№ 46513
гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110147262 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. П. П. срещу „К***“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 04.01.2024 г. с ответника сключили договор за
потребителски кредит № *****, по силата на който ответникът следвало да му
предостави сумата от 3400лв. срещу задължението на ищеца да я върне на 18 месечни
погасителни вноски, при фиксиран ГЛП от 47% и ГПР от 58,46%. Съгласно договора,
кредитополучателят следвало в срок до 2 дни да предостави като обезпечение
поръчител или банкова гаранция, а при неизпълнение дължи неустойка от 6631,78лв. –
чл. 6, като по този начин общият дължим размер по кредита ставал 10 202лв. Счита, че
нищожна се явява клаузата за дължимост на възнаградителна лихва, тъй като
надхвърля трикратния размер на законната лихва и противоречи на добрите нрави.
Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като били нарушение чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че в ГПР не била включена
неустойката, а това било задължително, като с нейното включване ГПР надхвърля
максимално допустимия размер. Посочва, че не само липсата и неясното посочване на
ГПР в договора, но и неточното му обявяване, води като последица до нищожност на
същия. Изтъква, че е налице неизпълнение и на задълженията по чл. 11, ал. 1, т. 2, 7, 9-
12, 15-16 от ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна и на самостоятелно
основание поради противоречие с добрите нрави, тъй като е необосновано висока и се
явява единствено източник на неоснователно обогатяване. С оглед изложеното, моли
за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният
между страните договор за паричен заем е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, а в
условията на евентуалност, че са нищожни клаузите на чл. 18 и чл. 6 от него.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описания договор за
кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Счита, че са
спазени всички законови изисквания относно договора и неговото съдържание.
Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по
различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество.
Изтъква, че това е пети по ред договор между страните и на ищеца вече са му били
известни условията по договора. Счита, че неустойката не следва да се включва в ГПР.
1
Излага допълнителни съображения за неоснователност на претенциите, включително
за действителност на клаузите за дължимост на неустойка и възнаградителна лихва. С
оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и евентуални установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който
противоречи на императивни норми на закона, а по евентуалните искове – наличието
на посочените клаузи, които имат неравноправен характер и противоречат на добрите
нрави.
В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни
клаузи или индивидуалното им договаряне.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно , че между тях е
сключен сочения договор за потребителски кредит с описаното съдържание, по силата
на който на ищеца е отпусната заемна сума от 3400лв.
Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи договора с ОУ и
стандартен европейски формуляр е неоснователно, тъй като договорът с условията е
представен с исковата молба, а СЕФ е приложен към отговора.
Искането на ищеца за допускане на ССче следва да бъде уважено.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2025
г. от 10:20 ч., за която дата и час да се призоват страните. ПРИКАНВА страните към
спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните документи.
ДОПУСКА доказателственото искане на ищеца за изготвяне на заключение по
съдебно-счетоводна експертиза по въпроси, поставени в исковата молба при депозит в
размер на 300 лева вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П.. ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за
поставената задача. УКАЗВА на вещото лице да депозира заключението си в
едноседмичен срок преди насроченото съдебно заседание. УКАЗА на ответника, че
следва да съдейства на вещото лице П. за изготвянето на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, като му предостави достъп до счетоводството си и предостави
всички поискани от вещото лице документи, като в противен случай, съдът може да
приеме на осн. чл. 161 ГПК за доказани фактите относно, които ответникът е създал
2
пречки за събиране на допуснатите доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред
първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са
обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма
“Спогодби” при Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на
процедура по медиация. Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде
получена всеки работен ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или
0889 515 423 и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул.
ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204 /Софийски районен съд/. ПРЕПИС от настоящото
определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3