Р Е Ш
Е Н И Е
София, 18.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на десети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 2696/2017 г., за да се произнесе взе пред
вид следното:
Предявен е иск от Г.П.Ш.,
ЕГН **********, чрез адв. Д.Р.,
със съдебен адрес:***40 против И.Х.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание чл. 108 ЗС за признаване
за установено по отношение на ответника,
че Г.П.Ш. е собственик
на следния недвижим имот:: незастроено
дворно място, находящо се в град
София, Столична община, район "Триадица", кв. „*******"
№ 21, с площ от 1 000 кв.м., извън регулация, съставляващо имот пл.№ 635, нанесен в кадастрален лист № 569 по неодобрения кадастрален план на гр.София,
местност Южна градска територия - V част, при съседи:
С.и М. Н., В.К., дере и държавен имот, като ответникът бъде осъден да предаде на ищцата владението на описания имот.
Ищцата претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик
на незастроено дворно място, находящо се в град
София, Столична община, район "Триадица", кв. „*******" № 21, с
площ от 1 000 кв.м., извън регулация,
съставляващо имот пл.№ 635, нанесен в кадастрален лист № 569 по неодобрения кадастрален план на гр.София,
местност Южна градска територия - V част, при съседи: С.и М. Н., В.К., дере и
държавен имот.
Процесният недвижим имот е придобит и заплатен от П.Ц.П.–
майка на ищцата, като, след смъртта й, е станал собственост и останал във
владение на ищцата, брат й и баща й - като наследници. На 27.04.2000 г. баща й
- П.Й.П.и брат й - Ц.П.П.даряват на Г.П.
притежаваните от тях идеални части от имота и понастоящем тя твърди, че е
едноличен собственик на дворното място.
Имотът е деклариран в
район "Триадица" с декларация вх.№ 696 от 08.05.2000 г. и от тогава
ищцата заплаща данъци и такси за него.
Ищцата заявява в исковата молба, че в началото на 2017 г.
е разбрала за влезлия в сила Кадастралният план на Район "Триадица" -
Столична община и отишла до Агенцията по геодезия, кадастър и картография
(АГКК), за да вземе скица на имота. Оттам, обаче, получила отказ за издаване на
скица, с мотива, че имотът е собственост на И.Х.А., който се е легитимирал пред
Агенцията с нотариален акт.
Ищцата счита, че тя е единственият собственик на имота, а
ответникът никога не го е притежава, никога не е влизал във владение и
понастоящем не го владее.
В тази връзка ищцата, моли съда да признае за установено по
отношение на И.Х.А., че именно тя е собственик на гореописания недвижим имот.
Моли да й бъдат присъдени направените разноски и
адвокатски хонорар.
Представила е писмени доказателства.
Ангажирала е гласни такива и съдебно – техническа
експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения
иск, като й присъди разноски по списък.
Ответникът И.Х.А. оспорват предявените иск.
Призован е по реда на чл. 47 ГПК и му е назначен особен
представител, който е представил отговор на исковата молба, оспорвайки същата.
Според отразеното в отговора, договорът за покупко - продажба на недвижим имот
от I4.l l.l./1970 г. има характер на предварителен договор по чл. 19 ЗЗД, той е нищожен и следва да бъде
прогласен за такъв от съда.
Пред вид действащите
към момента на сключването му правни норми
и, по – конкретно, съгласно чл. 1 от Закона за реда
на прехвърляне на вещни права
върху някои недвижими имоти /ЗРПВПВННИ/, сделки за прехвърляне
на право на собственост, както и за учредяване
или прехвърляне на други вещни
права върху не- застроени или
застроени с малоценни постройки имоти в границите на градоустройствения
план на населените
места, се извършват чрез председателя или натоварен от
него щатен член на
Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. Според особения представител
на ответника, именно поради противоречие с тази и следващите разпоредби на ЗРПВПВННИ, в т. 5 от представения
по делото договор е записано: „... При наличност на възможност, продавачът се задължава да снабди купувачите със съответният
нотариален акт... ”
За това, че казания договор не е произвел
вещноправен ефект говори и обстоятелството, че през 2000 г. имотът е бил
възстановен на наследниците на продавача по договора, а не на купувачите.
Отново в отговора е отразено, че представеният е исковата молба
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност и
наследство № 10.
том 1. per. №
1066, дело № 25 от 2000г.
на нотариус
М.Г.с per. № 303 при НК с район на действие - гр.
София, с който са признати за собственици на процесния имот: П.Й.П.. Ц.П.П.и Г.П.Ш. при квоти
съответно 4/6 ид.ч. за първия и по 1/6 ид.ч. за вторите двама, също е нищожен по следните съображения:
Пред вид наличните по делото
данни, че процесния имот е бил възстановен на праводателите на ответника в настоящото производство по
реда на ЗСПЗЗ, не става ясно как ищцата и роднините й са се снабдили с
необходимите за обстоятелствена проверка документи сочещи, че имота не е
държавна или общинска собственост и че по отношение на същия няма реституционни
претенции. Отделно от това, доколкото към момента на издаване на цитирания
нотариален акт, имотът е подлежат и е бил в процедура по възстановяването му,
съобразена от нотариуса е следвало да бъде разпоредбата на чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ
по силата, на която не се зачита изтеклата до 22.11.1997 г. придобивна
давност върху имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ. В тази връзка не следва
да се зачита и владението, упражнявано преди възстановяването на собствеността
с решението на ПК от 10.03.2000 г., с което е приключила земеделската
реституция. А от този момент до 24.03.2000 г., когато ищцата и роднините й са
се снабдили с констативен нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение определено не е изтекъл изискуемият от
чл. 79 ЗС десетгодишен период. Последващите сделки от
27.04.2000 г., с които бащата и брата на ищцата са се разпоредили с дарение в
полза на ищца k също са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
нямат транслативен ефект, тъй като дарението на чужд
имот е недействително.
В отговора е посочено също, че,
абсолютно неправомерно от данъчната служба е издадена данъчна оценка.
Нотариусът не е изследвал въпросът относно правното основание, на което ищцата
и ролнините й са получили данъчната оценка послужила
за целите на нотариалното производство и без да имат документ за собственост.
По тези причини е налице, според
ответника, чрез неговия особен представител, извод за неправилност и необоснованост на направените
изводи и констатации в казания констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот на основание давностно владение и наследство,
издаден на основание чл. 483 ГПК/отм./ 1
Отделно от изложените съображения са оспорени и
твърденията в исковата молба за идентичност на имотите описани съответно в
представените с исковата молба нотариални актове и е заявено, че нотариусът не
е извършил необходимите проверки относно собствеността на имота и е съставил
акта в нарушение изискванията на ГПК.
Всичко казано по – горе, според
отразеното в отговора, категорично изключва твърденията за изтекла придобивна давност в периода 1970 г. – 2000 г Доколкото в
исковата молба се навеждат доводи за изтекла придобивна
давност за периода от 2000 г. насам първо следва да се изясни кой всъщност е
имотът, който ищцата твърди, че владее и второ, за да се признае на едно
физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един чужд
недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият
несобственик следва да е упражнявал в период по - дълъг от 10 години трайна
фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра
ял правово
на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеешия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (animus) т.е. поведение, което безсъмнен сочи. че упражнява собственическите правомощия
в пълен обем единствено за себе си. Или, казано по друг начин, за да е налице
владение трябва кумулативно да съществуват двата признака: упражняване
на фактическа власт върху вещта и намерение да се държи като своя..
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се
спори, а и това се установява от представените от ищцата писмени доказателства,
че доказателства, че Б.П.П.с
разписка от 11.11.1970 г. и
Договор
за покупко - продажба
на недвижим имот от 14.11.1970 г. е продал на П.Й.П.и
на съпругата му
П.Ц.П. два две части от по 1 000 кв.м.
от нивата
си, цялата с
пространство 6 220 кв. м, находяща се
в квартал Драгалевци-София,
местност „Бело поле“.
На 20.03.1998 г. П.П. е починала и е оставила наследници съпруга си П.П.и двете си деца ищцата Г.Ш. и нейния брат Ц.П..
По делото се доказа, че с нотариален акт № 10, т. І, рег.
1066/2000 г. на нотариус М.Г., район на действие СРС, Рег. № 303 на НК, П.Й.П.,
ЕГН **********, Ц.П. П., ЕГН ********** и ищцата М.П.Ш.
са били признати за собственици по давност и наследство, на следния недвижим
имот: незастроено дворно място,
находящо се в град София, Столична община, район
"Триадица", кв. „*******" № 21, с площ от 1 000 кв.м., извън регулация, съставляващо имот
пл.№ 635, нанесен в кадастрален лист № 569
по неодобрения кадастрален план на гр.София, местност Южна градска
територия - V част, при съседи: С.и М. Н., В.К., дере и държавен имот, при
квоти, съответно: 4/6 за П.П. и по 1/6 за Ц.П. и Г.Ш..
Не се спори също, че с
нотариални актове, съответно: нот. акт № 34, т. І,
рег. № 358, д. № 45/2000 г. и нот. акт № 33, т. І,
рег. № 357, д. № 44/2000 г. П.Й.П.и Ц.П.П.са дарили на ищцата собствените си идеални части от
описания недвижим имот.
Не се спори също че с нотариален
акт №52, том 11, рег.№4984, дело №259 от
2000 г. на нотариус Е.К., район на действие СРС, рег. № 311 на НК, Н.А.П.и Б.Б.П.са продали на ответника И.Х.А.
следния свой собствен недвижим имот: нива от 1,015 дка, находяща се в регулационния план на “Южен парк IV” в
землището на кв. Драгалевци в местността
“Бяло поле” в имот 635 при граници съгласно Решение
на Поземлената комисия № 283 1 от 10.03.2000 г. : С.и М.П., братя П.и О.И.М. и по кадастър: дере, неидентифициран
списък наследници на М.В.С., наследници на Т.В.Х..
От ответната страна в хода
на производството беше представено решение от 10.01.2014 г., постановено по гр.д.
№ 1645/2013 г. на САС, ГК, 1-ви с-в, с което е признато
за установено по отношение на П.Й.П., Ц.П.П.и Г.П.Ш., че П.Г.М.И Р.Д.са собственици на 1/3 идеална
част от незастроено дворно място, находящо се на улица „496“ № 17, в квартал „М.Д.“, с площ около 1 039 кв. метра,
извън регулация, съставляващо имот пл. № 633, нанесен в кадастрален лист №
569 от кадастрален план от 1974 г., кв.1, местност „Кръстова
вада“-„Южен парк-IV част“ при съседи: изток-В.К., запад- дере, север-Пван Х.и юг-С.и М. Ц., като П.Й.П., Ц.П.П.и Г.П.Ш. са осъдени да им предадат
владението на цялото незастроено дворно място.
Със същото решение, на основание
чл.537, ал. 2 ГПК е обезсилен нотариален акт № 9 от 24.03.2000 г., том I, рег.№
1065, дело № 24, на нотариус М.Г., с рег.№ 303 на НК, с район на действие -
Софийски районен съд, съставен на основание чл.483 от ГПК /отменен/, за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност и наследство.
По искане на
ищцата и във връзка с доказване на твърденията й и направените оспорвания досежно идентичността на процесния
имот, по делото бе назначена съдебно –
техническа експертиза. В заключението си експертът е установил следното:
По задачата да се установи идентичен ли е имот: НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в го. София. Столична община, район “Триадица”,
кв. “М.Д.”, ул.496 (четиристотин деветдесет и шеста) №21 с площ от 1000 кв.м.,
извън регулация, съставляващо имот планоснимачен
номер №635 /шестстотин тридесет и пет/, нанесен в кадастрален лист №569
/петстотин шестдесет и девет/ по неодобрения кадастрален план на град София,
местност Южна градска територия- V част, при съседи: С.и М. Н., В.К., дере и
държавен имот, с имот “НИВА'’'’ от
1015 кв.м., находяща се в регулационния план на Южен
парк IV. в землището на кв. Драгалевци, м. “Бяло поле”, в имот 635, при граници
съгласно решение на поземлената комисия 2831 ог
10.03.2000г. : С.и М.П., братя П., О.И.М., и по кадастър : дере,
неидентифициран списък наследници на М.В.С., наследници на Т.В.Х.:
Според
вещото лице, закупеният на 14.11.1970 г.
от П.П.и П.П.имот,
който е с площ от 1000 кв.м. и е бил част от НИВА
- дворно неурегулирано място с пространство от 6220 кв.м. намиращо
се в землището на с. Драгалевци- София, местност “Бяло поле”, е бил заснет с пл. №635 и е бил нанесен в к.л. №569 на кадастралния план на гр.
София изработен през 1969 г. В този кадастрален план, закупеният
от П.П.и П.П.имот с площ от
1000 кв.м. попада в имот пл. №276/стар/ от
кад. лист №569. Имот пл. №276/стар/ от кад. лист №569 се образува от имоти с пл. № № 633, 634, 635 и 22. По кадастралния план
изработен 1974 г. - с новите планоснимачни номера на имотите, преди възстановяването на
собствеността върху земеделските земи от поземлената комисия, този имот пл. №635 от кад. лист №569 е с коригирана площ 1,015 дка, и той е идентичен с имота по нотариален акт. № 10, том 1. per. № 1066, дело 25 от 2000 г. -
Незастроено дворно място, находящо
се в гр София, кв. “*****, с площ от 1000 кв.м., извън регулация,
съставляващо имот планоснимачен №635. нанесен в к.л. № 569 по неодобрения кадастрален
план на гр. София, местност Южна градска територия V част, при съседи : С.и М. Н.,
В.К. , дере и държавен имот .
От друга
страна, имотът по нотариален акт №10. том I, per. № 1066, дело 25 от 2000 г. -
Незастроено дворно място, находящо се в гр. София, кв. “*****, с площ от 1000 кв.м.. извън регулация, съставляващо имот планоснимачен №635, нанесен в к.л. № 569 по неодобрения
кадастрален план на гр. София, местност Южна градска територия V част, при
съседи : С.и М. Н., В.К. , дере и държавен имот е идентичен с имота по нотариален
акт №52, том 11, рег.№4984, дело №259 от
2000 г. - НИВА от 1,015 дка, находяща
се в регулационния план на “Южен парк IV” в землището на кв. Драгалевци в местността “Бяло поле” в имот 635 при граници съгласно Решение на поземлената комисия № 283 1 от
10.03.2000 г. : С.и М.П., братя П.и О.И.М.
и по кадастър: дере, неидентифициран списък наследници на М.В.С.,
наследници на Т.В.Х..
По
втората задача - Понастоящем как е нанесен имотът в кадастъра на гр. София?,
вещото лице е установило, че към настоящия момент, съгласно действащия в момента
кадастър на гр. София, общ. Столична, обл. София, по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на ИД на АГКК, процесният имот е нанесен като поземлен имот с
идентификатор 68134.1007.1247 Адрес гр. София, район Триадица, М.Т.С.площ 1044кв.м.
Трайно
предназначение на територията : Урбанизирана. Начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 м. стар, идентификатор: няма номер
по предходен план: 635.
На
техническата експертиза е поставена допълнителна задача да изследва границите
на имотите и е установено, че имотите по: Договор
от 14 111970 г, - 1000 кв.м. /по неодобр. кад. пл. 1969 г. в
процес- изготв кадстр. пл.
1973 г /, Нотариален акт № 10, том 1, рег,№ 1066, дело
№ 25 от 2000 г. на нотариус М.Г.с рег.№ 303 при НК с район на действие -
гр.София. – 1000 кв.м. / кадстр. пл. 1973 г – 1974 г.
/ и Нотариален
акт № 52, том П, рег.№ 4984, дело № 259 от 2000 г. на нотариус Е.К. с per.№ 311 при НК с район на
действие - гр.София. – 1044 кв.м. част
от имот с пл. номер 276/стар/ по неодобрен кадастр.
план изготвен преди 1969 г. – 1015 кв.м. /
1974 г. / , са идентични по
площ и по съседи.
По
предназначение, обаче, имотът по договора от 14.11.1970 г. е дворно неурегулирано място / бивша нива /
, имотът по Нотариален акт № 10, том 1, per.№ 1066, дело № 25 от 2000 г. е
незастроено дворно място извън регулация,
а имотът по Нотариален акт №5 2, том П, per № 4984, дело № 259 от 2000 г.
е нива.
В допълнителното заключение вещото лице е изследвало
и изготвяните през годините кадастрални и регулационни планове и е установило
следното:
Кадастралните планове, изготвяни
за тези имоти от първото им заснемане до сега, са, както следва :
-
Неодобрен Кадастрален план на гр София - м.”Кръстова вада”, изработен
преди 1969 г.
-
Кадастрален
план на
гр.София - планоснимачен район IV- 41, м.”Кръстова вада”, от 1974 г.
- изработен през 1973 г. Този кадастрален план от 1974 г. е бил поддържан и попълван със
съответните му изменения, като кадастрален план предхождащ действащата в момента кадастрална карта и
кадастрални регистри.
-
Кадасгралната карта
и кадастрални регистри на гр
София одобрени със Заповед РД-18-108 / 13.12.2016 г. на Изпълнителния Директор
на АГКК.
-
Частичен застроителен регулационен и
кадастрален план – ЧЗРП одобрен със Заповед №РД-09-50-598 /
06.1 1 1997 г. на Главния архитект на гр.София за кв.
1 за парцели III и V, м.”Южен парк- Р/част”. С
този план само за имот пл. №634 вкв.1 е бил
образуван нов парцел V- 634. Останалите имоти пл. №№ 633, 635 и 22 остават извън
регулация. В разписната книга, неразделна част към това ЧЗРП, като собственици на
парцел V-634 от кв. I са записани С.и М. Дончеви / нот акт № 161/96 г.
Експертът
установява, че имотите
от НИВАТА с
площ от 6220 кв.м. закупена
от Б.П.П.на 16.11.1945 г. с нот. акт №11, tom XV, рег.2811, дело 2590 / 1945 г., които попадат в поземлен
имот № 276 /стар/ от
кадастр. лист № 569 по кадастралния план изработен
преди 1969 г. с площ от 4530 кв.м., за първи път са били заснети през 1973 г. и са били нанесени
в кадастралния план от 1974 г. с номера и съответни площи както следва имот
№ 633 - 1,039 дка. имот № 634 - 1,875
дка, имот № 635 /процесният/
-1,015 дка. имот № 22 -
,568,
или общо: 4 497 дка.
По искане на страните съдът допусна и разпита четирима
свидетели – двама, посочени от ищцата
и двама, посочени от ответника.
Свидетелката
М. Н.е близка на ищцата. В показанията си тя заяви, че е приятелка на Г.П. от
много отдавна. Знае имота, той се намира на ул. 496, от него се стига, като МОЛ
Парадайс остава вляво, стига се до един асфалтов път,
една вадичка и едно мостче и после вляво е имотът. В него има овощни дървета –
ябълки и круши, преди са садили ягоди, но сега са останали само дърветата.
Имотът е с правоъгълна форма, от един декар. Ограден е с телена мрежа, до него
има една голяма къща, масивна, на два етажа, и една малка къщичка отдясно. Вратата
е дървена, имало е желязна врата, но са я откраднали. Свидетелката е посещавала
имота през годините – около 30 години, за последен път е била в него през
есента на 2018 г. Наблизо е имотът на брата и снахата на Г..
Свидетелят А.П. е снаха на ищцата, съпруга на нейния
брат. Познава имота, той се намира близо до Южния парк, кв. М.Д., на ул. *******,
която преди е била ул. 496. Свидетелката е ходила много пъти в имота и го
познава добре. Заяв, че той е под формата на
правоъгълник, отляво има къща на два етажа, отдясно – къща а един етаж. Ограден
е с телена мрежа, в него се отглеждат овощни дръвчета, преди – може би преди
десет години, са се отглеждали ягоди и зеленчуци. За последен път свидетелката
е била в имота през месец март 2019 г., а тя самата, заедно със съпруга си,
имат имот в съседство. П. заяви, че никога не е виждала в имота друг човек,
освен Г. и не знае някой друг да ходи в имота. Сега имотът е ограден, на
дървената портичка има синджир и катинар, тъй като
през 2018 г. е изчезнала металната врата. Когато трябва да се коси в имота, в
него ходи братът на ищцата, съпруг на свидетелката, вода вземат от имота на
брата.
Свидетелката М. Д.е чувала за Г., а е виждала И.Х. – засичала го е
два или три пъти. Свидетелката познава имота, защото нейният собствен имот се
намира вдясно. Когато е засякла И.Х. в имота, той се е представил за
собственик. Първия път е било някъде около 2003 – 2005 г., а оттогава – не
повече от два – три пъти. За последно го е видяла преди 5 – 6 години. Имотът е
ограден с паянтова ограда и дървена врата, която наскоро е била сменена, защото
е била изгнила. Според нея не е имало метална врата. Свидетелката заяви, че тя
е оправила оградата на своя имот със съгласието на И.. В имота не е имало
градина, има стари плодни дървета. Тя се е разбрала с ответника да му коси
тревата, а той да допуска да се преминава през имота му за СОД. Преди година и
половина негов приятел е поставил катинар, от който свидетелката е получила
ключ, преди това вратата е била паянтова и не се е заключвала.
Свидетелят Р.Т.е приятел на ответника. В показанията си той заяви, че
е бил съдружник с И.А. през периода 1998 – 2004 г. Познава имота, който той е
купил и който представлява една нива. През 2000 г. А. е тръгнал за Америка и му
е оставил пълномощно за сделката. Имотът се намира много близко до Перловската река, в местността Кръстова
вада, в най – западната част, която граничи със съседния квартал Гоце Делчев,
имотът е около един декар, с правоъгълна форма, винаги е имал ограда.
Понастоящем в него има няколко дървета и трева, която избуява и трябва да се
коси. Когато И.А. се връща от Америка винаги посещава имота, за последно това е
станало през есента на 2018 г. Първо е искал да строи блокче в него, но са
възникнали пречки. Имотът е заграден с ограда – паянтова мрежа с бетонни колци.
Вратата е затворена, но не заключена, а сега някой е сложил нова врата. След
това свидетелят, по инициатива на ответника, е поставил катинар. Отляво и
отдясно са къщи.
Следва да се отбележи, че
свидетелите на ответната страна бяха доведени от назначения особен представител
на ответника адв. К., която в последното съдебно
заседание представи адвокатско пълномощно от ищеца с дата 29.05.2019 г., като
заяви, че желае да бъде вписано в протокола промяна в нейното качество като
участник в процеса – от особен представител на представител по пълномощие
/адвокатско пълномощно и договор/. От показанията на свидетеля Радослав
Тодоров, обаче, бе установено – обстоятелство, което не бе оспорено и от адв. К., че за последен път ответникът е бил в България
през есента на 2018 г., с оглед на което съдът не зачете за валидно
упълномощаването на процесуалния представител, извършено по реда на чл. 32, т.
1 ГПК.
При този свой извод съдът намира,
че не следва да бъдат зачетени показанията на доведените от адв.
К. свидетели, пред вид факта, че не бе изяснено откъде назначеният особен
представител на ответника познава лица, близки до страната, която представлява,
с оглед особените си процесуални функции по чл. 47, ал. 6 ГПК чиито показания
биха имали значение за правния спор.
По тази причина съдът кредитира
само показанията на ищцовата страна.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по делото не са
представени.
При така установена фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно чл. 108 ЗС,
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това.
Ревандикационният иск представлява
вещен осъдителен иск, материлизиращ правото на
невладеещия собственик, на онзи, който не притежава фактическото владение върху
собствената си вещ, да претендира лицето, което без да има собственост или
право на владение, упражнява върху нея фактическо господство, да му възстанови
владението, респ. да му предаде вещта.
При иска с правно основание чл. 108 ЗС ищецът дължи да
докаже правото си на собственост върху вещта, чието предаване или връщане се
иска.
Ревандикационният иск съдържа две искания за
защита - установяване,че ищецът е собственик на процесния
имот, и осъждане на ответника да му предаде владението на същия, като на
основание чл. 2 ГПК съдът дължи произнасяне по всяко от двете искания с отделен
диспозитив: установителен диспозитив относно правото на собственост на ищеца и
осъдителен диспозитив по претенцията за предаване
владението на имота.
Именно това е приел и ВКС в постановеното ТР №
4/14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, постановявайки че предмет на делото по този иск е
правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна
защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава
правото на собственост върху процесния имот и искане
да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. ВКС е
постановил, че, за да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се
даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй
като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението, препращайки и към Мотивите към
т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№
1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
Според ТР № 4/14.03.2016 г. по
т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и ответникът го
владее без основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с
осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му
предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по
чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за
защита.
В настоящия случай безспорно се
доказа, че ищцата е собственик на процесния имот. И
това е така, защото не бе опроверган представеният от нея констативен
нотариален акт от 2000 г. за доказване право на собственост по давност и
наследство, с който още при съставянето му е констатирано давностно
владение, като основание за придобиване на право на собственост от нейна страна.
Доказано беше в хода на делото,
че процесният имот – 1000 кв.м. – част от нива /към
онзи момент цялата с площ 6 220 кв.м. на 14.11.1970 г. е продаден от
собственика Б.П.П.на П.Й.П.и П.Цветкова П. - баща и майка на ищцата. Съдът приема, че приложеният в тази връзка договор
по своята същност, пред вид липсата на нотариална форма за извършване на
сделката покупко – продажба, е предварителен договор
за покупко – продажба на недвижим имот и, създавайки
облигационни права и задължения за страните, не прехвърля право на собственост.
С оглед на това е и съставеният
през 2000 г., след смъртта на майката на ищцата П.П.,
нотариален акт № 10, т. І, рег.
1066/2000 г. на нотариус М.Г., район на действие СРС, Рег. № 303 на НК, по
силата на който П.Й.П.– баща на ищцата, Ц.П.П.– неин
брат и ищцата М.П.Ш. са били признати за собственици по давност и наследство,
на следния недвижим имот: незастроено дворно място, находящо
се в град София, Столична община, район "Триадица", кв. „*******"
№ 21, с площ от 1 000 кв.м., извън
регулация, съставляващо имот пл.№ 635, нанесен в кадастрален лист № 569 по неодобрения кадастрален план на гр.София,
местност Южна градска територия - V част, при съседи: С.и М. Н., В.К., дере и
държавен имот, при квоти, съответно: 4/6 за П.П. и по
1/6 за Ц.П. и Г.Ш..
Доказано бе, че двамата
съсобственици на ищцата – нейният баща и нейният брат поотделно са й
прехвърлили своите, съответно 4/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч. от процесния имот.
В хода на съдебното производство, с оглед заключението на
съдебно – техническата експертиза, по делото безспорно се доказа идентичност на
имота, за който е предявена настоящата претенция – имот по нотариален акт № 10, т. І, рег. 1066/2000 г. на нотариус М.Г., район на
действие СРС, Рег. № 303 на НК с имота, който се владее от ищеца – владеене, което се
демонстрира включително и в общината по местонахождение на имота.
В хода на делото от ответната страна бе направено
възражение, че спорът досежно съсобствеността на процесния имот е решен с влязло в сила съдебно решение от 10.01.2014 г. по гр.д. №
1645/2013 г. на САС, ГК, 1-ви с-в, с което е признато
за установено по отношение на П.Й.П., Ц.П.П.и Г.П.Ш., че П.Г.М.и Р.Д.са собственици на 1/3 идеална
част от незастроено дворно място и е обезсилен издаденият на основание чл.537, ал. 2 ГПК
нотариален акт № 9 от 24.03.2000 г., том I, рег.№ 1065, дело № 24, на нотариус М.Г.,
с рег.№ 303 на НК, с район на действие - Софийски
районен съд, съставен на основание чл.483 от ГПК /отменен/, за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност и наследство.
Съдът констатира, обаче, че
цитираното решение на САС касае друг имот,
а именно - незастроено дворно място,
находящо се на улица „496“ № 17, в квартал „М.Д.“, с площ около 1 039 кв. метра,
извън регулация, съставляващо имот пл. № 633, нанесен в кадастрален лист №
569 от кадастрален план от 1974 г., кв.1, местност „Кръстова
вада“-„Южен парк-IV част“ при съседи: изток-В.К., запад- дере, север-Пван Х.и юг-С.и М. Ц. – имот, който е различен от имота, предмет на делото, който е: незастроено дворно място, находящо се в град София, Столична община, район
"Триадица", кв. „*******" № 21, с площ от 1 000 кв.м., извън регулация, съставляващо имот
пл.№ 635, нанесен в кадастрален лист № 569
по неодобрения кадастрален план на гр.София, местност Южна градска
територия - V част, при съседи: С.и М. Н., В.К., дере и държавен имот, при
квоти, съответно: 4/6 за П.П. и по 1/6 за Ц.П. и Г.Ш.,
за който е съставен нотариален
акт № 10, т. І, рег. 1066/2000 г. на нотариус М.Г., район на действие СРС, Рег.
№ 303 на НК.
По изложените съображения съдът приема възраженията на
ответната страна за недоказани, а за доказани всички предпоставки от
фактическия състав на предявения ревандикационен иск,
поради което счита, че предявената претенция е основателна и доказана и като
такава следва да бъдат уважена, като, пред вид изхода на делото, на ищцата
бъдат присъдени разноски в размер 2 2 527 лв., от
които 1 000 лв. адвокатски хонорар,
525 лв. държавна такса, 52 лв. такса за вписване на исковата молба, 150
лв. депозит за вещо лице и 800 лв. – разноски за особен представител.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.Х.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че Г.П.Ш.,
ЕГН **********, чрез адв. Д.Р.,
със съдебен адрес:***40, е собственик на следния
недвижим имот::
незастроено
дворно място, находящо се в град
София, Столична община, район "Триадица", кв. „*******"
№ 21, с площ от 1 000 кв.м., извън регулация, съставляващо имот пл.№ 635, нанесен в кадастрален лист № 569 по неодобрения кадастрален план на гр.София,
местност Южна градска територия - V част, при съседи:
С.и М. Н., В.К., дере и държавен имот, и
ОСЪЖДА И.Х.А., да предаде на Г.П.Ш. владението на описания имот, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА И.Х.А. да заплати на Г.П.Ш. разноски
по делото в размер 2 527 лв., от които 1 000 лв. адвокатски
хонорар, 525 лв. държавна такса, 52 лв.
такса за вписване на исковата молба, 150 лв. депозит за вещо лице и 800 лв. –
разноски за особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 14-дневен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: