Определение по дело №593/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260014
Дата: 11 януари 2021 г.
Съдия: Дарина Стоянова Маркова Василева
Дело: 20203001000593
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№

 

Гр.Варна, ………………… 2021г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на осми януари през двехиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                           МАРИЯ ХРИСТОВА    

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 593 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на З.Й.Р. *** срещу определение № 2889 от 17.09.2020г. по в.ч.търг.дело № 2477/20г. по описа на Варненски ОС, с което е оставено без разглеждане възражение по чл.423 от ГПК като подадено извън преклузивния срок по чл.423 от ГПК.

В частната жалба се оспорва извода на съда, че срокът е изтекъл на 04.03.2020г., поради което и възражението, обективирано в частна жалба е подадено след срока. Твърди че заповедта за изпълнение не и е била надлежно връчена и подробно излага нарушения на ГПК при връчването и. Поради което и твърди че преценката на окръжния съд за просрочване на частната жалба е незаконосъобразна.

Моли съда отмени обжалваното определение и да постанови приемане на възражението.

Насрещната страна по жалбата „Банка ДСК” АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение. Претендира разноски.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по в.ч.гр.дело № 2477/20г. по описа на ВОС е образувано по възражение по чл.423 от ГПК от З.Й.Р., обективирано в частна жалба вх.№ 22422 от 18.03.2020г., срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 12963/12г. по описа на РС – Варна, ХХ състав, с твърдения, че заповедта за изпълнение не и е връчена надлежно.

По ч.гр.дело № 12963/12г. е издадена заповед за изпълнение за парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжницата Р., образувано е изпълнително дело № 20127180403726. Призовката за доброволно изпълнение на Р. е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК на 01.04.2013г.

На 03.02.2020г. срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника Р., върнато като просрочено от заповедния съд. В производството по частна жалба срещу определението за връщане на възражението по чл.414 от ГПК окръжният съд по в.ч.т.дело № 805/20г. е приел че в частната жалба вх.№ 22422 от 18.03.2020г. е инкорпорирано възражение по чл.423 от ГПК и е разпоредил самостоятелното му разглеждане.

С обжалваното определение окръжният съд е прекратил производството по възражението по чл.423 от ГПК като е приел, че най-късният момент, в който длъжникът Р. е узнала за заповедта за изпълнение е 03.02.2020г., датата, когато в районния съд е входирано възражение по чл.414 от ГПК.

Процесуална предпоставка за разглеждане на възражението по реда чл.423 от ГПК от въззивния съд, като извънреден способ за защита, е възражението да е подадено в едномесечен срок от узнаване на заповедта. Законът говори за узнаването като предпоставка за разглеждане на възражението, а не за редовно връчване на заповедта за изпълнение. Преценката за това надлежно ли е връчена заповедта за изпълнение е по съществото на спора пред окръжния съд и може да бъде разгледана от съда само ако възражението е подадено в преклузивния едномесечен срок.

Предмет на спора в настоящето производство е моментът на узнаване от страна на подалия възражението по чл.423 от ГПК длъжник на заповедта за изпълнение.

Няма изрични твърдения от длъжника Р. за датата на узнаване на заповедта, като и в разглежданата в настоящето производство частна жалба отново се излагат само твърдения за нередовно връчване на заповедта за изпълнение, от което от страната се прави извод за подаване на възражението в срок.

Независимо от конкретната дата на узнаване на заповедта за изпълнение, която е възможно да е и по-ранна, най-късно на 03.02.2020г., когато пред районния съд е депозирано писмено възражение по чл.414 от ГПК, Р. вече е знаела за издадената срещу нея заповед за изпълнение, поради което и едномесечният срок по чл.423 от ГПК следва да се брои именно от 03.02.2020г. и същият изтича на 03.03.2020г. Предвид на това и възражението по чл.423 от ГПК, съдържащо се в частна жалба от 18.03.2020г. е просрочено.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.81 от ГПК и чл.78 ал.8 от ГПК и направеното искане и с оглед изхода на спора в полза на банката следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ. 

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2889 от 17.09.2020г. на Варненски ОС, търговско отделение, по в.ч.гр.дело № 2477/20г., с което , с което е оставено без разглеждане възражение по чл.423 от ГПК на З.Й.Р., обективирано  в частна жалба вх.№ 22422 от 18.03.2020г.

ОСЪЖДА З.Й.Р. ***, ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ АД със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата 50лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: