Присъда по дело №1342/2021 на Окръжен съд - Бургас
| Номер на акта: | 18 |
| Дата: | 29 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.) |
| Съдия: | Димитър Пенчев Стоянов |
| Дело: | 20212100601342 |
| Тип на делото: | Въззивно наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 22 декември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към присъда №18/29.04.2022 г. по в.н.о.х.д. №1342/2021 г.,
Окръжен съд - Бургас
С присъда № 65 от 08.10.2021 г., постановена по НОХД №2143/2021 год.,
Районен съд Бургас признал подсъдимата М. ЗЛ. К. за виновна в престъпление по
чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което при приложението на чл.54 от НК й е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, като на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен „общ“ първоначален режим на
изтърпяване.
Срещу постановената присъда е подадена жалба от адвокат Георги Върбанов от
АК-Русе, упълномощен защитник на подсъдимата М. ЗЛ. К.. Иска се отмяна на
атакувания съдебен акт като неправилен, незаконосъобразен и несправедлив. Сочи се,
че при преценката на фактическата обстановка, съдът е пренебрегнал липсата на
писмени и гласни доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да доказват
вината на подсъдимата, поради което е постановил присъдата незаконосъобразно и
несправедливо. Моли да бъде отменена присъдата, като подсъдимата да бъде призната
за невиновна по повдигнатото обвинение, а в условията на евентуалност да бъде
изменена, като на основание чл.66 от НК да бъде отложено ефективното изтърпяване
на наказанието.
В срока по чл. 322 от НПК не са постъпили писмени възражения от Окръжна
прокуратура - Бургас.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна
прокуратура Бургас оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна, а
присъдата на Районен съд – Бургас за правилна и обоснована. Посочва, че при
събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото първоинстанционният
съд не е допуснал нарушения на процесуалните норми. Излагат се съображения, че
приетата фактическа обстановка в мотивите на съдебния акт е в съответствие със
събраните и проверени в хода на съдебното следствие и приобщени по надлежния ред
доказателства и доказателствени средства. Твърди се, че обясненията на подсъдимата в
частта, с която отрича да е извършила престъпното деяние е израз на нейната защитна
позиция, която не съответства със събрания по делото доказателствен материал. Сочи,
че наложеното наказание е справедливо, съответстващо на обществената опасност на
личността на подсъдимата и на извършеното.
Защитникът на подсъдимата - адв. Върбанов моли за отмяна на
първоинстанционната присъда. Сочи се, по делото не са събрани категорични
доказателства подсъдимата да е получавала сумите от 2500 или 9000 лв.
Първоинстанционния съд се е позовал на случай, за който подсъдимата е била
реабилитирана. Счита, че наложеното на подсъдимата наказание не отговаря на
изискванията за справедливост. Другият упълномощен защитник на подсъдимата - адв.
Бастрев моли за отмяна на първоинстанционната присъда. Излага подробни доводи в
насока, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, каквото е
изискването на НПК. Доказването на обвинението се е осъществило преимуществено
чрез снемане на показания от страна на пострадалото лице. Прави се подробен анализ
на показанията на пострадалата П.П., като счита, че в показанията на последната,
дадени в настоящата инстанция, както и в предходната и на досъдебното производство,
се съдържат противоречия, като по отношение на сумите от 2500 лв. и 9000 лв., за
които се твърди, че са били изпращани на подсъдимата липсват писмени
1
доказателства. Счита, че така наложеното от първоинстанционния съд наказание на
подсъдимата е несправедливо, като в обжалвания съдебен акт няма никакви
съображения, които да обосновават налагането на ефективно и тежко наказание на
подсъдимата. Първоинстанционнният съд неправилно е отчел предходно осъждане на
подсъдимата, за което тя е реабилитирана на основание чл.88а от НК.
Подсъдимата М. З. К. твърди, че не е извършила това, в което е обвинена. Това,
което е получила от пострадалата П. го е получила като заем, го е била върнала, поради
което моли да бъде оправдана. В последната си дума моли да бъде призната за
невиновна и оправдана.
След като се запозна с подадената въззивна жалба, изслуша доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените с жалбата
основания, Бургаският окръжен съд намери следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт
и е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява основателна.
Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за необосновани и
незаконосъобразни, поради което и на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК отмени
осъдителната присъда на РС – Бургас и постанови нова, с която призна подсъдимата
М. З. К. за невиновна в това, че на 05.02.2020 г., 08.02.2020 г. и 19.02.2020 г., на
територията на област Бургас, в условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у П. Т. П. заблуждение, че
ще развали направена на П. „магия“, и с това й причинила имотна вреда в размер на 2
680 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 18 и чл. 19 НПК, намира за установено
следното:
Подсъдимата М. З. К. е родена на ***** с ЕГН - **********.
През месец февруари 2020 г. свидетелката П. Т.П. имала семейни проблеми,
като е имало конфликти между сина й, дъщеря й, майка й, с приятеля на подсъдимата
Г. в резултат на което изпаднала в депресия. През този период свидетелката не е
търсила професионална помощ и не е вземала медикаменти. За да се справи с
проблемите си, решила да се обърне към нетрадиционни методи, поради което в един
момент написала в уебтърсачката „Google“ фразата „ясновидство“. Като резултат от
направеното търсене излезли множество уебсайтове, предлагащи подобен тип услуги,
като в един от тях попаднала на жена, която се представлява с псевдоним „М. М. –
*****“. В сайта били посочени два телефонни номера, с които впоследствие
осъществила контакт и разговаряла с подсъдимата. Тези телефонни номера били
предоставени на подсъдимата от св. С. Н., която закупила на свое име две SIM-карти,
които били използвани от подсъдимата. Пострадалата П. позвънила на един от
номерата, като обяснила на жената, отговорила на телефона, за какво я търси – за
извършване на „гадателски услуги“ /пророкуване/ с оглед разрешаване на семейните
проблеми на свидетелката П.. Когато подсъдимата започнала да „гледа“ на
пострадалата е излязло име с буквата „Г“, при което свидетелката П. й отвърнала, че
има син на име Г. и приятел на име Г., когото я е наранил и към момента били скарани.
Подсъдимата я уверила, че нещата ще се оправят, като я успокоила.
Впоследствие двете се разбрали, че услугата ще струва 180 лева, които следва
да й се изпратят с пощенски запис на следващия ден. За да могат да й бъдат изпратени
парите, подсъдимата дала своите имена, ЕГН и адрес. В съответствие с договореното
2
на 05.02.2020 г. св. П. изпратила от Пощенската станция в с.Константиново,
общ.Камено сумата от 70 лв., а останалите 110 лв. изпратила по „Изипей“ на
08.02.2020 г. от офиса на фирмата в к-с „М. р.“, до магазин „Б.“.
В следващите месеци подсъдимата и св. П. станали близки, като започнали да
контактуват относително често. Подсъдимата споделила на П., че има дете, което е на
шест години, като свидетелката решила да изпрати на подсъдимата дрехи. Така на
19.02.2020 г. П. изпратила пратката от офис на „Еконт“, находящ се в гр. Бургас, к-с
“М. р.“, зона *, бл.***. На 08.03.2020 г., рождената дата на св. Г. Ш., К. се обадила на
св. П. и поискала данните на сина й, за да му изпрати сумата от 50 лева като подарък.
Свидетелят Ш. получил сумата от 50 лв., изпратена му от К. лично. В следващите
седем месеца продължили контактите между двете жени.
На 12.10.2020 г. св. П. подала жалба в РУ - Камено, в която описала, че
подсъдимата е извършила измама за сумата от 12 000 лв., а след това разказала
версията си пред разпитания в първоинстанционното производство П. П. - полицейски
служител в РУ на МВР - Камено.
На 22.10.2020 г. подс. К. била задържана по случая в РУ – гр. Камено със
Заповед рег. № 7779зз-98/22.10.2010 г., издадена от св. П.П..
На 27.10.2020 г. пострадалата П. получила съобщение от „Еконт“ за изпратена
до нея парична сума в размер на 150 лева. Парите били изплатени лично в офиса на
куриера „Еконт“ в к/с „М.р.“, като изпращач била посочена подс. М.К..
Горната фактическа обстановка се установява при съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
-От гласните доказателствени средства: частично от обясненията на
подсъдимата, дадени в хода на първоинстанционното производство, частично от
показанията на св. П.П., включително тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4,
вр. ал.1, т.1 от НПК / л. 50-51 от ДП/, частично от показанията на св. Георги Шидеров,
показанията на св. С. Н., частично показанията на св. П.П., показанията на св. Р. П..
-От писмените доказателства: копия от служебен бон от „Български пощи“ и
разписка от „Easy pay“ / л. 9- 10 от ДП/, разписка от „Еконт“ за паричен превод от
подсъдимата до св. П. /л.21 и 23 от ДП/, разписки от колетна пратка от „Еконт“ /л. 62-
71 от ДП/, Заповед №7779зз-98/22.10.2010 г. за задържане на подсъдимата, издадена от
св. П.П., Писмо от „Юробанк България“ АД относно отпуснати на св. Ш. кредити /л.
44-47 от първоинстанционното производство/, както и свидетелство за съдимост на
подсъдимата.
Първоинстанционният съд на първо място е признал подс. К. за виновна, че е
извършила инкриминираното престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК при
липса на категорични и убедителни доказателства за съставомерност на деянието,
респективно при противоречие с материалния закон. В този смисъл първостепенният
съд е направил неправилен и необоснован анализ на събрания по делото
доказателствен материал, което е довело до извеждането на неправилни фактически и
правни изводи. Въззивната инстанция, като взе предвид фактите, установени по
делото, направи задълбочен анализ на доказателствения материал по делото и намери,
че следва да оправдае подсъдимата за извършено престъпление.
За да приеме, че е налице съставомерно поведение съдът е кредитирал
твърденията, изложени в съдебно заседание от свидетелката П. П., както и от св. Г. Ш.,
както и на св. П.. Вярно е, че една осъдителна присъда може да почива изцяло и само
на косвени доказателства, когато всички те в своята последователност, единност и
категоричност водят до единствен и несъмнен извод. В конкретния случай обаче
3
липсва такава съвкупност от косвени доказателства, от които може да се направи
обоснован и категоричен извод, че К. е извършила престъпление по чл.209, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
В тази връзка показанията на свиделката П. са напълно непоследователни и
взаимно противоречащи, като от тях не може да се направи единствен и категоричен
извод за осъществено съставомерно деяние от К..
Така например по отношение на първоначално изпратената сума, от показания в
досъдебното производство е видно, че П. е посочила сумата от 140 лв., като
първоначално дадена на подсъдимата, след това е посочила сумата от 180 лв. В
първоинстанционното производство свидетелката не съобщава изобщо за такава
изпратена сума. Противоречие има и относно основанието, поради което е изпратена
посочената парична сума на подсъдимата. В показанията на П., дадени в рамките на
въззивното производство, П. посочва, че това са пари, пратени за „такса за фирмата“,
като посочва, че са й върнати. В същото заседание пострадалата посочва, че
подсъдимата „отказала да й върне цялата сума“, което станало и повод да подаде
жалба, но тази й сума /първоначално дадената/ й била възстановена. Както бе
посочено, в първоинстанционното производство предаване на такава сума пари
изобщо не е коментирано от П.. В показанията й, дадени на досъдебното производство,
посочва, че това е първоначална сума, след което подсъдимата й казала, че трябвало да
се купи „специална билка“, посредством която да се отстрани „магията“, като за това
трябвало да бъде изпратена сумата от 2500 лв. Видно от съпоставянето на тези
показания е, че има противоречие по отношение на тази сума – първо по отношение на
нейния размер и на следващо място - относно основанието, поради което е изпратена
на К.. Първото противоречие, което се отнася до размера на сумата, се отстранява от
представените по делото писмени доказателства – разписки от „Български пощи“ и
„Easy pay“. Второто, относно основанието за предаването на паричната сума, се
изяснява от съпоставяне на показанията на П., дадени й на ДП и във въззивната
инстанция. В последните П. посочва, че „когато подсъдимата започнала да й гледа,
излязло име с буквата „Г“, след което П. уточнила, че има син на име „Г.“ и приятел на
име „Г.“. В досъдебното производство П. пък посочва, че се свързала с подсъдимата
поради това, че е имала семейни проблеми, както и поради това, че подсъдимата е
„ясновидка“ и се занимава с разваляне на магии. В началото на разговора им пък
подсъдимата й поискала рождената дата. В тази част показанията на свидетелката
съвпадат частично и с обясненията на подсъдимата, която посочва, че П. й се обадила
за приятел, който бил на име „Г.“, но я бил наранил и към момента на разговора им
били скарани. П. посочва също така, че сумата от 180 лв. е дадена след първоначално
проведените разговори с подсъдимата, а сумата от 2500 лв. са били предназначени за
закупуване на специална билка, с която да бъде развалена направена магия.
Следва да се отбележи и фактът, че от представените разписки от „Български
пощи“ и „easy pay“ е видно, че на 05.02.2020 г. и 08.02.2020 г. са изпратени съответно
70 лв. и 110 лв., като очевидно това е станало още в самото начало на познанството й с
подсъдимата, което пък се установява от това, че и самата П. заявява, че се е свързала с
подсъдимата началото на февруари месец на 2020 г.
Не се установява от събраните по делото доказателства, че подсъдимата е
съобщила на П., че има направена „магия“, която трябва да бъде развалена. Всъщност
единствен източник за това са показанията на подсъдимата, които пък са
противоречиви и не се подкрепят от други, събрани по делото доказателства. Това,
което се установява и се извлича от анализ и съпоставяне на показанията на П. и
обясненията на подсъдимата е, че свидетелката се е свързала с нея, поради решението
4
си да се обърне към неконвенционални методи за разрешаване на семейните й
проблеми, като е разбрала за подсъдимата от уебсайт от интернет. Установено е, че в
началото на познанството между подсъдимата и П., т.е. началото на февруари 2020 г.,
П. е предоставила рождената си дата, като подсъдимата й е „гледала“ и е видяла
буквата „Г“, което пък П. го изтълкувала през призмата на лични преживявания, тоест
това са били действията, които подсъдимата е извършила в изпълнение на уговореното
между тях. Поради изложеното съдът намира, че тези 180 лв. са били дадени на
подсъдимата за извършване на „гадателски услуги“, а не се касае до пари, дадени на
подсъдимата за „разваляне на направена на св. П.магия“.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимата в частта, с която се твърди, че
тази сума /от 180 лв./ й е предадена като заем. На първо място това не се подкрепя от
останалите, събрани по делото доказателства, като има и вътрешно противоречие в
обясненията на подсъдимата. Така последната заявява, че П. й се обадила за приятел,
който се казва Г., впоследствие уточнява, че за нея имало качена статия в интернет, че
предсказва. Тоест очевидно П. се е свързала с подсъдимата за извършване на
гадателски услуги, именно поради което за тяхното извършване двете се разбрали на
подсъдимата да бъде изпратена сумата от 180 лв.
По отношение на повдигнатото обвинение за деяние от 19.02.2020 г., с което се
твърди да е причинена имотна вреда в размер от 2500 лв., съдът намира, че и в тази
част обвинението е недоказано. В случая и по отношение на тази сума се съдържат
противоречия в показанията на П., както и на св. Ш.. Така в показанията си от
първоинстанционното производство П. твърди, че след седем месеца разговори с
подсъдимата се установило, че има направена магия, която трябвало да бъде развалена,
поради което следвало да даде 2500 лв. В същите показания последната твърди, че
парите са пратени с „Еконт“, увити в дрехи. В същото време от показанията от
досъдебното производство, се твърди, че парите са пратени на 19.02.2020 г. Пред
въззивната инстанция свидетелката посочва, че са пратени две – три седмици до един
месец след първата изпратена сума.
Действително по делото се съдържа разписка от „Еконт“ за изпратена колетна
пратка, чието съдържание е описано като „дрехи“. В същото време липсват свидетели,
освен П., които да установяват съдържанието на тази пратка. В тази връзка е налице
съществено противоречие и разминаване в показанията между свидетелите П.и Ш.,
както и в самите показания на свидетеля Ш.. Така последният първо заявява, че
изтеглил от „Пощенска банка“ 2500 лв. и ги пратил по „Еконт“. В същите показания
впоследствие свидетелят твърди, че лично не е пращал пари, а майка му ги е пращала
по „Еконт“ с дрехи. Свидетелят Ш. твърди, че майка му влизала в „Еконт“ с парите и
дрехите и след това излизала без тях, като през това време той стоял до „Еконт“. В
същото време свидетелката П. пред въззивната инстанция сочи, че действително тя,
заедно със сина си е отишла до „Еконт“, като е сложила в пратката чисто нови хавлии,
поискани от подсъдимата. Никой не е присъствал и видял какво П. е слагала в
хавлиите, включително и синът й не е бил там. Поради изложените противоречия съдът
не кредитира показанията на свидетелите П. и Ш. в тази им част. Тук е моментът да се
посочи, че съдът е длъжен да съобрази и отчете обстоятелството, че двамата посочени
свидетели се намират и в роднинска връзка – майка и син, поради което показанията им
е следвало да бъдат ценени от първостепенния съд и през призмата на тази връзка.
Следва да се посочи, че писмото от „Юробанк България“ АД също не води до
извода, че изтеглените от св. Ш. сума са били предадени на подсъдимата.
Първостепенният съд е отбелязал в мотивите си, че трите договора за потребителски
кредити са с нарастващ размер и вероятно са с рефинансиране на предходния кредит. В
5
случая е неправилен категоричния извод на районния съд, че е налице почти пълно
съвпадение на датите и сумите. На първо място първите изпратени суми от 70 лв. и 110
лв. на дати 05.02.2020 и 08.02.2020 г. са изпратени чрез средства, за които не се твърди,
че са получени чрез теглене на банков кредит. Сумата от 2500 лв. се твърди, че е
изпратена по еконт на 19.02.2020 г., като се съдържат твърдения и за други суми, които
са били изпратени по – късно, също с кредит, изтеглен от сина на П.. Впрочем П. не
споменава сумата от 2500 лв. да е получила от сина си, който пък да е теглил кредит за
тази сума. Твърдението за изтеглен кредит, чрез който са осигурени пари, които да
бъдат изпратени на К., са направени единствено по отношение на сумата от 9000 лв.,
която не е предмет на настоящото обвинение. В тази част отново е налице разминаване
между показанията на П. и Ш., който пък твърди, че е изтеглил първо 2500 лв., които
пратил по „Еконт“. После изтеглил още 9000 лв. Това твърдение не съответства на
приетото като писмено доказателство по делото писмо от „Юробанк България“ АД. По
изложените причини съдът счита, че писмото от „Юробанк България“ АД, както и
представените с него справки за теглени кредити от Г. Ш. не допринасят за доказване
факта на предоставяне от сумата от 2500 лв. на подсъдимата.
Съдът кредитира частично показанията на св. П. П., доколкото последният по –
скоро пресъздава осъществените пред него процесуално – следствени действия. В тази
връзка следва да се посочи, че в частта, с която се прави преразказ на обясненията на
подсъдимата, дадени от последната на 23.10.2020, съдът намира, че в тази им част
показанията няма как да се кредитират. Независимо от начина, по който са включени в
доказателствата по делото на досъдебната фаза на процеса, т. нар. „беседи“, проведени
от полицейски служители, дори когато са фиксирани на веществени доказателствени
средства, получени чрез СРС, по същността си представляват предварително снети
обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това
е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а
разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е
доказателствено средство за установяване на правнорелевантни факти и има само
оперативна стойност за разработване на следствени версии, както правилно е отразил в
мотивите си първоинстанционният съд. Излишно е фиксирането й чрез използване на
СРС, съответно изготвяне на ВДС, защото от това беседата няма да придобие
процесуална стойност и да стане източник на доказателства. Задържаното лице няма
процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му
чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да
запази мълчание. /В този смисъл Решение № 626/2011 г., III н.о., ВКС, Решение №
528/2010 г., III н.о., ВКС/. Поради тази причина оперативната беседа има стойност,
равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и
съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. Полицейският
служител не е участвал в процеса в друго процесуално качество и може да бъде
разпитван като свидетел за установяване на факти и обстоятелства от значение за
делото. В случая обаче, не възпроизвежда факти, които лично е възприел, а
преразказва изявления на подсъдимия, станали му известни чрез заобикаляне на
процесуалния ред за снемане на обяснения. Показанията на полицейски служител,
възпроизвел думи на обвиняемия, могат да се ползват само ако са подкрепени с други
обвинителни доказателства, какъвто не е настоящия случай. /Така Решение № 247/2016
г., II н.о., ВКС/.
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимата. Както вече бе
посочено, съдът не ги кредитира в частта, с която твърди, че е получила паричен заем
от П.. В тази връзка вече бяха изложени доводи, като съдът приема твърдението на
6
подсъдимата по – скоро като защитна версия. В останалата част съдът кредитира
обясненията на подсъдимата, като последователни, логични и непротиворечиви. В тази
връзка част от обясненията съвпадат и с показанията на П., като например това, че в
разговорите им ставало въпрос за приятел на П., с който последната се била скарала,
това, че е пратила на сина на П. сумата от 50 лв., кякто и сумата от 150 лв., които пък
върнала на П.. Сама подсъдимата заявява, че в интерет е била качена статия, че може
да пророкува, като е получила сим – карта от св. С.Н..
Съдът кредитира показанията на св. С. Н. която е купила мобилна карта на
„Теленор“ на нейно име, като последната я е предоставила за ползване на подсъдимата
М.К..
При доказателствения анализ на Районен съд-Бургас съдът е приел, че
свидетелските показания не си противоречат. Прието е, че показанията на св. П., П. и
Ш. съответстват напълно с установеното от фактическа страна, като се е позовал и на
приетото писмено доказателство – писмо от „Юробанк България“ АД.
Настоящият съдебен състав не споделя тези доказателствени изводи на
първоинстанционния съд. Независимо от това, въззивната инстанция счита, че не са
налице непълноти, неясноти и противоречия в степен, достатъчна, че те да се
приравняват на липса на мотиви. Несъгласието на въззивния съд с доказателствения
анализ на първоинстанционния съд и направените въз основа на него правни изводи не
е идентично с липса на мотиви на първоинстанционната присъда. Въззивната
инстанция, в рамките на дължимия контрол върху законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, извършва собствен анализ на доказателствата и
мотивира несъгласието си с изводите на Районен съд-Бургас.
В случая по делото липсват преки доказателства за престъплението, в което е
обвинена подсъдимата, освен показанията на лицето, което се твърди, че е пострадало,
а именно св. П.. Налице са съществени противоречия между показанията на св. П. и
Г.Ш.. Тези противоречия са до такава степен съществени, че не позволяват да се
докаже обвинението по несъмнен начин, както и да се достигне до единствения
възможен извод, че подсъдимата е извършила престъплението. Действително по
делото са налице косвени доказателства, като разписката от „Български пощи“ за
сумата от 70 лв., „Easy pay“ за сумата от 110 лв., както и разписката от „Еконт“, като в
тази връзка следва да се отбележи, че за да се стигне до мотивиран извод, относно
всички елементи от обективния и субективния състав на престъплението, при
наличието на косвени доказателства, то връзката между тях следва да е толкова здрава,
последователна, систематична и логична, че анализът на тези доказателства да налага
само един и то несъмнен извод – че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние.
В случая, такава обвързаност и последователност при косвените доказателства, не е
налице, както вече бе изложено. Това е видно от съпоставянето и анализа на
свидетелските показания, взаимната им непоследователност и вътрешна
противоречивост, в частност на показанията на св. П. и Ш..
Отделно от това по отношение на сумата от 2500 лв., според обвинението
изпратена на 19.02.2020 г., която се твърди да е получена от подсъдимата, освен
показанията на П.и Ш., които са противоречиви, на практика няма каквито и да било
други доказателства. Косвено доказателство би могло да се приеме, че е разписката от
„Еконт“, въпреки че в последната е записано като съдържание на пратката „дрехи“.
Липсват свидетели, които да са видели какво е действителното съдържание на тази
пратка, освен П. и подсъдимата. Съдът не кредитира в тази им част показанията на
Порязова поради тяхната вътрешна непоследователност и противоречивост, както и
поради липсата на други доказателства, подкрепящи показанията й.
7
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав
счита, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява по безспорен
начин посочената в обвинителния акт фактическа обстановка, съответно виновността
на подсъдимата К. в осъществяване на деянието по повдигатото й обвинение.
Правната теория и съдебната практика приемат, че възбуждането на
заблуждение, като форма на изпълнителното деяние при престъплението „измама“ по
чл. 209, ал.1 от НК, представлява активно поведение, с което се формират неверни
представи у определено лице въз основа на които, същото взема решение да извърши
акт на имуществено разпореждане и именно вследствие на този акт настъпват вреди в
патримониума на същия или друг правен субект. Поддържането на заблуждение, като
форма на престъпното деяние, представлява от своя страна, активно поведение с което
деецът затвърждава формирали се вече представи в съзнанието на определено лице,
вследствие именно на които последното е мотивирано да извърши акт на имуществено
разпореждане, в непосредствена връзка с който настъпват вреди в патримониума на
това или друго лице.
Във всички случаи на измама по чл.209, ал.1 и ал.2 от НК се създава, поддържа
или използва една неправилна представа на измаменото лице, за да може то да
извърши разпоредителни действия с имущество, което е в негова фактическа или
разпоредителна власт. Тази неправилна представа на измаменото лице се отнася до
правното основание или до условията, при които то ще осъществи акта си на
имуществено разпореждане.
Анализът на механизма на измамата, съгласно разпоредбата на чл. 209 от НК,
сочи че с оглед установената по делото фактическа обстановка, не е безспорно
установено, че подсъдимата е осъществила състава на престъпление по цитираната
разпоредба, нито от обективна, нито от субективна страна.
В допълнение към изложеното, по отношение на деянията от 05.02.2020 и
08.02.2020 г., за причиняване на имотна вреда общо в размер от 180 лв., съдът намира
следното:
В хода на съдебното следствие действително не бе установена конкретиката на
семейните проблеми, чието разрешаване е търсила подсъдимата с оглед на което е
невъзможно да бъде установен и резултата, който същата е търсила за преодоляването
им, но след анализ на доказателствата е установено, че тя е потърсила контакт с
подсъдимата, за да използва „гадателските“ й услуги, за което двете впоследствие се
уговорили да й бъде заплатена сумата от 180 лв. Следва да се отбележи, че понятието
„гадателски услуги“, „гадаене“ или „пророкуване“ е различно от разваляне на „магия“,
за което е повдигнато обвинение на подсъдимата. Така според българския тълковен
речник „гадаене“ представлява разкриване на миналото или предсказване на бъдещето
на някого по линиите на дланта, по някакви фигури (от изпито кафе, наредени карти
или бобови зърна). Синоними на „гадая“ са „врачувам“, „гледам“. Тоест „гадател“ е
лице, което се занимава с гадаене, врачуване, пророкуване. От друга страна „магия“,
разбирана според религиозно-мистичните вярвания представлява съвкупност от
образи, действия и заклинания, които целят да въздействат по свръхестествен начин
8
върху хора, животни и природа. В тази връзка „черна магия“ представлява такова
свръхестествено явление, което въздейства по отрицателен начин на човек. Именно на
база изясняване смисловото съдържанието на тези понятия е възможно разграничаване
между тези дейности.
В случая е важно да се отбележи, че осъществяване на подобен тип услуги не е
противозаконно. Според нормите на Закона за местните данъци и такси, държавата е
признала съществуването и легалното упражняване на дейности на лицата в качеството
на гадатели, екстрасенси и биотерапевти, като е посочила същите като източник на
доходи към общинския бюджет. От изложеното следва изводът, че държавата е приела,
че упражняването на професии, свързано със използване на свръхестествени
способности е част от правния мир, съотв. упражняването на такава дейност не във
всеки случай е противозаконно, още по – малко съставлява престъпление.
Следва да се отбележи и, че съществуването на свръхестествени способности не
може да се обоснове научно, като явление стоящо вън от обективната действителност,
съотв. е въпрос на предположение или убеждение на вярващи в такива явления лица.
Такова безспорно е и св. П., която е формирала представи, че за разрешаването на
проблемите си би използвала гадателски услуги. Тези представи са породени от
собствената й вяра в съществуването на свръхестествени явления, която е формирана
преди установяване на контакта с подсъдимата. По делото не е установено по
безспорен начин, че подсъдимата е казвала на П., че има направена „магия“, която да е
трябвало да бъде развалена.
Предвид изяснения характер на тези явления, които се проявяват в обективната
действителност единствено чрез вярата на хората /не само тези, които прибягват до
такива услуги, но и до изпълнителите на услуги, т.нар. „гадатели“ и „екстрасенси“/, е
невъзможно да се приеме, че К. изначално не е имала намерение да изпълни услугата,
за която я е потърсила св. П.. Нещо повече, по отношение на тази сума, по делото
липсат категорични данни да е обещан конкретен резултат, включително и „разваляне
на магия“ като основание за плащането на сумата от 180 лв.
При това положение, спрямо св. П. не е налице извършено въздействие от
страна на подсъдимата (което при измамата следва да предхожда имущественото
разпореждане), в резултат на което да е възникнала невярна представа до правното
основание или до условията, при които ще се осъществи акта на имуществено
разпореждане със сумата от 180 лева, поради което от обективна страна не е
консумиран съставът на измамата по чл. 209, ал.1 НК по отношение на това деяние,
като липсват категорични доказателства и за субективната страна за това деяние.
По отношение на деянието от 19.02.2020 г., за причиняване на имотна вреда в
размер от 2500 лв., съдът намира, че освен посоченото по – горе, относно правната
характеристика на престъпния състав по чл.209 от НК, както и от необходимостта за
пълно и главно доказване на всички признаци от обективна и субективна страна,
липсват доказателства, от които да бъде направен единствения възможен извод, че е
осъществен съставът на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, както и че подсъдимата
К. е получила от св. П. сумата от 2500 лв.
Поради изложените по-горе съображения съдът прецени, че в хода на съдебното
производство не бе установено по безспорен начин, че подсъдимата е извършила
престъплението, описано в обвинителния акт. С оглед на изложените фактически
доводи и правните изводи въз основа на тях, съдът следва да отмени
първоинстанционната присъда, като признае подс. М.К. за невиновна в извършване на
престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
9
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: Членове:
10