РЕШЕНИЕ
№ 1458
гр. Пловдив, 01.08.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на петнадесети януари, през две хиляди и двадесет
и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – Пловдив Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 885 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, вр. ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от „Полидей - 2“ ООД гр. К. с ЕИК ***, против
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София.
С исковата молба, уточнена изрично с
молба от 16.06.2020 г., след оставянето ѝ без движение по указание на
съдията-докладчик, са предявени обективно съединени искове с правно основание
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетения за имуществени вреди, както следва: 1. -
обезщетения за имуществени вреди в общ размер от 14 057,87
лв. /11 666,45 лева + 2391,42 лева/, произтичащи от забавено плащане на данъчна основа и данък добавена стойност,
съставляващи финансова помощ за отчетните периоди м.10.2018 г., м.11.2018 г.,
м.12.2018 г., м.01.2019 г., м.02.2019 г., м.03.2019 г. и м.05.2019 г., извършено
в полза на ищеца от Държавен фон „Земеделие“ /ДФЗ/, във връзка с Акт за
одобрение изх.№01-2600/5143 от 03.10.2018 г., издаден от ДФЗ на „Полидей - 2“
ООД като изпълнител по схема „Училищно мляко“ за доставяне на мляко и млечни
продукти по смисъла на чл.10 от Наредбата за условията и реда за прилагане на
схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в
учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“, които
претенции са основани на
незаконосъобразен акт – Заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ №
03-РД/518 от 08.02.2019 г. за спиране обработката на Заявки да плащане,
подадени от „Полидей-2“ ООД като участник по Схемата „Училищно мляко“ за учебна година 2018/2019 г., като сумите на
претендираните обезщетения са в размер на мораторните лихви върху размера на
заплатените със забава данъчна основа и съответно ДДС, изчислени от датата, на
която сумите е следвало да се платят до датата, на която реално са заплатени от
ДФЗ, ведно със законна лихва върху сбора на сумите на обезщетението от
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане; 2. - обезщетения за
имуществени вреди, произтекли от незаконосъобразно
действие на ответника, изразило се в намаление на дължимите суми за
заплащане на ищеца и последвало незаплащане на част от данъчните основи и ДДС в
общ размер от 8219,88 лева /6849,91 лв.+1369,97 лева/, съставляващи финансова
помощ за отчетните периоди м.10.2018 г., м.11.2018 г., м.12.2018 г., м.01.2019 г.,
м.02.2019 г., м.03.2019 г., м.04.2019 г. и м.05.2019 г. по Схема „Училищно
мляко“, ведно с мораторна лихва върху всяка от сумите - съответно върху сумата
от 6849,91 лева мораторна лихва от 602,21 лева и върху сумата от 1369,97 лева
мораторна лихва от 120,46 лева, изчислени до 12.04.2020 г., ведно със законна лихва
върху главниците от датата на завеждане на исковата молба 14.04.2020 г. до
окончателното изплащане; 3. - обезщетения за имуществени вреди в общ размер на
35 935,76 лева, съставляващи напълно незаплатени разходи, подлежащи на
възстановяване по цитираната Наредба от ДФЗ за отчетните периоди м.10.2018 г.,
м.11.2018 г., м.12.2018 г., м.01.2019 г., м.02.2019 г., м.03.2019 г., м.04.2019
г. и м.05.2019 г. по Схема „Училищно мляко“, дължащи се на незаконосъобразно бездействие на ответника, ведно с мораторна лихва
върху посочената сума в размер на 3106,78 лева, изчислена до 12.04.2020 г.,
както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
14.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане. Като общ размер на исковите
претенции, включващи главници и мораторни лихви, ищецът първоначално е посочил
в исковата си молба сумата от 53823,08 лева, като с молба от 29.09.2020 г. е
направил поправка по отношение на общия размер на претендираните суми, предвид
допусната грешка при сборуването им, като е конкретизирал такъв от 62 042,
96 лева. С молба от 08.01.2021 г. е
направено изменение, допуснато с определение от 15.01.2021 г. на съда, отнасящо
се до изменение на общия размер на исковите претенции за присъждане на
мораторни лихви, който от посочения първоначално размер от 17887,32 лева по
исковата молба се увеличава на 17911,84 лева, предвид увеличение на сумите за
мораторна лихва върху неплатена данъчна основа съответно от 602,21 лв. на
606,01 лева, мораторна лихва върху неплатен ДДС - от 120,46 лв. на 121,19 лева
и мораторна лихва върху неплатени разходи - от 3106,78 лева на 3126,77 лева.
Така на практика с допуснатото изменение
и сбора на размерите на всички искови претенции по делото възлиза общо на
сумата от 62067,48 лева.
Ищецът се
представлява в съдебно заседание от пълномощника му адв. М., който моли за
уважаване на предявените с исковата молба и допълнени, съответно и уточнени, и
изменени впоследствие искови претенции, както и за присъждане на направените по
делото разноски по представен списък. Сочи се на основателност на исковите
претенции и се моли без уважение да се остави възражението на ответната страна
за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение. Представена е писмена
защита с подробно изложени съображения по съществото на делото и обсъждане на
част от събраните доказателства по него.
Ответникът ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт З., е
представил отговор по исковата молба, в който твърди липса на яснота по спорния
предмет на делото и наличие на смесване на различни производства. В молба от
20.08.2020 г. се прави искане за прекратяване на производството като
недопустимо, като съображения за това се развиват и в молба от 11.09.2020 г.,
като по искането за прекратяване на производството поради недопустимост съдът е
взел изрично становище в съдебното заседание от 26.08.2020 г. и това 12.10.2020
г., като го е оставил без уважение. Ответникът е направил при условията на
алтернативност искане за признаване на исковите претенции за неоснователни и
отхвърлянето им, като е изложил съображения по същество за липса на елементи от
фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ поради липса на нарушение на
административен орган, отменено с влязло в сила решение. Прави се възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В молбата от 20.08.2020 г. е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание, ответникът, редовно призован, не е изпратил процесуален представител,
като е депозирал становище от 15.01.2021 г., в което се поддържа тезата за
недопустимост на исковете, респективно тяхната неоснователност.
Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява
становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковете са допустими. С оглед на
съдържанието на всяка от исковите претенции се касае до искове с правно
основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда
на обезщетение за имуществени вреди, за част от които се твърди да са настъпили
в резултат от незаконосъобразен акт, а други - от незаконосъобразно действие и
съответно незаконосъобразно бездействие на ответния административен орган при
изпълнение на административна дейност, като са предявени и претенции за мораторна и законна лихва с
посочени размери и начален и краен период. Исковете са предявени от надлежна
страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и
против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая ответникът е
Държавен фонд „Земеделие“, а съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на
ДФЗ, Фондът е
юридическо лице със седалище в София.
По същество само част от исковите
претенции са частично основателни.
От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа
страна, че с Акт за одобрение от
03.10.2018 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ ищецът „Полидей - 2“ ООД гр. К.
бил одобрен за изпълнител по схема „Училищно мляко“ съгласно Наредбата за
условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и
на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема
„Училищно мляко“ /по – надолу в решението само Наредбата/. В тази връзка и
ищецът депозирал пред ДФЗ заявки за плащане по реда на чл.18 от Наредбата за
извършване на финансиране по смисъла на чл.2 от Наредбата, като конкретно по
отношение на отчетния период 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г., депозирал заявка за
плащане с № 01/16/060818/92749 от 12.11.2018 г., за отчетен период месец
ноември 2018 г. депозирал заявка № 02/16/060818/92749 от 10.12.2018 г., за
отчетен период месец декември 2018 г. съответно заявка № 03/16/060818/92749 от
09.01.2019 г. За следващите отчетни
периоди до месец май 2019 г., включително, също били представени такива заявки
за плащане пред ДФЗ. Във връзка с постъпили жалби и сигнали в ДФЗ досежно
представени от ищеца пред ДФЗ за одобрението му по схемата „Училищно мляко“
копия от сертификати, от страна на ДФЗ била сезирана Окръжна прокуратура
Пловдив през август 2018 г. със сигнал за евентуални данни за извършено
престъпление, свързано с документи с невярно съдържание. В тази връзка била извършена
предварителна проверка, приключила в крайна сметка с прокурорско постановление
за отказ да се образува досъдебно производство. По част от заявките за плащане,
от страна на ДФЗ били изпратени уведомителни писма до ищеца по чл.18, ал.6 от
Наредбата за отстраняване на непълноти и нередовности в придружаващата
документация с предоставен 10-дневен срок за отстраняването им, като такова
писмо било изпратено по повод заявката от 12.11.2018 г. още на 29.01.2019 г. и
по него ищецът предоставил допълнителни документи и пояснения. Междувременно със
заповед № 03-РД/518 от 08.02.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ във
връзка с постъпилите сигнали от трети лица с данни относно представени от
страна на ищеца сертификати, по повод на които ДФЗ сезирал прокуратурата, била
спряна на основание чл.19, ал.5 от Наредбата и поради съмнения за представени
от ищцовото дружество документи с невярно съдържание, обработката на трите
заявки за плащане, относими към отчетни периоди октомври, ноември и декември
2018 г., а именно заявки с № 01/16/060818/92749 от 12.11.2018 г., №
02/16/060818/92749 от 10.12.2018 г. и с
№ 03/16/060818/92749 от 09.01.2019 г. Въпросната заповед била обжалвана от
„Полидей - 2“ ООД, като делото по подсъдност било изпратено на Административен
съд Пловдив, където по жалбата било образувано частно адм. дело № 1175/2019 г.
По същото с Определение № 957/14.05.2019 г. съдът отменил обжалваната заповед и
върнал преписката на административния орган за продължаване на
административното производство по трите заявки за плащане. Това определение
било обжалвано от ДФЗ пред ВАС, който с разпореждане по свое адм. дело № 8817/2019
г. с номер на разпореждането 11652/01.08.2019 г., обжалваемо пред тричленен
състав на ВАС и влязло в сила на 20.08.2019 г., оставил жалбата на ДФЗ без
разглеждане и прекратил производството. Междувременно, със своя заповед №
03-РД/518 от 10.07.2019 г. Изпълнителният директор на ДФЗ възобновил спряното
производство по разглеждането на трите заявки за плащане със срок, започващ да
тече от действието, при което същото е било спряно. Тази заповед не била
оспорена от ищеца. След датата на възобновяването, до ищеца, като подател на
заявките за плащане, били изпратени уведомителни писма по чл.18, ал.6 от
Наредбата за отстраняване на нередовности и непълноти по документацията,
приложена към заявките, с предоставен 10-дневен срок за това от получаване на
уведомителното писмо. Такова писмо било изпратено с дата 10.07.2019 г. по повод
на заявките за плащане от 09.01.2019 г. и от 10.12.2018 г. Впрочем, подобни
уведомителни писма били изготвени и по отношение на последващи заявки за
плащане с № 04/16/060818/92749 от 11.02.2019 г., № 05/16/060818/92749 от
11.03.2019г. /две уведомителни писма/, № 06/16/060818/92749 от 08.04.2019 г. №
07/16/060818/92749 от 10.05.2019 г.
С платежни нареждания от страна ДФЗ започнало изплащане на суми по заявките
за плащане, като за отчетен период октомври и за отчетен период ноември 2018 г.
били извършени преводи на суми по съответните заявки на датите 18.07.2019 г. и
19.07.2019 г., за отчетен период декември 2018 г. плащане на суми по заявката
се извършило на 18 и 19 юли 2019 г., за отчетен период януари 2019 г. плащания
се извършили на 4 и 5 юли 2019 г., за отчетен период февруари 2019 г. по
заявката се извършили плащания от ДФЗ на 4 и 5 юли 2019г., за отчетен период
март 2019 г. плащания се извършили на 26 и 31 юли 2019 г., за отчетен период
април 2019 г. – на 21 и 22 август 2019 г. и за отчетен период май 2019 г.
плащане се извършило на 18 и 19 септември 2019 г. Предвид факта, че не било извършено плащане
на пълния размер на претендираните от ищеца суми по подадените от него заявки,
в част от които били включени и разходи за заплащане по сключени от „Полидей -
2“ ООД договори с трети лица за изпълнение на услугата по раздаване на млякото
и млечните продукти, уговорени като 0,07 лв. на брой дете, които изобщо не били
платени от ДФЗ, от страна на ищеца били изпратени запитвания до ДФЗ относно това защо е
такъв размерът на извършените и получени плащания, както и отправена покана за
заплащане на общия размер на разходите по посочените договори за услуги
изчислени на 35935,76 лева за месеците от ноември 2018 г. до май 2019 г.,
включително. С писма от Изпълнителния директор на ДФЗ ищцовото дружество било
уведомено по запитванията му относно плащането по заявките, като били посочени
стойностите на платената финансова помощ за съответния отчетен период, както и
на ДДС и размера на редуцираната финансова помощ, като се посочвали конкретни
причини за редуциране на сумите, като например неспазване на графика по чл.15,
ал.7 от Наредбата, допуснати грешки в мерната единица за продукт прясно мляко в
заявка за плащане, неодобряване на плащания за неизвършени доставки поради
неизправност на транспортното средство, за което ищцовото дружество е подало
само уведомление, извършени проверки на място с установени разминавания в броя
на децата, посочени в заявката и установени в действителност, като към част от
писмата били прилагани и справки за извършената редукция на заявките за
плащане, включително и такива по повод извършвана проверка на място.
Така установеното от фактическа страна съдът намира въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, свидетелските показания и приетата ССЕ. На
практика спор по фактите, отнасящи се до развитието на отношенията между
страните по делото, както и размера на платените и съответно неплатени суми за
финансиране по Схемата „Училищно мляко“ и датите на извършените плащания от
Фонда не се формира между страните. Съдът кредитира показанията на разпитаните
две свидетелки Ф. и Р., доколкото същите са логични и последователни, както в
по-голямата им част съответни на останалите доказателства по делото. Съдът все
пак разглежда показанията на двете свидетелки и критично, предвид свързаността
на всяка от тях с дружеството-ищец, съответно като търговски директор и
пълномощник на същото и поради това и предполаганата известна заинтересованост
на всеки от свидетелите от изхода на делото. Кредитира се като професионално и
обективно изготвена с необходимите знания и опит и при съобразяване на
наличните доказателства по делото приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Изложените от страна на ответника възражения по експертизата съдът намира за
неоснователни. Така, видно е, че ССЕ е работила по всички представени,
включително и от ответника по делото и изходящи от ответната страна по делото
документи, а не единствено такива, налични при дружеството, или съставени от
него. Не е налице направена оценка от вещото лице относно това дали и какви
суми са били дължими за заплащане от ДФЗ към ищцовото дружеството, като е
видно, че вещото лице се е ограничило в предмета на задачата на ССЕ, а именно
да провери и посочи какви суми са били заявени от ищеца, какви са били реално
получени от него като преводи от ДФЗ и на кои дати и какви разлики в сумите,
които са били заявени и тези, които са били изплатени са се формирали
/редукции/, както и да изчисли съответните лихви, съобразно с общо посочения
момент за изплащане на одобрените суми според чл.19, ал.4 от Наредбата, а именно изтичане на тримесечен
срок от подаване на заявката за плащане.
При тези фактически установявания, от правна страна съдът намери следното: За
да възникне правото на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са
налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена
вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай, както се посочи, се претендират поотделно вреди на три
от посочените основания – незаконосъобразен акт, незаконосъобразни действия и
незаконосъобразни бездействия, като по отношение на акта са представени
доказателства относно предварителната му отмяна като незаконосъобразен, а по
отношение на заявените действия и бездействия е въпрос по съществото на делото
дали същите са се осъществили, както и какъв е техният характер /фактически или
правни/ и незаконосъобразни ли са. Съгласно изрично направената конкретизация
при оставянето на исковата молба без движение, на практика с молбата от
16.06.2020 г. е налице вече точно разграничение на вредите, които се
претендират от незаконосъобразен акт – отменената заповед за спиране на
производството по подадени от дружеството-ищец заявки, а именно такива в размер
на мораторната лихва върху заплатените със закъснение данъчни основи и ДДС по
заявките за месеците от 10.2018 г. до м.05.2019 г. с изключение на тази за месец
април 2019 г., за който месец е било заплатено в срока по чл.19 от Наредбата
/сумите по т.4 от исковата молба, табл. 1 и 2 – тук виж конкретизацията на стр.
2 от уточняващата исковата молба/. Като
произтичащи от незаконосъобразно действие на ответната администрация /извършено
без основание намаление на дължимите суми, съгласно изрично посоченото в уточняващата исковата
молба/ са посочени вреди в размера на извършените редукции от ответника, а
именно незаплатените разлики до заявените суми – данъчна основа и ДДС /т.2.1 и
т.2.2 от исковата молба/. Като произтичаща от незаконосъобразно бездействие,
изразило се в пълно неплащане на разноските по заявките, съгласно посоченото в
уточняващата исковата молба, се претендира вреда в размер на подлежащите на възстановяване
според ищеца разходи по т.2.3 от исковата му молба и мораторна лихва върху
размера на разходите.
За да е налице основание за обезщетяване на вреда от незаконосъобразен акт
е нужно същият да е отменен по предвидения за това ред, като отмяната е както
процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.203, ал.1 от АПК, така и
условие за възникване на материалното правоотношение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В
конкретния случай за част от исковите си претенции ищецът се позовава именно на
извършена по съдебен ред отмяна на административен акт като незаконосъобразен -
Заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ № 03-РД/518 от 08.02.2019 г. за
спиране обработката на Заявки за плащане, подадени от „Полидей-2“ ООД като
участник по Схемата „Училищно мляко“ за учебна година 2018/2019 г. – три на
брой. Както се установява, въпросната заповед е била отменена с определение на
Административен съд Пловдив по адм. дело № 1157/2019 г., като
незаконосъобразна. Сочи се в исковата молба, че въпросната отмяна на заповедта
е в сила от 05.06.2019 г., като очевидно е в тази връзка позоваването на
извършената заверка от съда за влизането в сила на акта, поставена върху самия
препис от Определение № 957/14.05.2019 г.
Макар настоящият съд да намира, че некоректно е било заверено въпросното
определение, доколкото производството е било висящо до влизане в сила на
разпореждането на ВАС по дело 8817/2019 г.,
в сила от 20.08.2019 г., то посоченото обстоятелство не променя характера на въпросната заповед за
спиране като действително отменена с влязъл в сила съдебен акт като
незаконосъобразна. За настоящото производство е без значение причината, поради
която заповедта за спиране е отменена като незаконосъобразна, като важно е
обстоятелството, че при отмяната на унищожаем административен акт, каквато е
конкретната, породените от него правни последици се заличават с обратна сила. В
конкретния случай следва да се има предвид, че въпросната заповед за спиране
обработването на заявки за плащане обаче се отнася само до три от посочените в
рамките на исковата молба заявки и това са тези касателно отчетни периоди
октомври, ноември и декември 2018 г., или заявки с № 01/16/060818/92749 от
12.11.2018 г., № 02/16/060818/92749 от 10.12.2018 г. и с № 03/16/060818/92749 от 09.01.2019 г. От
съдържанието на отменената като незаконосъобразна заповед на Изпълнителния
директор на ответния административен орган за спиране на обработката на заявки е видно, че тя касае
спирането само на посочените три такива, не и останалите, посочени по исковата
молба до месец май 2019 г. Действително, с оглед характера на въпросната
заповед, очевидно е, че до отмяната ѝ, тя е породила правните последици,
към които е била насочена и от събраните по делото писмени доказателства,
включително и преписките по въпросните три заявки за плащане, за които се отнася
заповедта, е видно, че на практика до извършеното изрично възобновяване на
производството по тях с акт от 10.07.2019 г., не са били осъществявани действия
по разглеждането на заявките. Според разпоредбата на чл. 19, ал.4 от Наредбата Държавен фонд „Земеделие“ изплаща
одобрените суми на заявителя в срок до 3 месеца от подаване на заявката. В
случаите по чл.18,
ал.6 от Наредбата срокът се удължава с толкова
работни дни, колкото са били нужни за отстраняване на констатираните
нередовности и/или непълноти, или за извършване на допълнителни проверки. В
случая, както се сочи и в исковата молба, предвид датите на посочените три
заявки, чиято обработка е била спряна с отменената като незаконосъобразна
заповед, следва да се счете, че ако производството не бе спряно, то принципно и
ако не бе налице основание по чл.18, ал.6 от Наредбата, най-късно ДФЗ следваше
да извърши плащания по заявките съответно към 12.02.2019 г. по първата заявка,
10.03.2019 г. по втората заявка и 09.04.2019 г. по третата заявка. Вместо това,
плащания, видно от представените платежни нареждания и от приетото от ССЕ, са
извършени по заявките на 18.07.2019 г. и на 19.07.2019 г., или със значително
забавяне. Според съда в случая това забавяне е било обусловено основно от
осъщественото спиране, което в крайна сметка е било обявено от съда за
незаконосъобразно. От друга страна, видно е, че след възобновяване на
производството, което с оглед на посоченото по-горе относно действителната
дата, на която следва да се счита за влязло в сила определението за отмяна на
незаконосъобразното спиране на производството /20.08.2019 г./ е било
осъществено още преди влизане в сила на определението за отмяната, по отношение на всяка от трите
заявки за плащане е била приложена разпоредбата на чл.18, ал.6 от Наредбата,
която гласи, че когато установи нередовност на подадените документи или
непълнота в заявените данни, Държавен фонд „Земеделие“ уведомява заявителя с
уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка. Заявителят
в срок до 10 работни дни от деня на получаване на уведомителното писмо може да
отстрани констатираните нередовности и/или непълноти чрез предоставяне на
обяснения, придружени при необходимост от допълнителни и/или нови документи.
Когато заявителят не отстрани констатирана нередовност на документи, непълнота
и неяснота на заявените данни и посочените факти и/или не представи исканите
обяснения и/или документи, необходими за удостоверяване верността на заявените
данни, до изтичане на посочения срок, Държавен фонд „Земеделие“ отказва изцяло
или частично исканото плащане, като взема предвид естеството на неотстранените
нередности – непълноти, неясноти и/или липси. Видно е от представените писмени
доказателства, част от преписките по процесните три заявления, предмет на
заповедта за спиране, че на ищеца са били изпратени по отношение на всяко от
заявленията уведомителни писма за отстраняване на нередовности и непълноти,
като е бил всякога предоставен максимално предвиденият срок за отстраняването
им, а именно 10 дни. Уведомителните писма са били и получени от ищцовото
дружество и по тях то е отговорило, като е представило отговори на
уведомителните писма и е прилагало допълнителни документи. Освен това, видно е,
че още преди да бъде спряно производството по отношение на първата заявка за
отчетен период м.10.2018 г. също от дружеството-ищец е било получено
уведомително писмо по чл.18, ал.6 от Наредбата с предоставен 10- дневен срок за
отстраняване на непълноти и нередности, на което дружеството е и отговорило. В
тази насока и следва да се приеме, че с въпросните срокове за отстраняване на
непълноти и нередности следва да се увеличи и срокът по чл.19, ал.4 от Наредбата,
като по отношение плащането по първата от заявките да се прибавят съответно още
20 дни /две уведомления със срок по 10 дни/, а по втората и третата от тях по
10 дни, доколкото именно това е било определеното като необходимо време за
отстраняване на констатирани непълноти или нередовности, респективно извършване
на допълнителни проверки, независимо от факта, дали срокът е бил предоставен
преди незаконосъобразното спиране, или след отмяната му, доколкото от
компетентния орган е била установена нужда от приложение процедурата по чл.18,
ал.6 от Наредбата в хода на производството по разглеждане на съответната заявка.
При това положение и като се вземе предвид, че последиците на заповедта за
спиране след отмяната ѝ се заличават с обратна сила, то срокът за плащане
по чл.19, ал.4 от Наредбата за първата заявка би следвало да се измести към
датата 22.02.2019 г., за втората – 20.03.2019 г. и за третата 19.04.2019 г.,
така, както, ако не бе осъществено спиране със сроковете по съответните уведомления по
чл.18, ал.6 от Наредбата, които административният орган е установил да са
необходими за произнасянето му, щеше да се удължи именно срокът за изплащане на
одобрени суми по заявките. Дори и при удължаването на срока по чл.19, ал.4 пр.
последно от Наредбата, пак е установено забавено изплащане по трите заявки,
предмет на отменената заповед, което според настоящия съд категорично е в
причинна връзка с осъщественото незаконосъобразно спиране на производството,
доколкото то е представлявало пречка за своевременното продължаване
разглеждането на заявките и съответно за изплащане на сумите по финансовите
помощи, като се има предвид, че на практика сроковете за плащане изтичат в
рамките на срока на незаконосъобразното спиране. Ето защо и се установява настъпила действително за ищеца вреда,
изразяваща се в липса на своевременно получено финансиране до размера на това,
за което в крайна сметка административният орган е приел, че са налице
основания за плащането му, която вреда е в причинна връзка с отменения
административен акт. Плащането по подаденото първо заявление, от тези чиято
обработка е била спряна, както се посочи, съобразно с нормата на чл.19, ал.4,
вр. с чл.18, ал.6 от Наредбата, е следвало да бъде извършено при установените
обстоятелства, свързани с увеличаване на срока с времето за отстраняване на
нередовности и непълноти, най-късно до 22.02.2019 г., по второто – до
20.03.2019 г. и по третото – до 19.04.2019 г. За периода от момента на всяка от
посочените дати според съда дружеството - ищец е било лишено от възможността да
ползва оторизираните от административния орган средства по трите заявки до
момента на тяхното реално изплащане и затова е налице имуществена по характера
ѝ вреда.
Що се касае до останалите заявки за плащания,
за които се твърди да е налице забавяне в плащането, дължащо се също на
незаконосъобразен административен акт, съобразно с конкретизиращата исковата
молба такава, а именно тези заявки, подадени на 11.02.2019 г., на 11.03.2019 г.,
на 16.04.2019 г. и на 10.06.2019 г., то доколкото те изобщо не са били предмет
на отменената Заповед за спиране от 08.02.2019 г., още повече, че тя е издадена
преди подаването на въпросите заявки, то не може да се приеме за основателна
претенцията за настъпване на вреди от заповедта, изразили се в забавеното
плащане и по тези останали заявки, доколкото не е налице изобщо причинно - следствена връзка между
отменения като незаконосъобразен административен акт и евентуално настъпила
щета от забавено плащане по тези останали заявки. Отделно от това, макар от
значение да е именно липсата на причинна връзка между заявеното от ищеца
основание за настъпване на вредата и претендираната такава, не се установява
във всички случаи и да е било налице посоченото от страна на ищеца забавяне в
извършването на оторизираните плащания по тези останали заявки, като същият при
посочване на т.нар. падеж за плащане на сумите по заявките, не е отчел отново
наличието на уведомления по всяко от тях по чл.18, ал.6 от Наредбата, каквито
самият ищец е представил с исковата си молба и каквито са ангажирани и от
ответника и по които ищецът е давал отговори и е представял в хода на
производствата по тези заявки допълнителни доказателства, които са били
проверявани, а с тези действия срокът по чл.19, ал.4 от Наредбата е бил
съответно удължаван. Само като пример следва се посочи тук обработката на
заявката от 11.03.2019 г., по която са били изпратени две уведомления по чл.18,
ал.6 от Наредбата. Видно е, че последно в предоставения му срок ищецът е
представил доказателства на 03.07.2019 г., а плащането от ДФЗ за месец февруари
2019 г., за който се отнасяла заявката, е било извършено на 04.07. 2019 г. и на
05.07.2019 г.
При това положение и съдът намери, че
основателна е претенцията на ищеца и то само частично за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт само
касателно забавеното изплащане, настъпило в резултат на незаконосъобразното
спиране на производството по първите три заявки, отнасящи се за периодите октомври,
ноември и декември 2018 г. Заявената от ищеца искова претенция е за обезщетение, което е в
размер на мораторната лихва върху забавените плащания, която в случая следва да
се изчисли от датата на падежа по чл.19, ал.4 от Наредбата за плащане по всяка
от заявките, но удължен със срока по чл.18, ал.6 от Наредбата по всяка от
заявките, а именно считано от 22.02.2019 г. по първата заявка, от 20.03.2019 г.
по втората и от 19.04.2019 г. по третата. Претенцията
за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл.86 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В случая, както се приема и от
съдебната практика на ВАС, ищецът е понесъл вреди във формата на пропуснати
ползи, чийто неподлежащ на нарочно доказване размер е този, равен на размера на
законната лихва за периода на задържане на сумата, която му се е дължала и
поради това и правилно ищецът е формулирал претенцията си за обезщетение, като
я е оразмерил с размера на лихвата за забава /мораторна лихва/. Доколкото
вредите от неизпълнение на парично задължение в срок, са настъпили вследствие
на незаконосъобразна административна дейност и не е предвиден друг ред за
защита, законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, както приема и ВАС, следва
да бъде присъдена на осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ под формата на обезщетение на ищеца. Специалният
закон определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица,
като за неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. В този смисъл са например Решение № 8933/20121 г. по
адм. дело № 648/2021 г., Решение № 9413/21 г. по адм. дело № 13119/2020 г., или
Решение № 10800/2022 г. по адм. дело № 4933/2022 г., всички на ВАС. Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице,
като доколкото отговорността на държавата е обективна,
съгласно вложеният в разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗОДОВ смисъл, то без
значение се явяват причините, поради които плащането не е било реално
осъществено в законоустановения срок, а именно дали това се дължи на конкретно
виновно поведение на конкретно длъжностно лице. Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата в случая е установената незаконосъобразност на акта
на държавния орган, който в случая е налице. Затова и искът на ищеца за
обезщетение за имуществени вреди в размер на лихвата за забава върху
изплатените със закъснение финансови помощи по трите първи по време заявки за
плащане от ДФЗ за 2018 г. в резултат от незаконосъобразното спиране на
производството по разглеждането на заявките е основателен и отчасти доказан до
размера на законната лихва, изчислена от съда от посочения различен начален
момент при съобразяване на правилото на чл.19, ал.4 от Наредбата за удължаване
на срока. Ето защо и така изчислени при ползване на лихвения калкулатор
обезщетенията възлизат на сумите от 213,47 лева - размер на лихвата за забава
върху осъщественото плащане на данъчната основа по първата от заявките и
съответно 429 лева за ДДС по същата заявка, съответно в размер на 3000,43 лева
за забавеното плащане на данъчната основа по втората заявка и 605,07 лева за
ДДС по нея, както и в размер на 3274, 37 лева за забавеното плащане на
данъчната основа по третата заявка и 662, 16 лева за забавеното плащане на ДДС
по нея. При това положение и общият размер на тази претенция, която ще следва
да се уважи възлиза на 10 101,50 лева, поради което и исковата претенция за
това обезщетение ще следва да се отхвърли като недоказана до пълния ѝ
предявен размер от общо 14 057,87 лева /сбор от 11666,45 лева мораторна лихва
върху забавено плащане на данъчна основа по общо седем заявки за плащане и
мораторна лихва за забавено плащане на ДДС по седем заявки за плащане от
2391,42 лева/. Не се установява от доказателствата по делото нито
една от хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, които са основание за отхвърляне на тези
първи искови претенции, или допълнително намаляване размера на присъденото
обезщетение. Настоящият състав намира за основателно и направеното акцесорно
искане, което следва съдбата на основното, за присъждане на законна лихва върху
общия размер на обезщетението, което ще се присъди, като с оглед заключението
по т.4 на ТР № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни актове на администрацията,
началният момент на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението е влизането в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове, а при нищожните – моментът на издаването им, а за
незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на
преустановяването им. В случая законна лихва се иска от момента на депозиране
на исковата молба в съда – 14.04.2020 г., поради което и следва това искане да
се уважи така, както е направено и от посочената дата да се присъди законната
лихва върху общата сума на обезщетението от 10 101,50 лева. В случая не се
касае до присъждане на лихва върху лихва, доколкото се присъжда такава върху
размер на обезщетение, който единствено е съизмерѐн с дължимата при
забавено плащане законна лихва.
Що се отнася до
останалите искови претенции на „Полидей - 2“ ООД гр. К., основани съответно на
незаконосъобразни действия и незаконосъобразни бездействия на ответния
административен орган, то според съда същите се явяват изцяло неоснователни. В
тази насока следва да се имат предвид принципните положения, отнасящи се до
характера на незаконосъобразните действия, респективно бездействия, които биха
могли да са основание на иск за обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ. Според чл.204,
ал.4 от АПК действително незаконосъобразността на действието или съответно
бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетението. Съгласно теорията и
съдебната практика на ВАС, действието, респективно бездействието на
администрацията по чл.203, ал.1 от АПК следва обаче да съставлява фактическо такова, като конкретно
незаконосъобразното действие е такова, което се предприема без правно основание,
а незаконосъобразното бездействие представлява неизпълнение на задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт,
да извърши конкретно действие, свързано с прогласено от нормативния акт
защитимо субективно право. Незаконосъобразното действие /бездействие/ по
смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не може да е юридическо /правно/ действие и
съставлява фактически, а не юридически акт. В случая се твърди, че увреждащото
ищеца действие на администрацията се
е изразило в извършено без основание намаление на дължими суми по плащанията за
доставки, като в тази връзка е конкретизирано, че се касае до претенция за
присъждане от съда на останалите след редуциране от органа суми, които не са
били платени на ищеца, съгласно заявеното от него в представените от него осем
заявки и които възлизат общо в размер на 6849,91 лева данъчна основа и мораторна
лихва върху тази сума в размер на общо 606,01 лева, както и 1369,97 лева ДДС и
мораторна лихва от 121,19 лева, или общо претенция от незаконосъобразно
действие в размер на 8947, 08 лева.
Съгласно чл.19, ал.1 и ал.2 от Наредбата ДФЗ извършва административна
проверка по заявката за плащане, включително и дали млякото и млечните продукти
са доставени в изпълнение на издадения акт за одобрение и от регистрирани
обекти по ЗХ, като може да извърши и проверка на място и въз основа на
проверките одобрява или отхвърля изцяло или частично заявката за плащане, като
уведомява за това заявителя с уведомително писмо, което подлежи на обжалване. В
конкретния случай, действително, както от писмените, така и от гласните
доказателства по делото се установява, че по отправените от страна на ищеца
заявки за плащане за отчетните периоди от м.10.2018 г. до 05.05.2019 г. от
страна на ДФЗ са били осъществени частични плащания, като не са изцяло
удовлетворени заявените от страна на ищеца в представените от него заявки за
плащане суми и са платени финансови помощи за по-малък размер от заявения от
ищеца. В тази връзка и по делото са
приложени отправените от страна на ищцовото дружество запитвания до
административния орган за причините за извършената редукция по плащанията,
както и постъпилите отговори от Изпълнителния директор на ДФЗ с посочени
конкретни причини за редуциране на финансовата помощ и приложени справки за
извършените редукции. Въпросните писма, с които от страна на административния
орган са изложени мотиви за извършените редукции не са били оспорени от страна
на ищеца по реда на АПК, а по делото не са приложени други уведомителни писма
по смисъла на чл.19 от Наредбата. В показанията на свидетелката Р. се сочи, че
въпросните уведомления не били оспорени, доколкото не били издадени в
утвърдения образец на уведомителни писма. Посоченото обстоятелство обаче, не
променя характера им на писма, в които на практика се съдържат мотивите на
органа за извършеното само частично плащане по отделните заявки. Видно е в тази
насока, че отказът да се осъществи пълно плащане на заявените суми за данъчна основа
и ДДС е резултат от правно, а не фактическо действие на органа, доколкото е
основано на Наредбата и не може да се оцени като фактическо действие по
смисъла, вложен в чл.204 от АПК. В тази насока и поради липсата на елемент от
фактическия състав, очертан в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличието на
фактическо действие, чиято законосъобразност съдът да преценява, не е
основателна изобщо така възведената претенция. Това дали извършеното частично
плащане е било законосъобразно извършено, респективно дали извършените редукции
в размера на финансовата помощ са били основателно направени, е въпрос, който
следва да се оцени предварително и то в производство по оспорване на съответния
акт на административния орган за частичен отказ, като едва след отмяната му като
незаконосъобразен исковата претенция би била основателна. В случая обаче, нито
се твърди, нито са представени доказателства да е бил обжалван, респективно и
отменен частичен отказ на ДФЗ да извърши плащане по направените от ищеца заявки,
а както се посочи, решението за и пълен или частичен отказ за извършване на
плащане от страна на ДФЗ по заявка за плащане е юридическо /правно/ действие,
извършвано въз основа на Наредбата и което се обективира и в съответен
административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК /чл.19, ал.2 от
Наредбата/. Предвид посоченото относно липсата на установено фактическо по своя
характер действие на ответния административен орган, то само поради това и
претенциите, основани на незаконосъобразно действие се явяват неоснователни и
поради това следва да се отхвърлят изцяло.
Подобно е становището на настоящия съд и по отношение на заявените
претенции на ищеца „Полидей - 2“ ООД, основани на твърдяното незаконосъобразно
бездействие на ДФЗ, изразило се според ищеца в пълното неплащане на направените
разноски за раздаване на доставките по схемата „Училищно мляко“ по договори с
трети лица. Посочените претенции са за вреди, равняващи се на размера на разходите
за осем месеца за раздаването на доставките по схемата, за които се сочи, че са
подлежащи на възстановяване и са в размер на общо 35935,76 лева, както и
мораторна лихва върху сумата в общ размер на 3126,77 лева. На първо място,
следва да се има предвид, че както и по отношение на незаконосъобразните
действия, съставляващи основание на иска по чл.204, ал.4 АПК, във връзка с
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, така и по отношение на незаконосъобразните бездействия, се
изисква, за да е основателна претенцията, бездействията на административния
орган да са фактически, а не юридически /правни/ такива. Както се посочи,
когато ДФЗ е сезиран със заявка за плащане, същият има предвиден по специалната
Наредба срок за изплащане на сумите по заявката, но само когато преди това
същите са били одобрени от фонда /чл.19, ал.4 от Наредбата/. В тази връзка,
както се посочи вече, пълен или частичен отказ от извършване на плащане може да
се направи от фонда на посочените в чл.19, ал.3 от Наредбата основания, като за
същия се издава уведомително писмо. В случая, видно от писмените доказателства
по делото, действително не са налице издавани конкретни уведомителни писма, с
които ищцовото дружество да е било уведомено от ДФЗ относно това защо фондът не
е извършил заплащане точно на разходите, включени в част от заявките за
плащане. Самото непроизнасяне на административния орган, който е сезиран, в
предвидения за това срок със съответен акт е бездействие, което обаче по
дефиниция е приравнено на административен акт – мълчалив отказ, който, съгласно
ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС не е фактическо действие, а юридически акт и
затова и само ако той бъде отменен като такъв, тогава ще обоснове право на
обезщетение и то от незаконен акт на администрацията, а не от незаконосъобразно
бездействие. В тази насока, както е видно и от писмените доказателства, и това
е и потвърдено и от гласните такива, ищцовото дружество, освен подадени заявки
е изпратило покана до ДФЗ за плащане на разходите за раздаване на доставките,
не е получило отговор, но не е предприело и действия да обжалва мълчалив отказ
на ДФЗ по искането му за плащането на
разходите. Ето защо и понеже оценката дали е налице незаконосъобразно действие
или бездействие, каквито се претендират от ищеца, е такава по същество, то в
тази връзка и посочените искови претенции, основани на незаконосъобразно
бездействие, предвид липсата на такова фактическо бездействие, се явяват
неоснователни и ще следва да се отхвърлят изцяло от съда. Не може да е предмет
на обсъждане в настоящото производство изобщо дали въпросните разходи са
дължими и в какъв размер, предвид посочения вече факт, че отказът за тяхното
изплащане, бил той изричен или мълчалив, е административен акт, който подлежи
на оспорване по АПК и единствено неговата отмяна по надлежния ред като
незаконосъобразен би била годно основание на претенциите за обезщетение на
ищеца и то с основание незаконосъобразен акт, а не незаконосъобразно
бездействие. Затова и за общия размер на основаните на такова бездействие
искови претенции за вреди от 39062,53 лева / 35935,76+3126,77/ същите следва да
се отхвърлят като неоснователни.
Предвид всичко горепосочено в обобщение следва да се посочи, че само
частично основателни се явяват единствено претенциите на ищеца, произтичащи от
отменения като незаконосъобразен административен акт – заповед за спиране на
административното производство от 08.02.2019 г., довело до забавено изплащане
на одобрените суми по първите три заявки в размерите, посочени по-горе, ведно
със законна лихва върху обезщетенията.
При това положение и по направеното искане от страна на ищеца за присъждане
на разноски, то при прилагане на специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
следва да му се присъдят изцяло направените от него разноски за образуване на
делото и за вещо лице, възлизащи общо на 1031,50 лева, като по отношение на
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, то същото ще следва да се
присъди съразмерно на уважената част от исковите претенции. Видно е, че са
представени доказателства за уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение с
включен ДДС в размер на 12000 лева. От
страна на ответника е направено възражение за неговата прекомерност, като
според съда същото се явява основателно, предвид размера на минималното
адвокатско възнаграждение, предвиден в относимата към предмета на делото и
датата на оказване на правната помощ разпоредба на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №
1 от 2004 г. /редакция на ДВ бр.68/2020 г./, който е надхвърлен многократно.
Ето защо и с оглед характера на производството и неговата фактическа и правна
сложност, както и броя на проведените съдебни заседания с участието на
процесуалния представител на ищеца, съдът намира, че ще следва да уважи възражението
на ответника и да намали размера на адвокатското възнаграждение при
съобразяване на критериите за обоснованост и справедливост съгласно чл.36, ал.2
от ЗА, до сумата от 3500 лева. При това положение и при изчисляване на
разноските за един адвокат, съразмерно на уважената част от исковите претенции,
както изисква ЗОДОВ, разноските за адвокат, които следва да се присъдят на
ищеца, възлизат на сумата от 569,63 лева.
Предвид направеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, то с оглед разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ във връзка с
чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което
съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции съдът определя на 125,59
лева.
По
изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на „Полидей - 2“ ООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр. К., ул.“****“ № 8, сумата от общо 10 101,50 лв. /десет
хиляди сто и един лева и петдесет стотинки/, съставляваща обезщетение за
имуществени вреди, равняващо се на сбора от законните лихви за забавеното
изплащане на изплатени от Държавен фонд „Земеделие“ данъчна основа и ДДС по три
заявки за плащане в резултат от
незаконосъобразен административен акт - Заповед на Изпълнителния директор
на ДФЗ № 03-РД/518 от 08.02.2019 г. за спиране обработката на Заявки за плащане
№ 01/16/060818/92749 от 12.11.2018 г., № 02/16/060818/92749 от 10.12.2018 г. и
№ 03/16/060818/92749 от 09.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата
на обезщетението, считано от 14.04.2020 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за
обезщетение за имуществени вреди, основани на същия незаконосъобразен акт, за разликата до пълния им предявен общ
размер от 14 057,87 лева, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ като изцяло неоснователни исковите претенции на „Полидей - 2“ ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. К., ул.“****“ № 8, предявени против Държавен фонд
„Земеделие“ – гр. София, за обезщетение
за имуществени вреди в общ размер от 8947,08 лева /сбор от неплатени
данъчни основи и ДДС по заявки за плащане и мораторни лихви върху тях/, причинени от незаконосъобразно действие.
ОТХВЪРЛЯ като изцяло неоснователни исковите претенции на „Полидей
- 2“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. К., ул.“****“ № 8,
предявени против Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, за обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 39062,53 лева
/сбор от незаплатени разходи по заявки за плащане и мораторни лихви върху тях/,
причинени от незаконосъобразно
бездействие.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на „Полидей - 2“ ООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. К., ул.“****“ № 8 сумата от 1031,50 лв. /хиляда
тридесет и един лева и петдесет стотинки/, съставляващи разноски по делото и сумата от 596,63лв. /петстотин деветдесет
и шест лева и шестдесет и три стотинки/, представляващи направените от дружеството-ищец
разноски за адвокатско възнаграждение по делото за един адвокат, съразмерно на
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Полидей - 2“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. К.,
ул.“Яне Сандански“ № 8 да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“ гр.
София сумата от 125,59 лв. / сто
двадесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/, съставляваща размер на
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: