Решение по дело №1432/2019 на Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 367

 

гр.Плевен, 24.06.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:   

                                                           

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                                                            

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов  административно дело № 1432 по описа  на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от А.Х.Х., представляващ „М.“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ЕИК ***, подадена чрез процесуалния представител адв. О.Б. *** с адрес за кореспонденция гр.Плевен, ул. ***, против Ревизионен акт № Р- 04001519001381- 091- 001/18.09.2019  год. и Ревизионен акт за поправка на РА /РАПРА/ № П- 04001519187867- 003- 001/07.11.2019 г., издадени от Н.С. И. на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП- В. Търново- възложила ревизията и Г.Л.Г.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново- ръководител на ревизията, потвърдени с Решение № 170/06.12.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- гр. В. Търново.

В жалбата се твърди, че оспорените РА и РАПРА, потвърдени с Решение № 170/06.12.2019 год. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново, са незаконосъобразни. Оспорват се констатациите на органите по приходите за това, че е наличен само паричен поток и издадени документи, но без да са налице реално извършени услуги и се излагат доводи, че от представените в хода на ревизионното производство доказателства се установяват реално извършени услуги от страна на „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД, както и че издадените от това дружество документи отразяват вярно документираните с тях стопански операции. В подкрепа на горното твърдение се сочи обстоятелството, че към момента на изпълняване на договора с Община Ловеч „М.“ ООД е имал и други обекти, които са били обвързани със срок. Същите се изброяват подробно и се твърди, че материално- техническата обезпеченост на „М.“ ООД е била недостатъчна, за да се реализират всички възложени обекти в договорените срокове. Оспорва се наличие на договореност между Община Ловеч и жалбоподателя по чл.16, ал.5 от сключения между тях договор, свързана със задължението на изпълнителя да уведомява възложителя за наемането на подизпълнители по договора, както и да представя необходимите в тази връзка документи.

Оспорва се възприетата от органите по приходите фактическа обстановка, въз основа на която е определен размера на допълнителния корпоративен данък и се твърди неправилност на допълнително определеното данъчно задължение. Излагат се доводи, че неправилно е прието, че осчетоводените сделки с „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД не са документално обосновани, поради което незаконосъобразно е отказано признаването на разхода по тях. Твърди се, че ревизиращият екип е преобразувал резултата и е отказал да признае разходите, без да направи анализ дали тези разходи са свързани пряко с дейността, включени ли са в себестойността на крайния продукт и има ли наличие на съпоставимост между приходите и разходите. Сочи се, че с издадения РД са игнорирани разходите, но не са анализирани приходите от тези доставки, поради което допълнителното облагане на „М.“ ООД е извършено при неспазване принципа на съпоставимост между приходи и разходи, който е основен в Закона за счетоводството. На следващо място се излагат доводи, че безспорно „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД не притежава материално- техническа обезпеченост за извършване на документираните доставки, но то е наело подизпълнители, което се установява в представените обяснения от представляващия дружеството при извършване насрещните проверки.

По отношение на ЗДДС се сочи, че с издадения РА органите по приходите са отказали правото на данъчен кредит в общ размер 132 244,74 лв. по общо седем фактури, издадени от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД и се твърди, че в процеса на ревизионното производство са представени достатъчно доказателства, установяващи по безспорен начин доставката, представляваща СМР от това дружество, но чрез подизпълнителите „Или Март Шипинг“ ЕООД и „Еклипс 2002“ ЕООД. Подробно се изброяват документите, представени при извършената насрещна проверка и се твърди, че същите установяват по безспорен начин реалността на доставките, поради което неоснователно е отказано правото на данъчен кредит по описаните доставки.

 В заключение е направено искане да бъдат отменени оспорените РА и РАПРА, потвърдени с Решение № 170/06.12.2019 год. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново като незаконосъобразни, да бъдат отменени допълнително определените данъчни задължения на дружеството за ДДС в размер на 10 191 лв. за м.05.2015 год. и да се признае правото на данъчен кредит в размер на 113 308,32 лв. за данъчни периоди м.09.2017 год., м.12.2017 год., м.03.2017 год., м. 04.2018 год., м. 05.2018 год., м.11.2018 год. и м. 12.018 год., както и да бъде отменен допълнително определения ДДС за внасяне, получен след прихващане в размер на 99221,62 лв. и лихва в размер на 16 717,57 лв. и определените допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък за 2017 год. в размер на 7400 лв. и лихви в размер на 1101.90 лв.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. О.Б. ***, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, претендира присъждане в полза на доверителя си деловодни разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. В указания от съда срок представя писмена защита, в която се повтарят доводите от подадената жалба. По отношение облагането по ЗДДС процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че в процеса на ревизионното производство са представени доказателства, от които се установява, че доставките, представляващи СМР, фактурирани от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД, са извършени чрез подизпълнителите „Или Март Шипинг“ ЕООД и „Еклипс 2002“ ЕООД. По отношение на обект „Подмяна на дограма на сградата на 24 СОУ „Пейо Яворов“ в гр. София се сочи, че същият е изпълнен от „Или Март Шипинг“ ЕООД въз основа на договор с „Ню Ейдж Кънстракшън“  ЕООД от 16.08.2017 год. и е налице количествено – стойностна сметка. За извършените СМР са издадени Протокол за приемане на обекта от 29.09.2017 г. от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД и фактура № **********/29.09.2017 год. с доставчик „Или Март Шипинг“ ЕООД. Плащането е извършено по банков път, което се установява от банково извлечение, в което е отразено получен междубанков превод от „М.“  ЕООД с основание за плащане договор за СМР по фактура № 2/28.09.2017 год., издадена от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД, във връзка с което се твърди, че с горните писмени доказателства се установява посочената от жалбоподателя хронология на възлагане на съответните видове работи по конкретните обекти.

По отношение на СМР „Реконструкция, обновяване и оборудване на сгради и рехабилитация на дворно пространство в ЦДГ „Люляче“, кв. „Гозница“, гр. Ловеч се сочи, че същите са извършени въз основа на договор, сключен между „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД като възложител и „Или Март Шипинг“ ЕООД като изпълнител. Извършените СМР са приети чрез двустранно подписани протоколи, след изготвяне на всеки от които са извършени плащания по банков път и от банковите извлечения е видно плащане от страна на „М.“ ООД по издадена фактура за СМР към „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД и последващо плащане от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД към „Или Март Шипинг“ ЕООД, което също се основава на издадени фактури.

По отношение на същия обект, а именно„Реконструкция, обновяване и оборудване на сгради и рехабилитация на дворно пространство в ЦДГ „Люляче“, кв. „Гозница“, гр. Ловеч се излагат доводи, че е налице договор от 14.05.2018 год. между „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД като възложител и „Еклипс 2002“ ЕООД в качеството на изпълнител, който е с предмет извършване на СМР въз основа на количествено – стойностна сметка по приложение № 1 към него. За извършените работи по този договор е издадена Фактура № *********/30.05.2018 год., заплащането е извършено по банков път и от банковото извлечение е видно, че е извършен междубанков превод от „М.“ ООД към „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД въз основа на договор за СМР по Фактура № 8/18.05.2018 год. с издател „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД, след кото по банков път е извършено плащане от страна на „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД към „Еклипс 2002“ ЕООД по Фактура № *********/30.05.2018 год.

С Анекс № 1/01.06.2018 год. към договор от 14.05.2018 г., сключен между „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД и „Еклипс 2002“ ЕООД сумата по договора е увеличена със 76 139,16 лв. без ДДС, а за допълнително извършените на същия обект СМР е издаден Протокол за приемане на извършени СМР № 2/02.11.2018 г. Разплащането е по банков път и от представеното банково извлечение е видно извършване на междубанков превод от „М.“ ООД с основание за плащане договор за СМР по фактура № 9/02.11.22018 год., издадена от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД. От представено банково извлечение се установява плащане от страна на „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД към „Еклипс 2002“ ЕООД по Фактура № **********/02.11.2018 год.

След извършена проверка на 27.12.2018 год. е издаден Протокол за извършени СМР № 3/27.12.2018 год., въз основа на който е издадена Фактура № *********/28.12.2018 год.

Адв. Б. излага доводи, че представените от жалбоподателя писмени доказателства за установяване на горните обстоятелства са неуспешно оспорени от ответника. Тяхната автентичност е доказана с разпит на свидетели, удостоверяващи, че положените подписи са техни. Оспорените фактури и протоколи за приемане на СМР са частни свидетелстващи документи, чието авторство е установено по несъмнен начин, а реалната им дата се доказва от подадените в НАП справки - декларации по ЗДДС за съответните периоди, в които оспорените фактури са отразени. Представените протоколи за приемане на СМР са намерили отражение в съответните фактури, които са издавани именно въз основа на тях. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза се доказва, че счетоводството на „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД и „М.“ ООД е водено подробно, заведени са аналитични и синтетични сметки, а изградената в двете дружества счетоводна система осигурява всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции, получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, както и че оспорените документи, представени от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД представляват част от единно заведеното счетоводство. Ето защо жалбоподателят твърди, че е безспорно установена реалността на датите, отразени върху оспорените документи. Излагат се и доводи, че от счетоводната експертиза се установява съпоставимост между приходите и разходите, отчетени от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД, което доказва основанието за ползване правото на данъчен кредит. По отношение на оспорените документи, свързани с процесните доставки от „Или Март Шипинг“ ЕООД се излагат същите доводи. Автентичността на представените по делото фактури договори и протоколи за СМР е установена със свидетелските показания на И.М.Х., който е пълномощник, чието нотариално заверено пълномощно е представено още пред адм. орган в хода на ревизионното производство. Същите доводи се излагат и по отношение на фактурите, протоколите за приемане на СМР, договорите и анексите към тях, подписани от представляващия „Еклипс 2002“ ЕООД, чиято автентичност е доказана чрез свидетелските показания на И.М.Х.. Във връзка с подписите, положени на оспорените от ответника фактури, протоколи за приемане СМР, договорите, анексите и приложенията към тях по извършените доставки от „Или Март Шипинг“ ЕООД и „Еклипс 2002“ ЕООД, положени за получател от страна на „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД адв. Б. се позовава на показанията на свидетеля А.В.П., който заявява, че е подписът под така посочените документи е негов, поради което се изразява становище, че по безспорен начин е установена автентичността им.

Процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на допълнително представените в хода на съдебното производство протоколи за извършени проверки от ДИТ – Ловеч, отговор на директора на ЦДГ „Люляче“ за това на кого са издавани фактурите за разход на електроенергия и вода през периода 01.09.2017 год. – 31.12.2018 год., отговори, изпратени от доставчици на „Или Март Шипинг“ ЕООД за доставени материали на строителния обект, които според адв. Б. не са били успешно оспорени от ответника по реда на чл.193 от ГПК, във връзка с което се твърди, че с тези писмени доказателства се установява реално осъществяване на СМР, възложени на „Или Март Шипинг“ ЕООД от работници на самото дружество, както и закупуване на техника за извършване на СМР.

Сочи се, че по делото е изискана и представена цялата строителна документация, касаеща обекта ЦДГ „Люляче“ – гр. Ловеч, част от която е и Заповедна книга за осъществяване на строителен надзор. В същата са описани предписанията и установени несъответствия в изпълнението, поради което са издадени съответни заповеди, приети от П.Д., който е технически ръководител от страна на „Или Март Шипинг“ ЕООД и „Еклипс“ ЕООД.

Излагат се и доводи, че от приетата по делото съдебно- техническа експертиза се установява обстоятелството, че „М.“ ООД не е имало възможност да осъществи СМР, „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД не е притежавал работници и материално- техническа възможност да осъществи същите. Установено е пълно съответствие м/у извършените СМР и издадените протоколи за извършените СМР между „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД и „М.“ ООД, и между „Или Март Шипинг“ ЕООД, „Еклипс 2002“ ЕООД и „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД. Вещото лице е посочило, че „Или Март Шипинг“ ЕООД е разполагало с необходимата материално- техническа обезпеченост, за да изпълни всички СМР в ЦДГ „Люляче“.

По отношение облагането по ЗКПО в писмената защита се сочи, че при определяне размера на допълнителния корпоративен данък органите на приходите са възприели фактическа обстановка, различна от реалната и неправилно са приложили съответните правни норми.Твърди се, че сумата, формирала увеличението на финансовия резултат за 2017 г. е в следствие на неправилно отказания разход за извършени доставки от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД. Излагат се доводи, че осчетоводените сделки са документално обосновани и неправомерно органите по приходите са отказали да признаят разхода по тях. Твърди се, че ревизиращият екип е отказал да признае горните разходи, без да направи анализ дали същите са свързани пряко с дейността, включени ли са в себестойността на крайния продукт и има ли наличие на съпоставимост между приходите и разходите. С издадения РД са игнорирани разходите, но без да се анализират приходите от доставките. Ето защо се изразява становище, че допълнителното облагане на „М.“ ООД е извършено при неспазване на принципа на съпоставимост между приходите и разходите, който е основен в ЗС. Сочи се, че за доказване наличието на съпоставимост между приходите и разходите по делото е изслушана съдебно – счетоводна експертиза, с която се установява, че е налице такава. Излагат се и доводи, че от събраните по делото доказателства се установява реалност на доставките, извършени от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД, от което следва, че не са налице основания за корекция на декларирания финансов резултат за 2017 год. в посока увеличение. В заключение се иска да бъдат отменени оспорените РА и РАПРА, потвърдени с Решение № 170/06.12.2019 год. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново като незаконосъобразни, да бъдат отменени допълнително определените данъчни задължения на дружеството за ДДС в размер на 10 191 лв. за м.05.2015 год. и да се признае правото на данъчен кредит в размер на 113 308,32 лв. за данъчни периоди м.09.2017 год., м.12.2017 год., м.03.2017 год., м. 04.2018 год., м. 05.2018 год., м.11.2018 год. и м. 12.018 год., както и да бъде отменен допълнително определения ДДС за внасяне, получен след прихващане в размер на 99221,62 лв. и лихва в размер на 16 717,57 лв. и определените допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък за 2017 год. в размер на 7400 лв. и лихви в размер на 1101.90 лв.

Ответникът по жалбата - директор на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.Н., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава. Процесуалният представител на ответника излага доводи, че в Решение № 170/2019 г. на директора на Дирекция ОДОП – В. Търново са изложени подробни доводи за законосъобразността на оспорения РА. Твърди, че правилно органите по приходите са приели липса на данни за действително получени стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, поради което не е налице данъчно събитие по чл.25 от с.з., с оглед на което са отказали право на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС. Претендира да бъдат присъдени в полза на НАП разноски в размер на 4017 лв., които са съобразени с Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

 В определения от съда срок представя писмени бележки, в които навежда доводи, че оспореният РА е законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна. Излага съображения, че приходните органи са извършили ревизията по предвидения в ДОПК ред и в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, водещи до невалидност на акта от формална страна. Твърди, че органите по приходите обосновано са отказали на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД, тъй като от представените от ревизираното дружество доказателства не се установява реалност на доставките. Сочи, че в потвърдителното решение на директора на Дирекция ОДОП – В. Търново са изложени подробни доводи в тази насока, които се поддържат от процесуалния представител на ответника и не се опровергават от доказателствата, събрани в хода на съдебното производство. От приетата по делото по реда на чл.192 ГПК техническа документация, във връзка с възложената от Община Ловеч обществена поръчка с предмет  „Реконструкция, обновяване и оборудване на сградата и рехабилитация на дворното пространство на ЦДГ „Люляче“, кв. „Гозница“, гр. Ловеч е видно, че като строител на въпросния обект фигурира единствено „М.“ ООД – в констативен акт от 17.09.2018 год. за установяване годността и приемане на строежа; в акт от 30.01.2018 год. за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване; в документ от 01.12.2017 г., отразяващ проверка от представители на общината на място; протокол от 11.12.2017 год. за приемане на извършени СМР № 1, изготвен с участието на възложителя и др. Твърди, че в нито един от изисканите документи не фигурират данни за подизпълнители. Процесуалният представител на ответника оспорва отчасти заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и излага подробни доводи за необоснованост на същото, позовавайки се на обстоятелството, че вещото лице не основава своите изводи, касаещи наемане на строителна механизация от подизпълнителите и кадровата обезпеченост на същите на обективни данни и писмени доказателства. Със същите аргументи оспорва заключението в частта му, в която е посочено, че в периода на изпълнение на двата процесни обекта „М.“ ООД не е ползвало подизпълнители за другите обекти, които е следвало да изпълни и посочва, че при изслушване на вещото лице, то е дало противоположен отговор, т.е., че дружеството жалбоподател е ползвало такива. Оспорва се и като неаргументиран отговора на вещото лице, че „М.“ ООД не е разполагало със собствен трудов ресурс за процесните два обекта. Излагат се доводи, че приетата съдебно-техническа експертиза правилно е установила изпълнението на договорените СМР в процесните два обекта, но не кой ги е изпълнил, нито произхода на вложените строителни материали, поради което се изразява становище, че „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД не е реалният изпълнител на услугите чрез сочените като негови подизпълнители дружества. По отношение приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се излагат доводи, че не е спорно установеното от вещото лице обстоятелство за редовността на водените счетоводства на жалбоподателя и „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД, тъй като при настоящата ревизия, както и тази на „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД са установени двустранно заведени счетоводства в съответствие с изискванията на ЗС и приложимите счетоводни стандарти. Твърди се обаче, че процесните фактури не отразяват реални доставки, което обстоятелство не може да бъде установено от вещото лице само от проверките на счетоводствата на посочените две дружества, без да се изследват счетоводните документи на подизпълнителите на „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД „Или Март Шипинг“ ЕООД и „Еклипс 2002“ ЕООД. Ето защо се изразява становище, че констатациите на вещото лице за счетоводното отразяване на стопанските операции и извода за редовно водено счетоводство не могат да дадат отговор на спорния по делото въпрос, а именно дали извършените строителни услуги са осъществени от посочените подизпълнители и първичните счетоводни документи документират ли реално осъществена именно от тях дейност. Излагат се твърдения, че счетоводни данни за отчетени разходи за материали за който и да е от доставчиците /пряк подизпълнител или подизпълнители/ не са констатирани нито от съдебно-икономическата, нито от съдебно-техническата експертиза. Процесуалният представител на ответника е направил  подробен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. на тези, разпитани във връзка с производството по чл.193 от ГПК и е изразил мнение, че от същите не се установява по категоричен начин извършване на СМР от подизпълнителите. Във връзка с обстоятелството, че разпитаните в производството по чл.193 от ГПК свидетели удостоверяват авторството на голяма част от оспорените от ответника документи /фактури, договори, КСС, приемо-предавателни протоколи и др./ се сочи, че макар и подписите под тези документи да са достоверни, това обстоятелство не е достатъчно да удостовери факта, че се касае за действителни доставки и извършване на услуги по смисъла на закона, осъществени от дружествата подизпълнители. По отношение на онези документи, за които не е установено на кого принадлежат подписите се изразява становище, че истинността им не е установена по реда на чл.194 от ГПК и същите следва да бъдат изключени като доказателства по делото. По отношение представените от жалбоподателя в съдебно заседание 5 бр. договори, сключени по реда на Закона за обществените поръчки за периода 2016 год. – 2017 г. изразява становище, че със същите се цели доказване на обстоятелството, че всички работници на жалбоподателя са били ангажирани  в тези обекти, а не в процесните два, което е наложило СМР да бъдат възложени на подизпълнител. Твърди  обаче, че приложената към тях справка за местоработата на назначените в „М.“ ООД работници не е годна да установи твърдяното обстоятелство, защото представлява вътрешнофирмен документ, който е без достоверна дата, поради което не притежава формална доказателствена сила. Излагат се доводи, че от публично достъпната информация в сайта на Строителната камара на България е видно, че „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД няма регистрация в централния професионален регистър, воден от Камарата на строителите, създаден въз основа на Закона за Камарата на строителите, но „М.“ ООД е регистрирано в посочения регистър с протокол № 26/07.02.2088г. Сочи се, че с договора м/у „М.“ ООД и „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД от 25.09.2017 год. е налице превъзлагане в пълен обем на строителните работи, предмет на договора м/у Община Ловеч и „М.“ ООД като в същото време по делото не са представени доказателства, а и не се твърди, че прекият изпълнител на въпросните СМР е „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД. Оспорва се тезата, че въпросното дружество е било само посредник, превъзложил дейностите на други дружества, тъй като в договора с „М.“ ООД и това дружество липсва подобна клауза, а и не са налице основанията на чл.49 от ТЗ, за да се приеме, че „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД е търговски посредник. Освен това се излагат доводи, че плащанията от „М.“ ООД към „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД по силата на договора са се извършвали по конкретни протоколи за приемане на СМР, в които „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД е вписан като изпълнител, а не като посредник.

Оспорва се достоверността на извършеното превъзлагане от страна на „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД към други подизпълнители. Излагат се съображения, че от приетите по делото доказателства, а именно справка за регистрираните от „Еклипс 2002“ ЕООД трудови договори по чл.62 от КТ за периода на изпълнение на процесните СМР е видно, че част от назначените служители в дружеството са с код 6510, съответстващ на „дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“. От представените дневници за покупки по ЗДДС се установява, че за процесните периоди на се регистрирани покупки на стоки и материали, имащи отношение към осъществяваните СМР, записани са клиенти, различни от процесните, а за лица, приели стоките са се подписвали работници с имена, несъответстващи на тези по справките за регистрираните в „Еклипс 2002“ ЕООД и работещи на трудов договор служители. В същото време от дневниците за продажби по ЗДДС на това дружество се установява, че за периода 01.05.2018 год. – 31.12.2018 год. са фактурирани извършени СМР услуги и получени авансови плащания по договори от други клиенти, поради което не може да се установи по никакъв начин в кой обект са вложени закупените в минимални количества строителни материали.

Процесуалният представител на ответника се позовава и на приложения по делото и влязъл в сила РА по отношение това дружество, от който се установява, че „Еклипс 2002“ ЕООД фигурира като изпълнител на СМР по няколко договора с други доставчици за същия период, ревизираното дружество не е представило никакви документи, установяващи фактурираните доставки, а назначените през м.10.2018 год. работници са с прекратени трудови правоотношения през м.11.2018 год. Сочи се, че в Протоколи за извършени СМР № 1/30.05.2018 г. и № 3/27.12.2018 год. с възложител „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД и изпълнител „Еклипс 2002“ ЕООД фигурират извършени работи, които са идентични с тези по Протокол № 6/27.12.2018 год. за приемане на СМР, по който обаче изпълнител е „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД, а възложител е дружеството жалбоподател. Освен това липсват преки писмени доказателства описаните по посочените протоколи материали да са доставени от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД или „Еклипс 2002“ ЕООД, или да са им предоставени от жалбоподателя. Твърди се наличие на разлика само от един ден между датата на изпълнение на въпросните СМР, отразени в издадената от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД фактура и датата, на която е сключен договора между това дружество и подизпълнителя „Еклипс 2002“ ЕООД като се твърди, че е обективно невъзможно фактурираните СМР да бъдат осъществени само за едно денонощие. Процесуалният представител на ответника се позовава и на заключението по изготвената съдебно- техническа експертиза, от което се установява липсата на кадрова и материална обезпеченост на „Еклипс 2002“ ЕООД за изпълнение на СМР в обекта ЦДГ „Люляче“ гр. Ловеч. Ето защо се твърди, че издадените от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД към жалбоподателя фактури с №№ 00…8/18.05.2018 год. ; 00…9/01.11.2018 г. и 00…10/28.12.2018 г. са без основание, поради което законосъобразно с РА е отказан данъчен кредит по тях.

По отношение подизпълнителя „Или Март Шипинг“ ЕООД, за който в жалбата се твърди, че е осъществил СМР в обект 24 СУ „Пейо Яворов“ - София също се оспорва твърдяното от жалбоподателя превъзлагане на СМР чрез „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД. Излагат се доводи, че СМР, предмет на двата договора, сключени м/у „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД и „Или Март Шипинг“ ЕООД съвпада с видовете СМР, които са предмет на договор, сключен м/у „М.“ ООД и „Валео инвест“ ЕООД, респективно същите дейности са отразени като извършени в протокол за СМР, но от „Валео инвест“ ЕООД. По отношение фактурираните СМР от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД към „М.“ ООД във връзка с обект ЦДГ „Люляче“ гр. Ловеч, за които се твърди от жалбоподателя, че фактически са осъществени от „Или Март Шипинг“ ЕООД, се излагат подробни доводи, че няма доказателства на датите, посочени във фактурите, на обекта да са работили работници на последното дружество, но в същото време са налице писмени доказателства, от които се установяват строителни услуги на това дружество към други клиенти за същите времеви периоди. Твърдят се несъответствия между датите, на които се твърди, че са осъществени СМР, посочени във фактурите и протоколите за СМР, издадени от „М.“ ООД по отношение изпълнителя „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД и тези, издадени от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД по отношение изпълнителя „Или Март Шипинг“ ЕООД, въз основа на които се твърди, че въпросните дейности не са били изпълнени от последните две дружества, а с издадените документи се цели неправомерно усвояване на данъчен кредит от жалбоподателя.

Излагат се подробни доводи за липса на кадрова и материална обезпеченост на „Или Март Шипинг“ ЕООД за осъществяване на СМР, които се твърди, че са му възложени. Сочи се,че представените от жалбоподателя писмени доказателства установяват закупуването от страна на „Или Март Шипинг“ ЕООД на символични количества строителни материали, които са недостатъчни за осъществяване на процесните СМР, а освен това се оспорва материалната доказателствена сила на горните писмени доказателства, тъй като от тях не се установява за кой обект са били предназначени строителните материали, тъй като по делото е установено, че за същите периоди дружеството, сочено като подизпълнител, е фактурирало СМР и на други клиенти.

И по отношение на двете дружество, сочени като фактически изпълнители на процесните СМР се изразява становище, че не са събрани никакви доказателства същите да са разполагали с техника и строителен инвентар, необходими за осъществяване на част от фактурираните СМР, което се установява и от заключението на съдебно - техническата експертиза.

Процесуалният представител на ответника оспорва доводите от жалбата, че в сключени м/у Община Ловеч и „М.“ ООД договор липсва клауза, ограничаваща наемането на подизпълнители и твърди, че договорът по ЗОП достатъчно еднозначно поставя условието избраният изпълнител да осъществи СМР, предмет на договора без подизпълнители, а от доказателствата по делото не е видно този договор да е изменян по установения от закона ред. Ето защо се сочи, че жалбоподателят не е имал право да възлага и превъзлага на други лица изпълнение на СМР, предмет на така сключения договор и се твърди, че договорът, сключен с „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД е с невъзможен предмет, поради което е налице привидна доставка, целяща неправомерно ползване на данъчен кредит от жалбоподателя.

По отношение допълнително начисления с обжалвания РА ДДС в размер на 10 191, 00 лв. за данъчен период м.05.2015 год. се излагат доводи, че по делото не са налице конкретни възражения от страна на жалбоподателя, нито пък са представени доказателства, установяващи фактическа обстановка, различна от установената в хода на ревизията.

По отношение на оплакванията на жалбоподателя, свързани с приложението на ЗКПО се твърди, че органите по приходите правилно са установили наличието на хипотезата на чл.16, ал.1 от ЗКПО, тъй като липсват доказателства  „М.“ ООД да е получило услуги от доставчика „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД, издател на спорните фактури, което е и основанието за увеличаване на финансовия резултат с размера на отчетените по тези фактури разходи. Сочи се, че горното е в съответствие с разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.26, т.2 от ЗКПО.

В заключение е направено искане да бъде отхвърлена като неоснователна подадената жалба. Претендира се присъждане в полза на ответника на юрисконсултскво възнаграждение в размер на 4017 лв., изчислени върху материалния интерес по делото по правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания  ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Ревизионен акт № Р- 04001519001381- 091- 001/18.09.2019  год., издаден от Н.С И. на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП- В. Търново- възложила ревизията и Г.Л.Г.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново - ръководител на ревизията,  който се обжалва пред административния съд, е потвърдени с Решение № 170/06.12.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- гр. В. Търново /л.33 и сл./. Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен контрол, поради което и с оглед на разпоредбите на чл.156, ал.1 и ал.2 от ДОПК съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Съдът счита, че жалбата е допустима и в частта ѝ, с която се оспорва Ревизионен акт за поправка на РА /РАПРА/ № П- 04001519187867- 003- 001/07.11.2019 г., който макар и да не е оспорен изрично по административен ред,  представлява неразделна част от обжалвания в цялост по адм. ред РА, доколкото с него единствено е поправена допусната очевидна фактическа грешка, състояща се в неправилно посочване на Таблица № 1 на РА за допълнително начислен от ревизията ДДС като задължение за данъчен период м.05.2018 год., вместо за данъчен период м.05.2015 год., за който в действителност е установено задължението. По него също е налице произнасяне по административен ред, както е видно от диспозитива на Решение № 170/06.12.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- гр. В. Търново

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът намира установено следното от фактическа страна :

Обжалваният Ревизионен акт № Р-04001519001381-091- 001/18.09.2019  год. е издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад № Р-04001519001381-092-001/22.08.2019 год., връчен на жалбоподателя по електронен път на 23.08.2019 год. Същият е издаден в резултат на извършена ревизия по отношение на „М.“ ООД,  ЕИК ***, за установяване на задължения  за корпоративен данък за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2017 год. и за ДДС за периода от 01.01.2014 год. до 28.02.2019 год. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия Р-04001519001381-020-001/07.03.2019 год., връчена по електронен път на 08.03.2019 год., Заповед за изменение на ЗВР № Р-04001519001381-020-002/20.03.2019 год. и ЗИЗВР № Р-04001519001381-020-003/07.06.2019 год.

Оспорените Ревизионен акт № Р-04001519001381-091- 001/18.09.2019  год. и Ревизионен акт за поправка на РА /РАПРА/ № П- 04001519187867- 003- 001/07.11.2019 г. са издадени от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2, изп. първо от ДОПК, отговарят на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при постановяването им е спазена  процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК. 

Решение № 170/06.12.2019 г. на ДОДОП, с което са потвърдени оспореният в настоящето производство РА и РАПРА, е издадено от директор на Дирекция ОДОП- В. Търново, поради което се явява валиден акт, който макар и да не е предмет на делото е предпоставка за осъществяване на съдебен контрол по отношение на оспорения РА и РАПРА, съставляващ неразделна част от тях.

Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите относно доказването, вкл. събирането и оценката на доказателствените средства. В ревизионното производство са предприети разписаните от закона процесуални действия и са събрани годни, допустими и относими доказателства.

В настоящото съдебно производство се оспорва РА досежно допълнително определените данъчни задължения на дружеството за ДДС в размер на 10 191 лв. за м.05.2015 год., непризнаване правото на данъчен кредит в размер на 113 308,32 лв. за данъчни периоди м.09.2017 год., м.12.2017 год., м.03.2017 год., м. 04.2018 год., м. 05.2018 год., м.11.2018 год. и м. 12.018 год., както и допълнително определения ДДС за внасяне, получен след прихващане в размер на 99221,62 лв. и лихва в размер на 16 717,57 лв. и определените допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък за 2017 год. в размер на 7400,22 лв., както и лихви в размер на 1101.90 лв. Жалбоподателят твърди, че сделките, обективирани в 7 бр. фактури, издадени от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД, а именно фактури № 2/28.09.2017 год.; № 3/12.12.2017 год.; № 6/14.03.2018 год.; № 7/24.04.2018 год.; № 8/18.05.2018 год.; № 9/01.11.2018 год. и № 10/28.12.2018 год. са действителни, документират действително осъществени доставки по смисъла на ЗДДС, поради което неправилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит, респективно незаконосъобразно е извършено допълнително преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2017 год. по реда на чл.26, т.2, вр. чл.16, ал.1 от ЗКПО и е установен следващ се корпоративен данък в повече от декларирания и внесен такъв. РА не е обжалван и е влязъл в сила в частта по ЗКПО, в която е установен допълнителен корпоративен данък за 2015 год. в размер на 3057, 62 лв. и лихви върху него – 1075, 44 лв., както и в частта по ЗКПО за 2014 и 2016 год. и по ЗДДС за данъчни периоди 01.01.2014 г. до 30.04.2015 год., от 01.06.2015 год. до 31.08.2017 год., от 01.10.2017 год. до 30.11.2017 год., от 01.01.2018 год до 28.02.2018 год., от 01.06.2018 год. до 31.10.2018 год. и от 01.01.2019 год. до 28.02.2019 год., за които не са установени допълнителни задължения за главници и лихви.

         Тук следва да се отбележи, че в жалбата, с която е сезиран настоящият съд, не са изложени конкретни оплаквания, свързани с извършената корекция на приспаднат данъчен кредит за сумата от 10 191,00 лв., която корекция е за два бр. апартаменти, прехвърлени по нотариален ред през м. 05.2015 год. в собственост на съдружниците в „М.“ ООД под формата на разпределени дивиденти, която представлява част от допълнителното задължение за ДДС, установено с РА, което е предмет на оспорване. Тази корекция не е предмет и на жалбата срещу РА, подадена до директора на Д“ОДОП“ /л.20/, но е налице произнасяне по реда на задължителния административен контрол и в тази част на процесния РА.

         По делото е установено и между страните не е спорно, че посочените по- горе фактури са издадени във  връзка с два договора, сключени между „М.“ ООД в качеството му на възложител и  „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД като изпълнител, а именно Договор от 14.08.2017 год. за СМР на обект : „Подмяна на дограма на сграда на 24 СОУ „Пейо Яворов“ гр. София, ж.к***“, за срок от 30 календарни дни, срещу възнаграждение 24 161, 89 лв. без ДДС,  4832,38 лв. ДДС или с обща стойност 28994,27 лв. /т.4, л.14/, както и Договор от 25.09.2017 год. за СМР на обект : „Реконструкция, обновяване и оборудване на сградата и рехабилитация на дворно пространство на ЦДГ „Люляче“, кв.“Гозница“, гр. Ловеч“, за срок от 7 месеца, срещу възнаграждение 554 941, 38 лв. без ДДС или 665 929,66 лв. с ДДС, включващо цената на изпълнение на СМР – 504 492,16 лв. без ДДС и непредвидени разходи – 10 % от цената, или 50 559,22 без ДДС /т.4, л.38/.

         За посочените два обекта жалбоподателят „М.“ ООД е определен за изпълнител по силата на Договор за строителство по ЗОП от  03.08.2017 год. със СО - Район Подуяне, гр. София  като възложител /т.2, л.168/ и Договор № BG16RFOP001-1.020-0002-C01-S-10/11.08.2017 год. с възложител Община Ловеч /т.21 л.158/, поради което със сключените впоследствие договори м/у „М.“ ООД и „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД последното дружество фактически е станало подизпълнител на процесните обекти.

         От своя страна „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД е превъзложило осъществяване на процесните СМР за обект „Подмяна на дограма на сграда на 24 СОУ „Пейо Яворов“ гр. София, ж.к***“ на „Или Март Шипинг“ ЕООД по силата на договор от 16.08.2017 год. /т.5, л.134/, което е видно и от представените писмени обяснения от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД с приложени към тях протокол за приемане на СМР от 29.09.2017 год. Във връзка с изпълнението на този договор е издадена фактура № **********/29.09.2017 год. По отношение на същия обект е налице и превъзлагане на СМР от страна на „М.“ ООД по отношение на "Валео Инвест" ЕООД, осъществено с Договор от 07.08.2017г. за подмяна на дограма на сграда на 24 СОУ "П.Яворов" гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, за които е издадена фактура № 321/28.09.2017 год.

„Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД е превъзложило и СМР за обект „Реконструкция, обновяване и оборудване на сградата и рехабилитация на дворно пространство на ЦДГ „Люляче“, кв.“Гозница“, гр. Ловеч“ на подизпълнителя „Или Март Шипинг“ ЕООД с договор от 25.09.2017 год. /т.3, л.219/, който договор е прекратен с анекс от 27.04.2018 год. С договор от 14.05.2018г. СМР за този обект са възложени на „Еклипс 2002“ ЕООД /т.3, л.203-211/, а с анекси от 01.06.2018 год. и от 01.09.2018 год. са възложени и допълнителни СМР /т.3, л.211-219/. Във връзка с горното са издадени фактура № **********/13.12.2017 г.; фактура № **********/16.03.2018 год.; фактура № **********/26.04.2018 год. всички с издател „Или Март „Шипинг“, както и фактура № **********/30.05.2018 год.; фактура № **********/02.11.2018 год.; фактура № **********/28.12.2018 год., всички с издател „Еклипс 2002“ ЕООД. Към фактурите са приложени съответни протоколи за приемане на СМР.

         В хода на ревизията е установено, че плащанията по тези фактури, както и във връзка с фактурите, издавани от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД към жалбоподателя, са осъществявани по банков път. Горното се установява от заключението на назначената в хода на съдебното производство икономическа експертиза, изготвено от в.л. Б.А..

В обжалвания РА органите по приходите са приели, че „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД като пряк доставчик на услуги на „ М." ООД всъщност е изпълнявало посредническа дейност и е финансирало дейността си чрез събиране на комисионни от посредничеството при изпълнение на строителните обекти. В това дружество няма назначени лица по трудови и граждански договори, а фактическото изпълнение на строителните услуги е възложено на подизпълнителите „ИЛИ МАРТ ШИПИНГ" ЕООД и „ ЕКЛИПС 2002" ЕООД.  Горното обстоятелство се потвърждава в рамките на настоящето съдебно производство от показанията на разпитания като свидетел управител на „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД А.В.П., както и от писмено обяснение на л.7, т.5, представено от същия пред органа по приходите по реда на чл.37, ал.2 от ДОПК.

Органите по приходите са приели, че представените в хода на ревизионното производство доказателства не установяват по безспорен начин реално извършени услуги, тъй като остава неизяснено как „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД е избрало "ИЛИ МАРТ ШИПИНГ" ЕООД и " ЕКЛИПС 2002 " ЕООД за подизпълнители, осъществено ли е проучване относно дейността и надеждността на доставчика, получавани ли са препоръки за доставчика - от кого и по какъв начин, с кое конкретно лице е контактувано, как са договаряни условията по отношение на цени на услугите, вид на плащане. Наличието на фактури само по себе си не доказва наличие на извършена сделка. Липсват доказателства за фактическото изпълнение и реално получаване на фактурираните услуги. Получаването на доставка на услуга е основно изискване за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит, което е залегнало както в националното, така и в европейското законодателство /чл.168 от директива 2006/112/ЕО/ , поради което и след като издадените фактури от " ИЛИ МАРТ ШИПИНГ" ЕООД и " ЕКЛИПС 2002 " ЕООД документират доставки, които не са реално осъществени, то и за получателя „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД не е възникнало основание за извършване на последваща доставка. При тези съображения органите по приходите са приели, че на жалбоподателя „М." ООД няма как да не е било известно, че е получил само данъчни документи, но не и услуги, посочени в цитираните фактури. Следователно в случая се касае за поток на парични средства между "М." ООД и " НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН " ЕООД,  но липсват доказателства за реално извършени услуги от "НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД.

Органите по приходите са посочили, че в представените от „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД документи по повод връченото искане за представяне на документи от трети лица са приложени счетоводни документи на "ИЛИ МАРТ ШИПИНГ" ЕООД, във връзка доказване на наличието на наети лица за извършване на СМР, за които документи няма никакво основание да са налични в „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД. В чл.16, ал.5 от представения Договор от 11.08.2017г. с Община Ловеч за „Реконструкция, обновяване и оборудване на сградата и рехабилитация на дворното пространство на ЦДГ „Люляче" кв. Гозница, гр. Ловеч. е записано, че изпълнението на договора е самостоятелно без подизпълнители, а при необходимост от такъв, изпълнителят е длъжен да уведоми възложителя, както и да представи необходимите документи. „М." ООД на нито един етап от изпълнението на договора не е уведомявало Община Ловеч за наличието на подизпълнители. Обстоятелството, че жалбоподателят не е уведомявал възложителя за превъзлагане на договорените СМР на подизпълнители се установява от приетите като доказателство по делото писмени обяснения от Д.П.Х., координатор СМР на обекта /л.87, т.1/ От същите е видно, че „М.“ ООД изпълнява задълженията си по договора без подизпълнители и не е информирал възложителя за наличие на такива, както и не е представял документи, от които да е видно, че на обекта работят „Или Март Шипинг“ ООД и „Еклипс“ ЕООД.

В РА е посочено, че от проверените на място счетоводни регистри, хронологии на сметки, справки за наличните дълготрайни активи е видно, че дружеството жалбоподател разполага с достатъчна материално - техническа база и средства за осъществяване на основния предмет на дейност - строителство. Осигуряването на изпълнение от различно лице не може да има за последица възникването на право на приспадане на данъчен кредит. Ако доставките са извършени, то както доставчикът, така и получателят трябва да притежават доказателства за това изпълнение. За изпълнението винаги трябва да се представят достатъчно убедителни доказателства. В случая от представените в хода на ревизионното производство документи както от ревизираното лице, така и от гореописаните доставчици не може да се установи по безспорен начин, че именно това са доставчиците, извършили доставките на СМР. Ето защо е направен извода, че за жалбоподателя не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, което е неразривно свързано с извършване на реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Регистрираното по закона лице в качеството си на получател следва да докаже възникване на основанието по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, че данъкът по този закон е станал изискуем и че е възникнало задължение този данък да бъде начислен по реда на чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС.След като лицето черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да докаже реалността ѝ.

Органите по приходите не са приели възражението на ревизираното лице във връзка с увеличението на финансовия резултат по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО по фактури, издадени от „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД през 2017 в размер на 74002,27 лв. Съображенията за това са, че доставките са отразени в отчетните регистри като разходи за външни услуги, а в ревизионното производство не са представени безспорни доказателства за реалността на фактурираните доставки. Необосновано е увеличена разходната част на ОПР, сделките са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане, поради което дължимият корпоративен данък се определя без да се взема под внимание резултата от тези сделки.

         С оглед на така очертания спорен предмет и твърденията на двете спорещи страни, съдът намира, че от съществено значение за спорното право е да се установи дали са действителни сделките, обективирани в издадените от „Елипс 2002“ ЕООД фактури № 20000000093/30.05.2018 г.; № 20000000031/02.11.2018 г.;  № 20000000039/28.12.2018 г. и „Или Март Шипинг“ ЕООД  № 20000000093/13.12.2017 г.; № 20000000104/16.03.2018 г. и № 20000000106/26.04.2018 г., респективно представляват ли облагаеми доставка по смисъла на ЗДДС. Отговорът на този въпрос обуславя действителността на доставките от „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД към жалбоподателя. За да отговори на този въпрос, съдът съобрази следното:

За установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства по делото бе назначена съдебно- техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. С.С., от заключението на която се установява, че „Еклипс 2002“ ЕООД не е притежавало кадрова и материална обезпеченост за изпълнение на СМР на обект „Реконструкция, обновяване и оборудване на сградата и рехабилитация на дворното пространство на ЦДГ „Люляче“, кв. „Гозница“, гр. Ловеч. От заключението е видно и обстоятелството, че за периода 29.05.2017 год. – 27.12.2018 год. „Еклипс 2002“ ЕООД  има сключени още два договора за строителство – от 01.09.2018 год. и от 21.09.2018 год.

За дружеството „Или Март Шипинг“ ЕООД вещото лице е посочило, че дружеството е притежавало необходимата кадрова обезпеченост за изпълнение на обектите СУ „Пейо Яворов“ – София и ЦДГ „Люляче“ гр. Ловеч, но за периода на договора за строителство на обект „Реконструкция, обновяване и оборудване на сградата и рехабилитация на дворното пространство на ЦДГ „Люляче“, кв. „Гозница“, гр. Ловеч и двете дружества не притежават строителна механизация, необходима за извършване на част от СМР, нито имат сключени договори за наета такава. От заключението се установява, че за периода на двата договора, предмет на делото, а именно 29.05.2017 г. – 27.12.2018 г., дружеството „М.“ ООД е имало сключени и други договори за СМР, за които няма данни да е използвало подизпълнители, поради което вещото лице изразява становище, че дружеството не е разполагало с достатъчен ресурс за реализация на СМР и за обекта ЦДГ „Люляче“ – гр. Ловеч. Последният извод на вещото лице се оспорва от процесуалния представител на ответника с аргумента, че са налице доказателства за ползване на подизпълнител за други обекти на дружеството жалбоподател, а именно „Валео Инвест“ ЕООД. Съдът намира горното възражение за основателно и на основание чл.202 ГПК не приема заключението на вещото лице в тази му част, тъй като то не е извършвало проверка, свързана с фактическото изпълнение на СМР по другите договори със страна „М.“ ООД, които не са предмет на настоящето производство, респективно твърдението, че по тях не са ползвани подизпълнители не почива на обективни доказателства, надлежно събрани в рамките на настоящето производство.

От заключението на инж. С. се установява обстоятелството, че е налице пълно съответствие на извършените СМР и издадените протоколи за СМР, послужили като основание за издаване на фактурите от „Ню Ейдж Канстръкшън“ ЕООД към „М.“ ООД. Всички СМР за обект СУ „П. Яворов“- София и описани в приемо - предавателните протоколи, послужили за издаване на фактури от страна на „Или Март Шипинг“ ЕООД към „Ню Ейдж Канстръкшън“ ЕООД и от „Ню Ейдж Канстръкшън“ ЕООД към „М.“ ООД са извършени на място СМР за този обект са приети на 11.09.2017 год. без забележки от възложителя – Столична община, район Подуяне.

Всички СМР за обект ЦДГ „Люляче“, кв. „Гозница“, гр. Ловеч, описани в приемо-предавателни протоколи, послужили за издаване на фактури от страна на „Или Март Шипинг“ ЕООД и „Еклипс 2002“ ЕООД към „Ню Ейдж Канстръкшън“ ЕООД и от „Ню Ейдж Канстръкшън“ ЕООД към „М.“ ООД са извършени на място и са приети от Община Ловеч без забележки. Съдът кредитира заключението в тези му части.

По делото е изслушана и съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. Б.А., от заключението по която се установява, че  счетоводствата на дружествата „М.“ ООД и „Ню Ейдж Канстръкшън“ ЕООД се води чрез използване на съответни счетоводни програмни продукти и изградените счетоводни системи осигуряват веобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции, получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща точно и по подходящ начин годишните финансови отчети на предприятията, междинно и годишно приключване на счетоводните регистри. Измененията в извършване на счетоводните записвания са чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии, прилагана е утвърдена от управителите счетоводна политика. Посочено е, че текущото счетоводно отчитане и на двете дружества се осъществява по индивидуален сметкоплан и по способа на двустранното счетоводно записване. Вещото лице е констатирано, че формата на счетоводството осигурява текущ и последващ контрол върху дейността на дружеството. ГФО за 2017 г. и 2018 г. са изготвени в съответствие с принципите на чл.26 от ЗС и отговарят на изискванията на чл.29 от ЗС, договорите, КСС и двустранно подписаните протоколи за приемане на СМР обосновават издаването на първични счетоводни документи, а издадените от „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД фактури намират отражение в счетоводството на „М.“ ООД. Всички документи, представени по делото от „М.“ ООД и „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД, представляват част от единното заведено счетоводство на двете дружества.

По отношение обекта „Подмяна на дограма на сградата на 24 СОУ „Пейо Яворов“- София в заключението се сочи, чеса налице фактурирани услуги от страна на „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД към „М.“ ООД за проверявания с оспорения ДРА период  като в счетоводството на жалбоподателя издадените фактури по отношение на този обект от „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД към „М.“ ООД и от „М.“ ООД към Софийска Община, район Подуяне са осчетоводени надлежно и при спазване изискванията на ЗС и приложимите счетоводни стандарти. Всички фактури са разплатени по банков път. В счетоводството на „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД всички издадени фактури за този обект към „М.“ ООД  и от „Или Март Шипинг“ ЕООД на „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД са осчетоводени надлежно, спазени са изискванията на ЗС и приложимите счетоводни стандарти. Всички фактури са разплатени изцяло по банков път.

Вещото лице е констатирало, че в счетоводството на „М.“ ООД всички издадени фактури относно обект ЦДГ „Люляче“, кв. „Гозница“, гр. Ловеч- от „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД на „М.“ ООД и от „М.“ ООД на Община Ловеч са осчетоводени надлежно и правилно и са спазени изискванията на ЗС и приложимите счетоводни стандарти.

От горното заключение се установява,че разплащането по всички фактури е ставало по банков път, с изключение на фактура № 000000000010/28.12.2018 год., по която „М.“ ООД дължи на „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД сума в размер на 18 323,02 лв. /ДДС по фактурата/. В счетоводството на „М.“ ООД е нелице съпоставимост между приходите и разходите.

В счетоводството на „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД всички издадени относно обект ЦДГ „Люляче“ гр. Ловеч от „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД към „М.“ ООД, от „Или Март Шипинг“ ЕООД и „Еклипс 2002“ЕООД на „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД са осчетоводени надлежно и са спазени изискванията на ЗС и приложимите счетоводни стандарти. Всички фактури са разплатени изцяло по банков път с изклуючение на фактура № 000…10/28.12.2018 год., по която М. ООД дължи на „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД 18 323,02 лв. /ДДС по фактурата/ и № **********/28.12.2018 год. по която „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД дължи на „Еклипс 2002“ ЕООД сума в размер на 18 323,02 лв.

Вещото лице е посочило, че в счетоводството на „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД за този обект е налице съпоставимост на приходите и разходите.

С оглед направено оспорване от страна на ответника, на основание чл. 193 и чл. 194 от ГПК бе открито производство по оспорване истинността - автентичността на подписите, положени от името на доставчика „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД, както и достоверността на датата и съдържанието на следните документи:

- фактура № 2/28.09.2017 г. и протокол за приемане на СМР от 28.09.2017 г. - стр. 18-20 от п.4

- фактура № 3/12.12.2017 г. и протокол за приемане на СМР № 1 от 12.12.2017 г. стр.63-82 от п.4

- фактура № 6/14.03.2018 г. и протокол за приемане на СМР № 2 от 14.03.2018 г. стр.87-105 от п.4

- фактура № 7/24.04.2018 г. и протокол за приемане па СМР № 3 от 24.04.2018 г. стр. 109-127 п.4

- фактура № 8/18.05.2018 г. и протокол за приемане на СМР № 4 от 18.05.2018 г. стр. 131-149 от п.4

- фактура № 9/01.11.2018 г. и протокол за приемане на СМР № 5 от 02.11.2018 г. стр. 118-127 от п.2

- фактура № 10/28.12.2018 г. и протокол за приемане на СМР № 6 от 27.12.2018 г. стр.113-115 от п.2

- Договор от 14.08.2017 г. за извършване на СМР на обект: „Подмяна на дограма на сграда на 24 СУ „Пейо Яворов” гр. София и количествено-стойностна сметка - Приложение № 1 към договора - стр. 14-17 от п.4

- Договор от 25.09.2017 г. за СМР на обект: „Реконструкция, обновяване и оборудване на сградата и рехабилитация на дворно пространство на ЦДГ „Люляче“, кв. „Гозница“, гр. Ловеч” и количествено-стойностна сметка Приложение 1 към договора стр.38-62 от п.4

Подписите от името на „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД и на сочения за подизпълнител „ИЛИ МАРТ ШИПИНГ“ ЕООД в изброените документи, както и достоверността на датата и съдържанието именно :

- фактура №**********/29.09.2017 г. е предмет „Плащане по протокол за приемане на СМР за обект  СУ „Пейо Яворов“ гр. София – стр. 169 от п. 5

- фактура №**********/13.12.2017 г. стр172  от п.5

- фактура №**********/16.03.2018г. стр.192 от п.5

         - фактура № **********/26.04.2018г. с предмет „Плащане по протоколи за приемане на СМР за обект „Реконструкция ЦДГ „Люляк” кв. „Гозница“ гр. Ловеч” - стр. 211 от п.5

- Договор от 16.08.2017 г. с предмет „Подмяна на дограма на сградата на 24 СУ „Пейо Яворов” гр. София, *** и количествено-стойностна сметка - Приложение № 1 към договора -стр. 134-138 от п.5

- Протокол за приемане на строително-монтажни работи от 29.09.2017 г. стр. 170-171 от п.5

- Договор от 25.09.2017 г. за обект „ЦДГ „Люляче”, кв. „Гозница” гр. Ловеч и количествено стойностна сметка - Приложение № 1 към договора, стр. 142 -165 от п.5

- Анекс 1 към договор от 25.09.2017 г. - стр. 166 от п.5

-                     Протокол за приемане на строително-монтажни работи № 1 от 12.12.2017 г. - стр. 172 и сл. от п.5

- Протокол за приемане на строително-монтажни работи № 2 от 16.03.2018 г. - стр. 192-210 от п.5

- Протокол за приемане на строително-монтажни работи № 3 от 26.04.2018 г. - стр. 212 - 229 от п.5/

Подписите от името на „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН” ЕООД, и на сочения за подизпълнител „ЕКЛИПС 2002” ЕООД в изброените документи, както и достоверността на датата и съдържанието им:

- фактура № **********/30.05.2018г.- стр.234 от п.3

- фактура № **********/28.12.2018 г., стр. 239 г от п.3

- фактура № **********/02.11.2018 г. - стр. 236 от п.3

- Договор от 14.05.2018 г.. с предмет „Реконструкция, обновяване и оборудване на сгради и рехабилитация на дворни пространства на целодневни заети детски градини и ясли в гр. Ловеч, изграждане на училищна спортна зала и рехабилитация на дворни пространства в общински училища в гр. Ловеч, обособена позиция №1 „Реконструкция, обновяване и изграждане на училищна спортна зала и рехабилитация на дворно пространство на ЦДГ „Люляче“, кв. „Гозница“, гр. Ловеч” и КСС - стр. 120- и сл. от п.5

- Анекс № 1 от 01.06.2018 г. и КСС- стр. 211 и сл. от п.3

- Анекс № 2 от 01.09.2018 г. и КСС стр. 216-219 от п.3

- протокол за приемане на извършени СМР от 30.05.2018 г.- стр. 234  и сл. от п.3

- протокол за приемане на извършени СМР № 2 от 02.11.2018 г.- стр.236 г и сл. от п.3

- протокол за приемане на извършени СМР № 3 от 27.12.2018 г,- стр.240 и сл. от п.3.

 Във връзка с така откритото производство по оспорване и въз основа на направено искане от процесуалния представител на жалбоподателя бе разпитан свидетеля А.В. П.– управител на „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД. Същият потвърждава, че подписите, положени върху оспорените документи от името на дружеството са негови, във връзка с което следва да се приеме, че е доказана автентичността на посочените по - горе писмени доказателства. Свидетелят И.М.Х., пълномощник на „Или март шипинг“ ЕООД и „Еклипс“ ЕООД в показанията си потвърждава, че подписите, положени в оспорените писмени доказателства от името на двете дружества са положени от него.

 Достоверността на датата и съдържанието на оспорените документи се установява от изслушаната по делото икономическа експертиза, от заключението на която е видно, че изградената в „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД счетоводна система осигурява всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции, ГФО за 2017 г. и 2018 г. са изготвени в съответствие с принципите на чл.26 от ЗС и отговарят на изискванията на чл.29 от ЗС, договорите, КСС и двустранно подписаните протоколи за приемане на СМР обосновават издаването на първични счетоводни документи, а издадените от „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД фактури намират отражение в счетоводството на „М.“ ООД. Всички документи, представени по делото от „М.“ ООД и „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД, представляват част от единното заведено счетоводство на двете дружества.

С оглед горното съдът счита, че оспорването на горните документи не е доказано.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя представи, а съдът прие множество писмени доказателства по опис, за доказване реалността на доставките, осъществени от „Или Март Шипинг“ ЕООД и „ЕКЛИПС 2002“ ЕООД,  голяма част от които бяха оспорени от процесуалния представител на ответника. Във връзка с горното основание чл. 193 и чл. 194 от ГПК  бе открито производство по оспорване на истинността-автентичността на документите посочени от процесуалния представител на ответника, а именно:

По документи издадени от „Б.“ ЕООД: фактура № **********/31.10.2017г., № **********/30.11.2017г., фактура № **********/28.12.2017г., № **********/29.12.2017г., № **********/31.01.2018г., № **********/28.02.2018г., № **********/30.08.2018г. и приемо - предавателните протоколи, приложени към всяка една от тях.  Подписа за получател върху фактурите и подписите за приел върху приемо - предавателните протоколи, положени от името на „Или Март Шипинг“ ЕООД.

По документи, издадени от „Стратеш строител 99“ АД - фактури № 001410/16.03.2018г. и № 001346/06.10.2017г., се оспорва подписа за получател, положен от името на „Или Март Шипинг“ ЕООД.

По документи, издадени от „Монтана“ ООД - фактури №2000..5587/30.11.2017г.; №100..5865/01.02.2018г., № 100..5791 /06.01.2018г. и № 100..5787/05.01.2018г., оспорват се подписите за получател, положени от името на „Или Март Шипинг“ ЕООД.

По документи, издадени от “Осъм Инженеринг“ АД:

Фактура № 00.. 12292/26.10.2017г.; № 00.. 12342/24.11.2017. ; № 00.. 12373/19.12.2017г. ; № 000..12377/22.12.2017г.; № 00..12384/08.01.2018г.; № 0012424/14.03.2018г.; № 00.12427/15.03.2018г.; №  000..12432/16.03.2018г.; № 000..12434/16.03.2018г.; №  00..12435/19.03.2018г.; № 00..12438/21.03.2018г.; ведно с 19 бр. експедиционни бележки /два бр. експедиционни бележки л.227, т.6; 2 бр. есп. бележки л.229, том 6, 2 бр.експедиционни бележки на л.238, 2 бр. на лист241; 2 бр. на л.244; 2 бр. на л.254; 2 бр. на л.255; 2 бр. на л.258, 2 бр. на л.257; 2 бр. л.259, 1 бр. експедиционна бележка л.221, 1 бр. л.223, 1 бр. л.225, 2 бр. л.229/ и 9 бр. товарителници /1 бр. товарителница л.261; 1 бр. на л.265, 1бр. л.221, 1 бр. л.223, 1 бр. л.225, 1 бр. л.230, 2 бр. л.231. 1 бр. л.239, 2 бр. л.263, 2 бр. л.264, 1 бр. .265 приложени към фактурите, оспорват се подписите за получател върху фактурите, подписите за приел върху експедиционните бележки и подписите за получател в товарителниците, положен от името на „Или Март Шипинг“ ЕООД.

Фактура № 000..12725/17.08.2018г., ведно с 24 експедиционни бележки и 9 броя товарителници - оспорва се подписа за получател върху фактурата, подписите за приел върху експедиционните бележки и подписите за получател в товарителниците, положен от името на Еклипс 2002“ ЕООД.

По документи от „Пътстрой Ловеч“ ЕООД: фактура №  200..4016/19.12.2017г.; №200…4038/09.01.2018г.; № 200..4041/09.01.2018г.; № 200..4043/10.01.2018г.; № 200…4046.10.01.2018г.,       № 2000.4083/12.02.2018г.,№ 200.. 4085/12.02.2018г., №  200..4087.13.02.2018г. № 200..4088/13.02.2018г., и № 200..4089/15.02.2018г.,   № 200..4091./15.02.2018г. ,      № 200..4094/16.02.2018г., №  200..4097/21.02.2018г.,№200..4098/21.02.2018, и кантарните бележки приложени към всяка една от фактурите - оспорва се подписът за получател върху фактурите и подписите за приел върху кантарните бележки, положени от името на „Или март Шипинг“ ЕООД.

По документи от „Юнг“ ЕООД - фактури № 300..9199/22.12.2017г.,№ 300. .9209/01.01.2018г.,      № 300..9213/ 10.01.2018г., № 300..9328/19.03.2018г. № 300..9330/20.03.2018г„ и № 300..9332/21.03.2018г. оспорва се подписа за получател, положен от името на „Или Март Шипинг“ ЕООД.

 По документи от „Аспид“ ЕООД : фактура № 100.. 10900/03.01.2018г.,    № 100..10971/05.01.2018г.,      № 10... 11355/20.01.2018 г., № 100..11873/02.01.2018г.,  №100.. 11895/10.02.2018г., № 1000..11489/26.01.2018г., № 100..11896/10.02.2018г., № 1000..12363/27.02.2018г., № 100...12396/01.03.2018г., №100...12453/06.03.2018г., №1000..12631/12.03.2018г., № 100...14666/16.05.2018г., № 100..11924/12.02.2018г., № 100..11951/13.02.2018г.,      №100..11955/13.02.2018г., №100...2070/15.02.2018г„ № 100..2086/16.02.2018г., № 100..2308/23.02.2018г., №       100...12326/24.02.2018г., и № 1000..12345/26.02.2018г. – оспорва се подписът за получател, положен от името на „Или Март Шипинг“ ЕООД.

По документи издадени от ДГ „Люляче“ Ловеч – фактура № 2/15.12.2017 г. и № 3/26.02.2018г., се оспорва подписът за получател, положен от името на „Или Март Шипинг“ ЕООД.

С оглед горното и за установяване на оспорените обстоятелства адв. Б. поиска, а съдът допусна до разпит свидетелите, И.М.Х., М.Х.Г.,  П.Г.Д., М.Й.Й..

След анализ на посочените гласни доказателства съдът намира, че оспорването не е доказано за следните писмени доказателства :

По документите, издадени от „Б.“ ЕООД:

Фактура № **********/31.10.2017г.; фактура № **********/30.08.2018г. и приемо-предавателните протоколи към тях;

По документите, издадени от „Стратеш строител 99“ АД:

Фактура  № 001346/06.10.2017г.

По документите, издадени от „Монтана“ ООД:

Фактура  №100..5865/01.02.2018г.

По документите, издадени от “Осъм Инженеринг“ АД:

Фактури № № 00.. 12292/26.10.2017г.; № 000..12377/22.12.2017г; № 00.12427/15.03.2018г., два бр. експедиционни бележки - л.227, т.6; 2 бр. експедиционни бележки - л.229, том 6; 2 бр.експедиционни бележки на л.238, т.6; , 2 бр. експедиционни бележки на лист 241, т.6; 2 бр. експедиционни бележки на л.244; 2 бр.експедиционни бележки на л.254, т.6; 2 бр. експедиционни бележки на л.255, т.6; 2 бр. експедиционни бележки на л.258, т.6; 2 бр. експедиционни бележки на л.257, т.6; 2 бр. експедиционни бележки на л.259, т.6; 1 бр. експедиционна бележка л.221, т.6; 1 бр. експедиционна бележка на л.223; 1 бр. експедиционна бележка на л.225; 2 бр. експедиционни бележки на л.229; 1 бр. товарителница л.261; 1 бр. товарителница на л.265; 1бр. товарителница на л.221; 1 бр. товарителница на л.223; 1 бр.товарителница на л.225; 1 бр. товарителница на л.230; 2 бр. товарителница на  л.231; 1 бр. товарителница л.239; 2 бр. товарителница на л.263; 2 бр. товарителници на л.264; 1 бр. товарителница на л.265.

По документи от „Аспид“ ЕООД :

Фактури  № 100.. 10900/03.01.2018г.; №100.. 11895/10.02.2018г.; №1000..11489/26.01.2018г.; № 100..11896/10.02.2018г.; № 100...2070/15.02.2018г.

По документите, издадени от ДГ „Люляче“ – Ловеч :

Фактури  № 2/15.12.2017 г. и № 3/26.02.2018г.

От събраните гласни доказателства не се установи авторството на подписите върху останалите писмени доказателства, представени от процесуалния представител на жалбоподателя, чиято е тежестта на доказване. Не са представени и други доказателства за установяване автентичността им, поради което съдът счита, че оспорването е проведено успешно и на основание чл.194, ал.2 от ГПК следва да изключи от доказателствата следните документи :

По документи издадени от „Б.“ ЕООД: фактура № **********/30.11.2017г., фактура № **********/28.12.2017г., № **********/29.12.2017г., № **********/31.01.2018г., № **********/28.02.2018г. и приемо - предавателните протоколи, приложени към всяка една от тях. 

По документи, издадени от „Стратеш строител 99“ АД - фактура № 001410/16.03.2018г.

По документи, издадени от „Монтана“ ООД - фактури №2000..5587/30.11.2017г.; № 100..5791 /06.01.2018г. и № 100..5787/05.01.2018г.

По документи, издадени от “Осъм Инженеринг“ АД:

Фактури № 00.. 12342/24.11.2017. ; № 00.. 12373/19.12.2017г. ; № 00..12384/08.01.2018г.; № 0012424/14.03.2018г.; №  000..12432/16.03.2018г.; № 000..12434/16.03.2018г.; №  00..12435/19.03.2018г.; № 00..12438/21.03.2018г.; № 000..12725/17.08.2018г.

По документи от „Пътстрой Ловеч“ ЕООД:

Фактура №  200..4016/19.12.2017г.; №200…4038/09.01.2018г.; № 200..4041/09.01.2018г.; № 200..4043/10.01.2018г.; № 200…4046.10.01.2018г.,   № 2000.4083/12.02.2018г.,№ 200.. 4085/12.02.2018г., №  200..4087.13.02.2018г. № 200..4088/13.02.2018г., и № 200..4089/15.02.2018г.,        № 200..4091./15.02.2018г. ,  № 200..4094/16.02.2018г., №  200..4097/21.02.2018г.,№200..4098/21.02.2018, и кантарните бележки приложени към всяка една от фактурите.

По документи от „Юнг“ ЕООД  :

Фактури № 300..9199/22.12.2017г.,№ 300. .9209/01.01.2018г., № 300..9213/ 10.01.2018г., № 300..9328/19.03.2018г. № 300..9330/20.03.2018г. и № 300..9332/21.03.2018г.

 По документи от „Аспид“ ЕООД :

Фактура ,   № 100..10971/05.01.2018г.,  № 10... 11355/20.01.2018 г., № 100..11873/02.01.2018г.,  № 1000..12363/27.02.2018г., № 100...12396/01.03.2018г., №100...12453/06.03.2018г., №1000..12631/12.03.2018г., № 100...14666/16.05.2018г., № 100..11924/12.02.2018г., № 100..11951/13.02.2018г.,       №100..11955/13.02.2018г. № 100..2086/16.02.2018г., № 100..2308/23.02.2018г., №       100...12326/24.02.2018г., и № 1000..12345/26.02.2018г.

Изключените на основание чл. 194, ал.2 ГПК писмени доказателства, подробно изброени по- горе, касаят закупуването и доставка на строителни материали, необходими за осъществяване на СМР от страна на „Или Март Шипинг“ ЕООД. От това обстоятелство, обсъдено съвкупно с данните от съдебно-техническата експертиза навежда на извода, че няма доказателства дружеството да е разполагало необходимите за извършване на договорените СМР строителни материали. Освен това следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в същия период „Или Март Шипинг“ ЕООД е било изпълнител по още два договора за строителство, поради което писмените доказателства, които не са оспорени успешно от ответника установяват закупуване на материали, на не и за кой обект са предназначени те.  

Въз основа на така обсъдените доказателства и по аргумент от чл.160, ал.1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите и правните констатации на ревизиращите, следва да реши спорните въпроси като отмени изцяло или частично РА, измени същия в обжалваната част или отхвърли жалбата. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Правото на приспадане на данъчен кредит е неразривно свързано с извършването на реална доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. При липса на реална доставка, не възниква данъчно събитие, респ. задължение за начисляване на данъка, а при неправомерно начисляване на такъв, не се поражда право на данъчен кредит, съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки.

От събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят „М.“ ООД e определен за изпълнител по силата на Договор за строителство по ЗОП от  03.08.2017 год. със СО - Район Подуяне, гр. София  като възложител /т.2, л.168/ и Договор № BG16RFOP001-1.020-0002-C01-S-10/11.08.2017 год. с възложител Община Ловеч /т.21 л.158/, поради което със сключените впоследствие договори м/у „М.“ ООД и „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД последното дружество фактически е станало подизпълнител на процесните обекти. От доказателствата по делото безспорно е установено, че „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД няма кадрова и материална обезпеченост, позволяваща му да осъществи възложените му от „М.“ ООД строително-монтажни работи и от своя страна е превъзложило осъществяването им на „Еклипс 2002“ ЕООД и „Или Март Шипинг“ ЕООД.

Ето защо  в конкретния случай предмет на установяване и преценка е фактът на реална доставка на сделките, обективирани в издадените от „Еклипс 2002“ ЕООД фактури № 20000000093/30.05.2018 г.; № 20000000031/02.11.2018 г.;  № 20000000039/28.12.2018 г. и „Или Март Шипинг“ ЕООД с № **********/29.09.2017 год., № 20000000093/13.12.2017 г.; № 20000000104/16.03.2018 г. и № 20000000106/26.04.2018 г., респективно представляват ли облагаеми доставка по смисъла на ЗДДС. Отговорът на този въпрос обуславя действителността на доставките от „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД към жалбоподателя, който се явява възложител по отношение на горното дружество за СМР, предмет на изброените фактури.

Съдът намира, че издадените от „Еклипс 2002“ ЕООД фактури № 20000000093/30.05.2018 г.; № 20000000031/02.11.2018 г.;  № 20000000039/28.12.2018 г. не отразяват реални доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява обстоятелството, че това дружество не е притежавало кадрова и материална обезпеченост за изпълнение на СМР на обект „Реконструкция, обновяване и оборудване на сградата и рехабилитация на дворното пространство на ЦДГ „Люляче“, кв. „Гозница“, гр. Ловеч. От заключението е видно и обстоятелството, че за периода 29.05.2017 год. – 27.12.2018 год.  „Еклипс 2002“ ЕООД  има сключени още два договора за строителство – от 01.09.2018 год. и от 21.09.2018 год., несвързани с процесните.

Съдът намира, че липсват доказателства, свързани със наличието у дружеството на необходимите строителни материали, техника и квалифицирани работници, необходими за осъществяване на изброените в протоколите за приемане СМР / т.3, л.234 гръб – л.241/.По делото липсват доказателства описаните в протоколите за приемане на СМР материали да доставени от възложителя, или да са закупени от дружеството.

Доказателствената тежест на установяване на нови факти, свързани с изпълнението на доставките на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС и доставки на услуги по смисъла на чл.9 ЗДДС тежи върху жалбоподателя съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, тъй като той черпи от тях изгодни правни последици. В тази връзка процесуалният представител на жалбоподателя представи в първото заседание по делото множество писмени доказателства по опис, находящи се в VI – ти по делото. Фактура  № 0012725/17.08.2018 г., издадена от „Осъм Инженеринг“ АД удостоверява доставка на бетон, циментов разтвор и превоз. Фактурата не е платена. Към нея са приложени множество експедиционни бележки за бетонна смес, но като клиент в тях е записан „Стройкомерс“. В представените товарителници, изходящи от „Осъм Инженеринг“ АД  отново като получател е посочен „Стройкомерс“, а част от документите са с дати, предхождащи сключването на договора между „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД и „Еклипс 2002“ ЕООД. По делото е представен влязъл в сила РА № 22220218007413-091-001/02.12.2019 г. и РД към него, издадени по отношение „Еклипс 2002“ ЕООД за данъчни периоди от м.04 до м.10.2018 год. /л.156 и сл. т.1/. От същите е видно, че това дружество се явява изпълнител на СМР по няколко договора, сред които и такъв от 19.06.2018 год. със „Стройкомерс“ ЕООД, поради което няма как да се приема за доказано обстоятелството, че въпросните строителни материали са били предназначени за процесния строителен обект. Посочено е, че дружеството не е представило документи, удостоверяващи фактурираните доставки, а назначените през м.10.2018 год. работници са с прекратени трудови правоотношения през м.11.2018 год.

По отношение на много други, подробно изброени в посочените по- горе протоколи вложени материали, липсват каквито и да е доказателства, от които да се установи наличието им у „Еклипс 2002“ ЕООД преди или към момента на влагането им. Изброени са и дейности, свързани с извършване на изкопни работи, както и такива, изискващи техника и специализирани познания, а в същото време няма данни в дружеството да е имало строителна механизация, техника и специалисти, необходими за осъществяването им, нито са представени доказателства за наемане на такива. В тази връзка следва да се посочи, че в издадената фактура от „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД към жалбоподателя с № 8/18.05.2018 г., издадена въз основа на протокол за приемане на СМР № 4 от 18.05.2018 г. /стр. 131-149 от т.4/ е посочено, че СМР са осъществени към 15.05.2018 год. при условие, че договорът м/у „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД и „ЕКЛИПС 2002“ ЕООД е от 14.05.2018 г., което обективно е невъзможно и е в подкрепа на изводите за фиктивност на доставката.

По отношение на „Еклипс 2002“ ЕООД съдът изиска по реда на чл.192, ал.1 и сл. ГПК заверени копия от дневниците за продажба по ЗДДС за периода 01.05.2018 г. – 31.12.2018г. /л.344, т.1/. От  същите се установява, че през м.05.2018 год. няма покупки на стоки, през м.06.2018 год. има декларирани покупки, които обаче не са конкретизирани. През м.11.2018 год., т.е. на дата след сключване посочени по- горе договори за строителство, различни от тези с възложител „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД, дружеството е декларирало покупки на пясък, гипс, безир, ламперия, вар и желязо, които очевидно са били предназначени за различен строителен обект.

При тези съображения съдът намира, че фактури № 20000000093/30.05.2018 г.; № 20000000031/02.11.2018 г.;  № 20000000039/28.12.2018 г., издадени от „Еклипс 2002“ ЕООД въз основа на Протоколи за приемане на СМР № 1,№ 2 и № 3/ л.234– л.241 от т.3/ не отразяват реални доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, осъществени от това дружество, поради което и фактурите, издадени от „НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН" ЕООД към „М.“ ООД за същите СМР също не отразяват реални доставки и от тях не се поражда право на данъчен кредит, съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС.

По отношение „Или Март Шипинг“ ЕООД и доставките, обективирани във фактури № **********/29.09.2017 год.,  № 20000000093/13.12.2017 г.; № 20000000104/16.03.2018 г. и № 20000000106/26.04.2018 г., съдът намира, че също не отразяват реални доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява обстоятелството, че това дружество е притежавало необходимата кадрова обезпеченост за изпълнение на обектите СУ „Пейо Яворов“ – София и ЦДГ „Люляче“ -  гр. Ловеч, но за периода на договора за строителство на обект „Реконструкция, обновяване и оборудване на сградата и рехабилитация на дворното пространство на ЦДГ „Люляче“, кв. „Гозница“, гр. Ловеч и „Или Март Шипинг“ ЕООД, и „Еклипс 2002“ ЕООД не притежават строителна механизация, необходима за извършване на част от СМР, нито имат сключени договори за наета такава.

По отношение на обекта СУ „Пейо Яворов“ – София е установено обстоятелството, че СМР са възложени на „Или Март Шипинг“ ЕООД от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД с договор от  16.08.2017 год. /л.136, т.5/ към договора са приложени количествено - стойностни сметки. По отношение на същите СМР е налице и сключен договор между „М. ООД като възложител и „Валео Инвест“ ЕООД /л.270 и сл., т.4/. Този договор е от 07.08.2017 г., т.е. прехожда договора между „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД и „Или Март Шипинг“ ЕООД, и във връзка с изпълнението му е издаден Протокол за приемане на СМР от 28.09.2017 год., както и фактура № 321/28.09.2017 год., по която е извършено плащане по банков път. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „Валео Инвест“ ЕООД, в хода на която са представени доказателства за сключен и изпълнен договор за изработка, доставка и монтаж на дограма със „Сайлънс“ ЕООД – Плевен, какъвто не е налице по отношение на „Или Март Шипинг“ ЕООД, а предмет и на двата договора, посочени по- горе е подмяна на дограма на сграда на 24 СУ „Пейо Яворов“ – София. Предвид горното съдът намира за установено, че фактическият изпълнител на горните СМР е „Валео Инвест“ ЕООД, а не „Или Март Шипинг“ ЕООД, поради което издадената фактура № **********/29.09.2017 г. не отразява действителна доставка, респективно фактура  № 2/28.09.2017 г., издадена от  „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД към „М.“ ООД също не отразява такава, с оглед на което не се поражда право на данъчен кредит, съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС.

По отношение на обекта „Реконструкция, обновяване и оборудване на сградата и рехабилитация на дворното пространство на ЦДГ „Люляче“, кв. „Гозница“, гр. Ловеч, съдът намира, че липсват доказателства, свързани със наличието у дружеството на необходимите строителни материали и строителна механизация и техника, необходими за осъществяване на изброените в протоколите за приемане СМР / т.3, л.256 гръб – л.285/. Липсата на строителна механизация и техника, както и на данни за наета такава се установяват от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. В същото време в посочените по- горе протоколи се установяват 19 бр. СМР, изискващи ползването на такава механизация и техника – механизиран изкоп, извозване на земни маси, превоз на пясък, превоз и изхвърляне на строителни отпадъци, фрезоване, разваляне и възстановяване на асфалтова настилка и др.Освен това съдът намира, че по делото липсват доказателства за закупуването или доставка от трето лице на голяма част от описаните в протоколите за приемане на СМР материали. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя представи множество писмени доказателства по опис, находящи се в VI – ти по делото, част от които бяха оспорени от ответника, във връзка с което бе открито производство по чл. 193 и чл. 194 от ГПК  за оспорване на истинността-автентичността им, във връзка с което са изложени мотиви по- горе в настоящето решение. Съдът приема, че оспорването е проведено успешно и на основание чл.194, ал.2 от ГПК  изключи от доказателствата следните документи :

По документи, издадени от „Б.“ ЕООД: фактура № **********/30.11.2017г., фактура № **********/28.12.2017г., № **********/29.12.2017г., № **********/31.01.2018г., № **********/28.02.2018г. и приемо - предавателните протоколи, приложени към всяка една от тях. 

По документи, издадени от „Стратеш строител 99“ АД - фактура № 001410/16.03.2018г.

По документи, издадени от „Монтана“ ООД - фактури №2000..5587/30.11.2017г.; № 100..5791 /06.01.2018г. и № 100..5787/05.01.2018г.

По документи, издадени от “Осъм Инженеринг“ АД:

Фактури № 00.. 12342/24.11.2017. ; № 00.. 12373/19.12.2017г. ; № 00..12384/08.01.2018г.; № 0012424/14.03.2018г.; №  000..12432/16.03.2018г.; № 000..12434/16.03.2018г.; №  00..12435/19.03.2018г.; № 00..12438/21.03.2018г.; № 000..12725/17.08.2018г.

По документи от „Пътстрой Ловеч“ ЕООД:

Фактура №  200..4016/19.12.2017г.; №200…4038/09.01.2018г.; № 200..4041/09.01.2018г.; № 200..4043/10.01.2018г.; № 200…4046.10.01.2018г.,   № 2000.4083/12.02.2018г.,№ 200.. 4085/12.02.2018г., №  200..4087.13.02.2018г. № 200..4088/13.02.2018г., и № 200..4089/15.02.2018г.,        № 200..4091./15.02.2018г. ,  № 200..4094/16.02.2018г., №  200..4097/21.02.2018г.,№200..4098/21.02.2018, и кантарните бележки приложени към всяка една от фактурите.

По документи от „Юнг“ ЕООД  :

Фактури № 300..9199/22.12.2017г.,№ 300. .9209/01.01.2018г., № 300..9213/ 10.01.2018г., № 300..9328/19.03.2018г. № 300..9330/20.03.2018г. и № 300..9332/21.03.2018г.

 По документи от „Аспид“ ЕООД :

Фактура ,   № 100..10971/05.01.2018г.,  № 10... 11355/20.01.2018 г., № 100..11873/02.01.2018г.,  № 1000..12363/27.02.2018г., № 100...12396/01.03.2018г., №100...12453/06.03.2018г., №1000..12631/12.03.2018г., № 100...14666/16.05.2018г., № 100..11924/12.02.2018г., № 100..11951/13.02.2018г.,       №100..11955/13.02.2018г. № 100..2086/16.02.2018г., № 100..2308/23.02.2018г., №       100...12326/24.02.2018г., и № 1000..12345/26.02.2018г.

Изключените на основание чл. 194, ал.2 ГПК писмени доказателства, подробно изброени по- горе, касаят закупуването и доставка на строителни материали, необходими за осъществяване на договорираните СМР от страна на „Или Март Шипинг“ ЕООД. Не са налице доказателства за закупуване или доставка на топлоизолации, ПВЦ дограма, ламиниран паркет, OSB плоскости, керемиди и капаци, бойлери, смесителни батерии, тротоарни бетонови плочи и др. Това обстоятелство, обсъдено съвкупно с данните от съдебно-техническата експертиза навежда на извода, че няма доказателства дружеството да е разполагало необходимите за извършване на договорените СМР строителни материали. Освен това следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в същия период „Или Март Шипинг“ ЕООД е било изпълнител по още два договора за строителство, поради което писмените доказателства, които не са оспорени успешно от ответника установяват закупуване само на част от необходимите строителни материали, на не и за кой обект са предназначени те.

По тези съображения съдът намира, че фактури № 20000000093/13.12.2017 г.; № 20000000104/16.03.2018 г. и № 20000000106/26.04.2018 г., издадени от „Или Март Шипинг“ ЕООД също не отразяват реални доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС.

Наред с горното следва да се посочи, че съдът споделя доводите на ответника, свързани с обстоятелството,  че „М.“ ООД е определен за изпълнител на процесните два договора, сключени след проведени обществени поръчки, поради което е бил обвързан с правилата на ЗОП при изпълнението им. С оглед това за същият са били задължителни разпоредбите на чл.66, ал.1 и ал.11 от ЗОП в редакцията им ДВ бр.13/2016 год., свързани с включване на подизпълнители, които несъмнено не са спазени, което създава обосновано съмнение по отношение твърдяното от жалбоподателя превъзлагане и осъществяване на процесните СМР и то от втори по ред подизпълнители. Ето защо може да се направи извод, че процесните СМР за обекта „Реконструкция, обновяване и оборудване на сградата и рехабилитация на дворното пространство на ЦДГ „Люляче“, кв. „Гозница“, гр. Ловеч, са осъществени реално от жалбоподателя, който обективно е разполагал с необходимите за това ресурси, поради което не е не е ползвал подизпълнители.

С оглед така изложеното съдът намира, че издадените от „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД към жалбоподателя фактури № 2/28.09.2017 год.; № 3/12.12.2017 год.; № 6/14.03.2018 год.; № 7/24.04.2018 год.; № 8/18.05.2018 год.; № 9/01.11.2018 год. и № 10/28.12.2018 год. са без основание, поради което законосъобразно с РА е отказан данъчен кредит по тях.

По отношение допълнително начисления с обжалвания РА ДДС в размер на 10 191, 00 лв. за данъчен период м.05.2015 год. по делото не са налице конкретни възражения от страна на жалбоподателя, нито пък са представени доказателства, установяващи фактическа обстановка, различна от установената в хода на ревизията. Процесната корекция е за два бр. апартаменти, прехвърлени по нотариален ред през м. 05.2015 год. в собственост на съдружниците в „М.“ ООД под формата на разпределени дивиденти, която представлява част от допълнителното задължение за ДДС, установено с РА, което е предмет на оспорване. По отношение на същата не са излагани оплаквания и в жалбата срещу РА, подадена до директора на Д“ОДОП“ /л.20/.

Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ общото събрание приема годишния отчет и баланс, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане. Предвид горното задължението за изплащане на дивидент ще възниква при изтичане на финансовата година, приемане на годишния отчет и баланс, решение на съдружниците за начина на ползване на получената печалба и решение за нейното разпределение и изплащане. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а" във връзка с чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ доходите от дивиденти в полза на местни физически лица подлежат на облагане с окончателен данък в размер на 5 на сто. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Ако поради липса на парични средства погасяването на задължението

за дивидента е чрез актив на дружеството (в случая – недвижим имот), следва да се приложи разпоредбата на чл. 165 от ЗКПО, която регламентира особен случай на данъчно третиране при разпределяне на дивидент под формата на активи. Посочената норма гласи, че разпределените като дивидент активи към момента на разпределението се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице (разпределящото дружество) по пазарни цени и се отписват. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на дивидента.

По делото е установено, че с Протокол №2 от 08.05.2015г. общото събрание на съдружниците е взело решение за разпределяне на дивидент на двамата съдружника в натура, под формата на апартаменти, на база пазарната стойност на същите към момента на взетото решение – апартамент №17 на ул. „*** с пазарна оценка 57700,00лв. и апартамент № 9 на ул. „Гренадерска“ № 63 с пазарна оценка 57500,00лв. Апартаментите са заведени като активи по сметка 305 - Изпратени стоки и предадени работи и към датата на решението отчетната им стойност е 99911,81лв. В административната преписка с вх.№8721/09.07.2019г. от ревизираното дружество са представени Нотариален акт № 83/19.05.2015г. и Нотариален акт №184/19.05.2015г. за прехвърляне собствеността на двамата съдружника и Доклад за определяне на справедлива пазарна стойност, съгласно който справедливата пазарна цена за двата апартамента е общо 115200,00 лв., в който размер е начисленото задължение на съдружниците за дивидент. При прехвърляне правото на собственост по НА дружеството е отчело приход, равен на счетоводната отчетна стойност на двата апартамента или 99911,81 лв. Разликата между пазарната стойност на двата апартамента и счетоводната им стойност е 15288,19 лв. На основание чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, когато се разпределя дивидент в полза на местно физическо лице, платецът следва да обложи с окончателен данък с данъчна ставка 5 на сто дохода. Ето защо органите по приходите са приели, че дивидентът в натура се дава на съответния съдружник (акционер) в неговата пълна материална цялост и имайки предвид, че носител на данъчното задължение е самото физическо лице, получило дохода от дивидент, за да се изпълнят постановките на ЗДДФЛ, физическото лице трябва лично да възстанови в парични средства дължимия в случая данък на предприятието – платец на дивидента, което в крайна сметка ще има задължението да внесе окончателния данък по сметка на ТД на НАП, а именно „М.“ ООД.

Именно по тази причина е  начислено допълнително допълнителното задължение за ДДС в размер на 10 191, 00 лв. Както бе посочено по- горе, жалбоподателят не е представял доказателства или излагал доводи, опровергаващи основанието и размера на горното задължение както в жалбата срещу РА, подадена до директора на Д“ОДОП“, така и в тази, послужила за основание за образуваното съдебно производство. Доводи не се сочат и в представената писмена защита. Ето защо съдът намира, че оспореният РА е законосъобразен и в тази му част.

По отношение на оплакванията на жалбоподателя, свързани с приложението на ЗКПО, съдът намира, че органите по приходите правилно са приели за налична хипотезата на чл.16, ал.1 от ЗКПО, тъй като липсват доказателства  „М.“ ООД да е получило услуги от доставчика „Ню Ейдж Кънстракшън“ ЕООД, издател на спорните фактури, което е и основанието за увеличаване на финансовия резултат с размера на отчетените по тези фактури разходи. Горното е в съответствие с разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.26, т.2 от ЗКПО. Ето защо правилно и законосъобразно е извършено преобразуване на финансовия резултат и е установено допълнително задължение за корпоративен данък за 2017 год. в размер на 7400,22 лв. и лихви – 1101,90 лв.

На тези основания жалбата против РА и РАПРА, потвърдени с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът следва да му присъди такива по реда на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.161 от ДОПК, съобразно размера на определените с РА задължения. Съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника разноски по делото в размер на 4 017 лв., представляващи минималното възнаграждение, изчислено по реда на горната наредба, въз основа на материалния интерес.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, втори състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалба от А.Х.Х., представляващ „М.“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ЕИК ***, подадена чрез процесуалния представител адв. О.Б. *** с адрес за кореспонденция гр.Плевен, ул. ***, против Ревизионен акт № Р- 04001519001381- 091- 001/18.09.2019  год. и Ревизионен акт за поправка на РА /РАПРА/ № П- 04001519187867- 003- 001/07.11.2019 г., издадени от Н.С.И. на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП- В. Търново- възложила ревизията и Г.Л.Г.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново- ръководител на ревизията, потвърдени с Решение № 170/06.12.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. В. Търново.

ОСЪЖДА „М.“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ЕИК *** да заплати на Дирекция „ОДОП” – В. Търново към ЦУ на НАП разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 017 лв. (четири хиляди и седемнадесет) лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ  :