Решение по дело №637/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 148
Дата: 23 ноември 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Ралица Герасимова
Дело: 20214500600637
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Русе, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Милена Пейчева

Ралица Герасимова
при участието на секретаря Маня Пейнова
в присъствието на прокурора Борислав Иванов Велков (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600637 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 08.03.2021 г. по НОХД №2186/2018 г., Русенски районен съд, НО,
2-ри наказателен състав е признал подс. В. Г. Й. за виновен в това, че през периода
06.08.2015 г. - 04.12.2015 г., в с. Щефънещии де Жос, общ. Щефънещии де Жос, окр. Илфов,
Република Румъния и в гр. Букурещ, Република Румъния, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил заблуждение у Х.Ц., гражданин на И., живущ в гр. Букурещ, Република
Румъния, генерален представител на „C.A.I.“ SRL — заявил му, че е изпратен като
представител на „И- ООД", гр. Разград от Д.И.О. - мениджър на последното, да получи
сумата от 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/,
представляваща остатъчна 50% дължима сума по Договор за покупко-продажба от
20.06.2015 г. на сирене „Липник" и сирене „Капанско", сключен в гр. Русе между „И-“ ООД
гр. Разград, като доставчик и „C.A.I." SRL гр. Букурещ, Република Румъния, като получател,
и в резултат на това заблуждение Х.Ц. издал и му предоставил чек, серия UGBI1BN 0029741
от 06.08.2015 г. за сумата от 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13
024.84 лева/ в полза на „И-“ ООД гр. Разград, с управител М.О.О. от гр. Разград, обл.
Разград, който чек бил джиросан на 27.11.2015 г. в полза на „A.T.”SRL, с управител К.Е.Г.,
от гр. Букурещ, Република Румъния, като последният на 02.12.2015 г. предявил чека за
плащане пред Ге Гаранти Банк гр. Букурещ, Република Румъния, в следствие на което
получил на 04.12.2015 г. сумата по чека по банкова сметка на „A.T.”SRL, с което причинил
на „И-“ ООД, гр. Разград, имотна вреда в размер на 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро,
1
равняващи се на 13 024.84 лева/, поради което и на основание чл.209, ал.1 и чл.54 от НК му е
наложил наказание “Лишаване от свобода” за срок от две години, чието изтърпяване било
отложено за изпитателен срок от четири години.

Със същия съдебен акт на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият В. Г. Й. бил
осъден да заплати в полза на конституирания в производството граждански ищец „И-“ ООД,
ЕИК:*********, гр. Разград, с управител М.О.О. от гр. Разград, обл. Разград обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в размер на 6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева,
ведно със законната лихва, считано от 04.12.2015 г., както и разноски в размер на 940 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бил осъден да заплати 398,17лв.
по сметка на ОСО в ОП – Русе, по сметка на РРС 207,52 лв. и 521 лв. държавна такса.
Недоволство от присъдата е изразил адв. Я.П. – упълномощен защитник на
подсъдимия Й.. В бланкетно подадена въззивна жалба защитникът твърди, че съдебният акт
е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон. Моли присъдата да бъде
отменена и постановена нова такава от въззивния съдебен състав с оправдателен
диспозитив. В допълнително подадени писмени съображения се навежда твърдение, че
възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка не кореспондира с приобщените
доказателства и се развиват подробни съображения в последната насока. Оспорва годността
на част от приобщените в производството гласни доказателства. Сочи още, че не е било
доказано по изискуемия от закона несъмнен начин, че подс. Й. е получил каквито и да е
суми от св. Г. като конкретизира, че показанията на последния в тази насока не се подкрепят
от други доказателства и се позовава на римското правило Unus testis, nulus testis. Счита, че
не са били събрани доказателства и досежно субективна съставомерност на деянието.
С жалбата не е направено искане за събиране на нови доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Русенска окръжна прокуратура навежда
твърдение за неоснователност на жалбата като моли присъдата на РРС да бъде потвърдена
изцяло. Счита, че в рамките на разглеждане на делото от страна на първата съдебна
инстанция не са били допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения, като отмереното на подс. Й. наказание е било съобразено с отегчаващите и
смекчаващите отговорността му обстоятелства. В този смисъл моли атакувания съдебен акт
на РРС да бъде потвърден изцяло.
Повереникът на гражданския ищец в производството – адв. Х. моли присъдата на
РРС да бъде потвърдена в гражданско осъдителната и част. В тази връзка конкретизира, че
безспорно е доказано реализирането на деликта от страна на подсъдимия, в пряка причинна
връзка, с който ощетеното ЮЛ е претърпяло имуществени вреди и счита иска за доказан по
основание и размер.
В съдебно заседание подс. В.Й. – лично и чрез упълномощения си защитник
пледира за отмяна на атакуваната присъда съобразно изложените в жалбата искания и
съображения. Допълнително развива съображения, че користната цел, изискуема от
2
законодателя за да е деянието съставомерно по този текст от НК не е била налична към
момента на започване на договарянето между румънското и българското дружество. Твърди
още, че не са били събрани доказателства за активно поведение в насока въвеждане в
заблуждение на представителя на румънския търговец. Развива съображения, че не могат да
се поставят в основата на доказателствени изводи показанията на св. Ц. и св. А.К.-както тези
от досъдебното производство, така и събраните в рамките на съдебното дирене пред РРС.
Посочва и противоречие в абривиатурата на ощетеното юридическо лице, което според
защитата поставя под съмнение кой конкретно е пострадалия субект. Сочи още, че не следва
да се ценят и показанията на св. Г., предвид обстоятелството, че същите не са подкрепени от
други годни доказателства или средства за установяване на такива. Моли подсъдимият да
бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление
по чл.209, ал.1 от НК.
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира следното:
Доказателственият анализ на РРС е формиран на основата на показанията на
свидетелите Д.О., М.О., Ц., А.К., Н. Н., К. – Е. Г. и Д.Е., от писмените доказателства и
доказателствени средства по делото, както и от експертните заключения на назначените и
изслушани съдебно почеркови експертизи.
Изброената доказателствена съвкупност въззивният съд, както и
първостепенният преценява като достатъчна за пълноценното изясняване на значимите за
процеса обстоятелства.
Въз основа на нея се установява, че „И-“ ООД - гр. Разград било с основен
предмет на дейност „производство на мляко и млечни продукти” и притежавало мандра в с.
Липник, обл. Разград. Съдружници в него били св. Д.О. - мениджър, А.Х., който не
извършвал конкретна дейност и св. М.О., която била управител на дружеството. Всички
сделки се реализирали от св. Д.О., а св. М.О., която била негова съпруга ги оформяла
документално.
Подс. В.Й. бил известен като човек, който познавал представители на голям брой
български и чуждестранни – най – вече румънски търговски дружества. Знаел румънски език
на добро ниво и имал възможност да осъществява връзка между българските и румънски
съконтрагенти. Подс. Й. се познавал със св. Х.Ц., гражданин на И., който живеел в гр.
Букурещ, Република Румъния. Последният бил генерален представител на румънското
дружество „C.A.I.“ SRL гр. Букурещ, Република Румъния /"К.А.И." ООД/. Познавал също и
св. К. – Е. Г. от гр. Букурещ, Република Румъния, управител на румънското дружество
„A.T.” SRL /„А.Т." ООД гр. Букурещ/.
През м. април 2015 г. в мандрата в с. Липник пристигнал познат на семейство
Осман - св. Д.Е., който се придружавал от подс. Й.. Така св. Д.О.и и св. М.О. се запознали с
подсъдимия.
3
В началото на м. юни 2015 г. подс.Й. се обадил на св. Д.О. и в разговора помежду
им му казал, че има интерес от румънски търговци към сиренето, произвеждано от неговата
мандра. Предложил да го свърже с потенциален купувач - св. Х.Ц., представител на „C.A.I.“
SRL гр. Букурещ, Република Румъния.
Св. Д.О. се съгласил и през периода между 10 и 15 Юни 2015 г., двамата
заминали за Република Румъния, за да се срещнат със св. Х.Ц.. Срещата се осъществила в
борса, в покрайнините на гр. Букурещ, Румъния и на нея присъствали св. Д.О., св. Х.Ц. и
подсъдимият В.Й., който превеждал на двете страни. Представителите на двете търговски
дружества се уговорили да сключат договор за покупко-продажба на сирене, като уточнили
и условията по него – предмет на договора било сирене „Липник“ и сирене „Каспанско“, с
определени цени за килограм. Страните се договорили цената да бъде изплатена като
плащанията да се извършват по банков път, по посочена в договора банкова сметка с
титуляр „И-“ ООД гр. Разград. При всяко натоварване следвало да се извършва 50%
авансово плащане, а при всяко следващо товарене, да се извършва пълното погасяване на
фактурираната стойност по предходното. Първото натоварване следвало да бъде на
23.06.2015 г. с 50 % предварително плащане на 19.06.2015 г., а останалата част след 15
работни дни. Второто натоварване следвало да бъде 15 дни след първото при пълно плащане
по фактурата.
Договорът бил подготвен от св. Х.Ц., с помощта на подс. В.Й.. В него св. Х.Ц. се
подписал за „купувач“, а впоследствие св. М.О. за „продавач“.
На 22.06.2015 г. договореното количество сирене в размер на 14 880 кг.
„Липник“, на стойност 13 094,40 евро било натоварено от мандрата на „И-“ ООД. Била
издадена проформа фактура №11/16.06.2015г. и от C.A.I.“ SRL гр. Букурещ заплатили по
банков път в полза на „И-“ ООД, гр. Разград сумата от 6 547.20 евро, равняваща се на 50 %
от стойността на стоката по договора. Стоката, заедно с транспортните документи
отпътувала за Република Румъния, като подс. Й. придружавал камиона, който я доставил на
адрес ***, помещение LFЗ, офис № 5, окръг Илфов. На този адрес бил работния пункт на
„C.A.I.“ SRL.
Подсъдимият не бил овластен да представлява „И-“ ООД, не бил упълномощаван
от съдружниците на дружеството да извършва каквито и да било действия от името и за
сметката на същото. Въпреки това на 06.08.2015 г. в с. Щефънещии де Жос, селска община
Щефънещии де Жос, ул. окръг Илфов Република Румъния, подс. Й. се свързал със св. Х.Ц..
Пред него той се манифестирал като представител на „И-“ ООД. Макар и да не представил
документи, с които да удостовери това, подсъдимият оставил св. Ц. да бъде убеден, че
разполага с представителна власт по отношение на дружеството съконтрагент, като изрично
в разговора с него заявил, че е изпратен от св. Д.О. за да получи остатъка от цената по
договора за покупко-продажба на сирене, а именно 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро,
равняващи се на 13 024.84 лева/. Всъщност той целял да получи и да се разпореди със
паричната сума в своя полза и така да се облагодетелства финансово. Досегашните действия
4
на подс. Й. - активно участие при преговорите между страните, обстоятелството че той
свързал представителите на двете дружества, накарало св.Ц. да се отнесе с пълно доверие
към него и на 06.08.2015 г. св. Ц. бил заблуден, че подсъдимият има представителна власт
по отношение на „И-“ ООД, че е упълномощен от св. Д.О. да получи посочената парична
сума, като издал и му предоставил чек, серия UGBI1BN 0029741 от 06.08.2015 г. за сумата от
29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/ в полза на „И-“ ООД
гр. Разград, с управител М.О.. Графите за „населено място, дата, сума, сума словом, платим
на заповед“ били попълнени от св. Ц., а за „издател“, чекът бил подписан от управителя на
„C.A.I.“ SRL - св. А.К., която присъствала на съставянето му. С издаването и предаването
на чека на подс. В.Й., за св. Ц. процедурата по изплащане на задължението към „И-“ ООД,
гр. Разград приключила.
След като взел чека, подс. Й. не го предал на св. Д.О. или на друг представител
на дружеството, държал го известно време у себе си и на 27.11.2015 г., чрез неустановено по
делото лице, той бил джиросан в полза на „A.T.” SRL, с управител К. – Е. Г., от гр. Букурещ.
След това подс. Й. се срещнал със св. К. – Е. Г., с когото имал дългогодишни търговски
отношения. Имал и финансови задължения към него. Предал му чека с цел погасяване на
стари задължения, а от своя страна св. Г. приел чека и попълнил IBAN номера на банковата
сметка на „A.T.” SRL. Впоследствие - на 02.12.2015 г. св. Г. предявил чека за плащане пред
Ге Гаранти Банк гр. Букурещ, Република Румъния и в резултат на това, на 04.12.2015 г.,
паричната сума от 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/
била получена по банковата сметка на „A.T.” SRL. Св. К. – Е. Г. я изтеглил и впоследствие я
предал почти в цялост на подс. В.Й. с цел уреждане на бъдещи търговски взаимоотношения.
От своя страна подсъдимият не предал парична сума на „И-“ ООД жр. Разград.
Междувременно, св. Д.О. се притеснил, че не е получил дължимото от цената на
сключения договор за покупко-продажба на сирене. Многократно звънял и търсил
съдействие от подс. Й., който изтъквал различни извинителни причини и отказвал да го
свърже със св.Ц.. Това притеснило св. Д.О. и през месец март 2016 г. той, придружен от св.
Н. Н., който знаел румънски език заминали за Румъния. Там двамата се срещали със св. А.К.
и св. Ц., от които св. Д.О. разбрал за чека, издаден в полза на „И-“ ООД за сумата от 29
385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/. От св. Ц. също разбрал,
че чека бил предоставен на подс. Й., когото смятал за представител на „И-“ ООД. Св. Ц.
дошъл в Република България, а впоследствие при направеното от него лично проучване
установил, че сумата от чека била получена по банковата сметка на „A.T.” SRL, с управител
св. К. – Е. Г.. При едно от пътуванията си до Република Румъния, св.Осман се срещнал и със
св. К. – Е. Г., от когото разбрал че сумата по чека била получена от неговото дружество, във
връзка със задължения на подс. Й. към него.
В проведените между подсъдимият и св. Д.О. разговори, В.Й. отричал да е
получавал чек от св. Ц., поради което св. Д.О. депозирал жалба до ОД на МВР гр. Разград.
Съвкупната преценка на гласните доказателства, събрани чрез разпит на
5
подсъдимия М., както и такъв на свидетелите Д.О., М.О., Н. Н., Ц., А.К., Д.Е. и К. – Е. Г.,
ведно с приобшените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и заключението на
почерковата експертиза установяват една безпротиворечива фактическа обстановка.
В допълнение към изложеното въззивният съдебен състав на самостоятелно
основание извърши анализ на доказателствената съвкупност и не констатира съществени
противоречия в същата. В тази връзка възприеха се отчасти кратките обяснения на подс.
В.Й. при разпита му пред контролираната съдебна инстанция – единствено касателно
получаването на чека от страна на св. Ц.. В тази им част същите са в унисон с всички
останали доказателства.
Правилни са и доказателствените изводи на проверяваната съдебна инстанция
относно доказателствената стойност на обясненията му в частта, в която същият заявява, че
чекът е бил предназначен за лицето, на което го е предал – св. К. – Е. Г.. В тази насока и
настоящата въззивна инстанция, както и първостепенният съд възприе заявлението му като
защитна версия, чрез която същият е реализирал признатото си и гарантирано от
процесуалния закон право на лична защита. РОС, както и РРС отчете съществените
противоречия в тази част от изложението на подсъдимото лице с всички останалите
доказателства и с елементарната житейска логика. Липсва логичност в твърдението чекът да
не е бил предназначен за „И-“ ООД, а за друг правен субект, а и същото се опровергава
пряко от показанията на св. Ц.. В тази връзка с категоричност се установява, че в чека е бил
посочен като получател „И-“ ООД, че е липсвало отразяване на представляваното от св. Г.
дружество, както и че същият е бил издаден от св. Ц. във връзка със сделката именно с
пострадалото дружество. Точно и прецизно маркирайки всички противоречия
първоинстанционният съд е достигнал до извод за недостоверност на тази част от
обясненията на подс. В.Й. и дал вяра на изложеното от страна на свидетелите Ц., Д.О. и К. –
Е. Г. като достоверно отражение на интересуващите производството факти.
Въззивният съдебен състав, както и първоинстанционният даде вяра изцяло на
показанията на свидетелите Д.О. и М.О., в която насока изцяло се възприеха изводите на
РРС, които не следва да бъдат преповтаряни – както досежно безпротиворечивостта на
изложението ми, така и с оглед логическата и житейска последователност на казаното от
всеки един от тях. Двамата свидетели възпроизвеждат преките си възприятия относно
значимите за производството факти - относно времето, мястото, срещата им с подс. Й.,
възникналите търговски отношения между двете дружества, договорките и случилото се в
последствие. В тази насока проверяваната съдебна инстанция е изложила подробни
съображения, с които въззивният съд се солидаризира изцяло.
Изцяло се възприеха от страна на въззивния съдебен състав и показанията на
свидетелите Ц. и А.К.-събраните посредством реализираните съдебни поръчки – в
досъдебната фаза и при разглеждане на делото в рамките на съдебното следствие. В тази
връзка не могат да се споделят доводите на упълномощения защитник на подс. Й. за
негодност на така събраните гласни доказателства. Въззивната съдебна инстанция не
констатира нарушения в процесуалната деятелност на органите на досъдебното
6
производство и на проверяваната съдебна инстанция, като на собствено основание счете, че
така приобщените показания на свидетелите Ц. и А.К. от двете съдебни поръчки са годно
доказателство, което няма пречка да бъде поставено в основата на доказателствените изводи
на всяка от съдебните инстанции по фактите. При изпълнението на съдебните поръчки до
Република Румъния за предоставяне на международна правна помощ са били спазени
изискванията на чл.471 от НПК и тези на приложимата Европейска конвенция за
взаимопомощ по наказателноправни въпроси. Настоящата съдебна инстанция на собствено
основание счете, че свидетелските показания на тези две лица са събрани в съответствие с
процесуалните норми на страната, която изпълнява поръчката за разпит по делегация по
искане на молещата страна. В тази връзка чл.3, т.1 от Европейска конвенция за
взаимопомощ по наказателноправни въпроси (обн. ДВ бр.8/24.01.1995 г., изм. ДВ
бр.94/22.10.2004 г.), изрично постановява, че замолената страна ще изпълни по реда,
определен в нейното законодателство всяка съдебна поръчка по наказателно дело, която е
изпратена до нея от съдебните власти на молещата страна с цел извършване на следствени
действия (в случая разпит на двамата румънски граждани) в качеството на свидетели. В
конкретния случай в рамките на досъдебното производство делегацията не е била
извършена от съд, а от полицейски орган. Тя е била осъществена в съответствие с
процесуалните норми на румънското законодателство и съответно-няма допуснато
нарушение от първостепенния съд. Чл.17 от конвенцията изрично подчертава, че
доказателствата, предадени в изпълнение на този международноправен акт, не се нуждаят от
никаква форма на легализация, в случая и на признаване.
Няма нарушение на чл.281, ал.10 от НПК, по който ред показанията на двамата
свидетели са били приобщени от РРС в рамките на съдебното дирене, който съответно не
указва от кой орган на замолената страна е следвало да се извърши разпита. В този смисъл
и липсва процесуална възможност тези показания да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност и те следва да бъдат ценени на общо основание, включително и през призмата
на защитната теза за възможна заинтересованост, но без да се възприема неистинност.
Такава заинтересованост в изложението на двамата свидетели липсва, показанията им са
последователни и в унисон с останалата доказателствена съвкупност и съответно – се
поставиха в основата на доказателствените изводи и от страна на въззивния съдебен състав.
Известното разминаване в изложението на св. Ц. касателно изричното манифестиране на
подсъдимия в качеството на представител на пострадалото дружество и заявеното от негова
страна, че е бил изпратен от страна на св. Д.О. за да получи остатъкът от дължимата цена,
съдът отдава на отминалия значителен период от време, което е и логичното обяснение
показанията му да са били по-пълни при разпита му по делегация в предсъдебвата фаза.
Възприе се изцяло и казаното от страна на св. К. – Е. Г.. В тази връзка липсват
каквито и да е основания да се приеме предубеденост или недостоверност на изложението
на този свидетел. Показанията му са в унисон с изложеното от страна на св. Д.О., а и
отчасти – с изложеното от подсъдимия Й., че е предоставил чекът именно на св. Г.. В
обобщение – законосъобразно РРС е поставил показанията му в основата на
7
доказателствените си изводи досежно интересуващите производството факти. Тук не намира
приложение цитираното римско правило Unus testis nullus testis. В случая показанията му не
са изолирани, същият не е единствен свидетел на обвинението, а изложението му е в унисон
както с останалата гласна доказателствена съвкупност, така и с всички останали приобщени
в производството писмени доказателства.
Законосъобразно РРС е ценил и показанията на св. Н. и св. Ебазер, допринасящи
за изясняване на отделни, значими за производството факти, в унисон с възприетата от
първоинстанционния съд и от настоящата въззивна инстанция фактическа обстановка.
Следва да се приемат за значими за изясняване на релевантните за
производството факти приобщените писмени доказателства и средства за установяване на
такива, а също и експертните заключения на назначените и изслушани в производството
почеркови експертизи.
При тези уточнения и при правилно установената фактическа обстановка първата
инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е приела, че поведението на
подсъдимия В. Г. Й. осъществява състава на престъплението по чл.209, ал. 1 от НК.
Правилни са правните изводи на първата инстанция за това, че подсъдимият
В.Й. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението измама.
Основателността на обвинителната теза предполагала от обективна страна да бъде
установено, че за периода от 06.08.2015 г. - 04.12.2015 г., в с. Щефънещии де Жос, общ.
Щефънещии де Жос, окр. Илфов, Република Румъния и в гр.Букурещ, Република Румъния
той е възбудил заблуждение у Х.Ц. в качеството му на генерален представител на „C.A.I."
SRL, с което е причинил вреди на „И-“ ООД, гр. Разград в размер на 29 385.00 румънски леи
/6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/.
Очертаният с обвинителния акт предмет на доказване и възприетата на основата
на приобщената и анализирана по-горе доказателствена съвкупност фактическа обстановка,
установяват обективните и субективни признаци на углавната измама и престъпното участие
на подсъдимия Й. в извършването й.
От обективна страна през посочения по горе период в с. Щефънещии де Жос,
общ. Щефънещии де Жос, окр. Илфов, Република Румъния и в гр.Букурещ, Република
Румъния подсъдимият Й. е създал неверни представи у Х.Ц. в качеството му на генерален
представител на „C.A.I.“ SRL относно конкретни факти и обстоятелства от обективната
действителност. Заблуждението се изразявало в това, че същият е представител на
пострадалото дружество – „И-“ ООД гр. Разград, както и че е изпратен от св. Д.О. /реално
извършващ търговската дейност чрез дружеството/ за да получи сумата от 29 385.00
румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/, представляваща остатъчна 50
% дължима сума по Договор за покупко-продажба от 20.06.2015 г. на сирене „Липник“ и
сирене „Капанско“, сключен в гр. Русе между „И-“ ООД гр. Разград, като доставчик и
„C.A.I.“ SRL гр. Букурещ, Република Румъния, като получател.
Под влияние на създадената невярна представа св. Ц. е извършил акт на
8
имуществено разпореждане-предоставил е на подсъдимия чек серия UGBI1BN 0029741 от
06.08.2015 г за посочената сума в полза на „И-“ ООД и чрез поредица от последващи
действия – джиросване на чека в полза на „A.T.” SRL, с управител св. Г., предаване от
подсъдимия на същия на Г., предявяването му за плащане пред Ге Гаранти Банк гр.Букурещ
и получаване на паричната сума от 29 385.00 румънски леи от страна на Г.. Вследствие на
създадената невярна представа и акта на имуществено разпореждане в патримониума на
пострадалото дружество е настъпила имотна вреда. „И-“ ООД е престирало стоката по
договора, но не получило плащане на сума в посочения по-горе размер, която му е била
дължима, поради което е налице пряка причинно-следствена връзка между деятелността на
подсъдимия, изразяваща се въвеждането на заблуждение и претърпяната имотна вреда,
настъпила в резултат на преминаване на инкриминираната сума от патримониума на
дружеството съконтрагент по договора за покупко – продажба, до този на св. Г., макар и
чрез поредица от допълнителни сделки и фактически действия и за погасяване на
задължения на подсъдимия към този свидетел.
На второ място подс. Й. е въвел в заблуждение свид. Х.Ц., като активно
съдействал за формиране у него и на представата, че разполага с правото да получи сумата –
че е изпратен от св. Д.О. и разполага с представителна власт по отношение на дружеството –
доставчик „И-“ ООД за да получи втората част от дължимата цена по реализираната вече
доставка на сирене. По този начин подс. Й. е реализирал първата проявна форма на
инкриминираните в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от НК изпълнителни деяния.
Вследствие на това поведение на подс. Й., свид. Ц. бил мотивиран да извърши
акт на имуществено разпореждане – плащане по сключената сделка чрез издаване на
специфичен вид ценна книга – обичаен за търговските отношения в Република Румъния.
Посочената сума от 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13
024.84 лева/ преминала от патримониума на свид. Ц. в този на св. Г. /погасявайки стар дълг
на подсъдимия към него/, а не в изправната страна по търговската сделка – „И-“ ООД, в
резултат на което е било налице и реално обогатяване на подсъдимия за сметка на
пострадалото дружество /изразило се в намаление на негови пасиви/, което от своя страна е
претърпяло имуществени вреди, изразяващи се в намаляване стойността на активите в
патримониума му със същата сума.
Доколкото посочената парична сума е била дадена от страна на св. Ц. единствено
и само на основание неправилните представи, формирани у него за представителните
функции на подсъдимия по отношение на пострадалото дружество и не се установи друго
правно основание, на което същата да е била престирана, то налице е пряка причинно-
следствена връзка между въвеждането в заблуждение у св. Ц. и нанесената на „И-“ ООД
имотна вреда.
От субективна страна контролираната инстанция правилно е преценила, че
деянието е извършено при умишлена форма на вина и с користна цел. Подсъдимият Й. е
използвал възникналите договорни връзки между двете дружества като способ за измама,
9
като към момента на свързването си със св. Ц. на 06.08.2015 г. същият е заявил, че е
овластен да получи второто плащане по сключената сделка – от името на пострадалото
дружество и е знаел, че няма да предостави чекът на надлежния му получател, а опосредено
ще го предостави на трето лице и погаси свои задължения.
Тук следва да се посочи, че въззивният съд не възприе доводите на
упълномощения защитник на подсъдимия, касателно субективната несъставомерност на
извършеното предвид липсата на доказателства за наличието на користна цел в поведението
на подсъдимия още към момента на сключване на договора между двете дружества. В
случая обвинението касае последващ период – този, свързан с второто плащане по вече
сключената сделка. В този смисъл и користната цел на подсъдимия е била налична към
момента на манифестирането му пред св. Ц. като надлежен получател на дължимата част от
цената.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.Й. за извършеното
престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, законосъобразно районният съд е взел предвид
обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия и тези, които я отегчават.
Към първата категория спадат чистото му съдебно минало; дългият период изминал от
осъществяване на деянието до реализиране на наказателната отговорност, липсата на други
противообществени прояви. Като отегчаващо обстоятелство и от въззивната съдебна
инстанция беше отчетен високия размер на причинената вреда.
Ръководейки се от изброените обстоятелства и предвиденото в санкционната част
на нормата на чл. 209, ал.1 от НК, РОС както и РРС прие, че наказанието на подс. Й. следва
да се отмери при лек превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства и в този
смисъл правилно е било прието, че същото следва да бъде ориентирано към минимума на
предвиденото от закона – в размер на две години лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав, както и предходния счете, че изтърпяването на така
отмереното наказание лишаване от свобода за срок от две години по отношение на подс. Й.
следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Предпоставките на този текст от
закона са налице, тъй като наложеното наказание е до три години лишаване от свобода,
подсъдимият не е осъждан, като неизолирането от нормалната и житейска среда успешно ще
подпомогне реализацията на установените в чл. 36 от НК цели. В последната насока
въззивният съд също намери, че по отношение на конкретната личност на В.Й. не се явява за
необходима неговата социална изолация. Тежестта на наказанието и начинът на неговото
изпълнение – с определяне на изпитателен срок или с постановяване на ефективно
изтърпяване, представляват комплексна форма на наказателна репресия, която постига
справедливия ефект на предупредително-възпиращо и превъзпитателно въздействие върху
дееца, когато сама по себе си се отличава с вътрешен баланс. В този смисъл,
законосъобразно РРС е приел, че в пълнота са налице предпоставките на чл.66, ал. 1 НК за
отлагане на изпълнението на определеното и наказание лишаване от свобода за срок от две
години с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Районният съд правилно е преценил, че са налице основанията за ангажиране на
гражданската отговорност на подс. В.Й. и предявеният от ищеца граждански иск е доказан
по основание (налице е деликт – престъплението, реализирано от подсъдимия; вреда – в
размер на сумата, с която той е ощетил пострадалото дружество, причинна връзка между и
деянието и вредата). Искът е доказан и по размер, тъй като щетата е установена въз основа
на всички приобщени в производството доказателства – гласни и писмени такива. В този
смисъл правилно и законосъобразно подс. В.Й. е бил осъден да заплати в полза на „И-“
ООД, гр. Разград сумата от 6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева - обезщетение за
10
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2015 г., до
окончателното и плащане.
Вярно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата
си районният съд е възложил на подсъдимите разноските по делото.
При цялостна служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Русенски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 08.03.2021 г. по НОХД №2186/2018 г.,
Русенски районен съд, НО, 2-ри наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 08.03.2021 г. по НОХД №2186/2018 г., Русенски районен съд, НО,
2-ри наказателен състав е признал подс. В. Г. Й. за виновен в това, че през периода
06.08.2015 г. - 04.12.2015 г., в с. Щефънещии де Жос, общ. Щефънещии де Жос, окр. Илфов,
Република Румъния и в гр. Букурещ, Република Румъния, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил заблуждение у Х.Ц., гражданин на Израел, живущ в гр. Букурещ,
Република Румъния, генерален представител на „C.A.I. — заявил му, че е изпратен като
представител на „И. ООД", гр. Разград от Д.И.О. - мениджър на последното, да получи
сумата от 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/,
представляваща остатъчна 50% дължима сума по Договор за покупко-продажба от
20.06.2015 г. на сирене „Липник" и сирене „Капанско", сключен в гр. Русе между „И.“ ООД
гр. Разград, като доставчик и „C.A.I." SRL гр. Букурещ, Република Румъния, като получател,
и в резултат на това заблуждение Х.Ц. издал и му предоставил чек, серия UGBI1BN 0029741
от 06.08.2015 г. за сумата от 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13
024.84 лева/ в полза на „И.“ ООД гр. Разград, с управител М.О.О. от гр. Разград, обл.
Разград, който чек бил джиросан на 27.11.2015 г. в полза на „A.T., с управител К.Е.Г. от гр.
Букурещ, Република Румъния, като последният на 02.12.2015 г. предявил чека за плащане
пред Ге Гаранти Банк гр. Букурещ, Република Румъния, в следствие на което получил на
04.12.2015 г. сумата по чека по банкова сметка на „A.T., с което причинил на „И.“ ООД, гр.
Разград, имотна вреда в размер на 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на
13 024.84 лева/, поради което и на основание чл.209, ал.1 и чл.54 от НК му е наложил
наказание “Лишаване от свобода” за срок от две години, чието изтърпяване било отложено
за изпитателен срок от четири години.

Със същия съдебен акт на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият В. Г. Й. бил
осъден да заплати в полза на конституирания в производството граждански ищец „И.“ ООД,
ЕИК:*********, гр. Разград, с управител М.О.О. от гр. Разград, обл. Разград обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в размер на 6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева,
ведно със законната лихва, считано от 04.12.2015 г., както и разноски в размер на 940 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бил осъден да заплати 398,17лв.
по сметка на ОСО в ОП – Русе, по сметка на РРС 207,52 лв. и 521 лв. държавна такса.
Недоволство от присъдата е изразил адв. Я.П. – упълномощен защитник на
подсъдимия Й.. В бланкетно подадена въззивна жалба защитникът твърди, че съдебният акт
е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон. Моли присъдата да бъде
отменена и постановена нова такава от въззивния съдебен състав с оправдателен
диспозитив. В допълнително подадени писмени съображения се навежда твърдение, че
възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка не кореспондира с приобщените
доказателства и се развиват подробни съображения в последната насока. Оспорва годността
на част от приобщените в производството гласни доказателства. Сочи още, че не е било
доказано по изискуемия от закона несъмнен начин, че подс. Й. е получил каквито и да е
суми от св. Г. като конкретизира, че показанията на последния в тази насока не се подкрепят
от други доказателства и се позовава на римското правило Unus testis, nulus testis. Счита, че
не са били събрани доказателства и досежно субективна съставомерност на деянието.
С жалбата не е направено искане за събиране на нови доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Русенска окръжна прокуратура навежда
твърдение за неоснователност на жалбата като моли присъдата на РРС да бъде потвърдена
изцяло. Счита, че в рамките на разглеждане на делото от страна на първата съдебна
инстанция не са били допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения, като отмереното на подс. Й. наказание е било съобразено с отегчаващите и
1
смекчаващите отговорността му обстоятелства. В този смисъл моли атакувания съдебен акт
на РРС да бъде потвърден изцяло.
Повереникът на гражданския ищец в производството – адв. Х. моли присъдата на
РРС да бъде потвърдена в гражданско осъдителната и част. В тази връзка конкретизира, че
безспорно е доказано реализирането на деликта от страна на подсъдимия, в пряка причинна
връзка, с който ощетеното ЮЛ е претърпяло имуществени вреди и счита иска за доказан по
основание и размер.
В съдебно заседание подс. В.Й. – лично и чрез упълномощения си защитник
пледира за отмяна на атакуваната присъда съобразно изложените в жалбата искания и
съображения. Допълнително развива съображения, че користната цел, изискуема от
законодателя за да е деянието съставомерно по този текст от НК не е била налична към
момента на започване на договарянето между румънското и българското дружество. Твърди
още, че не са били събрани доказателства за активно поведение в насока въвеждане в
заблуждение на представителя на румънския търговец. Развива съображения, че не могат да
се поставят в основата на доказателствени изводи показанията на св. Ц. и св. А.К.-както тези
от досъдебното производство, така и събраните в рамките на съдебното дирене пред РРС.
Посочва и противоречие в абривиатурата на ощетеното юридическо лице, което според
защитата поставя под съмнение кой конкретно е пострадалия субект. Сочи още, че не следва
да се ценят и показанията на св. Г., предвид обстоятелството, че същите не са подкрепени от
други годни доказателства или средства за установяване на такива. Моли подсъдимият да
бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление
по чл.209, ал.1 от НК.
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира следното:
Доказателственият анализ на РРС е формиран на основата на показанията на
свидетелите Д.О., М.О., Ц., А.К., Н. Н., К.Е. Г. и Д.Е., от писмените доказателства и
доказателствени средства по делото, както и от експертните заключения на назначените и
изслушани съдебно почеркови експертизи.
Изброената доказателствена съвкупност въззивният съд, както и
първостепенният преценява като достатъчна за пълноценното изясняване на значимите за
процеса обстоятелства.
Въз основа на нея се установява, че „И.“ ООД - гр. Разград било с основен
предмет на дейност „производство на мляко и млечни продукти” и притежавало мандра в с.
Липник, обл. Разград. Съдружници в него били св. Д.О. - мениджър, А.Х., който не
извършвал конкретна дейност и св. М.О., която била управител на дружеството. Всички
сделки се реализирали от св. Д.О., а св. М.О., която била негова съпруга ги оформяла
документално.
Подс. В.Й. бил известен като човек, който познавал представители на голям брой
български и чуждестранни – най – вече румънски търговски дружества. Знаел румънски език
на добро ниво и имал възможност да осъществява връзка между българските и румънски
съконтрагенти. Подс. Й. се познавал със св. Х.Ц., гражданин на Израел, който живеел в гр.
Букурещ, Република Румъния. Последният бил генерален представител на румънското
дружество „C.A.I. гр. Букурещ, Република Румъния /"К.А.И." ООД/. Познавал също и св.
К.Е. Г. от гр. Букурещ, Република Румъния, управител на румънското дружество „A.T.” SRL
/„А.Ш." ООД гр. Букурещ/.
През м. април 2015 г. в мандрата в с. Липник пристигнал познат на семейство
Осман - св. Д.Е., който се придружавал от подс. Й.. Така св. Д.О.и и св. М.О. се запознали с
подсъдимия.
2
В началото на м. юни 2015 г. подс.Й. се обадил на св. Д.О. и в разговора помежду
им му казал, че има интерес от румънски търговци към сиренето, произвеждано от неговата
мандра. Предложил да го свърже с потенциален купувач - св. Х.Ц., представител на „C.A.I.
гр. Букурещ, Република Румъния.
Св. Д.О. се съгласил и през периода между 10 и 15 Юни 2015 г., двамата
заминали за Република Румъния, за да се срещнат със св. Х.Ц.. Срещата се осъществила в
борса, в покрайнините на гр. Букурещ, Румъния и на нея присъствали св. Д.О., св. Х.Ц. и
подсъдимият В.Й., който превеждал на двете страни. Представителите на двете търговски
дружества се уговорили да сключат договор за покупко-продажба на сирене, като уточнили
и условията по него – предмет на договора било сирене „Липник“ и сирене „Каспанско“, с
определени цени за килограм. Страните се договорили цената да бъде изплатена като
плащанията да се извършват по банков път, по посочена в договора банкова сметка с
титуляр „И.“ ООД гр. Разград. При всяко натоварване следвало да се извършва 50%
авансово плащане, а при всяко следващо товарене, да се извършва пълното погасяване на
фактурираната стойност по предходното. Първото натоварване следвало да бъде на
23.06.2015 г. с 50 % предварително плащане на 19.06.2015 г., а останалата част след 15
работни дни. Второто натоварване следвало да бъде 15 дни след първото при пълно плащане
по фактурата.
Договорът бил подготвен от св. Х.Ц., с помощта на подс. В.Й.. В него св. Х.Ц. се
подписал за „купувач“, а впоследствие св. М.О. за „продавач“.
На 22.06.2015 г. договореното количество сирене в размер на 14 880 кг.
„Липник“, на стойност 13 094,40 евро било натоварено от мандрата на „И.“ ООД. Била
издадена проформа фактура №11/16.06.2015г. и от C.A.I. гр. Букурещ заплатили по банков
път в полза на „И.“ ООД, гр. Разград сумата от 6 547.20 евро, равняваща се на 50 % от
стойността на стоката по договора. Стоката, заедно с транспортните документи отпътувала
за Република Румъния, като подс. Й. придружавал камиона, който я доставил на адрес с.
Щефънещии де Жос, селска община Щефънещии де Жос, ул. „Бущени“ № 9, помещение
LFЗ, офис № 5, окръг Илфов. На този адрес бил работния пункт на „C.A.I..
Подсъдимият не бил овластен да представлява „И.“ ООД, не бил упълномощаван
от съдружниците на дружеството да извършва каквито и да било действия от името и за
сметката на същото. Въпреки това на 06.08.2015 г. в с. Щефънещии де Жос, селска община
Щефънещии де Жос, ул. окръг Илфов Република Румъния, подс. Й. се свързал със св. Х.Ц..
Пред него той се манифестирал като представител на „И.“ ООД. Макар и да не представил
документи, с които да удостовери това, подсъдимият оставил св. Ц. да бъде убеден, че
разполага с представителна власт по отношение на дружеството съконтрагент, като изрично
в разговора с него заявил, че е изпратен от св. Д.О. за да получи остатъка от цената по
договора за покупко-продажба на сирене, а именно 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро,
равняващи се на 13 024.84 лева/. Всъщност той целял да получи и да се разпореди със
паричната сума в своя полза и така да се облагодетелства финансово. Досегашните действия
на подс. Й. - активно участие при преговорите между страните, обстоятелството че той
свързал представителите на двете дружества, накарало св.Ц. да се отнесе с пълно доверие
към него и на 06.08.2015 г. св. Ц. бил заблуден, че подсъдимият има представителна власт
по отношение на „И.“ ООД, че е упълномощен от св. Д.О. да получи посочената парична
сума, като издал и му предоставил чек, серия UGBI1BN 0029741 от 06.08.2015 г. за сумата от
29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/ в полза на „И.“ ООД
гр. Разград, с управител М.О.. Графите за „населено място, дата, сума, сума словом, платим
на заповед“ били попълнени от св. Ц., а за „издател“, чекът бил подписан от управителя на
„C.A.I. - св. А.К., която присъствала на съставянето му. С издаването и предаването на чека
на подс. В.Й., за св. Ц. процедурата по изплащане на задължението към „И.“ ООД, гр.
Разград приключила.
3
След като взел чека, подс. Й. не го предал на св. Д.О. или на друг представител
на дружеството, държал го известно време у себе си и на 27.11.2015 г., чрез неустановено по
делото лице, той бил джиросан в полза на „A.T.” SRL, с управител К.Е. Г., от гр. Букурещ.
След това подс. Й. се срещнал със св. К.Е. Г., с когото имал дългогодишни търговски
отношения. Имал и финансови задължения към него. Предал му чека с цел погасяване на
стари задължения, а от своя страна св. Г. приел чека и попълнил IBAN номера на банковата
сметка на „A.T.” SRL. Впоследствие - на 02.12.2015 г. св. Г. предявил чека за плащане пред
Ге Гаранти Банк гр. Букурещ, Република Румъния и в резултат на това, на 04.12.2015 г.,
паричната сума от 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/
била получена по банковата сметка на „A.T.” SRL. Св. К.Е. Г. я изтеглил и впоследствие я
предал почти в цялост на подс. В.Й. с цел уреждане на бъдещи търговски взаимоотношения.
От своя страна подсъдимият не предал парична сума на „И.“ ООД жр. Разград.
Междувременно, св. Д.О. се притеснил, че не е получил дължимото от цената на
сключения договор за покупко-продажба на сирене. Многократно звънял и търсил
съдействие от подс. Й., който изтъквал различни извинителни причини и отказвал да го
свърже със св.Ц.. Това притеснило св. Д.О. и през месец март 2016 г. той, придружен от св.
Нейко Н., който знаел румънски език заминали за Румъния. Там двамата се срещали със св.
А.К. и св. Ц., от които св. Д.О. разбрал за чека, издаден в полза на „И.“ ООД за сумата от 29
385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/. От св. Ц. също разбрал,
че чека бил предоставен на подс. Й., когото смятал за представител на „И.“ ООД. Св. Ц.
дошъл в Република България, а впоследствие при направеното от него лично проучване
установил, че сумата от чека била получена по банковата сметка на „A.T.” SRL, с управител
св. К.Е. Г.. При едно от пътуванията си до Република Румъния, св.Осман се срещнал и със
св. К.Е. Г., от когото разбрал че сумата по чека била получена от неговото дружество, във
връзка със задължения на подс. Й. към него.
В проведените между подсъдимият и св. Д.О. разговори, В.Й. отричал да е
получавал чек от св. Ц., поради което св. Д.О. депозирал жалба до ОД на МВР гр. Разград.
Съвкупната преценка на гласните доказателства, събрани чрез разпит на
подсъдимия Монев, както и такъв на свидетелите Д.О., М.О., Н. Н., Ц., А.К., Д.Е. и К.Е. Г.,
ведно с приобшените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и заключението на
почерковата експертиза установяват една безпротиворечива фактическа обстановка.
В допълнение към изложеното въззивният съдебен състав на самостоятелно
основание извърши анализ на доказателствената съвкупност и не констатира съществени
противоречия в същата. В тази връзка възприеха се отчасти кратките обяснения на подс.
В.Й. при разпита му пред контролираната съдебна инстанция – единствено касателно
получаването на чека от страна на св. Ц.. В тази им част същите са в унисон с всички
останали доказателства.
Правилни са и доказателствените изводи на проверяваната съдебна инстанция
относно доказателствената стойност на обясненията му в частта, в която същият заявява, че
чекът е бил предназначен за лицето, на което го е предал – св. К.Е. Г.. В тази насока и
настоящата въззивна инстанция, както и първостепенният съд възприе заявлението му като
защитна версия, чрез която същият е реализирал признатото си и гарантирано от
процесуалния закон право на лична защита. РОС, както и РРС отчете съществените
противоречия в тази част от изложението на подсъдимото лице с всички останалите
доказателства и с елементарната житейска логика. Липсва логичност в твърдението чекът да
не е бил предназначен за „И.“ ООД, а за друг правен субект, а и същото се опровергава
пряко от показанията на св. Ц.. В тази връзка с категоричност се установява, че в чека е бил
посочен като получател „И.“ ООД, че е липсвало отразяване на представляваното от св. Г.
дружество, както и че същият е бил издаден от св. Ц. във връзка със сделката именно с
4
пострадалото дружество. Точно и прецизно маркирайки всички противоречия
първоинстанционният съд е достигнал до извод за недостоверност на тази част от
обясненията на подс. В.Й. и дал вяра на изложеното от страна на свидетелите Ц., Д.О. и К.Е.
Г. като достоверно отражение на интересуващите производството факти.
Въззивният съдебен състав, както и първоинстанционният даде вяра изцяло на
показанията на свидетелите Д.О. и М.О., в която насока изцяло се възприеха изводите на
РРС, които не следва да бъдат преповтаряни – както досежно безпротиворечивостта на
изложението ми, така и с оглед логическата и житейска последователност на казаното от
всеки един от тях. Двамата свидетели възпроизвеждат преките си възприятия относно
значимите за производството факти - относно времето, мястото, срещата им с подс. Й.,
възникналите търговски отношения между двете дружества, договорките и случилото се в
последствие. В тази насока проверяваната съдебна инстанция е изложила подробни
съображения, с които въззивният съд се солидаризира изцяло.
Изцяло се възприеха от страна на въззивния съдебен състав и показанията на
свидетелите Ц. и А.К.-събраните посредством реализираните съдебни поръчки – в
досъдебната фаза и при разглеждане на делото в рамките на съдебното следствие. В тази
връзка не могат да се споделят доводите на упълномощения защитник на подс. Й. за
негодност на така събраните гласни доказателства. Въззивната съдебна инстанция не
констатира нарушения в процесуалната деятелност на органите на досъдебното
производство и на проверяваната съдебна инстанция, като на собствено основание счете, че
така приобщените показания на свидетелите Ц. и А.К. от двете съдебни поръчки са годно
доказателство, което няма пречка да бъде поставено в основата на доказателствените изводи
на всяка от съдебните инстанции по фактите. При изпълнението на съдебните поръчки до
Република Румъния за предоставяне на международна правна помощ са били спазени
изискванията на чл.471 от НПК и тези на приложимата Европейска конвенция за
взаимопомощ по наказателноправни въпроси. Настоящата съдебна инстанция на собствено
основание счете, че свидетелските показания на тези две лица са събрани в съответствие с
процесуалните норми на страната, която изпълнява поръчката за разпит по делегация по
искане на молещата страна. В тази връзка чл.3, т.1 от Европейска конвенция за
взаимопомощ по наказателноправни въпроси (обн. ДВ бр.8/24.01.1995 г., изм. ДВ
бр.94/22.10.2004 г.), изрично постановява, че замолената страна ще изпълни по реда,
определен в нейното законодателство всяка съдебна поръчка по наказателно дело, която е
изпратена до нея от съдебните власти на молещата страна с цел извършване на следствени
действия (в случая разпит на двамата румънски граждани) в качеството на свидетели. В
конкретния случай в рамките на досъдебното производство делегацията не е била
извършена от съд, а от полицейски орган. Тя е била осъществена в съответствие с
процесуалните норми на румънското законодателство и съответно-няма допуснато
нарушение от първостепенния съд. Чл.17 от конвенцията изрично подчертава, че
доказателствата, предадени в изпълнение на този международноправен акт, не се нуждаят от
никаква форма на легализация, в случая и на признаване.
Няма нарушение на чл.281, ал.10 от НПК, по който ред показанията на двамата
свидетели са били приобщени от РРС в рамките на съдебното дирене, който съответно не
указва от кой орган на замолената страна е следвало да се извърши разпита. В този смисъл
и липсва процесуална възможност тези показания да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност и те следва да бъдат ценени на общо основание, включително и през призмата
на защитната теза за възможна заинтересованост, но без да се възприема неистинност.
Такава заинтересованост в изложението на двамата свидетели липсва, показанията им са
последователни и в унисон с останалата доказателствена съвкупност и съответно – се
поставиха в основата на доказателствените изводи и от страна на въззивния съдебен състав.
Известното разминаване в изложението на св. Ц. касателно изричното манифестиране на
5
подсъдимия в качеството на представител на пострадалото дружество и заявеното от негова
страна, че е бил изпратен от страна на св. Д.О. за да получи остатъкът от дължимата цена,
съдът отдава на отминалия значителен период от време, което е и логичното обяснение
показанията му да са били по-пълни при разпита му по делегация в предсъдебвата фаза.
Възприе се изцяло и казаното от страна на св. К.Е. Г.. В тази връзка липсват
каквито и да е основания да се приеме предубеденост или недостоверност на изложението
на този свидетел. Показанията му са в унисон с изложеното от страна на св. Д.О., а и
отчасти – с изложеното от подсъдимия Й., че е предоставил чекът именно на св. Г.. В
обобщение – законосъобразно РРС е поставил показанията му в основата на
доказателствените си изводи досежно интересуващите производството факти. Тук не намира
приложение цитираното римско правило Unus testis nullus testis. В случая показанията му не
са изолирани, същият не е единствен свидетел на обвинението, а изложението му е в унисон
както с останалата гласна доказателствена съвкупност, така и с всички останали приобщени
в производството писмени доказателства.
Законосъобразно РРС е ценил и показанията на св. Н. и св. Е., допринасящи за
изясняване на отделни, значими за производството факти, в унисон с възприетата от
първоинстанционния съд и от настоящата въззивна инстанция фактическа обстановка.
Следва да се приемат за значими за изясняване на релевантните за
производството факти приобщените писмени доказателства и средства за установяване на
такива, а също и експертните заключения на назначените и изслушани в производството
почеркови експертизи.
При тези уточнения и при правилно установената фактическа обстановка първата
инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е приела, че поведението на
подсъдимия В. Г. Й. осъществява състава на престъплението по чл.209, ал. 1 от НК.
Правилни са правните изводи на първата инстанция за това, че подсъдимият
В.Й. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението измама.
Основателността на обвинителната теза предполагала от обективна страна да бъде
установено, че за периода от 06.08.2015 г. - 04.12.2015 г., в с. Щефънещии де Жос, общ.
Щефънещии де Жос, окр. Илфов, Република Румъния и в гр.Букурещ, Република Румъния
той е възбудил заблуждение у Х.Ц. в качеството му на генерален представител на „C.A.I."
SRL, с което е причинил вреди на „И.“ ООД, гр. Разград в размер на 29 385.00 румънски леи
/6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/.
Очертаният с обвинителния акт предмет на доказване и възприетата на основата
на приобщената и анализирана по-горе доказателствена съвкупност фактическа обстановка,
установяват обективните и субективни признаци на углавната измама и престъпното участие
на подсъдимия Й. в извършването й.
От обективна страна през посочения по горе период в с. Щефънещии де Жос,
общ. Щефънещии де Жос, окр. Илфов, Република Румъния и в гр.Букурещ, Република
Румъния подсъдимият Й. е създал неверни представи у Х.Ц. в качеството му на генерален
представител на „C.A.I. относно конкретни факти и обстоятелства от обективната
действителност. Заблуждението се изразявало в това, че същият е представител на
пострадалото дружество – „И.“ ООД гр. Разград, както и че е изпратен от св. Д.О. /реално
извършващ търговската дейност чрез дружеството/ за да получи сумата от 29 385.00
румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/, представляваща остатъчна 50
% дължима сума по Договор за покупко-продажба от 20.06.2015 г. на сирене „Липник“ и
сирене „Капанско“, сключен в гр. Русе между „И.“ ООД гр. Разград, като доставчик и
„C.A.I. гр. Букурещ, Република Румъния, като получател.
Под влияние на създадената невярна представа св. Ц. е извършил акт на
имуществено разпореждане-предоставил е на подсъдимия чек серия UGBI1BN 0029741 от
6
06.08.2015 г за посочената сума в полза на „И.“ ООД и чрез поредица от последващи
действия – джиросване на чека в полза на „A.T.” SRL, с управител св. Г., предаване от
подсъдимия на същия на Г., предявяването му за плащане пред Ге Гаранти Банк гр.Букурещ
и получаване на паричната сума от 29 385.00 румънски леи от страна на Г.. Вследствие на
създадената невярна представа и акта на имуществено разпореждане в патримониума на
пострадалото дружество е настъпила имотна вреда. „И.“ ООД е престирало стоката по
договора, но не получило плащане на сума в посочения по-горе размер, която му е била
дължима, поради което е налице пряка причинно-следствена връзка между деятелността на
подсъдимия, изразяваща се въвеждането на заблуждение и претърпяната имотна вреда,
настъпила в резултат на преминаване на инкриминираната сума от патримониума на
дружеството съконтрагент по договора за покупко – продажба, до този на св. Г., макар и
чрез поредица от допълнителни сделки и фактически действия и за погасяване на
задължения на подсъдимия към този свидетел.
На второ място подс. Й. е въвел в заблуждение свид. Х.Ц., като активно
съдействал за формиране у него и на представата, че разполага с правото да получи сумата –
че е изпратен от св. Д.О. и разполага с представителна власт по отношение на дружеството –
доставчик „И.“ ООД за да получи втората част от дължимата цена по реализираната вече
доставка на сирене. По този начин подс. Й. е реализирал първата проявна форма на
инкриминираните в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от НК изпълнителни деяния.
Вследствие на това поведение на подс. Й., свид. Ц. бил мотивиран да извърши
акт на имуществено разпореждане – плащане по сключената сделка чрез издаване на
специфичен вид ценна книга – обичаен за търговските отношения в Република Румъния.
Посочената сума от 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13
024.84 лева/ преминала от патримониума на свид. Ц. в този на св. Г. /погасявайки стар дълг
на подсъдимия към него/, а не в изправната страна по търговската сделка – „И.“ ООД, в
резултат на което е било налице и реално обогатяване на подсъдимия за сметка на
пострадалото дружество /изразило се в намаление на негови пасиви/, което от своя страна е
претърпяло имуществени вреди, изразяващи се в намаляване стойността на активите в
патримониума му със същата сума.
Доколкото посочената парична сума е била дадена от страна на св. Ц. единствено
и само на основание неправилните представи, формирани у него за представителните
функции на подсъдимия по отношение на пострадалото дружество и не се установи друго
правно основание, на което същата да е била престирана, то налице е пряка причинно-
следствена връзка между въвеждането в заблуждение у св. Ц. и нанесената на „И.“ ООД
имотна вреда.
От субективна страна контролираната инстанция правилно е преценила, че
деянието е извършено при умишлена форма на вина и с користна цел. Подсъдимият Й. е
използвал възникналите договорни връзки между двете дружества като способ за измама,
като към момента на свързването си със св. Ц. на 06.08.2015 г. същият е заявил, че е
овластен да получи второто плащане по сключената сделка – от името на пострадалото
дружество и е знаел, че няма да предостави чекът на надлежния му получател, а опосредено
ще го предостави на трето лице и погаси свои задължения.
Тук следва да се посочи, че въззивният съд не възприе доводите на
упълномощения защитник на подсъдимия, касателно субективната несъставомерност на
извършеното предвид липсата на доказателства за наличието на користна цел в поведението
на подсъдимия още към момента на сключване на договора между двете дружества. В
случая обвинението касае последващ период – този, свързан с второто плащане по вече
сключената сделка. В този смисъл и користната цел на подсъдимия е била налична към
момента на манифестирането му пред св. Ц. като надлежен получател на дължимата част от
7
цената.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.Й. за извършеното
престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, законосъобразно районният съд е взел предвид
обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия и тези, които я отегчават.
Към първата категория спадат чистото му съдебно минало; дългият период изминал от
осъществяване на деянието до реализиране на наказателната отговорност, липсата на други
противообществени прояви. Като отегчаващо обстоятелство и от въззивната съдебна
инстанция беше отчетен високия размер на причинената вреда.
Ръководейки се от изброените обстоятелства и предвиденото в санкционната част
на нормата на чл. 209, ал.1 от НК, РОС както и РРС прие, че наказанието на подс. Й. следва
да се отмери при лек превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства и в този
смисъл правилно е било прието, че същото следва да бъде ориентирано към минимума на
предвиденото от закона – в размер на две години лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав, както и предходния счете, че изтърпяването на така
отмереното наказание лишаване от свобода за срок от две години по отношение на подс. Й.
следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Предпоставките на този текст от
закона са налице, тъй като наложеното наказание е до три години лишаване от свобода,
подсъдимият не е осъждан, като неизолирането от нормалната и житейска среда успешно ще
подпомогне реализацията на установените в чл. 36 от НК цели. В последната насока
въззивният съд също намери, че по отношение на конкретната личност на В.Й. не се явява за
необходима неговата социална изолация. Тежестта на наказанието и начинът на неговото
изпълнение – с определяне на изпитателен срок или с постановяване на ефективно
изтърпяване, представляват комплексна форма на наказателна репресия, която постига
справедливия ефект на предупредително-възпиращо и превъзпитателно въздействие върху
дееца, когато сама по себе си се отличава с вътрешен баланс. В този смисъл,
законосъобразно РРС е приел, че в пълнота са налице предпоставките на чл.66, ал. 1 НК за
отлагане на изпълнението на определеното и наказание лишаване от свобода за срок от две
години с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Районният съд правилно е преценил, че са налице основанията за ангажиране на
гражданската отговорност на подс. В.Й. и предявеният от ищеца граждански иск е доказан
по основание (налице е деликт – престъплението, реализирано от подсъдимия; вреда – в
размер на сумата, с която той е ощетил пострадалото дружество, причинна връзка между и
деянието и вредата). Искът е доказан и по размер, тъй като щетата е установена въз основа
на всички приобщени в производството доказателства – гласни и писмени такива. В този
смисъл правилно и законосъобразно подс. В.Й. е бил осъден да заплати в полза на „И.“
ООД, гр. Разград сумата от 6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2015 г., до
окончателното и плащане.
Вярно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата
си районният съд е възложил на подсъдимите разноските по делото.
При цялостна служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде потвърден.
8