№ 163
гр. Шумен, 15.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Геновева П. Стоева
и прокурора Е. Д. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно
наказателно дело № 20253600600148 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:38 часа се явиха:
Жалбоподателят - подсъдим Я. С. К., редовно призован, не се явява. За него се явява
редовно упълномощения защитник – адв. А. В. от АК – Шумен.
За Окръжна прокуратура - Шумен, редовно призовани, се явява прокурор Я..
Прокурорът: Няма процесуална пречка. Моля да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 274 от НПК, председателят на състава разясни на страните
правото им да направят отвод на членовете на състава на съда, прокурора, секретаря.
Прокурорът: Не правя отвод.
Адв. В.: Не правя отвод.
1
Съдът докладва депозираната жалба от Я. С. К. чрез адв. А. В. от ШАК срещу
Определение № 54/25.02.2025г. постановено по НОХД № 458/2025 г. по описа на Районен
съд – Шумен.
Адв. В.: Поддържаме жалбата така, както е депозирана. Нямам да сочим други
доказателства. Молим за спиране на производството и съответно за отмяна на обжалваното
определение.
Прокурорът: Намирам жалбата за допустима. Относно искането за спиране считам,
че същото е неоснователно, тъй като в чл. 25 от НПК изчерпателно са изброени основанията
за спиране. Между хипотезите няма такава, която да предвижда спиране, тъй като е
изготвено преюдициално запитване по друго дело с идентичен предмет, нито пък спиране
поради това, че по друго дело е поискано прогласяване на противоконституционност и са
образувани дела пред Конституционния съд, поради което считам, че не са налице основания
за спиране. Няма да соча доказателства.
Съдът, като съобрази така направеното искане в жалбата от страна на жалбоподателя
чрез процесуалния представител, поддържано в съдебно заседание и като съобрази
становището на прокуратурата намира, че не са налице основанията за спиране на
конкретното наказателно производство по чл. 25 от НПК, тъй като отправеното
преюдициално запитване до СЕС е по друго дело на друг съд, а отправените запитвания до
Конституционния съд са също във връзка с друго дело. Предвид на това, не е налице
хипотеза в чл. 25 от НПК да бъде спряно конкретното наказателно производство във връзка
с други спрени наказателни производства на други съдилища.
Предвид на това и на основание чл. 25 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за спиране на настоящото ВЧНД №
148/2025 г. по описа на ШОС.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА материалите, намиращи се в НОХД № 458/2025 г. по описа
на Районен съд – Шумен, ведно с БП № 146/2025 г. по описа на РУ – Шумен.
2
Съдът дава възможност на страните да направят нови и допълнителни
доказателствени искания.
Прокурорът: Нямаме доказателствени искания.
Адв. В.: Нямаме други доказателствени искания.
Съдът намира фактическата обстановка за изяснена, счита, че не се налага събирането
на други гласни или писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Съдът дава думата на прокурора.
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, считам, че жалбата е неоснователна макар и
допустима. Считам, че определението което се обжалва е правилно, законосъобразно и
мотивирано, в частта в която се обжалва, както и в цялост. Всъщност обжалва се онази част
от определението, с която е определено да бъде възложено на лицето осъдено за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 да заплати 1/2 от равностойността на автомобила, който е
управлявало това лице при извършване на престъплението, за което то вече е осъдено.
Именно това е и значението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, където се казва, че когато
автомобилът управляван от лицето при извършване на престъплението по чл. 343б от ал. 1-
ва до ал. 4-та, не е собственост на лицето, то следва да се присъди равностойността на този
автомобил, да бъде заплатено от извършителя на престъплението. Безспорно е, че именно
това е управляваният автомобил по време на извършване на престъплението лек автомобил
*** с рег. № ***. Безспорно е установено по делото също и че този автомобил е съпружеска
имуществена общност. В рамките на многобройната практика на Върховния съд, а след това
и на ВКС се е утвърдило разбирането, че в случай, когато една вещ е съсобствена и е
необходимо да се отнеме тази част, която е собственост на дееца, пък да се заплати частта
която не е негова собственост като равностойност. В случай на СИО самото определение на
съда, с което се разпорежда възлагането на заплащането на равностойността и отнемането
на ½ от автомобила прекратява режима на СИО. Това е основание за прекратяване според
Върховния съд, след това и според ВКС, като дяловете на съпрузите според тази практика са
винаги по ½ в конкретната вещ. В този смисъл ще цитирам доста практика, която преминава
от Върховния към ВКС и може да се прецени като последователна и безпротиворечива –
Решение № 569/1978 г. на І н.о., решение № 416/1977 г. на І н.о., Решение № 69/1972 г. на І
н.о., Решение № 209/1979 г. на І н.о., Решение № 244/2015 г. на ІІ н.о. , Решение № 543/2012
г. на ВКС, на ІІ н.о., Решение № 433/1985 г. на Върховния съд, на І н.о., Решение № 81/2009
г. на ВКС, ІІ н.о., Решение № 375/1995 г. на І н.о. с докладчик Н.Ф.. Считам, че тази
3
практика е последователна в годините и не са настъпили никакви законодателни причини да
се променя концепцията заложена в нея от Върховния съд и възприета по-късно от ВКС, че
при вещ която представлява съсобственост в случая СИО, при необходимост да бъде
заплатена равностойността на онази част, която не е собственост на санкционираното лице,
това следва да се извърши чрез оценка на вещта, преценка на частта която не е негова като
равностойност и възлагането да се заплати тази равностойност, поради което не намирам за
основателни и останалите аргументи изложени в жалбата, а именно, че възлагането на
заплащането на равностойността на ½ от автомобила, който е СИО, би довело до
непропорционалност наказанието и несправедливост, би довело до две наказания от типа
„Глоба“. Първо разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 не представлява наказание, тя се родее с
разпоредбата на чл. 53 от Общата част на НК, където изрично е казано, че отнемането на
вещи в полза на държавата се извършва независимо от наказателната отговорност. Тоест, не
следва да се смесва наказателната отговорност като наказание с отнемането на конкретните
вещи. Предвид това, в никакъв случай не може да се говори за несправедливост, когато в
случаите на съсобствена вещ се отнема само онази част, която е собственост на извършителя
на престъплението, а за останалата той трябва да заплати равностойността. Ако не присъдим
равностойността на онази част, която не е негова собственост, той ще бъде в
привилегирована позиция спрямо лицата, които са управлявали автомобили изцяло тяхна
собственост, когато са извършили престъпленията по чл. 343б, ал. 1 до ал. 4, което едва ли
би било по справедливо и законодателят не е допуснал тази несправедливост при
прилагането на закона. Относно пропорционалността, позовава се защитата на текста на чл.
49 от Хартата за правата в Европейския съюз, но там пропорционалността е посочена като
характеристика на наказанието, а в случая тази разпоредба не предвижда и не въвежда
наказание. В тази връзка следва да се каже, че не се получават и две наказания „Глоба“,
както твърди жалбоподателят и защитникът му, тъй като в случая става дума за санкционна
разпоредба, която се прилага независимо от наказателната отговорност, както е посочено в
чл. 53. Предвид всичко изложено считам, че следва да бъде потвърдено определението на
Шуменският районен съд в частта, в която е обжалвано като правилно и законосъобразно, а
също и мотивирано.
Съдът дава думата на процесуалния представител на жалб.-подсъдим Я. К. –
адв. А. В. от ШАК.
Адв. В.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че обжалваното определение е
неправилно и незаконосъобразно, като подробни мотиви за това съм изложил в самата
жалба, които с цел процесуална икономия няма да преповтарям. Само искам да маркирам, че
настоящото производство е развито без участието на Х.С.К., която е съпруга на подсъдимия
и също е собственик на лек автомобил *** с рег. № ***, като по този начин е нарушено
правото на Европейския съюз, защото тя няма възможност да участва в производство, в
което се решава какво ще се случи със собствеността й. Предвид това, Ви моля да бъде
отменено определение по НОХД № 458/2025 г. по описа на Районен съд - Шумен в
4
обжалваната част.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе с решение в двумесечен срок от
днес.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5