№ 1128
гр. Варна, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.ев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.нова
като разгледа докладваното от Красимир Т. В.ев Въззивно гражданско дело
№ 20233100501592 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по две жалби, както следва:
1.По въззивна жалба на В. Р. И., чрез адв.Й. против Решение № 2129 от
14.06.2023 година, постановено по гр.дело № 10 458/2022 година по описа на
ВРС, в частта, с която е била отхвърлена исковата претенция срещу
„ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД за горницата над сумата от 3 120 лева до
претендираните 15 000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени
вреди претърпени на 30.12.2021г. вследствие на трудова злополука,
изразяващи се в силни болки и страдания от счупване на гръбначния стълб в
поясната област; охлузвания, натъртвания и синини в областта на корема,
долната част на гърба и таза, както и нарушен жизнен ритъм, нарушен сън,
изпитан дискомфорт и психически стрес, ведно със законната лихва върху
главницата от 3120 лв. от датата на увреждането - 30.12.2021г., до
окончателното изплащане на сумата; в частта, с която В. Р. И., ЕГН **** да
заплати на „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 657.36 лева
представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение и депозит
за вещи лица.
В тази жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно
и противоречи на наличните по делото доказателства.Твърди се, че съдът
неправилно е преценил състоянието на пострадалия и категорично се отрича
„алкохолното му опиянение“; според жалбата доказателства, че при
настъпването на инцидента И. е употребил алкохол няма, следователно не е
налице възприетата от съда „Груба небрежност“, която да обуслови 75%
съпричиняване от страна на пострадалия.Според жалбата също така,
неправилно решаващия съд е намалил размера на обезщетението с
1
получената сума по застраховката. В заключение се настоява ВОС да отмени
решението в обжалваната му част и да присъди разноски.
По делото и в срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззивното
дружество – „Пристанище Варна“ ЕАД.С него се оспорва въззивната жалба и
се настоява съдът да потвърди решението.
2.Постъпила е и въззивна жалба от „Пристанище Варна“ ЕАД, в частта
на първоинстанционното решение, с която „Пристанище Варна“ ЕАД е
осъдено на основание чл. 200 от КТ да заплати на В. И. сумата от 3 120 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени на
30.12.2021г. вследствие на трудова злополука, изразяващи се в силни болки и
страдания от счупване на гръбначния стълб в поясната област; охлузвания,
натъртвания и синини в областта на корема, долната част на гърба и таза,
както и нарушен жизнен ритъм, нарушен сън, изпитан дискомфорт и
психически стрес, ведно със законната лихва върху главницата от 3120 лв. от
датата на увреждането - 30.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата,
както и в частта, с която е осъдено „Пристанище Варна“ ЕАД да заплати
разноски по делото.
В жалбата се излага, че решението в осъдителната му част противоречи
на закона.Твърди се, че първата съдебна инстанция е допуснала нарушение на
процесуалния закон, като е ограничила възможността да бъдат събирани
доказателства.Излага се още, че с поведението си ищцовата страна не е
изпълнила пряко свое задължение - а именно да се яви на работа в състояние,
което му позволява да изпълнява трудовите си задължения.Твърди се още, че
присъденото обезщетение се явява прекомерно и не е съобразено със степента
на увреждането.По същество се иска отмяна на решението и отхвърляне на
претенцията.
Срещу така постъпилата въззивна жалба е депозиран и отговор от
насрещната страна.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се
явява, представлява се от адв.Й., които поддържа въззивната жалба и оспорва
жалбата на насрещната страна.
Въззиваемата страна, в лицето на „Пристанище Варна“ ЕАД, се
представлява от ю.к.А., която оспорва жалбата, подвържа своята и моли съдът
да уважи последната.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред решаващия съд, съдебното производство е образувано по
постъпила искова молба от В. Р. И., ЕГН **********, с която той моли да
бъде осъдено „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК ****, седалище,
представлявано от Изп. директор И.С.Г., да му заплати сумата от 15 000
/петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди претърпени на 30.12.2021г. вследствие на трудова злополука,
изразяващи се в силни болки и страдания от счупване на гръбначния стълб в
поясната област; охлузвания, натъртвания и синини в областта на корема,
долната част на гърба и таза, както и нарушен жизнен ритъм, нарушен сън,
2
изпитан дискомфорт и психически стрес, ведно със законната лихва върху
главницата от 15000 лв. от датата на увреждането- 30.12.2021г., до
окончателното изплащане на сумата.
Също в молбата си ищцовата страна твърди и излага, че към 30.12.2021
година е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, като е бил
назначен на длъжност „Кранист-пристанищен работник“. На 30.12.2021
година, около 00.30 часа изпълнявал задълженията си работа нощна смяна в
пристанищен терминал Варна - Запад, когато при качване към кабината на
крана се подхлъзнал, загубил равновесие и паднал от височина около 3-4м.
След падането останал да лежи безпомощен в продължение на 15-20 мин.,
след което с помощта на свои колеги бил пренесен в работните помещения, а
от там бил откаран в спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна“ АД. Там били
установени следните увреждания: счупване на гръбначния стълб в поясната
област (счупване на L1 и L2), охлузвания, натъртвания и синини в областта на
корема, долната част на гърба и таза, като пострадалият е бил приет в
болницата за лечение. След изписването му, било назначено домашно
лечение при условия на пълен покой, като ищецът прекарал следващите три
месеца почти изцяло на легло. Движенията на тялото му били ограничени и
затруднени, измъчвали го постоянни силни болки. Вследствие на падането
получил и психическа травма, довела до нарушаване на съня му, сънуване на
кошмари, станал изнервен и подтиснат. Не можел да се обслужва сам, за
осигуряване на личната му хигиена разчитал на помощта на своите родители.
Сочи още, че на 15.02.2022 година ортопедичната ЛКК констатирала, че
няма промяна в състоянието на пострадалия, възстановителният период
протичал бавно. За периода 30.12.2021г. - 13.03.2022г. ищецът бил временно
неработоспособен. В исковата молба е посочено, че и към момента ищецът
продължава да изпитва болки и страдания, като възстановяването му не е
приключило.С влязло в сила разпореждане №5104-03-7/20.01.2022г. на НОИ-
ТП Варна претърпяната злополука е приета за трудова злополука по смисъла
на чл. 55, ал. 1 КСО.
Не е спорно между страните, а и съдът приема, че от Трудов договор №
109 от 20.03.2017 година ищеца изпълнява „Кранист пристанищен работник“,
в отдел „Кейова механизация“, пристанище Варна-запад.Не е спорно още, че
е бил запознат с Инструкцията за безопасност на труда и експлоатация на
портални кранове, както и с Инструкция за безопасност при работа на ел.
кранове при зимни условия – за целта е налична Служебна бележка от
20.03.2017г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа; инструктажен лист смяна 19.00- 07.00ч. от 29.12.2021г.;
застрахователна полица за задължителна застраховка „Трудова злополука“ и
извлечение от Списък на работниците, подлежащ на задължителна
застраховка за риска „Трудова злополука“.
Приложени са още Разпореждане № 5104-03-7 от 20.01.2022г.;
декларация за трудова злополука от 05.01.2022г.; протокол № 8/05.01.2022г.
за разследване на трудова злополука; писмо с рег. № 131/06.01.2022г.;
обяснение от пострадал при трудова злополука от 04.01.2022г.; обяснения от
свидетели на трудова злополука- Д.К., Г.Г.; Ц.н Д.; лист за преглед на
3
пациент МБАЛ ,,Света Анна-Варна“ АД от 30.12.2021г. (напуснал самоволно
отделението); искане за рентгенологично изследване и резултат от
30.12.2021г.; допълнителен лист за преглед на пациент от 30.12.2021г.;
протокол за ултразвуково изследване от 30.12.2021г.; протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта № 1223/30.12.2021г.; протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични
вещества или техни аналози; болнични листи № Е20210291938; №
Е20220196461; № Е20213645750; амбулаторни листи № 000005; № 0000053;
№ 010032; № 000295; заключение на ортопедична ЛКК; заключение за
пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа след проведен
задължителен периодичен медицински преглед на 18.11.2021г.; писмо рег. №
30/10.03.2022г. на Доц. Д-р Л. Х.; медицински протокол 2 на ЛКК №
795/29.03.2022г.; становище от ,,Служба по трудова медицина“ – ЛТМ“ ООД;
справка от регистър на НОИ за изплатени обезщетения за болнични;
електронна поща от застрахователното дружество за изплатено обезщетение;
фиш за заплата за месец декември 2021- януари 2022 година.
От Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1223/30.12.2021год. е
видно, че в 03.20 часа на 30.12.2021год. е взета проба кръв от В. Р. И.,
установена концентрация на етилов алкохол 0,46%о. От зависимостта на
Видмарк: C=Co+b.t, където С е търсената концентрация на етилов алкохол
към времето на предварителното изпробване, Co е концентрацията на етилов
алкохол, установена по метода на газова хроматография, b[1]фактор
илюстриращ възможностите на организма за метаболизъм и излъчване на
етилов алкохол за средните човешки възможности - 0.15%о, t - около 8 часа,
може да се определи, че към времето 19.00 часа на 29.12.2021год.
концентрацията на етилов алкохол е била в порядък на 1,66%о. Същата
съответства на средна степен на алкохолно повлияване, при която са налице
нарушения в: координацията на движенията, адекватната преценка на
собствените постъпки, околната действителност, надценяване на собствените
възможности и други - видно от Съдебномедицинската експертиза.
Също СМЕ показва наличието на счупване на първи поясен прешлен ,
което е довело до затруднено движение на снагата за срок от 3 месеца; че са
този период са били характерни болки, затруднено придвижване, болки при
лягане ставане и други.Експерта сочи обаче, че към момента няма данни за
възникнали затруднения / усложнения от травмата.
По делото е била проведена Съдебно счетоводна експертиза, от чието
заключение става ясно, че по издадени болнични листи във връзка с
настъпилата трудова злополука като обезщетение от НОИ на ищеца е
изплатена сума в общ размер на 2 528.74 лева. Начислените и изплатени
обезщетения от работодателя във връзка с трудовата злополука са в брутен
размер 259.50 лева, а в нетен размер (след приспадане на дължимите
осигуровки за сметка на осигуреното лице), сумата е 223.74 лева.
Във връзка с трудовата злополука е заведена щета №10022010900034 по
договор - Застрахователна полица за задължителна застраховка „Трудова
4
злополука“, сключен от работодателя със ЗАД „Армеец“, по която на
17.06.2022 г. на ищеца са изплатени 630 лева.
От показанията на разпитания пред ВОС свидетел – Р. И. В. – майка на
ищеца, става ясно, че състоянието му след травмата е било тежко, не е бил в
състояние да се обслужва сам, търпял е болки и страдания.Че болнично
лечение е нямало, поради липса на адекватни медицински грижи, нито е
имало оперативна интервенция.В процеса на лечението ищеца е бил
подтиснат, нервен, пред семейството си е обяснил, че въпросната вечер е била
дъждовна и това е причината за падането му.
От своя страна свидетелката Ц. И. К. – служител на „Пристанище
Варна“ ЕАД сочи, че е изслушала лично обясненията на ищеца, дадени
непосредствено пред нея в кабинета й в първия работен ден на Новата
година.Твърди, че не е стоял прав, но нито е охкал, нито е показвал по друг
начин наличие на болка.Също тя сочи, че е абсолютно забранена употребата
на алкохол по време на работа или преди нея.
При тези данни становището на съда е следното:
Съобразно практиката на ВКС за разлика от компенсацията по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на
вредата, в трудово правния режим прилагането на компенсацията
предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на
увреждането. При това правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само
грубата небрежност.Актуалната съдебна практика определя грубата
небрежност като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният
човек би положил в подобна обстановка. Съдът не дължи служебно
произнасяне при липса на изрично възражение за допусната груба небрежност
от работника или служителя, но при заявено искане за намаляване на
обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно
механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или
липсата на груба небрежност.
За да отговори на въпросите поставени от страните, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ и формираната по тази норма съдебна
практика. Съгласно решение № 291 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на
Четвърто Г. О. на ВКС при трудовата злополука обезщетението може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал
груба небрежност. Тази небрежност е неполагане на грижа, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната
груба небрежност/липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност/,
отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен.
Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства,
които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Колкото
повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо
трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване /решение № 79 от
5
27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. на Четвърто Г. О. на ВКС/. Когато
работодателят делегира на свой работник или служител ръководни
правомощия, свързани с дейност, която е източник на повишена опасност,
работникът или служителят поема част от задълженията на работодателя по
осигуряване безопасността на труда. Това означава, че когато в трудовите
функции на пострадалото лице влизат задължения по организиране и контрол
на дейност с повишен риск и лицето не е изпълнило тези задължения,
степента на неговото съпричиняване се увеличава, а съответно се намалява
отговорността на работодателя.Критериите за намаляване на обезщетението,
когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2
КТ са разяснени в установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,
напр. решение № 21 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 на ВКС, ІV г. о.,
решение № 60 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о. и
решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о. и др.,
съгласно която поведението на работника следва да бъде окачествено като
груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на
основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно,
че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща
здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с
установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с
проведените от работодателя инструктажи за работа. Следва да се подчертае,
че по възражение на Работодателя, при конкретния механизъм на трудовата
злополука - като стечение на обективни и субективни фактори,
обстоятелствата задължително следва да се преценяват от гледна точка на
признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за
подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на
проявена "груба небрежност"за вредоносния резултат като степен, за да се
намали съответно обезщетението за причинени вреди. При тази небрежност,
изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия,
съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства. В този смисъл са решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. №
387/2010 г., ВКС, ІV г. о. решение № 291/2012 г по гр. д № 951/2011 г. на
ВКС, ІV г. о. и решение № 159 от 15.01.2018 по гр. д № 251/2018 г. на ВКС,
ІІІ г. о, която установена практика се споделя и от настоящия състав на ВКС,
ІІІ г. о.
Също по поставените от страните въпроси е налице константна съдебна
практика на ВКС - постановените по реда на чл. 290 ГПК - решение №
79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., IV г. о., решение № 291/11.07.2012 г.
по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., решение № 25/16.02.2016 г. по гр. д. №
3233/2015 г., III г. о., решение № 252/30.09. 2016 г. по гр. д. № 1364/2016 г., IV
г. о. на ВКС и др., е прието, че при трудова злополука обезщетението може да
се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал
груба небрежност. Тя не се отличава по форма /според субективното
6
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност
представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Когато при
трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност -
липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни
технологични правила за работа и безопасност, отговорността на
работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя
от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с
оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които представляват и
критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност на
пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при
определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на
увредения.
На база на конкретно установените по делото факти – конкретно
показанията на свидетеля Ц. К. и проведената Съдебно медицинска
експертиза става ясен не единствено механизма при настъпване на инцидента,
но и конкретното поведение на пострадалия.касае се за падане от три или
четири метра височина, в момент, в които пострадалия е започвал
изпълнението на трудовите си задължения.В резултат на инцидента ищеца е
получил счупване на първи поясен прешлен и в рамките на три месеца е
изпитвал пълен дискомфорт – болки, страдания, подтиснатост, нервност,
невъзможност да се обслужва сам.Също съобразно Съдебно медицинската
експертиза обаче към този момент пострадалия е имал 1.66 проМ. алкохол в
кръвта си, което съответства на средна степен на алкохолно повлияване – или
това само по себе си обуславя нарушения в координацията на
движенията,нарушения в адекватната преценка на собствените постъпки,
околната действителност, надценяване на собствените възможности и
други.Т.е. съдът приема, че грубата небрежност, проявена от него, като под
форма „самонадеяност“, не е отчела редица обстоятелства и именно те са
довели до нараняването, най – вече у,потребата на алкохол.В случая е видно
още, че пострадалия изпълнява задълженията си от 2017 година, т.е.
притежава известен опит, и точно по тази причина същия е следвало да
предприеме мерки, елементарни дори, за осигуряване на собствената си
безопасност.Той е нарушил множество законови разпоредби, игнорирал е
преки свои задължения – а именно да яви на работа в състояние, което
му позволява да работи.
Не се споделят по този повод изразените във въззивната жалба доводи,
според които съдът превратно е тълкувал доказателствата или е надценил
значението на Съдебно медицинската експертиза.Напротив – последната е
недвусмислена и неоспорена, тя визира средна степен на алкохолно
опиянение, в смисъл вече значимо нарушение в координацията на
движенията, което пък от своя страна е причина за настъпване на
инцидента.В конкретния случай не се спори от страните, а и съдът приема, че
се касае за трудова злополука; видно е от приложената по делото СМЕ, че
вредите са в пряка причинно следствена връзка с причиненото
нараняване.Следователно при определяне размера на дължимото
7
обезщетение следва да се вземе предвид характера на травмата,
продължителността на лечението и, разбира се, резултата от същото.
За да обоснове заключението си, ВОС се позовава на изготвената по
делото Съдебно медицинска експертиза, съобразно която ищеца е получил в
резултат на инцидента – счупване на първи поясен прешлен – значима и
болезнена травма. Възстановителният период след подобни увреждания е
обичайно от порядъка на три месеца.Усложнения в състоянието на ищеца
няма.Следователно може да се приеме, че към днешна дата физическите
травми са отзвучали в почти пълна степен и състоянието на ищеца не се
характеризира с болки и страдания.Ето защо, съобразявайки вида на травмата
и съпричиняването от страна на пострадалия, съдът намира, че първата
съдебна инстанция е присъдила справедливо обезщетение.Неоснователно се
явява и изразеното във въззивната жалба виждане, че от присъденото
обезщетение не следва да се приспада полученото от пострадалия от
общественото осигуряване.И настоящата инстанция споделя довода, изразен в
съдебната практика, според която не се допуска неоснователно обогатяване,
т.е. два или повече пъти обезщетяването на едни и същи вреди – веднъж от
работодателя, и втори път от общественото осигуряване.
По жалбата на „Пристанище Варна“ ЕАД:
В тази жалба се оспорва решението на ВРС, в осъдителната част, като се
твърди, че решението противоречи на закона и на наличните
доказателства.Съдът я преценява, като неоснователна и съображенията за
това се крият също в наличната законодателна уредба.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 200 КТ в посочения
размер, решаващия съд е приел, че по делото е установено, че пострадалият
работник към момента на увреждането се е намирал в трудовоправни
отношения с ответното дружество, че увреждането е причинено при
изпълнение на трудовите му функции, злополуката е призната за трудова по
надлежния ред, както и че в резултат на нея са настъпили имуществени и
неимуществени вреди за ищеца, чието възмездяване с оглед заложения в чл.
52 ЗЗД критерий за справедливост е в присъдения размер. Съдът е приел, че в
случая ответното дружество, чиято е доказателствената тежест, е доказало
съпричиняване от страна на пострадалия работник, а именно, че същият е
допринесъл за трудовата злополука проявявайки груба небрежност, за да бъде
намалена отговорността му с оглед разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ.
8
Настоящата съдебна инстанция приема, че в съответствие с ТР № 45 от
19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК отговорността на предприятието за
вреди от трудова злополука или професионално заболяване по чл. 200 КТ се
различава от гражданската отговорност, уредена в ЗЗД, по тежест, обхват,
предпоставки за възникване, размер на обезщетяване и пр. Предприятието
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник има вина за настъпването на вредите.Отговарят и когато
трудовата злополука или професионалното заболяване е причинено от
непреодолима сила, чиито вредоносни последици са в пряка или косвена
връзка с трудовата дейност на работника. Тази отговорност може да се намали
само ако пострадалият е допринесъл с груба небрежност за трудовата
злополука, а не и при всяко допринасяне, както е по общия режим на
гражданската отговорност за непозволено увреждане.Социалната и правна
функция на двата вида отговорност обаче е еднаква - възстановяване на
причинените вреди. Оттук произтичат затрудненията, породени в съдебната
практика досежно основанието и реда, по които пострадалият следва да
защити правата си при увреждане, респ. отговорността на предприятието за
вреди.
С нормата на чл.200 от КТ се вменява имуществена отговорност на
работодателя за вреди от трудова злополука или професионално заболяване,
които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на
работника или служителя, независимо от това дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им, като
работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена при или по
повод изпълнението на възложената работа или каквато и да е работа,
извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя.Касае се за
безвиновна отговорност.Ето защо решаващия съд е длъжен само да установи
наличие на трудово - правни отношения между страните, наличие на трудова
злополука или професионално заболяване. Въпросът, в резултат на какво се е
стигнало до трудовата злополука, налице ли са виновни действия или
бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието - работодател,
както и причинна връзка между тях и трудовата злополука, не представляват
задължителен елемент от състава на отговорността на пострадалия работник.
Той отговаря по чл. 201, ал. 2 КТ като съпричинител на вредоносния резултат
само при наличие на груба небрежност. Тази груба небрежност е
субективното отношение на пострадалия към неговите действия,
допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, т. е. пострадалият
работник да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за тежкия
вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. Груба небрежност
се отчита, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносните
9
последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати – а случаят е
именно такъв.
В самата разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ е посочено, че за вреди от
трудова злополука, която е причинила временна нетрудоспособност на
работника, отговаря имуществено предприятието. Пояснено е и изрично, че
без значение за отговорността на предприятието е дали негов орган или друг
негов работник имат вина за настъпването на вредите (като отговор на
доводите от въззивната жалба). Ето защо и с оглед на разпореждане № 5104-
03-7 от 20.01.2022 година на НОИ по безспорен и категоричен начин се
установи наличието на трудова злополука, настъпило при и по повод на
изпълнение на трудовата функция на работника. Следва да се отбележи, че
без значение за реализирането на отговорността на работодателя по чл. 200
КТ е и дали други негови служители са действали виновно, или не, дали са
създадени безопасни условия на труд или не. Ето защо и според настоящият
състав предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ е доказан по
основание и следва да се ангажира отговорността на работодателя на ищеца -
въззивник в настоящето производство по посочената по-горе разпоредба на
КТ, както по отношение на твърдените неимуществени вреди. Релевантно за
обезщетяването и то относно размера, но не и до степен изключване
отговорността на работодателя, е евентуалното съпричиняване от страна на
работника, което е налице.
При тези данни, настоящата инстанция приема, че решението се явява
правилно и че двете жалби против него са неоснователни.
Предвид мотивите, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2129 от 14.06.2023 година,
постановено по гр.дело № 10 458/2022 година, по описа на ВРС, четиридесети
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ал. 2 ЗА
„Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК ****, седалище: ***, да заплати на адвокат
С. З. Й. - ВАК сумата от 160.72 лева, представляващи разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК В. Р. И., ЕГН **** да заплати
на „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 534.12 лева,
представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и
депозит за вещи лица.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11