Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Б въззивен състав, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Димова ч.гр.д. № 13567 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 6194/12.11.2020 г. на длъжника в
изпълнително производство „Д.З.“ АД, подадена чрез юрисконсулт М.М.с приложено към нея
пълномощно, срещу отказа за
намаляване на приетия за събиране по делото адвокатски хонорар, обективиран в съобщение с изх. № 8604/09.11.2020 г. Съдържат
се оплаквания за неправилност и необоснованост на отказа на съдия-изпълнителя.
Според жалбоподателя в случая е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
тъй като изпълнителното дело не се характеризира с никаква правна и фактическа
сложност, а извършените по делото действия се изразяват единствено в подаване
на молба за образуване на производството. Освен това събирането на сумата от
длъжника застраховател не би било трудно осъществимо. Счита, че в случая е
дължимо единствено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата за
минималните размери /НМРАВ/ на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв.
При условията на евентуалност иска да размерът на адвокатското възнаграждение
по чл. 10, т. 2 НМРАВ бъде редуциран до предвидения минимален размер. Претендира се присъждане на разноски за платена държавна такса и такси по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище с вх. № 6478/30.11.2020 г. от взискателя в изпълнителното дело Е.Д.Д., подадено чрез адв. Б.О., с
пълномощно от изпълнителното производство, в което е
изложено становище за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че
претендираното в изпълнително производство адвокатско възнаграждение
съответства на минималния размер, предвиден в НМРАВ. Отделно неоснователни били и възраженията на
длъжника по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като доколкото не е постъпило доброволно
изпълнение без съдействието на адвокат, взискателят
не би могъл да реализира правата си. Твърди, че му се дължи адвокатско
възнаграждение по чл. 10, т. 1 НМРАВ както за образуване на изпълнителното
производство, така и по чл. 10, т. 2 НМРАВ за процесуално представителство.
Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.
В изложени мотиви по обжалваните действия ЧСИ М.К.е посочил, че по делото
са представени доказателства за заплащане на адвокатски хонорар от взсикателя в размер на 885 лв. и тази сума е начислена съгласно чл. 10, т. 1
и т. 2 НМРАВ, като същата отговаря на
правната и фактическа сложност на делото, а и надвишава минималният хонорар според разпоредбите на НМРАВ
от 856, 38 лв. с незначителна сума. Сочи, че адвокатът на взискателя
е положил труд и усилия, изразяващи се в депозиране на молба за образуване на
делото и проучване имуществото на длъжника, както и извършване на справки в
хода на производството, депозирано било становище по възражението на длъжника,
както и отговор на подадената жалба, поради което хонорар в този размер бил
напълно оправдан. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните и като
се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Производството по изпълнителното дело № 20207880400450 по описа на ЧСИ М.К.., с рег. № 788 на КЧСИ и район на действие
СГС е образувано по молба от 01.09.2020 г. на Е.Д.Д. срещу „Д.з.“ АД за събиране на
сумите по изпълнителен лист, издаден на 25.08.2020 г. от Софийски апелативен съд по гр.д. № 4953/2019
г., с който „Д.з.“ АД е осъдено да ѝ заплати сумата от 21 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди по повод възникнало на 21.01.2018 г. пътнотранспортно произшествие, ведно
със законната лихва върху тази сума от 09.05.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането. Посочено, че молбата е подадена от адв. Б.О., а молителката се представлява от адв. В.О..
Поискано е на основание чл. 426, ал. 1 ГПК да бъде образувано изпълнително дело
и на длъжника да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение по чл. 428, ал.
1 ГПК. В случай, че в срока не постъпи доброволно изпълнение е поискано да се
пристъпи към принудително изпълнение.
Приложен е договор от 01.09.2020 г. за правна
защита и съдействие, сключен между Е.Д.Д. и адв. Б.О. с предмет образуване на изпълнително дело и
предприемане на действия с цел удовлетворяване на вземанията, в който е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 855 лв. и е посочено, че същото
е изплатено в брой.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника „Д.з.“ АД на 01.09.2020 г. Не е постъпило доброволно изпълнение в
срок, в която се съдържа постановление на ЧСИ К.за приемане за събиране на
сумата от 885 лв. за адвокатско възнаграждение и такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ.
Постъпила е молба с вх. № 4888/04.09.2020 г.,
подадена чрез юрисконсулт К.Р.с приложено от дружеството длъжник пълномощно, с
която е поискал претендираните от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат редуцирани с оглед
действителната и правна сложност на делото, както и спрямо новоопределения
размер на адвокатски хонорар да се начисли пропорционална такса по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
С молба от 21.09.2020 г. адв.
О.е поискала да се извърши справка за банкови сметки на длъжника.
По делото са изпратени запорни
съобщения до „Уникредит Булбанк“ АД, „Първа
инвестиционна банка“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Обединена българска
банка“ АД, „Търговска банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Експресбанк“
АД и „Юробанк България“ АД и е наложен запор на
банковите сметки на длъжника, за което той е уведомен със съобщение, връчено му
на 24.09.2020 г.
С писмо от 25.09.2020 г., изпратено по електронна
поща от длъжника до ЧСИ М.К.., същият е уведомен, че длъжникът ‚Д.З.“ АД е
изпълнил задължението си по изпълнителното дело, тъй като по наложен запор е
преведена търсената сума от 29 455, 66 лв. и е поискано вдигане на всички
запори. Съдебният изпълнител е изпратил съобщения до банките за вдигане на запорите.
По изп.д. № 20207880400450 е постъпило
становище с вх. № 6096/09.11.2020 г. от адв. О.в
качеството ѝ на процесуален представител на Е.Д.Д.
по повод искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, в което се поддържа,
че искането е неоснователно.
Със съобщение с изх. № 8604/09.11.2020 г. ЧСИ М.К.е
оставил без молбата с вх. № 4888/04.09.2020 г. на „Д.з.“ АД, а този му акт е
предмет на обжалване в настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. Подател е процесуално легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса и като такава е допустима.
Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира същите. Такъв орган е съдия-изпълнителят. Актът на съдия-изпълнителя по повод на възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски подлежи на съдебен контрол.
Предмет на проверката при жалба срещу постановлението за разноските /в настоящия случай обективирано в поканата за доброволно изпълнение/ по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника, включително и дължимостта на възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително дело и такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ. По преценка на настоящия състав жалбата е основателна, а постановлението за разноските е неправилно и следва да бъде отменено.
В случая по изпълнителното дело е приложен договор
за правна защита и съдействие, сключен между взискателя Е.Д.Д.
и адв. Б.О., от който е видно, че размерът на
уговорения и платен адвокатски хонорар е 855 лв.
По същество възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение е основателно.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Изпълнителното дело, за което са заплатени спорните
разноски, не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Единственото процесуално
действие, извършено от представителя на взискателя след подаването на молбата за принудително изпълнение, е подаване на молба от
21.09.2020 г., с която е поискано да се извърши справка за банковите сметки на
длъжника. Нито в молбата за образуване на изпълнителното производство е
конкретизирано имущество на длъжника, към което да се пристъпи към изпълнение,
нито в последващата молба е посочена банкова сметка, ***,
поради което и съдът намира направените искания за бланкетни.
Същевременно не е направено и възглагане по чл. 18 ЗЧСИ.
При тези данни настоящият състав намира, че по
изпълнителното дело не се
е осъществило процесуално представителство, което да обуславя заплащане на
хонорар, различен от този за образуването на делото по чл. 10, т. 1 НМРАВ в
размер на 200 лв. Съгласно прокламирания в чл. 3 ГПК принцип на
добросъвестност участващите в съдебните производства лица и
техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В случая адв. О.не е посочила конкретни способи за изпълнение на претендираните
по издадения изпълнителен лист вземания. Не следва да се игнорира
обстоятелството, че длъжник по процесното
изпълнително дело е застраховател – „Д.з.“ АД, поради което и своевременното получаване на
сумите по изпълнителния лист не би било особено затруднено за взискателя. По отношение на този
длъжник са наложени запори на известни на съдебния изпълнител банкови сметки и
в рамките на същия месец, в който е образувано изпълнителното дело сумите по
поканата за доброволно изпълнение са събрани.
При това положение настоящия състав намира, че
подадената от „Д.з.“ АД жалба по отношение на размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение от ЧСИ М.К.по изп.д. № 20207880400450 е основателна и следва да
бъде уважена, а дължимите
на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на сумата от 200 лева. В допълнение следва да се посочи, че депозирането на становище по въпроса
за разноските в частност за адвокатския хонорар не следва да бъде взето
предвид, доколкото не представлява искане за предприемане на изпълнителни
действия.
Предвид изложеното и доколкото размерът на
приетото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение, дължимо в
полза на взизкателя е намалено до 200 лева, то следва да бъде редуциран и
размерът на дължимата пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Съгласно т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 10 000 лева до 50 000 лева – 820 лева + 6 на сто за горницата над 10 000 лева. Следователно дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата от 26 216, 67 лв., като дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху това парично вземане е в размер на 1 793 лв.
Поради изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че таксата, дължима по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, посочена в поканата за доброволно изпълнение, е
незаконосъобразна в частта за сумата над 2 151, 60 лв. /с ДДС/ до
определения от ЧСИ размер от 2 248, 93 лв.
По отношение на
разноските:
Съдът приема, че следва да
отстъпи от застъпваното до момента становище, че и в това производство по жалба
по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК разноски се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 ГПК не е
приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението.
За този извод съдът съобрази , че от начислените разноски може да се оплаче не
само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото
всяка страна в производството по ГПК може да е недоволна от разпределението на
отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната
следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане
недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с
жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство
е идентично с това по чл. 248 ГПК, поради което и съдът приема, че за
производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело
приложими са правилата за производството по чл. 248 ГПК по исковото дело.
Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебни разноски по
делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу
неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва
решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК
е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни
разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски.
Предметът на производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на
адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране
на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По
същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по
обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения и за съдебни разноски в
процеса относно разноските /в този смисъл Определение № 254/05.08.2020 г. по
ч.т.д. № 810/2020 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение №
278/01.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1338/2020 г. на ВКС, III –
то г.о., Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г. по описа на
ВКС, III г.о./. при така възприетото искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.
Поради
изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 6194/12.11.2020 г. на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** –
длъжник по изпълнението, отказа на
ЧСИ М.К.., обективиран в
съобщение с изх. № 8604/09.11.2020 г., за изменение на постановлението за разноски, съдържащо се в покана за доброволно изпълнение с
изх. № 6892/01.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207880400450 по описа на ЧСИ М.К.., с рег. № 788 към Камарата на ЧСИ, с район на действие –
СГС, в частта относно възложените на длъжника разноски по изпълнението за
дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение и в частта, с която е определен
размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановлението
за разноски, съдържащо се в покана
за доброволно изпълнение с изх. № 6892/01.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207880400450 по описа на ЧСИ М.К.., с рег. № 788
към Камарата на ЧСИ, с район на действие – СГС като НАМАЛЯВА разноските за дължимо на взискателя
Е.Д.Д. с
ЕГН ********** от длъжника
„Д.З.“ АД, ЕИК *******по изпълнително дело № 20207880400450 по описа на ЧСИ М.К.., с рег. № 788 в
КЧСИ, с район на действие – СГС,
адвокатско възнаграждение на 200 лева и размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ на
2 151 лева /с ДДС/.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се изпрати на ЧСИ и на страните за сведение и съобразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2..