ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Гр.Варна, ………………… 2021г.
Варненският
апелативен съд,
търговско отделение в закрито заседание на осми януари през двехиляди
двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като
разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 593 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на З.Й.Р. *** срещу
определение № 2889 от 17.09.2020г. по в.ч.търг.дело № 2477/20г. по описа на
Варненски ОС, с което е оставено без разглеждане възражение по чл.423 от ГПК
като подадено извън преклузивния срок по чл.423 от ГПК.
В частната
жалба се оспорва извода на съда, че срокът е изтекъл на 04.03.2020г., поради
което и възражението, обективирано в частна жалба е подадено след срока. Твърди
че заповедта за изпълнение не и е била надлежно връчена и подробно излага
нарушения на ГПК при връчването и. Поради което и твърди че преценката на
окръжния съд за просрочване на частната жалба е незаконосъобразна.
Моли съда
отмени обжалваното определение и да постанови приемане на възражението.
Насрещната
страна по жалбата „Банка ДСК” АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по
чл.276 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената
частна жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение. Претендира
разноски.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и
е допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по в.ч.гр.дело № 2477/20г. по описа на ВОС е образувано
по възражение по чл.423 от ГПК от З.Й.Р., обективирано в частна жалба вх.№
22422 от 18.03.2020г., срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 12963/12г. по описа на РС –
Варна, ХХ състав, с твърдения, че заповедта за изпълнение не и е връчена
надлежно.
По ч.гр.дело № 12963/12г. е издадена заповед за изпълнение за парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжницата Р.,
образувано е изпълнително дело № 20127180403726. Призовката за доброволно
изпълнение на Р. е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК на 01.04.2013г.
На 03.02.2020г. срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по
чл.414 от ГПК от длъжника Р., върнато като просрочено от заповедния съд. В
производството по частна жалба срещу определението за връщане на възражението
по чл.414 от ГПК окръжният съд по в.ч.т.дело № 805/20г. е приел че в частната
жалба вх.№ 22422 от 18.03.2020г. е инкорпорирано възражение по чл.423 от ГПК и
е разпоредил самостоятелното му разглеждане.
С обжалваното определение окръжният съд е прекратил производството по
възражението по чл.423 от ГПК като е приел, че най-късният момент, в който
длъжникът Р. е узнала за заповедта за изпълнение е 03.02.2020г., датата, когато
в районния съд е входирано възражение по чл.414 от ГПК.
Процесуална предпоставка за разглеждане на възражението по реда чл.423
от ГПК от въззивния съд, като извънреден способ за защита, е възражението да е
подадено в едномесечен срок от узнаване на заповедта. Законът говори за
узнаването като предпоставка за разглеждане на възражението, а не за редовно
връчване на заповедта за изпълнение. Преценката за това надлежно ли е връчена
заповедта за изпълнение е по съществото на спора пред окръжния съд и може да
бъде разгледана от съда само ако възражението е подадено в преклузивния
едномесечен срок.
Предмет на спора в настоящето производство е моментът на узнаване от
страна на подалия възражението по чл.423 от ГПК длъжник на заповедта за
изпълнение.
Няма изрични твърдения от длъжника Р. за датата на узнаване на
заповедта, като и в разглежданата в настоящето производство частна жалба отново
се излагат само твърдения за нередовно връчване на заповедта за изпълнение, от
което от страната се прави извод за подаване на възражението в срок.
Независимо от конкретната дата на узнаване на заповедта за изпълнение,
която е възможно да е и по-ранна, най-късно на 03.02.2020г., когато пред
районния съд е депозирано писмено възражение по чл.414 от ГПК, Р. вече е знаела
за издадената срещу нея заповед за изпълнение, поради което и едномесечният
срок по чл.423 от ГПК следва да се брои именно от 03.02.2020г. и същият изтича
на 03.03.2020г. Предвид на това и възражението по чл.423 от ГПК, съдържащо се в
частна жалба от 18.03.2020г. е просрочено.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.81 от ГПК и чл.78 ал.8 от ГПК и направеното искане и с
оглед изхода на спора в полза на банката следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., съобразно Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2889 от 17.09.2020г.
на Варненски ОС, търговско отделение, по в.ч.гр.дело № 2477/20г., с което , с което е оставено без разглеждане възражение по чл.423 от ГПК
на З.Й.Р., обективирано в частна жалба
вх.№ 22422 от 18.03.2020г.
ОСЪЖДА З.Й.Р.
***, ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ АД със седалище гр.София, ЕИК
*********, сумата 50лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: