РЕШЕНИЕ
№ 4142
гр. Варна, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110109985 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т. и.“ ЕООД твърди, че на 21.06.2023 г. възложил на ответника
Н. Д. Д. извършването на строително-монтажни работи на строителен обект
„Жилищна сграда с административен адрес гр. *********“. Сочи, че
сключеният между страните договор за изработка е обективиран в
споразумение от 21.06.2023 г. С анекс от 27.06.2023 г. към него страните
уговорили цената на част от възложените СМР, а именно – лепене и
дюбелиране топлоизолация по всички фасади, в размер на 11 150 лева.
Съгласно анекса ищецът заплатил на ответника аванс в размер на 5600 лева, за
което последният подписал разписка.
Уточнява, че наред със СМР, предмет на споразумението и анекса,
възложил на ответника да сглоби строително скеле, собственост на „Т. и.“
ЕООД, срещу възнаграждение от 1000 лева. Сочи, че сумата е платена на Д. с
разходен касов ордер на 22.06.2023 г., като той изпълнил така възложената
работа.
Поддържа, че след получаване на аванса по анекса от 27.06.2023 г.
ответникът повече не се явил на строителния обект и не изпълнил нищо от
възложените му СМР. Навежда доводи, че възложил същите СМР на друго
лице, за да спази сроковете за изпълнение на строежа, уговорени с
инвеститора. Заявява, че поради изложеното изпълнението на СМР от
ответника е станало безполезно.
С исковата молба е направено изявление за разваляне на договора за
1
изработка по вина на ответника.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 2800 лева, частичен иск от сума в размер на 5600 лева, представляваща
платена на отпаднало основание сума по споразумение от 21.06.2023 г. със
сключен към него анекс от 27.06.2023 г., развалено от ищеца поради
неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране
на исковата молба в съда – 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявения иск.
Потвърждава наличието на облигационни отношения между страните,
възникнали въз основа на представеното с исковата молба споразумение.
Поддържа, че в последното не са включени допълнителните СМР, изразяващи
се в подготовка на терена, грундиране на сградата, хастарно лепене, каменна
вата надвишаваща 50 см., къртене на бетонни неравности, товарене и
разтоварване на материали. Твърди, че изпълнил възложената работа, като
монтирал на обекта 730 кв. м. скеле. Сочи, че за посочената работа ответникът
му дължи сума в размер на 4 лева на кв. м. или общо 2920 лева, от която му е
заплатена само част в размер на 1000 лева. Заявява, че извършените дейности
на обекта не са му заплащани своевременно. След започване на СМР
допълнително му било възложено лепене на топлоизолация и каменна вата,
във връзка с което бил сключен анексът от 27.06.2023 г. Твърди, че по тази
поръчка не е заплатена никаква сума, въпреки че възложената работа е
изпълнена и приета от техническия ръководител на обекта.
Ответникът излага, че след изразходване на аванса и изпълнение на част
от възложената работа уведомил „Т. и.“ ЕООД, че ще извърши останалите
дейности след заплащане на аванс и за тях. Тъй като това не било сторено,
прекратил работата си по обекта, за което уведомил ищеца.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото наличието на валидно
възникнало облигационно отношение между тях по договор за изработка,
обективиран в споразумение от 21.06.2023 г. със сключен към него анекс от
27.06.2023 г., по силата на който ответникът следвало да извърши СМР на
строителен обект „Жилищна сграда с административен адрес гр. *********“;
че ищецът е заплатил на ответника авансово сума в размер на 5600 лева.
Видно от съдържанието на приложеното към исковата молба
споразумение, възложените на ответника СМР включват монтаж и демонтаж
на скеле; лепене на топлоизолация, дюбелиране и извършване на циментова
2
шпакловка; полагане на минерална мазилка и грундиране; лепене,
дюбелиране и шпакловка на ивици от каменна вата; монтаж на лайсни,
водобран, външен PVC ъгъл и орнамент. Съгласно сключения между страните
анекс от 27.06.2023 г. ищецът следвало да заплати аванс в размер на 5600 лева,
представляващ 50 % от предварително замерените и остойностени СМР,
включващи лепене и дюбелиране на топлоизолация и ивици от каменна вата.
Към писмените доказателства по делото е приобщен разходен касов
ордер, удостоверяващ заплащането на сума в размер на 1000 лева в полза на
ответника за монтаж на скеле, извън заплатения анекс от 5600 лева по анекса
към споразумението.
От показанията на водения от ищеца свидетел Г. К. К., преценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че след заплащане на
аванса по сключения между страните договор за изработка ответникът се
явявал на обекта в продължение на една седмица, през която монтирал скеле.
След като завършил монтажа на скелето, за което му било заплатено, изчезнал
и спрял да отговаря на обаждания. Последният не извършил нищо от
възложената му работа по фасадата на сградата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, следва да се установи наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало
облигационно отношение между страните по договор за изработка; 2) ищецът
да е заплатил аванс по договора; 3) договорът да е бил развален надлежно от
изправния кредитор поради виновно неизпълнение на договорно задължение
на ответника.
Между страните в настоящото производство е безспорно наличието на
първите две от горепосочените материалноправни предпоставки, като спорът
е съсредоточен върху въпроса дали ответникът е изпълнил задълженията си по
договора. Последният, независимо от разпределената му доказателствена
тежест, не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи
този факт. Нещо повече, от показанията на разпитания по делото свидетел
става ясно, че извършена от ответника Н. Д. работа на процесния обект се
изчерпва с монтажа на скеле, за което му е заплатено, видно от представените
по делото писмени доказателства. Установява се, че ответникът не е изпълнил
нищо от описаните в анекса от 27.06.2023 г. СМР, във връзка с които именно
му е заплатен аванс от 5600 лева.
Поради изложеното следва да се приеме, че с отправеното с исковата
молба изявление „Т. и.“ ЕООД е развалило сключения между страните
договор, поради което и заплатените въз основа на същия суми подлежат на
връщане като дадени на отпаднало основание.
Поради така изложените съображения предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
3
По разноските:
При този изход на спора и съобразно изричното искане на ищеца, на
последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същите възлизат на 1112 лева и включват
заплатената от страна държавна такса за образуване на производството в
размер на 112 лева, както и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ
НА „Т. и.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, СУМАТА ОТ 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева, частичен иск
от сума в размер на 5600 лева, представляваща платена на отпаднало
основание сума по споразумение от 21.06.2023 г. със сключен към него анекс
от 27.06.2023 г., развалено от ищеца поради неизпълнение, ведно със
законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда
– 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ
НА „Т. и.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, СУМАТА ОТ 1112 /хиляда сто и дванадесет/ лева, представляваща
извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника Н. Д. Д., ЕГН **********, че може да преведе
сумите, присъдени в полза на ищеца „Т. и.“ ЕООД, ЕИК *******, по банкова
сметка с IBAN BG************.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4