Решение по дело №548/2020 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

                     №  260036/15.03.2021 година                      Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Апелативен съд – Варна,   търговско отделение, в открито съдебно заседание на 09 февруари 2021 год.  в състав:        

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН                             ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

 МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                       

При секретаря Д.Чипева като разгледа докладваното от А. Братанова в.т.д. № 548/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от К.Н.А., представляван от адв.Г.Г против Решение № 260194/19.08.2020 год., постановено по т.д.№ 1909/2019 год. по описа на ОС – Варна, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от страната срещу И.Г.С. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 34 000 лева, въз основа на издаден от него запис на заповед от 12.09.2016г. с падеж на предявяване, предявен на 01.11.2016г., ведно със законна лихва от подаване на заявление по чл.417 ГПК пред ВРС по ЧГД №7688/2019г. на 21.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК вр.чл.531 ТЗ.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВОС е образувано по искова молба с правно основание чл. 422 ГПК при спазване на специалните процесуални изисквания за предявяване на разглеждания отрицателен установителен иск. Предмет на иска е съществуване на вземане, обективирано в запис на заповед, издаден на 12.09.2016 год. от И.Г.С., по силата на който последният се е задължил да заплати безусловно на К.Н.А. сумата от 34 000 лева. Записът на заповед е предявен за плащане на 01.11.2016 год.

 Записът на заповед съдържа съществените реквизити за действителността на ценната книга съгласно чл.535 ТЗ. Налице е валидно менителнично отношение между издателя и ищеца.

Основният предмет на въззивна проверка касае въведените от ответника относителни възражения срещу записа на заповед, основани на вътрешните каузални отношения между страните.

По разпределението на доказателствената тежест:

Съгласно дадените в т.17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, предметът на делото по иска по чл.422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Ищецът не е задължен да разкрива съществуващо между страните каузално правоотношение за обезпечение на което е издаден записът на заповед от ответника. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422, ал.1 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат правилата за разпределение на доказателствената тежест. С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ГПК, то подлежи на доказване, но по правилото на чл.154 ГПК- всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно за отричаното право. Ищецът и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед, спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект. Ищецът носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед.

С решение № 202/9.12.2014г. по т.дело № 600/2012г. съставът на ВКС, ТК, І т.о. приема, че при въведена от ответника кауза и поддържайки твърдението, че не е получил договорената по заема сума, той носи доказателствената тежест за установяване на тези твърдения. За да премине доказателствената тежест у ищеца, че е предоставил договорената сума, ответникът следва да докаже връзката между процесния запис на заповед и твърдения договор, задължението по което е поддържал, че обезпечава с менителничния ефект.

Твърдения в производството:

Ответникът твърди, че записът на заповед е издаден по устен предварителен договор за заем, по който заемодателят не е предоставил заемната сума. Предвид реалния характер на договора за заем, съдебният състав квалифицира твърдението на издателя като довод за безпаричност на ценната книга /в този смисъл и Решение № 12 от 26.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 606/2018 г., I т. о., ТК/.

В предявената искова молба ищецът твърди, че между страните съществува каузално правоотношение по сключен договор за заем с престирана заемна сума.  Ответникът И.С. е управител на „Термстрой-96“ ООД. Част от сумата е предавана в брой, на части, лично на ответника, тъй като му е била необходима за разплащане с работници и служители.  По взаимно съгласие на страните – физически лица част от заемната сума била предоставена на трети лица – служители на дружеството за погасяване на изискуеми вземания по трудови правоотношенния. Тези твърденията на ищеца следва да се квалифицират като такива за престиране на част от заемната сума на овластени от заемателя лица при условията на чл. 75, ал.1 ЗЗД.

Ищецът не е уточнил конкретния размер на предоставените отделни вноски за заемни суми и датата им. Позовава се обаче на писмени доказателства – РКО, включващи. и такива за осъществени плащания на и след датата на издаване на записа на обща стойност 6310 лева /л. 52, 53, 54,55, 56, 59, 60, 61/.

Фактически и правни изводи:

Ответникът не е ангажирал доказателства, формиращи извод за наличието на предварителен договор за заем, предхождащ или съвпадащ по време с издаването на процесния запис на заповед на 12.09.2016 год. Твърдяната обезпечителна функция на записа за бъдещо правоотношение  се признава от ищеца, но само до размер на 6310 лева. За остатъка от претендираната сума ищецът не е признал насрещните твърдения чрез изрично изразена процесуална позиция или позоваване на представени писмени доказателства. Обратно – твърди предходно възникнал договор за заем с престирани заемни суми. 

Следователно – ответникът е установил вътрешното, обезпечено правоотношение – предварителен договор за заем до размер на 6310 лева от вземането по ценната книга. Доказателствената тежест относно факта на изпълнение принадлежи на ищеца - поемател. Противното би означавало в тежест на ответника да се възложи тежестта на доказване за отрицателни факти. За остатъка от вземането над 6310 лева по записа ответникът не е установил твърдяното каузално правоотношение във връзка с предварителен договор за заем, поради което в тази част предявеният отрицателен установителен иск е основателен. Ищецът не е длъжен да доказва твърдяното от него вътрешно правоотношение, респ. собствената си изправност по същото. Разкритата от ищеца различна причина за издаването на ефекта не подлежи на изследване по делото.

По дължимостта на част от вземането по записа в размер на 6310 лева:

По делото са представени РКО, удостоверяващи плащане на парични суми на трети лица от името на „Термстрой-96“ ООД, но за сметка на ищеца, който е положил подпис под „броил сумата“. Частните удостоверителни документи не са оспорени от насрещната страна, вкл. и досежно авторството на платеца.  Оспорва се единствено относимостта на плащането към процесното каузално правоотношение.

На първо място следва да се отчете, че плащанията по седем от представените РКО са осъществени след падежа на записа на заповед – 01.11.2016 год. В производството по чл. 422 ГПК вземането се признава за  съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е изискуемо съобразно падежа на ценната книга. При въведени възражения, основани на каузалното правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по така обезпеченото каузално правоотношение. Ако записът на заповед има обезпечителна функция само за част от задълженията по каузалното правоотношение, то изискуеми са тези вземания, които са с настъпили падеж към датата на падежа на ценната книга. За вземанията по каузалното правоотношение, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Противното би означавало да се предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителния характер на ценната книга /Решение № 108 от 22.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2418/2013 г., I т. о., ТК/.

По отношение на останалите два РКО с дати на и след издаването на записа  - от 12.09.2016 год. /на стойност 700 лева/ и от 10.10.2016 год. /на стойност 650 лева/:  Ищецът не е установил, че осъщественото плащане е в полза на овластено от кредитора лице по смисъла на чл. 75, ал.1 ЗЗД. Не се спори, че към датата на осъществяване на процесните отношения ответникът И.С. е бил управител и съдружник в „ТЕРМСТРОЙ – 96“ ООД. Разпитаните свидетели  - И.И и Л.И установяват, че дружеството на ответника било материално затруднено, вкл. срещало трудности при изплащане на работните заплати. Според свидетеля И.И, ищецът К.А. идвал и давал парите на С., който изплащал заплатите, защото бил негов съдружник. Според показанията на св. Л.И  парите били давани на С. като съдружник на ищеца с цел разплащане с работниците му.  Свидетелските показания не могат да формират извод, че плащането по коментираните РКО е осъществено на лица, овластени от ответника да получат вместо него заемните суми.

При съвкупната преценка на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК следва да бъде уважен до размер на 27 690 лева /разликата между 34000 лева и 6 310 лева/. В съответствие с горното, решението на ВОС следва да бъде частично отменено.

Разноски: Ищецът е сторил общо разноски в заповедното и исковото производство, възлизащи на 6 710 лева, от които съразмерни на уважената претенция са 5465,19 лева.

Ответникът е сторил общо разноски в размер на 1750 лева. Пред въззивната инстанция не са представени доказателства за уговарянето на безплатна правна помощ, поради което и съдът не присъжда възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА.От общо сторените разноски съразмерни на отхвърлената претенция са 324,26 лева.

По компенсация ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 5140, 93 лева.

 Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260194/19.08.2020 год., постановено по т.д.№ 1909/2019 год. по описа на ОС – Варна,в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения от К.Н.А. срещу И.Г.С. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 27690 лева, въз основа на издаден запис на заповед от 12.09.2016г. с падеж на 01.11.2016г., ведно със законна лихва от подаване на заявление по чл.417 ГПК пред ВРС по ЧГД №7688/2019г. на 21.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК вр.чл.531 ТЗ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.С., ЕГН ********** *** дължи на К.Н.А., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, офис № 1 сумата от 27690 лева, въз основа на издаден запис на заповед от 12.09.2016г. с падеж на 01.11.2016г., ведно със законна лихва от подаване на заявление по чл.417 ГПК пред ВРС по ЧГД №7688/2019г. на 21.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 ГПК вр.чл.531 ТЗ

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА И.Г.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.А., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, офис № 1 сумата от 5140, 93 лева – разноски в исковото и заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: