№ 349
гр. Пловдив, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20245001000209 по описа за 2024 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 ГПК.
Обжалвано е решение № 78 от 13.02.2024г., постановено по т.д. № 115
по описа за 2023г. на ОС Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените
от Г. Ц. Г. ЕГН ********** против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.ш. №*** искове за заплащане на
сума над 30 000 лв. до претендираните 150 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, както и за заплащане на сума над 83 лв. до претендираните 166 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи във връзка с лечение на получени увреждания, всички
вследствие ПТП, станало на 09.08.2020г., причинено виновно от С.Л.С. при
управление на лек автомобил О.З., с рег. №*********, ведно със законната
лихва от 18.11.2022г. до окончателното им заплащане.
Решението в посочените отхвърлителни части е обжалвано от Г. Ц. Г.
1
ЕГН **********, чрез адв. Г. Г. с твърдения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до неправилност и
необоснованост при определяне справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Оспорен е като неправилен и извода на решаващия съд,
че увреждането е съпричинено от пострадалия, както и определения процент
на съпричиняване. Искането, отправено до въззивният съд, е решението в
частта, с която предявените искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди са отхвърлени да бъде отменено и исковете уважени
изцяло, ведно със законните последици – разпределяне отговорността за
разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Претендира разноски за
двете инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който „ЗК
Л.И.“ АД ЕИК **********, представлявана от адв. Д. Х. оспорва жалбата и
настоява съдебното решение в обжалваните части да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по активно
субективно съединени искове на Г. Ц. Г. ЕГН ********** против ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.ш.
№*** с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 150 000 лв., както и за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 166 лв.,
вследствие претърпяно увреждане в резултат на ПТП, станало на 09.08.2020г.
на път *-*, км.241+600м. между с. К. и с. И., обл. П.. Твърденията, на които се
основават предявените искове се свеждат до следното: на 09.08.2020г. на път
*-*, км.241+600м. между с. К. и с. И., обл. П. С.Л.С. при управление на лек
автомобил марка О., модел З. с рег. №*********, нарушавайки правилата за
движение – чл. 25, ал.1 ЗДвП и чл. 37, ал.3 ЗДвП е причинил ПТП, вследствие
което е пострадал ищеца. Сочи, че причиненото му увреждане се изразява в
средна телесна повреда – счупване в основата на дясна пета дланна кост,
довело до трайно затрудняване движенията на десен горен крайник, открито
2
счупване на близкостояща фаланга на десен четвърти пръст с изкълчване на
средна интерфагиална става, довело до умъртвяване на меките тъкани и
оперативна ампутация на едноименния пръст, предизвикало постоянно общо
разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на дясна ходилна
кост, довело до трайно затрудняване на движението на десния крайник. За
станалото ПТП твърди, че е образувано ДП №***/2020г. по описа са РУ К., в
хода на което било установено, че вина за настъпилото ПТП има водача на
лекия автомобил, който е навлязъл в платното за движение, изпълнявайки
маневра „завой на ляво“, като е създал опасност за движещия се по същото
платно мотоциклетист – ищеца, което наложило последния, за да предотврати
произшествие, да навлезе в банкета, за да изпревари движещия се пред него
автомобил, след което се ударил в крайпътен знак. Ищецът сочи, че с влязло в
сила решение № 132 от 05.10.2022г., постановено по НАХД № 385/2022г. по
описа на РС К. С.Л.С. е признат за виновен за извършено от него
престъпление по чл. 343, ал.1, б.б., пр.2 вр. с чл. 342, ал.1 НК, като е освободен
от наказателна отговорност. Твърди, че гражданската отговорност на
виновния за ПТП-то водач е застрахована при ответника, поради което и е
заявил претенцията си за изплащане на обезщетение на 16.11.2022г., получена
от застрахователя на 18.11.2022г., но въпреки това същия не е определил, нито
заплатил обезщетение. Затова и като твърди, че при станалото ПТП е получил
увреждания, които са наложили настаняването му в болнично заведение за
периода от 09.08.2020г. до 17.08.2020г., когато е бил изписан с назначено
домашно лечение за 39 дни, както и че влошаване на състоянието му е
наложило повторна хоспитализация на 16.09.2020г., при която му е ампутиран
4-ти пръст, вследствие развита некроза на средна и дистална фаланга, след
което е бил изписан на 19.09.2020г. с предписан домашен режим на лечение за
34 дни и най – сетне проведено му е оперативно лечение – поставяне на
остеосинтеза и плака на дясна ръка, довело до последващ назначен домашен
режим на лечение за периода 20.10.2020г. до 18.11.2020г., въпреки което
състоянието му не е подобрено, тъй като изпитвал затруднения при ходене,
имал оток и болка в дясното ходило и бил нарушен захвата на дясната му
ръка, настоява ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, довели до невъзможността му да
упражнява трудова дейност в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва
считано от 18.11.2022г. до окончателното й заплащане. Освен това претендира
3
за заплащане и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за заплащане на киршнерова игла в размер на 108 лв. и
потребителски такси в размер на 46.40 лв. и 11.60 лв., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 18.11.2022 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът – ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. С.ш. №*** е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска с твърдения, че е процесуално допустим, но неоснователен.
Оспорва всички твърдения в исковата молба с изключение на факта, че водача
на лекия автомобил е имал сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на станалото ПТП.
Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД и конкретно причинени на ищеца вреди, които да са в
пряка причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
застрахования при него водач. Навежда възражения за съпричиняване, които
твърди, че се изразяват в непроведено от пострадалия лечение и/или
рехабилитация; че пострадалия е управлявал мотоциклета без предпазна каска
и/или екипировка; управлявал е мотоциклета с превишена скорост; не е
предприел действия за предотвратяване на настъпилото ПТП чрез спиране.
При условията на евентуалност оспорва иска и по размер като твърди, че
претендирания такъв е прекомерен и несъобразен с принципа на
справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Оспорва и искането за присъждане на
законна лихва като акцесорна претенция, предвид неоснователността на
главното вземане.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ от Г. Г. със застрахователна претенция, депозирана на 18.11.2022г., по
няма данни за определено и изплатено застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
4
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно
уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да определи и
изплати обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по
чл. 432 КЗ.
С влязло в сила решение № 132 от 05.10.2022г., постановено по НД №
385 по описа за 2022г.на РС К. С.Л.С., ЕГН ********** е признат за виновен в
това, че на 09.08.2020г. на участък от път *-* на км. 241+600 метра между с. К.
и с. И., обл. П. при управление на лек автомобил марка «О.», модел «З.» с рег.
№********* е нарушил правилата за движение – чл. 25, ал.1 ЗДвП и чл.37,
ал.3 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Г. Ц. Г. ЕГН ********** от с.
К., обл. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в основата на
дясна пета дланна кост, довело до затрудняване движението на десен горен
крайник; открито счупване на близко стояща фаланга на десен четвърти пръст
с изкълчване на средна интерфагиална става, довело до умъртвяване на
меките тъкани и оперативна ампутация на едноименния пръст, което е довело
до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на
дясна ходилна кост, довело до трайно затрудняване на движението на десен
долен крайник, за което е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба.
Коментираното решение се ползва с последиците на чл.300 ГПК и
задължава гражданския съд да приеме за установено извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Няма спор, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил
марка О., модел З. с рег. №********** С.Л.С. е била застрахована при
ответника към датата на настъпилото ПТП.
По тези установени факти не е формиран спор във въззивното
производство. Спорните факти и обстоятелства пред настоящата инстанция са
очертани от посоченото във въззивната жалба, които се свеждат до
неправилна преценка на първостепенния съд, обосновала справедливия
размер на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди,
както и приетото за основателно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
За отговор на тези спорни въпроси от значение са събраните гласни
5
доказателства и приетите съдебномедицински и съдебно психологическа
експертизи.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е
разпитана Л.П.Г., чиито показания съдът кредитира, като преки,
непосредствени и без данни за заинтерисованост. Св. Г., майка на
фактическата съжителка на ищеца, твърди, че след станалото ПТП Г. е на 30 %
от това, което е бил преди това – от здрав и прав мъж се е превърнал в
оплакващ се от болки в кръста, накуцващ, с липсващ пръст на ръката.
Свидетелката сочи, че станалото е предизвикало шок и напрежение у ищеца и
се е отразило и на психическото здраве му здраве, принуден бил да разчита на
помощта на свои близки, вкл. и при предвижване.
В аналогичен смисъл са показанията и на св. М.С. Г., които съдът
кредитира като отчита, че са преки, непосредствени и незаинтерисовани от
изхода на спора. Свидетелката твърди, че вследствие инцидента приятелят й Г.
бил хоспитализиран, където след го снимали се установило, че се налага
операция на крака и поставянето на пирони. Твърди, че след изписването му
от болницата именно тя се е грижила за него, като му е правила превръзки и
го е придружавала до тоалетна. Сочи, че ищеца бил в количка, поради което и
не е излизал от вкъщи, което продължило и след сваляното на гипса, когато се
налагало да си пази крака и се придвижвал с патерици. Заявява, че ищеца имал
хобита, едно от които мотора и мотоклуба, в който се събирал с приятели, но
престанал да се вижда с тях, тъй като се притеснявал от липсващия му пръст.
Твърди, че ампутирания пръст му създава проблеми в ежедневието и в
работата, както и че станалото се отразило и на техните отношения –
престанали да излизат и да се срещат с приятели. Свидетелката сочи, че ищеца
не е възстановен и понастоящем, тъй като има болки в кръста, походката му е
различна, не може да кара мотора, а в периода на възстановяване не можел да
спи без сънотворни и постоянно приемал болкоуспокояващи.
От приетата пред първоинстанционния съд комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че
причините за настъпване на ПТП-то на 09.08.2020г. от техническа гледна
точка са това, че водача на м-т «С.» Г. Г. не е реагирал на своевременно
движещия се пред него л.а. О.З. с отнемане на газта, за да намали скоростта си
6
или с комфортно и плавно спиране, а е продължил движението си с намерение
да извърши маневра изпреварване, от която се е отказал, поради насрещно-
движещ се автомобил, при което сам се е поставил в ситуация да напусне
пътното платно с цел избягване на удар в задната част на лекия автомобил,
както и това, че лекия автомобил е навлязъл на платното за движение от
източната отбивка на ханче «П.», макар и не в опасната зона на движение на
мотоциклетиста, но на място и по начин, по които не е било безопасно. Инж.
М. е категоричен, че скоростта на движение, както на мотоциклетиста, така и
на лекия автомобил е била технически съобразена, както и че водача на м-т
«С.» е имал възможност да избегне настъпването на ПТП-то като предприеме
своевременни действия по намаляване на скоростта с комфортно или плавно
спиране, а при необходимост да спре преди да напусне платното за движение
и преди мястото на удара в пътния знак. Експертът д-р Б. сочи, че вследствие
ПТП-то на ищеца е причинено закрито счупване на втората ходилна кост на
десния крак; закрито счупване в основата на петата дланна кост на дясната
ръка; открито счупване на основната фаланга на четвърти пръст на дясната
ръка; открито изкълчване на средната интрафалангиална става на четвърти
пръст на дясната ръка; умъртвяване на меките тъкани на четвърти пръст на
дясната ръка, наложило оперативна ампутация на същия пръст, като двете
счупвания са довели до трайно затрудняване движенията на крайниците, а
ампутацията на пръстта, вследствие умъртвяване на меките тъкани до
постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота. Д-р Б. твърди,
че непосредствено след настъпване на увреждането ищеца е търпял умерени
на моменти значителни по сила и интензитет болки и страдания, които
постепенно са затихвали, както и че оздравителния процес е приключил за 5-6
месеца, предвид настъпилите усложнения – некроза на тъканите на четвъртия
пръст на дясната ръка, което е наложило ампутирането му. Според експертите
липсват данни пострадалия да е носил предпазна екипировка, като едниствено
задължителната такава – предпазна каска не би намалила, нито предотвратила
настъпилите увреди.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният
7
случай са причиненото телесно увреждане, изразяващо се в две фрактури на
горен и долен крайник, които са довели до невъзможността ищеца да се
обслужва сам и са създали притеснения и неудобство у мъж на зряла възраст,
принуден да разчита на помощта на своята приятелка. От значение при
определяне справедливия размер на обезщетението е и факта, че една от
настъпилите увреди е довела до ампутация на пръст на дясната ръка, което
макар и неопасно за живота увреждане е предизвикало постоянно общо
разстройство на здравето и безспорно е повлияло и ще повлиява качеството на
живот на ищеца за в бъдеще, ограничило е социалните му контакти и е
създало трудности в ежедневието му. Уврежданията са се отразили негативно
и на психическото здраве на ищеца, който от весел и контактен човек, с
определено отношение към управлявания от него мотоциклет, се е превърнал
в асоциален и изпълнен със страхове такъв. Преценявайки от една страна
възрастта на увредения и факта, че оздравителния процес е приключил, но с
типичните за фрактурите остатъчни симптоми, съдът счита, че справедливия
размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 90 000 лв.. С
определеният размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта
на института за репарация на търпените от пострадалия неимуществени вреди,
като се съобразят икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране за
справедливост, ориентир, за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за това, че
първоинстанционния съд е допуснал процесуално нарушение като не е приел
доказателства представени от ищеца, а именно експертизи изготвени в хода на
досъдебното производство, а същевременно е приложил приключилото НАХД
№ 385/2022г. по описа на РС К.. Всъщност, именно това са надлежните
процесуални действия, които е следвало да извърши съда, тъй като изготвени
в друго производство експертизи не могат да се приемат като писмени
доказателства.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за това, че
допускайки процесуално нарешение, като не е приел писмени доказателства,
приложени към молба на ищеца от 01.06.2023г., съдът е определил занижен
размер на обезщетението, като е приел за недоказани твърденията за налични
8
увреди като артрити, ставни болки и проблеми с гръбначния стълб. Всъщност,
тези писмени доказателства са обсъждани от вещото лице д-р Б. и при
съобразяването им експерта е категоричен, че изкривяването на гръбначния
стълб не е в пряка причинна връзка със станалото ПТП.
Противно на възраженията на жалбоподателя, съдът счита, че приетият
от решаващия първоинстанционен съд за установен принос на ищеца за
настъпилите увреди, а именно 50 % е изцяло съобразен с установената
фактическа обстановка и най – вече с данните от приетата без възражения от
страните комплексна експертиза. Невярно е твърдението на жалбоподателя, че
са налични противоречия между приетата в наказателното производство
експертиза и комплекната такава приета в настоящото производство. Вината
за настъпилото ПТП-то на водача на лекия автомобил е установена с влязъл в
сила акт, който съгласно чл. 300 ГПК е задължителен за настоящия съд, а и за
страните. Нарушението на увредения мотоциклетист се изразява в това, че
въпреки задължението си при избиране скоростта на движение да се съобрази
с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре
пред всяко видимо препятствие – чл.20, ал.2 ЗДвП, същия е продължил да
управлява мотоциклета със скорост, несъобразена с предприетата маневра
изпреварване и движещия се в насрещната лента лек автомобил, който не му е
позволил безопасното й извършване, всичко което е наложило и навлизане от
увредения в банкета и последвалия удар в пътен знак.
Следва да се има предвид, че определения принос за настъпилото ПТП
от страна на увредения е съобразен и с установения факт от експертизата, че
отказа на препоръчително лечение на дясното ходило е допринесло за
удължаване на оздравителният период и търпените от ищеца болки и
страдания, в който смисъл е и заявеното възражение от страна на
застрахователя.
Некоректно е твърдението на жалбоподателя, че в наказателното
производство било прието, че единственият виновен за станалото ПТП е
водачът на лекия автомобил. Както в изготвената автотехническа експертиза в
досъдебното производство, така и в постановеното решение са коментирани
техническите причини за настъпилото ПТП, като е прието, че те са както
поведението на водача на лекия автомобил, така и това на управлявалия
мотоциклета.
9
С оглед приетото до тук решението следва да бъде отменено в частта, с
която иска за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените
30 000 лв. до 45 000 лв., като на ищеца се присъдят още 15 000 лв., наред с
вече присъдените 30 000 лв., а в останалата обжалвана част решението следва
да бъде потвърдено. В тежест на ответника следва да се възложи и
заплащането на допълнителна държавна такса в размер на 600 лв., както и да
се присъдят допълнително в полза на ищеца разноски за първата инстанция,
съразмерно с уважената част от иска в размер на 3195 лв.. Решението следва
да се отмени и в частта, с която е разпределена отговорността за разноски на
ищеца по отношение на ответника до размера на сумата от 1725.50 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
При този изход на спора пред въззивната инстанция разноски се дължат
и на двете страни, но доколкото такива не се установи да са направени от
въззиваемия съдът не присъжда.
На жалбоподателят се дължат разноски, които съгласно приложен
списък по чл. 80 ГПК са в размер на платено възнаграждение за един адвокат в
размер на 10 650 лв.. От насрещната страна е направено възражение за
прекомерност, което въззивният съд намери за основателно, като съобрази, че
спора пред въззивният съд не се отличава с особена фактическата и правна
сложноста, а се свежда единствено до това справедлив ли е размера на
пприсъденото обезщетението за неимуществени вреди и налице ли е принос
от страна на увредения. Затова и като отчита, че производството е
приключило в едно съдебно заседание, съдът счита, че платеното
възнаграждение следва да бъде коригирано в посока неговото намаляване до
5000 лв., като счита, че този размер е справедлив и обоснован. Така в полза на
жалбоподателя ще се присъдят разноски за въззивната инстанция, съразмерно
на уважената част от жалбата в размер на 714.29 лв., представляващи платено
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 78 от 13.02.2024г., постановено по т.д. № 115 по
10
описа за 2023г. на ОС Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявения от Г.
Ц. Г. ЕГН ********** от с. К., Община К. против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.ш. №*** иск за
заплащане на сума над 30 000 лв. до претендираните 45 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие ПТП, станало на 09.08.2020г.,
причинено виновно от С.Л.С. при управление на лек автомобил О.З., с рег.
№*********, ведно със законната лихва от 18.11.2022г. до окончателното им
заплащане;
в частта, с която е осъдено ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********** със седалище
и адрес на управление гр. С., бул. С.ш. №*** да заплати на Г. Ц. Г. ЕГН
********** от с. К., Община К. разноски за първоинстанционното
производство в размер на 2 133.53 лв. и
в частта, с която е осъден Г. Ц. Г. ЕГН ********** от с. К., Община К. да
заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********** сума в размер на 1917.18 лв.,
разноски за първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. С.ш. №*** да заплати на Г. Ц. Г. ЕГН ********** от с.
К., Община К. сума в размер на 15 000 лв., наред с вече присъдените
30 000лв., представляща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, вследствие ПТП, станало на 09.08.2020г.,
причинено виновно от С.Л.С. при управление на лек автомобил О.З., с рег.
№*********, ведно със законната лихва от 18.11.2022г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. С.ш. №*** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд П. държавна такса в размер на 600 лв..
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. С.ш. №*** да заплати на Г. Ц. Г. ЕГН ********** от с.
К., Община К. сума в размер на 3195 лв., представляваща разноски пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА Г. Ц. Г. ЕГН ********** от с. К., Община К. да заплати на ЗК
11
„Л.И.“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
С.ш. №*** сума в размер на 1725.50 лв., представляваща разноски пред
първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. С.ш. №*** да заплати на Г. Ц. Г. ЕГН ********** от с.
К., Община К. сума в размер на 714.29 лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12