РЕШЕНИЕ№261592
гр. Пловдив, 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XIII с-в, в публичното заседание на двадесет и шести април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното гр. дело № 453 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 2576/20.06.2019 г., постановено по гр. д. № 453/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, XIII с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****.***.**.*.*, находящ се в гр. ****, ул. „****“
№ **, бл. **, вх. *, ет.*, ап.*, която да се извърши между А.П.Г. при квота 1/3
ид. част; А.П.С. при квота 1/3 ид. част и М. П.К. при квота 1/3 ид. част.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот, ответникът
А.С. е формулирал възлагателна претенция по чл. 349, ал.2 ГПК досежно процесния
недвижим имот. Претенцията е приета с протоколно определение от 06.02.2020 г.,
постановено по делото.
С протоколно определение от същата
датата са приети за претенциите на ищцата А.П.Г. срещу ответника А.П.С., както
следва: за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на припадащата се
на ищцата 1/3 ид. част от имота за периода 06.02.2017 г. – 06.02.2020 г. в
размер на 200 лева месечно, или сумата в общ размер на 7200 лева, както и за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на припадащата се на ищцата
1/3 ид. част от имота за периода от 06.02.2020 г. до окончателното приключване
на делото.
С протоколно определение от
27.07.2020г ., постановено по делото, е приета за съвместно разглеждане
претенцията на ответника А.С. срещу А.Г. и М. К. за извършени от ищеца
подобрения за периода 2016 г. – 2017 г., в процесния недвижим имот, подробно
индивидуализирани в молба вх. № 11209/13.02.2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив /л.74-75/ и молба вх. № 26708/26.05.2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив /л.86/ в общ размер на 16 050 лева.
С протоколно определение от 29.10.2020
г., постановено по делото, е върната молбата, в която е обективирана претенция,
предявена от ищцата А.П.Г. срещу ответника А.П.С. за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването на припадащата се на ищцата 1/3 ид. част от имота за
периода от 06.02.2020 г. до окончателното приключване на делото, като в тази
част производството по делото е прекратено. Определението е влязло в законна
сила на 06.11.2020 г.
Районен съд Пловдив, XIII гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази
приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ се
установява, че допуснатият до делба имот е неподеляем. Вещото лице, след прилагане на специални
знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило обща пазарна
цена на допуснатия до делба недвижим имот на 96 000 лева.
По делото е изготвена и СТЕ със задача да установи стойността на
направените полезни разноски и подобрения в имота. От заключението по същата се
установява, че стойността на извършените подобрения към годината на тяхното
извършване възлиза на 9006 лева, от които 2467 лева за труд и 6539 лева за
материали, а към момента на приключване на съдебното дирене – на 8301 лева.
Вещото лице е посочило и увеличената стойност на имота, а именно: сумата в
размер на 6961 лева.
Съдът кредитира заключенията на вещите лице като обосновани, компетентно
изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани. Същите не бяха оспорени
и от страните в откритите съдебни заседания по тяхното приемане.
По делото е представена справка № **/** г. от Агенция по вписванията, видно
от която по партидата на ответника А.П.С., е налице вписване на исковата молба
за делба на процесния недвижим имот и възбрана върху притежаваната от него 1/3
ид. част от процесния недвижим имот.
От показанията на свидетелката К. И. С.,
**** на ответника А.С., се установява, че процесният недивжим имот е тяхно семейство живее от 1989 г. След тази
година, същите започнали да извършват ремонтни дейности. Около шест – седем
години след като започнали да живеят в имота през 1989г., започнали да
ремонтират спалнята, а след още две години – коридора и хола. Свидетелката си
спомня, че през 2005 г. ремонтирали банята, тоалетната и пералните помещения.
Другите наследници били уведомени за извършването на ремонтите от съпруга на
свидетелката, но не пожелали да вземат участие.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката К. С., като макар показанията на същата да попадат в приложното
поле на нормата на чл. 172 ГПК, възприятията й са преки и непосредствени. Съдът
не дава вяра на изложеното от свидетелката единствено в частта, с която
посочва, че останалите съделители са уведомени за извършените подобрения,
доколкото на първо място в тази част показанията й не са преки – свидетелката
възпроизвежда изложеното от своя ****, а на следващо място – свидетелката е в
невъзможност да посочи по какъв начин същите са били уведомени. Поради
изложеното настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелката в
посочената част.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По способа за извършване на
делба:
До делба е допуснат поземлен имот с идентификатор ****.***.**.*.*, находящ
се гр. ***, ул. „***“ № **, бл. **, вх. *, ет.*, ап.*, който се явява
неподелям.
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само
доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените
в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл.
349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на
жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или
много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се
извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична
продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън
законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между
съделителите.
За да определи способа, чрез който ще бъди извършена допусната делба на
процесния апартамент, съдът следва да разгледа възлагателната претенция по реда
на чл. 349, ал.2 ГПК на ответника А.С., наведена в преклузивния срок, уреден в
разпоредбата на чл. 349, ал.4 ГПК.
В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал.2 ГПК, са уредени
четири материални предпоставки (три положителни и един отрицателен юридически
факт), при наличието на които възниква потестативното право на съделителя да
иска възлагането на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на
публична продан, като заплати на останалите съделители парично уравнение,
съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата – 1) делбената
недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) тя да е служила
за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване
на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и § 5, т. 30 ДР на
ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на
правото на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ; 3)
съделителят-сънаследник да е живял в жилището на наследодателя при откриване на
наследството и 4) той да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите
по т. 7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК
на ВКС.
Установено е по делото, че съделителите са придобили правото на собственост
върху притежавания от тях процесен имот чрез наследствено правоприемство от
техните починали *** – П. А. С. и В. И. С.. Между страните не е спорно, а и от
разпитания в хода на съдебното дирене свидетел – К. И. С., се установи, че към
датата на смъртта на наследодателите: **** г. за П. А. С. и *** г. за В. И. С.,
а и до настоящия момент ответникът А.С., заедно със своето семейство, живее в
процесния недвижим имот. Установено е чрез приетата СТЕ, че този имот по своето
предназначение и разпределяне на помещенията в него представлява жилище, което
е реално неподеляемо съгласно извикванията на чл. 203, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл.
40 ЗУТ. От приложената справка от Агенция по вписванията, се установява, че
няма вписани други имоти по отношение на ответника А.С.. Поради това
обстоятелство настоящата съдебна инстанция приема, че всички положителни и
отрицателни предпоставки, включени във фактическия състав на чл. 349, ал.2 ГПК,
са възникнали по отношение на ответника С. и за него се е породило
потестативното право да иска от съда възлагане на процесния имот.
Въз основа на тези правни доводи настоящата съдебна инстанция счита, че
предявената от съделителят С. по реда на чл. 349, ал.2 ГПК възлагателна
претенция е основателна, тъй като същият има качеството наследник, живял е в
имота към момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище по
смисъла на чл. 40 ЗУТ. Делбата следва да бъде извършена като допуснатия до
делба имот бъде поставен в дял на ответника С. на основание чл. 349, ал.2 ГПК,
като съобразно установените в разпоредбата на чл. 349, ал.5 ГПК срокове същият
следва да заплати за уравнение на дела на ищцата А.П.Г. сумата в размер на
32 000 лева и на ответницата М. П.К. сумата в размер на 32 000 лева,
в 6-месечен срок от влизане на решението в сила, като стане собственик на имота
при спазване изискванията на чл. 349, ал.6 ГПК. В този смисъл следва да бъде
постановен условен диспозитив.
По претенциите по сметка на
ищцата А.Г. срещу ответника А. С. с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС.
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за
лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната
действителността да са възникнали следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от един
от съсобствениците; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и
правни действия останалия съсобственик да ползва вещта съобразно нейното
предназначение и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено
от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури
достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни
права.
Несъмнено с решението по допускане до съдебна делба на процесния недвижим
имот, се установи, че същият е съсобствен между ищцата и ответника. Както бе
посочено между страните не е спорно, а и от показанията на свидетелката С., се
установява, че същият се ползва лично от ответника С., по който начин се
възпрепятстват останалите съсобственици да ползват вещта. Не се установи обаче
ищцата А.Г. да е отправила писмена покана до ответника А. С. за заплащане на
обезщетение или за осигуряване на достъп до вещта. Поради изложеното липсва
един от елементите от фактическия състав на нормата на чл. 31, ал.2 ЗС и
предявената претенция от ищцата А.Г. срещу ответника А. С. за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на припадащата се на ищцата 1/3 ид. част
от имота за периода 06.02.2017 г. – 06.02.2020 г. в размер на 200 лева месечно,
или сумата в общ размер на 7200 лева, следва да бъде отхвърлена.
По претенциите по сметки на
ответника А.С. срещу ищцата А.Г. и срещу ответницата М. К.:
От страна на ответника А.С. се претендира заплащане на подобрения и
необходими разноски, извършени за периода 2016 г. – 2017 г., подробно
индивидуализирани от същия, със съгласието на останалите съделители. Поради
изложеното същата е квалифицира съобразно нормата на чл. 30, ал.3 ЗС.
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за
заплащане на извършени от ответника подобрения, следва в обективната
действителността да са възникнали следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) подобренията да са реално
извършени; 3) да е налице съгласие от страна на останалите съделители и 4)
съделителят, претендиращ заплащането на обезщетение, да установи размера на
извършените разходи за подобрения.
Следва да се отбележи, че когато се претендират обезщетения, които се
основават на правилото за неоснователно обогатяване, съдът следва да постанови
решението като даде защита на действително осъщественото правно основание /така Решение № 160 от 5.12.2019 г. по гр.д.
№ 948/2019 г., I г.о. и Решение № 108 от 08. 07. 2015 г. по гр. д. № 415/2015
г./. От изложеното следва, че квалификацията на претенция по чл. 30, ал.3
ЗС, дадена от съда въз основа на твърденията на ищеца, не обвързва съда в
крайния съдебен акт, като в хипотеза, че се докаже друго действително правно
основание за заплащане на подобрения, съдът следва да приложи правнорелевнтната
правна норма.
Несъмнено с решението по допускане до съдебна делба на процесния недвижим
имот, се установи, че същият е съсобствен между страните. Настоящият съдебен
състав намира обаче, че ответникът А.С. не установи при условията на пълно и
главно доказване извършени от него подобрения в периода 2016 г. – 2017 г. Така
от изготвената по делото СТЕ се установява, че подобренията са реално извършени,
но вещото лице е посочило години на извършване съобразно заложеното от
съделителя, като същата е в невъзможност да установи реалния период, в който
същите са осъществени. За установяване точния период на извършване на
подобренията от ответника С., бяха ангажирани гласни доказателства –
показанията на свидетеля К. С., които, както бе посочено, се кредитират от
съдебния състав. Същите обаче не само, че не установиха посочения от ответника
период за извършване на подобрения, но дори напротив – свидетелката обори
изцяло изложеното от ответника досежно годините на извършване на подобрения.
Така свидетелката е категорична, че всички извършени ремонти са до 2005 г.
Установяването на периода на извършване на подобренията е елемент от
фактическия състав на всички норми, обуславящи дължимостта на същите. Същият е
от значение и за възраженията, които биха могли да направят ответниците.
Периодът на извършване на подобренията е от значение и в чия полза са извършени
същите, доколкото към 2005 г. са били живи и двамата наследодатели. Поради
изложеното, така заявената претенция от ответника А.С. се явява недоказана,
доколкото не се установиха завените от него подобрения да са извършени в
периода 2016 г. – 2017 г. Поради изложеното и същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, страните нямат право на разноски, доколкото всички
съединени искове в делбеното производство следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна
такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не
по-малко от 50 лева, както следва: А.П.Г. – 1 280 лева, А.П.С. – 1 280
лева, и М. П.К. – 1 280 лева. Следва ищцата А.П.Г. да бъде осъдена да
заплати държавна такса за отхвърлената претенция по сметки за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване срещу ответника А.П.С. в размер на 4 % от
стойността на претенцията в размер на 7200 лева, или сумата в размер на 288
лева. Доколкото се отхвърля и претенцията по сметки на ответника А.С. по
отношение на съделителите А.Г. и М. К. за заплащане на извършени подобрения в
периода 2016 г. – 2017 г., същият следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 4 % от стойността на претенцията в размер на 16 050 лева,
или сумата в размер на 642 лева.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на А.П.С., ЕГН: **********, следния недвижим
имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор ****.***.**.*.*,
находящ се в гр. ***, общ. ***, обл. ****, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-***/** г. на **** на АГКК,
адрес на имота: гр. ***, П.К. ***, бул. „***“ № ***, бл. ***, вх. **, ет.*, ап.*,
самостоятелният обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор ****.***.**.*.*, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: едно, площ: 93,62 кв.м., прилежащи части: изба
1 с площ от 2,97 кв.м., 1,799 % от общите части на сградата, ниво: едно,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****.***.**.*.*, под
обекта: няма, над обекта: ****.***.**.*.* при
условие, че заплати на А.П.Г., ЕГН: **********, за уравнение на нейния дял
от 1/3 ид. част от по-горе описания недвижим имот сумата от 32 000 лв. (тридесет и две хиляди лева),
и на М. П.К., ЕГН: **********, за
уравнение на нейния дял от 1/3 ид. част от по-горе описания недвижим имот сумата
от 32 000 лв. (тридесет и две хиляди
лева), ведно със законната лихва от влизане в сила на решението, в 6-месечен
срок от влизане в сила на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на А.П.Г., ЕГН: **********, срещу А.П.С., ЕГН: **********,
за осъждане на ответника на заплати на ищцата сумата в общ размер на 7200 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на припадащата се на
ищцата 1/3 ид. част от имота за периода 06.02.2017 г. – 06.02.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на А.П.С., ЕГН: **********, срещу А.П.Г., ЕГН: **********,
и М. П.К., ЕГН: **********, за заплащане на сумата в общ размер на 16 050
лева, представляваща извършени от А.П.С. подобрения в описания по-горе недвижим
имот в периода 2016 г. – 2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК А.П.Г., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 1 280 лева, представляваща 4 % върху стойността
на дела на съделителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК А.П.С., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 1 280 лева, представляваща 4 % върху стойността
на дела на съделителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК М. П.К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 1 280 лева, представляваща 4 % върху стойността
на дела на съделителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК А.П.Г., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 288 лева, представляваща 4 % върху стойността на
отхвърления иск за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК А.П.С., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 642 лева, представляваща 4 % върху стойността на
отхвърления иск за присъждане на обезщетение за извършени подобрения в
процесния имот за приода 2016 г. – 2017 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала.
ЕН