Р Е Ш Е Н И Е №
20.04.2017
г. град Царево
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Царевски районен съд,
граждански състав, на седми април, две хиляди и седемнадесета година,
в публичното заседание в следния състав:
Председател: Диляна Йорданова
при секретаря А.Д.
като разгледа докладваното
от съдия Йорданова гражданско дело № 196 по
описа на ЦРС за
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от П. Г. П. с ЕГН: **********, малолетна, действаща чрез своята майка и законен
представител К.Х. М.-П. с ЕГН: **********,***, чрез адв. П.К. - адвокат от БАК, със съдебен
адрес ***, с която са предявени при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 226 от КЗ срещу ответника „***” АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от М.С. М. – Г. и П.В.Д., както и иск с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу ответника Д.М.Н.
с ЕГН: **********, с адрес ***, за осъждане на предпочитания и на
евентуалния ответник да заплати на ищцата сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинена лека телесна повреда, в резултат
от реализирано ПТП на 09.06.2015г. в гр. Царево, при управлението на МПС „***“, с рег.№*** от ответника-физическо
лице, застраховано по застраховка „гражданска отговорност” с полица
№22115000395188 при ответника-застраховател към датата на деликта, ведно със
законната лихва от датата на непозволеното увреждане 09.06.2015г. до
окончателното плащане. Излагат се твърдения, че физическото лице-причинител на
вредата е нарушило правилата за движение, като при управление на МПС е карало с
несъобразена скорост и не се е
съобразило с пътен знак В1. Посочва се, че на ищцата в резултат на
реализираното ПТП са причинени охлузвания и кръвонасядания по тялото и
крайниците, контузия на главата и мозъчно сътресение, загуба на съзнание,
наложило се е хоспитализиране в болница, като детето страда от постртравматичен
стрес след инцидента. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения
срок са постъпили писмени отговори от ответниците, с които исковете се оспорват по
основание и размер. Правят възражение за съпричиняване. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Предявените при условията на евентуалност искове са с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), нов
чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), и чл. 45 от ЗЗД. Спрямо процесното застрахователно правоотношение съгласно
§ 22 от ПЗР на новия КЗ следва да се прилагат разпоредбите на отменения Кодекс
на застраховането, с оглед факта, че договорът за застраховка „Гражданска
отговорност“ между водача и застрахователя е сключен на дата, предхожда влизането
в сила на новия КЗ на 01.01.2016г.
Съдът, като взе предвид изложените в
исковата молба факти и обстоятелства и становището на ответника, и след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложения по делото протокол за ПТП № 1057976 от 16.06.2015год., издаден от РУ Царево е настъпил
инцидент на 09.06.2015г., при следните
обстоятелства: на Т-образно кръстовище с ул. Никола Вапцаров и ул. Екзарх Йосиф,
пред дом№9 при управлението на МПС, с ДК №***, марка „***”,
модел „***” Д. И. Н. е реализирал ПТП с преминаващия велосепедист П. Г. П. /малолетна/, като участник 1 не се е
съобразил с пътен знак В1 и е управлярвал МПС със скорост несъобразена с движещите
се велосепедисти. Съгласно схемата на протокола за ПТП, както и писмо от кмета
на Община Царево на л. 140 по делото, ищцата се е движила, управлявайки
велосипед, по ул. „Н. Вапцаров”, ответникът Д.Н. е управлявал автомобил по ул.
„Е. Йосиф” в обратната за движение на улицата посока, като към датата на ПТП е
имало поставен знак Б2 „спри” за участниците в движението по ул. „Н. Вапцаров”
и знак за предимство за участниците в движението по ул. „Е. Йосиф”.
Не е спорно по делото, че пострадалата се е блъснала с велосипеда в автомобила и е
претърпяла телесни увреждания, след което е била откарана в болницата, където е
престояла за лечение в периода от реализиране на ПТП -09.06.2015г. до
11.06.2015г. Съгласно представената
епикриза на П. П. е била поставена диагноза „контузио капитис” и „комоцио
церебри”.
Между страните няма спор, че е налице застраховане на гражданската отговорност на виновния за
ПТП водач при ответника – застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие, както и, че с писмо от 31.03.2016г. увредената е
упражнила правото си по чл.432, ал.1 от КЗ да поиска обезщетението пряко от
застрахователя.
С писмо от
27.05.2015г. ЗК „Лев инс” АД е определило сумата в размер на 150 лева
обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата, като е приело, че е
налице съпричиняване в размер на 50 процента.
От приетото
заключение по назначената съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р П.П.,
неоспорено от страните, което съдът кредитира, се установява, че вследствие на
инцидента ищцата е получила контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядания
по тялото. Вещото лице пояснява, че такъв вид травми отзвучават в рамките на
2-3 месеца, като е взело предвид възрастта на пострадалата. При прегледа на
ищцата от вещото лице е установен белег от рана в теменната повърхност на
главата отзад с липса на окосмяване.
Пред
настоящата инстанция е прието заключението на вещото лице Б.Р. по назначената
съдебна авто-техническа експертиза, от което съдът приема за установено по
делото, че в началото на ул. Екзарх Йосиф в посока движение на лекия автомобил
към кръстовището е поставен пътен знак В-1 –забранено влизането с МПС. За
движещия се велосипедист по ул. Никола Вапцаров към кръстовището са поставени
два пътни знака пътен знак Б2-спри , пропусни движещите се по пътя с предимство
и пътен знак Г2-движение само надясно след знака. Движещите се по ул. Екзарх
Йосиф превозни средства са с предимство да преминат първи през кръстовището, а
движещите се по ул. Никола Вапцаров следва да осигурят предимство. Водъчът на
лекия автомобил е възприел опасност и е предприел аварийно спиране, като
автомобилът е преустановил движението си в средата на кръстовището. Велосипедът
се е ударил странично от лявата страна в почти спрелия автомобил, около предния
калник и огледалото на автомобила, като причината за това е, че ул. Вапцаров е
с наклон и това е довело най-вероятно до нарастване на скоростта, непозволяваща
водачът на велосипеда да спре на знак „стоп”. Ударът е осъществен в лентата за
движение на лекия автомобил в средата на кръстовището и водъчът на автомобила е
нямал възможност при скорост на движение
От показанията на разпитаната
по делото свидетелка Н. се установява, че след инцидента детето е била
стресирано, не излизало от къщи, заеквало в пордължение на около един месец
сред това. Имало място на главата с по-малко коса, където е била обработвана
раната и се опитвало да го прикрие с различни прически.
Свидетелката К. поддържа,
че е чула удара при сблъсъка на колата и велосипеда. Котато излязла на терасата
на къщата си видяла ищцата да лежи на земята пред знака „стоп”, колата била
спряла по средата на кръстовището.
В депозираните пред ЦРС
показания свид. Т. обяснява, че е видяла детето да кара колело засилено по ул.
Никола Вапцаров непосредствено преди инцидента. Свидетелства, че поради
скоростта, с което се е движела ищцата и поради наклона на улица „Никола
Вапцаров” не е могла да спре на знака стоп
на ул. „Н. Вапцаров” и е паднала след
завоя. Свидетелката няма възприятия от самия удар на автомобила и велосипеда.
Свидетелят М. Н.-баща на
ответника Д.Н. посочва, че синът му е споделил, че е шофирал в насрещното
движение с отворен прозорец, видял детето с велосипеда, но то било много засилено
и не могло да спре.
Безпротиворечиво се
установява по делото от показанията на свид. М. и М., че полицейските органи
след сигнал са посетили мястото на произшествието и са констатирали извършено от
водача на лекия автомбил Д.Н. административно нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, за това, че е навлязъл в
забранена улица и не се е съобразил със знак, забраняващ движението на МПС.
Съдът кредитира показанията
на разпитаните по делото свидетели, които счете за отразяващи техните
непосредствени възприятия, като същевременно същите са обективни и
последователни.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По делото
безспорно се установява нарушение на правилата за движение на велосепедистите,
допуснато от пострадалата, която не е спряла на знак „стоп”. Съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал.1 от Закона за движение по пътищата: "На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство", чл. 45,
ал.2 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата: "Пътните
знаци относно предимство имат следните изображения и наименования: Б2 Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!" и чл. 46, ал.2 от
Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата
"Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни
да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма
такава- на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново,
водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство.
Законодателната уредба при преминаване през
кръстовище, образувано от пресичането на два или повече пътя, е поставена в
зависимост от сигнализацията им. Спирането на знак Б2 "Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!" е маневра, която цели да обезпечи
предимството на движещите се по главния път моторни превозни средства,
независимо от правомерността на тяхното движение. Ответникът Д.Н., който се е
движил по път с предимство, не е длъжен да очаква навлизане на пътни превозни
средства при преминаване през кръстовището, защото ищцата като участник в
движението е преупредена да не навлиза в
пътя с предимство, когато по него се движи друго превозно средство, без
значение от правомерността и посоката на
неговото движение. Ето защо съдът намира, че доколкото за ищцата е била
налице безусловна забрана за преминаване и законът е въвел императивно
задължението за спиране, претърпените от пострадалата вреди не могат да се вменят в пряка причинно-следствена
връзка с поведението на ответинка-физическо лице.
При конфликт между
превозно средство, ползващо се с предимство, и такова без предимство приоритет
има превозното средство, ползващо се с предимство. Това е така, тъй като водачът,
който се движи по път с предимство, не е длъжен да очаква навлизане на пътни
превозни средства от едната или другата му страна при преминаване на
кръстовище, защото останалите участници в движението са предупредени да не
навлизат в пътя с предимство, когато по него се движи превозно средство. Следователно
процесното ПТП е можело
да бъде предотвратено, при условие, че водачът на велосипеда преди да навлезе в кръстовището, е спрял на
линията, на която е поставен знака и преди да потегли отново да пропусне
движещия се по ул. "Екзарх Йосиф" лек автомобил марка "***". При горните мотиви съдът приема, че причината за ПТП
се дължи изцяло на субективните действия на пострадалата при приближаването и
навлизането й в кръстовището.
Отговорността
на застрахователя по чл. 226 ал. 1 от КЗ е договорна, но е функционално
обусловена от деликтната отговорност на прекия причинител по чл. 45 от ЗЗД,
защото предмет на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди свързани с притежаването и ползването на МПС за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата в която е настъпила вредата /чл. 223 от КЗ/. Тази обусловеност се
изразява в това, че прякото право на обезщетение от застрахователя не може да
възникне, ако увреденото лице няма право на обезщетение от деликт. С оглед на това и като взе
предвид, че по делото не се доказаха предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на делинквента, съдът счете искът по чл.226 от ЗК за неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен.
По същите съображения е неоснователен и предявеният при
условията на евентуалност иск по чл.45 от ЗЗД срещу ответника-физическо лице,
който следва да бъде отхвърлен.
Ищцата на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК следва да заплати по сметка на ответника-застраховател сумата
от 1549,30 лева съдебно-деловодни разноски, включващи сумата от 300лв.,
определено от съда юрисконсултско възнаграждение по реда на ЗПП на осн. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за правната помощ в размер на 200лв., увеличено по реда на
ал.2 от същата разпоредба с 50 процента. За горницата над определеното от съда
юрисконсултско възнаграждение до претендирания размер от 1000 лв. юрискосултско
възнаграждение искането за пирсъждане на разонски е неоснователно и следва да
се остави без уважение.
При този изход от
спора искането на ищцата за присъждане на напревените по делото разноски е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Г. П., ЕГН **********, малолетна,
действаща чрез нейната майка и законен представител К.Х. М.-П., ЕГН **********,***,
чрез адв. П.К. - адвокат от БАК, със съдебен адрес ***, при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 226 от КЗ срещу ответника „***” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от М.С. М. –
Г. и П.В.Д., и иск с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу ответника Д.М.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, за осъждане на предпочитания и на евентуалния ответник да
заплатят на ищцата сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинена
лека телесна повреда, в резултат от реализирано ПТП на 09.06.2015г. в гр.
Царево, при управлението от ответника-физическо лице на МПС „***“, с рег.№***, застраховано по застраховка „гражданска
отговорност” със застрахователна полица №*** при ответника-застраховател към
датата на деликта, ведно със законната лихва от датата на непозволеното
увреждане 09.06.2015г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН **********,
малолетна, действаща чрез нейната майка и законен представител К.Х. М.-П., ЕГН **********,***,
да заплати на ***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 1549,30 лева съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: