно постановление срещу него, също
издадено от Началника на РУ на МВР Свищов, три дни по-късно, на 19.12.2019г.,
същото лично му е било връчено. Предвид на това жалбата му била допустима. По същество
счита обжалваното НП за незаконосъобразно. Счита, че не е извършил вмененото му нарушение. В съдебно заседание се
представлява от адв. В.К.. Излага доводи относно допустимостта на жалбата. На
следващо място излага, че наказателното постановление е издадено въз основа на
чл.36, ал.2 от ЗАНН, поради което издадения АУАН не се ползва с формална
доказателствена сила съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 1 от ЗДвП и АНО е
длъжен да установи с всички доказателствени средства твърдяното нарушение. Така
е, защото производството след като било започнало със съставянето на АУАН,
същото е било прекратено на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и
изпратено на прокурора за произнасяне. Този въпрос бил съществен, доколкото в
НП били визирани две нарушения – по чл.140, ал.1 от ЗДвП и по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, но второто нарушение не било предмет на разглеждане в наказателното
производство. Следователно липсвала идентичност между наказателното
производство и административнонаказателното такова. Поради това по отношение на
това нарушение НП следвало да се отмени само на това основание.
На следващо място твърди, че е
извършено процесуално нарушение, тъй като в НП не са описани обстоятелствата,
при които се твърди, че е извършено нарушението. В този смисъл било налице
противоречие между твърденията на свидетелите полицаи и посоченото в НП относно
посоката, в която се е движел жалбоподателя, а отделно между техните показания
също било налице противоречие. Твърди, че в съдебното производство не се доказало
вмененото нарушение и излага подробен анализ на събраните доказателства във
връзка с това твърдение. Моли съда да отмени обжалваното наказателното
постановление.
Ответникът по жалбата – РУ Свищов, редовно призовани, не изпращат представител. Взема становище за недопустимост на жалбата.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка:
На 21.02.2018г. около 10,30–11,00ч.
свидетелите Н.К. и М.Б.- мл. автоконтрольори в РУ на МВР Свищов отишли със
служебен автомобил в сервиз „Ексел“ на ул. „Студентска“ в гр. Свищов. Имотът, в
който се намирал сервиза, бил имот на бивш ДАП Свищов, сега „Дунав
автотранспорт 2“ ЕООД и в него били разположени няколко сгради, ползвани от различни
лица. В имота се влизало само от ул.“Студентска“, като вляво от алеята, която
водела към вътрешността му се намирала бензиностанция, също част от имота. Между
района на бензиностанцията и останалата част на имота имало изградена ограда,
успоредна на алеята. Тя в основата си била масивна, а нагоре изградена от
мрежа. Оградата не достигала до границата на имота с ул.„Студентска“, а имало
разстояние около 4–5м. от края на оградата до границата с улицата. Свидетелите
влезли в имота и продължили движението си по алеята в посока сервиза. Там, пред
сграда №2 се разминали с лек автомобил „БМВ 525Д“ с № на рама ***** с поставени регистрационни табели *****, управляван от лице
с качулка, което свидетелите оприличили на жалбоподателя. Свидетелите решили да
извършат проверка на автомобила, тъй като им направило впечатление, че номерът
е транзитен. Обърнали служебния автомобил и последвали лекия автомобил БМВ.
Видели, че от алеята лекия автомобил излязъл на ул. „Студентска“, изминал
разстояние около 10м. и влязъл на паркинга на бензиностанцията. Свидетелите
продължили след него и видели автомобила да спира до друг автомобил – Пежо, тип
„баничарка“, който бил паркиран в същия имот. Полицейските служители също
спрели като застанали между двата автомобила и попитали жалбоподателя какво
прави. Жалбоподателят отговорил, че акумулатора бил паднал и припалва
автомобила. Двамата свидетели обърнали и се върнали по обратния път към
сервиза. Когато спрели, при тях дошъл жалбоподателят и поискал обяснение защо е
бил последван. Тогава свидетелите решили да извършат проверка на автомобила и
водача. При проверката, след справка с ОДЧ, установили, че управлявания от
жалбоподателя лек автомобил марка *****с рег. № ***** е с изтекли транзитни
номера. Водачът не представил СУМПС и след справка било установено, че е с
иззето за неплатени глоби. Свидетелите се обадили на дежурна група, която дошла
на място, бил извършен оглед на местопроизшествие и било образувано бързо
производство №51/2018г. по описа на РУ Свищов, за това че на същата дата е
управляван л.а. *****с № на рама ***** с поставени регистрационни табели *****, който не е
регистриран по надлежния ред.
Същевременно св. Н.К. му съставил
АУАН №191, бл.№559207/21.02.2018г., в който отразил, че жалбоподателят на същата
дата, около 10,45ч. в гр.Свищов, на ул. „Студентска“№4 в посока за движение от
сервиз „Ексел“ преминава по ул. „Студентска“ и спира на паркинг на
бензиностанция, находяща се до сервиз „Ексел“. Управлява лек автомобил *****,
негова собственост с рег.№ ***** и с
иззето СУМПС№*********,със Заповед №№17-0582. Автомобилът не е регистриран по
надлежния ред. Посочил, че с това са нарушени нормите на чл.150а от ЗДвП и чл.
140, ал.1 от ЗДвП.
Тъй като била извикана и дежурна
група от РУ Свищов, в същия ден било образувано и ДП №51/2018г. поописа на РУ
Свищовс първо действие – оглед на местопроизшествие. Впоследствие с
постановление от 16.01.2019г. наблюдаващия прокурор прекратил досъдебното
производство, което се водело за извършени престъпления по чл. 343в,ал.3 и
чл.345 от НК срещу обв. Д.П., като изпратил преписката на Началника на РУ на
МВР Свищов по компетентност.
На 28.02.2019г. Началника РУ към О.В.Т.Р.С.
издал обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН.
На основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателят била наложена глоба в
размер на 100лв. за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175,ал.3,
пр.1 от ЗДвП наложил глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява
за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбата е входирана в
деловодството на административно-наказващия орган на 15.05.2020г.
Изложената фактическа обстановка
се е установява от представените по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена от надлежно лице , в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Така е, защото видно от приложеното наказателно постановление №19-0352-000301
от 28.02.2019г. на Началника на РУ на МВР Свищов е бил направен опит да бъде
връчено лично на жалбоподателя. Върху същото е отбелязано, че това е станало на
16.12.2019г., като е отбелязано, че жалбоподателят е отказал да получи
наказателното постановление. Видно от отбелязването е, че същият е запознат със
съдържанието му, като връчителят е отбелязал, че отказа е в присъствието на ПИ
М. Малинов. Съгласно разпоредбата чл.84 от ЗАНН доколкото в този закон няма
особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване
на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения
на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите
на Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно чл.179 от НПК призовките се
подписват от съответното дръжностно лице. В настоящия случай не се установява
името на дръжностото лице което е връчило призовката. Отбелязано е единствено
името на лицето, което е свидетел на отказа, но не и името на връчителя. Така
съдът приема, че наказателното постановление не е връчено при отказ на
жалбоподателя. Предвид на това жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната
инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното
производство нарушения на процесуалните правила. В таи връзка съдът не споделя наведените
от жалбоподателя твърдения, че в хода на административнонаказателната
производство е извършено съществено процесуално нарушение, тъй като липсвала
идентичност между издаденото НП и постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство. Основен принцип, установен с чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е, че образуването на административнонаказателно производство се извършва
посредством съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Изключенията
от това правило са въведени с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и касаят хипотезите на
образувано и прекратено от съда или прокуратурата наказателно производство за
деяние, представляващо престъпление, или отказ на прокурора да образува
наказателно производство за такова деяние и препращане преписката на АНО по
компетентност за извършване на преценка дали е налице административно
нарушение. В настоящия случай, видно от приобщеното по делото досъдебно
производство –БП №51/2018г. по описа на РУ на МВР Свищов е, че жалбоподателя Д.П.
е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършени две престъпления – по чл.
345, ал.2 от НК – за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред съгласно чл.140 от ЗДвП и за престъпление по чл.343в, ал.3 вр. с
ал.1 от НК за това, че в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС – ЗППАМ
№17-0352-000531/27.09.2017г. на РУ –Свищов, влязла в законна сила на
29.11.2017г., управлява МПС. Именно за тези деяния прокурорът е прекратил
воденото срещу жалбоподателя наказателно производство като е приел
малозначителност на деянията. С настоящото наказателно постановление
административнонаказващия орган е приел, че жалбоподателя е извършил две
нарушения – управлява МПС, след като СУМПС е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 от ЗДвП –ЗППАМ №17-0352-000531/27.09.2017г. на РУ –Свищов и управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред с изтекъл срок на транзитни рег.
табели, със срок на регистрацията 30 дни. Налице е идентичност между субекта и
предмета на наказателното и административнонаказателно производство, като само
при липсата на такава идентичност в предмета на двете производства по някой от
тези признаци не би могло да се издаде наказателно постановление по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Настоящият
случай не е такъв и съдът намира въведеното от жалбоподателя възражение за
неоснователно.
Безспорно по делото е, че на
процесната дата „БМВ 525Д“ с № на рама ***** е било с поставени регистрационни табели
019М715. От данните за пръвоначална регистрация на автомобила се установя, че
собственик на този автомобил е жалбоподателя, а от приложената в досъдебното
производство справка се установява, че този регистрационен номер, който е
временен е със срок на валидност 01.10.2017г. , т.е. към процесната дата
автомобилът няма извършенапостоянна регистрация. Безспорно е обстоятелството,
че със ЗППАМ №17-0352-000531/27.09.2017г. на РУ –Свищов, връчена на
жалбоподателя на същата дата, временно му е отнето свидетелството за управление
МПС №********* със срок на валидност до 12.06.2019г.
При анализа на събраните по
делото гласни доказателства, съдът дава вяра на показанията на свидетелите К. и
Б., които непротиворечащи и взаимно допълващи се, същите кореспондират и с
останалите доказателства по делото. Съдът дава вяра и на показанията на св.
Такева частично, като приема, че същата не е станала свидетел на отделни факти
от установената по делото обстановка. Свидетелката твърди, че след като
пристигнала с такси в 9,30ч., тя видяла автомобила, който желаела да закупи от
жалбоподателя, двамата разговаряли, след което го запали и обсъдили цената.
След това свидетелката и приятелката, която я придружавала отишли да пият кафе
от автомат наблизо. В този момент свидетелката видяла, че полицейски служители спрели
до жалбоподателя и разговаряли с него. След около 10 мин жалбоподателят минал
покрай нея и казал, че ще има проблеми с полицията. След това свидетелката и
приятелката й си тръгнали. Свидетелката твърди, че тези действия са се развили
за времето от 9,30ч. до 11,30ч. Съдът не дава вяра на тези нейни твърдения
предвид изминалия дълъг период от време от 21.02.2018г. до датата на разпита, а
от друга страна същите не кореспондират с останалите доказателства по делото.
Видно от съставения АУАН, който съдът приобщи по делото като писмено
доказателство жалбоподателят е управлявал автомобила в 10,45ч. В тази насока са и свидетелските показания на
двамата полицейски служители, на които съдът дава вяра, доколкото не намери
основания същите да имат особено отношение към жалбоподателя. От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на двамата полицейски служители се
установява, че жалбоподателя е управлявал процесното МПС - „БМВ 525Д“ с № на
рама ***** в двора на имота на „Дунав
автотранспорт 2“ ЕООД, като самото разстояние, което е изминал не е голямо.
Касае се за разстояние от няколко метра – 15 метра според свидетеля К., колкото
е разстоянието от мястото, където процесния автомобил и полицейския са се
срещнали до мястото, където жалбоподателят го е паркирал – паркинга на
бензиностанцията, за да подаде ток на друг негов автомобил. Установи се от
разпита на свидетелите и от приложеното извлечение от КАИС на АГКК, че дворът
на бензиностанцията, където жалбоподателят е паркирал автомобила е отделен с
останалата част от имота с ограда, която обаче на достига до границата на имота
с ул.“Студентска“. Според свидетелката
Такева това разстояние е 3-4м., колкото да мине един автомобил. Заявеното от
двамата полицейски служители, че преди да навлезе в района на бензиностанцията,
жалбоподателят е изминал 10-15м. по ул.“Студентска“ е във вътрешно противоречие
с показанията на тези свидетели в останалата им част. Така свидетелите твърдят,
че излизайки от алеята жалбоподателят е направил завой и е влязъл в двора на
бензиностанцията. Житейски нелогично е обаче
за тази маневра да е необходимо МПС да измине толкова голямо разстояние от
10-15м. по улицата, след като оградата в
тази част разделя самия имот, като същност представлява преграда между алеята,
по която се е движил автомобила и двора на бензиностанцията. Съдът съобрази и обстоятелството, че в тази част на улицата
няма тротоар. Същевременно разстоянието между края на описаната по-горе ограда
до края на самия имот, където липсва ограда, може да се възприеме като част от
уличното платно. Действително пространството, което е между края на оградата и
действителните граници на имота с улицата, е част от имота на „Дунав
автотранспорт 2“ ЕООД. В тази връзка съдът намира за неснователно възражението
на жалбоподателя, че няма пречка нерегистриран автомобил да се движи в имот,
който не е част от пътната мрежа. Мястото, където е управляван процесния
автомобил се явява "път" по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП,
съгласно която "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени
или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Безспорно за съда е, че МПС е управлявано в двора на „Дунав
автотранспорт 2“ ЕООД и безспорно този
двор е предназначен или обикновено е ползван за движение на превозни средства,
поради което разкрива белезите на "път" по смисъла на ЗДвП. Чл. 2,
ал. 1 от ЗДвП сочи, че отворени за обществено ползване са пътищата, условията
за използване на които са еднакви за всички участници в движението. Същата
разпоредба държи сметка, че е възможно някои от пътищата да не бъдат отворени
за обществено ползване, поради което вменява задължение на лицата, които ги
стопанисват да ги обозначат по съответния начин. Това разграничение е от
особена важност, тъй като съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДвП компетентността на
органите на МВР не обхваща пътищата, които не са отворени за обществено
ползване. В случая не са представени доказателства, че мястото на извършване на
деянието е било обозначено като път, който не е отворен за обществено ползване
от търговското дружество - собственик на предприятието, чиято дейност дворът
обслужва.
Съгласно актуалната към
25.02.2018г. разпоредба на чл.140 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП предвижда, че за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Предвид извода за
доказаност, че Д.П. е управлявал процесното МПС, то съдът намира, че същия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му две
нарушения.
В случая деянието може да бъде
квалифицирано като "маловажен случай" на административно нарушение по
смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който
извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при
преценката дали случаят е маловажен значение имат способа и начина, по който е
осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководел при извършването му и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. В
настоящият случай се събраха доказателства, че на процесната дата, опитвайки да
запали друг автомобил, който бързал да продаде на свидетелката Такева от гр.
София, жалбоподателят решил в бързината да използва друг притежаван от него
автомобил - БМВ, който държал в помещение, ползвано от него в „Дунав
автотранспорт 2“ ЕООД. Разстоянието което изминал било от няколко метра и то
само в имота на „Дунав автотранспорт 2“ ЕООД. В случая действията му не биха
застрашили и създали опасност за други превозни средства и участници в
движението, доколкото се касае за имот, чиито път не се използва интезивно, а и
от разпита на свидетелите по делото се установява, че други лица не са намирали
наоколо. Съдът съобрази обстоятелството, че спрямо жалбоподателя преди
извършване на процесното нарушение има издавани наказателни постановления,
някои от които отменени от съда. Предвид това същият не може да се определи
като личност с висока обществена опасност. Съдът намира, че нарушението
разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от
същия вид.
Съобразно изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0352-000301/28.02.2019г.
на Началник РУ към О.В.Т.Р.С. с което на Д.И.П. ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лева на
основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 150А от ЗДвП и с което е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на
чл.140,ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред
Великотърновски административен съд.
РАОНЕН СЪДИЯ: