Решение по дело №378/2020 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 260014
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 10 март 2021 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20202180200378
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:                          11.02.2021г.                              гр.Царево,

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                                    наказателен състав

На дванадесети януари                           две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

 Председател: Мария Москова

Секретар: Нели Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Москова  НАХД  № 378/2020г.  по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.И.Д. с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 20-0302-000202/17.08.2020г. на Началника на РУП- Царево, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1000 лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.

В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

В с.з. за АНО, редовно уведомен, представител не се явява.

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

На 01.08.2020г. около 02:15 часа в с.Лозенец, общ.Царево, на ул.“Георги Кондолов“ полицейски наряд, в състава на който бил св.Н.Н.-***, спрял за проверка движещия се по улица „Георги Кондолов“ на кръстовището на с  улица“Рибарска“ лек автомобил „Мерцедес“  с рег. №: ***, управляван от жалбоподателя К.И.Д. и собственост на „**** ООД. В хода на проверката св.Н.Н. тествал  водача К.И.Д. с техническо средство дрегер 7510+ с фабр. № 0064 в 02:33 часа, който отчел наличие на 0.86 промила алкохол в издишания от водача въздух. За така установеното нарушение, св.Н. съставил против жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение с  бланков № 651971/01.08.2020г., подписан от жалбоподателя без  възражения. На водача бил издаден в 02:50 часа талон за медицинско изследване № 0050814 от 01.08.2020г., като  водача не се явил в указаното време  в ФСМП- гр.Царево и не е дал кръв за анализ.

Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП доказателства, АНО е издал обжалваното НП № 20-0302-000202/17.08.2020г. на Началника РУП- Царево, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП  на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Препис от НП е връчено на жалбоподателя на 29.09.2020г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена по пощата на 05.10.2020г., видно от клеймото на пощенския плик.

 В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителя Н., както и св.Т. и св.П..

    Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и устни доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Актът за установяване на нарушението е съставен от св.Н. – на длъжност мл.автоконтрольор в РУП-Царево, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началника на РУП-Царево, оправомощени  със Заповед №8121з-515/14.05.2018г.  на Директора на ОД на МВР-Бургас, т.е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.  При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН и препис от него е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис, поради което възраженията на защитата в тази насока са неоснователни. АУАН и атакуваното НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Вярно е, че в АУАН  и НП е посочено като място на извършеното нарушение ул.“Георги Кондолово“ на кръстовището с ул.“Рибарска“ в с.Лозенец, без да е посочена община Царево, но същото не съставлява съществено процесуално нарушение и не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият  подал жалбата си до РС-Царево, в чийто съдебен район се намира населеното място, в което е извършено нарушението, с което своевременно и в пълен обем е упражнил правото си на защита, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.

Не отговарят на обективната истина и твърденията на жалбоподателя, че след като получил талона за медицинско изследване, същият бил отишъл във ФСМП- гр.Царево, където му било отказано да му бъде взета кръв за изследване. От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели доктор Т.  и мед.сестра П.,  които са били дежурни във ФСМП- гр.Царево на процесната дата, се установява, че жалбоподателят изобщо не е посетил на процесната дата ФСМП- гр.Царево и съответно – не е вписан в журнала за посещения.  От показанията на медицинските служители също така се установява, че при явяването на водач в центъра за вземане на кръв  за изследване, самите те се обаждат по телефона на дежурния полицейски служител, който се явява незабавно в центъра, като водачът не търси последния, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя. Ето защо съдът приема, че твърденията на жалбоподателя, че му било отказано от медицинските лица да му бъде взета кръв за медицинско изследване представляват защитна версия с цел да избегне административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в наказателното постановление съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят действително е управлявал процесното моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, а именно: с 0.86 промила, установено с техническо средство дрегер 7510+ с фабр. № 0064, с което е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

За да бъде санкциониран по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП следва да е налице наличието на алкохол в кръвта на извършителя, което трябва да бъде над 0,8 на хиляда до 1.2 на хиляда. Освен това законодателят изисква това количество алкохол в кръвта да бъде установено по ред, определен от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /чл. 174, ал.4 от ЗДвП/. В случая това е редът, установен в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, съгласно чл.1, ал.3 на която употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на различни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. От доказателствата по делото е видно, че употребата на алкохол от жалбоподателя е установена  посредством техническо средство дрегер 7510+ с фабр. № 0064. В съответствие с правилата на Наредба №1, след като е било установено с  техническото средство дрегер наличие на алкохол от 0.86 промила в издишания от водача въздух, на същия  е бил издаден и връчен талон за изследване на кръв, видно от приложения по делото талон за изследване с бланков №0050814/01.08.2020г. По делото се установи безспорно, че в определения му срок водачът не се е явил в ФСМП- гр.Царево и не е дал кръв за анализ. Отказа за даване на кръвна проба е право на нарушителя, но от това си право той не може да черпи  други права които не са правно регламентирани. При отказ на водача да даде кръв за изследване, меродавно е показанието на техническото средство, съгласно чл.6 от Наредбата. Правната квалификация на деянието, дадена от наказващия орган като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.  Съдът, приема, че по делото е установено по безспорен начин, че жалбоподателят като е управлявал след употреба на алкохол с концентрация 0.86 промила в издишания въздух процесното МПС на инкриминираната дата и място, е осъществил от субективна и обективна страна състава на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността му по чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, а именно: – 0.86 промила, установена с техническо средство.

Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН при  определяне на наказанието по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП и е определил наказанието в размера, посочен от закона - глоба в размер на 1000 лв.  и 12 месеца лишаване от право да управлява моторното превозно средство, поради което размера на наказанието не подлежи на изменение при съдебния контрол.

         Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 20-0302-000202/17.08.2020г. на Началника на РУП- Царево, с което на К.И.Д. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1000 лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                                      Районен съдия :