Решение по дело №731/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.

Образувано е по ЖАЛБА на П.А.К. ***, чрез пълномощник – * Т.П. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-1795-000 259/25.11.2024  г., издадена от Началник Сектор към ОДМВР Враца, РУ-*** /Я.П.Х./, с която е наложена ПАМ „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ - на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на материалния закон. Твърди се, че не е установено наличието на материално-правната предпоставка, с която законът свързва налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Сочат се нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на наркотични вещества и техни аналози.  Иска се от съда да отмени оспорената ЗППАМ. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от пълномощника, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на направените по производството разноски, за което представя списък.

Ответникът - Началник Сектор „Охранителна полиция“ към ОДМВР Враца, РУ-***, редовно призован не се явява и не се представлява. Няма изразено становище по жалбата. В съпроводителното писмо изх. № 179500-12371/ 18.12.2024г. към административната преписка е изразено становище по ЗППАМ и разноските, но същото е издадено и подписано от ** /И.Д./, който няма пълномощия да представлява ответника.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е от ответника заверено копие от образуваната пред административния орган преписка. Приложени са изискани по искане на жалбоподателя допълнителни писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в установения в закона срок, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Оспорения акт е връчен на 03.12.2024г., а жалбата против същия е подадена чрез адм. орган на  19.12.2024г.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 24.11.2024 г. на жалбоподателя П.А.К. *** е съставен АУАН серия GA № 1088114 /на л.13 от делото/ от Л.Н.Н. – **  за това, че на същата дата в 16:10 часа в ***, на ул.*** до № *, управлява лек автомобил „БМВ Х5 Драйф ЗООД“ с рег. номер **, собственост на А.Н.К. ***, след употреба на наркотични вещества или техни аналози преди да е преминало въздействието им. Водача е изпробван с техническо средство „Дръг Тест Дрегер 5000“ с фабричен ARRC **, като уреда отчел **.  На водача е издаден талон за медицинско изследване № - **. Констатираното в АУАН поведение на водача е прието за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. С АУАН  е иззето СУМПС на водача.

На следващия ден 25.11.2024 г. е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 24-1795-000259/25.11.2024г. / л.9-10 и л.12/, издадена от Началник Сектор към ОДМВР Враца, РУ-*** /Я.П.Х./, с която на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е приложена ПАМ – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.  В ЗППАМ е цитиран съставения АУАН и посочена същата фактическа обстановка описана в акта, като основание за издаването й.

Към преписката освен цитирания АУАН и ЗППАМ, са приложени -  Заповед № 369з-3066/01.11.2023г. на ВПД Директор на ОДМВР-Враца /л.14/ относно оправомощаване на длъжностни лица да издават ПАМ по ЗДвП и справка за нарушител /л.15-16/, от която е видно, че жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и до настоящия момент на същия са съставяни **.

Към жалбата е приложен Протокол с резултати от изследвания в СМДЛ “Р.“ ООД от **.**.2024г. /л.11/ от който е видно, че **..

По искане на жалбоподателя са изискани и приложени по делото - справка от Районна Прокуратура - *** /л.26-27/ и писмо от РУ-*** /л.28/.

Изискана е служебно справка от ответника да представи документ, че към момента на издаване на ЗППАМ е бил на посочената длъжност, но такава не е представена пред съда. Съгласно Удостоверение от ОД на МВР-Враца, рег. № 369р-24295/19.12.2024г.  длъжностното лице издало ЗППАМ - ** Я.Х., считано от 29.01.2024г. е назначен на длъжност - ** и към 18.12.2024г. заема същата длъжност, което е служебно известно на съда /документа е приложен към адм.дело № 621/24г. на АдмС-Враца,втори състав/.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законо-съобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки  по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Я.Х. - ** , чиято компетентност е установена от приложената по делото Заповед № 369з-3066/01.11.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП. Съгласно Удостоверение от ОД на МВР-Враца, длъжностното лице издало ЗППАМ - ** Я.Х. считано от 29.01.2024г. е назначен на длъжност -  **  и към 18.12.2024г. заема същата длъжност. Следователно заповедта от 25.11.2024г. е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, с оглед на което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материално-правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ – водач на МПС управлява лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози преди да е преминало въздействието им. Не е налице нарушение на административно-производствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т.2 и т. 3 от АПК - спазена е установената форма и няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1795-000259/25.11.2024 г.,  обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон, съответно налице е отменително основание по чл.146, т. 4 от АПК. Жалбата се явява основателна.

Съображенията за това са следните:

В посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки /ПАМ/, сред които временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Следователно основната материално-правна предпоставка за налагане на ПАМ по този ред е наличието на констатирано по надлежния ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози.

Редът за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., приета на основание законовата делегация на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В нея са предвидени способите за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им.

В чл. 6, ал. 9 от горепосочената наредба е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Разпоредбата на  чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

От съвместното логическо и систематическо тълкуване на тези разпоредби следва извод, че показанията на теста за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. хипотези. Във всички останали случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от медицинското или химико – токсикологичното изследване, защото единствено те са релевантни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Към настоящия момент, по данните от делото е видно, че не е изготвено такова химико – токсикологичното изследване.

В случая е безспорно, че не е налице нито едно от посочените в чл. 6, ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. изключения, тъй като жалбоподателят е дал проби за лабораторно изследване, което се установява от справките от РП - *** и РУ-***.  При това положение административният орган не е имал възможност да се позове на резултата от техническото средство (дръг тест), за да се приеме, че е налице употреба на *. Ето защо съдът намира, че не са осъществени материално-правните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната ПАМ в хипотезата на  чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП.

Следва да се отбележи, че в същия ден в СМДЛ “Р.“ООД  е била взета проба за кръвен тест за наркотици, на жалбоподателят, който е отрицателен.

Фактът, че срещу жалбоподателя е бил издаден АУАН, не означава наличие на абсолютно основание за налагане на процесната ПАМ, след като са липсвали материално-правните предпоставки за това. Административното производство по налагане на ПАМ по ЗДвП и административно-наказателното производство по ЗАНН с издаване на АУАН и НП, са две отделни производства с различни правни последици и административният орган е следвало да извърши самостоятелна преценка дали е осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, преди да пристъпи към издаване на заповед от този род.

Административния орган, в хипотези като процесната  - когато лицето е оспорило данните от техническото средство и е дало кръвна проба при спазване условията по Наредба № 1/19.07.2017г., би следвало преди налагането на ПАМ, с оглед спазване правилото на  чл. 171, т. 1 б. „б“ предл. последно от ЗДвП, да изчака резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да предприеме действия по налагане на ПАМ от рода на процесната.

Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителните административни мерки /ПАМ/ изискват бързи фактически действия по тяхното налагане, но това не трябва да става за сметка на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят безусловно е разпоредил в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на теста за установяване на употребата на наркотични вещества. Като не се е съобразил с този императив на закона, административният орган е наложил ПАМ при липса на необходимите материално-правни предпоставки за това.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира жалбата за основателна, а оспореният административен акт за незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбо-подателят има право на сторените по делото разноски в размер на 10 лв. /десет лева/ - за платена държавна такса и сумата от 500 лв. /петстотин лева/ -  договорено адвокатско възнаграждение за пълномощника, което е платено и за което са представени доказателства, или общо сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/. Размера на адвокатското възнаграждение съдът приема за съответстващ на предмета на делото, на фактическата и правната му сложност, както и на извършените действия за правна помощ.

Разноските следва да се заплатят от ЮЛ в чиято структура е ответника, а именно от ОД на МВР - гр. Враца.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1795-000259/25.11.2024 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР - Враца, РУ-*** /Я.П.Х./, с която на П.А.К. *** е наложена ПАМ „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ - на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца да заплати на П.А.К. *** сумата от общо 510 лв. - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

На основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.