№ 12152
гр. София, 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110142329 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „........“ ЕАД, ЕИК ...... срещу В. К. С., ЕГН
********** – в лично качество и в качеството на универсален правоприемник на починалата
в хода на процеса първоначална ответница К. В. С., ЕГН **********, конституиран по реда
на чл. 227, ал. 1 ГПК с определение № 5741/03.02.2025 г., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми във връзка с топлоснабден имот с абонатен № ....... 1./ сумата 740,95 лева – главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С............, с
абонатен № ......... 2./ сумата 16,74 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на депозиране на исковата
молба 28.07.2023 г. до окончателното плащане, 3./ сумата 156,71 лева – мораторна лихва
върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 11.07.2023 г., и 4./ сумата 4,23 лева –
мораторна лихва върху втората главница за периода 15.08.2020 г. – 11.07.2023 г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че К. В. С., лично и в качеството си на
наследник по закон на К. И. С., и В. К. С., в качеството си на собственици на процесния
имот, са били потребители на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ в исковия период, поради което са били обвързани от договор за продажба при
Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за
процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за
плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия.
Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението
е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от
фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна
собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответниците не са изпълнили
задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово
разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане се дължи и мораторна
лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. С оглед на
смъртта на К. В. С. в хода на процеса за задълженията на същата отговаря ответникът В. К.
С. като неин единствен наследник по закон.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
В. К. С..
С Определение № 19443/30.04.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, „...........“ ЕООД, като трето лице – помагач на страната на ищеца.
С молба от 06.06.2025 г. третото лице – помагач на страната на ищеца – „...........“
ЕООД, изразява становище за основателност на предявените искове.
С молба вх. № 203369/11.06.2025 г., депозирана след насрочване на делото, от
ответника В. К. С., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
адвокат Р. М., се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Релевира се
възражение за изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти /л. 117/, видно от
който на 26.10.1984 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот между
Председателя на ИК на Общинския народен съвет и купувачите К. И. С. и К. В. С., по
силата на който последните двама за придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 26, с адрес: гр. С.......... със застроена площ от
65,34 кв. м. /подробно индивидуализиран/.
Видно от представения по делото протокол от проведено на 12.09.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С................ /л. 14/,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „...........“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на
етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които
с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици за
имот с абонатен № 103860 /л. 17/ е посочено лицето К. И. С., срещу което е положен
саморъчен подпис, неоспорен в настоящия процес.
На 24.09.2002 г. е сключен договор между „...........“ ЕООД и етажната собственост
с адрес: в гр. С................ /л. 12/, по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
предоставяне на информация от "........" ЕАД за показанията на топломера за отчетния
период.
По делото е ангажиран Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „........“ ЕАД
– в качеството на възложител и „...........“ ЕООД – в качеството на изпълнител /л. 25/, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ –
024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение. Съгласно Раздел II, т. 1 от договора същият се сключва за срок от 3 години
и влиза в сила от 01.05.2020 г.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № РИС23-УГ-51-7722/20.09.2023 г.,
издадено от Столична община – район „И.“ /л. 50/ е, че К. И. С. е починал на 17.05.2009 г.,
като е оставил за свои наследници по закон следните лица: К. В. С. – преживяла съпруга, и
В. К. С. – син.
По делото са представени и приети Обща фактура № **********/31.07.2020 г. и
Обща фактура № **********/31.07.2021 г. /л. 21-23/ с посочен получател К. И. С., гр.
С.............
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат ********** /л. 24/.
От третото лице – помагач „...........“ ЕООД, с молба от 06.06.2025 г. /л. 110 и сл./, са
2
представени и приети като доказателства по делото 2 броя индивидуални справки за
отопление и топла вода, съставени от топлинния счетоводител относно топлоснабден имот
с абонатен № 103860 за периодите 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. с
посочен в тях клиент К. И. С., както и 1 брой протокол за реален отчет до процесния
апартамент за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 1 бой констативен протокол за
неосигурен достъп до редица апартаменти в процесната етажна собственост, сред които и
апартамент № 26.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–
техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно
счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр.
С........, е измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е
отчитан всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати от общото
количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище са налице 4 броя
отоплителни тела – радиатори, на които не са монтирани топлинни разпределители и
термостатни вентили /тъй като радиаторите са демонтирани/затапени/, като в имота има и 1
брой водомер за отчитане на БГВ. В периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. в имота с абонатен №
..... не е извършвано дялово разпределение от 4 броя ИРРО поради наличие на
демонтирани/затапени радиатори. За периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за имота са
начислявани суми за ТЕ за битово горещо водоснабдяване – на база реален отчет, въз основа
на показанията на 1 брой технически изправен водомер за топла вода, а за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. – на база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“, за 1
брой потребител с нормативно определен разход в размер на 140 л. топла вода за
денонощие. За целия процесен период за имота са начислявани и суми за ТЕ за сградна
инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и
пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се
формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е установил, че за
процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 484,08 лева по прогнозно
потребление и 376,19 лева за доплащане от абоната, т. е. общо 860,27 лева, в която сума не
са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Установява
се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице „.....“
ЕООД, като в заключение експертът е посочил, че разпределението е извършено в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в
абонатната станция на процесния адрес, е технически изправен и преминавал метрологични
проверки през всеки две години. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло експертното
заключение, като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област и
същевременно неоспорено от страните по делото.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № ......... г., издаден от Столична
община – район „И.“ /л. 81/, К. В. С. е починала на 30.01.2024 г., като е оставила за свой
единствен наследник по закон В. К. С. – син.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно,
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
3
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидн. в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите
/чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
От приетия по делото като писмено доказателство Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти се установява, че процесният
апартамент № 26, находящ се в гр. С.......... е придобит на 26.10.1984 г. от съпрузите К. И. С.
и К. В. С., в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. На 17.05.2009 г. К. И. С. е
починал, като с факта на неговата смърт СИО е прекратена и трансформирана в обикновена
съсобственост. По силата на наследственото правоприемство притежаваните от К. И. С.
вещни права върху апартамент № 26 са придобити от неговите наследници по закон лица: К.
В. С. – преживяла съпруга, и В. К. С. – син /съобразно приетото по делото Удостоверение за
наследници изх. № РИС23-УГ-51-7722/20.09.2023 г., издадено от Столична община – район
„И.“/. Така съсобственици на имота са станали последните двама, при следните квоти: ¾
идеални части за К. В. С. /от които 1/2 лична собственост по договора за продажба на
недвижим имот от 26.10.1984 г. и ¼ - по наследствено правоприемство от починалия й
съпруг/, и ¼ идеална част за В. К. С.. По делото не се твърди и не се установява след
придобиване на собствеността върху имота при посочените квоти и до края на исковия
4
период /30.04.2021 г./ първоначалните ответници К. В. С. и В. К. С. да са се разпоредили с
правото на собственост върху същия за исковия период. С оглед на така приетото
настоящият състав счита, че последните двама, в качеството си на собственици на
топлоснабдения имот, са имали качеството на потребители на ТЕ за битови нужди по
смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. същите са имали в процесния период качеството на
„битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Дн." от 14.01.2008 г.,
Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответниците не твърдят, а и не се установява да са
упражнили това право срещу ОУ на „........“ ЕАД, поради което настоящият състав намира, че
същите са ги приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставка на ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа, като видно от протокол от
общо събрание на етажната собственост от 12.09.2002 г., списък към него и договор от
24.09.2002 е, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. С........, са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач – „...........“
ЕООД. Последното обстоятелство се установява и от неоспорените констатации на СТЕ.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки един потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, и в изпълнение на така възложената му с доклада по делото
5
доказателствена тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на СТЕ,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и на допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение, че за процесния период
ищецът е изпълнил задължението си за доставя топлоенергия до абонатната станция, като
въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и
количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на
помещенията, до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се
състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1,
т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени
доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични
проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция.
При съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства – в т. ч.
индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период, констативен протокол за
неосигурен достъп, формуляр за реален отчет и неоспореното заключение на СТЕ, се
установява, че в исковия период в апартамент с абонатен № ....... не е извършвано дялово
разпределение от 4 броя ИРРО поради наличие на демонтирани/затапени радиатори. За
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за имота са начислявани суми за ТЕ за битово горещо
водоснабдяване – на база реален отчет, въз основа на показанията на 1 брой технически
изправен водомер за топла вода, а за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. – на база
„служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“, за 1 брой потребител с нормативно
определен разход в размер на 140 л. топла вода за денонощие. За целия процесен период за
имота са начислявани и суми за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на
съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата
ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния
извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. При
извършените изчисление експертът е установил, че за процесния период сумите за
потребена ТЕ възлизат на 484,08 лева по прогнозно потребление и 376,19 лева за доплащане
от абоната, т. е. общо 860,27 лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено
плащане и стари задължения, ако има такива. При тези доказателства съдът приема, че за
процесния период до имота е доставяна ТЕ съобразно уговореното, като количеството ТЕ е
разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. С оглед на принципа на диспозитивното начало и като съобрази, че ищецът
претендира сума в размер, по-нисък от изчисления от СТЕ, съдът приема, че искът за
главница за цена на доставена ТЕ е доказан по основание и в пълния заявен размер от 740,95
лева, при правилно посочени от ищеца квоти на ответниците: ¾ за К. В. С. и ¼ за В. К. С..
Предвид настъпилата в хода на процеса смърт на първоначалната ответница К. В. С. и
обстоятелството, че неин единствен наследник по закон е вторият ответник, то последният
се явява материално отговорен за вземането за неплатена цена на доставена топлинна
енергия в пълния предявен размер от 740,95 лева.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК отговорът на исковата молба трябва
да съдържа възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. На
основание чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не
вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ
или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства. За тази последица ответникът е предупреден в разпореждането по реда на чл.
131 ГПК, като предупреждение се съдържа и в съобщението за връчването му, а последното
е връчено редовно на основание чл. 45 ГПК. Установените в разпоредбата на чл. 133 ГПК
последици, придават на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК характера на преклузивен – съдът няма
право да вземе предвид възражения, релевирани след изтичане на този срок. Ранната
преклузия на процесуални права е законодателен израз на концентрационното начало в
гражданския процес, залегнало в действащия процесуален закон. По приложението на
6
установения в разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ГПК срок е формирана константна съдебна
практика, включително задължителна такава (т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС), според която с изтичането му се преклудира възможността на ответника
да навежда фактически и материалноправни възражения срещи иска, които не са свързани
със служебното приложение на материалния и процесуалния закон, като в тази категория се
включва и възражението за изтекла погасителна давност.
Предвид изложеното, съдът не следва да разглежда по същество възражението на
ответника, наведено за първи път в молба вх. № 203369/11.06.2025 г., че вземанията му са
погасени по давност, като преклудирано на основание чл. 133 ГПК.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е реално извършена.
Между страните не се спори, че услугата дялово разпределение е била реално
извършена, което обстоятелство се потвърждава и от представените от третото лице –
помагач 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода, съставени от топлинния
счетоводител относно топлоснабден имот с абонатен № ..... за периодите 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
По делото е ангажиран Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „........“ ЕАД –
възложител и „...........“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този
договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение. Съгласно
Раздел II, т. 1 от договора същият се сключва за срок от 3 години и влиза в сила от
01.05.2020 г.
С оглед на горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото
да получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и предявения иск за
установяване на нейната дължимост е установен по своето основание и в предявения от
ищеца размер.
7
Всяка от уважените главници следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.07.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „........“
ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "М." на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл.
33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от
12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за заявените вземания за цена
8
на топлинна енергия за целия процесен периода не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на
НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
исковия период възлиза на претендирания такъв от 156,71 лева.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 28.07.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явява неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищцовото дружество претендира разноски за платена държавна такса, депозит за СТЕ
и юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в негова полза
следва да се присъди сумата в размер на 547,47 лева.
Ответникът не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН ********** – лично и в качеството на конституиран по реда
на чл. 227 ГПК правоприемник на починалата в хода на процеса К. В. С., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „........“ ЕАД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. С..........
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер
на 740,95 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. до топлоснабден имот, находящ се
в гр. С............, с абонатен № ......... сумата в размер на 16,74 лева – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
01.06.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.07.2023 г., до окончателното плащане,
както и сумата в размер на 156,71 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 11.07.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 4,23 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.08.2020 г. – 11.07.2023 г.
ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „........“ ЕАД, ЕИК ...... със
седалище и адрес на управление: гр. С.......... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
на 547,47 лева – разноски в исковото производство по гр. д. № 42329/2023 г. на СРС, 29
състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „........” ЕАД – „...........“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9