Решение по дело №315/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във вр. с чл. 64, ал.4  от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.

Образувано е по жалба на „В. И К.“ ООД ***, представлявано от * А. П., чрез пълномощник * Г.П., срещу решение от 29.03.2024г. на Ръководител на УО на ОПОС 2014-2020г. по т.4 от същото, с което на жалбоподателя, в качеството му на бенефициент на основание чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ е отказана верификация на сума в размер на 219218.41 лева (197 051.13 лева от БФП и 22 167.28 лева от собствено финансиране). Жалбоподателят счита решението за намаляване размера на верифицираните разходи, както и за непризнаване на съответстващия размер на допустимото собствено финансиране (отказ от верификация), по смисъла на т. 4 на този индивидуален административен акт, за незаконосъобразно. Развива доводи, че оспорения акт, в тази му част, е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и моли за неговата отмяна, със следващите се законови последици.

            В  с.з. оспорващият се представлява от * Г.П. ***, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Иска се отмяна на оспореното решение, като незаконосъобразно, сочейки и настъпването на нови факти по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК, каквото според оспорващия представлява влязло в сила решение по адм.дело № 493/2023г. на АС Враца, след потвърждаването му от ВАС с решение по адм.дело №670/2024г. на Седмо отделение. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък, ведно с доказателства, че са направени.

            Ответникът - Ръководител на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020, чрез процесуалния си представител Д. В.–**, в с.з. и в представена писмена защита моли за постановяване на съдебен акт, с който да се отхвърли жалбата на „ВиК“ ООД, като неоснователна и да се остави в сила обжалваното решение. Поддържа, че към момента на подаване на искането за окончателно плащане, решението от 04.08.2023 г. на РУО на ОПОС за определяне на финансова корекция е изпълняемо и административният орган е бил длъжен да го зачете при издаването на процесния административен акт за верификация. Претендират се при благоприятен изход на спора разноски по делото и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

          Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за основателност на жалбата и моли за уважаването й. Счита, че следва да се зачете настъпването на нов факт с правно значение, а именно цитираното решение на ВАС, с което се потвърждава отмяната на акт за наложена финансова корекция, което би рефлектирало върху сумите в таблицата от оспореното решение.

           По делото са събрани писмени доказателства. С писмо вх. № 1351/30.04.2024г. ответникът е приложил административната преписка по оспорения акт на хартиен  носител. 

         Настоящият съдебен състав, като се запозна с доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         С оспореното решение от 29.03.2024г., Ръководителят на УО на ОПОС 2014-2020г. се е произнесъл по постъпило искане за окончателно плащане № 17/08.03.2024г. на стойност 6870844.95 лева по АДБФП № Д-34-56/03.07.2019г. /рег.№ BG 16M1OP002-1.016-0002-С03/ „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от „ВиК“ ООД – ***“ с бенефициент „В. и К.“ ООД –***“. Според т.4, предмет на обжалване, съгласно условията на т. 14.2. „Общи условия за допустимост на разходите по процедурата“ от Насоките за кандидатстване по процедура № BG16M10P002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура“, по приоритетна ос 1 „Води“ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, одобрени по реда на чл. 26 от ЗУСЕСИФ, е определено процентно ограничение в размер до 10 % от общите допустими разходи по проекта за разходи за организация и управление, проектиране, подготовка на тръжни документи, такси, оценки за съответствия (ако е приложимо), надзор, подготовка на проектно предложение. Общият размер на допустимите разходи по проекта (сбор от сертифицираните до момента (25 956 603,58 лв. от БФП и 3 877 719,92 лв. от СФ) и верифицираните в окончателното искане за плащане средства - 6 870 844,95 лв. от БФП и 1 008 564,42 лв. от СФ), спрямо които се прилага определеното процентно ограничение е 37 713 732,87 (32 827 448,53 лв. от БФП и 4 886 284,34 лв. от собствено финансиране).

Посочено е в оспорената т.4, че на основание чл. 62, ал. 2, вр. ал. 3, вр. с чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУСЕСИФ, вр. чл. 19, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, т. 1, буква „в“ и „г“ и чл. 54, ал. 1, от Наредба № Н-3/22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба № Н-3/22.05.2018 г.), и във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4, ал. 3 от Постановление на Министерски съвет № 189/28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 - 2020 г. (ПМС № 189/28.07.2016 г.), както и във връзка с т. 14.2. „Общи условия за допустимост на разходите по процедурата“ от Условията за кандидатстване към Насоки за кандидатстване към процедура № BG16M10P002-1.016 „Изграждане на ВиК инфраструктура“ по приоритетна ос 1 „Води“ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ (Насоките), и вр. с чл. 40, ал. 6 и ал. 7 от Условията за изпълнение (Приложение № 2 към АДБФП), е намален размера на верифицираните разходи за сметка на БФП по искане за окончателно плащане № 17/08.03.2024г. със сума в размер на 197051,13 лева, както и не се признава съответстващия размер на допустимо собствено финансиране със сума в размер на 22167.28 лева, поради надвишаване на определеното процентно ограничение за съответната категория разходи в размер до 10% от общите допустими разходи по проекта, в съответствие с т. 14.2. „Общи условия за допустимост на разходите по процедурата“ от Насоките, и несъответствие с правилата за допустимост. Сочи се в решението, че при съотнасяне на определеното ограничение от 10%, спрямо общия размер на верифицираните допустими разходи по проекта се извежда максималният допустим размер на разходите за организация и управление, проектиране, подготовка на тръжни документи, такси, оценки за съответствия (ако е приложимо), надзор, подготовка на проектно предложение, както следва: 37 713 732,87 лв. (32 827 448,53 лв. от БФП и 4 886 284,34 лв. от собствено финансиране) х 10 % = 3 771 373,28 лв. (3 282 744,85 лв. от БФП и 488 628,43 лв. от собствено финансиране). Общият размер на верифицираните средства за тази категория разходи към настоящия момент е 3 990 591,69 лв. (3 479 795,98 лв. от БФП и 510 795,71 лв. от собствено финансиране), което е посочено в табличен вид по: пореден номер на искането, верифицирани разходи по категорията разход съгласно т. 14.2 от Насоките и сума общо. Направено е заключение съгласно гореизложеното, че максималният допустим размер на разходите за организация и управление, проектиране, подготовка на тръжни документи, такси, оценки за съответствия (ако е приложимо), надзор, подготовка на проектно предложение се надвишава с 219 218,41 лв. (197 051,13 лв. от БФП и 22 167,28 лв. от собствено финансиране).

Представено е от жалбоподателя решение №  7324/13.06.2024г. по адм. дело № 670/2024г. по описа на Върховния административен съд - Седмо отделение, с което е оставено в сила Решение № 393/13.11.2023 г. на Административен съд - Враца, постановено по адм. д. № 493/2023 г. С последното по жалба на бенефициента е отменено Решение от 04.08.2023г.  на РУО на ОПОС, за определяне на финансова корекция по пропорционалния метод от стойността на признатите за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. разходи, представляващи средства по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, в размер на 25% от стойността на всеки от сключените договори по обособени позиции №№ 1, 3 и 4 по обществена поръчка с предмет: „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и строителство) по проект „Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия обслужвана от „В.и к.“ ООД *** - водопроводна и канализационна мрежа, по четири обособени позиции“, съответно: договор за ОП 1 № 6/11.02.2021 г. с предмет „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и строителство) на водопроводната и канализационна мрежа на ***“, договор за ОП 3 № 16/08.06.2021 г. с предмет „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и строителство) на водопроводната и канализационна мрежа на *** и договор за ОП 4 № 8/11.02.2021 г. с предмет „Инженеринг (проектиране, авторски надзор и строителство) на водопроводната и канализационна мрежа на ***.

Представено е копие от писмо изх. № 1-016-0002-4-148/21.06.2024 г. от РУО на ОПОС до бенефициента, изпратено чрез Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз в България (ИСУН 2020, относно закриване на нередности с национални идентификационни номера ОПОС20/22/КФ/838, ОПОС20/22/КФ/840 и ОПОС20/22/КФ/841, които съответстват на посочените в решението на РУО на ОПОС сигнали за нередности №№ 1224, 1225 и 1226. В писмото се посочва, че констатираните нарушения на ЗОП и определена финансова корекция в размер на 25% по договор за ОП 1 № 6/11.02.2021 г. с изпълнител „* „***“, договор за ОП 3 № 16/08.06.2021 г. с изпълнител „***“ и договор за ОП 4 № 8/11.02.2021 г. с изпълнител „***“ са закрити. Закриването на нередностите е на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 във връзка с т. 7 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (НАНЕСИФ), издадена на основание чл. 69, ал. 6 от ЗУСЕФСУ.

           Със  заповед № РД-572/07.08.2023г.  на  Министъра на околната среда и водите е оправомощена Г. С., ** на ГД“ОПОС“ в МОСВ за ръководител на УО на ОПОС 2014-2020 да изпълнява в пълен обем и вид функциите на ръководител на УО, с изключение на функцията, изпълнявана само от министъра на околната среда и водите: издаване на заповеди за предоставяне на БФП чрез бюджетна линия по приоритетна ос 6 „Техническа помощ“ по ОПОС 2014-2020, както и на заповеди за тяхното изменение или допълване и отмяна.

            При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и след проверка на обжалвания административен акт, съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

             Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна-адресат на оспорения акт, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК и против административен акт, който подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.64, ал.4 от ЗУСЕФСУ. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

            За законосъобразността на отказа от верификация на основание чл. 64, ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕФСУ е достатъчно да се установи, че е започнала процедура по администриране на нередност, за която органът предвижда определяне на финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифицирания разход. Видно от изложените в административния акт обстоятелства в частта по т. 4, такава процедура е стартирала по сигнали за нередности №№ 1224, 1225 и 1226, приключили с решение от 04.08.2023г., което е оспорено от бенефициента „ВиК“ ООД *** и отменено в производство по чл.145 АПК във вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ, с влязло в сила решение № 393/13.11.2023 г. на Административен съд - Враца, постановено по адм. д. № 493/2023 г., след потвърждаването му с решение №  7324/13.06.2024г. по адм. дело № 670/2024г. по описа на Върховния административен съд - Седмо отделение.

         Този окончателен съдебен акт е постановен след издаване на оспореното решение от 29.03.2024г. на УО и образуване на настоящото дело и безспорно представлява нов факт с правно значение по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК, настъпил след издаване на акта, който следва да се преценява към момента на приключване на устните състезания. 

С отмяната на решението от 04.08.2023г. на РУО по ОПОС 2014-2020, наложената със същото финансова корекция, възлизаща на 8 135 551.37 лева, подлежи на възстановяване по искане от бенефициента. С тази сума би се увеличил общият размер от 37 713 732.87 лева на верифицираните разходи, съгласно решението, предмет на настоящото дело. Това ще даде отражение и върху определеното ограничение от 10 % от общите допустими разходи по проекта в съответствие с т. 14.2. „Общи условия за допустимост на разходите по процедурата” от Насоките за кандидатстване спрямо общия максимално допустим размер на съпътстващите дейности и ще бъде над общия размер на верифицираните средства за тази категория разходи, така както е подробно описано и изчислено в таблицата на страница 3 от обжалваното решение, възлизащи към 29.03.2024 г. на 3 990 591.69 лева. В този смисъл с отмяната на решение от 04.08.2023г. за определяне на финансова корекция, безспорно се променя базата за изчисляване на процентното ограничение на посочената категория разходи - общият размер на верифицираните допустими разходи по проекта, което неминуемо влече преизчисляване на категорията разходи по т. 4 от оспорения административен акт.

Както се отбеляза, по смисъла на чл. 64, ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕФСУ, започната процедура по администриране на нередност ще е налице при извършване на първото действие, а именно – регистриране на сигнал за нередност. На следващо място, доколкото актовете за определяне на финансови корекции имат незабавно, предвидено в закон предварително изпълнение  /чл.27, ал.2 във вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ/ и е постановен отказ с определение №132/08.01.2024г. по адм.дело № 11818/2023г. на ВАС за спиране на изпълнението на цитираното решение от 04.08.2023 г. на РУО на ОПОС за определяне на финансова корекция /служебно известно на съда/, то към момента на подаване на искането за окончателно плащане, решението за определяне на финансова корекция е изпълняемо и административният орган е бил длъжен да го зачете при издаването на процесния административен акт за верификация. Установяването на нередност, за която се дължи определяне на финансова корекция, не е предмет на производството по верификация на разходите и издаденият от органа акт за определяне на финансова корекция при установена нередност, произтича от различен фактически състав. Предвид гореизложеното, постановеният от РУО на ОПОС отказ от верификация в частта по т. 4 от акта е законосъобразен, като съответстващ на изискванията на материалния закон, но към датата на издаването му, по аргумент от чл.142, ал.1 от АПК.

Предвид обаче установения нов факт – влязло в законна сила решение по адм.дело № 493/2023г. на АС Враца, следва да се посочи, че правните последици на съдебна отмяна на индивидуален административен акт поражда конститутивно действие ex tunk /с обратна сила/. Това общо правило означава, че отмяната на незаконосъобразните административни актове /индивидуални и общи/ действа от момента на тяхното издаване, тъй като само отговарящите на изискванията за материална и процесуална законосъобразност административни актове пораждат целените от административния орган правни последици. Тези съображения, отнесени към настоящия спор, обосновават извод, че отмяната по съдебен ред на решение от 04.08.2023г. за налагане на финансова корекция на бенефициента, настоящ жалбоподател /постановено с цитираното влязло в сила решение по адм.дело № 493/2023г. на АС Враца/, действа с обратна сила.

Приложима в този случай е разпоредбата на чл.142, ал.2 АПК, тъй като нови факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са настъпили след издаването на акта /процесния, обжалван от 29.03.2024г./ и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. Настоящият случай е такъв, тъй като основанието за наложената финансова корекция е отменено с влязло в законна сила решение и сумата, предмет на същото подлежи на възстановяване. 

         По изложените съображения решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и преписката върната на административния орган за ново произнасяне, а жалбата като основателна следва да се уважи.

          При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на разноски по делото - за държавна такса и адвокатско възнаграждение и възлагането им в тежест на ответника Министерство на околната среда и водите - юридическото лице, в чиято структура се числи административният орган, издател на акта. По делото е приложен списък по чл.80 ГПК на разноски, с който се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 15600 лева, с включен ДДС и държавна такса в размер на 1700 лева. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 08.04.2024г., фактура от същата дата и преводно нареждане от 08.04.2024г., от които е видно, че адвокатското възнаграждение в размер на 15600 лева, с включен ДДС е заплатено по сметка на упълномощения адвокат. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, което е неоснователно, тъй като материалния интерес по делото е 219218.41 лева, а заплатеното и претендирано такова съответства на размера по чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е под минимума по този текст. Затова и на оспорващото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 1700 лева за заплатена държавна такса по делото, както и претендирания размер на възнаграждението за един адвокат, съгласно чл.144 АПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК.

          Водим от горното  и  на  основание  чл.172, ал.2 АПК, съдът

 

                                     Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ  Решение от 29.03.2024г. на Ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020г. по т.4 от същото, с което на „В и к“ ООД ***, в качеството му на бенефициент на основание чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ е отказана верификация на сума в размер на 219218.41 лева (197 051.13 лева от БФП и 22 167.28 лева от собствено финансиране).

 ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

            ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите гр.София да заплати на „В.и к.“ ООД ***, представлявано от *А. П. разноски по делото в общ размер 17300.00 /седемнадесет хиляди и триста/ лева, представляващи внесена д.т. и заплатено адвокатско възнаграждение, с вкл.ДДС. 

           Решението подлежи на касационно обжалване, чрез  АдмС-Враца  пред ВАС-София  в 14- дневен срок от получаване на съобщението от страните.